Хранителни разстройства - анорексия и булимия

[sh3_1s_7h3_0n3]

Анорексия

Какво е анорексия?

Ето какво ще видим в речника: загуба на апетит, психологически проблем, характеризиращ се с нежелание да се яде и страх от напълняване.

Истината за anorexia nervosa: няма нищо общо с теглото, калориите или с това да бъдеш „слаб” – това са просто симптоми за наличието на някакъв проблем.

(от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит) - съотв. "липса на апетит") е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.


Симптоми и особености

Най -характерни симптоми на заболяването са:

Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:

1. Психологически

Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

2. Емоционални

Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението

3. Социални и междуличностни

Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството

4. Поведенчески

Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества

5. Физически

Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото - реакция на организма да предпази кожата от преохлаждане, като компенсира липсващия защитен слой подкожна мазнина
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях - строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.

Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.


Профилактика и лечение

Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.

Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.

Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.

Anorexia nervosa е състояние, при което страдащият изпитва страх от напълняване и от това да не стане „дебел”. Истината обаче е, че като всички проблеми с храненето, анорексията е просто маска, зад която се крият други сериозни проблеми. Проблемите с храненето, в частност анорексията и булимията, обикновено се проявяват при жените, но броят на мъжете страдащи от анорексия нараства. Запомнете, всеки може да развие анорексия независимо от възрастта, мястото или ситуацията.

Страдащият от анорексия често ще прави и невъзможното, само и само да избегне консумацията на храна. Едно от на-често срещаните поведения е лъжата, която бързо може да се превърне във втора природа. Например, да лъжеш родителите си, че вече си вечерял, а всъщност не си. Анорексиците също ще си измислят оправдания, така че да ядат по-малко или дори да отбягват цели ястия. Не е задължително да лъжат, тъй като те може да са решили да не ядат месо или да станат строги вегетарианци, да постят поради религиозни причини, или пък просто да твърдят, че са на „диета”.

Причините за анорексия

Няма точно фиксирани фактори, предизвикващи анорексия, и причините за нейната поява са различни за всеки човек. Често има редица допринасящи фактори, много от които могат да бъдат от миналото на боледуващия. Единственото нещо, което страдащите от анорексия споделят като общо, е ниското самочувствие, дори и ако то не се проявява често. Ниското самочувствие може бързо да доведе до негативна представа за себе си, особено изкривена представа за външния си вид. Още от самото начало, анорексията е начин за справяне и начин на отношение към проблемите, когато животът на човек е сякаш извън контрол.

Контролът като фактор

Проблемите с храненето често започват като обикновена диета, опит да се възвърне част от самочувствието и контрола. Контролът е важен фактор, когато се опре до храненето и това най-вече важи при анорексията. Боледуващият може да почувства, сякаш неговият живот е или е бил извън контрол, и че този контрол може някак си да бъде преоткрит чрез регулиране на храната и теглото.

Границите на „факторът контрол” варират при различните хора и могат също да зависят от това дали те страдат от други подобни състояния или не. Например страдащите от всички видове проблеми с храненето се чувстват така, сякаш техният живот е без контрол и хаотичен, но методът чрез който човек се стреми да си върне контрола, варира според болестта, от която той страда. Анорексиците се опитват да си върнат контрола чрез отричане от храната, докато страдащите от булимия прочистват тялото си от храна с цел да установят отново някакъв контрол, дори и само за кратък период от време


Анорексия през юношеството

Развилата анорексия девойка по свой особен начин се проhttp://www.teenproblem.net/forumтивопоставя на родителите си. За нея обичайното за юноhttp://www.teenproblem.net/forumшеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пуhttp://www.teenproblem.net/forumбертета си) не е достатъчно и тя директно заплашва родиhttp://www.teenproblem.net/forumтелите си, че ще умре, ако нищо не се промени.

Анорексичката вече не може да понася отношенията, коhttp://www.teenproblem.net/forumито поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: „Щастливи сме само ако и ти си щастлива." Родителите нерядко са направили „всичко" за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симпhttp://www.teenproblem.net/forumтом в заможните среди, където за децата „се прави повече".

Девойката сама се опитва да разбере причините за повеhttp://www.teenproblem.net/forumдението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси дори ако успее да ги форhttp://www.teenproblem.net/forumмулира така ясно, защото отговорът е от областта на несъзнаваното и ще дойде само ако девойката приеме да си каже: „Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като „лоши родители".

Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си; жестоко е единствено неговото несъзнавано, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко киhttp://www.teenproblem.net/forumлограми към теглото си.

На въпроса: „Защо се страхуваш да понапълнееш?", анорексичката неизменно отговаря: „Защото не се чувствам добhttp://www.teenproblem.net/forumре, щом надхвърля четирийсет и две кила." А ако разговоhttp://www.teenproblem.net/forumрът с нея продължи, неизменно се стига и до следния отгоhttp://www.teenproblem.net/forumвор: „Бих искала никой да не ме вижда, бих искала да бъда прозрачна, тоест да бъда там, където съм, без някой да ме вижда." Но не смее да добави: „Без някой да ме желае." Какво толкова й е сторил чуждият „поглед", та да не може да го понася? Тя просто е прочела в очите на майка си, а понякога и на баща си до каква степен животът й ги засяга лично и доколко тя е „всичко" за тях. Едни и същи обстояhttp://www.teenproblem.net/forumтелства правят момчето „анорексично" в областта на учеhttp://www.teenproblem.net/forumнието, а момичето - на тялото. Но всяко превърнало се в единствен „обект" за родителите си дете сигнализира по свой начин дискомфорта си и отказва да продължи нататък, ако не му бъде върната свободата.

Тъй като не яде нищо, анорексичката отслабва дотолкоhttp://www.teenproblem.net/forumва, че действително става почти невидима: ръцете и кракаhttp://www.teenproblem.net/forumта й са като клечки, тялото й е плоско и безформено като на дете и всичко това е прикрито под широки, удивително безполови дрехи, момичето довежда до отчаяние всички около нея. Те толкова „биха искали" да изглежда другояче...

Докато пренебрегва и направо малтретира своето запазhttp://www.teenproblem.net/forumващо детската си форма тяло, цялото либидо (енергия за живот) на анорексичката се натрупва в главата й. Тя става

изключително интелигентна, първенец е в класа си, но се чувства отчайващо самотна в битка, която сякаш никой не разбира... С изключение може би на някой психоаналитик, когото посещава скришом от близките си и на когото бърhttp://www.teenproblem.net/forumзо разкрива, че е притисната между своето желание да жиhttp://www.teenproblem.net/forumвее и ТЯХНОТО... Тя ще бъде спасена, когато разбере, че не в това се състои свободата и че дори смъртта няма исhttp://www.teenproblem.net/forumтински да й принадлежи, тъй като ще я е избрала само зараhttp://www.teenproblem.net/forumди ТЯХ... Като напълно безпристрастен слушател, който не проявава никакво видимо желание да я види изцелена, тераhttp://www.teenproblem.net/forumпевтът пръв ще й позволи да излезе на открито и постепенhttp://www.teenproblem.net/forumно да събере парчетата от своята пожертвана на родителhttp://www.teenproblem.net/forumското желание младост.

Значи анорексията в крайна сметка представлява преекспониран отказ на дъщерята да се подчини на също толкова прекалените изисквания на родителите?

Да, може да се заключи, че е така, както и да се каже, че най-добрият родител не е този, който очаква това или оноhttp://www.teenproblem.net/forumва от детето си, а който сам изживява собствените си желаhttp://www.teenproblem.net/forumния и не изпитва потребност да ги осъществява непременно чрез дъщеря си или сина си. Като оставим настрана случаиhttp://www.teenproblem.net/forumте на анорексия, всички ние можем да цитираме много приhttp://www.teenproblem.net/forumмери на момиченца, които навлизат в пубертета с вече досhttp://www.teenproblem.net/forumта накърнена свобода и с чувството, че не могат „да избяhttp://www.teenproblem.net/forumгат" от проклятието да бъдат такива, каквито ги иска майка им... Колко са момиченцата, които „понасят" пубертета си, вместо да му се радват? Прекаленото подчинение на майhttp://www.teenproblem.net/forumката ги кара да изживяват юношеството си като задължиhttp://www.teenproblem.net/forumтелен, „срамен" преход, а не като овладяване на собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта идентичност. И те ще продължат да „понасят" живота от първата менструация до последния полов акт! Може да се каже, че твърде често, използвайки детството за изпълняhttp://www.teenproblem.net/forumване на собствените си желания, майката убива юношестhttp://www.teenproblem.net/forumвото в зародиш...

Може да се каже също, че от поколението на израслите сред лишенията на войната деца е произлязло поколение родители, изпълняващи и най-малкия каприз на отрочетата си и загрижени повече, отколкото трябва, за предполагаhttp://www.teenproblem.net/forumемото им благополучие (вече знаем, че това измислено от родителя щастие рискува да прегради пътя на детето).

Възможно е точно желанието да се компенсира трудното детство от четирийсетте години да е създало прекалено грижhttp://www.teenproblem.net/forumливите към своето потомство родители от седемдесетте. Към това се добавя кризата от 1968 г. с нейното оспорване на властhttp://www.teenproblem.net/forumта и на авторитетите. Прекомерно склонните да дадат „всичhttp://www.teenproblem.net/forumко" на детето си родители са станали неспособни да проявяhttp://www.teenproblem.net/forumват своя авторитет, без да изпитват чувство за вина. А децаhttp://www.teenproblem.net/forumта, които са слушали родителите си - „те искат така", и са били напълно задоволени материално - „те сами ми го даhttp://www.teenproblem.net/forumват", са престанали да искат каквото и да било. Сформирали са познатите ни батальони от слаби ученици, които, колкото и странно да ни звучи, изглеждат „добри деца" в очите на преданите родители, понеже не са могли дори да им се противопоставят, а просто са „приемали" волята им.

Сред нас все още има хора като тези от онова странно поколение, чиито деца никога не са били напълно сигурни, че имат за родители... истински родители. А не остарели деца, които са страдали, когато са били малки, и са искали да имат красиви и мили деца, за да се утешават с тях.

Склонността към насилие у някои юноши често е плод на неспособността им да се противопоставят на родители, които са готови на всякакви отстъпки, за да не влязат в конфликт. Още когато е било съвсем малко, бебето е поhttp://www.teenproblem.net/forumчувствало, че родителите му биха направили всичко, за да избегнат неговата агресивност. Затова през юношеските гоhttp://www.teenproblem.net/forumдини тази дълго изтласквана агресивност намира израз изhttp://www.teenproblem.net/forumвън семейството.




Темата е маркирана като "Важна" от ^npocTo^a3^f^
Ще се приема само допълнителна информация по въпроса, а всички останали мнения ще бъдат считани за спам и директно изтривани!

[sh3_1s_7h3_0n3]

Булимия

Булимия - (гръц. bus бик + гръц. limos глад; буквално ? бичи глад, синоним на "вълчи глад ") ? неутолим глад, съпроводен от слабост и болки в корема.

Основните причини за повишения апетит:
- органични;
- психогенни (психологически);
- социални.

Органичните причини за булимията:

- Захарeн диабет. Повишеният апетит нерядко е симптом на нелекуван захарен диабет или пък е свързан с ниското ниво на захар в кръвта като предвестник на усложнение на болестта (инсулинов шок). Възпалителни поражения на ствола на мозъка. Остатъчни явления на енцефалит. Нерядко булимията в такива случаи се съчетава със слабоумие или незахарен диабет. Токсични поражения на мозъка. Тумори на ствола на мозъка. Често повишеният апетит не води до развитие на затлъстяване. Генетически заболявания с поражение на структурите на мозъка. При поражение на централната нервна система повишеният апетит се оценява като истинска булимия. Странично действие на хормоните на надбъбречните жлези (преднизолон, дексаметазон и др.) ? синдром на Иценко-Кушинг. Едновремено с повишения апетитом съществуват и други признаци на прекомерната активност на хормоните (повишение на артериалното налягане, стрии на бедрата и корема, изменение на нивото на захар в кръвта и т.н.). Повишена активност на хормоните на щитовидната жлеза (хипертиреоза).
- Глистни инвазии, особено поражение от лентовидни глисти.

Психогенни причини на булимията:

- Нарушение на вътрешносемейните отношения. Развитието на лакомията е реакция на конфликт между майката и дъщерята. Нерядко болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност. Душевна изолация. Например, изменението на апетита може да се развива при разтрогване на трайна връзка, развод или смърт на близък човек. Тогава храната става източник на положителни емоции и механизъм за защита от депресията, лекарство от страха.
- Нервна булимия. Причините й са много сходни с тези на анорексията.

Социални причини на булимията:

- претенциозност и високи амбиции на родителите; недостатъчно внимание към болния, когато е бил дете;единствено дете в семейството; продължително гледане на телевизия с постоянно ?похапване? - чипс, крекери, ядки и др; мързел и ниска двигателна активност;
- изменение на представите за стандартна фигура.

Нервната булимия засяга преимуществено момичетата и младите жени. Засиленото чувство за глад възниква, като правило, един път дневно и се отстранява с приемане на висококалорична храна с последващо предизвикване на повръщане, т.е. за нервната булимия е характерен цикълът: храна-повръщане. Целта на предизвиканото повръщане е отслабване, стремеж към изящество или желание за освобождаване от затлъстяване. Като допълнение към всичко болните използват слабителни и диуретични средства за изкуствено изпразване на червата и намаляване на теглото, усилено се занимават с физически упражнения. Но въпреки всички усилия масата на тялото неуклонно се увеличива и порочният кръг ?хранене - повръщане ? повторно поемане на голямо количество храна? продължава.

Физически признаци на нервната булимия:

- увеличение на теглото; подпухване на слюнните жлези заради повръщането; поражение на зъбния емайл заради контакта с киселото съдържание на стомаха; зачервяване на лигавицата на устата в съчетание с малки точковидни кръвоизливи; мускулна слабост, свързана с поглъщане на диуретични препарати и отделяне на солите от организма; пристъпи на болка в областта на сърцето и изменения в електрокардиограмата; болки в коремната област; пристъпи на ?вълчи апетит? през нощта; спиране на менструацията;
- влошен сън.

Психологически ?портрет? на пациент с булимия:

- тенденция към запасяване; егоистически безсмислено разточителств о на ценни продукти за хранене; преобладаване на депресивно настроение; истерични прояви; склонност к усамотяване; завишена взискателност към себе си и към другите в съчетание с егоизъм; занижена самооценка; живот, съсредоточен върху храната и собствената фигура; фиксация върху необходимостта за укриване на повишения стремеж към храна; отстраненост от приятелското обкръжение; признание за наличието на чувство за глад; повишена сексуална активност; потребност да се прави презапасяване с продукти;
- склонност към кражба на продукти от хладилници или в магазини.

Инициативата за изследване и избор на необходимото лечение на болния от булимия трява да принадлежи на родителите или близките. При чрезмерно повишения апетит са необходими консултации на психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Колкото по-рано се открие причината за булимията, толкова по-висока е ефективността на лечението. В никакъв случай не бива да се прибягва до рекламираните ?вълшебни/магически/чудодейни средства, изгарящи мазнините? и препарати за понижаване на теглото. Само лекар може да прецени състоянието на болния и да даде рекомендации за лечението на конкретната биологически активна добавка.

Хората, страдащи от булимия имат нужда преди всичко от деликатно отношение! Те се чувстват дълбоко нещастни и объркани. Те изпитват потиснатост, тревога и комплекс за собствената си насъстоятелност. Затова психотерапевтичната корекция се провежда дълго и постепенно.




Вече говорихме за анорексията като за едно тежко и труднооткриваемо заболяване. Подобно е положението и с булимията. За разлика от анорексията това разстройство в хранителния режим е открито много по-късно. Описано е за първи път от френския психиатър Пиер Бриг. Самата дума “булимия” означава “волски глад” и е от гръцки произход. Болните от булимия поглъщат огромни количества храна, а после повръщат принудително или приемат силни слабителни средства, за да се освободят от изяденото. Ще кажете много животни правят така.

Първо не сме животни, а после някои животински видове наистина постъпват по този начин, но те най-често се освобождават от задръствания с погълнати косми или трудно смилаеми влакна, конци и други. Разликата е съществена и е недопустима никаква аналогия с животинското поведение.

