Всичко отиде по дяволите...

[I'l never be broken again]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край.. :smt010

[shaka_kan]

Razplaka me...drug0 nqma kakv0 da kaja!

Аз съм момиче и сам на 19 и на мен ми се случи нещо подобно преди 3 дена.И аз като теб опитвах, но като видях, че няма да стане нищо реших да се примеря колкото и да ме боли.
Сега постоянно мисля за него, но мисля, че с времето ще превъзмогна тази болка и ще го забравя.
Опитаи се и ти да го превъзмогнеш, все пак животът е пред нас .
Знам, че няма да ти е лесно както и на мен, но трябва да продължим да живеем.

[shaka_kan]

kat0 bqh na 16 prejivqh ne6t0 p0d0bn0...p0ve4e 0t g0dina ne m0jah da p0gledna drug muj..s vremet0 sviknah. Sega sum na 22 i vse 06te kat0 g0 vidq cqlata treperq i darjaniet0 mi se pr0menq! N0 hubav0t0 e ,4e g0 vijdam mn mn rqdk0! Ta edva li 6te zabravite tazi b0lka i lub0v, k0qt0 izpitvate v m0menta, p0ne az ne uspqh!

[siXt_senSe]

Много тъжно,но реалността е брутална понякога.Не знам, но ми се струва странен този край,каква забележка толкова си й направил че е последвало всичко това??А може би си я притискал с всички тези подхвърляния,не знам.Опитвам се да се поставя на твое място,но се поставям по-често на нейното място по много сходни причини на нейните.Знаеш ли, понякога някои малки неща водят до по-големи.Някои малки подхвърляния,случайно или не казана обида,малки или големи кавги се натрупва....всичко това се натрупва и понякога не се издържа.Вярно,доста гадно и болезнено се е развила цялата ситуация...нейното държание...не знам какво можеш да направиш,за да си я върнеш....опитай да поговориш с нея защо се е получило така,въпреки отказите й за разговор,кажи й че просто искаш да знаеш защо.Може и да се отпусне и да ти проговори.Успех!

:cry: mu4no mi e za teb...nz za6to pi6e6 "da vidi promqnata v men"...ti nqma kakvo da promenq6 ! :-k ne si napravil ne6to,s koeto da q narani6,tq e re6ila taka/nz.... dano se opravite......ili dano se opravi6 skoro ti i da se suvzeme6,koeto znam 4e nikak ne lesno :|

[Котарана]

Прочетох всичко...Много работи от твоята история са ми познати и изпитани и мн добре знам как се чувстваш...Сигурно е излишно, но ще го кажа Никои не заслужава да се унижаваш заради него и да го молиш....това е под достойнството ти.Колкото повече и показваш, че ти пука и я молиш тя толкова повече ще те реже и ще те върти колкото си иска.Не й го позволявай бъди мъж и я остави.Явно не е човека за теб затова няма смисъл да се раздаваш толкова за човек който не го заслужава.

[I'l never be broken again]

Sixth_Sense мисля че нещата са повече по начина по който ти ги описа..Определено и на двамата ни се събра доста..Имали сме кавги..никога не сме стигали до раздяла..Никога не сме били разделени за повече от ден, а по други причини (пътувания и т.н.) най-много 4 дни..Сега е вече месец..Незнам какво му стана на този човек..Просто незная..Мъча се да се стегна..След снощтното й изпълнение просто си казах че съм голям глупак и може би е редно да я оставя сама..Може би някой ден ще й дойде акъла..Но тогава дали няма да е прекалено късно..Само че като почнем училище това значи да я виждам всеки ден..незнам как ще се чувствам, но ще направя всичко възможно дотогава да съм успял поне да подбия чувствата си за да не страдам при вида на любимата..Май всичко щеше да е по-лесно ако нещата не бяха станали толкова рязко...ако все пак продължавахме да се виждаме макар и разделени, ако поддържахме контакти и т.н...тва ми беше най-близкия човек в продължение на повече от година и половина и аз немога ей така изведнъж да се отдръпна от нея..А тя как може..незная...Мъчно ми е да призная,че любовта ми е безсилна пред нейния инат..но няма да й позволя да ме потъпка...Иска да си живее живота..Нека го прави...1 година ми остава..ще се отдам на ученето и без това съм назад с материята :P И ако вляза...започвам нов живот.. Пишете..интересно ми е други как тълкуват действията и..може би някой все пак ще разгадае как момиче, което се кълне във вярност и по всичко личи че обича един човек, в друг момент просто спира, сдържа се, лъже дори и се опитва да го забрави, макар и да знае, че някак нещата биха могли да се променят..

