View Full Version : Вярвате ли в истинската любов?
знам,че мястото на темата не е тук,вероятно е в раздел "любов",но този раздел ме депресира..глупаво е..знам,но когато чета за разбити сърца и несигурни връзки..се чувствам ужасно,за хора,които искат да са с някой,само за да го вкарат в леглото и за други подобни,който се интересуват само от това,дали някой е "готин",за да стане обект на желанията му..аз не съм съдник или нещо такова,всеки сам решава какво да прави..както се казваше в един филм:"не бива да сестрахуваме от смъртта,а от един пропилян живот.." в тази връзка искам да ви попитам неща,които може да ви се сторят тривиални...замислете се..вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги..нали с времето хората се променят..стават други..научават се да гледат на нещата като на нещо обикновено..което е твърде жалко..говорят мили неща по навик и повтарят "обичам те"..което са приели за "здрасти"..как като виждаш някой всеки ден..дори облечен в раздърпан стар халат и с ролки,може да съхраниш пламъка,когато осъзнаеш.че твоят принц или приказна принцеса са обикновени хора..че няма приказка безкрай...който му се умива с мен..нека пише..хував ден
т.1 и т.7 от Правилника!
Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3.
И аз много пъти съм се питала същите неща...но уви-отговора и до сега не съм го доизмислила...нашите например се разбират така, както и през първата си съвместна година-за което много се радвам! Обичат се, подкрепят се, правят комрпромиси един за друг... как успяват?.. каква е тайната?..може би любов ..хах..
aniezina
08-09-2007, 08:05
В тези редове оприличих много от собствените си действия, и честно казано ако се замисля наистина си прав или права, не опомена но ще пиша в мъжки род защото ми се иска да вярвам че чувствителни и наистина можещи да обичат мъже съществуват. Наистина може и да има нещо вярно в похабяването-но малко. За мен тези връзки само с "Ходене" са като един вид проба. Ако нещата се задълбочат- добре ще се радвам, аколине-поне ще успея да видя какви грешки бих могла да направя и да ги избегно при този от чийто глас краката ми се разтапят. Но честно казано не смятам да има рецепта за вечна любов. Е разбирасе, всяко правило си има изключения и се срещат-рядко но все пак се срещат хора с чиста и истинска любов които дори в лицето на съсухрения и едва дишащ вече старец на смъртно легло-принц по-прекрасен и от най-големия сесксимвул на всички времена. Но при повечето с времето, любовта се превръща в навик. Аз също искам да чуя такава рецепта защото дори и на мен самата-която съм спонтанна трудно се променям, или просто обичам изненадите-някой ден ще ми се случи да обичам по навик, а от опит, дори и да не е мой а просто от наблюдение знам, че лубовта по навик е по-ужастна и от омразата.
HopeLesss
08-09-2007, 08:12
Грешката ви е в това, че търсите любов под дърво и камък. Изградили сте си някакъв ваш образ и сте като коне с капаци - ако любовта не е такава, ако гаджето ми не е "идеално", като във филмите, не става. Любовта е вътре в нас, никъде другаде. А на въпроса дали има вечна обич бих отговорила - ДА! Но това не зависи от никой друг освен от теб самия.
UnaBletoLoVeU
08-09-2007, 08:43
Според мен вечна обич няма. През целия си живот съм виждала 1-2 възрастни двойки, държащи се за ръка. Остава просто уважението към човека, с когото си делил всичко в живота си, човека, който те е правил щастлив...това ни кара да оставаме привързани, но любота определено не е пламтяща, дори и не съществува, когато годините напреднат и наближи края..
Казват, че любовта крепи света. Нашият свят се разпада => любовта намалява.
Любовта е нещо прекрасно - надали има по-хубаво чувство. Да обичаш и да бъдеш обичан... това е достатъчно на всеки човек, за да се чувства щастлив и силен, а чувстваш ли се силен, можеш да постигнеш всичко останало.
В днешно време всичко се върти около парите, около материалното. Родителите прекарват цялото си време в работа, за да не лишават децата си от нищо. Но те не усещат, че ги лишават от най-ценното - от любов. Лишават ги от шанса да прегърнат мама и татко и да чуят две мили думи. Но няма как - или работиш до скъсване, или биваш скъсан.