Трябва да е ясно, че булимията е психиатрично заболяване и то твърде опасно. Тя е дори много по-трудно откриваема от анорексията, защото няма видими белези. Болните обикновено са с различно тегло, някои пълни, други по-затлъстели, а трети с абсолютно нормални килограми. Проблемът е в това, че те не се харесват и неистово се стремят да отслабнат, но не могат да се справят с булимичните кризи. Понякога такива пристъпи на безконтролно ядене се явяват 2-3 пъти седмично и траят около 2 часа. Тъй като болестта отново е типично женска, девойките и младите жени/от 11 докъм 40 години/ се срамуват от лакомията си и се крият, за да се освобождават от храната чрез насилствено повръщане.

Най-честата причина за това заболяване е депресията. Състоянията на апатичност, отчаяние често се компенсират с прекалено лакомо и безконтролно хранене, като болните поглъщат много високовъглехидратна храна, сладки неща. Любими за булимиците са сладоледът, бонбоните, десертите, кремовете, които са силно подсладени. Когато изпаднат в булимична криза, някои жени могат да погълнат над 3000 калории за два часа, а след това започва изтезанието с диети, явява се неудовлетвореност, дори отчаяние от слабата воля да се избегнат кризите. Вече казахме, че манията за елегантност също може да е причина за булимия, въпреки че повечето от заболелите жени не са много дебели, тъй като намират начин да изхвърлят голямо количество храна.

По какво може да бъде разпозната булимията? Преди всичко по безконтролното хранене, по прекаленото използване на диуретици и разслабителни лекарства. Често се появяват подувания на лимфните жлези на шията, безпричинно на пръв поглед подпухване, издуване на стомаха, запек. В по-тежки се случаи стига до повръщане на кървава слуз, дехидратация, заболяване на черния дроб и бъбреците. Крайният резултат може да бъде и тежка сърдечна недостатъчност.

Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия. Една нова болест, свързана с проблемите на храненето се появи в недалечно време. Орторексията е нервна манията за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена тази болест, вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ, но и в нашата страна.

Нейна разновидност е манията за качествено хранене, която вече се превърна в нов вид психическо разстройство, широко разпространено в развитите страни. Болните се отказват от захарта и полинаситените киселини. Те с напълно маниакално пристрастие изучават приемането на храната, отчитат всеки грам, всяка калория, а когато си позволят да хапнат нещо “нездравословно”, изкупват вината си с гладуване. Резултатът от всичко това все по-често е депресия в много тежка форма.

На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ.


Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане,често извършвано тайно. Най-разпостранена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия нервоза, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.

Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а п0някога се самоубиват

Кои са основните признаци на булимията?
- депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;
- усещане за липса на самоконтрол;
- неоправдано строга самокритичност;
- постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;
- нарушена представа за нормата на собственото тегло.

За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:
- колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);
- хронично раздразнение в областта на гърлото;
- умора и болка в мускулите;
- окапване на зъбите;
- подпухване на околоушната жлеза.

Как се лекува булимията?
Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по -ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.
Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна), диетотерапия и медикаментозно лечение. То трябва да се провежда в стационарни условия

Специализираното лечение е от осбено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия. Понякога се предписват и антидепресанти.


статия от в-к Стандарт:

Анорексия и булимия - двете лица на една болест

Апатия, депресия, драстично сваляне на теглото са симптомите на заболяването

Анорексията и булимията са две заболявания, които засягат предимно жените и момичета на възраст 16-30 години. Те са свързани с нарушения на хранителното поведение. Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето. Възможно е причина за това да са прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния. Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се изразява в честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено "прочистване на организма", което се осъществява по различен начин. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми.
Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията. Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.

[sh3_1s_7h3_0n3]

http://www.greenmama.ru/images/2006-06/1150382984-Untitled-4.jpg

http://www.bulpress.net/documents/images/128ea19dbfa6489e28fdbf0cd79096c6a-1.jpg
• Многообещаващата фотомоделка е изкарала пет месеца с половин лимон на ден

Бившата манекенка от парижката модна къща "Елит" Бояна (26 г.) вече 13-а година страда от анорексия. По време на неколкочасовия ни разговор тя припада няколко пъти. Повръща кръв. Унася се. Единствено главата й е запазила красивите си черти. Прекрасното преди десетина години тяло в момента представлява скелет, облечен в кожа. Когато екипът на ШОУ влиза в дома й, тя точно е започнала да се съвзема след поредно губене на съзнание. Но се е гримирала доколкото може, старателно, в продължение на поне час преди това. Мадлен Алгафари, нейната психотерапевтка, й е забранила да се появява пред хора, без да си сложи грим. Бояна се олюлява, докато, подкрепяна от майка си, влиза в чистичкия хол. Най-красивият период на Бояна, този от Франция, непрекъснато се преплита в нейната изповед. Учила е в колеж във Франция. Било когато й е лошо, било когато е гневна, нервна или плачеща, Бояна превключва на френски.

- Кога започнаха проблемите с анорексията при вас?
- Чувствах се добре до 13-годишната си възраст, но страдах най-вече от липсата на истинския ми баща. Както всичко прекрасно ми вървеше, макар че не обичах да се храня, но пет месеца нищо не ядох - карах само на половин лимон на ден. Тогава бях 176 см, а тежах 48 кг, което всъщност беше прекрасно. Просто храната не ми беше нужна. Пък и още от съвсем малка възраст, бях на 3 г., баща ми... Той всъщност не ми е баща - той ме е направил, за да се ожени за майка ми и да вземе софийско жителство - ни биеше, заключваше ме в стаята, не ми даваше да ям... Това са ми спомени от 2 - 3-годишната ми възраст. После във Франция разбрах, че това се е трупало в съзнанието ми и сигурно така се е стигнало до тази анорексия.
- Майка ви не усети ли, че слабеете на болестна основа?
- Първия месец аз се криех. Понеже бях в колежа, тя като ме попита яла ли съм, отговарях: "Да." В началото си във форма, организмът има сила. Отслабваш, но по малко и можеш да вършиш страшно много неща. Обаче колкото повече гладувах, толкова повече отслабвах. Майка ми виждаше, нищо обаче не можеше да направи. Дори и в болницата нищо не можеха да направят. В смисъл, никой не можеше да ме накара да ям - всичко повръщах. После ме включиха на системи и така.
- Оттогава досега...
- Тогава се оправих. Във Франция бях в болница, на вливания, защото просто не можех да се движа. После в България - първо ходих на терапия при д-р Бояджиева, която от болна ме направи още по-болна. Казваше ми, че ще умра... После сама реших, че ще се оправя, и се оправих. Пак не бях напълно добре, но станах 49 кг. Отново се върнах в Париж и станах фотомодел в известната агенция "Елит", след което се върнах едно лято в България. Бях на 16 години. Върнахме се с майка ми - ходихме на Дюни. Беше много готино - плажче, туй-онуй. После - в София. Една вечер (разплаква се)... минавам през подлеза на НДК да се прибера. Беше тъмно, а аз - с поличка... И ми се случи един много гаден, най-гадният момент в живота ми... Много, много гаден - изнасили ме някакъв... мъж... С нож беше... Имах разкъсвания... Две седмици аз не можех нищо да кажа. Не знам как съм се прибрала с такси. Бях психически много зле. Исках да умра. Анорексията отново започна. Явно така съм искала да се самоубия. Една година сънувах кошмари. Слава Богу, че не ме беше заразил със СПИН - изследваха ме във Франция. Но психически бях много зле - спрях да уча...
В разговора се включва майката
Д-р Ковачева: - В 8 часа вечерта е било - дори не и толкова късно. В подлеза на НДК, там на "Фритьоф Нансен" и булевард "България". В подлеза тогава било тъмно, неосветен, нямаше тогава тези будчици, и там я изнасилват... После полицията го търси - не го намериха.
- От агенцията не ви ли помогнаха?
Бояна: - Не, защото тогава ние вече бяхме с Жан-Жак, а аз във Франция нямах осигуровки. Плащаха се някакви пари обаче. Не става - то като имаш вече анорексия и плюс това, като дойде тази трагедия, а и няколко месеца по-късно почина Жан-Жак и всичко ми се струпа.
- А кой е Жан-Жак?
- Той е моят баща, истинският ми баща, в смисъл, който ме обичаше. Той не е този, който ме е направил, а този, който се запозна с майка ми и истински ме обичаше. Жан-Жак искаше да ме осинови, но получи мозъчен удар и почина в ръцете ми. И това напълно ме разруши. Аз покрай него само разбрах, че мога да бъда обичано дете, че не съм аз виновна, че биологичният ми баща не ме е обичал. Защото бях много обичана от майка ми, но липсата на баща... Всички около мене имаха бащи, семейство. Аз никога не съм имала семейство и роднини. Не знам защо ми завиждаха - аз спортувах, учех, не знам - голяма завист има. Все още съще-ствува тази завист - дори, че съм болна, ми завиждат.
- Кой ви завижда?
- Не ми се говори, това са ужасни хора. Един прекрасен ден ми се обади Боряна Бонева от "Шоуто на Слави" и ме покани да участвам. Аз казах: "Не, никога", дори защото ме беше страх и от Слави Трифонов. Вярно е, че преди това бях участвала в "Море от любов", тъй като майка ми беше писала едно писмо до Наталия Симеонова. От "Шоуто на Слави" ми дадоха и силата да се върна към себе си, към живота, защото след моето заболяване ние с майка ми останахме на нула. Майка ми прекъсна работата си в "Пирогов", за да се грижи за мен. Аз едвам-едвам завърших колежа, но не можех да работя. И те ми помогнаха. Вече година и половина, откакто бях в "Шоуто" - бяха ми казали, че ще ми оправят зъбите, имах грануломи, но това не стана. Сега нямам 14 зъба.
След участието си в "Шоуто на Слави" се разболях от много тежка бронхопневмония. Фактически (разплаква се - б.а.) при зъболекарите едвам ходех, те много често ми отменяха записания час. Все още съм без никакви зъби почти - затова не си отварям устата. Зъболекарите, с които от "Шоуто" ни бяха свързали, ни поискаха 2500 лв., за да ми довършат лечението. А от "Шоуто" ни казаха, че са им платили за всичко, но те ни казаха, че парите били свършили.
- Доколкото знам, в Лугано има една много успешна клиника, в която се лекуват анорексии и булимии. Как се провежда вашето лечение тук, в България?
- За Лугано няма проблеми. Стига някой да има добро сърце и да ми даде 27 000 евро - готова съм, ще замина. Заявявам го най-отговорно.
- 27 000 евро за колко време?
- За 4 месеца. Толкова е курсът, а самолетният билет е отделно.
- А в България как се лекувате? На какво лечение сте подложена?
- Ами на никакво лечение. Ходя при Мадлен Алгафари от време на време, но тя иска да замина в Лугано. Тука няма никакво лечение. Ако някой мисли, че има лечение тука (обръща се към майка си д-р Ася Ковачева)... Как се казваше тази болница тука, дето щяха да ме убият?
Д-р Ковачева: - Бившата болница за чуждестранни граждани...
Бояна: - Може ли да ми сложат 20% глюкоза без инсулин? Еми, sorry... След това разбрах, че Слави Трифонов и той щял да умре там, защото някаква болест са му измислили...
Аз щях да умра, защото сърцето започва да бие много силно и умираш. Колкото пъти съм ходила - единствено в "Пирогов" са били страхотни колегите на майка ми. Но те не могат да ми помогнат. Била съм там за по седмица, колкото на системи... и след тая една седмица си малко по-добре. После - същата работа. В България, заявявам го, няма лечение за болни от анорексия (минава на френски).
Бояна: - В момента съм на края на силите си, до смъртта съм. Не знам колко дни ми остават. Болните от анорексия не стават такива от диети. Те страдат от един психологически проблем и трябва да не допускат да пропадат като мене. Трябва да се консултират, ако не са в напреднала фаза като мен. Но никой не може да им каже, не правете анорксия и булимия. Трябва да потърсят помощ. А не, като почукат на някоя врата, да се каже: "Ааа, анорексия - тя не яде. Е, какво толкова - ще прояде." Това са ми го казвали тук, у нас, 1500 пъти.
Само Мадлен Алгафари страшно много ми е помогнала. Тя не взима от мен 100 лв. или колкото там взима на час, но всичко е сведено до парите. Тя иска да ходя при нея с такси, да си взимам определените лекарства, да се виждам с хора...
Д-р Ковачева: - От това повръщане калият й е на нулата. Със сърцето има проблеми, много тежко увреден й е целият храносмилателен апарат - с язви на стомаха, които кървят, дефицит на желязо, черният дроб е увреден, тежък ентероколит, тя не може да отиде до тоалетната буквално... Трябва й специална операция заради червата, чийто изход не е много сигурен, но тя трябва да заякне. С тежък пиелонефрит е - бъбреците са смъкнати, десният бъбрек е с хидронефроза. Остеопорозата дори е най-малкото зло...
Докато майка й говори, Бояна плаче, а накрая започва да крещи нещо на френски срещу нея и припада. Като се свестява малко, отново продължава да плаче - не иска да звучи така, все едно се оплакват, обвинява майка си, че е казала за нея неща, които тя не би искала да се знаят.

Едно интервю на Ели СТАТКОВА

ПРЕДИ 7 ГОДИНИ В КЪРДЖАЛИ СУЗАНА УМРЯ СЛЕД “ЛЕЧЕБЕН” ГЛАД!
• Братчето й едва оцеля, след като също бе подложено на зверска диета

След неколкомесечен зверски “лечебен” глад преди 7 години, на 8 март 1999-а, в кърджалийската болница издъхва 24-годишната Сузана Исметова. Агонията е дълга и мъчителна. Девойката е в пълно съзнание, въпреки че от нея са останали една шепа кокали. Тежи 18-19 кг. Тялото й е осеяно от ужасни рани от залежаването. Загубила е всичките си рефлекси. Движи по малко единствено китките на ръцете си. Докторите, натъкнали се в практиката си на какви ли не страхотии, този път са в потрес. За първи път пред очите им умира пациент от чудовищна анорексия (свръхотслабване). “Подобно нещо съм виждал само във филмите за фашистките концлагери”, казва тогавашният шеф на кърджалийската клиника д-р Васил Ликоманов.