[FiRe_LaDy]

Prochetoh vsichko,koeto si napisal.Istoriqta ti me natyji...dori razplaka.Mnogo neshta,koito izpitvash sym izpitala i az.Znam kakvo ti e ... znam,che e trudno.No osven da vdignem glava i da prodyljim napred ne ni ostava nishto drugo.A moje bi ostava i nadejdata,che nqkoga shte osyznaqt greshkata si i shte se vyrnat pri nas.Ne se otchaivai!Jivota prodyljava,makar i trudno.Vremeto lekuva vsqkakvi rani ... moje da ti otneme mnogo vreme,no i tvoqta shte izlekuva.

P.S. Pojelavam ti tova momiche da osyznae,che e napravilo greshka i syvsem skoro da ti poiska proshka i da se vyrne pri teb.

[EuF]

I'l never be broken again dali nqma nqkakuv 6ans da ti e izneverila i sega da ne iska da ti kaje za da ne q namrazi6?
bi li prostil takava postypka??
dali ne e predpo4ela da zapazi6 doverieto si v neq pred tova da go zagubi6? znam li slu4vat se ponqkoga takiva ne6ta, dori i slu4aino :smt017

[siXt_senSe]

Добре I'l never be broken again явно не ме разбра.Ще подходя по друг начин.Аз познавах една двойка,който беше заедно не 1 година,не 2,а цели 3,че и отгоре.Всичко знаеха един за друг,но един ден тя го остави,точно както твоето момиче,без обяснения.А бяха неразделни.Всички я питаха защо,като те се обичаха много,но тя каза че е било до там и забрани да се говори за това.Момчето се попиля от болка от раздялата,но нямаше никакви смислени обяснения.Сигурна съм че тя го обичаше и след като се разделиха,но отричаше.Не знам,може би е изпитала нижда от свобода или просто въпреки обичта и навика да е с него първоначалния пламък е изгаснал отдавна,а тя само се е прикривала.Не винаги има смислени обяснения за човешките постъпки и чувства.....

[I'l never be broken again]

Ами честно да ти кажа незная..Незная, но съм го мислел..Все пак почна работа и след това стана всичко..Почти не се виждахме..Но тя нямаше някакви контакти с момчета..всичките бяха все мои приятели..Колкото до прошката.Бих и простил всичко..дори пътите в които ме е наранила...Знаете..който обича умее и да прощава..Но тя неиска да ми прости за пътите, в които аз съм я наранил..Тя казва че една връзка не е само любов..Да така не..Но любовта е основното..Без нея - няма връзка.. :-k ](*,)

[feli7o_]

si riska da prozvy4a malko grubo samo 6te ti kaja 4e 6tom tq taka se darji s teb zna4i ne te zaslujava :!: ot istoriqta ti razbiram 4e ti si se darjal syper gotino s neq i si i pravel podaraci i izvednqj tq ve4e ne te obi4a :?: prosto si prodalji jivota napred ne se obra6tai nazad kakto e napravila tq ;-)

[white_chik]

Може би наистина е време да продължиш напред и да оставиш момичето да си живее живота,в който ти явно нямаш място.Много ти съчувствам,но това момиче вече не те обича и май даже не иска да има нищо общо с теб,спри да се унижаваш.

[EuF]

I'l never be broken again za6to ne q pomoli6 da ti dade iskren otgovor za6to e postypila taka.
obe6tai i 4e 6tom nau4i6 istinskata pri4ina za razdqlata 6te q ostavi6 namira. pomoli q za posledno da byde 4estna s teb v imeto na lubovta koqto e izpitvala ili o6te izpitva.
trudno e da se prodylji napred kogato otvytre ne6to te 4ovyrka i te pita kude e bila gre6kata???? :smt012 :smt012 :smt012

[sasha_90]

Тъжна история наистина.Докато четях написаното в главата ми имаше няколко идея-ще ги споделя с теб.Искрена ли е била с теб?Обичала ли те е?И ако те обичаше как ще те забрави толкова лесно?Според мен, когато обичаш някого и сте били толкова време заедно,не може любовта на 1 от двамата да се "изпари"толкова лесно.За да забравиш,човек когото обичаш ти трябва най-малко седмица.Да не кажа,че когато обичаш-не забравях.Обичаш завинаги,а не за 1,2 месеца или година.Другото,което си мисля,е че може да има някаква причина за да те е оставила.Но пак няма да е достатъчно основателна за да те наранява така.Опитал се неведнъж да си я върнеш,но без успех.Според мен трябва да оставиш нещата така.Знам,че ще ти е трудно,но стой далече от нея.Тя само те наранява.Освен това си млад ще си намериш по-добро момиче.Вярвам и ти го пожелавам.Успех занапред.

