08-12-2007, 09:52
ПРизнавам си, заглавието най-безцеремонно го свих от една статия от 1998. Не знам защо, но съм я запомнила и днес тя добре се вписва в това, което минава през ума ми, през слуха, през мислите, през сърцето... Хайде, ще се въздържам от безсмислени словоизлияния с надеждата поне някой да дочете това.
От къде се взима пълната липса на такт и уважение? Защо в момента, когато някой сподели каква музика харесва, се намират поне дузина "същества", който да го нападнат? Не е ли по-логично да си помислим, че хората опитват да споделят любимата си музика, защото им носи удоволствие и искат да споделят това с другите? * И щеше да е добре, ако това беше само проблем в нет-а, но уви не е. За кой ли пореден път излизам из града и виждам отвратителни сценки, как две групички (явно на различна музикална вълна) си крещят, защото не им харесват другите... :roll: обидно е. за всички. защото е удар по честта ни като хора да не можем да си ухапем езиците, вместо за пореден път да заявим "баси, това не е музика", "ти си идиот" и така нататък.
Хората си приличат (и) по музиката, която слушат. Но в крайна сметка това ли е най-важното? Не е ли обидно сами да си избираме да сме такива лаици? Все ми се струва, че не е кой знае какво презизвикателство да има нормални отношения и уважение между хора, които си приличат...Свършат ли приликите, започва изпитанието. Уви, повечето от нас (включително и аз, от което естествено не съм никак горда) се проваляме още на стартовата линия.
*Разбира се, казвам това в контекста на форума и на дискусиите въобще. Няма никакво "споделяне на радост" когато шибаните съседи си надуят музиката в 3 след полунощ. Това е въпрос на съвсем друго...
От къде се взима пълната липса на такт и уважение? Защо в момента, когато някой сподели каква музика харесва, се намират поне дузина "същества", който да го нападнат? Не е ли по-логично да си помислим, че хората опитват да споделят любимата си музика, защото им носи удоволствие и искат да споделят това с другите? * И щеше да е добре, ако това беше само проблем в нет-а, но уви не е. За кой ли пореден път излизам из града и виждам отвратителни сценки, как две групички (явно на различна музикална вълна) си крещят, защото не им харесват другите... :roll: обидно е. за всички. защото е удар по честта ни като хора да не можем да си ухапем езиците, вместо за пореден път да заявим "баси, това не е музика", "ти си идиот" и така нататък.
Хората си приличат (и) по музиката, която слушат. Но в крайна сметка това ли е най-важното? Не е ли обидно сами да си избираме да сме такива лаици? Все ми се струва, че не е кой знае какво презизвикателство да има нормални отношения и уважение между хора, които си приличат...Свършат ли приликите, започва изпитанието. Уви, повечето от нас (включително и аз, от което естествено не съм никак горда) се проваляме още на стартовата линия.
*Разбира се, казвам това в контекста на форума и на дискусиите въобще. Няма никакво "споделяне на радост" когато шибаните съседи си надуят музиката в 3 след полунощ. Това е въпрос на съвсем друго...