Все повече деца започват да виждат само на повърхността - дрехите, прическата, колата, апартамента, банковата сметка... Не се вглеждат в истинските неща, не разбират, че не човека с блуза на Версаче е добрия човек. Но дали децата са виновни?
Любовта съществува във всеки от нас, просто трябва да се научим да я разбираме и оценяваме.
Казват, че любовта крепи света. Нашият свят се разпада => любовта намалява.
Любовта е нещо прекрасно - надали има по-хубаво чувство. Да обичаш и да бъдеш обичан... това е достатъчно на всеки човек, за да се чувства щастлив и силен, а чувстваш ли се силен, можеш да постигнеш всичко останало.
В днешно време всичко се върти около парите, около материалното. Родителите прекарват цялото си време в работа, за да не лишават децата си от нищо. Но те не усещат, че ги лишават от най-ценното - от любов. Лишават ги от шанса да прегърнат мама и татко и да чуят две мили думи. Но няма как - или работиш до скъсване, или биваш скъсан.
Все повече деца започват да виждат само на повърхността - дрехите, прическата, колата, апартамента, банковата сметка... Не се вглеждат в истинските неща, не разбират, че не човека с блуза на Версаче е добрия човек. Но дали децата са виновни?
Любовта съществува във всеки от нас, просто трябва да се научим да я разбираме и оценяваме.мъдро казано..да не си го писал в някое есе..и все пак,какво ти е мнението по зададените въпроси?
Не е от Есе, просто разсъждавам
вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги
Както казах, вярвам в любовта.
Надеждата умира последна и когато човек хареса някого, трудно може да приеме, че другият не го харесва, или че поради друга причина, няма шанс за развитие на връзката.
Естествено, има много хора, които искат просто да са с гадже, за да се чувстват "готини", което е типично за заблудени пуберчета.
Връзката се поддържа с много любов и всеотдайност - компромиси, толерантност, доброта... Не може да очакваш всичко да става, както ти си искаш. Все някога ще дойде момент, когато желанията ви ще се разминават и ще се наложи единият да отстъпи. Следващия път, пък, другият ще го направи.
Когато наистина обичаш някого, няма нужда да се опитваш да правиш нещо за него... ти го правиш и без да се стараеш, просто защото желанието да доставиш удоволствие на обичания, понякога е по-силно от всичко останало.
Dead`Paladin
08-09-2007, 09:58
Не е от Есе, просто разсъждавам
вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги
Както казах, вярвам в любовта.
Надеждата умира последна и когато човек хареса някого, трудно може да приеме, че другият не го харесва, или че поради друга причина, няма шанс за развитие на връзката.
Естествено, има много хора, които искат просто да са с гадже, за да се чувстват "готини", което е типично за заблудени пуберчета.
Връзката се поддържа с много любов и всеотдайност - компромиси, толерантност, доброта... Не може да очакваш всичко да става, както ти си искаш. Все някога ще дойде момент, когато желанията ви ще се разминават и ще се наложи единият да отстъпи. Следващия път, пък, другият ще го направи.
Когато наистина обичаш някого, няма нужда да се опитваш да правиш нещо за него... ти го правиш и без да се стараеш, просто защото желанието да доставиш удоволствие на обичания, понякога е по-силно от всичко останало. =D>
FirsT_LadY
08-09-2007, 10:17
Аз лично имам приятел от годинка и половина , много съм щастлива с него ... и с него повярвах в истинската любов. Преди имах отвратителен характер, бях лоша с всички , не бях доволна от нищо, постоянно капризничих , не ценях всичко ,което имам ... но сега, когато се събудя и видя как слънцето грее ,когато се разхождам и гледам залеза с момчето ми ... просто не съм била по щастлива ... вече не се изнервям ,както преди за всяко нещо... не съм мислила,че някой може да ме промени ... че изобщо ще се променя заради някой друг... но сега не мога да си представя живота без него ... :smt007 :smt008 :smt008 защото господ ми даде истински приятел, добър човек и голяма любов...
