Любовна поезия

[Jumbie483]

Докосваш ме, със поглед ме събличаш,
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш,
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката, изпивам със наслада,
и впивам устни в голото ти тяло,
ръцете ти, не знаят пак пощада,
и властват, подчиняват ме изцяло.
С език опипвам, топлото ти рамо,
а ноктите оставят нежна диря,
безумен порив, и след поглед само,
и зъбите, езика ми сподирят.
Влудяваш ме, кръвта във мен извира,
от сладка болка цяла отмаляла,
събуждам се, главата ми пулсира,
сама съм, но нощта е отлетяла.

[Jumbie483]

Пристъпвам бавно в тъмнината,
чудя се къде си ти,
музика се влива в тишината,
в свещи стаята гори...

Зад мен усещам аромата
на топлите мъжки ръце,
тръпка полазва бедрата,
задушаващо блъска сърце...
Нежно вратът ми докосваш,
отмяташ косите встрани,
рамото леко оголваш,
целуваш ме... следата гори!
Дрехите бързо събличаш,
свещите потрепват за миг,
пламъци огнени издишат,
пленени от плътският вик.
Продължаваш от мен да отпиваш
драскащ ме нежно с набола брада...
Страстни секунди от мене попиваш,
треперя в екстаза залял сетива...
Хиляди тръпки вливат се в мен,
изтръпнала в сладост затварям очи...
Само след миг те поглеждам в плен
на още сладки интимни мечти...
Придърпвам те нежно... шшштт... мълчи...

Утрото сънливо ни обгръща...
Уморени с теб затваряме очи...

[Jumbie483]

[b]Живееха нейде двама,
кавалер и дама.
Влюбени бяха дълго,
и вървяха те по своят път, безмълвно.

Любов наричаха своето,
и никой не им пречеше.
По между им нямаше "твоето-моето",
времето им бързо течеше.

Дойде време, та се ожениха,
на меден месец отидоха,
ама и той бързо мин

[Jumbie483]

Хей, красавецо, стой надалече
и до мене недей доближава,
че сърцето ми трепва смутено
и готово без бой се предава!

Щом очите ти черни и пламенни
поглед страстен към мене отправят,
коленете ми странно омекват
и без дъх от негА ме оставят.

Всеки път щом докоснеш ме нежно
си мечтая за теб, за морето,
за целувки, шампанско, прегръдки
под звездите, където... където...

Хей, красавецо, стой надалече!
Страстни нощи не ми обещавай!
Имам дом и семейство, така че -
забрави ме! Не ме изкушавай!

[NaNa_SladuRana]

Той

Момчето с ръцете в джобовете
рисува листа по дърветата.
И прави светът ми възможен –
зад девет усмивки, в десетата.

Не вярва на есенни приказки,
понеже живее през лятото.
И има посоки за винаги.
И вятър за път във платната.

Свири с уста през прозореца,
за да ми спре самолета.
В небето е пуснал корени.
Зад девет усмивки, в десета...

Tя

[NaNa_SladuRana]

Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!

Евтим Евтимов

[NaNa_SladuRana]

Пиеса
Светльо Витков / от Хиподил /

Пиесата е тъжна, зрители
Актьорският състав е нов
А темата е - Относителност
Или...пропусната любов.

Ще видите познати фигури
От миналото все лица,
А deja-vu, е чувство лигаво
И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл!
Готови ли са всички? Да?
Мигът, за който всеки чакал е,
Да вкуси - живата вода.

Изгасват лампите и в мрака,
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата
А просто чакаме...Нали...

- "Здравей, наричам се Желание
но галено ми викат Страст.
не винаги със твое знание,
но винаги във твоя власт"

- "Привет от мене - Колебание,
Но можеш да ми казваш Страх.
В ума заседнало терзание,
Което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание
но аз различен съм - Стремеж
дълбоко, вътрешно послание,
забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза,
във теб ли съм, раста през ден.
Надежда във безсилието пазя,
А Слабостта ти, е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота.
Различни сме в подхода и устата
но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота,
повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създадохте да бъда Време
и аз съм символът му твърд.
Мигът съм, който ще ви вземе
родени, за да имa Смърт"

[NaNa_SladuRana]

Научих се

Научих се във нищо да не вярвам...
научих се от твоите постъпки...
научих се напред да продължавам...
забравила съм вече твойте стъпки.

Научих се до болка да ранявам,
в чужда нощ на друг да се обричам
и тялото си аз да му дарявам,
не се научих само да обичам...

ОТУЧИХ СЕ...
И ето не боли ме...
в сърцето ми е вече толкоз хладно.
Отучено... но помни твойто име,
за тебе само то... остана жадно!...

Красимира Касабова

[NaNa_SladuRana]

Пеньо Пенев
Страхувам се...

Страхувам се... Не ще ми стигне времето.
Върху клепачите ще слезе вечерта...
Ще бъдат недовършени поемите
и недопята песента...

[Neftochimic]

е дай нещо твое де... :(
8-)

[woo]

от къде да започна не зная .. сякаш вчера беше началото,а днес края...
защо толко ме боли когато си спомня за тебе, защо всяко малко нещо ми напомня за тебе, защо толко мн те обичам, защо въобще те обичам, защо немога без теб, с какво ме отрови за да ме плениш и мъчиш сега.. защо нямам сили да те оставя, защо нямам сили да те забравя .. защо си толкова далече и да не мога да те прегърна когато пожелая, до кога сълзите ми ще се стичат когато те няма ...
до кога сърцето ми ще плаче за теб .. ти не знаеш как то те желае, желае да го обичаш.. поне мъничко ... побърквам се без теб, умирам ..
ах как ми липсваш само ако знаеш и от това боли ме .. исках да те забравя, исках да избягам с друг и никога да не те бях познавала, защото боли, боли когато те няма .. но беше твърде късно, вече беше оставил дълбоко в мене рана, толко мн спомени във мене вряза още от както те видях ...
съсипвам се, искам всяка възможна секунда да прекарам с теб..
не знаеш как спира сърцето ми щом те видя, за миг всичко лошо изчезва оставаш само ти .. а сърцето ми тупти ли тупти .. как искам да те прегърна, да те почувствам близо до мен, да впия устни в твоите и да me отнесеш в плен .. ти си ми всичко ... не искам да те изгубя .. никога ..
не мога да живея без теб .. а дали ти ще разбереш някога колко мн те обичам, колко мн значиш за мен .. съжалявам за всяко нещо с което съм те наранявала, съжалявам и че съм те разочаровала .....
а ти .. ще ми простиш ли ?

_______
тфа не е точно кой зн колко поетично амии просто нещо като малко размисли.. :-D

[woo]

не знам дали някой друг не ме е изпреварил но аз мисля че това е мн добро

Ще бъде нощ и ще вали,
забравен блус едва ще звучи
и спомени неканени
ще идват в сън, в сън жесток
да ме горят.
Ще бъде ден и ще боли
в очите ти сълза ще заблести.
Ще бъда сам, отиваш си,
почакаи миг, още миг,
само миг.

Аз моля да си още миг моя.
В нощта с вик моля
да си още миг моя.
Със съдбата се боря
да си още миг моя,
но си тръгваш.
Няма да забравя никога
сладко как боли от любовта.

Ще бъдеш с друг в друга нощ,
дори дъждът по-друг ще вали.
Но аз съм там на твойта длан,
така вчертан,
вечен знак на любовта.

[dydka]

www.dydanka.blog.bg

[woo]

"Until tomorrow!" you say and go away.
I see you off with fear in my eyes.
Until tomorrow?... but it is so endlessly far.
Will hours keep us apart?

Until tomorrow I won't know
the changing shadows on your face,
the hot pulsing speech of your hand,
the secret flow of your thoughts.

Until tomorrow, if you're thirsty-
I cannot be your spring,
if chilly-your fire,
if darkness falls-your light.

"Until tomorrow!" you say and go away,
not hearing that I do not answer.
"Until death do us part!" I expected you to say,
and to stay with me until the very last day.

[woo]

I will go.
And the space I used to take
will be filled with air-
a liberation-
invisible and spacious,
A silent presence,
from which someone else,
unconsciously,
will take a big breath.

[woo]

Death will devour me
love at last sight.
she will swoop on my senses
with a sudden cry of pain
and relief.
she will become as genuine
as life.
she will be the only possession
no one
can take from me.
she won't bind me
with vows or duty,
with guilt or promises.
she will finally
set me free.

[NaNa_SladuRana]

Все повече си мисля, че си уморен от мен.
От детският ми свят и от това, че не пораснах!
И как откривам във Луната стих,
написан от звезди - красиви, бляскави...
И от това, че нощем пожелавам
да бъда приказка в света ни тежък...
Да бъда лъч от Слънцето изпратен
да грее силно и любящо във сърцето!

И от това, че винаги мечтая...
И, че обичам Пепеляшка, Аладин...
И, че намирам как да разрушавам
оковите на сивия ни ден!

И от това, че в изгревите виждам,
как облаците утрото целуват...
А залеза, акорд е от пиано,
но ти така и никога не чуваш...
И предполагам вече си решил,
че мястото ти е във моят спомен.
Но не, не си! Ела и ме вземи,
аз искам те до мен в света огромен!

Аз искам, като приказка без край
да ме четеш и после да разказваш...
За светлината, за нощта и за брега,
където двамата със теб в едно се сляхме!
Недей да отминаваш моят свят.
Върни се и към мене се затичай!
Защото сам ще стигнеш ли до края?
Ако затвориш страницата кой ще те обича?

[ShtrudeL]

NaNa_SladuRana винаги постваш хубави стихове ^_^

[NaNa_SladuRana]

Сега, когато себе си ти давам

Ще дойда като бяла пролет
с душа от дъждове пречистена,
ще стискам в шепи обич -
от всекиго желана, но отричана.

Ще бъда дъщеря на слънчеви лъчи,
с любов от вятър и жарава,
не казвай нищо, а мълчи
сега, когато себе си ти давам!

В сърцето твое приеми ме!
Не ме превръщай в тъжна сянка!
Със длани две стопли ме
и никога не ще избягам!

[NaNa_SladuRana]

Ще си тръгна от живота ти спокойна,
също както влязох в него - без да питам.
Ще си тръгна тихо и достойно
като вода,попаднала в пустиня.

Ще си тръгна от живота ти за малко,
все едно,че скоро ще се върна.
За последно ще те пусна във съня си -
да те погаля и да те прегърна.

Ще си тръгна от живота ти без време,
за да нямаш време да попиташ
колко дълго ще се бавя
и защо съм тъжна,и какво ми има;

за да нямаш време да излъжеш,
за да няма нужда пак да ти прощавам.
Ще си тръгна,без надежди да се връщам,
но в съня си пак ще се надявам.

[NaNa_SladuRana]

Боли ли те?
Боли ме!
(в очите им сълзи)
Защо ме питаш?!
За да знам,
какво е да си Ти.

Щастлив ли си?
Щастлив съм,
моля се за нас!
А ти така и не разбра,
какво е,да съм Аз.

Какво от туй,че утре е далече,
какво от туй,че толкова боли,
щом вплели сме се двама,в нашта вечност,
щом случихме се Аз и Ти.

[NaNa_SladuRana]

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....

Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Румяна Симова

[NaNa_SladuRana]

Надежда Захариева

Липсваш ми

Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.

Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.

Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.

[NaNa_SladuRana]

Не виждах смисъл. А пък ти ми даде.
Не чувах глас. А ти крещеше.
И път не виждах. А пък ти направи...
Заспала бях. А ти не беше...
Живот разменях- за една целувка.
А ти целувка-за един живот.
В какво превръща се една преструвка?
Преструвайки се на любов?
Изречена хиляда пъти вече
лъжата в истина се преобръща.
Дори избягал толкова далече
при мен ще искаш само да се връщаш
и аз при теб-желана, нежелана...
жена-дете-добро и зло.
От миналото нищо не остана
Остана само бъдеще. Дано...

[NaNa_SladuRana]

Във очите си крия Луна.
Във ръцете си нося сълзи...
Щом не тръгна от мен до сега,
да си тръгнеш не можеш...Нали?
Като болка боляща до лудост,
като щастие с бели криле-
аз ти давам безброй пеперуди,
а пък ти ме обичай поне-
И поне за секунда ме чакай
на един светлосин кръстопът
за да зная защо съм изплакала
водопад от въздишки...Болят
всички мисли летящи във мрака...
А пък ти ме обичай поне!
За да можеш да литнеш нататък,
ще изтръгна и свойте криле!

[NaNa_SladuRana]

От всичко в тебе най-харесвам
очите ти,дълбоки и зелени,
защото в тях се отразява
безкрайността на цялата вселена.

Очите ти ми казват колко много
е любовта,която носиш.
Те никога не могат да са строги,
дори когато се ядосаш.

В очите ти намерих всичко,
което в този свят ми трябва.
Любими,много те обичам
и твоята любов ме радва.

[NaNa_SladuRana]

РЕКВИЕМ
Йордан Милев

Любовта е радост,
любовта е смях.
Любовта е мълчание
под звездите.
Аз не помня къде
и кога те срещнах.
Твоята усмивка,
моят глас -
всичко е спомен
далечен.

Небесата над нас,
тротоарът под нас
и луната, която блестеше,
твоята усмивка,
моят глас -
всичко е спомен
далечен.

Любовта ще бъде
векове безсмъртна,
но само веднъж жива.

Любовта е безсмъртна,
но само веднъж жива.

[NaNa_SladuRana]

..И само нощем

...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!


Дамян Дамянов


любимо ми е :oops: :cry:

[NaNa_SladuRana]

Влак си ти умишлено изпуснат.
Шансът мой нехайно пропилян.
Гарата ми, знаех, ще подминеш,
чакаща, не зърнеш ли ме там

Закъснях нарочно, предпочетох
със сълзи релсите да напоя,
пред това, парченца от сърцето,
разкъсано от теб, да им даря.

Болеше смъртоносно, не отричам,
но щеше по-ужасно да боли,
ако в хладното си безразличие,
света ми розов бе удавил ти.

Риска не поех, не съжалявам...
Гордостта ми властна надделя.
И цъфтя насън сега, наместо
да вехна будна в реалността.

Какъв си не поисках да узная.
Не теб, а образа мечтан желах.
За да успея жив да го запазя,
ако трябва, ще избягам пак.

[NaNa_SladuRana]

Пак жаба

Нацелувах толкова жаби –
изприщи ми се устата.
Но… не се развали магията
и не ми се напълни душата.

Това с принца вече си мисля,
че си е "бабини деветини".
А така ми се ще да е истина:
целувка мъжка с дъх на малини.

А така ми се иска вълшебството
да можеше да съществува,
за да ме върне към детството –
и пламък да забушува…

Пфу – нацелувах сто жаби
и все нищо и нищо.
А продължават да лъжат бабите
внуците пред огнището…

[NaNa_SladuRana]

Болка

Болял ме е стомаха,
болял ме е далака,
веднъж носът ми смляха
и съм си чупил двата крака.

Боляло ме е зъб,
бях с пукната глава,
болял ме е гърбът,
но съм понасял и това.

Бях със смазана ръка,
бях с цепната трахея,
но нищо не боли така,
както сърцето ми по нея.


Драгомир Симеонов

[Djanny]

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...

и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.

До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!
:roll: :roll: :roll:

[NaNa_SladuRana]

ИЗМАМА

Научих се да плувам, но потънах
във хорските безбрежни дълбини.
Научих се да слушам, но не чувах
шума на идващите с грохот хиляди лъжи.
Научих се да вярвам.
На доверие
приемах всичко, казано ми от света.
Научих се да пазя времето.
Безвремие
сега оплаква мойта самота.
Научих се сълзите си да сдържам.
Без сълзи
плача често в стаята сама.
Научих се да ходя гордо, но пълзи
във сянката ми моята душа.
Научих се да не греша, но грешките
сами ме срещат в пътя ми нелек...

Научих се да бъда някой друг,
не себе си.
Научих се да съм измама,
не човек!

С.Куюмджиева

[NaNa_SladuRana]

Не искай - Лили Ресел

Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?

Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа -
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.

Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай! Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.

Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана. Аз съм цвете.

А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете...

[NaNa_SladuRana]

Анета Саманлиева
Твоят път

Без път и вяра, без посока
буксуват чувствата в калта.
И само тялото усеща,
и търси близост със жена.

Но тези чувства са измамни.
Макар да търсиш свобода,
от всички срещи краткотрайни
в сърцето някъде стои следа.

Устните шепнат думи силни,
отричат нуждата от любовта.
Очите само са безсилни -
издават тъжната душа.

Дори понякога съдбата
да скърши тежко нежен цвят,
от корените, там, в земята
възражда се за нов живот.

Безсилен е човек да пречи
на този вечен кръговрат.
Така създадени сме всички -
любов да търсим в този свят.

[NaNa_SladuRana]

Защо си самотна, грешнице?
Само ти, виното и свещите.
А в очите, с цвят на лешници,
плуват меко тъгата и грешките.

През колко сърца прегази?
Даже май не си ги броила...
Колко рози не сложи във вази,
как те дразнеше думата "мила".

Разсмиваха те мъжките сълзи
и се смееше, без да го криеш-
гордостта им пред теб да пълзи,
гласовете от болка да вият...

Обградена от куп обожатели,
любов след любов на опашка,
даже нежното "само приятели"
не приемаше-беше опасна!

Само трима вечерят сега-
ти, виното и свещите.
Много грешки и малко тъга
в очите с цвят на лешници.

[NaNa_SladuRana]

Мостове изгорели. Няма бродове.
Грамада черепи в земята спи.
Заключени са изходи и входове.
И пътят е – след слепите тълпи.

Като коне с капаци на очите,
доказали как тесен е светът,
уж по безкраен път вървят тълпите,
а всъщност по окръжност се въртят.

Дъждът плющи по нямата палитра.
Галоп отеква в есенния свод.
И няма звуци, цветове и ритми.
И в дробовете липсва кислород.

Не стигат лудост или вдъхновение,
За да разкъсат този кръг проклет.
Нима това е вечното движение-
Безкрайният човешки ход напред?...

Вл.Висоцки

[NaNa_SladuRana]

И ето сложих вече края...
Ала повече започва да боли..
Как намерих сили аз не зная...
Затворих страницата на общите мечти!

И повече няма да се мъчим.
Живота си сами ще продължим.
Тръгваме по пътища различни.
Така е по-добре, ще трябва да се съгласим!

„Сбогом” казахме взаимно...
Взаимно мислим ”остани”...
Ала да останем - невъзможно е...
Знаем го и аз и ти..

[NaNa_SladuRana]

Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.