[krem4et0]

Рядко пиша в такива мелодраматични теми, защото деца това си е жива мелодрама. Извинявай, ако със следващите си думи съм рязка или те нараня, но искаш мнение.
Първо ти си на 18. С нея си от 16 годишен. Нормално е да си привързан ала бала, ама ти си бел на 16, когато си я срещнал. може би и тя е била някъде там. Всичко тече, всичко се променя. За близо 2 години е нормално тя да се промени. Ти също. Сам казваш, че сте били неразделни и сте пренебрегнали другите. За това и страдаш толкова. Ако запазиш 50% от свободното си време за други хора-родители, приятели,близки ще ти е много по-лесно. Когато обче живота ти се върти около 1 човек е нормално да се случат някои неща:да си писнете, да искате свобода,да не искате да сте задушавани и притискани от някой. Извинявай, но на училище заедно, после пак заедно. Човек става асоциален. В крайна сметка спира да общува с много важни хора като рдители,братя,сестри.
Караниците също убиват. Ние с моя приятел се караме за дреболии, но той казва,че 1 ден може и да му писне и да си тръгне без да ми каже защо, ако продължавам така. Аз съм си гаден характер и най-лошото е, че проявявам гадните черти от характера си пред най-любимите си хора. Знам, че ги наранямвам. Знам, че ми прощават, защото ме обичат, но знам, че не забравят и с времето такива трудни моменти натежават в съзнанието. съветът ми е да забравиш. Поне за сега. А дали може да се спре да се обича за 2 дни-едва ли, но все пак чувствата могат да избледнеят, чернилката в душата може да ги подтиска, времето също ги променя.

[I'l never be broken again]

Не мисля че беше рязка..Пък и много правилно си го каза "Panta rei" - всичко тече, всичко се променя..Може би съм и писнал..или както каза ти с времето се е насъбрало..И май наистина е това..Може би просто и е писнало да прощава, а нещата да остават по този начин.. Времето ще покаже..Сега ми остава по малко от година до кандидатстването и мисля че е редно това да се превърне в моя основна задача..Колкото до момичето ми..Аз направих всичко по силите си..Оттук нещата зависят от времето и от нея.. П.С. А ако беше станало догодина същото време..Покрай изпитите ми..Дали немаше да си проваля живота тотално,а?

[sasha_90]

Не мисля че беше рязка..Пък и много правилно си го каза "Panta rei" - всичко тече, всичко се променя..Може би съм и писнал..или както каза ти с времето се е насъбрало..И май наистина е това..Може би просто и е писнало да прощава, а нещата да остават по този начин.. Времето ще покаже..Сега ми остава по малко от година до кандидатстването и мисля че е редно това да се превърне в моя основна задача..Колкото до момичето ми..Аз направих всичко по силите си..Оттук нещата зависят от времето и от нея.. П.С. А ако беше станало догодина същото време..Покрай изпитите ми..Дали немаше да си проваля живота тотално,а?
Точно!Сега мисли само за образованието-то е по важно.

[Temp]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край.. :smt010Ооо няма да се плашиш и мен така са ме разбивали т.е по различен начин даскалото ни раздели мен ме преместиха в друго и аз просто си и го казах че не мога да отделям време и т.т.н :smt006 1 месец бях разстроен и нямах никакви връзки, срещахме се на по кола с нея, още се срещаме де, но пък ми мина не е болка за умиране, ще ти мине :wink: :wink: Сега просто видях с кого ходи, направихме една среща и момчето се оказа смястно и ми падна камъка от сърцето ;-)

[une coccinelle]

