Поредният тъжен стих....

[mechtaq_za_teb]

"Защото някога вярвах..."



Изпълнено момиче със мечти,
с нежна на лице усмивка,
аз карах всеки цвят да разцъфти
с изпълнена с любов милувка.

Толкова щастлива бях,
сякаш всичко бе изваяно в лъчи!
В един измислен свят живях,
но ето някой натъжи и моите очи!

Сега светът изглежда толкова суров,
изваян от безчувствени лъжи.
Дойде и моят ред да се опаря от любов
и да престана да вярвам в своите мечти.

И сега звездите греят,но защо?
Луната съ6то бистри се в лъчи!
Но всичко в мен е пусто,мрачно
и не спира тъжен глас във тишината да шепти.

Толкова щастлива бях преди!
Толкова че чак сега боли!
Но защо не може да се върне старото "преди"?
Защо във мене тази празнота гори?

Нещастна съм сега.
Без нищо не останах...
Отронвам аз сълза,
спомняйки че някога аз вярвах...

[Margy]

Много е хубаво! И хубави рими! :smt038

[Rock & Roll Queen]

М добре е. Пишеш по изтъркана тема - любов, но не се е получило много банално. :) Мога да направя на места някои корекции и сега се сещам за тази
:arrow: Сега светът изглежда толкова суров,
направенот безчувствени лъжи.

Толкова, че чак сега боли! Трябва запетая. :D

[sexa_na_kompleksa]

Добре се е получило. :wink: =D>