Не знаех, че е толкова прекрасно
мълчанието между двама души.
Не чувам звук, а всичко ми е ясно.
Ти все мълчиш. Аз все така те слушам.

[Di]

:-D

[NaNa_SladuRana]

Не, не ми е тъжно!
Не, не те очаквам -
нито да ми пишеш, нито да ми звъннеш.
Да, добре съм и не се оплаквам!

Даже на морето няма да разкажа
за съня си, в който ти внезапно влезе.
Вече се събудих! Никак не е важно
кой ли вятър теб пък, тука те донесе...

Вече съм онази - делнична, практична.
И за теб изобщо, не, не ми е тъжно...
Ето, даже трия спомени обични...
Ти нали ми вярваш?
Себе си обаче как ли ще излъжа...

[NaNa_SladuRana]

Твоите рани

Боли ме от твоите рани...
Най-много от тези,
които аз причинявам.
Доспехите рицарски
не могат да бранят
сърцето от думи,
които раняват.
Доспехите рицарски
блазнят мнозина.
По мярка обаче
не всекиму стават.
Ех, твоите рани може да минат,
но твоята болка
във мен
ще остава.

[NaNa_SladuRana]

Днес не окачих пердето си -
цялата ми стая виж.
Днес съм весела, загдето си
без кураж да си вървиш.
Хайде, викай ми безбожница,
злобно ме прави за смях:
все пак аз ти бях любовница,
все пак мъка твоя бях.

Ана Ахматова

[NaNa_SladuRana]

ВИК
Д.Дамянов

Бягай!Бягай от мене !Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна!Безумна!Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли,тя утре на пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам"Бягай!",а всъщност протягам
две ръце:"Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам?-
Ти си цялата,цялата в мен!

[NaNa_SladuRana]

Песничка за надеждата

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.

Кажи: Не ми пука
от таз несполука
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта.
Това е антракта - не края.

От огън опърлен
от всички захвърлен
затворен в най-тъмната стая
недей се спотайва,
недей се отчайва.
Кажи си: това не е края.

Недялко Йорданов

[NaNa_SladuRana]

За себе си

Не съм това, което бях;
съдбата е неумолима.
Бе пролет, лято, но след тях
в прозореца наднича зима.
Любов! Със страст неукротима
боготворях те всеки час!
Ех, два живота ако има,
по - вярно бих ти служил аз.

Клеман Маро

[NaNa_SladuRana]

Какво по-хубаво от хубаво момиче
прегърнало любимия насън,
додето той не знай,че е обичан
макар и буден някъде навън.



Шандор Петьофи

[NaNa_SladuRana]

Татяна Георгиева

Между нас няма различия.
Родени сме всички голи.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.

Срещаме се привично
в кафенета и холове.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.

Бор или кокиче -
еднакво крехки са стволовете.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.

Между нас няма различия.
И във смъртта сме голи.
Цял живот ви обичам.
А вие не ме и молите.

[NaNa_SladuRana]

СГЛОБЯВАМ СЕ...

Смеха ми пазиш във една кутийка
със надпис "Нейните неща"...
А пък на мене ми е страшно тихо...
След теб ли оглуша Света?

След теб ли млъкнаха очите ми?
И устните ми... Ти ли ги открадна?
На пъзел заприличала съм днес...
Сглобявам се. Но става бавно.

Ръцете ми са тук. Но не прегръщат.
Сърцето ми тупти, защото трябва.
Не си мисли, че искам да ми връщаш,
това, което вчера ми открадна.

Нали ти казах - пъзела подреждам...
Което липсва - ще го дорисувам.
Закърпих си крилете. Пак летя.
Но в твоя свят...не съществувам!

[NaNa_SladuRana]

Колко струва чаша вода,която живота спасява ?
Клко струва една усмивка,която в сърцето остава?
Колко струва едно палто,което да те пази от студа?
Колко струва една мечта,която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила,с които да виждаш реално?
Колко струва едно лице,което да ти пасва идеално?
Колко струват едни обувки,с които от себе си да избягаш?
Колко стува една любов?.....зависи.....ти колко даваш

[NaNa_SladuRana]

Не ме учи как да живея!
Съвети не давай! Млъкни!
За твоята ласка копнея!
Обичай ме или ме забрави!
Аз знам – не съм идеална,
горда съм, силна жена,
инат съм, устата, реална,
наивна, понякога зла.
Не съм аз жалка хлапачка,
не плача за всяка беда,
с предател - компромис неправя,
заплювам го и вдигам глава!
Във спорове бързо се паля,
гневя се, избухва пожар,
крещя, оглушавам, мърморя,
сгреша ли – признавам си с чар.
Приятели трудно откривам,
критична до болка съм аз,
малко са – но ги обичам,
живота си давам за тях!
В любовта вярност изисквам,
сърце си поднасям във дар,
лъжата до смърт ненавиждам,
истината е мой господар!
Не ме учи как да живея!
Съвети не давай! Млъкни!
Да се променям аз неумея!
Такава съм – такава ме приеми!

[NaNa_SladuRana]

НЕ МЕ Е СТРАХ

Не ме е страх да обичам - не ме е страх -
от обич толкова изстрадах
и нищо, че рухват надеждите в прах,
щом паднех, аз винаги ставах.

Не ме е страх от смъртта -
не ме е страх,
толкова пъти се срещахме с нея,
че сякаш със нея живея!

Не ме е страх да живея,
не ме е страх,
нека да бъдем наявсно -
ако смъртта и животът са грях -
то любовта е прекрасна!

[NaNa_SladuRana]

Симеон Манолов
Неделна изповед

Не ми признавай никога това,
което е било. Бъди ми днешна.
Тежи вината, но вдигни глава
и не ходи на изповед при грешник.
Признай, не се смалява никой грях.
Изкупва се грехът, не се споделя.
Спасява се от спомена със смях
и не ходи на изповед в неделя.
Усмихвай се! Така е по-добре.
За миг сме само в този свят огромен.
Остава между датите тире...
Грехът от вчера, днес е весел спомен.

[NaNa_SladuRana]

Намрази ме! Изгори ме.
Тръгвай си, не спирай, не плачи..
Всъщност си обърках мислите,
Не тръгвай, Спри се...Остани....

И викам пак, гласът ми ме предаде,,
очите търсят само твоите очи,
сълзи не исках, ти сълзи ми даде
солта от тях, във гърлото горчи..........

Понякога ти беше тъй различна,
Разпъваше и сгъваше съдби,
а аз - кълнях се в Теб, и те обичах,
макар съдбите наши да изтри..............

Сега те викам пак - върни се,
с юмруците си бия по стената,
ти казваше ми само -

[Jumbie483]

Книгата на Любовта

Все разравям с пръсти миналото,
все прелиствам книгата на Любовта.
Боже, как не се е сетил още никой
да пренапише отначало първата глава.
И вместо да започва с Мен и Него,
с блудкави илюзии, с измислени мечти,
и вместо в редовете с Теб и Нея
да бяхме просто Аз и Ти.
Да бяха устните ни устни нецелувани,
ръцете ни да бяха недокосвани ръце...
Да беше Първа обич, чиста като истина,
на всяка страница, във всеки ред...

Навярно би завършвала красиво
и би била подвързана с цветя...
Боже, как не се е сетил още никой
да пренапише книгата на Любовта...

[Jumbie483]

Днес със теб сме най-красиви,
ти облечен в сив костюм,аз в рокля бяла,
нашите сърца са тъй щастливи
ти преливаш от възторг, аз от радост засияла.

Двамата ръка в ръка смело стъпваме напред
по червената пътека в залата обредна,
тук пред всички да дадем ний обет
и в живота да навлезем с тази стъпчица поредна.

След безбройни думи, стихове, слова,
отправени към теб и мен в тишината,
изричаме вълшебното, съдбовно "ДА"
и в миг на мен ти ставаш мъж, аз на теб жената!

Разменяме след туй халките брачни
и отпиваме от чашите шампанско.
Няма дните ни от днес да бъдат мрачни,
а ще не връхлита само щастие гигантско.

На финала на тържествената церемония
в целувка брачна устните се сляха.
Всичко вече беше в хармония,
щом лицата на родителите наши засияха.

И от този приказен момент нататък,
ще делиме с теб богатство - нищета.
И живота ни съвместен няма да е кратък,
щом като е вечно жива любовта!

[Jumbie483]

Отварям очи уморени,
след неспокойна и кошмарна нощ,
и мисля аз, че си до мене,
но било е само сън измамно лош.
Излизам на балкона с кафе във ръка,
цигара паля и любувам се на изгрева.
В слънцето изгряващо
аз виждам твоите очи,
сълзите в мен напират -
любими, липсваш ми!

Обличам се за работа и слагам грим,
за да прикрия своята тъга,
и няма как - отивам да работя
с разплакана душа.
А времето минава бавно,
сякаш че пълзи,
тъгувам аз за теб
и много липсваш ми!

Във късен нощен час,
уморена се прибирам у дома,
захвърлям дрехите на стола
и махам си грима.
Сядам пред телевизора,
да се разсея може би,
в екрана не поглаждам,
а чувствам само как ми липсваш ти!

Не искам да заспивам
и тази нощ без тебе, мили,
умората надвива ме
и лягам си останала без сили.
Затварям натежалите клепачи
и унасям се в сънени мечти,
образът ти скъп изплува,
а сърцето стене - ЛИПСВАШ МИ!

[Jumbie483]

Приготви се! Почти не остана.
Още само секунда - и край.
Пак дали ще се видим - не зная.
След живота ни - има ли Рай?

Колко дълъг е пътя към края!
Колко много мечти отлетяха!
Колко учих - а нищо не зная!
Колко болка очите видяха!

Ако пак се родим непознати -
тъй далече във следващ живот,
ще усетя ли пак любовта ти -
под безкрайния син небосвод?

Ако всеки от нашите спомени -
отлети безвъзвратно от тук,
ще се срещнем ли някога - влюбени -
в някой свят - по различен и друг?

Колко дълга е в края пътеката,
колко тясна...почти извървяна!
Няма лек за смъртта във аптеката.
Приготви се! Почти не остана.

[Jumbie483]

Разсъбличам се. По спомени оставам.
И по щрихи отрезвяваща тъга.
Всяка брънка себеслучване показвам...
От веригата на своята съдба.
Ти навярно си подготвен. За анализ.
Гледаш прямо и сериозно. Но мълчиш.
Търпеливо ще следиш. И ще поставяш
Важни думи ...като надпис на афиш.

Препрочете ли ме? Бях ли интересна?
Подчерта ли най - значимото във мен?
Тромав надпис "Относителна и грешна"
Ще препъва бързоходния ми ден.

Натежавам. Не от надписи. От болка.
С думи няма как до мен да приближиш.
Колко много празно слово, Боже, колко...
В нас безсрични разстояния реди.

Ти не чу ли? Със мълчания съм пълна.
Ще прелее голотата им. Отвъд...
Прочети я! Само с дъх ще те прегърна.
Той е моето говорене. И път...

[Jumbie483]

Недей пред мен да се преструваш,
недей на влюбен да се правиш!-
Прегръщаш я и я целуваш,
но мен не можеш да забравиш!
Към мене крадешком поглеждаш
целуваш я, когато ви погледна-
ти може влюбен да изглеждаш,
но аз съм любовта последна!

И лесно можеш да излъжеш мене,
ала какво ще кажеш на сърцето,
когато то за мен застене
и загорчи по-силно от кафето?!

Как него ти ще убедиш,
че повече обичаш нея?
Не можеш със любов да я дариш,
щом аз в сърцето ти живея!

[Jumbie483]

От колко време копнея за това,
от колко време те желая
и когато имам те сега
едвам успявам да го осъзная.
Устните ти по гърдите си усещам,
пръстите по кожата горят,
всеки допир със стон посрещам
как не искам ласките да спрат.

Краката ми около тебе се увиват,
ноктите се впиват в див екстаз,
потни капчици по челата ни избиват
в едно превръщаме се ти и аз...

[IrRePlAcEaBlE]

*Недостижима*
Какво опитваш се да ровиш в стари рани?
Така не ще достигнеш моето сърце!
От много удари ужасно е съдрано
и на никой нищо повече не ще даде!

Какво ме гледаш толкоз изненадан?
Чудо ли очакваш пък сега!
Стоиш унил, че сякаш си предаден
и на съд изпращаш моята душа!

О, тези номера на мен не ми показвай!
Сълзи не могат мъничко да ме склонят!
Какво сега? Ще си повярваш, че ме мразиш?
Но утре пак очите ти ще ми простят!

[IrRePlAcEaBlE]

*Прокълната!!!*
Очи, очи, проклинам ви! Плачете!
И нека зверски ви боли от всяка следваща сълза!
Такива вечно ще сте сиви, разберете!
Във вас ще настаня онази празнота!

Ръце,ръце, във лед се превърнете!
И нека пръстите да не усещат топлина!
За кратка ласка ще крещите,
но винаги ще бъде хладнина!

Лице, лице, проклинам те да бъдеш тъжно!
Усмивка сложиш ли, от болка да крещиш!
Красотата ти ще избода и ще изтръгна,
така че ти от днес нататък вечно да мълчиш!

Сърце, сърце, на прах ще те разбия!
Ще посипя огъня ти със сълзи!
А после пак от мъката ще се напия,
че безсилна съм! И кой ми позволи?

Душа, душа, на кал ще заприличаш!
Но колко по-кална от сега?
Задето още, глупава, обичаш!
Задето сипеш в раните солта!

[IrRePlAcEaBlE]

*Вечната интрига*
Как обичам всички да ме мразят.
Луда ли съм? С каменно сърце!
Че всичко истинско по пътя газя.
Мачкам го със двете си ръце!

И какво? Била съм някога прекрасна,
със добро и ангелско лице!
Не живея вече в розово. Порастнах!
И както казах, пясъчно е моето сърце.

Обичам да живея в вечната интрига!
Да усещам как съм на ръба!
И каквото наумя, постигам!
Но понякога го правя ей така, от суета!

Харесва ми да съм такава. Толкова различна!
И да внасям смут във чуждите души.
Така научиха ме! Не зачитам
чуждата тъга и чуждите сълзи!

[IrRePlAcEaBlE]

***На Пук!!!!!!!***
Крещи и викай, че ме мразиш!
Обиждай, мачкай силно моята душа!
На пук на всичко в спомен ще те пазя,
на пук на теб ще диша още любовта!

Разказвай пак на другите за мене!
Хули ме! Във лицето ми се смей!
На пук ще помня със усмивка хубавото време,
на пук на теб сърцето ми ще грей!

Отхвърляй ме!И давай, още ме отричай!
Смачкай с ударите моята душа.
На пук аз пак до болка ще обичам,
на пук на тебе няма да пролея и една сълза!

Лъжи ме, после с ярост ме захвърляй
там където има само черен мрак!
На пук отново ще възкръсвам!
На пук на теб ще съм щастлива пак!

[IrRePlAcEaBlE]

"По-добре фалшива"
Днес лицето е маскирано с усмивка,
а очите греят и блестят!
Никой не познава моята преструвка...
Но и белезите вече не личат.

Сякаш нова съм, нали?
Безразлична, горда и красива!
Зная, не отиват на това лице сълзи.
И по-добре да съм фалшива!

Защото няма да ти позволя
да видиш колко много в същност ме боли!
И вътрешно до болка да крещя,
пред тебе няма да пророня своите сълзи!

[IrRePlAcEaBlE]

*Не Ми Пука*
За много интересен ли се имаш?
Великият прекрасен мъж?
Че ножа пак в сърцето ми забиваш
и не се смили дори веднъж.

Защо се мислиш за специален?
Та кой за мен си вече ти?
Един отминал спомен, май забравен,
който всичко между нас разби!

Защо сега така ме гледаш,
сякаш смееш ми се за пореден път?
И думи гадни пак нареждаш.
И правиш пак и пак на пук!

Обичаш нея? Продължавай!
Само че веднъж завинаги се спри
за мен, за нас на други да разправяш!
А ти беше все едно, нали?!

И май се дразниш, че съм безразлична,
подминавам те като стена.
Без тебе чувствам се отлично.
Нима не го разбра?!

[IrRePlAcEaBlE]

Без теб...

Без теб
да се събуждам всяка сутрин
и празното във мене
да боли...
В съня си само
да докосвам с устни
очите ти...
а в мойте да вали...
И пламнало от страст
горещо тяло
в съня ми само
да обхождаш с длани...
И само там
със ласки да превързваш
нанесени
от теб самия рани...

[IrRePlAcEaBlE]

За невъзможните


Единствен той не беше обещавал

ръце, в които тихо да заспя.

Не беше ме целувал на раздяла

и никога до мен не помълча.

Единствен той не каза, че съм тази,

в която вижда двете си деца.

Не беше ми се клел, че ще ме пази

във всеки сън. До края на света.

Единствен той не си отиде истински

от нощите на тежка самота.

Не се побраха в белите ми листове

единствен той... и после любовта.

едно от любимите ми

[IrRePlAcEaBlE]

Безнадеждно...
Май се уморих да те обичам.
Безнадеждно. Пусто...
Тъй е сложно!
В мислите си все след тебе тичам,
а да те настигна невъзможно е.

Но в съня ми сам при мене идваш,
с нежни пръсти кротко ме докосваш.
В погледа ти се таи усмивка,
устните ти пак ме омагьосват.

Ще се вкопча, няма да те пусна!
Ще превърна този сън в действителност!
Знам - когато двама се събудим -
ти не ще поискаш да си идеш!

[IrRePlAcEaBlE]

Ако ме поискаш...

Ако ме искаш? Твой съм!
Със сърце по туптящо от всякога.
Да се издам...? Гроб съм,
но целувай ме понякога!

Очите ми вземи със сила,
каквото, само ти създаваш,
от светът, може да ме прикриеш...!
Обичай ме! Дори и мъничко - успявай!

Искаш ли от дланите ми,
огън в който да изгориш?
Аз ще се раздам със пламъците,
а ти ще успееш ли да продължиш?

Само искай да те прегръщам,
в нощи и дни самотни,
със страст ще се разгръщам,
заради очи - невероятни.

Искай ме, дори да знаеш,
че лудият всъщност съм аз,
Искай ме, дори да си призная:
Убивай само с глас!

Ако ме искаш? Твой съм!
но ти поискай от мен,
ако не боли... нож съм!
А ти, остави ме опиянен...

[IrRePlAcEaBlE]

*На Две*
Не съм те обичала никога малко!
А ти във лицето ми го крещиш.
Сега се чувствам тъжна и жалка
с плачещи пред тебе очи!

