View Full Version : Мълчанието болест ли е
Чудех се дали мълчанието да не би е няква болес че аз явно имам този проблем че неговоря много даже даже някой си мислят че съм ням и си мислих защо е така много тъп ли съм че немога да си поговоря и да кажа някоя шега бих искал някой ако имал някога такъв проблем и да каже как се оправил че явно в мен май нещо нее наред едимпат в главата ми се въртат много неща друг път не мисля абсолютно нищо та надявам се да ми помогнете постояно си го задавам сам въпрос защо съм такъв мълчалив :(
`Death`Whore``
08-12-2007, 15:12
Би могло да се превърне в психическо заболяване...според мен не е ненормално, ако това се получи в началото на пубертета, но не трябва да се позволява да продължава и след това. Иначе не си длъжен да се шегуваш...пред всички ли не говориш? Нямаш ли поне 1 човек, с когото говориш свободно?
mishonche
08-12-2007, 15:15
Ами дали е болест не знам,но не е хубаво да мълчиш толкова много.В миналия ми клас имаше едно момче,с което за цялата учебна година прекарана с него си бях говорила точно 3 пъти! И то за по-малко то минута.И целия клас мислихме какво му е на това момче,че не говори с никой.Така че се стегни и намери приятели,с които имаш общи теми на разговор и така мисля,че ще стане. :wink:
Хм.. не е хубаво да се затваряш в себе си. Мисля, че не е болест (поне аз не съм чувал), но с времето може да ти повлиае доста сериозно. Човека е социално същество и се нуждае от контакт с други хора... иначе просто откача :) Замисли се ЗАЩО си толкова мълчелив... когато се съберете с компания и си говорите нещо смешно, не ти ли става забавно? Не искаш ли да допълниш с нещо шегата, за да стане още по-добра?
Предполагам си стоиш и се надяваш никой да не те заговори.... аз съм така, когато съм в доста депресирано настроение. Не е хубаво.. постарай се да го преодолееш :)
Успех и ти пожелавам много приказки :-D
i az sum bila taka ama ako sum depresirana ili ne6to mi e kofti prosto ne mi e do nikoi,otpusni se malko nameri si priqteli,nqkoi s koito da spodelq6 i da ti dade suvet,ne se zatvarqi v sebe si za da ne ostane6 taka zavinagi... opredeleno ne si bolen i ne si zle s psixikata,pone taka mislq az,da ne mi da si depresiran ot ne6to i za tova da ne ti se govori? da se e slu4ilo ne6to mn lo6o v jivota ti? nz ama sum 4uvala edna istoriq po istinski slu4ai,za nqkakvo momi4e koeto q uhapalo ku4e ama bila mn malka,4akai da se setq ku4e li q be6e uhapalo ili bila padna ot nqkaf kon,ili poni da go nare4a no mislq 4e be6e ku4e,uhapalo q ku4e i na neq ne6to i stanalo stresirala se i prosto sprqla da govori,ti predpolagam si otvarq6 ustata ponqkoga,a tq prosto ostanala nqma... :smt017
ами аз като бях по- малко и като се събирахме в махалата си говорих само с най- добрата ми приятелка и гаджето ми и даже останалите ми викаха "тихият войн", но сега с новата ми компания нещата са различни и не ми спира устата. Не мисля че е болест, а просто си намери приятели с които да ти е лесно да общуваш и имате общи интереси. Успех
Kisses_P
08-12-2007, 17:25
ами аз като бях по- малко и като се събирахме в махалата си говорих само с най- добрата ми приятелка и гаджето ми и даже останалите ми викаха "тихият войн", но сега с новата ми компания нещата са различни и не ми спира устата. Не мисля че е болест, а просто си намери приятели с които да ти е лесно да общуваш и имате общи интереси. Успех
Подкрепям
и бтв мълчанието е злато :wink: аз вчера бях с едни приятели и нещо ми разправяха, че като съм била мълчала съм придобивала сериозен вид и съм изглеждала надута :smt005 :smt005 :smt005
.. небеше ли злато :smt016
Зависи дали нямаш какво да кажеш или просто не ти се говори. Аз например имам много неща който да кажа обаче когато съм в по голяма компания предпочитам да си мълча и да слушам какво приказват другите. Така мога да го осмисля и да си извадя изводи от него. А иначе когато съм съм примерно само с някой мога да говора много.
Та ако няма какво да кажеш е лошо. Ще трябва да си намериш хора с който да можеш да говориш за нещо за което имаш какво да кажеш.
А ако не ти се говори или се притесняваш или нещо такова трябва да го преодолееш. За да се справиш с това трябва да говориш колкото се може повече. Говори с всеки. В началото ще ти е много странно и гадно но ще свикнеш. Ей така заговарай всеки.
Незнам за теб , но аз си говоря ,даже не ми спира устата . :-D
Не е болест , спокойно ще се оправиш :-D