Много съм импулсивен, чувствителен и притеснителен

Знам, че много хора са така, но моето вече е странно. Сякаш съм някакъв нервотик ( или както се пишеше тая дума, ще ме извините ), та всяко нещо, което пробужда у мен страх, вълнение или друга малка емоция ме кара да го показвам много явно като външни симптоми. Най-сдухващо е когато се разтреперя, незнам какво ми става - избиват ли ме нервите почвам да трептя, да се червя и т.н., което другите хора забелязват много лесно и ми става неудобнп, което пък още по-скоростнно бива последвано от нови емоции, които пак показвам много видно. Човек винаги може да познае настроението ми, дори когато се опитвам да го замаскирам. Какво да правя, по принцип съм много спокоен човек, но твърде емоционален...
Никога не крия това, което душата ми чувства. Приятелите ми смятат, че това не е никак лошо, смятат ме за печен човек, но стане ли дума за нещо , винаги съм сякаш с открити карти. Не мога да тая нищо в себе си като емоция, тя винаги сякаш се изписва на челото ми. И то в такава степен понякога, че примерно когато съм на работа или на училище и има повод, ставам неспокоен, треперя... Това вече ми се струва невроза (пак незнам дали се пише така...) Та кажете, как да се справя с тези състояния, как да се науча да ги прикривам, защото понякога толкова видната ми емоционалност е повод да се сдухвам много, когато тя ме разкрива съвсем. 8-[ :oops:

ами, или си холерик, или невротик, или прекаляваш с кафето. в нито един случай не е болка за умиране.

с мн мн висене пред огледалото може и да заучиш няколко спокойни изражеиня и тн..всичко е въпрс на себеконтрол и малко игра, но спокс, не е непостижимо.

[SuNsEt]

Не се притеснявай.Просто ти е дошло в пове4е.Това,4е си открит 4овек е много хубаво!Не мисля,4е е кой знае какъв проблем.Просто се успокой,по4ини си и се забавлявай с нещо. :) пък ако си нямаш приятелка си намери...сподели с нея...намери си добър слушател :lol: :wink: Айде тва е от мене...за сега :-D