Дали днес ми пука, че само се унижавам,
когато отново дотичвам при теб?
Без капка достойнство те умолявам,
а сякаш се блъскам във нечупещ се лед!

Какво ми остава? Какво да направя?
Не се отваря така чуждо сърце.
Но тази болка в гърдите адски ме пари,
протягайки своите празни ръце!

Очите са пълни. Преливат, горките.
А от тях капят само горчиви сълзи!
Сърцето ми рана горяща раздира.
На две съм. Но в мен още си ти!

[IrRePlAcEaBlE]

Винаги ще е така

На моменти забравям
чертите на лицето любимо
и миг след това се явяват
очите, устните, усмивката...
Детайл по детайл сглобявам
и ти отново си пред мен,
но само в мечтите ми -
в действителност те няма...
няма те до мен.
Няма те в студените, самотни нощи;
няма те и в празната, тъй тъжна стая.
Само спомена води очите ти,
води прегръдките на ръцете ти...
Но теб те няма
и усещам как самотата ме смазва
с тежестта на стотици ранени души...
подобни на моята, която ти нарани.
*
Не, не ще забравя никога-
всичко в мен още крещи за теб.
Ти също няма да забравиш,
защото ще живея в сърцето ти.
Удобно ще се настаня.
Не ще пропускам нито миг, нито секунда
и всяка твоя стъпка ще следя.
Така ще мога да се наслаждавам
на всичко в теб,
което някога аз притежавах.
Не би се сърдил предполагам,
защото може би разбираш,
защото знаеш колко ме боли сега...
Със твоето сърце ще разполагам -
но не, не ще му позволявам да кърви,
да стене, да се гърчи както моето -
ще те предпазвам от това!
Обичах те, обичам те...
И винаги ще е така!

[IrRePlAcEaBlE]

И ако всеки досег с него рана е

Не искам да ме съжалявате! Недейте!
Защото всеки сам избира участта си...
И ако няма сили за промяна -
тогава в него грешката е само.

---

Когато обич няма във сърцето
и то отдавна е безмълвен камък
каква причина трябва да намериш,
за да не тръгнеш и за да да останеш?

---

Не знам дали съм силна или слаба?
Безкрайно силна - щом дотук съм издържала.
Но щом не мога стъпка да направя
дали пък слаба аз не съм тогава?

---

И ако няма как да промениш човека,
а пробвал си безкрай - стотици пъти.
И ако всеки досег с него рана е
защо да продължаваш да се мъчиш?

---

Душата ми е смачкана до крайност.
По нея здраво място не остана
В сърцето ми пулсира само болката...
Ще събера ли сила за промяна?

[IrRePlAcEaBlE]

Ще си мой..

Още в секундата,
когато те чух да влизаш
Си изгубих ума, а не съм от тези,
които се заглеждат...
Опитах се да запазя самообладание...
Ти ме видя, че те гледам...
Не знам дали си реален или
просто една моя фантазия...
Сам ли дойде... или с момиче...
Говориш толкова приятно,
трябва да те имам!
Ще се добера до сърцето ти...
Ще стрелям в тъмното
Никога не пропускам целта!
Ти ще бъдеш мой!

[LadyDi]

Това са текстовете на две песни, които много харесвам.

Знам, не мога да ти дам
крила като на птиците,
които все сънуваш.
Знам, но пак дочувам сам
със устни нецелунати
как шепнат, че обичам...
Знам...

Няма да съм твоя тъмен грях,
жестока страст, отчаян страх.
Няма да съм твоя талисман,
красив герой или сълзлив роман.

Може би съм твърде уморен
от всичко в теб, от всичко в мен.
Може би е писано така
да бъдеш дом за моята тъга.

Вземи си думите и онзи смях.
Аз искам само копнежа по тях...


Давам любов, давам за цял живот.
Вземи си много, за да раздаваш и ти.

Не се страхувай да я вземеш от мен.
Със нея можеш да обичаш и друг.
Аз знам, че с тази любов някой ден
ще даваш обич на своя съпруг.

Тогава аз ще бъда там между вас,
с любов изгаряща без пощада.
Ще дам живот и на твойте деца.
Това ще бъде мойта награда.

Давам любов, давам за цял живот.
Не искам нищо, само ела я вземи.
Не чакай!
Давам любов, давам за цял живот.
Вземи си много, за да раздаваш и ти.

[IrRePlAcEaBlE]

*Любов по навик*
Ти върна се, забравил че си тръгна.

Защо и как? Не помниш ти.

Но тази рана още ме погубва,

раната която без да искаш сътвори.



Сега съм друга, твоя, ала променена.

Не се четат в очите ми мечти.

Готова съм да бъда пак сломена.

Защитен щит са моите сълзи.



Ти също вече може би забрави,

че някога боготвореше моето лице.

И в деня, във който ме остави,

угасна нещо в моето разплакано сърце.



Сега си тук и пак сме двама,

но нещо днес е между нас и ни дели.

Любов по навик... рана подир рана.

Любов насила. Днес това сме аз и ти.

[IrRePlAcEaBlE]

Истинска
Живота ми започна отново,
макар, че част от мене умря,
и вече в сърцето ми ново,
има слънце, небе и поля.

Във очите ми грее простор,
и косите ми вятър целува,
аз избягах от твоя затвор,
като птица от днес ще лудувам.

И ще дръзна да бъда красива,
и ще дръзна да бъда добра,
и ще дръзна да бъда щастлива,
вечна и истинска - просто жена.

[ShtrudeL]

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .


Богдан Дичев

[ShtrudeL]

И ако трябва нещо да поискам,
преди да си отида от света,
една любов, без име и без смисъл
мечтала бих за миг да споделя.
И ако трябва да целуна някой
със устните, преди да се стопят,
ще искам да е Той. И да е лято.
А след това... те нека да мълчат!
И ако трябва да пресметна всичко,
похарчено от мъка в някой бар.
Платила бих един живот. И лихвите.
Но аз сама не ставам за лихвар.
И ако трябва утре да си ида
аз бих избрала точно този мъж,
да срещне любовта ми за да види,
че истинската идва по веднъж!

[ShtrudeL]

Поредният... Започна да ми писва
от обич изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари...
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни.)
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпи на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание
след думите заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж когато невъзможното
не му е пречка за да ме обича...

[ShtrudeL]

Аз не спрях да измислям.
Той не спря да сънува .
И навярно му липсвам,
и навярно си струва…
Предполагам, че може,
предполагам, че искам
да избягам от кожата си,
да започна начисто.
Предполагам, че вярва.
Предполагам, че чака.
Две загубени гари
И неспиращи влакове…
Една смешна история
със банална развръзка.
Тъкмо да се помолиш
и сърцето се пръска.
И лепиме парчетата,
и едно все го няма.
Но си знам – някой петък
ще дочакам голямото.
И тогава ( Глупачка!)
Ще се влюбя неистово,
в някой дето е чакал
да не спра да го искам…
До тогава (Простете ми)
Ще тъгувам арпежно.
Малко скъсани нерви,
Малко смачкана нежност…
Кофти свършва сюжетът
В тази приказка мъжка…
Всичко почва във петък.
Всичко - в петък се връща.

[LadyDi]

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам.
Седем кораба бели ще срещна,
седем късни луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат.
Седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна
седем сватби да вдигнат без мене.
И ще чакам, любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш.

В седем димни таверни ще пием
чаша евтино вино със всеки.
Седем нощи, любов, ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А под осмата кръгла луна,
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища,
само в моето има спасение.

Още преди да те срещна в живота си,
теб аз обичах.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл.
По телевизия, по телепатия,
тебе съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута.
Колко причини света са създавали
в тази минута.
Нежния сблъсък на влюбени атоми,
вик на веселени.
Още преди да започне съдбата ми,
ти била си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища,
ти ме възспираш.
Моите кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Свенлива, лека мъгла.
Лек дъжд по оголели клони.
Не бързай да рисуваш светлина.
Нюансът на нощта е помежду ни.
Очи, попили кадифе,
ръце поглъщат топлината
на тяло, свити колене.
Не ми отнемай тъмнината.
Свенливо, спуснато перде.
Легло, стена и сън отсреща.
Тих шепот, устните са две...
докосване... и още нещо...

Ти си на мойта победа горчивото.
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството дето все ме опива.
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива.
Ти си стихът недописан.

Ти си копнежът все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешките, които прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си моят демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича.
Всъщност исках да кажа, прости ми,
само че те обичам.

Как искам да не бях ги срещал
очите ти, когато се тревожат.
Бих искал да не съм усещал,
да не познавах гладката ти кожа.

Две малки длани - да не бях ги виждал,
нозете боси - да не бях докосвал.
Подплашени коси да не прииждат
с купчИна незададени въпроси.

Бих искал да не съществуваш -
различна, неправдоподобна, дива.
Кк искам да не бях сънувал
внезапно, гола, как заспиваш.

Да можеше - объркано и сложно -
да те оставя в стари чекмеджета.
Бих искал, но не е възможно,
не се побираш в рамки и портрети.

Не се побираш в мислите ми даже,
и в този стих не се побираш.
Не бих могъл да те разкажа.
Не подозираш. Нищо не разбираш.

Здравей,
моя обич несбъдната!
Как си?
Помниш ли още очите ми?
Този плик отвори ли
с пръсти изтръпнали?
Внесох ли...
внесох ли смут днес във дните ти?
Ех...
Здравей,
моя обич изстрадана!
Ти не гледай петната по листите.
Та нали очие разплакани
толкова много харесваше...
липсват ли?
Исках...
моя любов недолюбена,
да напомня за мен отдалече,
да опитам да кажа с две думички,
да превеждам езика сърдечен.
Исках...
моя любов тъй бленувана,
да ти кажа каквото пропуснах...
Отегчи ли се?
Хайде, сбогувам се.
Ти прощавай...
но без теб ми е толкова пусто...

[LadyDi]

Позволи ми да се влюбя в теб,
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоата самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маската на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям
и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна,
в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная.
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота,
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ, опиянен
от ласките на блудната луна,
обезумял от сраст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения
да те отричам и да те руша...
А после, в утринната тишина,
разкаян пред теб да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти.
Позволи ми да се влюбя в теб
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам.

[ShtrudeL]

Не ме поглеждай щом е за последно,

очите ти не мога да прежаля.

Със този поглед всичко ми отнемаш

и тихичко смъртта ми се повтаря.

Не ме целувай щом сега си тръгваш,

по устните ти исках да се стичам...

Но никой сън след теб не би ми върнал

целувките когато ме обичаше.

Не ме докосвай щом не ще ме парят

ръцете ти, протегнати към мене.

Защото знам, най-страшно се изгаря

от ласките, които са студени.

Не ме разпъвай щом не съм безгрешна,

венеца ми е трънен. Не от рози.

Ще ти простя за всичко. Във сърцето си.

Но безразличен... за това не мога...









Научих се да плача много тихо.
Научих се да крия всяка скръб.
Но ти... не се научи да обичаш
душата под красивата ми плът.

Научих се да викам и без думи,
да нося своя кръст и да мълча.
Но ти... не се научи да ме има
във утрото последвало нощта.

Научих се мечти да не сънувам.
Сърцето си научих да те пусне.
Но ти... не се научи да целуваш
без сянката на миналите устни.

Научих се на ласки и ножове,
на всякакви цинизми и обиди.
Но ти... не се научи, че не можеш
да бъдеш Мъж и просто да си идеш...








Луната ни видя в онази вечер
и сигурно ме чу да се усмихвам.
А после ми намигна от далече,
преди да си отиде много тихо.
Луната ни видя. Да се целуваме
в солената прегръдка на морето.
И две ръце мълчаха на сбогуване
в очакване на следващата вечер...

Луната ни видя. Видя очите ми,
в които се пробуждаха копнежи
да си признаят трудното обичане.
А в твоите... луната ни залезе...

[IrRePlAcEaBlE]

*Отмъщение*
Ще те срина затова, че ме рани!

Ще се молиш някой да помогне,

но ще капят кървави сълзи,

след като ме чуеш да ти казвам Сбогом!



Ще ме молиш, паднал пак на колене!

Ще ме търсиш после в хиляди очи!

В теб сърцето ти ще е на две

и даже тройно повече ще те боли!



Ще ти давам после мъничка надежда,

както даваше ми неотдавна ти!

После с ярост ще ти я отнема,

както смачка моите мечти!



Ще гориш, ще плачеш и ще страдаш!

Както ме накара ти...!

В мен сърцето вече не е цяло,

но ще съжаляваш дето го разби!

[IrRePlAcEaBlE]

*Не те обичам! Чуваш ли, не те?!*

Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Нищо, че боли, когато го изричам!

И нищо, че съм никоя без теб,

ти чуваш ли? Не те обичам!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Дори, когато пак за тебе плача!

Не си за мене най-специалният човек

и днес за мене ти не значиш!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Макар че често те сънувам нощем!

В сърцето свое имам само лед!

Не си мисли, че те желая още!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Недей ми вярва, щом ти го изричам...

Без тебе може да съм половин човек,

но чуваш ли? Не те обичам!

[m0n4yyy]

Ами .. аз не съм много компетентна, на тема поезия, но се разтърсих в нета и намерих две стихотворения, които много ми харесаха. :) :)


Признание

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!


---


Моят "13 февруари"

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.

Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!


П.С: Стихотворенията са на Николай Спасов.

[NaNa_SladuRana]

Слънчева баня
Жак Превер


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

[NaNa_SladuRana]

Бележка на хладилника


не забравяй да ми донесеш
една дъждовна капка
два слънчеви лъча
три звездни намигвания
четири маха на пеперуда
пет листчета от незабравка
шест цвята от дъгата
ще приготвя
седем дни любов

[dundichka]

Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.


Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.


Замълчи,
после ще говорим за любов.

:cry:

[dundichka]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[dundichka]

Когато болката запари във кръвта,
когато сянка във очите затежи,
кой ще подаде приятелска ръка
и болката ми с устни ще стопи? ...

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато щастието стане спомен,
когато рухнат всичките мечти,
кой тогава, дори без звук отронен
ще ми вдъхне вяра в утрешните дни?

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато никой моя грешка не ще може да прости,
когато се препъна безвъзвратно във живота кратък,
кой с усмивка тиха нежно ще ме утеши
и както някой в детството ще каже "Не плачи!
Всичко е наред, мама ще набие този камък!"

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато верността на истинските ми приятели изстине
и аз завинаги загубя вяра в любовта,
кой във този труден час при мен ще дойде, макар да се проклина
и тихичко ще каже: "Аз съм твоя. До смъртта!"

Кой? Защо мълчиш?
Моля те, кажи!
Но ти не знаеш нищо.
Знаеш само, че няма да си ти...












Писна ми
.музика: Димо Филипов
изп: Даниела Никифорова

Знаеш моята душа
колко силно те жадува
и нарочно, с хитрина
все ме караш да ревнувам.


Правиш се на най-желан,
сред лъжи ме пак притисна.
Предизвикваш ме, но сам
не усещаш как ми писна!

Припев:
Писна ми от номера!
Спри фалшивата игра!
Писна ми от номера!
Искам обич, не война!


Ако циркът продължи,
ще ме принудиш да играя,
но тогава запомни,
че ще плачеш ти накрая!

[Re5peC7]

Всяка нова сутрин щом отворя аз очи
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие за миг видяно
и съдбата да остане в миналото неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира
заради спомени не оставящи го на мира.
И живее то с мисълта за трепети минали
дошли така внезапно, както и заминали.
Тъгува то за своята половинка мила
допълваща го и превличаща с не ознаваема сила.

В жестока битка с разума то се вплита
и с надежда дълбоко в гърдите скрита
седи пред него и тихо пита.
Истина ли е било всичко това
и ако е, къде сега е тя?
Къде е искрицата даряваща със светлина,
поддържаща онзи пламък и неговата топлина?
А разума отговаря с тъга:
Нима ако не беше лъжа,
до теб нямаше да е сега тя?!
Нямаше да има пречки пред нея
и да стане момичето за което и аз копнея.

Седя Aз между разума и сърцето объркан
и едва ли не от тази тъга побъркан.
Седя и гледам всеки ден как отлита
изпълнен с болезнена самота, дълбоко впита.
И мисли за една, едничка красота,
че някой ден ще видя и усетя аз това
за което страдам и тъжа,
но този път няма да е лъжа
и с нея ще прекарам староста!

П.С. Единственото ми до сега :)

[DiddyFilth]

Аз съм тази, в която се оглежда Луната,
аз съм тази, с която Слънцето спи,
аз съм тази, която рисува дъгата,
след дъжд пороен валял в нечий очи!
Аз съм тази, която превръща сълзите
в капки чиста, кристална, нежна роса!
Аз съм тази, с която танцуват звездите
и заплитат си блясъка в моята коса!
Аз съм тази, с която говори морето
и на мен то изпраща в бутилки писма!
И съм тази, дето нощем, смутено небето
обладава с изпепеляващо огнена страст!
Аз съм тази, дето пее сутрин със изгрева
и съм тази, дето той целува в зори!
А вечер тихо се сгушва в червенината на залеза,
уморена от всичките хорски беди.
Аз съм тази, с която пролетта тихо стъпва
и дарява живот на всяка пъпка и цвят!
И съм зимата, дето ги нежно прегръща
в зимен сън с пелена от пухкав, бял сняг!
Аз съм тази, с която вечер децата приспиват.
Аз съм тиха мелодия, ненаписан роман,
аз съм приказка, Фея, съдба, орисия...
На мъжете в очите – неизригнал вулкан!
Аз съм тази, която се пръвръща във вятър,
А понякога дори съм гъста мъгла...
Аз съм киноспектакъл, мюзикъл, театър...
Аз съм неразгаданата стихия – Жена!

[DiddyFilth]

Отивай си! Отдавна ме изгуби!
(Сърцето ми страхливци не обича!)
Аз в бурите,в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.

Гори кръвта в немирните ми вени.
(а цял пожат за твоите предложих)
Страстта си - нажежена до червено
в краката ти без капка свян положих.

Не съм от съвършените,не съм -
аз лудост съм посипала земята!
Не мога да съм кротка и насън...
Изригват сто вулкана във душата!

А ти заключен в тесния си дом -
животът си - живот ли го наричаш?
Безплътен и оставен без подслон
живее,който истински обича!

Отивай си! Сърцето ти е празно!
Безстрастен и кошмарен твоя ден..
Такъв човек- (от обич да се пази!)
как би намерил място покрай мен ?!?!

[DiddyFilth]

За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него вече нищо ти не значиш!
Хайде затупти отново пак сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е,разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се,другаде любов търси!
Извинявай,че ви запознах
с неговото уж добро сърце.
Влюбих се и след това,че е жесток разбрах.
Моля те не умирай,сърчице!
Не ме вини,че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновна съм аз,че свикнах
и сега гаснеш по човек суров...
Хайде мъничко сърце,върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи светъл пламък!
Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи!
Нима очакваш той жестокия да се извинява..?!
Остави го и следвай своите мечти
и знай,че тайно някой ден ще съжалява!!!

[Jumbie483]

Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се - веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата - стихиен дъжд.


Е, казахме си без причина,
каквото стане - всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните - сподавен вик...


След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.


Пред мене си... Избухва страст.
В прекрасен ден - усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.


Отново път... Отново мрак...
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа... Искам пак,
до мене да си. Да те имам!

[Jumbie483]

Зная, че боли и ти е тежко.
Ще премине вярвай ми дете.
Болката е силна, но човешка,
и така ще бъде векове.


Имал съм Любови и раздели.
Страсти силни - с много топлина.
Мигове от болка полудели,
до безумност в своята тъга.


Във косите ми сребрее вятър,
във очите - пламъчета жарки,
а живота ни - като в театър
сменя сцени, сценаристи, шарки.


Намери утеха във мечтите,
в римите написани със зов.
Украси ги със сълзи в очите
и онази истинска Любов.

[Jumbie483]

Животът тече си тихо, нормално,
проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма... Без тебе е скучно!


Далече си мила. Много далече.
Искам до мен да си, а съм обречен,
с очите ти сини, устните сочни
в мисли самотни, сън да започвам.


Наведен описвам душата си в рима.
Звън чакам! Кажи ми, че още те има.
Че утре ще дойдеш прекрасна, красива
със страст и любов... До мене щастлива!

[Jumbie483]

Усещане за нещо съвършено,
което ще се случи всеки миг,
обзема ме и чувството вълшебно,
като икона ми явява твоя лик.


Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
аз грешно ще живея всички дни,
стига ти, до мен да си сега


Свeтлината в твоите зеници,
ще ме опива като вино руйно,
Абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.


Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт.


Косите ти - ухаещи цветя,
разцъфнали по голото ти тяло
предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.


Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.

[Jumbie483]

В студенината на ноща през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти... Незримата...
Танцуваки във снежните постели.


В пролетно омайно утро - ранобудно,
пиейки от вишневите устни елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни,
с палитрата на любовта безспир.


В жегата на наш'то страстно лято,
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато,
опиянен, без край ще те обичам.


В позлатените листа на тъжна есен
животът щом започне да заспива...
Ще те прегърна с тази моя песен
и с утни жадни, пак ще те опивам.

[Jumbie483]

Годините бавно рисуват лицата ни,
миг подир миг, ден подир ден,
дълбаят неспирно, дълбоко с длетата си
своите фрески в живот уморен.


Отварям албум от години непипан.
Чувства и спомени - във тишина.
Бързо във времето нявга прелитам,
в утрото чудно на любовта.


Тук си Венера, кипяща от страст,
в поглед събрала безкрайна вселена.
Няма и помен от скритата власт
на неспирно вървящото, тягостно време.


Колко съм влюбен... Виж тук как личи...
Не можех... Не исках очи да откъсна...
И днес със любов те поглеждам дори,
без да усещам на времето кръста.


Виж тук приветливи морски вълни
слънцето, пясъка - страстни години...
Снимка във хижа, я погледни
вън как вилняла е лютата зима!


Тази не гледай... Фокус тя няма...
Треперещи пръсти държат апарата.
След тежка, безсмислена, истинска драма,
в изблик на ярост, затваряш вратата.

[Jumbie483]

- Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?


Годините... Чакай... Моля те остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?


Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?


Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!


Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз виждам те в спомени нощи и дни.


Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

[IrRePlAcEaBlE]

***Сбогом***

Оставям те... боли ме, но си тръгвам.
Не ще намериш ти към мене вече път.
Заклевам се, че няма да се върна,
а някъде ще търся своя топъл кът.
Без тебе може би ще ми е празно,
но с теб сто пъти повече боли.
Да плача всеки ден? Напразно.
Напразни днес са моите мечти...
Но ти ще ме загубиш и ще съжаляваш,
когато видиш в нея моите очи.
Очи, които ще се взират в тебе,
а твоите ще бъдат пълни със сълзи.
Не зная всъщност колко ще ме помниш,
но зная, че загубиш ли, ще разбереш.
Веднъж изстрелял твърдо "сбогом",
утре с нищо няма да ме спреш...
Оставям те! Наистина си тръгвам,
дори сама да зная, че не е така.
За тебе вече няма да съм първа,
за мен ще бъдеш може би тъга.
И трудно ще е да те гледам отдалече
как прегръщаш нея вместо мен.
Помни, че ти бе този, който се отрече,
защото ще ме търсиш някой ден.
Оставям те, да знаеш, за последно.
С сърце разбито... и със сълзи във очи.
Умря във мен последната надежда,
но утре ти вината в себе си търси.

[LadyDi]

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта,
как трудно било да сдържиш сълзите).

Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си.
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай бързо, много бързо...
Защото, всъщност, искам да се любим.

Камелия Кондова

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твойте грешки е съгласно.
Гласът ти не ласкае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това,
че в твойто робство гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.

Не летиш на моя сън с крилете
и към мен не яздиш Росинант.
Не съм за тебе неоткъснатото цвете,
нито съм мисловния гердан.
Не ме обичаш с обич невъзможна
и нощем не сънуваш моите очи.
Не съм принцесата от приказка лъжовна.
Отдавна преживях хлапашките мечти.
И всичко в живота до болка ми е ясно.
Научих се да те спечеля и загубя.
Гордостта научих да стои натясно.
Като грешница научих се да любя.
И всяка приказка сама съм изживяла.
Сега съм здраво стъпила в живота.
И срещам всякакви житейски неудачи
никога без думичка за ропот.
Но понякога във този сив живот
ми се иска за последно да се смея.
За това - бъди последен Дон Кихот.
Нека за последно да съм Дулсинея.

В тишината, разбита на прах по паважа
с теб сме се слели в последно танго.
И само сърцата смълчани разказват
колко безмилостно жестоко е то.

Колко пъти сливахме ледени пръсти
и в другия търсихме свойта вина.
И колко искахме други да бъдем.
И как всеки път ни гореше страстта.

Сега тангото ни ще е кратко. И грешно.
Въздухът помежду ни е огнен. Червен.
Ръцете се сплитат в миг от безвечност.
И пулсът ни удря - от ритъм пленен.

И сякаш безумни се движим във танца.
А лавата блика от наш'те очи.
Тангото е вечност. Тангото не чака.
И докрай този път ще боли.

Защото е наше. И е последно.
Последно танго танцуваш със мен.
Светът е замрял във близка далечност.
Нашият танц е от мъка роден.

[Presley]

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да эабравим какво е било.
Още утре със иэгрев от свила
миналоно ще си е отишло.

Ще живеем славно в таэи вила
и дрехите ще эабраним -
но каквото и да ни се случи,
маските не ще свалим.

Инкогнито отишла Пепеляшка
и прекарала славна нощ.
В таэи вила веселяшка
винаги е полунощ.

Инкогнито ще живеем прекрасно,
така че не питай "докога".
Чакам те на място лесно
с фалшив паспорт и малко трева.

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да напуснем Рая.
Аэ ще паэя твоята тайна,
ще я паэя чак до Края.

Инкогнито в
"Инкогнито" -
там всеки ден е нов.
Инкогнито в
"Икогнито" -
лъжата е любов.

[Selfexcuse]

Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват
и спомням си за миналите дни,
когато нежно, бавно те докосвах.
От спомена за теб така боли.

Протягаш ти ръка към мен, за да я хвана
и се усмихваш..както можеш само ти.
Протягам моята, опитвам се да стана.
Тялото ми от вълнение гори.
Ръката си почти до теб протегнах.
Помолих те: “я пак се усмихни”
И изведнъж, преди да те докосна ти изчезна.
Започнах да те моля “ОСТАНИ”

Събудих се, огледах се-къде съм?
Преди минута беше ти пред мен.
Мислите се гонеха в ума ми..
Какво се случва пак с мен?
Нали щях да забравя устните, смеха ти.
Нали им обещах да продължа напред.
Продължавам аз да чакам любовта ти,
а знам, че вече няма да съм с теб.
И те търся за пореден път в съня си,
Да те върна, да усетиш моята любов.
Но те няма и е невъзможно да се върнеш.
защото ти завинаги оставаш в онзи гроб ..


В памет на един много скъп за мен човек.

[BloodyAmy]

" Спомени от сегашните дни.. "

Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни
и плачеща китара.
Глътка бира
и жажда за свобода.
Четири стени
и филм черно – бял.
Човек, сълза
и много тъга.
Болка, скръб
и сюжет познат.
Един самотник,
една жена.
Думи тежки
и крясъци безброй.
Любов,
раздяла и
два пътя с поска различна.
Без „сбогом” ,
без прегръдка дори.
Само със спомени,
от сегашните дни.


" Стара мечта.. "

Утро, дъжд, сив
и студен ден.
Кафе, цигари
и стари новини.
Снимки пожълтели
и спомени безброй.
Лист хартия,
мастило и перо.
Мисли пазени и
още едно любовно писмо.
Подател известен,
а получател „Любовта”.
Отговори неполучени
и дълбоко заровени мечти.
Покосени надежди и
любов – мечтана до старини.


" Липсваш ми "

Липсваш ми с всеки
изминал ден..
Липсва ми
всяко събуждане,
всяка чаша кафе,
всеки изпушен фас,
всяка усмивка и
след нея всяка сълза.
Всяка кавга и
подаръка след това.
Всеки малък жест,
всяка дума добра.
Изгрева, залеза и
красотите безброй.
Дъжда, студа и
прегръдките твой.
Целувките и нежността.
Разговорите с часове,
съобщенията среднощни,
снимките и разбитите мечти,
и гласа ти, който „обичам те”
в тъмното шепти..

„..Защото”
Посветено на: Слънчицето

Не те обичам, защото си красив.
Обичам те защото си себе си.

Не те обичам, защото ме караш да плача.
Обичам те, защото винаги, когато го правя държиш ръката ми.

Не те обичам, защото се смееш с мен.
Обичам те, защото ме караш да се усмихвам.

Не те обичам, защото си, като всички.
Обичам те, защото си единствен сред тълпата.

Не те обичам, защото ми казваш, че съм красива.
Обичам те, защото ме караш да се чувствам така.

Не те обичам, защото си с мен всеки ден.
Обичам те, защото, когато искам винаги си тук.

Не те обичам, защото ми казваш, че очите ми са хубави.
Обичам те, защото, чрез тях четеш в душата ми.

Не те обичам, защото говориш много.
Обичам те, защото дори и тишината с теб е красива.

Не те обичам, защото ми пишеш любовни съобщения.
Обичам те, защото, чрез тях ми показваш, че съм единствена.

Не те обичам, защото ме наричаш „Слънце”.
Обичам те, защото в моя свят слънцето си ти.

Не те обичам, защото ще си с мен завинаги.
Обичам те, защото те има.

Не те обичам, защото споделяш любовта си с мен.
Обичам те, защото ме караш да изпитвам нещо велико.

Не те обичам, защото сме едно.
Обичам те, защото без тебе няма мене.

ПП: Лично творчество са. (:

[Jumbie483]

Напразно се заричаш ти, напразно,
че за последен път със мен делиш
надеждите, илюзиите разни…

И нека в тази дълга нощ сънуваш
непрелетаема пустиня и небе,
в което двойка птици бавно плуват,
а нямай край, да кацнат няма где.

Наоколо примамващи миражи
и сенките на четири крила…

Когато се събудиш – ще ми кажеш
какво да сторим… Спи сега.

[Jumbie483]

Бих те нарисувал ако можех,
та със мен да бъдеш – в моя път.
Неоткрити цветове ще сложа
разстоянието да скъсят...

Светлина от слънцето ще взема
и на ранна пролет свежестта,
пътища незнайни ще поема –
да събирам цвят за красота.
Всяка птица тайно бих подслушал,
за да взема музика за теб...
Друго нищо – песните ми слушай,
да не бъда вятър в гола степ...

[Jumbie483]

Безлюдния град
е само с тебе населен.

Някога – безумен и млад,
сега – примирен и приведен,

пак пресичам стария площад,
от спомена във челото уцелен...

Безлюдният град
все тъй само с теб е населен.

[Jumbie483]

В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по - реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея


И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.

[Jumbie483]

С любовта си без жал накажи ме.
Най-сурова присъда ми дай
и извиквайки моето име
осъди ме на обич без край.

Във сърцето си на заточение
изпрати ме - без знак за пощада,
окови ме в смирено търпение,
шепнейки, че така ми се пада.

Не допускай оттам да избягам.
Не бъди милостива, небрежна.
Заключи ме, ако се налага
и със ласка измъчвай ме нежна.

…

Искам толкова да съм виновен,
участта си заслужено носещ,
в теб да бъда затворник вековен,
за амнистия без да съм просещ.

[Jumbie483]

Обичта ни е на таралежи -
разделим ли се, чувстваме хлад
и когато студът ни наежи,
връщаме се отново назад.
Зажъднели за топлинката
се прегръщаме, ала с бодли
се пронизваме точно в сърцата
и е топло, но страшно боли.
И от болката дирим спасение
и се пускаме, ала... Уви!
Пак изправени сме пред лишение -
болка няма, но пък ни студи.

--------------------------------------

В едно магазинче, в един безистен,
върху вратата, на лист закрепен,
беше написана кратка обява:
“Жажда за обич се тука продава.”.
Поозърнах се - никой не спира.
Жажда за обич се не котира,
както оказва се, май че тъдява,
ами котира се жажда за слава.
И тъй, загледан към белия лист,
в мене възникна въпрос напорист:
"Жажда за обич се утолява
само с любов знойна, като жарава,
ала проблемът е: Жажда за жажда
точно такава с какво се поражда?"

---------------------------------------------

Просто така,
искам, както ти пиша,
да те галя с ръка
и те чувствам как дишаш.
Просто така
ми се иска да знаеш,
че съм с теб и сега
и за мен да нехаеш.
Просто така
ще ти пратя с глухарче
малко радост с тъга
и със мене, макар че
“просто така”
просто никога не е.
Но какво от това?
И така ще живеем.
Просто така...

------------------------

Едно незапочнато мое писмо
чака ме чинно, като приятел.
Чака и моли ме само едно -
"Par Avion" да съм го изпрател,
за да не бъде задълго само.
Няма, не бой се, мило писмо.
Ех, на кого ли да те изпратя?
Нито за миг не ще си само,
двамата с теб неразделни сме братя.
Казано по-точно - с теб сме едно,
мой скъпоценен и верен приятел.
И така ще е, даже ако
някъде имаме веч получател.

[Jumbie483]

Колко пъти в любов сме се вричали,
тази истина без да признаваме,
че не сме него (нея) обичали,
а желали да ги притежаваме?

Под ръка колко пъти с “трофея”
и с повдигната гордо глава,
парадирали сме с него (с нея):
“Аз съм собственикът на това!”?

Колко пъти уж някак неволно
вместо “Ти ми харесваш.” да кажем,
“Аз обичам те!” - лъжем най-долно,
сякаш трябва да го (я) накажем?

Въобще него (нея) дарявали
ли сме с обич, със грижи и ласка,
или стиснато сме ги спестявали,
подло скрити зад "влюбена" маска?

---------------------------------------------

Колко преди да те срещна изтече?
Вечност ли, миг ли бе тоз период
е без значение - срещнах те вече.
Просто преди това бях без живот.

Ходът на времето с тебе започна
и затова тук ти благодаря,
че във отплата не знам колко точна
себе си сал можах да ти даря.

---------------------------------------


Представяш ли си? - каза той - Двете страни на монетата са толкова близо една до друга, а не могат нито да се видят нито да се докоснат...
И са обречени на тази безнадеждност завинаги.


***

С теб сме най-близки на тази планета
и пак не можем да викнем "Ура!",
че е животът ни като монета,
а ние нейни ези и тура.
Чувствам те, тук си, но в мен е тревожно.
Зарад сценария писан от Бога,
тебе да видя ми е невъзможно,
да те докосна пък никак не мога.
И ни остава утеха едничка
(в ада ни има и капчица рай):
няма да бъда сам, ни ти самичка -
близки и заедно ще сме докрай.

[Jumbie483]

Заметресение от степен осма
е щом те зърна. Покоят ми рухва.
С пръсти пък лекичко щом те докосна,
сякаш свръхнова звезда в мен избухва.

Но оцелявам без тежки последствия
и с теб в едно да се слея желая,
че аз жадувам ги всички тез бедствия
с апокалипсиса ядрен накрая.

----------------------------------------

Всяко нещо си има сезон
(време най-подходящо си има).
Всяко нещо си има резон,
т.е. има си своя причина.
Любовта само, май е такава,
дето все е извън правилата.
Ни сезон ни причини признава,
сиреч - не е в реда на нещата.
Любовта? Тя е вън от закона
и макар че награда не дават,
шест милиарда и колко милиона
я издирват и все се надяват.

--------------------------------------

Искаш да видиш какви са мечтите ми?
Тихо вмъкни се във техния храм.
Как ли? Със жадни очи във очите ми
поглед впери, те - мечтите са там.

Сънищата ми желаеш да знаеш ти?
В мойта постеля глава положи.
Сънищата ми, на обич ухаещи,
твои са. Виж ги и ги разкажи.

Моето бъдеще търсиш предсказано?
В миналото ми, назад погледни.
Там е, с присъствието ти белязано,
вплетено с твоите нощи и дни.

--------------------------------------

- Здравей, как е? - той я попита.
- Ох, ужас! - отвърна му тя.
- Спокойно! - но сам запреплита
език - Аз, такова... цветя...
- Добре. Мама май се досеща...
Ох, ще ми се пръсне сърцето. -
прошепва тя. С нейните среща
им предстои - тъй е прието.
- Готов ли си с тях да говориш?
- Напълно. Дошъл съм, за да...
- Аха, но добре да го сториш!
- Ще го! Дай да пийна вода...
- Сега... Нашите са във хола.
Пийни, после ще те представя...
- И след туй до мене на стола
седни - с другото ще се справя.

А не по-малко притеснени
са чакащите в хола двама,
че чедото май да се жени
решило е. Ама, че драма!