Костите на Сузанините крайници се очертават до последния детайл под изтънялата й кожа. Почти са оголени. Тя пищи от болка. Всичко в нея е сдало багажа - черен дроб, задстомашна жлеза и още какво ли не. “При глад организмът първо топи мазнините, после мускулите. Накрая започва срив и на вътрешните органи, което е неотразимо”, категорични са специалистите. Момичето през цялото време е в пълно съзнание. До последно вярва, че ще оцелее. С готовност сътрудничи на лекарите в усилията им да я излекуват. Хранят я със специални американски субстанции за недоносени бебета, по 40 г дневно, което прави една лъжичка. Вливат й разтвори и ензими, за да позакрепят организма й.
“Но тя беше вече толкова слаба, че нямаше сили да диша”, твърди д-р Недялка Джангозова, върл противник на опасните диети.
След смъртта си Сузана Исметова присъства като уникален случай в специализираната медицинска литература. Без аналог както у нас, така и в чужбина.
Всяка смърт е белязана със знака на трагедията. Как обаче едно момиче в разцвета на силите си стига доброволно до фаталния край?! Сузана е фелдшер. Завършила е в Хасково. Била интелигентна и красива, твърдят познатите й. Живее с майка си Венета Герасимова и с 10-годишното си братче Красимир. Децата са от два брака. Родителката е бизнесменка, има два магазина. Един Божи ден обаче семейството лудва по някакви американски диети.
Системата на нашумялата по това време Лидия Ковачева за лечебния глад им става настолна книга. Сузана се втурва да цери гастрит и косопад. Майка й също се оплаква от разни болежки. Решават да се отърват от тях по “модерните” способи - отказ от храна. Девойчето работи в медицинската служба в село Кьосево, но изведнъж изчезва. Година и половина не се вясва и пред очите на познатите си. Майката шикалкави, че или е в София, или във Варна. По същото време влиза в църквата на адвентистите от седмия ден. Скоро и майката се влива в редиците й. Двете дами, за които познатите им твърдят, че са интелигентни, отворени и хубави, започват да живеят все по-отшелнически. Месеци преди нещастието някои виждат фелдшерката да се разхожда рано сутрин към язовир “Кърджали”. Отслабнала е невероятно, носи дрехите на братчето си, едва ходи.
Проповедникът от адвентистката църква в Кърджали Румен Матрачийски твърди, че Сузана е била неин член от 1997-ма до май 1998 година. Напуска, когато започнала да прилага лечебен глад, понеже членовете на църквата упорито я разубеждавали да не го прави. Намесило се и медицинското звено към София, за да й внушат, че не може да се захваща с подобни експерименти без лекарско наблюдение. През есента на 1998 г. по инициатива на адвентистите е уредено лечението на Сузана и приятелката й Несрин, която също гладува, в частната клиника на д-р Емилова във Варна. Но Сузана вече е толкова изнемощяла, че едва крета.
Превърнала се е в жив скелет.
В морския център остава 4 дни. Казва, че храната не й харесва, и напуска. Отива в санаториум в Слънчев бряг, където я лекуват д-р Вергиния Георгиева и д-р Георги Славов. И тук нещо не й отърва. Накрая акостира при “гуруто” си Лидия Ковачева. Оплаква й се, че от всяка храна я боли стомахът. Попитах я какво й се яде, спомня си тогава Ковачева. Та каза “хляб”. Тогава й препоръчах по 10 грама препечен черен хляб дневно.
На четвъртия ден дори яде пюре от картофи. Майка й обаче я привика в Кърджали. Препоръчах й и там да се храни, да прави гимнастика, да излиза на разходка, да се събира с младежи. Тя знаете ли какво ми отговори: “Мама няма да ме пуска да излизам, защото съм много слаба.” Вижте, те са турци и много държат момичетата им да изглеждат добре. Там пак не е яла, получила кома и…, разказва лечителката.
Сузана е докарана в болницата от екип на “Бърза помощ” в нощта на 4 срещу 5 март. Доста усилия коства на д-р Петко Делчев и екипа му да убеди умиращото момиче и майка й, че трябва да постъпи в болница. Това е второто, последно посещение. Първото е на 2 срещу 3 март. Момичето тогава е в кома, на границата между живота и смъртта. Лекарите обаче не успяват да убедят Венета Герасимова, че е нужна спешна намеса. Нямаме право да задължаваме никого да се лекува, ако той не желае, аргументира се д-р Делчев. Ако някой иска да се самоубива, не можем да му попречим, казва той. Все пак не става ясно как момичето е изявило волята си, ако е вярно, че е била в кома, както пише в книгата.
Последната предсмъртна прегръдка на майката е съпътствана със сърцераздирателните вопли:
“Милата ми принцеса, тя ще оздравее!”
По ирония на съдбата Сузана издъхва на самия женски празник. До последно Венета не позволява да се направи аутопсия. Но тук вече става въпрос за съдебномедицински случай. Патоанатомите се хващат за главите - всичките вътрешни органи на момичето са напълно атрофирали.
Докато Сузана се сбогува с живота, братчето й, 10-годишният Красимир Герасимов, се разминава на косъм от смъртта. Хлапето също е подложено на ужасяващата “терапия”. В деня, в който погребват сестра му с булчински букет от бели кремове, момчето е настанено в болницата с прокурорска заповед. Тежи колкото половин торба цимент, към 25 кила. Веднага му включват венозно системи с глюкоза и ензими. Шансовете му да оцелее са по-големи. Въпреки че и то е обхванато от манията на най-близките си. Чрез лечебен глад се излекувах от трета сливица, нощно напикаване и алергично зачервяване на очите, шашардисва с “компетентността” си четвъртокласникът. Той познава в детайли диетите на американеца Пол Брег. Изучил е и системата на Лидия Ковачева. Вместо да чете приказки или да разгръща комикси, дълбае в сериозната литература. Цитира цели абзаци от “Възпитанието” на Елън Вайт - една от най-важните книги на адвентистите от седмия ден. Със сестра си ходи на църковни служби. Съзнанието му лесно е манипулирано. Прилагам лечебен глад от 3 години, казва хлапето с леденостуден тон. 22 дни бях само на вода и после още 10 дни на плодове. Преди това издържах най-много до 12-14 дни. При последната диета не успях да устискам, но мама ми налагаше да продължавам. Трудни са първите 4-5 дни. После получаваш гаден вкус в устата и губиш охота за ядене, твърди детето. Съседи все пак тайничко захранват зомбираното дете. За да е сигурна, че Красимир гладува както трябва, майка му още през септември го спира от училище. В СОУ “Отец Паисий” хал-хабер си нямат къде е питомникът им. Издирват го. Венета най-безцеремонно лъже, че го е прехвърлила в село Бащино. Изолира сина си от външния свят, за да няма възможност да нарушава диетата, на която е подложен. Краси също стига до д-р Емилова. Варненката е категорична, че лечението с глад е противопоказно за детето. Кой да я чуе!
Параноята на Венета продължава до последно. В деня, в който погребват Сузана, тя се изцепва: По-лесно понасям смъртта на дъщеря си, като… гладувам!



http://forum.tts.lt/uploads/post-10647-1156579254_thumb.jpg

http://pb14.ru/Nauch/images/anorex.jpg

http://www.beautytime.ru/artimages/picture462.jpg

http://diva.by/i/photo/wellness/nutrition/diet/anorexia1.jpg

http://i.podrobnosti.ua/upload/news/2005/12/15/270598_3.jpg



има и много по-отвратителни снимки, но мисля, 4е тези са достатъ4ни, за да добиете ясна представа що е то анорексия и булимия... и преди да се погледнете в огледалото и да видите поредния дефект, замислете се дали искате да прили4ате на някое от тези моми4етата...

[iveto89]

mn si se postarala mili4ka,4udesni izvadki,perfektna razrabotka,za sujalenie,az sum ot strada6tite.....vse o6te ne sum anoreksi4ka,imam bolimiq i se nadqvam skoro da se spravq.....borq se i se opitvam da se vzema v ruce,no tova koeto si ni napisala e tolkova istinsko i tui kato malko hora sa zapoznati...dano da go pro4etat .blagodarna sum ti za truda

[RAWRRR]

Има много неточности в статията за булимията .. :roll:

[vanesenceto]

bravo!az do skoro su6to povru6tah(nqkude ot iuni mesec),no sega sum GORDA da se pohvlq 4e ot 9 dena ne sum povru6tala!!!ina4e naistina 4ovek se opravq samo s psihoterapevt(zaduljitelno),konsultaciq s dietolog(za da ne pribegne6 pak kum povru6taneto)iiii az smu4a i nqkvi homeopati4ni perli4ki!!!

[summer4e]

i az povru6tam po nqkoi put , no ne mislq 4e mi vredi daje sled tova se 4yvstvam po - dobre , no sam dale4e ot bylimiqta .... :roll:

[tenaglia]

http://vbox7.com/play:742fa268

[TheNewReligion]

Леле , ужас ... Направо много гадно !Не искам да пазя никакви диети , ще си ям нормално и ще си стяргам мускулите на краката като скачам на въже и това е ! Много си се харесвам така !Миличка темата е супер полезна и достатъчно сърцераздирателна за да научиш последиците от анорексията ! :shock: :shock: :shock:

[black^velvet]

:cry: Много благодаря за предоставената информация!
Аз болна от булимия, от около 2 год. На 20 год. съм. Постоянно отхвърлях този факт и не признавах. Но ето, че дойде моментът, в който трябва да се взема в ръце, иначе следва........... Чела съм и други статии, който са свързани с тази тема, но се регизтрирах тук, защото искам да имам някакав контакт с други като мен. От една седмица не съм повръщала, може да ви се стори малко странно, но преди повръщаь най- малко 4 пъти, в много случаи и повече. Надявам се да успея да се излекувам и пожелавам на останалите същото.

[divasbaby]

....

[sweet_baby_cool]

ujas :cry: :cry: :cry: :(

[srpsko_1988]

ffgh

[RAWRRR]

вижте,не съм горда от това,но сум болна от булимия вече близо 7години.имала съм периоди в които ям,повръщам,ям,повръщам,ям,� �овръщам......и така до вечерта.На сутринта пак така до вечерта.....след 2-та година ве4е не беше нужно да използвам пръст..просто си става естествен спазъм на стомаха....Може би съм оцеляла до сега,защото си оставям по нещо вечер в стомаха.било то солети или банан,или друг плод.нещо много малко.може да е малко сирене или кашкавал....но да е само един вид.иначе изпитвам нужда да се освободя ....И пия около 3-4 л.вода на денонощие.когато нямам възможност да повърна,и храната се задържи в мен се чувствам виновна и гузна.след това при първа възможност отивам в тоалетната и повръщам само стомашни сокове и киселини...много е гадно...до толкова,че чак ми се насълзяват очите....бих искала да спра ,но ме е страх,че ще загубя фигурата си,че няма да мога да си хапвам от всичко(и сигурно тогава ще залитна в другата крайност-анорексията)....... :roll:
Внимавай,7 години са много време.
Това 4е досега нищо ти няма (между другото би трябвало да имаш много силен косопад,поне аз имах,понеже повръщайки механи4но губиш много и то ценни вещества,които трябва да отиват за изхранването на космените фоликули),си е 4ист късмет.
Можеш да по4инеш при всяко повръщане,защото сърцето ти извършва свръх-дейност (забелязала си 4е като повърнеш,сърде4ният ти ритъм се забързва,нали),така можеш да полу4иш сърде4ен удар и да по4инеш на място.Замисли се,искаш ли родителите ти да те намерят на 1 метър от тоалетата,умряла,обляна цялата с повръщано и кръв?

Говоря ти така,защото знам какво е и именно едни такива "страшни слова" ме разделиха с булимията.Ако искаш пиши Ли4но съобщение :).

[ice_skater]

:( :( :(
не знам...простоо...абе момичета замислете се!знам че това едва ли ще помогне ама...
Кво ви пука колко тежите? Предпочитам да съм много дебела отколкото да повръщам постоянно! Представете си на родителите ви какво им е като виждат как се мъчите! Ами ако някой ден се омъжите и примерно имате деца?? Как ще се чувствате когато съпругът и децата ви ви заварят как повръщате ии как се мъчите заради някакво си тегло! Не искам да кажа че трябва всеки да се занемари ама има и други начини за отслабване! Примерно аз хода на фитнес 2 дена и плуване два дена ии почти винаги тичам сутрин!
Дано някой ден се усетите кво си причинявате!!

[qst]

of mn e gadno dano se opravite.iskreno vi go pojelavam.tova sa mn gadni bolesti i nikoi ne zaslujava da strada zaradi tqh :(

[Silvi21]

::{{{emii ujasny e borq se 6totyy ina4e 6a se mre hah...malku 4eren humor maa ili trqq se vzemem v race ili prosty se samoubivame bavny kat povra6tame postoqny.,...

[g1rl4eto_]

:-# :-# :-# ujasni sa tezi bolesti :-#

[schrei]

Навсякъде чета че булимията при момичетата започва някъде на 15-16 О_О. Аз започнах на 9!И честно казано тогава незнаех че съществува като болест.Но,още от тогава започнах да лъжа родителите ми че повръщам в следствие на консумация на неподходящи храни...Казвах че ме боли корема и т.н. ... Водиха ме по лекари и т.н. Лекърката каза че имам разширен пръстен на храно провода...Изписа ми някакви хапчета за гастрид,казвах че ги пия,но просто ги изхвърлях.До днес правя така със всички хапчета-просто нямам нужда от тях...Проблемът не е такъв какъвто го каръм да изглежда...
Толкова пъти ми се е искало да поговоря с някои,но...
Веднъж направих тази грешка и после благодарение на приятелката ми всички знаеха...Аз отрекох и направих да изглежда така че все едно ги е излъгала,за да ми направи мръсно...
Повече няма да направя същата грешка.Но,откакто започнах /вече съм на 14/ научих доста неща.
Невидях някой да споменава,но съществуват и така наречените общества в нета pro-ана и мия.
В тях хората намират утеха,но често затъват повече.Учат се как да лъжат и прикриват следите си,как да гладуват и т.н. ... спрях да ги посещавам.Пък и достатъчно добре знам как да излъжа или да се прикрия...
По едно време майка ми ме подозираше в нещо нередно,но я накарах да смята че греши...Сега мисли че има нещо нередно във храносмилателната ми система и това ме улеснява-дори не се налага да се крия...
Понякога ми се е искало да свърша със всички тези неща...Да ям каквото си искам без после да се чувствам виновна...Но...Или просто да буда нормална като другите момичета-с хубави тела и т.н. ...
И макар до някъде да искам да се променя до голяма степен неискам-просто знам че ще напълнея повече ако спра...
И както се казва в песента Superchick - Courage която слушам в моменти след цикъл преяждане-повръщане ''никoй невиждаше през игрите ми...''
С една дума незапочвайте НИКОГА!Обичайте себе си каквито сте...

[fre3styl3]

Just.Smile.Back,
защо не отидеш на психолог? Не осъзнаваш ли сама, че така не можеш да го караш вечно, че все някога всичко това ще свъши? Не се ли замисляш, че някога би могла да станеш майка, но като лишаваш организма си от това, което му е нужно, за да расте и да се развива, няма да можеш да си имаш деца? Не искаш ли да си имаш дечица, семейство, да бъдеш истински щастлива, да можеш да се храниш като другите..да живееш НОРМАЛЕН живот?! Замисляла ли си се истински върху това, което си причиняваш? Предполагам нямаш и цикъл, нали? Имам приятелка, страдаща от психично разтройство.. пие хормони /противозачатъчни/ за да й идва.И при теб не е по-различно, нали? Защо не отидеш да ти направят изследване на кръвната група, за да ти дадат хранителен режим с храни, които ще са добри за организма ти, от които няма да напълнееш, но ще помогнат за здравето ти. Доста е трудно, особено като няма кой да ти подаде ръка..Моята най-добра приятелка се оправи, по описания горе начин- отиде на психолог и той й помогна, после й изписаха хранителен режим и сега подържа фигурата си- спортува и има хранителен режим. Но тялото й е доста стегнато, макар да е слабичка.
Мисля, че може да се оправиш...
Потърси помощ, професионална помощ!
Един живот живеем все пак, ако сега не му се насладим, то кога? Ако сега се лишаваме, кога ще имаме възможност да си дадем това,което наистина желаем?! Замисли се върху това.. и опитай. От питане глава не боли! Сигурна съм, че ще има резултат. :)
Успех.

[Kass]

Замислям се ииии май и аз имаХ някакъв такъв проблем и много искам да си мисля че вече го нямам.... споделете някъв опит,информация дори... килограми :(

[schrei]

Ами мерси за съвета,аз и преди съм мислела да отида на психолог мога и сама да си го плащам и така няма да се налага да кажа на наще...
Ама и все си мисля че няма нужда-стига да реша мога да поправя нещата...Но,толкова години вече свикнала съм...
А и с гладуване опитвам понякога ама пак не съм доволна,а и предпочитам така ...май проблема е в това че изисквам твърде много от всичко и всички...
За цикъл ами може да не е редовен да...през няколко месеца или през 6 ама пия едни хапчета и всъщност не се бях замисляла че може и от това да е...
Скоро загубих съзнание за малко,но поне си бях сама вкъщи и се оправих набързо и пак никoй неразбра хах ^^
И също съм си мислела за това което спомена-дали неискам деца-ами то все още не ама предполагам в даден период може би.Обаче какъв е смисъла да си дебел и да си сам...Има и друг вариант-да си слаб може би без деца,но с човек който те харесва и обича....А,кой гледа какъв си!?Никoй...Знам това от опит...
Това може да се усети още при децата-като бях по малка се сещам как ми се подигравах и никoй неискаше да играе с мен защото имах килца отгоре....Сега като гледам снимки не съм била толкова различна от другите,но...И дори не ядяах толкова колкото повечето от съученичките ми-просто всичко ми се лепи.
Подиграва се,неискаха да играя с тях обиждаха ме и какво ли не.Един ден се прибрах и си казах СТОП!Това ще свърши!Ще започна от начало по мой си начин и те ще видят че не съм по-различна от другите деца.
Като всички еца исках да буда приемана от другите като мен,а не като някои изпусне топката,а аз искам да му я подам да чуя Прасе!Не пипаи топката!Ще стане в лой!И след това смях.
Сега макар да избягвам модни тенденции и правилата на света около мен,пак това ми е като....комплекс?
И неискам това НИКОГА да се повтори!Неискам никога отново да бъде така...
Бях най-добрата ученичка в класа и госпожите ме обичаха,може би и това е допринесло да ме мразят,но и след година-две когато вече небях отличничката на класа пак ме мразеха...и пак се подиграваха....
Сега се подиграват и за музиката която слушам-ппонеже мразят метъл и ми казват хах ето всички метъли сте дебели....За мен тя означава мнного и когато я обиждат ми става гадно.Неискам заради мен да хулят цялата култура...И така и така причините се насъбраха много...Често мисля какво да правя,но-нима мога да спра и да се върна в миналото?,в учлишния двор пълен с деца и подигравки ?-Нее,немога....твърде трудно,а и болезнено е....
И така взе ли ме за откачена вече?
-Ок!Браво...няма нищо не си нито първия,нито последния.Но ще ти кажа само това- не съм!