Нека всички бъдат много щастливи и намерят своята голяма любов !!!!!!!!! няма по хубаво нещо от това !!! :!: :!:
JuS7^YourS
08-09-2007, 11:34
аз вярвам в истинската любов, която както казваш, преобръща живота ти. За другите неща също съм съгласна. Имам принцип и той е никога да не ходя с някой само, за да не съм сама и да ме виждат хората с момче. Предпочитам да си чакам принца или мъжа по халат и чехли, без значение кой, но да знам, че като сме заедно, сме заедно защото искаме точно това. И аз съм се чудела как може да ходиш с някой като знаеш, че връзката ви е обречена на провал, но всеки е различен и има право да действа както си знае той. :) Но все пак ако видя приятелка да постъпва по този начин, съм готова да и го кажа, дори с риск да се поскараме.
sasha_90
08-09-2007, 11:47
Вероятно я има...кой знае....
Вярвате ли в истинската любов?
][_ ([]) ][_...Не! :lol:
[B]a[N]D[i]T[k]a
08-09-2007, 13:33
аз вече не вярвам...нз защо някак света ме накара да бъда по студена към хората.. а и вече адски трудно се доверявам на даден човек :smt017
Не вярвам изобщо в любовта, вече загубих надежда за всичко. :smt011
Mementomori
08-09-2007, 13:48
Това е един от неизяснените екзистенциални въпроси,на които човек намира сам отговор за себе си!Някои са депресирани от несподелената любов,други са разочаровани от нейното погубване!А какво остава на другите?!Да вярват или да се надяват,че съществува истинска любов,като тази описана в поезията и романите,но явно тя е изключително рядко явление!Но все пак я има?!!!Просто е-човек изпитва нужда да вярва в такива неща,които до някакава степен са си чиста отчаяна кауза!В днесшно време за съжаление се обръща по голямо внимание на показността,физическите контакти,а не на истинските чувства.Дали вече не сме се превърнали необратимо в "студените машини" от пътеписа на Алеко?"У-у,студено,лутнали припнали всички американци като чарковете на една машина......Е,ами кога ще живеем!"Всеки е твърде зает със себе си,с проблемите си и в повечето случаи не вижда по-далеч от носа си!Някои хора искат да повярват в това,което разбират,а други се опитват да разберат това,в което вярват!
gamercheto_
08-09-2007, 13:50
Айде нека и аз да си дам скромното мнение.... Истинска любов има но не всеки е стигал и ще стигне до нея!Не можем да сръвняваме сегашните ни отношения с тези на нашите родители когато са били на нашата възраст или малко по големи...Може би самото време ни е промениело и ни е направило такива каквито сме....Тогава са имали друга ценностна система...а сега ние в какво вярваме?В никой и нищо,защото всеки е бил прецакван нараняван и всичко останало...тогава как да се довериш на някой и да го допуснеш толкова близо до себе си като се страхуваш че това ще е поредния път когато ще си наранен/а!
Относно това как се подържа пламака...когато двама души са "създадени един за друг" не мисля че им коства много да правят компрпомиси и да се разбират идеално..Да и те се карат но знаят че това е само за в момента и после всичко ще е наред!то без караници не може!Сега ако си с някой и се скарате дори и за дреболия и тоий/тя ти бие веднага шута щот така му било кефнало...!може би тръгваме с хора с които знаем че няма да издържим дълго само за да не сме сами и да знаем че имаме някого до себе си...да знаем че имаме някаква опора! май май много се разписаш...дано сте разбрали какво искам да кажа....
Любовта винаги се е определяла като нещо велико.Всеки я изживява по различен начин,неможе да се нарече с един епитет защото никога не е една и съща.Един път е егоистична,друг път тъжна,би трябвало понякога е да е щастлива.Често ности разочарования и болка,т.е. почти винаги.Всеки среща своята истинска любов,сродната си душа,но трябва не само да я срещне ,но и да я задържи.
ThePainIsReaL
08-09-2007, 19:09
Вярвам.. не съм спирала да вярвам. Такава съм си по природа, но такава ме направи и любовта на моето момче. С него всичко ми се струва възможно.. обичам го :smt049
kameliqbaby
08-09-2007, 19:42
Ne,ne vqrvam! Eto zatova se razpadat tolkova mnogo brakove,zashtoto lubovta svar6va.A ostanalite se zapazvat samo zaradi decata i zaradi uvajenieto,koeto e ostanalo.