Уж съм регистрирана тук, но не си помня регистрацията.
Нямах и намерение да пиша, но тъй като твоята история мнооого прилича на моята, реших да драсна някой ред:)
Така... с моят приятел бяхме направили 1г и 7 месеца точно като вас. И ние много се обичаме, и ние сме супер инатести, и ние правим глупости, и ние се караме почти всеки ден, ако и не всеки ден!!
Та точно на едната годинка и 7 месеца отношенията ни бяха супер изопнати. Аз само се съмнявах в него, говорех простотии, той ми се ядосваше и това го караше да бяга от мен. Постоянно се извинявах с надеждата, че ще оправя нещата, че повече няма да правя така... Но пак намирах причина да го ядосам и той заявяваше, че не издържа и че не иска да ме вижда. Бяхме решили дори да не се виждаме 1 месец, за да си починем и премислим, но не стана, защото аз постоянно бягах след него и не го оставях да диша. Много ме болеше и това ме караше така да правя. Тези караници го отдалечаваха от мен и ме правеха досадна. Накрая реших, че не ме обича и за разлика от вас аз се разделих с него. Изключих си телефона и 1 седмица бях без всякакъв контакт с него. Накрая когато се появих пак на хоризонта той не можеше да повярва, че това е било краят и искаше пак да се съберем. Дадох му шанс. Във вторник правим 2г и 1 месец.
Съветът ми е да не бъдеш толкова настоятелен. Остави я малко на мира, изчезни от живота й. Трябва да премисли и да види какво би било без теб. Сигурно още изпитва нещо, но всичко това й дотяга, задушава я...
Ако не стане така..... просто се примири.. знам, че е трудно, но още си млад.. Успех;)

ТЯ колкото тебе ли е на години ? :?:

лошото е че в много от връзките единият обича много повече от другия и това го кара да "гони" половинката по вяко време да я обсебва и да ревнува и всички останали неща които убиват по-слабата част от "цялото", така след една раздяла единият го боли адски много а на другия му е през оная ...

[I'l never be broken again]

Относно годините - тя е година и половина по-малка от мен.. А сега относно това дали й досаждам или не..В началото ми беше супер кофти наистина..Тичах по нея едва ли не..Но в последствие спрях..Нямахме никакви контакти около месец, а в момента, в който се чухме тя заяви че неиска да ме чува и да ме вижда..След няколко дни аз реших да я изчакам и да се видим..и нататъка върви по голямата история..Незная дали нашата връзка ще преживее това..Тя е казала на най-добрия ми приятел, че повече неиска да бъде с мен..Като причина изтъква че не и било спокойно, че съм бил много ревнив, правел съм от мухата слон и тя неможела така да е под стрес и да незнае кое е следващото нещо, за което ще се скараме..Мъчно ми е..Не е точно така както е казала...Но пък аз съм готов да се променя..Това което е обещала е, че като се почувства готова ще ме потърси, ще се видим и ще останем приятели..Трябвало и време..Поне така е казала..Аз си се надявам за нещо повече..Но дали има смисъл..Това време според мен е за да спре да ме обича..Ще успее ли...Или ще ми даде шанс..Как мислите?

[Dead`Paladin]

жени...... :smt011

[love_actually]

Лелее това моми4е е голяма късметлиика 4е е попаднала на мом4е което да я оби4а и цени толкова много.......4естно казано и аз като теб мисля 4е тя те оби4а още и то много...Каквото и да става не се отказваи от нея и се бори.Тя не те е забравила според мен и мисля 4е един разгожор о4и в о4и няма да ви доиде зле :| :| :roll: :P :wink:

[MajeStic]

Аз съм момиче и сам на 19 и на мен ми се случи нещо подобно преди 3 дена.И аз като теб опитвах, но като видях, че няма да стане нищо реших да се примеря колкото и да ме боли.
Сега постоянно мисля за него, но мисля, че с времето ще превъзмогна тази болка и ще го забравя.
Опитаи се и ти да го превъзмогнеш, все пак животът е пред нас .
Знам, че няма да ти е лесно както и на мен, но трябва да продължим да живеем.

Не препоръчвам на момчето да избързва толкова.
Трудни отговори ще има по тази тема. Много жалко, ако това ще има такъв недовършен край. Определено се крие, че има чувства към теб( било обич или нещо друго ). Раздялата за всеки е тежка най-вече след толкова много време и толкова моменти заедно един с друг( не говоря точно от личен опит, но пък имам един приятел, който е в подобно положение ). Много лошо прави това момиче, че не ти дава възможност да говориш и най-вече не си дава шанс да те изслуша. Това нещата да се оправят зависи от голяма част от нея. Когато една врата е заключена тя не може да се отвори.