[Addictive]

Снимките са стряскащи... :(

[All_alone]

Случвало се е доброволно да повръщам..и всеки път си казвам,че не трябва.Всеки път мисля за последиците..и минава малко време и пак почвам...
От един месец се храня нормално,стортувам,танцува м....и се радвам на живота!
Направете го и вие..!!!Ако някой има нужда да поговори с човек,който е минал през това - насреща съм!


Btw...Едно момиче от моят клас вече 4-та година страда от Анорексия..и просто не можете да си представите за каква картинка става дума!Нещо страшно е..!Лятото беше в някакво клиника,изписаха и някакъв режим...и сега се излъгва да изяде един-два плода на ден.....но пак е нещо.. :-k

Въобще не съм привърженик на жените,които не се грижат за добрага си визия,но това вманиачаване води до ужасяващи резултати....


....Усмихвайте се,Спортувайте повече,Хранете се здравословно....и си помислете какви хубави неща ви предстоят - лично за мен,най-голямото щастие би било да имам дете някой ден....Това е едно от нещата заради,които спрях,заради които живея...

С вас съм!

[CeLyVka]

Анорексия невроза
Това опасно психично разстройство се наблюдава предимно при девойки на възраст от 12 до 18 години. Те престават да се хранят поради ирационално и неоснователно убеждение, че са напълнели или от страх да напълнеят. Понякога теглото спада до 25-30kg, но те продължават да вярват, че са "дебели". От 7 до 20% случаите са с фатален край. Болните прибягват до приемането на слабителни средства и/или до преднамерено повръщане, за да загубят "излишните" килограми. Анорексията е съпроводена от хиперактивност (изтощителна физическа активност); най-често се достига и до преустановяване на менструацията. Причините за заболяването са разнородни: проблеми в семейството, липса на нормална самооценка и самочувствие, ирационален страх от неодобрение и др.

Булимия ( вълчи глад)
Характерно за заболяването е патологична потребност от храна, при това да се изпитва същинско удоволствие от нея. Булимията е присъща за 20% от жените на възраст от 12 до 39 години. Систематичното преяждане, което с течение на времето се превръща в централен житейски проблем, представлява отчаян опит за справяне с тревогата и стреса. Понякога булимията е фаза от развитието на анорексията.

[sisityy]

tva e mn gadno... po dobre ne spazvaite nikakvi dieti...osven ako ne sa vi opredleni ot dietolog....

[pussycat_dolls15]

Това са комплекси.

[lazzza]

xx .. aз май имам някакво такова нещо,но незнам дали е анорексия булимия или нещо др .. не започвайте или се осазнайте докато не сте стигнали твърде далечe !!

[ellenrives]

Здравейте... Някой който страда от булимия може ли да ми каже какъв е ефектът? За колко време можеш да отслабнеш... :) Благодаря предварително

[shemetkaa]

az nqmam dymi po temata,kaka mi e bolna ot bylimiq,daje ako ne se laja ve4e e anoreksiq,kvo da vi kaja tpo par4e e spored men....ne si pri4inqvaite tova,a i na drygite okolo vas :(
P.S. ellenrivers ili si maloymna ili ne osuznava6 serioznostta na problema... :-x

[ellenrives]

Много неща знам не се притеснявай! И не забравяй, че сестра ти има нужда от подкрепа тъй че надявам се да не и казваш и на нея "малоумна си"... хах в много форуми съм писала за първи път виждам такъв случай някой да напише на някого който не познава че е малоумен или... :) А другото което е че просто си личи колко си наясно с нещата... Започва се лесно... ядеш - повръщаш. Щом започнеш да виждаш резултата не можеш да спреш, всъщност грешка! Не искаш... Точно както стана и при мен... След цялостния ефект когато вече наистиан станеш с нормални килограми и например намериш волята и силата да спреш тогава започваш да пълнееш и осъзнавах, че връщане назад няма. ТИ изпитала ли си ги тези неща ? Това да гледаш отстрани не означава да си запозната с проблема! Само тези, които го изпитваме можем да твърдим. Така, че да малоумна сам за това че започнах:) Успех !

[colymoly]

ужасно е но ако се съветваме с приятели и близки дали наистина имаме нужда от отслабване или просто си въобразяваме, може да намалим размерите на това заболяване :-o

[zai4ety13]

О,това е мн гадно :-# Май и аз развивам анорексия...нещо такова.ВИНАГИ се чувствам виновна като ям или като се гледам в огледалото.Просто е ужасно.А тъпото е че мога да си преброя ребрата,или пък това че грабначния ми стълб се очертава(нз дали се изразявам правилно) Майка ми незнае.Понякога ми се кара че съм ядяла малко.Тя дори незнае какво ям.Тя се връща в 5 часа така че...това което ми го е оставила за обят го хвърлям в таолетната,пускам водата и готово :-# Как искам всичко това да свърши,да не се чувствам гадно като ям...Затова,момичета незпочвайте! Почнете ли веднъж,в главата ви се набива това че сте дебели, и си остава...виждате всички слаби и финни,а вас ОГРОМНИ!
Има про-ана и мия общества,и аз още съм от тях :smt085 просто се едно неискам да призная проблема си....Там има трикове,как да заблуждаваш хората,неща за храната, и твой АНА или МИЯ приятелки,който те подкрепят и ти казват как ти ТРЯБВА да отслабнеш.Просто взаимно всички си промиват мозъците.....МОмичета НИКОГААА не започвайте!НИКОГА :-#

[colymoly]

^имаш нужда от помощ и то навреме докато нещата не са станали непоправими малък е процента на оцелелите след анорексия :( :-# и все пак предполагам, че не си в напреднал стадии

[zai4ety13]

нз дали съм в "напреднал стадий" тва е от...може би 3 години.За Анорексията и тея про-ана и мия сайтове знам от около една година и полувина.Просто винаги съм се чувствала дебела,макар и според някои други хора да съм слаба...Косата ми е тънка,много тънка;ръцете и краката ми винаги са студени,дори и през най-горещите дни;Винаги,винаги като ям се чувствам ужасно,се едно съм обила човек,дори понякога се случва да се самонаранявам заради това;понякога мн ми се вие свят. Чела съм че това са някои от симптомите...и аз ги имам:(
Но просто в главата ми е набито че съм дебела отдавна...Гадното е че живея в малък град,немога да отида на някой психоаналитик или психолог(нз кое от двете) а и няма лекари,които да помагат за такива болести.немога да кажа на майка ми,защото първо,до края на живота ми ще ме упреква и ще ми се кара (майка ми е мн строг човек) И също така,като и кажа ще трябва да ме заведе да се лекувам в някой голям град...например Варна...а това е мн далеч.Макар и майка ми да е строга аз немога без нея....а сигурно ще трябва да се лекувам с месеци.Ще пропусна мн от училище,ще съм мн далеч от семеиството и приятелите си,а и затова ще трябват мн пари,а ние не сме от най-богатите.... :-#

[colymoly]

все още проблема ти не е се е превърнал във физически, това е само в ума ти, нямаш ли поне малко апетит :(

[zai4ety13]

.....

[colymoly]

проблемът не е физически защото нямаш проблем с теглото имаш страхотни килограми даже малко, но там е работата че ти си мислиш, че си дебела а на практика не си

[anyway]

колко сте дволични само.мн ви е лесно просто да кажете на момичетата и момчетата "ооо горкия/горката.дано се оправиш",а всъщност вие всички сте тези които ги мачкате,които ги обиждате по улиците,по коридорите в училище.Спомнете си за това следващия път когато си отворите устите с намерение да обидите човека срещу вас.Представете си същото това 'същество'(каквото са те за вас-просто 1 същество)в тоалетната,плачейки и повръщайки.Той/тя го правят заради вас,за да могат да се впишат,за да покрият критерийте ви.ТЕ УМИРАТ ЗАРАДИ ВАС!!!!
пожелавам ви от все сърце никой от вашите приятели да не тръгне по този път и никога да не изпитате чувството,че той/тя си отива,защото повярвайте ми чувството никак няма да ви хареса!

[SoFarSoG00d]

Смятам,че и медиите са виновни за това.Навсякъде,по всичко модни канали дават скелети,които рекламират дрехи,това комплексира момичетата и те искат да бъдат като тях на всяка цена.

[zai4ety13]

Смятам,че и медиите са виновни за това.Навсякъде,по всичко модни канали дават скелети,които рекламират дрехи,това комплексира момичетата и те искат да бъдат като тях на всяка цена.

Ахам,много си права.И аз д/г заради това почвам понякога да се чувствам гадно...

[zai4ety13]

колко сте дволични само.мн ви е лесно просто да кажете на момичетата и момчетата "ооо горкия/горката.дано се оправиш",а всъщност вие всички сте тези които ги мачкате,които ги обиждате по улиците,по коридорите в училище.Спомнете си за това следващия път когато си отворите устите с намерение да обидите човека срещу вас.Представете си същото това 'същество'(каквото са те за вас-просто 1 същество)в тоалетната,плачейки и повръщайки.Той/тя го правят заради вас,за да могат да се впишат,за да покрият критерийте ви.ТЕ УМИРАТ ЗАРАДИ ВАС!!!!
пожелавам ви от все сърце никой от вашите приятели да не тръгне по този път и никога да не изпитате чувството,че той/тя си отива,защото повярвайте ми чувството никак няма да ви хареса!

Дааа.ти също си мн права.Например,аз тва за про-ана почна по да ми се натрапва в мозъка след пети клас.На първия учебен ден сички момичета събрани и там нещо си приказваме,едно от момичетата ме помоли да се обърна и аз го направих,после тя ми вика 'Пами напълняла си' имаше предвид дупето.на мене ми стана гадно...А един път същото това момиче си играеха на една игра,"вярно или грешно" и тая същата пита 'памела дебела ли е' а другата се обърна лекичко към мене да види дали слушам и видя че слушам,тогава се обърна с гръб към мене и показа нещо...сигурно е показала "вярно" на мене ми стана гадно...такива неща се помнят заминаги.Аз до пети клас са ме смятали за слабичка ама после лятото малко напълнях(сигурно 2-3 килца0 и те венага...тва те кара да се чувстваш ужасно...тва момиче ако пише в нета,и то ще напише "о скъпа дано се оправиш" или пък 'уфф лигла,кво се прайш на тъпа' ама неразбира че 50% тя е виновна за анорексията на някое друго момиче...ама сигорно дори не го осъзнава...както съм казвала мн пъти,хората са 50% от проблема заради които се развива анорексия,а понякога дори и мн повече...

[SoFarSoG00d]

В моя клас имаше само момичета ,всяка една от тях гледаше другата и гледаше само как да я засегне,да и направи намек за фигурата и прочие.Ама вижте не трябва да се ангажираме с мнението на другите.Ако вие се погледнете я огледалото,защото искате,а не сте провокирани от мнението на някого,че сте дебели,тогава,ако не ви хареса ,това което виждате в огледалото,тогава може да предприемете мерки.Всичко останало,копиране на манекенки от FTV,певици,актриси,това си е чиста манипулация и неуважение към тялото.Просто трябва да разграничите полезното,естетичното и крайностите.
http://wso.williams.edu/orgs/peerh/images/anorexia.jpg
http://sidaorg.files.wordpress.com/2008/04/anorexia4lp.jpg
http://cataloniaisnotspain.files.wordpress.com/2008/05/anorexia.jpg

[harabelka]

Аз заради една моя приятелка отслабнах с 5 килограма, да и е_а майката селска :(

[patenceto39]

Повечето от нещата които прочетох до тук са ми до болка познати, защото страдам от булимия вече 2 години. Толкова е ужасно и толкова бързо те вкопчва в мрежите си тази болест, че времето неусетно минава и когато осъзнаеш сериозността на нещата е вече късно.
При мен всичко започна с хиперфагия (като булимията, но без повръщане), тъпчех се и не можех да се взема в ръце, бях пълничка и единственото ми желание беше да отслабна. Дойде и моментът, в който ми хрумна "гениалната" идея да повръщам всичко прието. В началото бях много доволна от "постиженията" си, защото свалих около 10 килограма за по-малко от година, чувствах се добре, много красива, много щастлива, вече можех да си позволя да облека всяка готина парцалка, без да се безпокоя че ще приличам на клоун. И именно това е най-гадния етап на булимията, когато виждаш, че можеш да си хапваш всичко колкото искаш и в това време да слабееш. И залисана от това аз забравих за факта, че може би това е много опасно, че може би след време нчма да ми е толкова добре, а и нямаше кой да ми даде съвет, защото просто никой не знаеше. С всеки изминал ден си казвах "само още няколко килца и спирам"... Ето, че това продължава вече 2 години, появиха се и проблемите(косопад, чувствителни зъби, проблеми с половата система, с бъбреците, с дишането....), общо взето се превърнах в една развалина и сега почти нямам здрав орган в тялото си. Да все още съм красива, но тази помия която е отвътре все някога ще избие и в обвивката и точно от това ме е страх най-много. Не искам да казвам за това на нашите, защото знам че ще се съсипят и се надявам да успея да си върна живота, да си върна нормалното същетвуване. Мечтая животът ми да не се върти около кантара, хладилника, и тоалетната чиния...
Може би това, което написах би изглеждало на някой пресилено или брутално, но е ИСТИНА. Написах го за всяко заблудено момиченце, което е избрало привидно лесния начин да бъде слабо, но същност това е най-мъчителният начин от всички други. Няма по-лошо от това да се чувстваш като нищожество и да се криеш зад една много лъскава корица, която скоро ще се изтрие.

[LifeIsGood]

Здравейте... Някой който страда от булимия може ли да ми каже какъв е ефектът? За колко време можеш да отслабнеш... :) Благодаря предварително

МОЛЯ ТЕ НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДОРИ!!
Булимията в много от случаите не кара хората да отслабнат. Просто разрушава органите, най вече се получават сърдечни проблеми.
Аз страдах от булимия от 15-19 години. Сега съм на 20 и с помощта на психиатър и диетолог спрях да повръщам...Надявам се никога повече да не ми се случва...
Много от хората които пишат че това са комплекси и че трябва просто да не ни пука колко тежим просто не могат да разберат колко е сериозна тази болест...И аз не бих знаела ако не бях го изпитала. Всеки един който страда от това знае че не би трябвало да му пука за теглото, че здравето е по-важно. Повечето хора са много на ясно че се само убиват по този начин. Но, пак не могат да спрът. Получава се затворен кръг, много подобен на човек със зависимост към наркотици.
И да отговоря на вапроса- Аз си останах с наднормено тегло през цялото време макар че повръщах...Но- накрая ми стана лошо, сърцето ми биеше прекалено бързо и ми се виеше свят. Мислех че ще получа инфаркт. Тогава отидох на лекар и си признах всичко. Докторката ми потвърди че наистина имам много високо кръвно и много бърз пулс и ми предписа хапчета..Ако бях продължила така сигурно щеше скоро да получа инфаркт. Сега след 1 година спрях да повръщам и започнах да се храня правилно, и без да правя нищо си възвърнах нормалното тегло за ръста ми (преди това бях с 5 кг отгоре)

[cookie_power]

някой може ли да поустне няква таблица за нормалното тегло при различни височини?

[clever]

Кажи колко си висок/а :) Нямам таблица ,но ако ми кажеш ръстта си ще се ориентирам за нормалните ти килограми. :wink:

[oddone44]

Мога да ви препоръчам да видите в vbox предаване което е направил Карбовски за Отечествен фронт, казва се "Диагноза анорексия"
Сигурна съм че ако има момичта който са решили да правят експерименти с тялото си ще се откажат.