GaBiTyYy
08-14-2007, 12:38
Razbira se 4e ima istinska lubov..tfa 4e nqkoi hora ne sa q namerili ne zna4i 4e q nqma..a kak se poddurja edna lubov tolkova dulgo vreme nqmam predstava tai kato o6te ne sum namerila istinskata lubov i ne moga da se izkaja po vuprosa :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Може би съм твърде малка и все още не съм се научила да вярвам напълно в любовта, но предполагам че и до там ще стигна. Честно казано и аз не мога да си представя да прекарам целия си живот с един човек ... звучи толкова нереално, но имам приятелка чиито родители са заедно от когато жената е била 9 клас а мъжът 12 и все още изглеждат толкова влюбени и щастливи ... такива двойки ме карат да мисля... да вярвам че има истинска любов :wink:
FiRe_LaDy
08-14-2007, 12:52
Moje bi nqkoga sym vqrvala v lubovta,no veche ne.Bqh naranena i tova me nakara da mahna rozovite ochila,da slqza na zemqta i da gledam realno na vsichko.Lubov ima,no se sreshta rqdko,oshte poveche v dneshno vreme.Taka,che sym se nauchila da jiveq bez lubvo i da ne vqrvam v neq.Ne se i nadqvam da q sreshtna nqkoi den,zashtoto znam,che sled tova shte stradam mnogo,a ne iskam ....
deni4kata333
08-14-2007, 13:07
dali vqrvam v istinskata liubov? moje bi.. izpitfala sam q 2 pati i kam tezi 2 4oveka o6te izpitfam vle4enie no ni6ty pove4e i ponqkoga se pitam 6e moga li pak da obi4am istinski..
Master_88
08-14-2007, 13:09
Вярвам,че има истинска любов,въпреки че все още не съм я срещнал
$ Angel $
08-14-2007, 13:33
Думите истинка любов за някои ще прозвучат като пасаж изваден от някои мексикански филм,а за други ,като поредния чалга хит!
Тази тема ,която сме засегнали е много необятна ,затова ще има и много разнообразни мнения,в зависимост от житейските поуки на потребителите във форума!(така аз си мисля).
Винаги ,когато пиша мнения гледам да съм обективна и да изразя това което наистина мисля по дадения въпрос!Но тук ми е малко трудно.......Истинската и безусловната любов,дали наистина съществува!Аз не мога да ви кажа ,защото още не съм я срещнала ,но все пак ще ви кажа това което мисля ,това което ми се е набило в съзнанието от хилядите статии и любовни драми на моите близки и познати!
И така.........Хм,не знам как да го кажа!Любовта наистина я има ,това е факт(все още не знам дали е научно доказано :-D ),но не знам дали има любов без граници!Но да ви кажа ,май има!Е,вярно може и да има някои отклонения от правия път (изневери ),но това не е любов ,а някакво странно чувство,моментно влечение!Любовта е вечна, а чувствата са временни.Не мислите ли?Чувствата не са постоянни, днес се чувствам по един начин, а утре по друг, затова любовта не се влияе от чувствата.
Истинка любов е имало ,има ,надявам се и за в бъдеще да има ,защото ако не се обичаме ,по -добре да не живеем!Нима ,ако не обичахме истински щяхме да ходим като главозамаяни ,да се давим всяка вечер в чашката пенливо вино и да проклинаме самотата си?Не е хубаво да се живеее с приятелката самота?Нима не ни се е искало да кажем-"Още те обичам" и т.н!Няма смисъл да казвам повече такива рефрени!За да разграничим истинската любов от моментното влечение ни трябва време ,а живота е пред ,нали?Всичко е толкова преходно и понякога кратко ,че ако го изпуснем ,може повече да не уловим!Надявам се с това мое мнение да не съм засегнала никой!
P.S:Мене много не ме бива да давем мнения за любовта!Надявам се след време да не съжалявам за това,което съм казала!
DeePurple
08-14-2007, 13:36
Има я...Ако я няма, няма смисъл да живеем....тогава защо просто не вярваме,че я има?(:
любов=секс=женене=остарява е=без секс=без любов
love_actually
08-14-2007, 19:43
Аз вярвам в истинската любов и мисля че тя се среща само 1 път в живота и когато човек я среще трябва да се бори за нея 8-[ 8-[ 8-[
Treselle_s
08-14-2007, 19:45
Да аз вярвам в истинската любов.... но не и в това че тя е вечна....както се казваше в няква песен (на Нели Фуртадо май беше) всичко хубаво все някога свършва... :-k Да мисля ,че истинската любов е само една ,но все идва един момент,когато страстта изчезва и остават много по важните -уважение,доверие,искреност ,всеотдайност към другия... И те са много по-ценни от любовта...Всъщност една връзка трябва да се гради върху тях... :-) [/list]
only_hope_f
08-14-2007, 21:28
Според мен любов съществува и мисля че тя е навсякъде около нас. Тя прави хората щастливи и ги кара да се чувстват прекрасно. Но е много трудно да срещнеш точния човек и за някой е нужно доста време. Но за мен тя наистина съществува.