Трудно мога да ти влезна под кожата, за да разбера точно какво чувстваш. Искрено се надявам нещата да се оправят скоро пък, ако не..."По-добре късно отколкото никога."

[I'l never be broken again]

Така..Вие питате - аз разяснявам..Иначе няма как да помагате..Точно в това е проблема..Нищо май вече не зависи от мен..Страх ме е,но мисля,че не би могла да ме забрави толкова лесно..Това момиче ме обичаше много...През времето заедно сме изпитали най-силните си моменти..Трябва и време..така твърди..Ще се опита да ме забрави, но дали като се видим чувството няма да пламне пак..Почти съм сигурен..това е любов..Не мисля че умира толкова лесно..Тя е сигурна, че неиска повече да е с мен...Неиска защото според мен се страхува да не бъде наранена отново..Сега мрази ли ме..ненавижда ли ме..незнам..Но й трябва време да и мине..какво да й мине? Любовта към мен ли? Може ли да й мине...Или просто трябва да й мине ядът и всичките лоши чувства, събирани през цялата ни връзка? И колко ли време й трябва, за да й мине..дали някога пак ще се съберем..За момента нищо немога да направя..Но за в бъдеще..Заслужава ли си да залагам въобще някакви надежди...Мисля, че трябва да си оставя поне малко...т.като аз няма да спра да я обичам толкова скоро..

[zmey]

При добро желание и време имам много неща които мога да изпиша..За съжаление знам,че не всеки би изчел написаното от мен..И така, аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро..Не бих казал,че живота ме е ощетил много..Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Несъм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова,но все пак проблемите няма как да ме заобиколят. И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен..същевременно и аз за него..Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея неискам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, т.като аз несъм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам. И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни базици с нея..И така постепенно започнахме да се караме ежедневно..това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко..Неискала да ме вижда..неможела да продължава така..нз си кфо си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони. И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя де ли ме нареждаше и ме правеше на нищо..Неможех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че незнае какво чувства..Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден..Дори на работата си не бях продуктивен..Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил..От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец..Видяхме се снощи..Под инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата я изчаках пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..неискам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна..Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше..Той дойде при нас..Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна..Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка..Но тя неиска да ми даде шанс да й го докажа..Сутринта и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на 'защо си толкова жестока с мен' и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага и се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. Според мен не е истина..Ако не изпитваше нищо защо тогава бягаше от мен..Защо неискаше да ме вижда..Защо се разплака снощи.. Защо лъже...И за кое..Бяхме година и 7 месеца заедно..Най-прекрасното време в живота ми..Дадох всичко от себе си...няма нещо в шибания град,което да не свържа с нея или с дадено преживяване заедно..Защо е толкова ината и неиска да ме приеме..за последно..да й покажа промяната..Може ли за 2 дни да спре да ме обича..Според мен лъже, че не ме обича..и си го втълпява..Незнам има ли смисъл да правя каквото и да било..Незнам дали един човек, който държи на мен би ме наранявал така във всеки един възможен момент..Искам просто да си върна приятелката...Бях готов на всичко, а сега се замислям дали времето прекарано заедно не е било просто заблуда..Знам какво изпитвам аз и знам че ще го изпитвам още дълго..А какво изпитва и какво иска тя..Това май никога няма да разбера..Благодаря на тези, изчели моята история..фалшива..или с фалшив край.. :smt010

Така става братче, винаги трябва да си имаш едно на ум за Всички ЖЕни. А и каквато/която и да е тя, небих ръгнал да и свалям звезди, Защото видя какво стана стеб !! Много гадно те прецакват направо ти забиват ножа в гърба !! За това Друг път имай си едно на ум и всичко ще бъде ОК !! Жените са доста по различни от наз мъжете !!!! :smt015


аре гуд наит ! :smt015

Аз съм малко от другата страна, щото бившата така ме ревнуваше и обсебваше, че ми писна, всичките ми чувства към нея в един момент се изпариха и не ми остана нищо друго освен да си тръгна, просто не издържах повече, виждах я и знаех че и е това което чувстваш в момента и още и е така, ама няма да се промени щото и дадох няколко шанса и не го направи, така че не се измъчвай и другия път внимавай щото ти ще си преследвания и хич няма да ти е лесно уверявам те, казвам ти го защото колелото на живота се върти, един път си отгоре друг път отдолу

[I'l never be broken again]

Е, народе..Кажете..Какво да правя..Има ли надежда са съм с човека който обичам..колко е нелепо..Обичаме се, а въпреки това сме разделени..Мъчно ми е...Немога да го скрия..Ако можех да променя точно 2 мин от живота си...Но никой неможе..Пишете...