[clever]

Гледала съм го... мн е тъжно ... горкото момиче ...... била е много хубава .... защо се е захванала с тия диети.......... :( :cry: :-k

[adore24]

Здравейте момичета! Много се интересувам от проблемите на страдащите от анорексия и булимия. Това е един много сериозен проблем, за който трябва повече да се говори. Тези хора имат нужда от специални грижи!!! Правя изследване за заболяванията. Чувала съм за pro-ana и pro-mia общества и форуми, където момичетата се подкрепят и си дават съвети как да продължават да гладуват. Много ви моля, ако знаете за такива да ми препратите линкове. Ще съм ви безкрайно благодарна, а и се надявам да съм по някакъв начин полезна :)

[Glamour92]

Вярно е,има про ана и про мия сайтове.Шокиращи неща съм виждала вътре-съвети как по-лесно да повръщаш храната,която си изяла(про миа),съвети за по-бързо изгаряне на калории(да се къпеш с леденостудена вода например :shock: ) или как да скриеш от вашите,че тежиш 37кг.Ужас...Има и снимки даже...Сайтовете мн лесно се намираха преди-написваш в гугъла pro ana nation например и ти изскачат поне 4-5.Сега обаче повечето са изтрити(разбираемо защо) и трябва доста да поровиш,докато намериш някой

[clever]

много момичета са тези;които са нормални;а се мислят за дебели :shock:
убеждавам се с всеки изминал ден;защото познавам много такива :shock:
просто ми става жал;защото никак не мога да им помогна... казвам им;че изглеждат страхотно;подцещам ги за последствията след тази изкривена представа за себе си и строгите мерки за безмислено отслабване.......................
просто не става.... колкото и да им го говориш.... :shock:
:(

[adore24]

Здравейте :) Наскоро писах във връзка със сайтовете, които са про-анорексия и про-булемия. Работя в телевизия и подготвям репортаж по темата. Мисля, че тези сайтове са много вредни и причиняват голяма вреда. Гоорих и с психолози, те са на същото мнение. Много се надявам, някой от вас да ми съдейства с личната си история. За да е силно посланието към момичетата, които за първи път влизат в такива сайтове имам нужда от лична история. Много ще съм благодарна, ако някой ми разкаже опита си с тези сайтове. Благодаря предварително за съдействието :)

[rabbit13]

ami mai az imam simptomi na anoreksiqta naposleduk postoqnno mi se povru6ta i teja 25 a sum na 13 ama az sum sviknala da qm po edin put na den awe nezn mojebi samo si vuobrazqvam
tfa 4e sum tolkova slaba ne zna4i 4e sum bolna, mojebi gena si mi e takuv, samo se filmiram, no vse pak 6te se radvam da spodelite mneniqta si po vuprosa
ms

[SummerParty]

И аз замалко да стана анорексичка,ама се опазих :)

[clever]

ami mai az imam simptomi na anoreksiqta naposleduk postoqnno mi se povru6ta i teja 25 a sum na 13 ama az sum sviknala da qm po edin put na den awe nezn mojebi samo si vuobrazqvam
tfa 4e sum tolkova slaba ne zna4i 4e sum bolna, mojebi gena si mi e takuv, samo se filmiram, no vse pak 6te se radvam da spodelite mneniqta si po vuprosa
msколко си висока?

[elito6754]

:cry: Наистина много жени в днешно време страдат от анорексия или булимия. Не мога да разбера момичета, пък и жени, които изглеждат напълно нормални, но са се побъркали че трябва да отслабват. Извинете, но в едно списание, преди някобко месеца майка ми си го купи, беше сниман един модел и тя се хвалеше как била вискоа 1,75 пък тежала 37 кг. Едно момиче, което се мисли за дебела, чете тази статия и си казва: "Тя колко е сескси, колко е слаба и висока и нищо и няма, хайде и аз така!" :-x надявам се никога да не се срещам с тази болест.

П. П. rabbit13, според мен си слаба. Но наистина си зависи височината, пък и от вида на костите - дали са по-леки или по-тежки.

[rabbit13]

ami mai az imam simptomi na anoreksiqta naposleduk postoqnno mi se povru6ta i teja 25 a sum na 13 ama az sum sviknala da qm po edin put na den awe nezn mojebi samo si vuobrazqvam
tfa 4e sum tolkova slaba ne zna4i 4e sum bolna, mojebi gena si mi e takuv, samo se filmiram, no vse pak 6te se radvam da spodelite mneniqta si po vuprosa
msколко си висока?
160

[rabbit13]

ama ne smqtam 4e sum bolna mojebi prosto takuv si mi e gena

[clever]

е ако не се мислиш за дебела значи си здрава
имаш хиперметаболизъм сиг. ... :-o :-D
то това си е психическо заболяване ;)

[zai4ety13]

О, не rabbit13 просто не е възможно ти да си 1,60 и да тежиш 25кг! Да не кажа, че 100% съм сигурна, че лъжеш!
Ти ако беше толкова, 101% съм сигурна, че щеше да си или в болница или в ковчега!
Кажи чесно колко кг. си защото ако си 25 няма да можеш да се движиш (имам предвид да ходиш на училище или да извършваш каквато и да е физическа дейност) а и родителите ти няма да са толкова слепи да не те видят.
Аз имах про-ана приятелка дето тежеше 34-5кг. и беше висока 1,62 , и преди да влезе в болница припадаше почти всеки ден от преумора(тоес от избягани 2-3км.) Така че съм сигурна, че не тежиш 25кг.

[elito6754]

Нистна 160 не може да си 25 кг. Просто няма как са се дъриш на крака. :-o

[du4eto_9]

[i] Истината е просто че в България не се говори за това..но явно е наистина сериозен проблем.Мене лично ме е срам да си призная..незнам не искам примерно това да го причинявам на майка ми :( и сега вече се опитвам малко по малко да се излекувам..но ми е ужасно трудно :( и дори понякога не издаржам и пак се наяждам но при мене различното е че аз не ям по толкова дори не ям и сладко(опитвам се и се справям сравнително добре)но все пак аз повращам всичко след като съм се наяла ноо го повращтам защото и малко да ми се надуе корема и мисля че ще надебелея 8 кг които свалих :( но се справям малко по малко вече като заначало се храня по добре и по бавно и така поне не ми се издува корема ....не е както преди ям нещо и аиде да се поварне .! :-o това е ужасно и живота човек не може да си изживее както трябва :( защото постоянно ми е в главата това което съм яла и тн...но тарся начини и се опитвам да се отарва защото може би вече усазнах колко е сериозен проблем (а аз страдам горе долу от 1 година и малко) но се чувствам ужасно когато след повращане започне да ме боли гарлото и тн предпочитам да ям нещо по здравословно и да не се мача после :( искам да спра в заради майка ми незнам но тя вече ме е питала дали правя нещо че съм отслабнала толкова но аз естествено отричам :( не искам да я лажа и от това се чувствам много гадно :( УСПЕХ на всички момичета които са болни и дано да се оправите дано да се усъзнаем всички колко ОПАСНО е това .. :) :shock:

[oddone44]

Не мисля,че трябва да оправиш, само заради майкати.
Оправи се защото ти го искаш.

[ameli]

прочетох цялата статия, но не схванах каква е разликата м/у анорексия и булимия. едното е да си хипер слаб, а другото дебел, така ли. и не ми викайте че съм малоумна като не съм го разбрала... :(

[LittleFashionista]

прочетох цялата статия, но не схванах каква е разликата м/у анорексия и булимия. едното е да си хипер слаб, а другото дебел, така ли. и не ми викайте че съм малоумна като не съм го разбрала... :( при анорексията не хапваш нищо, при някои болни може да се каже, че мразят храната, а болните от булимия ядат(а след това го повръщат...) Има и много други разлики...

[akinom]

прочетох цялата статия, но не схванах каква е разликата м/у анорексия и булимия. едното е да си хипер слаб, а другото дебел, така ли. и не ми викайте че съм малоумна като не съм го разбрала... :(



При анорексията си вманиачен в храната, която поемаш, броиш калориите на всяко хранене, спортуваш неуморно минимум 2 часа на ден, някои и по цял ден само спортуват, докато не укапят. А булимиците ядат като ненормални или си ядат ( в ранната фаза) нормално, но после го повръщат и накрая има един сок които също повръщат и не са дебели, представи си какво става като за 1 месец се свалят 25кг.

[Assshley]

Хора имам въпрос.Не мога да разбера дали развивам симптоми на анорексия или не . :-s Висока съм 1.67,а тежа 43 кг. Изключително слаба съм .. даже мисля,че съм прекалено слаба за височината си незнам.Майка ми също е нисичка и доста слаба и за това се чудя дали не е от гена . Не изпитвам ужас от храната - напротив ям си в обилни количества дори се случва да преяждам,но не мога да кача много ми е трудно,а много ми се иска . Не мисля,че съм дебела обаче като се погледна в огледалото не ми харесва това,което виждам-демек,че съм прекалено слаба и това започва да ми става нещо като комплекс.
Е,развивам ли анорексия или не .. аз мисля,че не . НЕзнам .

[Ufff]

^^ нищо ти няма.

[melinor]

Хора имам въпрос.Не мога да разбера дали развивам симптоми на анорексия или не . :-s Висока съм 1.67,а тежа 43 кг. Изключително слаба съм .. даже мисля,че съм прекалено слаба за височината си незнам.Майка ми също е нисичка и доста слаба и за това се чудя дали не е от гена . Не изпитвам ужас от храната - напротив ям си в обилни количества дори се случва да преяждам,но не мога да кача много ми е трудно,а много ми се иска . Не мисля,че съм дебела обаче като се погледна в огледалото не ми харесва това,което виждам-демек,че съм прекалено слаба и това започва да ми става нещо като комплекс.
Е,развивам ли анорексия или не .. аз мисля,че не . НЕзнам .

Имаш бърз метаболизъм. За да имаш анорексия трябва да се мислиш за дебел... А ти очевидно не се мислиш за такава

[lqlalqla]

това е ужасна болест на никой не го пожелавам :smt022

[FlowerPower]

Хора,ако ще отслабвате,правете го БАВНО и предпазливо,не се оставяйте на "лесния на4ин",защото накрая може да ви струва и живота.А и бавният на4ин излиза доста по-бърз и ефикасен накрая!!!
Айде,courage! :-)

[Alice_Cullen]

Глупаво е. Не мога просто да приема как някой ще вземе да си бърка с пръст в гърлото, за да повръща. Тъпизъм.
Като искате да не сте дебели - яжте в умерени количества, спрете хамбургери/пици и т.н. И спортувайте!!! Спорта си е най-сигурният начин да се поддържаш в добра форма ;] Хем си слаб, хем не си отпуснат.
Не става само с неядене, трябва и спорт.

Аз лично нямам проблеми, не съм манекенка ма не ми и пука особено xD

[dadada123]

Здравейте.На 15 години съм и имам следния проблем-диария почти всеки ден .Мисля си, че е от притеснието което имам... понеже всяка година е едно и също-ваканцията нямам никакви проблеми, обаче като почне даскалото и става лошо.Идей ?

П.П Момче съм и това се повтаря за 2ра година

[clever]

Здравейте.На 15 години съм и имам следния проблем-диария почти всеки ден .Мисля си, че е от притеснието което имам... понеже всяка година е едно и също-ваканцията нямам никакви проблеми, обаче като почне даскалото и става лошо.Идей ?

П.П Момче съм и това се повтаря за 2ра година
ейй това е сериозно човек !!
ходи веднага на лекар
знам един случай с всекидневна диария-беше проблем с червата и оперираха болния.............
не искам да те плаша ама най-добре отиди да те прегледат . . .
(незнам как си издържал и досега не си го направил .... )
успех и дано не е сериозно ;)

п.п.това няма нищо общо с анорексия или булимия ; ))))

[dadada123]

Aми ето го отговора на мойто запитване(не бях търсил), надявам се да съм помогнал на някой.Cега ще го пробвам

От 3 години страдам от нервен стомах. Няколко пъти ми сменяха лекарствата, но никаква промяна. Искам да ви помоля за някаква рецепта от народната медицина, за да опитам да си помогна.

Ще би препоръчам една чудесна билкова комбинация за лечение на нервен стомах. Тя е следната. В 2 чаени чаши Вряща вода се слага по 1 чаена лъжичка маточина, мента, дилянка и босилек. Варят се не повече от 3 мин и отварата се остабя да изстине. Прецежда се и се пие по 1 кафена лъжичка 3 пъти дневно 15 мин преди ядене. Същата рецепта може да се приложи и при повръщане.

Мнението на специалиста
Д-р ПЕТЪР ПАНЧЕВ, гастроентеролог:
Стомахът е много чувствителен орган и затова е необходимо пациентът, който има проблеми, да Води редовен и уравновесен живот Трябва да се храни редовно, да не прекалява с количеството на храната, която приема. Пушенето и пиенето Влияят зле на нервния стомах. Билковите комбинации могат да успокоят стомаха, но лечението трябва да продължи не по-малко от 3 месеца.

[devi]

Mаркирам тези, които имам в червено!

Симптоми и особености

Най -характерни симптоми на заболяването са:

Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:

1. Психологически

Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

2. Емоционални

Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението

3. Социални и междуличностни

Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството

4. Поведенчески

Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества

5. Физически

Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
(моя е 16,0) Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото

[Glamour92]

Mаркирам тези, които имам в червено!

Симптоми и особености

Най -характерни симптоми на заболяването са:

Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:

1. Психологически

Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

2. Емоционални

Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението

3. Социални и междуличностни

Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството

4. Поведенчески

Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества

5. Физически

Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
(моя е 16,0) Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото
Отиди на лекар тогава
(това за космите е стряскащо-и аз съм падала до 38 кила,ама такива работи не съм имала)

[clever]

http://vbox7.com/play:f1ece3d5
прибавям и това клипче в тая тема .. много е ТЪПО да се разболееш от тая болест ... сам УМИШЛЕНО си я причиняваш :? ............................

[December]

http://vbox7.com/play:21df77a3 още нещо :shock:
Уау! Да си пъхаш колан в гърлото за да повърнеш :shock Не,не тва е неуписуемо...

[clever]

чак пък колан да си натъпче в устата не ми се вярва........... преувеличава ;)

междудругото December ...
пращаш клипче и се ужасяваш от анорексията и въобще хранителните разтройства.. изглежда
а в темата Менюто ви за днес като гледам се храниш баш като анорексичка :-o
сори за спама..

[graphicflower]

Хей да ви се похваля качила съм вече малко килограми(така де доста) :D Та мисълта ми беше, че се измъкнах от анорексията! :) Бях станала 37 килограма, но от както съм с гаджето си той ме кара да ям доста, за да стана нормален човек и да тренирам през това време и сега много се гордея със себе си. Станала съм 45/46 килограма с перфектно оформено тяло от тренировките и се чувствам перфектно. Нещото, което бях забравила е, че обикновенните жени имат цикал и сега като това нещо се върна ще полудея от болки, но ще го преживея. :D

[fUcKsMiLe]

Хей да ви се похваля качила съм вече малко килограми(така де доста) :D Та мисълта ми беше, че се измъкнах от анорексията! :) Бях станала 37 килограма, но от както съм с гаджето си той ме кара да ям доста, за да стана нормален човек и да тренирам през това време и сега много се гордея със себе си. Станала съм 45/46 килограма с перфектно оформено тяло от тренировките и се чувствам перфектно. Нещото, което бях забравила е, че обикновенните жени имат цикал и сега като това нещо се върна ще полудея от болки, но ще го преживея. :D

Браво шапка ти свалям .. каква воля! Следвайте нейният пример и ЯЖТЕ! Ако искате да сте слаби няколко часа на ден и за няколко месеца сте готови, пък и ще имате тялото което искате за много по дълго време ;) :-)

[7227]

Браво на теб!
Само така! За пореден път се уверявам,4е приятелите и подкрепата са много важни при тези заболявания,особенно 4овека до теб !

[smilelady]

Аз не страдам нито от едното нито от другото но все пак съм под нормата на килограми. Не изпитвам ужас от мисълта за напълняване дори искам да кача кг но каквото и да ям не ми се лепи :( може би заради бърз метаболизъм :? и все пак не съм от най-слабите същества на планетата но мисля че някое и друго килце отгоре никак няма да ми е излишно :grin:

[KristinCavallari]

Браво за темата.Супер е.Събрали сте много точно всичко,а клипчетата са страхотно допълнение.Изгледах ги всичките.На всички,които искат толко да отслабнат и се впускат в подобни самоубийствени неща,ви съветвам,колкото и да е трудно какво ви пука какво мислят другите за вас.Защото и аз много пъти се чувствам зле заради други,но в крайна сметка ако продължавам така живота е един миг,не е вечен,най-важното е собственото ми щастие и разбира се на близки и приятели.Който ме смята за дебела или т.н. няма да бъде част от моя живот и не ме интересува мнението му!!!!!!!!



колко сте дволични само.мн ви е лесно просто да кажете на момичетата и момчетата "ооо горкия/горката.дано се оправиш",а всъщност вие всички сте тези които ги мачкате,които ги обиждате по улиците,по коридорите в училище.Спомнете си за това следващия път когато си отворите устите с намерение да обидите човека срещу вас.Представете си същото това 'същество'(каквото са те за вас-просто 1 същество)в тоалетната,плачейки и повръщайки.Той/тя го правят заради вас,за да могат да се впишат,за да покрият критерийте ви.ТЕ УМИРАТ ЗАРАДИ ВАС!!!!
пожелавам ви от все сърце никой от вашите приятели да не тръгне по този път и никога да не изпитате чувството,че той/тя си отива,защото повярвайте ми чувството никак няма да ви хареса!
А тва беше едно от най-хубавите мнения,които прочетох.Защото всички пишем тук едни неща,а навън вършим и говорим други.Най-мразя когато някои се подиграва на човек за теглото му и вида му.Просто хората са толкова себепогълнати,че не осъзнават че 1 единствена дума може да разруши живота на човек,без дори да разбереш.Аз също съм много чувствителна на тази тема,засягам се от най-малкото,но няма какво да се направи,такива хора ще има винаги.Трябва само да се научим да ги изолираме,все едно не съществуват.И все пак да бъдем отговорни към другите и какво говорим!
И както от филма When friendship kills .. внимавайте какви приятели си подбирате,те са нещото,което ще ви е за пример.Дори ако се наложи да ви помислят сега за смотани,затворени,защото не пиете,дрогирате,пушите,не искате да сте скелет и да се тревожите за всяка 1 троха попаднала в устата ви .. един ден ще ви завиждат !
http://markofinsanity.blog.bg/photos/87543/original/friends.jpg
Успех на всички,които са открили проблема и са го признали пред себе си! С много воля,всичко се нарежда!!! :)

[SladkaZagadka]

Нищо ми нямаше допреди 1 седмица, когато започна всичко .. след постоянните снимки на хубави модели в списанията и обиждането на съучениците ми по отношение на кг ми , тогава бяха 158 см - 54 кг си изградих нещо като режим . Сутрин ставам, хапвам 2 лъжици мюсли и още толкова лъжици обезмаслено прясно мляко . Обяд - сандвич колкото дланта ми, а вечеря - нищо или плод ... Постоянно ми призлява, чувствам се отпаднала и сякаш нямам никаква сила .. не мога да отворя 1 шише с вода .. Знам, че това не е особено свързано с темата, но сега съм 50 кг , една седмица - четири кила . Не знам дали е нормално, идеалното тегло за мен е 47 кг, знам, че не това е методът, но просто не мога да приемам нормално количество храна вече .. след 10 хапка и съм преяла . По снимки се виждам слаба, а в огледалото - супердебела .. Вече не ми е толкова за кг, отколкото да спра да се виждам дебела .. какво да правя?

[ImmortalSportFreak]

^ Игнорирай хората,които ти се подиграват и се опитай да се храниш нормално.Спортувай и не си внушавай,че си дебела.Учи,намери си нещо с което да се занимаваш и да те откъсне от мисълта за теглото;излизай с приятели повечко и се забавлявай!
Още си в началото,действай,докато не е станало по-зле. ;)

[Celine]

Хей да ви се похваля качила съм вече малко килограми(така де доста) :D Та мисълта ми беше, че се измъкнах от анорексията! :) Бях станала 37 килограма, но от както съм с гаджето си той ме кара да ям доста, за да стана нормален човек и да тренирам през това време и сега много се гордея със себе си. Станала съм 45/46 килограма с перфектно оформено тяло от тренировките и се чувствам перфектно. Нещото, което бях забравила е, че обикновенните жени имат цикал и сега като това нещо се върна ще полудея от болки, но ще го преживея. :D

Радвам се, че има хора като теб с такава воля :) Браво и на гаджето ти, браво и на теб. Продължавай все така и дано Никога пак да не станеш анерксичка, от все сърце ти го желая!

[vesito13]

SladkaZagadka, почни малко по-малко да увеличаваш количеството храна, което приемаш. Създай си някакъв нормален режим. Ако искаш да поддържаш по-слаба фигура просто спортувай, но не спирай да се храниш. Върни се към предишния си начин на хранене, за да имаш сили да правиш обикновени и ежедневни дейности, а не да се притесняваш, че не можеш да си отвориш едно шише вода. Яж плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти. Това са все неща, от които имаш нужда.
Поговори с приятели, родители, някой, който би ти помогнал. Точно в момента имаш нужда от близки хора до теб. И освен това, сега си само 3 кг. над нормалното за твоята височина, мислиш ли, че някой наистина забелязва тези килограми и им обръща внимание? Пиши от време на време тук, да казваш какво става с теб :)

[ImmortalSportFreak]

Хора,хранете се нормално и здравословно и спортувайте.Много внимавайте,да не се стигне до тези коварни болести,защото една съученичка влиза в болница в понеделник заради булимия.Ужасно е.Дори смята,че няма нужда от лекарска помощ,ама вече организъмът й не приема храна.Всеки ден повръща(от 9 дена само 1 ден не е повръщала..). :? Смята,че е дебела,въпреки че е кожа и кости почти. :-o

[SladkaZagadka]

? Пиши от време на време тук, да казваш какво става с теб :)

Малко по малко започвам да се нормализирам, но не там е проблемът : Спортувам откакто се помня . То не бяха танци, балет, гимнастика.. И сега отново : правя вечер един тридесет минутен комплекс + малко упражнения на фитнес топка + малко упражнения за бедра . Ям основно готвени храни, а не fast food . И пак съм пълна .. метаболизмът ми просто не е добър :( .

[ImmortalSportFreak]

? Пиши от време на време тук, да казваш какво става с теб :)

Малко по малко започвам да се нормализирам, но не там е проблемът : Спортувам откакто се помня . То не бяха танци, балет, гимнастика.. И сега отново : правя вечер един тридесет минутен комплекс + малко упражнения на фитнес топка + малко упражнения за бедра . Ям основно готвени храни, а не fast food . И пак съм пълна .. метаболизмът ми просто не е добър :( .
.. или просто така си мислиш :-o
Кажи колко кг. си и колко си висока и ако искаш постни 1 снимка.Щом спортуваш и се храниш здравословно,съмнявам че,че си пълна. :)

[velincety]

Вижте какво не всеки има възможност д аходи на плуване,йога,карате,балети, фитнс и така нататък!Наистина е много тъжно да виждаме такива момичето,но ето има ги!!И заете ли кой е виновен?Ние!Да ние сме виновни или по-точно ,,хората" които се възмущават ако видят някой по-пълен да не говорим ако видят някой мнооого пълен!Започват се подигравки,гаври,отбягване и така нататък,всичко опира до това че някои от нас са приели глабите момичета за красиви!Когато мине някоя грозница момчетата си оставят очите в нея само защото е слаба,но мине ли някое уникално красиво момиче покрай тях,но с 5 килца от горе-готови са да я унищожат,защото тежи малко повече!Ехооооооо осъзнайте се бе хора не всичко слабо е красиво!Аз познавам няколко пълни,но уникално красиви и добри момичета които си заслужават внимание 10 пъти повече от това на някои грозни и тъпи кльщи!Просто има много ,,дискриминанти" ако мога така да ги нарека ,които не искат да има дебели хора около тях!За всичко сме виновни ние и ако всички продължават с този дух много момичета ще умират всяка година ,за да се харесат на другите,защото ще си затвориш очите веднъж,ще си затвприш очите втори път,нно все някога ще си кажеш ,,Мамка му що всички ме обиждат=занчи аз не съм наред" и така се започва всичкоЧСпрете да гледате колко килограма е даден човек,а се опитайте да го опознаете преди да си давате тъпото мнение!!

[bonbona102]

Като бях малка и аз страдах от болимия всяка божа сутрин повръщах,ях уникално слаба :cry: :cry: А сега съм почти като момичето на клипчето по горе.Незнам как стана и сега отново съм на път да отслабвам

[EmoRawr]

:( вв моя клас има едно моми4е мн слабо ама може да е болна от анорексия .. но не съм сигурна един ден я питах дали яде пици и др... и тя ми каза 4е от 1 пар4е пица яла само половината ... тя ни6то не яде дано да не е болна :( :(

[pressiana]

Хора имам въпрос.Не мога да разбера дали развивам симптоми на анорексия или не . :-s Висока съм 1.67,а тежа 43 кг. Изключително слаба съм .. даже мисля,че съм прекалено слаба за височината си незнам.Майка ми също е нисичка и доста слаба и за това се чудя дали не е от гена . Не изпитвам ужас от храната - напротив ям си в обилни количества дори се случва да преяждам,но не мога да кача много ми е трудно,а много ми се иска . Не мисля,че съм дебела обаче като се погледна в огледалото не ми харесва това,което виждам-демек,че съм прекалено слаба и това започва да ми става нещо като комплекс.
Е,развивам ли анорексия или не .. аз мисля,че не . НЕзнам .

Same here, но аз съм си така от малка. Имам бърз метаболизъм, генът ми е такъв. Много хора ми казват, че съм слаба, има злобни коментари, но пък и са ми казвали, че имам страхотна фигура и невероятни крака. Недей да слушаш тези, които ти казват, че си като клечка и тем подобни - просто завиждат. :)

[infected9]

1.Нямам си и на идея дали мястото за въпроса ми е тук ,но все 1.

Така.. На диета съм от 2 седмици свалих 4 килограма ,но съм чувала ,че ако започна да се храня нормално ще си върна килограмите.
За тея 2 седмици съм повръщала 4 пъти точно.
Та.. въпросите са ми.. Какво да ям за да не свалям още килограми а да запазя сегашните?
Опазно ли е повръщането .. не по 2-3 пъти на ден ,а по 1-2 пъти на седмица?
Попринцип не повръщам храня се нормално за диета,но когато се изкуша и ям сладолед вината ме подтиква към кенефа.

[ImmortalSportFreak]

^ Доста си пъвръщала... НЕ повръщай! Опасно е насила да повръщаш,защото след време организъмът свиква и си повръщаш често, без да си настинала или някакъв вирус,което е мн лошо...

Спортувай! Не изпитвай вина,когато ядеш сладолед или нещо такова. Хора сме и имаме 1 живот и е хубаво да се радваме на живота и да си взимаме нещо сладко. Не трябва да се чувстваш гузно от това.

На каква диета си и на колко си? От колко време се храниш така и какво ядеш?

НЕ прави глупости! Няма бърза диета,с която за 1 месец ще станеш фиданка. Има вариант(който всъщност е перфектният ;) ) - да се храниш здравословно,редовно(по често и малко,а не 2 пъти на ден и да се тъпчеш..) ; много спорт. ;) Гаранция,че ще придобиеш добра фигура. Ако след 3 месеца няма резултат от здравословен режим (нямам предвит само плодове и зеленчуци,а разнообразна храна,т.е. и месо,и млечни продукти и т.н.) + спорт - консултирай се с лекар.

[infected9]

ImmortalSportFreak мерси много за съветите.На 15 съм висока съм 165 см и тежа в момента 49.5/50 кг като се наям обилно :Д. От 3 дена някъде започнах да ям супер калорична храна и странното е, че не съм напълняла с грам дори. Даже имам чувството ,че все още свалям.Не знам.. проблема са ми краката,за задника не ми пука под дрехите изглажда добре,обаче тези гаднии бедраа... попринцип не ми пука ,но вече е лято и искам да ходя с къси панталони,а всички момичета около мен са клечки тка да се каже и се комплексирам.Вече половината ми дрехи са ми големи ,циците ми отслабнаха (и май само там виждам промяна) и вече не знам какво да правя.
Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш някъкви упражнения за отслабване на бедрата , а не за мускули.
Иначе преди ядох мюсли за закуска след това яйце или зелена салата с риба тон много ябълки ,краставици и домати и мнооооого вода поне по 1.5 л. ,вечер ям пъпеш докато гледам Sex and the city :D .
А сега каквото ми падне :Д

[justasmile]

Ми аз има половината от симптомите на анорексията (сега, преди бяха 85%). Преди около половин месец не ядох почти нищо :( В тези дни ми беше толкова лошо, направо бях пред прападък.. Добре, че беше майка ми. Преди все й казвах, че не съм гладна/яла съм.По-едно време се опитвах и да повръщам :( (добре, че не ми стискаше) ... Но просто се замислих, наистина ли искам да съм толкова слаба, наистина ли искам постоянно да ми причернява и да ми се вие свят.... Сега гледам всеки път, когато съм гладна да хапвам нещо... И макар, че искам да отслбна малко (1.75 висока 65кг съм) гледам да спортувам, когато "прегреша"(не само тогава де), но след това да ям нещичко, макар и малко :) Доста трудно и бавно се оправям, но става :)

[dream1707]

Аз съм до някъде горда от себе си ... Бях толкова комплексирана от страна на другите, че бях стигнала до ниво в което стоях дни без да ям, защото постоянно се мислех за дебела .. Няколко седмици в болницата без почти никаква храна ми дадоха старта на гладуването .. Радвам се от факта, че успях да се осъзная ... и то преди да стига крайното ниво, в което вече щях да приличам на скелет с кожа ..
Сега все още се смятам за дебела ... Но това, през което минах някак си ме научи, че трябва да се опитвам да приемам себе си, вместо да вредя на тялото си, за да се харесам на околните..

[kikerizza]

На 16 съм. Преди повече от година и половина някъде ми беше поставена диагноза Анорексия невроза. Това е заболяване не само на тялото...А и на духа. Практически не бях чак толкова слаба- за ръст 1.68 бях достигнала 39-40 кг. И тогава не се виждах слаба. В огледалото виждах закръглено девойче с поруменели бузенца, което само дето носи детска номерация дрешки. Излишно е да описвам студът, който усещах дори при 30 градуса температура на въздуха. Скъсвах се от физически упражнения, но за активен спорт не можеше да става и дума. Нямах сили. Чувствах се смазана, обезсърчена и исках да изчезна. Хората около мен бързо взеха мерки и благодарение на д-р Светлана Бояджиева успях да изляза от този кошмар (донякъде). Започнах да спортувам, записах се на плуване, на танци, започнах да се храня, заякнах и качих даже малко в повече, но вече това не се превръща в драма за мен. И знаете ли колко тежа в момента? Около 54 - 53 кг. Не се харесвам особено, но поне имам сили да се движа, да дишам, да тичам, да плувам и да се усмихвам. Обичайте себе си момичета и момчета! За да ви обичат и другите! Красотата не е само красиво тяло и лице! Тя е излъчване!

[lixofana]

вижте тук има интересна информация :) http://www.aktivniizdravi.bg/nutrition.php?id=11

[valeriageorgieva1]

Възможно ли е човек да страда и от анорексия и от булимия? От едно известно време не се храня нормално .. имах много проблеми и доста забързан начин на живот и това доведе до там, че спрях да се храня. През деня не хапвах нищо- карах го само на кафе и цигари, а когато се приберях на вечеря не се тъпчех, а ядях помалко. Отслабнах 11 килограма.. бях 57, а сега съм 46. От около месец започнах и да повръщам всичко което изяждам. Чета, че при булимията хората погълват огромно количество храна и я повръщат, докато при мен не е точно така, защотото повръщам дори ако изям един сладолед. Та затова се питах възможно ли е чоек да има симптоми и от двете болести?

Възможно ли е човек да страда и от анорексия и от булимия? От едно известно време не се храня нормално .. имах много проблеми и доста забързан начин на живот и това доведе до там, че спрях да се храня. През деня не хапвах нищо- карах го само на кафе и цигари, а когато се приберях на вечеря не се тъпчех, а ядях помалко. Отслабнах 11 килограма.. бях 57, а сега съм 46. От около месец започнах и да повръщам всичко което изяждам. Чета, че при булимията хората погълват огромно количество храна и я повръщат, докато при мен не е точно така, защотото повръщам дори ако изям един сладолед. Та затова се питах възможно ли е чоек да има симптоми и от двете болести?
мисля че има случаи, в които булимията е последствие от анорексията, но твойто ми звучи по-скоро като свиване на стомаха ... иди на лекар!

[murito]

Искам да попитам дали ако сам 10 килограма под нормата, дали страдам от анорексия..моля къвете ми?

Искам да попитам дали ако сам 10 килограма под нормата, дали страдам от анорексия..моля къвете ми?
Килограмите не са единствения фактор

[Okeeey1]

СПОРТА МУ Е МАЙКАТА ! :wink:

[valentina040602]

от известно време страдам от булемия и днес забелязах , че с храната си повръщам кръв, искам да попитам дали някой е имал същия проблем защото в близките 2 седмици няма да мога да отида на лекар, моля помогнете.

[Anesha17]

Леле,хора,докъде стигате вие с тази вманиаченост по това да сте слаби.Разбирам да сте с надвишено тегло и да не се чувствате комфортно и да искате да свалите определени килограми и се заблуждавате с това че да ядете и след това да повръщате е по-ефикастно от някакъв спорт примерно или диета,или просто да се ограничавате в някои храни.Организма ни се нужадае от различни ястия и витамини,недейте да правите такива простотии.