въпроса не е дали я има
а дали вярваш че я има :))
ако вярваш я има, ако Не я няма \:D/
neverand
08-14-2007, 21:59
вярвам,че я има,но не вярвам да ме сполети хаха :-D
bloodranger
08-14-2007, 22:08
защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги..нали с времето хората се променят..стават други..научават се да гледат на нещата като на нещо обикновено..което е твърде жалко..говорят мили неща по навик и повтарят "обичам те"..което са приели за "здрасти"..как като виждаш някой всеки ден..дори облечен в раздърпан стар халат и с ролки,може да съхраниш пламъка,когато осъзнаеш.че твоят принц или приказна принцеса са обикновени хора..че няма приказка безкрай...който му се умива с мен..нека пише..хував ден
т.1 и т.7 от Правилника!
Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3.
Horata zapo4vat vrazki zaradi edno ne6to-Kakto ne se rajda6 sam na toq svqt taka i ne trqbva sam da jivee6.4ovek e proektiran za savmestno sajitelstvo a lubovta tai ili ina4e stava trivialna sled 3-4 godini 6tot nqma iznenadi (prekaleno mnogo poznava6 4oveka do sebe si)
CrIsTiaNo_
08-15-2007, 14:05
da
strastnata_moni
08-15-2007, 16:02
da vi kaja 4esno az sam palna romanti4ka.moite priqtelki idvat pri men za savet,za6toto znaqt 4e 6te im pomogna vinagi i kakto moga zavisi kakav e slu4aq razbira se :smt008
Не е от Есе, просто разсъждавам
вярвате ли в истинската любов..в тази любов,която преобръща всичкко..?защо започваме връзки,които знаем,че са обречени..само задради "ходенето" ли..не се ли изхабяваме..и може би най-вайният въпрос,този,който ме вълнува лично мен..как се поддържа една любов..да си с някой 2,3..и повече години и така завинаги
Както казах, вярвам в любовта.
Надеждата умира последна и когато човек хареса някого, трудно може да приеме, че другият не го харесва, или че поради друга причина, няма шанс за развитие на връзката.
Естествено, има много хора, които искат просто да са с гадже, за да се чувстват "готини", което е типично за заблудени пуберчета.
Връзката се поддържа с много любов и всеотдайност - компромиси, толерантност, доброта... Не може да очакваш всичко да става, както ти си искаш. Все някога ще дойде момент, когато желанията ви ще се разминават и ще се наложи единият да отстъпи. Следващия път, пък, другият ще го направи.
Когато наистина обичаш някого, няма нужда да се опитваш да правиш нещо за него... ти го правиш и без да се стараеш, просто защото желанието да доставиш удоволствие на обичания, понякога е по-силно от всичко останало.
:smt023 =D> mn dobre napisano!!!i az vqrvam v liubovta i to mn!
immortal_kiss
08-15-2007, 22:46
Както казах, вярвам в любовта.
Надеждата умира последна и когато човек хареса някого, трудно може да приеме, че другият не го харесва, или че поради друга причина, няма шанс за развитие на връзката.
Естествено, има много хора, които искат просто да са с гадже, за да се чувстват "готини", което е типично за заблудени пуберчета.
Връзката се поддържа с много любов и всеотдайност - компромиси, толерантност, доброта... Не може да очакваш всичко да става, както ти си искаш. Все някога ще дойде момент, когато желанията ви ще се разминават и ще се наложи единият да отстъпи. Следващия път, пък, другият ще го направи.
Когато наистина обичаш някого, няма нужда да се опитваш да правиш нещо за него... ти го правиш и без да се стараеш, просто защото желанието да доставиш удоволствие на обичания, понякога е по-силно от всичко останало.
=D> Напълно съм съгласна
ми че вярвам аз точно за тая любов живея иначе до ся да съм умрял
емиИ вярвам в истинската любов,само че тя трудно се намира ... :?