[Jumbie483]

[b]- Искаш ли на кафе да ти гледам?
- На кафе ли? Не, мен погледни
и ще видиш, че сянка е бледа
чашката пред зениците ми.
Не с кафе, нито с карти, а в мене
миналото ми ще прочетеш.
В мен ще видиш и идното време,
даже твойта съдба ако щеш.
Тъй, че нека допием кафето
и когато вкусът отгорчи
гледай ми както не е прието -
погадай ми с очи във очи.

---------------------------------

“Кога е любов?” пита ме настойчиво
един нелеп надпис от бял тебешир,
когото отбягвам със поглед учтиво
за да не смути вътрешния ми мир.
Но късно, въпросът в мен вече е влязал
и както би сторил агресор суров,
без жал, на парченца мира е нарязал,
защото не зная кога е любов.
Наказан, без мир и спокойствие? Нека!
Че съм недостоен, навярно и лош...
Любов е когато сънуваш човека,
в чиито обятия спиш всяка нощ.

-----------------------------------------

То явно шестица не ще да получа,
за тъй непохватната моя любов,
но искам от твоята да се науча
и уча, ала съм далеч не готов.

Задачи решавам, уроците сричам,
но щом на дъската застана, уви,
понеча ли да ти прошепна "Обичам..."
изпадам във паника и... не върви.

И почвам наистина да си мечтая,
как в някой прекрасен ден ще се смилиш,
със поглед разбрала, че всичко си зная
и мене от изпита освободиш.

-------------------------------------

Във някой ден, от сивота белязан,
ще звънна вън на входната врата,
нечакан. Ще отвориш с неприязън
и... мигом ще забравиш за света.

Във този ден, прибрал се отдалече,
със себе си дъга ще донеса
и разноцветни ще са дните вече,
каквито казваш, че сега не са.

Ти само се усмихвай и ще имам
бои за всеки ден да оцветя,
че краски от усмивката ти взимам.
Усмихвай се, така и аз цъфтя.

---------------------------------------

Прашинка ми влезе в окото
(горкото!)
и го насълзи.
Сълзичка
едничка
понечи
по бузата да запълзи,
но вятърът май

[Scouser]

Не зная дали му е тук мястото, ама измислих нещичко и реших да го постна, дано да съм оцелил правилното място. :)

От тогава до сега

От тогава до сега,
не съм имал друга жена.
Не защото не съм можел,
а защото не съм искал.

От тогава до сега,
ти си ми в кръвта.
Не защото така искам,
а защото те обичам.

От тогава до сега,
само ти ми липсваш на света.
Не защото те обичам,
а защото те отричам.

От тогава до сега,
съм искал да си настрана.
Не защото те отричам,
а защото те обичам.

[Jumbie483]

Не зная дали му е тук мястото, ама измислих нещичко и реших да го постна, дано да съм оцелил правилното място. :)


http://www.teenproblem.net/f/viewforum.php?f=21

Ето му мястото !!

[LadyDi]

Опитах се да те забравя. Неуспешно
във огъня на друга страст се хвърлих.
Но в пламъкът откривах безутешно
искрицата, с която ме опърли.

Избутах те във проспастта на дните,
със мисълта, че утре ще ме няма.
Но вятърът все още ме връхлита,
а пропастта е толкова голяма.

Удавих те във океан от сълзи,
простенали от бри по страните.
Но всеки дъжд със струите си бързи
те връщаше на капки по скалите.

Накрая те презрях и те отрекох,
на зарове дори те проиграх.
Но Господ ми прости. Нелепо.
Прости и ти. Че си ми грях.

Спря ли да вярваш във приказки,
във феи и разни магьосници,
в лами, в огнедишащи дракони
и бели, прелитащи конници?

Не вярваш ли вече във рицари
с железни доспехи и ризници,
във разни митични създания,
в чудовища, елфи и призраци?

Къде изостави мечтите си
за принцове в каменни замъци,
за нощните лунни разходки
сред белите, пухести облаци?

Изгуби ли вече усмивката
в годините с мъка прелистени?
Порастна ли вече със времето?
Не вярваш ли вече... във истини?

Любов,
не стой на прага -
влез.
Не те чаках
/момчетата никога не те чакат/.
Заповядай, седни.
Уютен е мрака.
Желаеш ли чай,
или може би мляко?
Ако пък искаш, дай
с някого да початим?
Да пусна ли музика?
Танцувам само рап,
но той не подхожда на дами.
Ох... какво да те правя.
Дълго ли ще останеш?

... дърветата, избухнали във бяло
и песента на коса,
и рижото на огъня по Благовец,
и стъпките ти боси,
и щъркелите в старото гнездо,
прегърнало комина,
и веселата рокля на цветя,
измъкната от скрина,
и свилените плитки на върбите,
целунали реката,
и пазвите на бухналите облаци,
подгонени от вятъра,
и синьото на младото небе,
откраднало очите ти,
и още нероденото дете,
повторило чертите ни.

[Neftochimic]

Лутах се в тъмното и достигна до дъното,
но да те забравя тъй и не можах!
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях!

Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

За отмъщение любовта ни завръща се
и убива ни със нежно острие!
С теб като нощ и ден
вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем
във едно…

[IrRePlAcEaBlE]

ДРУГАТА ЛЮБОВ

Във рамка се опитах да я сложа,
но рамката се пръсна на парчета,
а тя - красавицата невъзможна,
ме стегна със невидими въжета.

Обсебваща, абсурдна и скандална -
пред нея каменна стена издигнах.
В очите ми ме гледаше нахално,
намигайки, се смееше ехидно.

Опитах в клетка - там да я заключа,
пред мене да стои опитомена.
Доказа ми - реши ли - ще се случи,
дори клеймо да носи - ЗАБРАНЕНА!

Тя никакви закони не признава
и никога не спазва правилата.
Нахлува дръзко, не предупреждава -
като стихия, като бурен вятър.

Макар и да изглежда безнадеждна
е част от мен, изпратена ми свише.
Живее в мен... и ме погубва нежно...
Но просто ми е нужна - за да дишам.

[IrRePlAcEaBlE]

До предела и отвъд

Когато е тихо,
крещя те.
Когато е шумно,
мълча те.
Когато е пусто,
те скитам.
И бродя
без остатък,
ненаситно,
алчно,
копнежно.
Когато си тръгваш,
оставам
за следващо връщане.
И чакам твоята
безвъзвратност.
И пропускам ветровете
през шепите си
да се измъкнат
покрай
случайните ми животи
без теб,
взети назаем.
И ставам сбъдната
и случена
на онова място,
където ме прекрачва
границата на погледа ти,
а отвъд нея
виждаш само мен...

[IrRePlAcEaBlE]

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди.

[IrRePlAcEaBlE]

Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

[IrRePlAcEaBlE]

Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Крилото е едно, така е,
а другото остава в мен.
Ако да полетиш желаеш,
приемай сладкия ми плен.
Поробвам те чрез свобода – това е !
Е, литваш ли ти с мен ?

Опашката от кандидат-летци
не ме интересува !
Избрах те ! Искам да си ти !
Ела, не се преструвам !
Дали сме грешници, или светци ?
Не ме, не ме интересува !

Признай – гориш от нетърпение –
какво ще ти направя.
Попитай святото въображение –
и без това се славя –
владетелка на мъжки мечти, съновидения.
Събда – какво да правя ?

Защо се колебаеш още ?
Мечтата ти от теб на косъм е !
Ще ти изпратя огън мощен –
Магьосница съм аз ! Ядосана !
Ще те преследвам денем, нощем
в копнежа си да бъда...омагьосана !

......................................

Синдромът „лошо момче”

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

...................................

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

.....................................

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.


всичките са на Мадлен Алгафари :mrgreen:

[crazymm]

Петя Дубарова "Посвещение"



В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля по моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка
на теб, непознатия, смугло красив
потаен и питомен, жаден и див
едва деветнайсет години живял,
но всичко опитал и всичко видял
Подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой.
Ела, ще изтрием луната от грях,
ще изхвърлим трупа на умрелия страх
ще запеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат
мечтите надраснал, усмихнат, смутен
ще тръгнеш реален, до мен, в моят ден :smt007

[mgxpower]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?

[IrRePlAcEaBlE]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?
Не, не ги пишем ние.. има си отделна тема за авторски произведения.

[IrRePlAcEaBlE]

Любовта е...

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

[Jumbie483]

Ела! Превърни ме в реалност горчива!
Аз съм тайнствена нощна гора!
Аз съм вино - от него отпиваш!
Аз съм мъка, а ти си тъга!


Идвам! Тичам с вълните към тебе!
Докосвам косите ти сякаш от сняг!
Аз имам те - в своето време!
Аз чувствам те - невинен мой грях!

[Jumbie483]

Любов
Като прашна шапка и черно палто,
като чашите две с вино наляти,
като детския смях, като пъстрото ято,
като схлупени къщи и царски палати
ти си търсена и неоткрита,
ти си истинска и тъй фалшива,
ти си гола, но в тъга обвита,
ти си мрачна, но и светло-сива,
ти си пъстра, но и черно-бяла,
ти си хубава, но толкоз стара,
ти си на парчета, но пак цяла
прераждаш се във звуци на китара.

[Jumbie483]

Здравей, моя любов нереална!
Здравей и ти самота!
Ето ни във вярата банална,
заедно протягате мойта ръка.


И сякаш тя превръща се в нишка
и впуска се в кълбото от неща.
Но май че само малка черна мишка
ще бъде изплетена от мойта душа.


Здравей, моя любов безразлична!
Здравей и ти бяла тъга!
Всички сме заедно в тази обична
пиеса, наречена просто "Съдба".


Но не искам, не, не искам
да съм тухла в нейния декор.
Сбогом! Вече тук ми писна:
черна мишка в калния обор.


Искам вечна радост и мечти,
но за тях кой дните ще плати -
малките мишки нямат пари.
Сбогом, Съдба! Просто умри!

[FancyGirl]

Ела до мен...

Дамян Дамянов


Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

[IrRePlAcEaBlE]

Завиждай ми

Завиждай ми, че плача,
завиждай ми, че страдам,
завиждай ми, че ме боли,
завиждай, че сърцето ми кърви!

Завиждай ми, че няма скоро да ме видиш да се смея!
Завиждай ми, че влюбена съм! Да го изрека - не смея!
Завиждай ми! Ужасно съм ранена! Но поне… ЖИВЕЯ!

[IrRePlAcEaBlE]

Както винаги си искал

Не ме вълнуваш вече!
И Слава Богу!
Най-сетне ,ще мога да се държа нормално-
както винаги си искал !
Вече ще мога да бъда наистина спокойна-
както винаги си искал!
И напълно безразлична към теб!
Както винаги си искал , вече мога
да не се впрягам на всяка твоя дума!
Да не изпадам в истерия…
Да не ти се сърдя!
Да не ти затварям телефона…
Да спра да се моля за вниманието ти!
Да не ти устройвам сцени!
Да не съм емоционална пред хората!
Да не ти хленча,че ме пренебрегваш!
Да ми е все тая дали ще ми се обадиш ,или не…
Да ми е все тая с кого и къде си…
Да ми е все тая добре ли си ,или не си…
Да ми е все тая боли ли те,или не те боли…
Я по-добре си помисли…
Това ли е, което наистина си искал винаги?…

[IrRePlAcEaBlE]

Искрено и лично

Миличък, опитах се да ти покажа всячески,
че искам с теб да бъдем повече от приятели!
Ти упорито ме отхвърляш ден след ден
и се държиш ужасно странно, според мен.

Аз знам със сигурност, че ме желаеш!
И не разбирам, защо отказваш да си го признаеш?
Не искам повече, да ти играя във играта!
Отдавна спряха да ми харесват правилата!

Казвам ти “чао”! Категорично! Аз бях до тук!
Не смятам още, да правя на себе си напук!
Да знаеш, че няма да те притеснявам вече!
Не мога да се занимавам все с теб, човече!

Ако, все пак, имаш някакво желание към мен,
ми го показвай, ако искаш даже - всеки ден!
От тук нататък, топката е само в твоите ръце!
Ако желаеш, ще намериш път към моето сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Правилни решения

Вземам решение- от утре, да не те обичам вече!
Но се съмнявам, че ще стигна и този път далече!

Вземам решение, че няма да ми пука повече за тебе!
Но разтрепервам се, дори, ако се доближиш до мене!

Вземам решение, че няма да ти звънна никога отново!
Но ако ми позвъниш, се почва старата история, на ново!

Вземам решение, че вече тотално ще те игнорирам!
Но тайничко в сърцето си, по тебе от любов умирам!

Вземала съм, със сигурност, все правилни решения,
макар, така да се подлагам доброволно на мъчения!

Направила съм значи, всичко, каквото съм можала!
Но ясно е, че пак ще става тя, каквато ще си става…

[IrRePlAcEaBlE]

Тежък случай

Що се напъваш, пич?Кажи, най-после, за какво се бориш?
Как да ми кажеш, като и сам не можеш да си отговориш…

И за какъв се мислиш? Май се имаш нещо, за специален?
Във моите очи си грозен, тъпичък, досаден и нахален!

Приличаш ми на всички други смотаняци преди тебе!
Не си ми интересен! Губиш само ценно време с мене!

Отивай другаде, където ще можеш да минеш за оригинален!
Да ме прощаваш, ама си доста тежък случай! Просто уникален!

[IrRePlAcEaBlE]

От сън спомени няма

При теб е нощ! При мен-е ден!
При теб -луна! Зора - при мен!
Навярно спиш! Но аз - не спя!

Мисля за теб, но ти - си спиш!
Мислиш за мен, но аз - си спя!

Поука има тук за нас голяма!
От много сън - спомени няма!
Спането поотделно е измама!

[IrRePlAcEaBlE]

Мис Прелестна!

Приятно ми е да се запознаем!
Мис Прелестна!
Да ти разкажа за себе си!
Сакото ми е
“Долче и Габана”.
Роклята ми е от последната колекция на
“Версаче”.
Парфюмът ми е
“Мадмоазел Шинел! ”
Обувките -
“Манолло Бланик”.
Интимните ми части са само
“Виктория сикрет”!
Сърцето ми тупти, зад кулие
“Сваровски”!
В жилите ми тече
“Дом Периньон”!
Погали нежно
екстеншъна ми!
Погледни ме, право в
цветните ми лещи!
Ще запърхам свенливо с
изкуствените си мигли!
Ще те целуна с устни, уплътнени с
ботокс!
Ще те притисна между
силиконовите си гърди!
Това наричам
ИСТИНСКА ЛЮБОВ!

[IrRePlAcEaBlE]

Съвършени

Не съм от тези хубавици - “Мис Съвършена”!
Не съм дарена със перфектни мерки и височина!
За жалост, не притежавам и най-дългите бедра!
Със сигурност, не съм най-прелестната на света!

Ама, не съм и за изхвърляне! Имам си чар и обаяние,
с което те привличам към мен, на близко разстояние!
Краси ме усмивка лъчезарна и много доброта!
Устройва ли те като за начало, всичкото това?

То и ти, все пак, не се мисли за” Мистър Свят”!
Не си най-хубавият! Поне да беше мъничко богат!
Със нищо не блестиш особено! Нямаш и лъскава кола!
Определено, не заслужаваш”Мис Перфектната жена! ”

То, който се има за много красив и съвършен,
винаги мисли, че е пренебрегван и недооценен!
Така и ние, преди да се погледнем в огледалото,
се имахме със теб, за съвършени, във началото!

[IrRePlAcEaBlE]

Космически забивки

Очевидно, ти си от Марс, а аз съм от Венера!
Да стане нещо помежду ни, направо е химера!
За космонавт, минавал ли си наскоро обучение,
чел ли си правилника за Космическо движение?

Как иначе, се питам, ще прекосиш, на практика
тези огромни разстояния, от нашата Галактика?
Не само скафандър ще ти бъде необходим,
да бъдеш моят Звезден принц и мой любим!

Наясно ли си, скъпи, с теорията за оцеляване,
по време на Междузвездното преодоляване?
Да ме достигнеш, ще ти трябва скъпа екипировка
и доста по-сериозна и задълбочена подготовка!

Кораб, на който да се изкачиш, към мен да полетиш.
Ако не можеш да преодолееш гравитацията-гориш!
Ще трябва доста да се потрудиш със сухи тренировки,
да си добре ориентиран, в Космическите маркировки!

Наясно ли си, астронавте мой, с какво си се захванал?
И колко ще ти коства инвазията, която си подхванал?
Ако не си, е по-добре да си стоиш на твоята планета!
Някой по-подготвен, ще полети към мен, като комета!

[IrRePlAcEaBlE]

Непревзета територия

Аз съм ничия жена!
Аз съм ничия земя!
Аз съм непревзета територия!

Сабите си наточете!
Шпагите си подострете!
Завземете мойта траектория!

Ще се отбранявам силно!
Няма да се давам никому!
Ще си пазя правото да бъда ничия!

Ако някой ме завземе
и сърцето ми превземе,
заслужава не едно, а няколко отличия!

[IrRePlAcEaBlE]

Противоположностите се привличат

По нищо двама с теб, не си приличаме!
Защо тогава, като луди се привличаме?

И ни най-малко не си подхождаме, ама изобщо!
Но и това, със чувствата ни, няма нищо общо!

Като куче и котка се джафкаме разгорещено с тебе!
Все нещо се засягаш и ми се цупиш, като малко бебе!

Винаги имаме повод, да се сърдим един на друг!
Тогава, защо не можем нито ден, един без друг?

Ужасно винаги ме дразниш и с тебе като луда споря!
Защо не мога, поне веднъж, нормално да ти заговоря?

Знам, че противоположностите силно се привличат!
За туй, дори и куче с котка, възможно е, да се обичат!

Каква за лудите ни отношения е правилната диагноза?
Навярно:”Тези двамата са влюбени, до някаква невроза! ”

[IrRePlAcEaBlE]

Мазохистична любов

Не знам, защо по дяволите още те обичам!
Не виждам логиката, пак след теб да тичам!
След като дълго мачка и потъпква любовта ми,
със нея се подиграва и най-жестоко я измами,
направо и се чудя, как още има сили за живот, горката?
Навярно Любовта ми, от любов си е изгубила главата!

Как ли сполучи, да направиш от такава прелестна гранд дама,
жалка долнопробна уличница и изхабена пълна повлекана?
Чудя се, защо не си е тръгнала, докато още е била желана?
А се е оставила, в ръцете ти да бъде унижавана и поругана!
Какво я кара, да понася подобно нечовешко отношение?
Да я третираш без капка уважение и с пълно презрение?

От истински наперена и префърцунена артистка,
успя накрая да я превърнеш в пълна мазохистка!
На твоята жестокост започна да се наслаждава!
За ласките ти, отдавна вече, пет пари не дава!
Така че, ако искаш още болка да и причиняваш-
ще трябва с любовта си да я мъчиш, за да я раняваш! [/i]

[IrRePlAcEaBlE]

Гладиатор

От всичко на света, умееш най-добре да ме раняваш!
Не ти ли писва, всеки ден, с едно и също да се занимаваш?

