Диана/Диди
08-08-2007, 05:33
Отново се чуствам объркана, но този път не боли както миналите пъти. Момчето, което толкова много обичам пак обърка мислите ми и чуствата ми към него като отново се появява в живота ми.
Той беше първият човек който целуна за първи път малкото момиченце, измина с нея пътя на любовта и разбра какво е да обичаш и да боли от любов. Той беше първото момче в живота на девойчето.Тогава момичето беше само на 14, той на 17. Големият батко нарани много сърцето на малкото момиченце и Въпреки обещанието, които имаха да бъдат винаги заедно, те се разделиха и поеха пътищата на живота сами.
Днес онова малко и наивно момиче е вече голямо, на 18 години. Изминала дълг път, имала достатачно гаджета и натрупан опит. Не може да се стравни с предишното момиче, което беше. Момчето е голям мъж на почти 22 години и живее в Щатите. Миналата седмица се прибрал в родния Пловдив и съвсем неочаквано се засича с "малкото момиче" от детсвото. Едва се познаха. Времето беше отмило лицата, но не и чуствата. Излязоха на кафе няколко пъти, на дискотека....и се стигна до там, че Стефан( момчето) призна, че още обича малкото момиче и че не я бил забравил. Сподели, че точно това момиче била първата му любов...
Е, сега това момиче стои пред вас объркано и с неясни чуства. Прилича пак на малко, наивно момиче, както едно време.. Чуства се по същият начин дори. "Лети" както преди, лети от любов към вече порасналият Стефан. Сякаш е върнала дните назад и спомените оживяват. Няма думи да Ви опише чуствата, които до сега с нито едно друго момче не е преживяла, само с него.
И наистина много съм объркана. Сега като големи се държим като преди, изживяваме същото може дори и по-силно. Но като си спомня, че Стефан ще се връща в Щатите и започва да ме боли, осазнавам че просто няма смисал....Но дори сега след толкова много време продължавам да го обичам, както преди O:)
И дори да знам ще бъда благодарна ако и Вие ми дадете съвет дали има смисал да продължа, като знам че той ще замине и пак ще остана наранена или просто да оставя спомена за първата любов ? :roll:
Той беше първият човек който целуна за първи път малкото момиченце, измина с нея пътя на любовта и разбра какво е да обичаш и да боли от любов. Той беше първото момче в живота на девойчето.Тогава момичето беше само на 14, той на 17. Големият батко нарани много сърцето на малкото момиченце и Въпреки обещанието, които имаха да бъдат винаги заедно, те се разделиха и поеха пътищата на живота сами.
Днес онова малко и наивно момиче е вече голямо, на 18 години. Изминала дълг път, имала достатачно гаджета и натрупан опит. Не може да се стравни с предишното момиче, което беше. Момчето е голям мъж на почти 22 години и живее в Щатите. Миналата седмица се прибрал в родния Пловдив и съвсем неочаквано се засича с "малкото момиче" от детсвото. Едва се познаха. Времето беше отмило лицата, но не и чуствата. Излязоха на кафе няколко пъти, на дискотека....и се стигна до там, че Стефан( момчето) призна, че още обича малкото момиче и че не я бил забравил. Сподели, че точно това момиче била първата му любов...
Е, сега това момиче стои пред вас объркано и с неясни чуства. Прилича пак на малко, наивно момиче, както едно време.. Чуства се по същият начин дори. "Лети" както преди, лети от любов към вече порасналият Стефан. Сякаш е върнала дните назад и спомените оживяват. Няма думи да Ви опише чуствата, които до сега с нито едно друго момче не е преживяла, само с него.
И наистина много съм объркана. Сега като големи се държим като преди, изживяваме същото може дори и по-силно. Но като си спомня, че Стефан ще се връща в Щатите и започва да ме боли, осазнавам че просто няма смисал....Но дори сега след толкова много време продължавам да го обичам, както преди O:)
И дори да знам ще бъда благодарна ако и Вие ми дадете съвет дали има смисал да продължа, като знам че той ще замине и пак ще остана наранена или просто да оставя спомена за първата любов ? :roll: