View Full Version : Всичко е същото година по-късно...
здравеите на всички!предварително благодаря за съветите ви...
и така ето го и проблема...
вчера стана точно една година откакто скъсах с момчето,което наричам голямата си любов,не ходихме много бяха само едни 2 месеца...причината за раздялата ни обаче така и остана неясна.дълго време след края на връзката ни излизахме заедно,и може би понякога по навик или от още съществуващи чувства се случваха разни неща между нас,но всичко беше много по-студено и различно от негова страна,на моменти дори имах чувството че се подиграва с мен...
и тогава реших че колко и да го обичам немога да сривам достойнството си само за една целувка или една нощ...отдалечих се от него,неможех вече да издържам чувствайки се като кукла...
очаквах той да усети липсата,но очакванията ми се оказа неоправдани...болеше ме много,но стисках зъби.понякога устроивах уж случайни срещи само за да си кажем здравеи в този момент и това ми стигаше.мина време,може би 5-6 месеца и реших че трябва да поговоря с него за чувстата си (не че не беше на ясно с тях)тогава тои ми каза че не иска да бъде с мен...пак възобнових дистанцията,но тя пак не помогна...
преди 3 месеца отново се озовахме в една компания.всеки ден бяхме заедно и всякаш всичко започна отначало,пак се родиха чистия смях,силните прегръдки за довиждане,страстните искри в очите...и разбира се след това отново отказа от негова страна...вече година немога да заспя без мисълта за него,без сълзи проляни върху загубените спомени...той замина за морето.ще бъде там още месец...чудя се има ли смисъл да првя още опити когато той се върне,дали има смисъл и как точно да постъпя,как да се държа...
~BoRn^InLoVe~
08-15-2007, 12:54
здравеите на всички!предварително благодаря за съветите ви...
и така ето го и проблема...
вчера стана точно една година откакто скъсах с момчето,което наричам голямата си любов,не ходихме много бяха само едни 2 месеца...причината за раздялата ни обаче така и остана неясна.дълго време след края на връзката ни излизахме заедно,и може би понякога по навик или от още съществуващи чувства се случваха разни неща между нас,но всичко беше много по-студено и различно от негова страна,на моменти дори имах чувството че се подиграва с мен...
и тогава реших че колко и да го обичам немога да сривам достойнството си само за една целувка или една нощ...отдалечих се от него,неможех вече да издържам чувствайки се като кукла...
очаквах той да усети липсата,но очакванията ми се оказа неоправдани...болеше ме много,но стисках зъби.понякога устроивах уж случайни срещи само за да си кажем здравеи в този момент и това ми стигаше.мина време,може би 5-6 месеца и реших че трябва да поговоря с него за чувстата си (не че не беше на ясно с тях)тогава тои ми каза че не иска да бъде с мен...пак възобнових дистанцията,но тя пак не помогна...
преди 3 месеца отново се озовахме в една компания.всеки ден бяхме заедно и всякаш всичко започна отначало,пак се родиха чистия смях,силните прегръдки за довиждане,страстните искри в очите...и разбира се след това отново отказа от негова страна...вече година немога да заспя без мисълта за него,без сълзи проляни върху загубените спомени...той замина за морето.ще бъде там още месец...чудя се има ли смисъл да првя още опити когато той се върне,дали има смисъл и как точно да постъпя,как да се държа... за да получиш пак отказ от негова страна ли? :smt011
happy_cute
08-15-2007, 13:01
Първо:мерси,че пишеш на бг мразя да чета дълги мнения на латиница :smt011 и така сега по проблема ти...ами мисля,че ти самата знаеш какво трябва да направиш - да се откажеш от него,но да останеш с хубавите спомени от връзката ви.Огледай се наоколо има още много прекрасни момчета,които да те накарат да се почувстваш специална =)
Давай напред. Трудно е, обаче "Далеч от очите - далеч от сърцето" - наистина е така. И аз още потръпвам като видя първата си "любов", обаче само разстоянието ми помогна да не си лягам с мисълта за него.
Няма нужда от сълзи, а от сила и воля да го забравиш.Ти просто не искаш това да стане, за това искаш да го виждаш, да уреждаш уж случайни срещи.Прекъсни си контактите с него.
i az sum gore-dolu v sa6toto polojenie,toi me ostavi i iskah da si ostanem priqteli,no tova e nevazmojno,az ne moga da izlqza s nego i da badem samo priqteli,zatova kolkoto i da mi e nepriqteno prekasnah vsi4ki kontaki s nego,iztrih vsi4ko snimki,sprqh da hodq na mesata kadeto sme hodili,vaob6te otdale4ih se ot vsi4ko,koeto mi napomnq za nego...savetvam te da napravi6 sa6toto
ти се отдалечаваш от него само физически. започни да търсиш нови контакти, не говоря за момчета, а за нови приятели/ки. открий някакви други неща в себе си и интереси, в момента си в застой и това ти пречи.
здравеите на всички!предварително благодаря за съветите ви...
и така ето го и проблема...
вчера стана точно една година откакто скъсах с момчето,което наричам голямата си любов,не ходихме много бяха само едни 2 месеца...причината за раздялата ни обаче така и остана неясна.дълго време след края на връзката ни излизахме заедно,и може би понякога по навик или от още съществуващи чувства се случваха разни неща между нас,но всичко беше много по-студено и различно от негова страна,на моменти дори имах чувството че се подиграва с мен...
и тогава реших че колко и да го обичам немога да сривам достойнството си само за една целувка или една нощ...отдалечих се от него,неможех вече да издържам чувствайки се като кукла...
очаквах той да усети липсата,но очакванията ми се оказа неоправдани...болеше ме много,но стисках зъби.понякога устроивах уж случайни срещи само за да си кажем здравеи в този момент и това ми стигаше.мина време,може би 5-6 месеца и реших че трябва да поговоря с него за чувстата си (не че не беше на ясно с тях)тогава тои ми каза че не иска да бъде с мен...пак възобнових дистанцията,но тя пак не помогна...
преди 3 месеца отново се озовахме в една компания.всеки ден бяхме заедно и всякаш всичко започна отначало,пак се родиха чистия смях,силните прегръдки за довиждане,страстните искри в очите...и разбира се след това отново отказа от негова страна...вече година немога да заспя без мисълта за него,без сълзи проляни върху загубените спомени...той замина за морето.ще бъде там още месец...чудя се има ли смисъл да првя още опити когато той се върне,дали има смисъл и как точно да постъпя,как да се държа...
Too long ; Didn`t read...
Ch0c0la73
08-21-2007, 10:18
zabravi go tova e edinstveniq na4in v tvoita situaciq makar 4e da e trudno i 1 god da ne si go zabravila ... :? ... nameri si nqkoi dr , nqkoi koito 6te te oceni , navqrno ima mn drugi okolo teb , no ti ne gi vijda6
ima edno kli6e koeto mn mi pomaga v takiva slu4ai dano i pri teb se polu4i:
"никога не преследвай,този който веднъж е избягал от теб,дори и да го стигнешвинаги ще помниш,че някога той е искал да те забрави"
uspex i moq suvet e budi silna prebri sebe si :!: :!: :!:
Много е странно,когато някой ти каже'Забрави го'.Толкова е абсурдно ,че няма на къде.Ако имаш чувства към него,наиситна няма да е лесно,защото и да не обръщаш внимание на фактите,това не ги променя.Но ако той няма чувства,това вече е друго.Просто продължаваш напред.Несподелената любов е болезнена,но да робуваш на нещо минало или изобщо несъществуващо е безмислено.
GaNgStAz
08-21-2007, 11:10
Много е странно,когато някой ти каже'Забрави го'.Толкова е абсурдно ,че няма на къде.Ако имаш чувства към него,наиситна няма да е лесно,защото и да не обръщаш внимание на фактите,това не ги променя.Но ако той няма чувства,това вече е друго.Просто продължаваш напред.Несподелената любов е болезнена,но да робуваш на нещо минало или изобщо несъществуващо е безмислено.
:smt023 Продължавай напред.. просто живота е такъв, ситуацията е такава, а ако ти тръгнеш да правиш нещо с него, пак ще те отблъсне. Стига толкова опити без абсолютно никъв ефект - само болка.
Ami ne se obrashtai nazad davai napred i se pravi samo na priqtelka kolkoto id a ti e trudno :) Uspeh!!!