08-13-2007, 06:09
Здравейте аз пиша стихчете и досега всички са ми казвали че мн ги харесват и че са мн хубави,но аз все пак искам и вашето мнение ако може O:) само ви моля да сте искрени защото наистина искам да знам дали са хубави или не стават.Няма да ги пиша всичките за да не ви затормозвам с четене :-D А пък ако ви харесат може и още да напиша :smt016
№1
Любов
Знай че лъжата прави рана,
но любовта я заздравява.
Така че ти любов ми дай
и напълно се отдай!
Аз сърцето си ти давам,
в знак на моята любов голяма
и все повече ще се надявам
да не съжелявам!
Затова ти сърцето ми голямо приеми,
и не ме лъжи.
Аз ще чакам само,
Ти любов да ми дадеш,
и напълно да се отдадеш!
№2
Зима
Като в снежна приказка сега
навън вали,и трупа се снега,
а дечица тичат,
и снежните човеци кичат.
Но уви,слънцетото яви се
и снежният човек стопи се,
прибраха се децата
и оставиха играта.
Но утре пак наново,
натрупа се снегът отново,
и дечицата игриви
пак станаха щастливи!
№3
Защо?
Защо те срещнах аз не зная,
защо плени сърцето ми така
че да не мога аз да те забравя.
Защо омая ме със думи мили
пак не зная,
но знам,те били са все фалшиви.
Защо ли доверих ти се изцяло?
Защо сърцето си ти дадох?
След като жестоко го разби,
и ме силно нарани.
А защо ли още те обичам?
Не мога да ти кажа,
но вярвай ми,след всички тези мъки
много скоро аз ще те забравя,
но в сърцето ми за жалост
споменът за теб ще си остане!
№1
Любов
Знай че лъжата прави рана,
но любовта я заздравява.
Така че ти любов ми дай
и напълно се отдай!
Аз сърцето си ти давам,
в знак на моята любов голяма
и все повече ще се надявам
да не съжелявам!
Затова ти сърцето ми голямо приеми,
и не ме лъжи.
Аз ще чакам само,
Ти любов да ми дадеш,
и напълно да се отдадеш!
№2
Зима
Като в снежна приказка сега
навън вали,и трупа се снега,
а дечица тичат,
и снежните човеци кичат.
Но уви,слънцетото яви се
и снежният човек стопи се,
прибраха се децата
и оставиха играта.
Но утре пак наново,
натрупа се снегът отново,
и дечицата игриви
пак станаха щастливи!
№3
Защо?
Защо те срещнах аз не зная,
защо плени сърцето ми така
че да не мога аз да те забравя.
Защо омая ме със думи мили
пак не зная,
но знам,те били са все фалшиви.
Защо ли доверих ти се изцяло?
Защо сърцето си ти дадох?
След като жестоко го разби,
и ме силно нарани.
А защо ли още те обичам?
Не мога да ти кажа,
но вярвай ми,след всички тези мъки
много скоро аз ще те забравя,
но в сърцето ми за жалост
споменът за теб ще си остане!