Какво те кара да посвещаваш цялото си ценно време,
да водиш безпощадно, гладиаторски борби със мене!

Подготвяш се внимателно да ме раняваш, при това-съзнателно!
Тренираш и планираш как да ме измъчваш, още по-старателно!

Изучаваш слабите ми места. Нападаш ме, направо във целта!
Нанасяш ми жестоки удари, без да изпитваш никаква вина!

Атакуваш ме по всички флангове и дебнеш, да ме нараниш!
Целта ти е да ме умориш! Да ме довършиш! Да ме унищожиш!

Сякаш съм най-големия ти враг!
И искаш да ме изтезаваш пак и пак!

Не ти ли стига, че цялата съм измъчена, прободена и наранена?
Не ме ли виждаш как се влача и пълзя в краката ти разкървавена…

За Бога! Грам съжаление не ти ли е останало в сърцето?
Ще ме оставиш на мира единствено, aко ме пратиш на небето!

Кажи ми, зад маската на гладиатор какво лице крие?
Човек или чудовище, което иска кръвта ми да изпие…

Звяр някакъв в човешко тяло, обучен да ме убива хладнокръвно!
Насъскан си като животно, да ме преследваш извратено стръвно!

Тълпата иска нечовешко забавление!
А мойта кръв и носи удовлетворение!

Не се засища да гледа как във сърцето ме пронизваш многократно!
Иска да ме измъчваш повече! Да ме раняваш! Да ме боли стократно!

Тълпата иска хляб и зрелища! Крещи : “Убий я! Довърши я!
Не и показвай милост! Не я оставяй жива! Разчлени я! ”

За нея ли устройваш поредното жестоко представление?
Или да ме убиваш бавно, е твоето едничко развлечение?

[IrRePlAcEaBlE]

Кой знае

Във колко прегръдки сме били
на всякакви мъже…
И колко устни сме целували?
Какви ли не…

И колко пъти сме изричали “Обичам те! ”
На кой ли не…
Колко мъже “ Единствен”сме наричали!
Защо пък не?

Със колко сме си мислели, че сме щастливи?
Едва ли не…
И колко обещания сме чували, лъжливи…
Помниш ли, въобще?

Дали ще знаем кой е следващият “истински”?
Поне…
Ще срещнем ли изобщо “Мъж на живота си”?
Или пък не…

И колко още устни ще трябва да целуваме,
за да го разберем това…
А колко нощи още ще трябва да бленуваме,
че и при нас ще дойде Любовта?

Животът преминава във надежда и в очакване,
безмълвно, често в самота…
Във кратки мигове на щастие, в по-дълги - на оплакване,
че може никога да не познаем, има ли я Любовта…

[IrRePlAcEaBlE]

Враждебен град

Този град започва силно да ме задушава!
Мисълта, че двамата със теб ни приютява,
един без друг във себе си, ме подлудява!

Очаквам да те видя на всяка улица!
Всички прозорци ме запят опулено
как се втренчвам в анонимни лица!

Заболя ме главата от взиране и напрежение
да търся твоето лице с нестихващо вълнение,
в лицата на тези напълно непознати минувачи!

Дърветата протягат утешително към мен ръце!
Прегръщат с голи клони изсъхналото ми сърце!
А аз премръзвам и всяка крачка извървявам в самота!
Къде съм тръгнала сама в нощта, из улиците на града?

Отчаяна съм! Не откривам твоите следи!
Параноично се надявам, че този дето крачи
във момента зад гърба ми, може да си ти!

Бих искала витрините да се превърнат
във приказно вълшебно огледало,
в което ще мога да те зървам винаги !

Настъпвам жалостиво натрошени стъкълца!
Напомнят ми за нещо, което някога било е цяло,
но днес, е вече изпочупено на мънички парченца…

Плаши ме мисълта, че можеш да изскочиш
внезапно, точно пред очите ми отнякъде!
Стряска ме всеки, който ми заприличва
по нещо, даже мъничко на теб- донякъде!

Ако те срещна точно ей сега,
не знам дали ще ти подам ръка,
или ще те подмина като непознат!

Всички ъгли ме гледат подозрително и
бърчат черни вежди въпросително:
“Намерихте ли се накрая, вие двамата?”

Сякаш съм длъжна да им дам отчет!
Но този град ми е враждебен!
Отказва да ме събере със тебе!

Нима той не познава улиците и тротоарите си?
Не регулира ли движението на трамваите си?
За да ни срещне, като стар сватовник, най-накрая?
Този град си има пулс, но има ли сърце, не зная?

Един ден ще му бъда навярно благодарна,
че те е скрил от мене толкова добре,
защото, може би за двама ни, така ще бъде
много по-добре!…

[IrRePlAcEaBlE]

Химични реакции

Всеки път - тъкмо да си помисля,
че съм те забравила
и щом те видя отново -
сърцето ми полудява
и започва да бие така,
сякаш гръмотевици затрещяват отвътре…

Някаква топка се свива в стомаха ми
и горещи вълни ме обливат! Изчервявам се!
Не мога даже да те погледна в очите!
Имам чувството, че ще припадна!
Замръзвам! И глътвам езика си!

Изглеждам ужасно глупаво отстрани!
Но виновна е единствено химията
за всичките тези тъпашки реакции!
Мъча се да ги контролирам…
Да вдишвам и да издишвам…

Преструвам се, че се справям…
Но само аз си зная какво ми е…
Имам чувството, че се пържа на бавен огън!
С какво съм заслужила тези мъки от ада?
Нали любовта е най-богоугодното чувство?

Защо ли, съдбата отрежда на всеки влюбен тази награда -
да се мъчи грешника приживе - в страшните мъки на ада…

[IrRePlAcEaBlE]

Как да ти бъда приятелка…

Как да ти бъда приятелка?
И да се правя на
безразлична…

Как да ти бъда приятелка?
Когато, всяка причина
лична

да бъда твоя приятелка -
говори обратното!
Категорично!

И ме кара-от твоя най-близка
приятелка и от твоя
любима,

да се превърна - във безразлична!
За да ти остана, все пак,
приятелка,

или просто- твоя добра позната…
Която някога, била е за теб
ВСИЧКО!

[IrRePlAcEaBlE]

Обичам те…

Обичам те!
Каквото и да ти говоря…
Обичам те!
Oтчайващо болезнено и силно!

Обичам те!
Разтърсващо и нежно!
Обичам те!
Стихийно и даже - безнадеждно!

Обичам те!
Дори, когато ти ме мразиш!
Обичам те!
Дори, когато ме отритваш…

Обичам те!
Дори, когато очите ти не виждам!
Обичам те!
И хич, не си завиждам!

Обичам те!
И само това има значение!
Обичам те!
Дори не мога друга дума да измисля…

Обичам те! …
Обичам те! …
Обичам те! …

Толкова много те обичам,
че никога няма да ти го кажа!
Толкова много те обичам,
че даже, няма и да го покажа!

[IrRePlAcEaBlE]

Аз и времето

Толкова време
изгубих
да страдам по тебе,
че цялото време,
отскоро,
работи само за мене…

Ангажирала съм го,
да го губя
вече за други неща!
Предпочитам,
да го прекарвам
изцяло във самота!

Аз и времето,
ще се утешаваме
заедно насаме…
Та дано, времето
някак да те изтрие,
от мойто сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Очи, които не се виждат, се забравят

Но колко точно, ще трябва да не виждам твоите очи?
Не казва поговорката! Мълчи!

Дали изобщо има нещо вярно в нея,аз се чудя ?
Или напразно цяла вечност, ще трябва да се трудя,
да се науча да живея, без да виждам твоите очи!
Надявам се поне, да има малко истина във нея!
Защото със сигурност, без твоите очи ще полудея!

Въобще не си завиждам, че няма дълго да ги виждам!
Бързо рецептата ми напиши, как да забравя тез’очи?
Кой казва, че тази стара и мъдра поговорка
изобщо важи за твоите изгарящи очи? Кажи!
Ами ако за очите ти, изобщо тази поговорка не важи?

Ако се срещнем някъде на улицата , съвсем случайно
и продължават още да ме изгарят очите ти безкрайно…
Тогава, как да се избавя?Какво да правя, че да ги забравя?
Ще трябва спешно да си направим с тях устна уговорка,
че и за тях, със сигурност ще е валидна тази поговорка!

И нека да се разберем веднъж завинаги със твоите очи!
Че как изобщо, ще мога някога да ги забравя, ми кажи?

[IrRePlAcEaBlE]

*Ти и Тя*

Недей ми казва! Знам, че я обичаш.
И колко много искаш да е с теб.
Със мили имена недей да ме наричаш.
Сърцето ти за мен е бучка лед.
Не се прави. Прозрачен си до болка.
В сърцето ти отдавна не съм аз.
Кажи ми истината. Знам, че е жестока.
Но признай си. Няма вече "нас".
Сълзите избърши си. И те лъжливи,
докога във мен ще се кълнеш?
Нима в очите ти съм толкова наивна?
Време е да се поспреш...
Обичаш нея, гордо не признаваш.
Казваш ми:за мен си само ти...
Но е късно вече. Ти не съжалявай.
Тя отдавна между нас стои!

[izlishna]

Шепот бял

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

***

Постой така

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.


Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

***

Обикнах те, когато те загубих

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.


Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.


Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

***

[FancyGirl]

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме под капките дъжд
стекли се по моето лице.
Целувай ме по устните
желаещи само теб.
Целувай ме под дъжда
валящ навсякъде по света.
Целувай ме и гледай
очите ми, в които си само ти.

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме макар
и да крещя, че те мразя.
Целувай ме макар
и да знаеш, че думите ми са лъжи.
Целувай ме, макар
и да вали.
Целувай ме макар
и да те боли.

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме дори
да знаеш, че вече не вали.
Целувай ме, дори
да нямаш вече сълзи.
Целувай ме, дори
да нямаш сили.
Целувай ме,
дори да свърши света .

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме, без сълзи.
Целувай ме, без да вали.
Целувай ме, без да те боли.
Целувай ме, без да имаш сили.
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме…

:smt008 :smt003

[izlishna]

IrRePlAcEaBlE не флуудвай така :? :-x

[NaNa_SladuRana]

Дъх

Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.
Дай да усетя как тупти сърцето ти,
удавено в коктейл от серотонин,
и ме забрави там,
да се усмихвам носталигично.
Дай ми частица от живота си,
покрита със листа от слънчогледи,
и ме остави там,
завинаги.
Подай ръка,
ще ти отвърна,
докато телата ни преплетени,
не се стопят във цветна супернова,
със дъх на мента и несбъднати желания

[LoveRetroMusic]

Вижте това стихче www.guzari.com/u/nikasa 8)

нИ става. 8)

[DarkBass]

Моят ден
С отпечатък от теб начертан е денят ми.
Във очите искряща усмивка трепти.
Пръстите помнят твоите парещи длани.
И започвам да вярвам, че се сбъдват мечти!

Ако можех...
Ако можех да нарисувам усмивка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам прегръдка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам целувка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам мечта,
бих нарисувал теб... И мен...
И една сълза...




Докосвам една мисъл с теб...
И се смея...
Докосвам една струна с теб...
И аз пея...
Докосвам една звезда с теб...
И сияя...
Докосвам една тайна с теб...
И мечтая...
Докосвам една истина с теб...
И живея...
За тебе...





С устните си като няма,
изкусно рисувах името ти.
С устните си – като сляпа,
четях всяка гънка на кожата ти.
С устните си – като глуха,
усещах ударите на сърцето ти.
С устните си – като жадна,
пиех всяка капчица от дъха ти.
С устните си – като гладна,
аз опитвах да смеля страха ти.
С устните си – ненаситна,
теб моделирах и молех страстта ти.

...............................

Устните ли ме предадоха?
Или телата не се разбраха?






Две сърца

С елегантност на газела
тя пристъпваше към мен.
Погледа си плах бе свела,
поглед - скръбен, просълзен.

Толкоз млада и красива,
а изгаряща в печал...
Стига да бе пак щаслива,
ах, какво не бих й дал!...

Заговорих я спонтанно.
Неусетно притъмня.
Дълго слуша ме и бавно
тръгна редом с мене тя.

Две сърца изпепелени,
възкресени от страстта,
тази нощ се бяха слели
и възпели любовта!...

Скоро след това се съмна.
Да си тръгне пожела.
Но не беше вече тъжна,
как когато бе дошла.

Там - на прага се извърна,
нежно махна ми с ръка.
После бързо я обгърна
плътна утринна мъгла...

Дано ви харесат аз съм си ги подбирал

[Neftochimic]

БОЛКА

Много болка има по между ни.
Хиляди обидни тежки думи,
лъжем се взаимно за нещо очевидно, но защо?
Как се променихме не видяхме,
как се отчуждихме не разбрахме.
Станехме актьори и играем роли, но защо?
А ден след ден си отива,
от нас любовта без да знае защо.
Но част от мен не вярва на тази лъжа,
Че ти е все едно.
Чувствата се блъскат по между ни,
думите ни сякаш са куршуми.
Ти ме нараняваш и аз те наранявам, но защо?
Плаче уморена любовта ни,
става на парче гордостта ни,
но да си признаем
и двамате незнаем защо.
Няма конци за разбито сърце,
нима има сила, която да го събере.
Но всяко разбито парче другия обича,
макар и на любов да не прилича.
За една секунда разби ми вечността,
една секунда и всичко в мен умря.
За кратък миг сърцето в мен се скъса,
защото със студения си поглед ме разкъса.
В душата ми ужасна мъка.
Решението сякаш е разлъка,
но нито искам от тебе да си тръгна,
нито знам как да те прегърна.
Трябва ли да си тръгна за да те забравя,
или да остана и за болка с болка да ти върна..?

ПОНЯКОГА ПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР НЕ С УМА СИ, А С КРИВОРАЗБРАНАТА НИ ГОРДОСТ, КОЕТО Е ЖАЛКО. ПЪК И НЕ СЕ ПОКАЗВА СИЛЕН ХАРАКТЕР, АКО ПОТЪПЧЕШ НЕЩО, НА КОЕТО ДЪРЖИШ, ЗА ДА ДОКАЖЕШ КОЛКО СИ СИЛЕН И ВЕЛИК!!!

[lipstick]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Прощално, на жена ми
Никола Вапцаров


Уникално
:smt007 :smt007 :smt007

[LadyDi]

Душа душа докосна

Когато срещнах те за първи път
нощта от безнадеждност беше сляпа.
И пипнешком аз търсех своя път
с невиждащите пръсти на мъглата.

Когато срещнах те за първи път
една звезда небето с вик отрони.
И с тази феерична звездна смърт
завърна се един бездомен спомен.

Когато срещнах те за първи път
раненото небе сълза пророни.
И аз намерих своята любов
сред обичите други милиони.

Когато срещнах те за първи път
разбрах, че този път е и последен.
Раздялата е всъщност малка смърт,
невъзвратимо бягащото време.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата,
заслушана в гласа на тъмнината
душа душа докосна непозната.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата.
Душа душа докосна във нощта,
тогава срещнах теб за първи път...

За първи път...

[LadyDi]

Недопустимост
Любомир Левчев

Да те жадувам аз,
да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти,
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви.
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга...

[BloodyAmy]

Сама

Аз мога всякак, мога и без теб
без обич мога, мога и без ласка.
Съвсем без нищо, като скитник клет
ще извървя живота си – зад маска.

Ще се престоря, че не ме боли,
че съм безгрижна и щастлива.
Един след друг ще следват скучни дни,
безличната тълпа ще ме прикрива.

Аз нямам право слабост да показвам,
да искам своя свят да споделя.
Във него ще остане място празно,
какво от туй – Аз мога и сама.

[suantito]

Едно чувство

Едно чувство в мен ме кара да копнея
за товйте ласки и целувките ти страстни.
Чувство каращо ме да прощавам
и пак със теб да продължавам.

Една игра която все не мога да спечеля
игра на думи сълзи и мечти .
Игра в която залога си ми ти
и не мога аз да те изгубя

Сърцето си ще дам дори и да загубя.
Дали чувстото да претъпя ,
И ново чувство да намеря ?
Във свят изпълнен с омраза и тъга трудно ще намеря

едно чувство което ме накара
сърцето да ти подаря
чуство най силно на света
чуство наречено любов.
Николай Илиев

Това е първото ми написано "нещо"(дори не знам като какво да го категоризирам ) Приемам всякакви критики и очаквам обективно мнение. :)

Ето малко тъжна романтика:

Roses are red,
Violets are blue,
I would love you if
You had bigger boobs...

[ToniStoraro]

май не е пускано това тук, намерих го вчера в интернет

Признание


Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

[Bubbling]

Телефонът мълчи, едва ли ще звънне,
за да чуя желания глас.
Сърцето мълчи, не ще се обърне,
ще има ли пролет за нас?
Очите са чужди, едва ме поглеждат.
какво ли в душата таиш ?
Ръцете ми твоите търсят напразно
сред хиляди мъжки ръце.
Нямаш нужда от мен, това го разбрах -
но защо ли сърцето трепти,
когато видя пламнала страст
в твоите студени очи,
когато ръцете ти все пак ме намират
в своя безмълвен копнеж
и жадно от твоите ласки аз пия,
докато стана на скреж.

[Bubbling]

Да те обичам
или да не те обичам?
Ех, ако само можех да избирам...
В целувките ти да не се увличам,
в ръцете ти с копнеж да не примирам,
от погледите ти да не изтръпвам,
сърцето като лудо да не скача,
без теб денят щастлив да не помръква,
усмивките ти нищо да не значат...

Не мога аз изобщо да избирам
и на съмнения пак всичко да обричам.
Единствено това сега разбирам -
до сетния си дъх ще те обичам.

[Jumbie483]

Поредната сълза попива бавно във душата.
"Обичай ме!", простенвам.Ти мълчиш.
Изглежда болката за теб е все тъй непозната.
Сега аз страдам. Ти спокойно спиш.


В очите ми жестока, но прекрасна самодива плува.
Давя се обаче аз. Боли от тази красота.
На кладата ни вечно невъзможен огън ще танцува.
Обикнах твоята невинност. А ти ме подигра.


Не заслужавам любовта ти. Ти ме подценяваш.
В сърцето ти останах нищо неструващ човек.
Към този свой егоистичен кръст ме приковаваш.
Как да те забравя? Усмихваш ми се: "Няма лек."