[StRanGe_tEdDy`bEaR]

И аз съм така.. Разделени сме от 2 месеца.. И въпреки това като се засечем още усещам онова чувство.. Напрежение... Химия.. Бла-бла.. Сега от 2 дена постоянно ми се обяснява колко ме обичал.. Че съжалява за всичко... Че не е искал така да стане... Аз му казах, че съм твърде объркана.. Но знам, че още го обичам... И сега сме само на това дередже... Обичаме се... Да бе... Само дето аз не го вярвам..

[krem4et0]

Много мразя такива цигански номера-иди си, ела си. За мен краят на 1 връзка значи край! Няма връщане назад. ако има проблем се решава по някакъв начин-с преусмисляне на ситуацията, с малко почивка 1 от друг, с дълъг изяснителен разговор след като се успокоим. Връзката ми е била в криза няколко пъти, но заедно с говорене и разбиране сме преодолявали много неща. Но кажа ли му 1 ден сбогом то е завинаги. И като приятел не го искам. Как да съм приятелка с първия мъж в живота ми? Как да съм приятелка с този, за който съм живяла 3 години? Как да съм приятелка с мъжа, който е опознал всяко кътче от тялото и душата ми? Приятелство след връзката няма!

[I'l never be broken again]

Ами момичето разсъждава горе-долу така..Като е решила, че ще е край..то наистина е край..Макар и да ме обича..макар да я боли..Незнам защо така разсъждава...Може след време да й мине..Да иска отново да сме заедно и т.н. Незная само откъде, но имам чувството, че тя е прекалено сигурна, че аз отново ще я приема..А аз незная как ще се чувствам тогава..За пръв път обичам така и може да се каже, че дадох всичко от себе си за тази връзка..Но тя просто не е склонна вече да я възстанови..Пренебрегва чувствата си..Питам се дали си заслужава да съм с човек, който въпреки любовта си не би ми простил..Сериозно се замислям над този ? .. Рано или късно всичко скрито и неказано ще излезе наяве..Какво ще е положението тогава обаче никой незнае..Благодаря за постовете..Мисля че това беше единствения начин някой да ме подкрепи и поне да се почувствам малко по-добре знаейки че несъм сам и вината не е изцяло в мен..

[I'l never be broken again]

Преди малко бях с баща ми из центъра и познайте кой видях..Въпросната беше с някъф, който изглеждаше поне на 20 и който не беше от приятелите, които аз познавам..Вече незнам какво да мисля..Вярно е, че не правеха нищо..просто се разхождаха, но тя изглеждаше доста доволна и даже се беше наконтила, което попринцип не е в стила и...Хах...знаете ли хора..вече незная какво да очаквам от това момиче..След толкова много обещания..толкова казани силни думи на които аз вярвах безрезервно сега изведнъж всичко отива все по на зле..Незная що за човек би ми причинил това..И незная що за действие би я провокирало..И нали знаете..След една такава случка и една такава провалена любов човек губи вярата си в любовта...Да...обичам все още..Но докога? :smt010 :smt010

[EuF]

I'l never be broken again sogurno v momenta tq ti izglejda mn 4erna v o4ite. Znae6 li 6tom e kazala krai - zna4i krai, ne se izmu4vai zaradi neq - takova momi4e ne zaslujava lubovta ti!
rano ili kusno 6te q zabravi6, dori tova sega da ti se struva nevyzmojno,6te prodyjlli6 napred i 6te otkrie6 to4niq 4ovek : )

[Krem4eto]

Ти си я обичал,дал си и всичко от себе си...а тя явно не е чувствала същото...Явно това не е истинската ти любов...защото истинската е споделена и от двамата!Не се отказвай!Макар,че много си се разочаровал,продължавай да търсиш истинска любов!Аз се чудя как така е наранявала лошо при положение,че знае,че я обичаш...ето че някои,които не заслужават любов,я получават...Така е в живота!

И както пише в подписа ми по-долу аз я търся от години...

Всичко отиде по дяволите...


Честитооо! =D> Чакайте само да ви подам шампанското и бонбоните.