[andjiandjiandji]

Леле,хора,докъде стигате вие с тази вманиаченост по това да сте слаби.Разбирам да сте с надвишено тегло и да не се чувствате комфортно и да искате да свалите определени килограми и се заблуждавате с това че да ядете и след това да повръщате е по-ефикастно от някакъв спорт примерно или диета,или просто да се ограничавате в някои храни.Организма ни се нужадае от различни ястия и витамини,недейте да правите такива простотии.
АНОРЕКСИЯТА И БУЛИМИЯТА СА НА ПСИХИЧЕСКА ОСНОВА .. не е толкова просто :)

[amphibian]

Здравей, пак съм аз, който и да съм.. Страдам от булимия от 4 години , преди седмица започнах за втори път терапия, тъй като първия не издържах. Това е проблемът на живота ми. Осъзнавам, че единственият начин да го превъзмогна е да се концентрирам върху задачките си, които до преди месец нямах... Бях изпаднала в ужасна депресивна дупка за 3 години, в които не правех нищо. Не ме питайте с какво точно съм се занимавала, не знам. Сега съм студентка и много се радвам, защото за пръв път от години усещам , че правя нещо смислено. Най-неприятното е, че до такава степен съм свикнала, че дори мисълта, че не го правя не я възприемам. Другото кошмарно нещо е, че в подобно състояние не съм сам , ами забърквам цялото си семейство и близки, които страдат повече и от мен. В крайна сметка диагнозата ми е биполярно разтройство, предполагам и на всички е такава.. Вече съм наясно с медикаментите, програмата, терапиите и тн и не се срамувам, че пия лекарства. Психиатърката ми ми обясни, че това е нещо, което докато не си изпитал не можеш да разбереш и да не се надявам, че някои ще го възприеме дори неутрално ако се опитам да му обясня, затова не го и правя. Работата е там, че ок, болна съм, ок опотвам се да се лекувам, но преди няколко дни след повръщането изкарах и малко кръв. Ужасно много се уплаших, ревах с часове докато говорих с майка ми по телефона(тя и всички от семейството ми знаят, това са 3 години все пак..) Всичките ми близки винаги са ми помагали и страдали с мен, просто аз съм такова говедо, че не допускам никой нищо да ми каже. Не искам да си представям безсилната ми майка каква вина изпитва заради безсилието си в това така УЖАСНО изпитание. Не знам просто, това е най-трудната зависимост според мен, тъй като не е алкохол да спреш и да не близнеш никога пак.. напълно съм размила границата на представите си за правилно и неправилно хранене,нормално.. определено придобивам така наречената Орторексия като пост-стравматичен ефект от булимията. Доколкото знам и това е нормално, ако няма да е едното, ще е другото, на това му се вика порочен кръг... НО това, заради което пиша е че искам да знам някой имал ли е кървене при повръщане и ако може да ми даде съвет, страх ме е да не съм си направила вътрешен кръвоизлив и да не умра. Имам и ужасна склонност към хипохондрични мисли, които обяснявам с това, че много добре осъзнавам, че не живея здравословно. Просто искам да знам, колко е опасно кървенето, не е обилно и дали и на друг се е случвало. Била съм на гастроентероскопия, не искам пак да го правя, много е неприятно. Звънях на лекарката ми, пита ме дали имам кръв в изпражненията, казах и че нямам и тя каза, че е от напъните. Моля, ако някой е преживял подобно нещо да отговори, друго е да чуеш нещо от човек в твоето положение, колкото и да не го пожелавам на никой.. Благодаря

[snow__queen]

www.inspiredfitstrong.com/bg/uncategorized/ако-не-си-бъдеш-приятел-може-да-се-прев/ Здравейте, аз съм минала през булимия и анорексия. Бях на крачка от това да се сбогувам с живота, но се справих и оздравях, защото го исках! Човек трябва да обича себе си, независимо как изглежда, независимо какво му се случва. Всеки може да преживее всичко стига да иска. Всичко е толкова преходно... не си заслужава, да позволиш на такава жестока болест, да те яде и убива жив, защото си позволил на нещо, да направи света ти по-малко прекрасен. Моята история е дълга, няма смисъл да я споделям, защото всеки е индивидуален, никой не може да види нещата през моите очи или да почувства това което аз съм почувствала, но искам да споделя една мисъл с вас...
"Една от най-големите тайни на живота се крие в умението да лекуваш душата си с преживяното и да оставиш душата си да те лекува от преживяното."

[SenaUchiha]

Напоследък съм загубила апетита си,но това може да е защото нямам и време да ям.Сутрин нямам време да закуся,в даскало ям един сандвич и пия кола(менюто ми се състои от шок.изделия и Кока-Кола),а вечер се затворя на компа и не мърдам.Отвикнала съм да ям.Какво да правя,страх ме е!

[imamkrasivouho]

Напоследък съм загубила апетита си,но това може да е защото нямам и време да ям.Сутрин нямам време да закуся,в даскало ям един сандвич и пия кола(менюто ми се състои от шок.изделия и Кока-Кола),а вечер се затворя на компа и не мърдам.Отвикнала съм да ям.Какво да правя,страх ме е!
Ами.... Яж? Примерно? Какво искаш да правиш? Какво означава "нямам време да ям"?! Не можеш да станеш 10мин по-рано да си направиш нещо за закуска? Не можеш да издържиш половин час без безценния си компютър и да седнеш да ядеш като хората със семейството си? Проблема ти е, че си егоистка, не анорексичка ;)

[SenaUchiha]

Напоследък съм загубила апетита си,но това може да е защото нямам и време да ям.Сутрин нямам време да закуся,в даскало ям един сандвич и пия кола(менюто ми се състои от шок.изделия и Кока-Кола),а вечер се затворя на компа и не мърдам.Отвикнала съм да ям.Какво да правя,страх ме е!
Ами.... Яж? Примерно? Какво искаш да правиш? Какво означава "нямам време да ям"?! Не можеш да станеш 10мин по-рано да си направиш нещо за закуска? Не можеш да издържиш половин час без безценния си компютър и да седнеш да ядеш като хората със семейството си? Проблема ти е, че си егоистка, не анорексичка ;)

Ако знаеше как стоят нещата в семейството ми,нямаше да го споменеш.Не съм егоустка,просто не се понасяме,особено мен,и затова не искам да седна с тях.А колкото до 10-теминути,аз си проспивам първите 2 часа,па камо ли 10 мин по-рано да стана!

[imamkrasivouho]

Напоследък съм загубила апетита си,но това може да е защото нямам и време да ям.Сутрин нямам време да закуся,в даскало ям един сандвич и пия кола(менюто ми се състои от шок.изделия и Кока-Кола),а вечер се затворя на компа и не мърдам.Отвикнала съм да ям.Какво да правя,страх ме е!
Ами.... Яж? Примерно? Какво искаш да правиш? Какво означава "нямам време да ям"?! Не можеш да станеш 10мин по-рано да си направиш нещо за закуска? Не можеш да издържиш половин час без безценния си компютър и да седнеш да ядеш като хората със семейството си? Проблема ти е, че си егоистка, не анорексичка ;)

Ако знаеше как стоят нещата в семейството ми,нямаше да го споменеш.Не съм егоустка,просто не се понасяме,особено мен,и затова не искам да седна с тях.А колкото до 10-теминути,аз си проспивам първите 2 часа,па камо ли 10 мин по-рано да стана!
Ами за това си си виновна ти. Няма как да ти помогнем. :)

[bliznachki]

Здравейте!Не знам точно от какво съм болна, но се нуждая от спешно избавяне от страховете ми и тази пуста амбиция. Имам близначка,с която сме като две капки вода, и всичко започна миналата година. И двете не бяхме дебели, напротив всички казваха че имаме перфектните тела,но ние смятахме че имаме малко коремче.Тя започна да отслабва и стана малко по-слаба от мен.Не можех да понасям факта че тя е по перфектна от мен,затова започнах и аз да отслабвам.И така състезанието започна...коя ще изяде по-малко.Целта на деня ми беше да знам че сам победила. Отслабвах все повече и повече, а мен вече не ме интересуваше как изглеждам, беше важно циферблата на кантара да е по-малко от нейния. Разбирах, че вече сам ужасяващо слаба, а продължавах състезанието. И така до ръст 174см бях 40кг,естествено и тя така. Вървяхме и виждахме отвращението на хората. Перфектните тела станаха само кожа и кости.Разбирах, че сам ужасна, и не се възприемах за дебела,никога не сам,но пак смятахме калориите и гледахме чии са по малко.И така решихме, че ще спрем състезанието и ще ядем еднакво.Отчаяно искам да напълнея, да си върна хубавото тяло и не ме е страх от това!!! Но проблема е, че вече ни е страх от храната.Искам отново да мога да седна на масата и да ям спокойно, без да смятам калориите.Знам че с повечето храна само ще стана по-хубава ,но ме е страх. Моля някой ако имал подобен проблем да ни помогне!!

[ImmortalSportFreak]

^ Психолог+диетолог.Захранва нето трябва да стане постепенно и без проблеми.

[Duvessa]

Интересна лекция относно това как медиите, и по-конкретно рекламите влияят върху представата ни за съвършен образ:
http://www.youtube.com/watch?v=1ujySz-_NFQ#t=2m20s
2-ра част: http://www.youtube.com/watch?v=E4-1xCf3I7U&feature=related

Видеото е на английски, и е пряко свързано с хранителните разстройства и с факта, че повечето жени не харесват телата си. Препоръчвам на всеки да отдели малко време и да го изгледа.

[amnessia]

Аз имам някакви леки съмнения за нещо но не е толкова стряскащо. На 16 години съм 159см. и съм 40 кг , миналата зима бях спаднала и до 39 (впоследствие на често боледуване). Постоянно избивам комплекси , че съм дебела и се ограничавам много в яденето точно поради страха да не напълнея малко.Поставям си сама някакви правила какво трябва да ям и какво не.. не се ограничавам до много висока степен , но все пак..За ръста ми може и да е нормално да съм толкова слаба , но не знам.Имам много слаба имунна система още от малка и боледувам адски често. Мисля да отида на лекар :X

[dessbe98]

Аз съм виждала и по - стряскащи снимки! Изабел Каро беше пуснала нейни снимки, малко преди да умре от анорексия. Тя беше написала и биографична книга за себе си! За тези, които искат да разберат малко повече за тази книга... Името на книгата е "Момичето, което не искаше да надебелее". Лошото обаче е, че я няма в България. Както и да е. Факт е, че на месец умират поне от 4 до 7 супер модела от тези болести. В България има над 200 000 жени болни от АНОРЕКСИЯ и още толкова болни от БУЛИМИЯ. Много е лошо и, това че има сайтове в които те подканват да гладуваш, казват ти, че е страхотно. Модните агенции те задължават да бъдеш слаб повече от нормалното, за да са недостижими. Сигурно някои жени се разболяват точно по тази причина, за да бъдат недостижими, жалкото в това е, че усъзнаването на грешката на тези момичета става много късно. За това се харесвайте такива каквито сте! Не правете грешките на супер моделите! Те са само пионка в този бизнес! ;)

[ch0c0late44]

Едно клипче което мисля че е много подходящо за тук..Изгледайте го,няма да съжалявате
http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&v=gknfp5QttQc&NR=1

[sapphirr]

като човек избягал от това на време,мога само да кажа ,че истината е в спорта.Останалото е резултат от продължително самовнушение,че глада е начина.

НЕ СИ ГИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ!

[Jannetty]

hora dali i az imam anoreksiq ? maika mi i wsichki okolo men mislqt, che sum bolna no az otkazwam da go priznaq makar i sama da se sumnqvam w towa... no ne sum i tolkowa slaba spored men.. ot qnuari mesec sprqx da qm absolutno wsichko,karax go samo na voda do mart mesec i ot togava zapochnax da qm primerno po 1 put na den i wsqka we4er da piq razhlabitelni....cikula mi sprq o6te prez mart,skarah se s mnogo hora za6toto ne moga da ponasqm nikoi,vsichki me draznqt,sledq kaloriite na wsqka edna hrana i ako e nad 150 izob6to otkazwam da q qm...strah me e ot hranata!! sushto taka ot qnuari mesec zapochnah da hodq po 8-9km na den, oblechena v neopren ,koito e debel 5mm... vseki boji den!!! Imah strashno mnogo energiq,svalih 10 kg, no veche nqmam sili dori da sportuvam,zapochnax mnogo da zabravqm! Na pochti 16 godini sum, visoka 1,61-2 i teja 42 kg... no v momenta v koito widq 4e sum kachila i 500gr i izpadam v isteriq,zapochvam da se samoobvinqvam,dori mi se e iskalo da se samoubiq! kajete mi kakvo mislite molq vi!

[kikerizza]

Jannetty, думите ти много ме натъжават...Започнала си да се предаваш, ми се струва... Какво значи "имах страшно много енергия" при положение, че не си яла нищо в продължение на месец. Калориите не са някакви мазни буби, дето ти се лепват на коремчето или дупето, в момента щом хапнеш. Това е мерна единица за енергията- дали ще я измерваш в джаули или калории- все е енергия (предполагам, ти е писнало да слушаш/четеш подобни неща). За да функционира организмът ти, му трябва енергия, приета с храна. Ако беше цветенце, тая подробност нямаше да те вълнува, защото растенията използват светлинната енергия на Слънцето, преработват я и от една страна получаваме кислород, от друга - хранителни вещества, които поглъщат съществата, които не могат да фотосинтезират. Доколкото знам и хората не могат да фотосинтезират. ;) Шегата на страна. Този механизъм, в който си се набъркала е много опасен- точно на твоите години и мен ме завъртя същото. Повярвай- до нищо добро не доведе. Плюс това- не само булимията се характеризира с преяждания. След дълъг период на гладуване е съвсем нормално да се появи кратко периодично преяждане, последвано от още по-дълъг период на гладуване. Няма смисъл просто. Красотата не се измерва в килограми. Едно красиво и стегнато тяло може да тежи повече от едно отпуснато. Ти избираш какво да бъде твоето. Но има и далеч по-важни неща от това. ;) Надявам се да се оправят нещата!

[Ivaaaaa]

Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?

[zoreto]

Съвета е хапвай си ,движи се и не си втълпявай сама глупости :) А за цикъла на тези години е нормално да не е много редовен, ако искаш обърни се към гинеколог и той щя ти каже най-добре какво да правиш :)

ПП То и аз съм 167 и съм 43 кг на почти 19г,но гледам да не си мисля глупости :)

[dechkoo]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

[tqjenata]

Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...

[rubby179]

Може би страдаш от колит, но все пак трябва да се посъветваш с лекар. Доколкото разбирам ти се храниш нередовно. Имаш периоди в които въобще не ядеш и други, през които се храниш прекалено много. Това неминуемо води до увреждане на стомашно чревния тракт.

[EternalDream]

Здравейте!Искам да се посъветвам с вас.На 13 съм и съм 1.65,имам цикъл от скоро и се храня постоянно и винаги съм гладна,но проблема е ,че от около 1 година не мърдам на килограм даже съм свалила един и съм 41-42..Направило ми е впечатление ,че когато съм ядосана или няма какво да правя ям повече.Тези дни сутрин корема ми къркори страшно ,сякаш има хиляди пукащи балони..и имам разтройство..пия стоперан и сега се пристрастих без него не мога ,защото ме е страх ,че ще ме заболи корема..в училище сутрин та чаак до обяд (2-3) не ме хваща глад,а после към 4 един вълчи глад и не знам .Всички от класа постоянно ми повтарят много си слаба,ти не ядеш ли и съм най-с;абата от всички 8мки класове..и всички приятелки ..кажете може ли да е болест или какво...

Ами такава ти е структурата. Абсолютно нищо общо няма всичко това с анорексията и булимията.

[rubby179]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Според мен трябва да отидеш при психолог. Той най-правилно ще прецени какъв е точно проблема. Не разчитай на компетентни мнения във форума. Успех!

[marilyn]

Здравейте ! Нова съм и бих искала да споделя ,какво се случва с мен? На 16г. преди година и няколко месеца започнах диета и всичко вървеше много добре ,но постепенно нещата започнаха да стават по-сериозни. Започнах да повръщам ,като в началото не ми се струваше ,кой знае какво . Отдалечих се от приятелите си ,станах по-нервна всички ме дразнеха ,карах се с всеки опитал се да ми каже нещо на тема (килограми,хранене и т.н) В началото не вярвах ,когато майка ми казваше ,че съм се променила ,но после разбрах ,че е права .Промених се напълно. Повръщането зачестяваше въпреки ,че в началото не се храних много . После разбрах ,какво се случва с мен и започнах да се храня повече и да повръщам . Изпитвам вина ,че се подигравам с храната. Изпитвам вина и за това ,че имам всичко ,което искам ,а от мен се иска само да съм добре . А аз какво правя ? Нямам приятел и никога не съм имала ,но от както се промених дори не искам да имам отбягвам всеки ,който се доближи до мен . Единственото за което мисля е : как да отслабна ,какво да ям, да повръщам ли. Никога не съм била много претенциозна на тема дрехи и сега само това ме успокоява да пазарувам и то само .Не бях такава ! Осъзнавам ,че съм болна и имам нужда от помощ ,но не искам да разочаровам нашите ,а с приятелките си вече не съм толкова близка ,така че имам нужда за съвет . Според вас какво се случва с мен ? Помогнете ми !

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

[rubby179]

Леле направо настръхнах. Вече съм почти убедена, че нещо не ми е наред. И аз като Jannetty съм 42 килограма и съм 163 см. На почти 17 съм без три месеца. Спря ми цикълът от края на февруари. При мен проблема е в това, че имам желание да ям и искам да съм по-пълна и не се харесвам слаба, но просто не мога. Опитвам се да ям калорични неща и никога не пропускам хранене и ям разнообразна храна. Сега като прочетох тези неща ме хвана страх да не съм болна от нещо, но съм ходила на лекар и изследвания и те показаха, че съм здрава. При мен няма тези психически симптоми като анорексията и булимията и не мога да разбера на какво се дължи това. Нито ям малко, нито се отказвам от храната, нито съм физически болна. Някой може ли да ми даде съвет?

Може би при теб метаболизма е по-ускорен и затова не можеш да качиш килограми. След като си направила изследвания и те са добри, няма от какво да се притесняваш. Ето повече информация за този вид проблеми, които мога да нарека психически. Съществуват няколко вида анорексия така, че не е задължително да се счита че даден човек е болен от това заболяване само ако предизвиква повръщане: http://hranene.framar.bg/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D 1%8F

[Ivaaaaa]

^да и аз така мисля, може би е заради матаболизма

[fierainquieta]

Здравейте :) аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..

[EternalDream]

Здравейте :) аз съм на 18 и принципно винаги съм имала много добър метаболизъм;ям много и съм слаба,не съм имала никакви проблеми с килограми нито в едната;нито в другата крайност.но от около 5-6 месеца усещам,че съм развила нещо като мания,броя си всяка хапка,ям много по-малко от обичайното,въпреки че от 7 дни в седмицата успявам да се въздържам максимум 2-3,просто обичам храната твърде много.висока съм 1,68-9 ,като преди тази обсебеност да започне тежах между 48 и 50 kg,сега съм 45-46 и въпреки че всеки ми повтаря;че съм мн.слаба искам да отслабвам още,чета признания на момичета като мен в интернет и се плаша от приликата,която откривам..не знам,усещам,че нито ще е здравословно;нито дори красиво ако сваля още и в същото време се чувствам виновна за всяка хапка.Вярно е,че това е по-скоро болест на ума,защото реално всичко е в главите ни,това че се чувстваме супер дебели когато всъщност сме слаби..И след като видях толкова ужасяващи признания всичко което искам е просто да се върна до това време когато не се притеснявах за килограмите и си хапвах спокойно.Може би съм била малко по-тежка тогава;но поне по-спокойна и щастлива..


Същия случай съм. Много трудно лечимо е, но почти се отървах. След няколко посещения при психиатър, започнах да се тъпча с много храна, възвърнах си килограмите, и сега пак се старая да се храня нормално. Спомних си какво е да ти расте бързо косата, да не ти е студено постоянно, да имаш енергия да общуваш, да си социален. Препоръчвам ти да се захванеш със спорт - ще ти разсейва ума, пък се и изисква нормално хранене. Гледайки се в огледалото, повтаряй си какво харесваш в себе си. Дигни си самочувствието. Стискам палци да станеш пак по-спокойна и щастлива :)

[vampire97gabb]

Здравйте :) Искам да споделя моя проблем. Всичко започна преди около 4 месеца. Разделихме се с приятеля ми по мое желание, а всъщност аз не го исках..след това той не ме поръси, виждала съм го 2-3 пъти и се държи все едно не ме познава...Оттогава започнах да ям много, страшно много, започнах да повръщам от време на време..само храната ми доставя удоволствие. Затворена съм в ужасния кръговрат на: "Хайде, наяж се сега, това ти е за последно, от утре започваш диета" и така вече 4 месеца. Ходих на психиатър, бях започнала да пия хапчета, нещата се бяха наредили за няколко дена, но после всичко започна отначало. Чувствам се ужасно, нищо не ми се прави, дори не ми се спи. Искам всичко да свърши, но сякаш нещо ме тика все по-надолу и по-надолу. Напълняла съм с 20 кг...Ако някой е преминавал през нещо подобно, ще съм благодарна да ми каже как се е справил, защото страшно много искам да се отърва от това. На 16 съм, живота е пред мен, а аз го пропилявам..

[nuance]

Миличка, потърси помощ от психолог. Сама на дали ще успееш да се справиш, хубаво е, че съзнаваш, че имаш проблем, просто не се съсипвай повече. Имам си супер близък човек, който има булимия и е много жалко да я гледам и да не мога да й помогна по никакъв начин... Ужасяващо е за мен, която съм отстрани и аз няма как да й помогна, няма какво да направя... освен да я подкрепя в борбата, разбира се. Потърси помощ, колкото по-рано, толкова по-добре. Успех.

Здравей, аз пък като човек, който реално е минал през всичкото това ще ти кажа да не се занимаваш с психолози. Само ще вземат пари от твоето нещастие и няма да ти помогнат. :)
На първо време ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си намери някакво хоби, което да отвлича вниманието ти максимално много от мислите за храна, дрехи и каквото ти затормозява съзнанието. Колкото повече хобита имаш, толкова по-добре ще е за теб.
Намери приятел/ приятелка с когото да говориш за проблема си. Колкото по-дълго го пазиш в тайна, толкова повече ще те гризе отвътре и няма да те оставя намира. Не се срамувай от проблема си, не го крий, не премълчавай нищо. В началото сигурно ще те е срам ужасно много, но с времето ще ти става все по-леко да говориш и ще можеш така сама да разсъжаваш над това каква е причината за всичко и какво е решението. Сама ще си си психолог. :)
Трето- СПОРТ. Запиши се на някакъв спорт обезателно. Спортът е мотивиращ и също така ще отклонява ума ти от вредните мисли.
Не оставай за дълго време сама. Когато има други хора около теб няма да имаш желание да повръщаш.
Ако искаш ми пиши, за да мога да ти дам още някакви съвети, които на мен ми помагаха. Знам през какво минаваш и бих искала да помогна, защото никой не заслужава подобно нещо. :)

[sexa_na_kompleksa]

Ето още малко информация: Анорексия нервоза - симптоми и лечение: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/27-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D 0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B8/1699-%D0%90%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D 1%8F-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 , Какво да направиш, ако имаш анорексия: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/27-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D 0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B8/1713-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%88,-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%88-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D 1%8F

[heartsdesire]

Много полезна статия, даваха и едно момиче, страдащо от анорексия по ''Отечествен фронт'', беше на 20 и няколко години и 26 килограма. Гледката беше ужасяваща. Винаги съм била слаба, до 9-годишна възраст някъде си казвах, че искам винаги да съм най-много 30 килограма (Моля ви, не ми се карайте :D), след това предаване всячески се опитах да напълнея, сега ще бъда седми клас и съм 35 килограма. :) Често ми казват, че съм анорексичка, вече ще им пращам тази статия да се образоват малко!

[hipster]

Аз успях да избягам от това на време,в началото си мислиш,че не е кой знае какво и държиш всичко под контрол.Но не за дълго.Моя съвет е да се харесвате такива каквито сте,защото всеки човек е красив по свой собствен начин и килограмите не са фактор. :)

[Ivo.G]

Всяко лято ходя на вилата ни и се срещам с приятели .Там най-добрия ми приятел де мисли за дебел и мисля , е болен от анорексия. Всеки ден той отиваше и тичаше на вън . После се срещахме на един мост. Той ни черпеше с вафли и ние го накарахме да ядеи той вафла.Момчето започна да тича защото гледало калорите на вафлата а били много.

[Minwu]

Проблема е в психиката. Не мисля, че трябва да се плашите. Според Аюрведа (първата медицина/учение за живота) има 3 вида типове тела - Питта, Вата, Капха. За да запазим баланса трябва да се храним с храни, които са подходящи за нашата конструкция. Напр. аз съм Капха и трябва да наблягам на зеленчуците, да избягвам месото, да не приемам никакви млечни и т.н. Когато се хранех предимно с плодове - отслабвах, а когато започнах да наблягам на зеленчуците/бобови - тези, които са за моята конструкция започнах да си качвам кг. и сега всичко е ок. Ето тест, с които можете да определите тялото си: http://ayurveda.newage.bg/%D0%B0%D1%8E%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D 1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE

Имам една приятелка, която се хранеше с много калорична храна като - закуска: 2 шоколада, обяд: бургер към 1500 калории и т.н. и беше 40кг. Когато започна да се храни със здравословна храна започна да качва килограми...
+ спорта е абсолютно задължителен. Трябват мускули, а не глад за да се горят калории, а и така се качват качествени килограми, а не мазнини...

[Minwu]

Ето обосновката ми за спорта:
http://prikachi.com/images.php?images/880/7374880D.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/881/7374881j.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/882/7374882T.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/883/7374883b.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/884/7374884Q.jpg

Не се плашете от килограмите, но ги качваите качествено. :)

[CookieJoKey]

Ужас. Снимките направо ме потресоха.
Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо :( Потърсете специалист или споделете с някой
Тъжно е, че има хиляди млади хора, които се притесняват за теглото си(говоря от опит), а са си добре...
Някакси всеки се притеснява да не стане твърде дебел и затова отиваме в другата крайност...

[tori]

Ако имате анорексия или булимия(и го осъзнавате), опитайте да промените нещо
То щото много лесно се осъзнава нещо и много лесно се променят хранителни навици.

[CookieJoKey]

Имам предвид ако момичето почва да усеща, че е прекалено слаба

[Fifth Gorgeous]

Имам предвид ако момичето почва да усеща, че е прекалено слаба да ти кажа не е толкова лесно...на мен всеки ми казва, че съм слаба, че трябва да напълнея малко - 1,70 съм и съм 50 кг ии индексът ми на телесна маса е 17,7, което според дефиницията за анорексия значи, че трябва да съм анорексичка. Всеки ден правя упражнения 1 час от година вече и не ям сладко, а самата идея за напълняване ме плаши ужасно. Понякога се виждам слаба, но повече пъти се гледам и искам да отслабна още малко...
Когато едно момиче е отслабнало, тя просто развива някаква фобия от напълняване, и дори и да осъзнава, че това което прави и вреди, няма кураж да се изправи срещу страха си

[CookieJoKey]

да ти кажа не е толкова лесно...на мен всеки ми казва, че съм слаба, че трябва да напълнея малко - 1,70 съм и съм 50 кг ии индексът ми на телесна маса е 17,7, което според дефиницията за анорексия значи, че трябва да съм анорексичка. Всеки ден правя упражнения 1 час от година вече и не ям сладко, а самата идея за напълняване ме плаши ужасно. Понякога се виждам слаба, но повече пъти се гледам и искам да отслабна още малко...
Когато едно момиче е отслабнало, тя просто развива някаква фобия от напълняване, и дори и да осъзнава, че това което прави и вреди, няма кураж да се изправи срещу страха си
+

[kilers]

Това не е свързано с анорексията и булемията, но е свързано с храносмилането и за да не отварям нова тема ще попитам тук. Може ли да бъде проблем прекаленото ядене на боровинки, къпини, малини? Говорим за 200 грама на ден. Колко е нормалното количество и черните екскременти притеснителни ли са? Благодаря предварително :P

[Minwu]

За какво да са проблем? Ти на 200гр. ли им викаш прекалено? Аз ям по 2-3кг. плодове и зеленчуци на ден. :D
Не са проблем.. само може първия ден да те по-прочистят, ако стомаха ти не знае какво е туй нещо наречено - фибри.

[miglenamarkova]

Това, което виждам направо ме плаши. Защото намирам у себе си повечето симптоми на булимия, като изключим насилственото изхвърляне на поетата храна. Не съм дебела много дебела, но и не се харесвам и искам да отслабна, въпреки, че теглото ми е в норма. Наистина има такива моменти, в които имам пристъпи на вълчи глад и мога да изям всичко, което ми попадне. Често и когато нещо не е наред прибягвам към храната, като източник на удоволствие. Зам, че може би притесненията ме са неоснователни, но ми се иска да разбера и вашето мнение за това. Благодаря предварително!
П.С. на 15 съм, ако има значение.

[Andjyy]

Започни да тренираш и се постарай да не ядеш боклуци.
Ангажирай създанието си с нещо,защото понякога и от скука си похапваме/поне аз/. А що се отнася до килограмите,сигурна съм,че около теб има момичета,които са лееко закръглени и изглеждат секси. Невинаги слабото тяло е красиво.

[miglenamarkova]

мерси

[Andjyy]

Ако има нещо-споделяй :)
на 15 год.има къде къде по-приятни неща за правене от лекуване на булимия/анорексия

[NissaN]

Едно клипче което мисля че е много подходящо за тук..Изгледайте го,няма да съжалявате
http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&v=gknfp5QttQc&NR=1

Това е ненормално,то бива да си слаб,ама тези са има нема 15 кила.

[victoria99]

За съжаление много от хората бъркат тези 2 болести с бърз метаболиизъм. И много здрави хора, похаппвайки обилно, но без резултат в теглото биват наричани "аанорексици".

[yner]

Какво мислите за Про-Ана и Про-Мия?
На мен ми изглежда като някаква секта...

[jghgh]

по повод хранителните разстройства :)
за хората, разбиращи английски..

http://the-healing-nest.tumblr.com/post/96457447460/what-eating-disorders-are-really-about

и един призив от мен - не приравнявайте хранителните р-ва само до анорексия и булимия. има и други "видове", не по-малко страшни, опасни и мъчителни за страдащите.

[ivanita]

Така си е, булимията и анорексията са най-крайната фаза.

[Ivelina aleksieva]

Zdraveite iskam da vi popitam poneje sam mnogo oplashena zaradi majut mi toi e na 22 godini,175 sm i e 51 kilograma gotvq kakvo li ne za da qde no nichto ne se polucava zapocnax i as da Mislq ce toi e bolen hodili sme na lekar no nqma rezultat blagodarq predvaritelno...

[Животно]

Zdraveite iskam da vi popitam poneje sam mnogo oplashena zaradi majut mi toi e na 22 godini,175 sm i e 51 kilograma gotvq kakvo li ne za da qde no nichto ne se polucava zapocnax i as da Mislq ce toi e bolen hodili sme na lekar no nqma rezultat blagodarq predvaritelno...

къв ти е въпроса бе, че хванах рак от писането ти

[anai]

Не можете да спрете да ядете?
Използвате ли храната, за да се справите със стреса и емоциите?
Не можете да пазите диета?
Не можете да спрете да ядете захар, независимо колко силно опитвате?
Борите ли се с преяждане, анорексия или булимия?
Анонимни ГрейШийтърс може би е за вас!
(www.greysheet.org).

Анонимни Грейшийтърс (АГШ) е група от хора, които са решили техните хранителни проблеми. АГШ помага на хора, които са пробвали всичко и са се провалили, и които търсят дълготрайна свобода от контрола на храната. ТОВА НЕ Е ПОРЕДНАТА ДИЕТА! АГШ предлага програма на абстиненция от компулсивно ядене. Ние сме различни. АГШ предлага специфичен хранителен план, който помага да се премахне непреодолимото желание за ядене, ясно определени параметри за абстиненция,инструменти за отчет и подкрепа от страна на общност, която се развива в целия свят. В АГШ ние споделяме личния си опит, сила и надежда и получаваме подкрепа по пътя си към дълготрайна свобода от компулсивното поведение относно храната. Няма такси или вноски за членство в АГШ.

ЕЛАТЕ С НАС НА СБИРКА!
Вторник, 19-20ч., гр. София, бул. Стефан Стамболов 34, ет.2, оф. 201.
Skype: gsbeyondthewildest, Email: gsbeyondthewildest@gmail.com
http://greysheet.org