В ореола твой изгарям. Ти ми се присмиваш.
Душата ми от блянове цедиш.
"Ще срещнеш друга" шептиш и тихо си отиваш.
"Обичай ме!", простенвам. Ти мълчиш.

[Jumbie483]

Най-хубавият вече час.
Снежнобял. Началнозимен.
Стоиш. Смълчан. В захлас.
Шепнеш само нейното име.


Ти чакаш. Бавно пада полумрак.
Снегът със тайнство се покрива.
Чуваш гръм. "Сигурно това е знак".
Розата в дланта си скриваш.


И ето - ТЯ наистина се приближава,
лека и ефирна, но почти реална...
Под теб земята се превръща във жарава.
От очите ти пада сълза. Уж случайна.


Това е твоят миг. Колко пъти го сънуваш!
Какво стоиш! Хайде, чуваш ли, върви!
Ти тръгваш. Треперещ в тъмнината се препъваш.
След миг стоиш пред скъпите очи.


"Обичам те!", искрено и нежно й прошепваш,
подаваш роза в нейната ръка,
но внезапно ярък лъч те заслепява,
розата пада самотно в пръстта.


Събуждаш се. Всичко си е както преди,
само НЕЯ отдавна вече я няма...
До тебе увяхнала роза тъжно стои,
а болката повтаря си "Няма я, няма..."


Било е само глупав сън. Хей, нима не го разбра?
В реалността любовта ти е несподелена.
Тя може би изобщо не е минала в нощта
и няма никога да мине. За друг е отредена.


Разбери, тя никога няма да бъде твоя,
само ако друго беше решила Съдбата...
Отчаяно поглеждаш нагоре към безброя,
но си тръгваш. След миг потъваш в тъмнината.

***
Ти пак си в полумрака. Но в друга вечер.
Пак сам сред сенките се губиш.
Не чакаш никоя тук вече.
И в друга няма се влюбиш.

[Jumbie483]

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...


и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!

[Jumbie483]

Съхранен

На Веселин Маринов

Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме, макар и жадни
за мъничко човешка доброта.


Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието идва, ако
на някого го първо подарим.


Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!


Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.

[Jumbie483]

За чувство жарко чувал съм, че имало легенда,
за стрела вълшебна, отнасяща те в Рая или в Ада,
за бог един, дето май стрелец си падал малко -
разбрах, че Купидон се казвал, с второ име Изненада.


За онзи, дето знаел всичко твое лично,
с поглед, властно покоряващ те във плен,
но странно... нещо този път е по-различно:
сега АЗ от нечий поглед съм смутен.


В гърдите си със ужас различавам розова стрела,
а пред мене Купидон ме кани с мамещи очи
и неусетно смело аз се включвам в новата игра
и неусетно как потъвам във вселена от мечти.


Аз чувствам парещата болка на стрелата,
тя рисува с връхчето си нежно в мене любовта,
но... нещо пак не стига на душата,
вече подозрителни й стават тези правила...


Но стига толкоз! Купидоне, прекрати играта!
Аз не мога във догадки да живея...
Негоднико проклет, защо обърка правилата?!
Та ти забрави...
да пронижеш НЕЯ!
http://www.nikolayspasov.com/images/stories/fromoldsite/stihovepics/angel4e.jpg

[Jumbie483]

Открил случайно стъпките ти в полумрака,
прималях от няма болка някак изведъж:
те водят те натам, където, знам, те чака
зажаднял за плът достойният за тебе мъж.

Добре, върви, не мога да те обвинявам,
останах си завинаги ненужен в твоя ден.
Чуваш ли, върви! Нека сам се заблуждавам,
че може би обичаш него, но ще помниш мен.

Вземи със теб самотните ми, дълги нощи -
с тях в нирвана от любов му пътя освети.
Вземи сърцето ми, копнеещо те още -
като диамант гърдите му да украси.
Отнеми надеждата в живота ми нелеп -
за духът му слаб в насъщен хляб я превърни.
Събери сълзите ми, изплакани по теб
и с вода светена устните му накваси.

Целия във шепа прах или ненужен дим
ме изгори със незаслужена омраза -
така в пространството, ефирен и незрим,
ще бъда винаги над вас...
и ще ви ПАЗЯ!
http://www.nikolayspasov.com/images/stories/fromoldsite/stihovepics/slqpalubov.jpg

[Jumbie483]

Ще търся сърцето ти -
там нейде, в ръцете на другия,
дори ако трябва да открия АДА.


Ще търся душата ти -
нейде в самотата на умираща звезда,
там, де мъжките жадуващи очи
изстиват в твойта съвършена красота.


Ще търся любовта ти -
нейде в огнената жар под твоите пети,
там гдето в нестинарски лунен танц
ти завинаги с невинност свята се сроди.


Душата си до кръв ще изпохапя,
но вярвай ми, ще те намеря!
Ти едничък шанс ми само подари!

[Jumbie483]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[Jumbie483]

Разбирам всеки ред, разумна моя,
зная колко е боляло...
Завиждам ти за силната ти воля
да се промениш изцяло.
Дори това за мен да означава
да те обожавам нямо,
дори да се наложи да разказвам
вицове с блондинки само...
Дори и в педантичния си разум
да не помирисваш цвете
и да обръщаш в закачлив сарказъм
всеки удар на сърцето...
Дори и пак през подлеза на "Плиска"
друг да те изпраща в мрака...

Бъди каквато и с когото искаш!
Аз ще те обичам всякак...

[LadyDi]

Заклинание
Петър Чернев

Не тъгувай, моя обич, първа и последна.
Не тъгувай и не питай - аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич, тихо влез при нея,
превърни денят във вечер, и нощта във ден.
Дай й снежен мраз през юли, януарска жега,
както правиш с мен, както правиш с мен.

Почерни я, моя мъко, бял ден да не знае.
Изсуши я с огнена ръка.
Не жали я, моя мъко, мен жали - така е.
С мене е така, с мене е така.

[mani4eto91]

Едно сърце, един живот,
една прегръдка с нежен женски полъх.
Една сълза отронена в нощта,
една усмивка която всичко ще прости.
Едно небе със късче синьо във очите,
Един забравен женски силует,
една любов във стари спомени е скрита,
една любов която никога не ще забравиш ти.
=P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~
Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за тебе притаено,
едно сърце, сърцето ти зове,
едно сърце е моето за тебе!

Едно сърце мечтае пак за тебе,
едно сърце и в утрото те чака,
едно сърце с любовта за теб гори
едно сърце живота си ти подари!

Едно сърце горещо кат жарава,
едно сърце- то помни не забравя,
едно сърце любов искрена изрича-
сърцето на момчето, което те ОБИЧА!!!
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
Аз и ти, две капчици вода,
аз и ти, две атомчета светлина,
аз и ти, безмерно дяволско желание,
аз и ти, по ярки сме от лунното сияние.

Аз и ти, два пламъка неугасими,
аз и ти, два спомена незабравими,
аз и ти, два пътя пресечени в безкрайността,
аз и ти, две звезди в мрака на нощта.

Аз и ти, горещо слънце в ден дъждовен,
аз и ти, ябълка с вкус отровен,
аз и ти и слънце и луна,
аз и ти, две души с една съдба....
=P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~
очите на непознати ме спират и ме питат - защо му повярва,толкова ли си наивна? дори не спирам,подминавам,те са просто наблюдатели,те не знаят,че аз обичах,те не знаят какво ми коства да те забравя и все още живееш в мен,все още боли,когато те виждам,но така е по-добре,окуражавам се като си казвам,че времето лекува,ще дойде друг по-добър от теб и така ден след ден,докато чувствата преборят разума и ти се обадя..и пак се почват напразните надежди и пак се почват болките,но това ме поддържа жива,това е моя живот,не искам да продължава така,но не съм достатъчно силна..толкова ли си по-добър от всички останали,че не мога да те забравя ?!
:smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008
Боли, когато не можеш да видиш любимите очи!
Боли.. и мисълта, че си сам те разкъсва, нали?
Боли ли .. там където сърцето тупти?!
Боли.. мисълта за мен те изгаря, нали!?
Боли, когато желаеш любов, а тя е далеч..уви!
Боли.. готов си да умреш за нея .. ДАЛИ?!

[mani4eto91]

Без теб не мога да живея...
Повярвай ми, ще полудея.
Незная как да ти го кажа,
да ти покажа как, как безумно ме боли.Нима не си личи, моля те, повярвай ми.Сърцето ми крещи, не може да мълчи.Животът мой - това си ти...Ти знаеш ли какво е лудо да обичаш?Ти знаеш ли какво е болка от любов?Вселената с едничко име да наричаш,да посветиш на някой цял един живот...Чувстваш ли това и ти?Само мой ли си, кажи?Аз не искам нищо друго, разбери. Чувстваш ли това и ти?Като мен ли те боли?С теб едно и също искаме,нали?И невъзможното ще сторя,със себе си ще се преборя.
Дори и болката да скрия,
да я изтрия как?Тя пак ще си личи...
Безумно ще боли, моля те, повярвай ми...От любов понякога боли...

[mani4eto91]

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.
:---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---) :---)
Колко пъти съм мечтала
да зърна само твоите очи!
Цялата любов бях ти дала,
но ти и не разбра дори!
Търсих твоя нежен облик
във луната, във звездите,
но, сякаш като бурен отлив,
минаваха тъжни мечтите!
И така, без нито една дума
аз копнеех да те видя.
С мечти изпълвах ума
отново теб да диря!
Изминаха дълги години,
но аз не показах чувствата мои!
Крещях без глас: "Помогни ми!"
Исках да съм в сънищата твои!
Но така и не ми позволи
да вляза в твоя свят
и празнината там боли,
там, в живота ти непознат!
Не докоснах аз тези нежни устни!
Не усетих у теб любовта!
Не развявах косите ти руси!
Не открих у теб доброта!
Ти ме гледаше с погледа си злобен,
изразяващ само студенина,
леко на Дявола подобен,
показващ вечна самота!
Ти отдавна ме мразиш,
а аз пренебрегвам думите твои
и сякаш сърцето си пазиш,
пазиш го, но за кой?
И сега, аз се връщам назад,
назад, в безгрижните лета!
Там виждам един красив водопад,
от който, потънала в тъга, аз летя!
:smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117 :smt117
Всичко е било лъжа,
ти си ме мамил!
Нима тряба да тъжа
вместо да забравя
за мен, за теб, за нашата любов?
По дяволите, обичах те!
За теб забравих за непрекъснатия лов,
в теб вовеки вричах се!
Колко глупава съм била,
как сърцето мое аз ти дадох!
Никога не съм те съдила,
но ти все пак ме предаде!
Кажи ми, с какво съм го заслужила
да ме лъжеш ти тайно?
И от теб какво съм получила?
Само твоето лице омайно!
С колко други ти си го делил?
Колко други си "обичал" ти?
На колко други звезди си свалил?
На колко други си обещал всичко дори?
Исках аз да съм единствена,
но истината като роза боде
и тази мисъл убийствена
в мен копнее да умре!
Бях аз в тебе влюбена,
исках за теб да съм само една
и от тази моя ревност погубена
аз търся любовта във вечността!
Но истината е една -
за живота ми идва край
и аз - влюбена в любовта,
копнея за красивия рай!

[mani4eto91]

Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена...
:smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055 :smt055
Някой ден ще се върнеш при мен,
ще молиш за прошка и обич,
но единственното което ще получиш от мен
е презрение и унижение!
Може да умирам от любов по теб!
Може да не обикна никой друг вече,
но ще те накарам да съжаляваш за мен,
дори да ми се къса сърцето по теб!
Знай, аз обичам те,
но това не значи, че ще се връщам при теб,
след всяко твое унижение!
Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
и да разбереш, колко много си означавал за мен!
Искам да си блъскаш главата в стената,
както правех аз навремето и да съжаляваш
за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
Искам любовта да изпълва сърцето ти,
както умразата напира в мен и да не знаеш,
какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
"Искам, искам", не това не са само думи,
това е клетва за мъст и отмъщение,
клетва дълбоко в сърцето и очите ми!
:smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007

[mani4eto91]

Докога ще те целувам, без да те целувам?
Докога ще те прегръщам, без да те прегръщам?
Докога ще се сбогувам, без да се сбогувам?
Докога ще се завръщам, без да се завръщам?

Докогато ме желаеш, без да ме желаеш.
Докогато ме отричаш, без да ме отричаш.
Докогато ме мечтаеш, без да ме мечтаеш.
Докогато ме обичаш, без да ме обичаш.
:neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral: :neutral:

[LadyDi]

Майстора и Маргарита

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро развява бича.
Няма го Майстора, Маргарита,
няма да има притча.

Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.
(Имало казват луди зодии...).
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра на развода.

Заела пост и поза на ритор,
прозатасе преправя на притча,
Няма го Майстора, Маргарита...
още ли го обичаш?

[LadyDi]

Към мене щом ще стинеш, то сега,
когато с всички съм в раздор, изстивай
Бъди за мен и ужас, и тъга,
последната ми загуба не бивай!
Скръбта, когато превъзмогна, ти
недей да ме раниш последна скрито,
за да не свърша доубит почти
след бурна нощ и утро дъждовито.
Но щом ме видиш, че стоя едва
от мерзости притиснат до стената,
върви си днес, да срещна днес това
безмилостно коварство на съдбата:

бедата, злото, ужасът нелеп
да се лиша завинаги от теб.

Шекспир

* * *
Хиляда пъти шепнах твойто име.
После хиляда пъти мълчах.
Най-горещо те молех "Прости ми!",
а после отново затъвах във грях.
Хиляда нощи лежах на жарава
и от студ треперех хиляда дни.
Хиляда моста за миг построявах
и толкова още по-бързо руших.
Хиляда грешки, хиляда заблуди,
надделяваща дяволска мощ...
Днес, обаче, случва се чудо -
дойде хиляда и първата нощ...

* * *
Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои.
И да не търси в твоите очи
отблясъка на нощите ми голи.

Кажи й да не пита на кого
усмихваш се на ум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни
и кой съня ти всяка нощ краде,
и чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита.
Кажи й, Обич моя да мълчи,
кажи й, че боли, когато пита.

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат.
Ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

* * *
Тази наша любов невъзможна,
предизвивана, гневна и нежна...
Тази наша стихия безбожна,
от звездите отнела копнежа.

Тази наша любов си отива
без да каже ни дума на глас.
Само тайно във погледи впива
неутихнала огнена страст.

Тази наша любов, като мълния кратка,
като прилив широка, като пълна луна.
Тази наша любов е в неистова схватка
с нас самите и всичките зли времена.

Тази наша любов, като буря тревожна,
като нощ неспокойна, като гръм от небе.
Тя си отива внезапно и тъй невъзможно,
както със гръм невъзможна дойде...

* * *
За срещите ни - чисти и интимни,
преминали през цялата земя,
понякога се пишат анонимни,
отровени от доноси писма.
Греховна те наричат зад стените,
присъждат ти присъди и беди.
Но въпреки това бъди открита,
предизвикателна любов бъди.
По милост никога пред мен не спирай,
че милостинята сега убива.
Започна ли трошици да събирам,
край мене отмини си мълчалива.
Върви нататък, обич светлоока,
присъда в твоите стъпки да открия.
Започне ли човек любов да проси,
убива най-човешката магия.

* * *
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсват трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание;
верността - и нейните въжа;
ласките - и първата досада;
клетвата - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скришом
устните ми, с нечия уста,
нечии очи - с очите ми.
силата - със нежността.
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навикът - при любовта.
Страшно ще ти е да се събудиш,
по-добре е да не спиш.
Да си идеш ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш...

* * *
До днеска любовта ни беше тиха,
спокойна като лятната река,
и като зима без свирепи вихри,
и като пролет, будна под снега.
И се въртяха пролети и зими.
Търкаляха се бавно нощ и ден.
А аз дори забравях, че те има,
защото беше винаги до мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав час.
Чак днес разбирам колко било мъчно
без сянката си да живея аз.
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам сам насред света.
За всички любовта с раздяла свършва.
За мен и теб с раздяла почва тя.

* * *
Ех, наздраве за теб, младоженецо,
и за жената, която целуваш.
Просиява шампанското пенесто
и в прощалната чаша танцува.

Нека в дните, от грижа притиснати,
да е свилено брачното ремъче.
Все така да са светли очите ти,
както когато ме гледаше.

Все така да са ласкави пръстите,
както когато ме галеха.
Да сънуваш косите ми пръснати
като шеметен дъжд по възглавето,

да бленуваш в кътчето сенчесто
за зрънца слънчоглед неотронени!
Ех, наздраве за теб, младоженецо,
и за твоите слънчеви спомени...

[tekila_sunrise]

... Изспитвах ужас,страх че ще те изгубя,
опитвах се да забравя всяка случка,
всяка тяхна лоша дума.
Исках,търсех да намеря
някой по-добър от теб.
Но накрая аз останах само
поредната кучка без късмет .

Разбрах,че сърцето иска само теб ,
независимо какво и кой се опитва да ме спре .
Разбрах,в тази моя,в тази също твоя грешка,
че се разви чувство,силно,общочовешко.
Разбрах,ти беше моята закрила,
дори за кратко,
усъзнах,че всеки следващ не го направи,
за мен е жалко...

Аз съм тази,която те учуди,
която лоши мисли в теб накара да подбудиш,
която със слабото ти място опозна се,
която,не заради един,любовта и пропиля се .

И сега това раздира ме,
повярвай ми,
че ти все още искаш друга,
от отдавна ли?!


това е малка част от стихотворение което писах скоро за бившия ми :-D

[mani4eto91]

Нестандартен,готин,странен ,
не помня вече как се появи,
нахален и ужасно нагъл,
за бог се мислиш може би!

Ти вземаш всичко от живота
и казваш-за мига живей!
Превземаи всичко що ти пречи,
люби,обичаи и владей!

Не си ти идеален зная...
Не си мъжът на моите мечти...
Но каквото ще да става,
обичам те какъвто си!!!"
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P

Някой ден ще разбереш какъв човек си имал до теб,някой ден ще разбереш каква грешка си направил,но вече ще е прекалено късно и докато ме търсиш сред мъглата от спомени,аз ще сам в прегръдките на друг и ти за мен ще си просто един лош сан от миналото.
:cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Дните минават, теб те няма все по-далеч си ти от моето сърце.Дали ще се върнеш при мен и ще останеш завинаги или ще захвърлиш клиоча за нашата лиобов,там където и дявола не е стъпвал и няма намерение да отиде.Моето сърце е вече тъмна,забравена от бога кула, в която няма нищо друго освен:мрак,студ и тъгa.Виновника за това си само ти и никoй друг. Ти си отиде и моя живот вече няма смисъл!Моят живот без теб, без твоите ласки,без твоите целувки и без твоите мили думи е живот без светлина и радост!!!

