RAWRRR
08-13-2007, 18:51
На 12ти август (вчера) се навърши една година откакто за последен път повърнах.
Била съм болна от булемия 8 месеца в които съм повръщала всеки ден поне по 5-7 пъти.В началото повръщах в тоалетната,и мивката,но тя се запушваше и нашите ме разбраха..затова започнах да повръщам в найлонови пликчета,да ги вързвам и да ги изхвърлям на 1-2 дни..
Всеки път мъкнех по 10 кг големи торби,множество от малки към кофата за боклук в махалата..
Аз съм общо взето прецедент в историите за булемичка,защото средностатистическата повръща по 2-3 пъти на ден и живее около 10 месеца..
Никоя не е издържала на такова темпо като мен.
Държа да споделя и какво ме пречупи и веднъж завинаги и съм сигурна че никога няма пак да си сложа пръста в гърлото!
Бях в една общност на хоарата с хранителни разтроийства в интернет (защото аз преди това имам на два пъти анорексия) и там бяха изпратили линк към един сайт,показваш как умират булемичките..беше направен неко като некролог на едно 24 годишно момиче,което получило сърдечен удар в съня,а била булемичка от 10 дена и умряла в съня си..
Никога не съм предполагала,че от едно повръщане може да си отидеш..
Мислех си че уврежда хранителната система..стомаха,жлъчката,х ранопровода,зъбите..
но сърцето..това от което ме хвана страх е че е необратимо и еднократно..
Попитах в обществото дали това е истина и очаквах някой да ме успокои,но уви..
Едно момиче не красноречиво ми каза,че всеки път щом си слагаш пръста в устата поемаш риск..и трябва да се замислиш,наистина ли искаш вашите да те намерят на половин метър от тоалетната чиния,обляна в кръв и повърнато..
И така оттогава не съм повръщала,само веднъж когато бях пияна,но то беше неконтролируемо и естествена защита на организма..
Не написах всичко това за да ме съжалявате или да си прося внимание,просто съм адски горда със себе си..
Била съм болна от булемия 8 месеца в които съм повръщала всеки ден поне по 5-7 пъти.В началото повръщах в тоалетната,и мивката,но тя се запушваше и нашите ме разбраха..затова започнах да повръщам в найлонови пликчета,да ги вързвам и да ги изхвърлям на 1-2 дни..
Всеки път мъкнех по 10 кг големи торби,множество от малки към кофата за боклук в махалата..
Аз съм общо взето прецедент в историите за булемичка,защото средностатистическата повръща по 2-3 пъти на ден и живее около 10 месеца..
Никоя не е издържала на такова темпо като мен.
Държа да споделя и какво ме пречупи и веднъж завинаги и съм сигурна че никога няма пак да си сложа пръста в гърлото!
Бях в една общност на хоарата с хранителни разтроийства в интернет (защото аз преди това имам на два пъти анорексия) и там бяха изпратили линк към един сайт,показваш как умират булемичките..беше направен неко като некролог на едно 24 годишно момиче,което получило сърдечен удар в съня,а била булемичка от 10 дена и умряла в съня си..
Никога не съм предполагала,че от едно повръщане може да си отидеш..
Мислех си че уврежда хранителната система..стомаха,жлъчката,х ранопровода,зъбите..
но сърцето..това от което ме хвана страх е че е необратимо и еднократно..
Попитах в обществото дали това е истина и очаквах някой да ме успокои,но уви..
Едно момиче не красноречиво ми каза,че всеки път щом си слагаш пръста в устата поемаш риск..и трябва да се замислиш,наистина ли искаш вашите да те намерят на половин метър от тоалетната чиния,обляна в кръв и повърнато..
И така оттогава не съм повръщала,само веднъж когато бях пияна,но то беше неконтролируемо и естествена защита на организма..
Не написах всичко това за да ме съжалявате или да си прося внимание,просто съм адски горда със себе си..