08-17-2007, 13:00
Здравейте! Имах нужа да го кажа на някой, защото в главата ми е голяма каша и изобщо не знам какво се случва с мен в момента...
Бяхме заедно 3-4 месеца... Беше любов...Със своите хубави и лоши моменти...Променихме се взаимно без да го искаме...Аз бях студена...наранена от предишна връзка и не вярвах в нищо...Той беше непостоянен....С течение на времето не бях същата,бях истинска...успях да покажа себе си пред него,както и той се разкри пред мен...
Дойде един момент, в който започнахме да се приемаме като даденост един друг...и да се държим тъпо и студено...несъзнателно но факт...Реших че трябва да се разделим...за да решим какво искаме...и да разберем дали това между нас е било истинско и дали ще продължи...беше ужасно трудно,беше най-трудното решение в живота ми и най-тежкия момент, докато говорихме за това...Говорихме сериозно,решихме че това е най-добрия вариант...След това...не можехме да спрем да се целуваме...Сдухахме се много и двамата...Плаках...пред него...никога не ми се беше случвало...
И...сега не знам...не знам какво ще стане...чувствам се по-добре,по-свободна...Знам,че мога и без него, че мога да продължа напред, но не искам...Защо е толкова трудно да сложим край? Защото сме свикнали да сме еди с друг или защото знаем,че не трябва да се разделяме? Дали, когато нещо си отива,трябва да се примиряваме или да се борим за него? Изгубена кауза ли е всичко? Или е въпрос на време да сме пак заедно...имаме нужда опт самота, но и да сме заедно...не, не знам....
Благодаря на тези, които го изчетоха и се извинявам че ви занимавам с това.
Бяхме заедно 3-4 месеца... Беше любов...Със своите хубави и лоши моменти...Променихме се взаимно без да го искаме...Аз бях студена...наранена от предишна връзка и не вярвах в нищо...Той беше непостоянен....С течение на времето не бях същата,бях истинска...успях да покажа себе си пред него,както и той се разкри пред мен...
Дойде един момент, в който започнахме да се приемаме като даденост един друг...и да се държим тъпо и студено...несъзнателно но факт...Реших че трябва да се разделим...за да решим какво искаме...и да разберем дали това между нас е било истинско и дали ще продължи...беше ужасно трудно,беше най-трудното решение в живота ми и най-тежкия момент, докато говорихме за това...Говорихме сериозно,решихме че това е най-добрия вариант...След това...не можехме да спрем да се целуваме...Сдухахме се много и двамата...Плаках...пред него...никога не ми се беше случвало...
И...сега не знам...не знам какво ще стане...чувствам се по-добре,по-свободна...Знам,че мога и без него, че мога да продължа напред, но не искам...Защо е толкова трудно да сложим край? Защото сме свикнали да сме еди с друг или защото знаем,че не трябва да се разделяме? Дали, когато нещо си отива,трябва да се примиряваме или да се борим за него? Изгубена кауза ли е всичко? Или е въпрос на време да сме пак заедно...имаме нужда опт самота, но и да сме заедно...не, не знам....
Благодаря на тези, които го изчетоха и се извинявам че ви занимавам с това.