[sweet_misery09]

sorry mnogo,,,i mene taka me zae*a edin,,,ot 2 ili 3 godini nasam mi vika,4e me obi4a,,,a trugna s "nai-dobrata si priqtelka",,,dvamata se dyrjaha za ryce,,,celuvaha se i t.n......... pred mene,,,,izjivqvah go mn tejko,,,i mi se i otrazi,a toi prez cqloto tva vreme toi mi vika kolko me obi4al,,,,v kraq na krai6tata s nego ni6to ne sme imali,,,e tva ako ne e cinizum.....znae6 li--ima i po-vajni ne6ta v jivota,prosto otvori o4ite si i gi vij,,,, :smt010 ohhhh stana mi gadno .....}bb

[deem registered]

Знаеш ли, докато ти четях историята на Winamp-a ми се включи тази песен

Roxette- It must have been love ( but it's over now)

[Lu]

човече и аз преживях почти същото година и осем месеца и накрая бум, за един ден всичко свърши. Причината е неопределена можеби е сбор от малките неща, но ще ти кажа едно аз си работех до 16:30 и тя като започна работа от 18:00, и се виждахме по 40-50 мин на ден. От тогава тя се изнерви от работата и си го изкарваше на мен, а аз си внуших, че с колегите и е по приятно защото като се виждаме само ми се кара и бърза да отиде на работа. И в крайна сметка един ден при един от поредните малки караници стана бързо грубо и безцеремонно просто слезе от колата и си замина. От тогава сме се виждали 2 пъти и двата пъти ако не я попитам нещо за работа или нещо за някой познат не ми говори. Като я питам как е се изнервя, тя никога не ме е питала аз как съм. И ако не и звънна аз да се видим не се сеща. Всички ми казват, че не е за мене, всички ми казват, че не ме заслужава, аз също знам, че няма да се получи отново и, че нямам никакъв шанс, но как да кажа за това на сърцето кажи? Просто живея ден за ден и чакам времето да изтрие раната, но или раната е много голяма или времето тече много бавно. Обаждам и се на две седмици по един път, за да чуя как е добре ли е има ли нужда от нещо (не че ще ми каже ако има). Незнам какво да правя казаха ми намери си приятелка, но не изпитвам абсолютно никаква тръпка към което и да е момиче, все едно съм станал педал :( Ако намеря решение на проблема ще ти споделя, ако не успех поне на теб. Аз толкова съм се отчаял, че сигурно ако утре ми се обади да пием кафе ще получа лек инфаркт. ДОВЕРИ СЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ МОЖЕ ДА НЕ ТИ КАЗВАТ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ТИ КАЖАТ НО САМОТО ИМ ПРИСЪСТВИЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА СЕ ЧУСТВАШ ПО ДОБРЕ!

[I'l never be broken again]

Хей пич..Ти май наистина си го загазил като мен..Боже какви момичета има..Какво нещо е ината..Незнам вече какво да кажа.Опитвам се сячески да я забравя..Само че единственото което постигнах е, че се разболях..Сега съм с повръщане и т.н...може да ви се стори тъпо..Чувствам го от вътре..и немога да го командвам, макар и да не мисля нон-стоп за нея..Просто го изпитвам..Ся зобкам тука некфи хапчета от които много ми се спи, но поне като спя не ми е зле..Ще се радвам да си пишеме пич..може да остаиш нещо - я мейл, я скайп..Ай до скоро...Ако и аз намеря решение ще го споделя..

[Treselle_s]

Може да се е изплашила,че нещата тръгват прекалено насериозно и затова да се държи така с теб.....Аз единствено тая причина виждам... :smt017

[Treselle_s]

вие пък кви сте тия момчета ревлиовци... :lol: :lol: е няма лошо де и без тва не са много като вас.... ;-)

[I'l never be broken again]

Не се възприемам като ревльо...Признавам, че ми е гадно и че съм плакал, но несъм от тези които стискат възглавницата вкъщи и се дерат от рев..Просто ми е гадно...отвътре..и това не го контролирам с ума си..Ако имах избор нещата нямаше да са така...Просто ми трябва възможност..докато нямам такава съм безпомощен..Да се надяваме, че няма да спре да ме обича толкова бързо колкото самата тя възнамерява..Бе..жени...иди ги разбери..

[Treselle_s]

Споко ще ти мине...пък и след като сте били толкова време заедно да се надяваме ,че не е било без нищо и че все още те обича... :wink: