Няколко неща и от мен :)

[ThunderGoddess]

Не искам да те виждам да плачеш.
Сълзите ти ще изтрия
аз с ръце.

Не искам да те виждам да тъгуваш,
тъгата ти с радост
ще поема аз в моето сърце.

Защото ти си слънце
и ако плачеш,
аз ще те прегърна,
за да се успокоиш,
че страдаш ли,
сълзи ще капят
и по моето лице.

ПП: Това е посветено на една приятелка, която чувствам мнго близка.

Завист

Хубаво момиче беше тя,
толкова красиво и нежно,
приличаше на пролетните цветя,
но уби я... уби я завистта!

Може би всичко щеше
да е чудно и красиво,
ако се не бе превърнала
в нещо толкоз уродливо.

На друго момиче завидя
заради завидни успехи в любовта.
В този момент изгасна светлината
в нейната душа,
нещо се счупи, добротата изгоря.
Гори душата й сломена,
от зла участ навестена.

И след като злото свърши
това деяние,
време беше да извърши
нещо, за което
няма покаяние.

И девойката завистлива,
без много да се чуди,
реши съперницата да погуби.

Можеш да видиш
как кръвта
бавно се стича
по грешната й ръка.

Но от завист
човек се не така спасява!

Във мрака на нейния път
става й ясно, че
живо е още чувството ужасно!

Защото кръвта тече,
плътта се разлага,
но споменът
за съперницата е жив,
макар нея веч да я няма.

Пред очите й се мъглеят картини,
още спомени страшни - неумолими.
В съзнанието й силен глас кънти -
съвест някои го наричат,
разказва й как бреме
в живота си ужасен ще търпи.

Лека за завистта
е в самия човек,
ако човек роб
не ще да става,
ако човек не иска да се предава.

По-добре на ум си кажи:
"Е, има и по-добри от мен"
и нататък продължи.

Тва е ясно за какво е :)

Малко картинки:

http://otkrovenia.com/otkrovenia_pic.php?object=6e65775f776f726b732f3633 3931312e6a7067&id=63911 ---> един добър колаж
http://otkrovenia.com/otkrovenia_pic.php?object=6e65775f776f726b732f3532 3238342e6a7067&id=52284 ----> едно любителко фото :)

ПП: Който иска, може да ме намери в "Откровения" със същия ник :) O:)

[mechtaq_za_teb]

=D> =D> =D> Мога само да кажа,че в теб има невероятен талант. ;)

[ThunderGoddess]

Ха благодаря! Надявам се наистина да излезе нещо от мене ;) :-({|=

[Reed]

Второто много ми хареса :)

[ThunderGoddess]

Празна съм

Празна съм.
Нищо в мене не потрепва
всичко сякаш спи.
Празна съм - ужасно,
но поне болката от
чувства в мене не гори.

Не съм загубен моряк
в океан от емоции и
несбъднати мечти,
ала в калта съм паднала
и от това много ме боли.

НЕлюбовно стихотворение

Ангел мой,
ти си като чалга песен
в главата,
ти си като бързовар
за душата.

Тъй както водата се вари,
така и моето сърце, знам,
ще стоплиш ти.

Тази чалга песен
ще ме накара да полудея -
по улиците сама
да си се семя.


О, да, много ще тъпея!
Знам твойта
свята личност какво цели.
Тя иска моя мозък
да развали.

Мили мой,
имам лоши новини...
Дяни се някъде,
НО СЕ ИЗПАРИ,
върви по света,
няк'ва друга
залюби.

Мрачен ден

Движи се светът
И денят бавно отминава.
Отлита като птичка, на път,
Изгонена от зимата бяла.

Грозен е денят,
Мрачен е и страшен.
Всички ние сме на път.

Път пуст, път тъжен,
Огласян само от
На гаргите викът.

Движи се светът,
И деня е като ден,
И пътя е като път,
Но теб няма да те има,
Няма да си при мен,
Няма да те виждам
Всеки ден.

Нещо не е наред в моята душа,
Сякаш някой иска да откъсне
Късче от нея и да го хвърли в калта.

Дълъг е този тъжен ден,
На разходки по Софийските улици посветен.
Ти реши така –
От днес нататък да ме оставиш сама.
Чудя се къде ли си сега,
Някъде скиташ,
Чужд в града.

Някъде там, по грозните улици,
От моята плачеща душа
Падна едно парченце и го изгубих в калта.

/На брат ми/

[love_enrique]

Това за завистта много ми хареса :wink:

[ThunderGoddess]

Орис

Не живееш, а съществуваш,
обичаш, ала не чувстваш -
тоест не съвсем.
В тъмното търсиш,
но не намираш
така мечтаната
приятелска ръка.

Сам си. -
Сам ще бродиш в гората,
изпълнена с ужас,
недоверие и самота.
И когато светлината мислиш,
че достигаш,
няма светлина да е това.
Обречен си никога да
не я видиш -
да не зърнеш
слънце, месец или звезда.

Ще се молиш,
ще гледаш към небето -
изпълнено с мрачна сивота.
Мислиш, че него грешно виждаш
и това е твоята вина.
Нали всички, гледали небето,
казват, че там ИМА светлина?

"Има време - мълвиш -
някога ще намеря светлина",
но, страннико, какви ги думаш?
Нима родил си се, израсъл,
без да знаеш лошата новина?
За теб под небето няма нищо бяло,
заслужил си само вечна тъмнина.

Ще ревеш и стенеш!
Мислиш, че не е вярно това!
Ще смяташ, че мъките ти имат край,
а до теб зъл дух се кикоти, тържествува:
"Няма да те оставя, знай!"

Годините минават,
всяка надежда се изпари.
В един момент разбираш,
че злият дух си ТИ.

И отхвърлен в мрака, изоставен
решаваш, че в живота си може
да се оправиш сам.

Вместо приятел,
мрака вече ти обичаш,
харесваш самотата
и навред да цари
само тишината.

Безпътен в гората
ще се скиташ -
очите ти са свикнали
с вечните мъгли.

Мъки, болки, трепети и скърби?
Далеч от такива неща си ти.

И си мислиш,
че всичко е прекрасно,
ала ужасно е това!

В целия план си пропуснал
едно умиращо от болка сърце,
което иска да види светлината,
а не да умре в тъмнината.

Дъщеря на Хадес

Момиче гони сенки
в безкрайни снегове!
Момиче... убива богове!
Момиче...
руши Олимп, ако си ще!

Днес сенките робуват
всяка в своя мрачен кът,
днес сенките се страхуват
от бъдещия Път.

На този ден в мрака се роди
дъщеря на Хадес -
безкрайно силна и
могъща е тя!

Страшно се нейното оръжие зове -
страшно за хора, сенки, даже и богове.
Всеки опитвал е от горчивия му вкус -
болка страшна, още душевна празнота.

Усмивка бледна на мрачното
й лице изгрява,
щом някой от болка подивява.
Някога мъчили са я и те -
неземни, страшни богове.

Днес не е така.
Тя е всесилна, не я боли.
Отдавна е минало времето й
да рони сълзи,
да се мъчи и скърби.

Когато я зърнеш,
има тя власт над тебе, знай.
Така ще бъде,
докато не свърши времето докрай.