8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Идваш ти при мен и ме прегръщаш,във вечна вярност се кълнеш,а за миг щом очи аз затворя,вече друга е в твоите обятия,във вярност и се кълнеш и пак сърцето мое ти разбиваш на хиляди парченца то се прасва и отновозапочвам да ги събирам сред мъгла от приятели-измамници,грозни спомени,лаги и сълзи,но винаги липсва едно парченце.Това си ти!!!И в момента,в които изречеш поредната лага аз скачам в нейните обятия и последното парченце от моето сърце си е намястото поне за малко,но аз знам че отново ти ще ме нараниш и сърцето мое пак ще разделиш!!!
[-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o<
Ако ти се смее,смей се!Ако тт се плаче,плачи!Но едно помни,аз винаги ще съм до теб,винаги когато ме потърсиш ще ме намериш,но взамяна аз искам едно да знам-че акоте потърся ще те намеря!!!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)
Обичам те-ти ми каза и ноща на нашата старащ свидетел бе.По жаравата
сякаш стъпвамене,никoй не ще те лиоби като мен.Лиобов моя,не
споменавай отново тези свои глупави извинения,за да не те лиобя(и
днес),защото немога и ден да си представя без да заня теб къде да
намеря.Всеки път, когато зачезнеш във себе се затварям;най-дребни да са
нещата и тях аз немога да върша.Всеки път,когато си тръгнеш за мен
дните се удължават,а нощите кошмарни стават!!!Със спомени само живея!!!
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)

[mani4eto91]

Подскачам като маймуна. Ядосвам се като тигър. Ушите ми са клепнали като на слон. Нагонът ме тресе като карпатска мечка дива слива. Прости ми, за да стана отново човек!
](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,)
Мога да напиша песен. Мога да надвикам океана. И пролетта да преобърна в есен мога. Но да те забравя просто няма как. И карам ветровете да те търсят пак и пак..
:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Колумб търсил Индия, но открил Америка. И нарекъл американците индианци. Аз търсех приятелство, но намерих любовта. И днес с твоето име наричам света.
:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
Ти не си за мен, нито аз - за теб, но за любовта ни няма лек. Физиката отдавна тайната знае: плюс и минус се привличат и това е!
=P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~
Дълго спорих със сърцето. Карах му се, разсърдих се дори. Утеха потърсих в ума, за да видя, че и там си само ти!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

[mani4eto91]

хем си до мен,хем те няма.хем ме прегръщаш,хем ме удряш.хем
казваш:Обичам те!!!,хем викаш:Мразя те.но дойде време да ти отвърнана
ударите под кръста:Аз не съм парцалена кукла,аз съм човек с чуства и те
моля да ме уставиш,да си живея живота,а когато си наясно със своите
чуства се върни при мен и ми кажи колко силно ме ОБИчАШ!!!
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Страхуваш се от моето мълчание.Навярно мислиш, че ме губиш, че може би си станал за мене скучен ти?Да ще ти се да е така.Недей да си мислиш, че няма какво да ти кажа.Аз мога с думи да те засипя, но колко струват тези думи днес?Има ли смисъл да ги изричаш нима сам не виждаш, че те обичам!
:? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :? :?
Понякога мълча, но пак те искам
Понякога съм с теб, а съм сама
Понякога мълчиш, но пък си искрен
Понякога обичаш, а не знаеш как
Понякога ме мразиш и боли ме
Понякога си толкова студен
Понякога те викам с друго име,
но ти си винаги във мен
Каквото и да правя и да искам,
където и да съм на таз земя
сърцето ми на тебе е орисано
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)
.Ако някой ден се срещнем непознати
и те отмина без да спра, ще бъда с друг...
че ще го прегръщам, а в сърцето силно ще боли.
Но ти върви, върви...
Не се обръщай, мен някак забрави!
:lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Съжалявам,че нямам нейните Сини очи!
Съжалявам,че нямам нейната усмивка!
Съжалявам,че за мен единствен бе ти!
Съжалявам,че за теб бях просто забивка!
Съжалвам,ако без да искам съм те наранила!
Съжалявам,че ме няма,а ти дори НЕ си разбрал!
Съжалявам за изреченото :"Сбогом"!
Съжалявам! А ти НЕЯ си избрал!
Съжалявам,че те обичам,а ти НЕ ЗАСЛУЖАВАШ!
Съжалявам,че те гледам Всеки ден от далече,
съжалявам,че за теб не знача нищо вече!
:-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o
Червена роза
Червена роза в очите ми искри,
червена роза, която ти ми подари.
Увяхна розата, и знаеш ли какво?
Увяхна с нея и нашата любов...
:-k :-k :-k :-k :-k :-k :-k :-k :-k :-k :-k

[suckmycock]

искам да повярвам че неси струва
искам да намеря някаква дума
искам да открия причина дребна
да се почубствам и аз потребна
искаш да те пусна и да си с друга
искаш ли да заспя и да несе сабъдя
помисли си още малко хей момче ти
реши ли вече да си далече
колкото и да боли
със тебе бяхме и
със тебе плачехме
по пясък крачехме
да продалжаваме да проумяваме
че всичко свърши че сме далече

[suckmycock]

как да те оставя как да кажа неее
нима съм само дива без сърце
нима огасна сред запалките
нима ме търсиш сред огарките
няма да забравя когато ме докосна
няма да забравя кога от мен си тръгна
няма да забравя когато ми напомни
че съм излишна... че съм спънка!
бягаме от времето а то лети след нас
чакаме промяната а тя чака нас...
черно е сарцето ти рацете устните
откакто тръгна си откакто пуснах те
искаш ли сърцето ми да е в ръцете ти
искаш ли играта ти да е съдбата ми
плачех със очите ти
и пеех в дните ти
сгреших ли вече че съм далече.....


велика песен!

[aciko]

"Педали"

Питаш ме защо съм аз
дохождал през ноща у вас
как съм скочил през плета
и що съм щял да те еба

Кат мъжа ти стар не съм
да не видя в тъмна нощ
аз съм с едър и голям
и гъза ще ти изям

Нощ бе тъмна като рог
примъкнах се със моя смок
слушам,гледам всички се ебат
ебеше се и ти с мъжът

Там в градина седнах аз
в ръката хуя си стиснах
ще излезе рекох,той
ще изпита члена мой

Гледам в къщи свещ гори
вие спите,на мен ми се пърди
силен пламък там гори
и гъза ми изгори

Славчо х.уя си хвана
и с радост срещна той зора
през прозореца глава
се показа и набъбна

Тебе тукакси е.бах
и тогаз се чак стреснах
Друг път пак ще те е.ба
и скочих през плета

Ето защо идвам аз
в тъмна нощ и грозен час
ще е.ба един от вас
или мъжът ти или Спас!

[suckmycock]

aciko

хахаххаха :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:


евала!!!

прочети сега моето!

здрасти как си мила
секси си.....нищо че гъза неси измила
надупи се разтвори си дупето несе срамувай!
а сега се наведи... лапнй и го надувай
покажи си цицата и я раздрусай скъпа
знам че си умна-колкото и тъпа!
аз несъм принца от сънищата който още чакаш!
харесва ми да съм прав а ти да лапаш

втора сцена във колата
вдигам и краката
сабувам бавно полата... подмокря се горката
ровя с пръст бъркам с два после с цялата рака
здраво стиска но не писка а ми се натиска
иска целия да го поеме ! не ми пука и неми и дреме
знам че да го сложа става време.... да посея мойто семе

сцена трета
във дискотека ще ми прави тя минета
френската любов е яка с подходяща кака
тази е луда-мамата си трака
поема целия без да се замисли
не е като другите малки дрисли
не е срамежлива-леко зачервена е нейната слива
бръсната е-не е грам бодлива
неми пука къф модел е колата ти
това което ме валнува е под полата ти
тя се гърчи стиска дрйжката в кенефа
а аз бързам ли..... бързам да си правя кефа!

случка на бара в клуб 300
аз е гледам а тя започва да ми се натиска
бавно подавам и парата
тя бавно показва стоката си междо краката
полудявам... неиздаржам и и викам
хайде кучкоо идвай да ти го натикам
тичам-бързам да затопля аз колата
а тя се мръщи-малко и била парата
слушай кучко толкова струваш
спири да се надуваш
лапай ти трабата-знам че си чевръста
лапай-хващай го с рацете и си лапай после пръста
наведи се..слагам ти го бавно
отпусни се... сичко става плавно
свършвам аз в устата
а ти се кефиш....зимаш си парата!

[BloodyAmy]

Тази любов

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.


Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време.


Тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си.


Като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.


Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.


Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов.


Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се променя.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.


Ние двамата бихме могли
да си тръгнеме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.



Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.



Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи,
и аз, цял изтръпнал я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля,
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- Остани,
недей си отива!


Ние, които сме нявга обичали, бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни!


Жак Превер

[BrainlessROCKBABY]

По пътя ме застигна мрак
планински вятър, силен мраз
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя случай
една девойка ме видя
и мило в своя дом
приют за през ноща ми даде тя.

Дулобоко й благодарих
за нейното добро дело
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
напълни чашата с вино
и "лека нощ" ми пожелал

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде
девойката замолих аз
възглавница да ми даде.

С една възглавница в ръка
се върна тя при мен завчас
със таз възглавница така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в мойте ръце
и каза като в мен се сви:
-О, ако има в теб сърце
моминството ми запази

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело
с уханни устни беше таз
която ми постла легло

Бе хладен нежният й крак
и кръгла меката и гръд
две малко бели преспи сняг
навени в този таен кът

Целувах милото лице
косите й от мек атлаз
и тъй с момичето в ръце
във сън дълбок потънах аз

И пред разсъмване почти
за път когато бях готов
-О, ти-озлочести ме ти
ми каза моята любов

Целувах скъпото лице
очите пълни със тъга
и каза" Тези две ръце
ще ми постилат от сега!"

Тогава тя иглата взе
и дълго щи през този ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен

Години има от тогаз
бледнее бялото чело,
но все по скъпа ми е таз
която ми постла легло...

~ Robert Burns

[lyfche]

http://igrabg.info/vote.php?id=140 moga li da vi pomolq da vleznete tyk mnogo mi trqbva mersi predvaritelno

[mani4eto91]

Липсва ми дъха на твоите коси...
Блясъка на твоите очи...
Вкуса на устните ти...
Липсват ми твоите думи
и твоята нежна усмивка.
Липсват ми нежните ти кадифени погледи.
Нуждая се от твоята душа...
Липсваш ми...
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
Ти си тази, за която мечтаех.
Тази, която сънувам нощем.
Ти си тази, която обожавам.
Тази, която желая всеки миг.
Ти си надеждата, която ме движи.
Любовта, която ме спасява.
Ти си тази, без която не мога.
Тази, която обичам с цялото си сърце.
Ти си момичето, което ме прави щастлив.
Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си.
Ти си тази, която ми дава подкрепа.
Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува.
Ти си тази, която обичам!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)
…седя на прозореца и гледам звездите. Прекрасни са. В главата си имам само една мисъл, само един образ.Това си ти .Образът ти се явява пред мен. Виждам…виждам усмивката ти. Виждам как ми се усмихваш. Виждам очите ти..прекрасните ти очи. Те ме гледат и в тях има блясък. Онзи блясък които ме влудява и ме прави безпомощен. Усещам сладкия аромат на парфюма ти. Усещам как ме омайва…Косите ти…усещам ги. Усещам тяхната мекота….Великолепна си…Красотата ме изпепелява и ме прави твой роб. Ти притежаваш моето сърце, моята душа….Липсваш ми. Липсваш ми всяка нощ, всеки ден, всяка секунда…Да…Всяка секунда...Липсваш ми..Виждаш ли онази ярка звезда на небето? Подарявам ти я. Това е моята звезда.Така ще съм винаги при теб и винаги ще може да си говориш с нея. Винаги когато имаш нужда говори с нея и аз ще те чуя. …..Мило, обичам те. Обичам те повече от каквото и да е на този свят…….Обичам те!
:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :shock:
Защо не могат и мъжете
да заплачат
Защо не могат и мъжете
да грешат
Защо щом мъж си ТЕ очакват
да трябва точно ТЕ
да ти простят ....
Да трябва да си лед
и да си огън
Да бъдеш нежен
но да бъдеш и суров
да трябва в океана
на живота
жена и майка да откриеш
във едно
Да ... нека някой каже ми
Защо ...

[mani4eto91]

Ела , най после , дяволите да те вземат
Ела и ме вземи , Безразличие - бъди спасението мое
Ослепи очите ми, оглуши ушите ми ,
И нека сръчните хирурзи на нощта пришият
малко сън върху трънливите клепачи
Боли ги сетивата ми , боли ги,
Без аз да искам, всичко да усещат,
В мълчанието листи да изписват
Във погледите - бъдеще гадаят
И изгрева не е начало на деня
А разтопена мед по мръсният прозорец
Все клади палят тези сетива,
Със обич храня тези лешояди
И всичко искат - тука и сега
И всичко дават - в мен какво остана....
Желание за нежност и покой,
А утре , знам, отново се повтаря...
:booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb: :booooomb:
Понякога мечтая като цвете
да ме погалиш само със усмивка
Понякога съм искала ръцете ти
да ме обгръщат само в ласкава завивка
Понякога се чудя ще дочакам ли
да имаш нежност без пресечено дихание
Дали ще имаш сили за душата ми
безплътно да ме искаш в упование..
И да получа стих от теб безспермен
и просто ей така да ни е ласкаво
И да излъчваш топлина за мене
без да си лъснал реотан до бляскаво
Понякога да влизам, а насреща
да не застава Правиии--мирррноо!! стражата
Понякога да знам че съм гореща
а ти отсял си важното "сега" от плявата....
От джобове бонбони да извадиш
вместо ерекцията си могъща
Балон вместо презерватив да ми оставиш-без секс!
И в детството ми да ме връщаш
:-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:

Искам те до себе си реален
искам те такъв какъвто си
не ме интересува кога ,къде ,какъв си бил!
Течението дърпа ме …..
ръка протягам…….
здраво ме задръж!
Как се моля ,сега се моля
да си със мен в последните ми черни дни
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!
Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!
Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!
Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!

[mani4eto91]

Ти си моята болест и единствено лекарство,
ако любовта е Рай - твое е небесното царство,
ако да чувстваш е лудост - страстта ми ще ме погребе,
и ако има Бог - ангел при теб ще ме отведе,
ако в сълзите си те намирах - очите си ще изплача,
но ти си само сън, само искра в здрача,
която нощта пали, а утрото изгася,
и всяка вечер спомените донасят,
за да ме наказва вечно сърцето,
задето имам те и губя така нелепо,
дойде неземна и светът ми преобърна,
давам всичко своe, само да се върнеш...
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
Можеш ли да бъдеш слънце за дърво без корен?
Или ще потърсиш свят далеч по установен?
Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща?
И искаш ли животът му в клетка подарен?
Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо?
Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед?
Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта?
Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове?
Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво?
Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита?
Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина?
Или продължаваш докато намериш слънчева звезда?
Можеш ли да мислиш ако от мислите боли?
Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл?
Би ли дала обич в замяна на тъга?
Или ще спреш тъгата с обичта си?
Имаш ли вяра в чувствата без разум?
Или ще търсиш логика без нужда от любов?
Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое?
И даваш ли в замяна твоите за да живея?
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
С теб сме толкова различни...
На среща идваш официален
с панталон и риза, вратовръзка,
аз пък с маратонки кални,
с дънки изсветлели и накъсани.
С теб сме толкова различни...
Очите ти са сини, сиви и зелени
на морето носят чувствата,
моите пък са обикновени
и безлични, и кафяво-скучни.
С теб сме толкова различни...
Винаги са топли твойте длани,
винаги са толкова приканващи,
а мойте са студени като камъни,
непредразполагащи.
С теб сме толкова различни...
Но какво пък?
Важно е да се обичаме.
:o :o :o :o :o :o :o :o :o :o :o
В очите болките отново тичат,
тънки струи от тях се стичат,
устните безмълвни леко треперят,
ръцете те търсят - да те намерят,
пръстите в косите ти искат да се загубят,
тялото жадува целувките да го лекуват,
умът шепти "спри и продължи"
ала крещи сърцето "само ти, само ти..."
:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)
... Все така ще ме гали ръката ти
и от страст аз ще светя във
тъмното.
Ще си шепнем все същите думи
и ще вярваме, че се обичаме.
Ти ще казваш, че още съм хубава.
Аз ще казвам, че ти си ми всичко.
Но до смърт уморени, душите ни
ще излитат навън през прозореца
и щастливи сами ще се скитат -
всяка в своите тайни простори.
Рано сутрин с досада ще лягат
във телата ни, гушнати топло.
На закуска кафето и хляба
ще подслаждаме с бучица спомен.
Неизбежно е като разсъмване.
Но е рано.
Не още.
Пред всички
в кафенето, над чашите тъмни
тази вечер се любят душите ни

[mani4eto91]

Далече си аз знам,
аз сама -и ти си сам.
Всяка нощт за тебе мисля
и не мога да заспя
ах колко ми се иска
при теб да долетя...
Чакам те, аз чакам
и сълзите си аз бърша.
Усмивката си ще възвърна
щом чакането свърши,
и мигът, в който те прегърна
болката ще спре...
Чакам те -къде си?Къде?
:-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o :-o
Спомням си, че и сред тълпата бяхме само двама-
аз виждах само теб - ти само мен.
Сега те няма...
Да знаеш - чакам те всеки ден
Помниш ли?Вървяхме по онази малка улица с паркирани коли
и все по средата крачехме, а ти ме пазеше-тя бяха и от двете страни
И онази пейка, и онзи магазин, и все си тръгвах...
Тръгвах си, но мислите ми с теб оставаха
при мисълта, че ще те видя пак изтръпвах.
А дните си минаваха..
И кажи ми-къде останаха?
:shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
с жена ли споря аз или с дете?
ако рисуваш, рисувай със сърце
любоВ това е или шега
какви са тези чувства към храна
ако всеки като тебе прави
модератор,сам не ще се справи
през тази тема не минавай!
и стадото си далеч от тук оставяй
не тичай, цветята не гази
не поствай глупави лъжи
със своят спам гръмовен
събуждаш ти копнеж отровен
езерото с чистата вода
ще стане мътно кат боза!
аверите си дръж далече
животно бясно виждам вече
популярност тук недей търси
недей се връща ! не мисли!
животът нека продължи
безмислици недей пиши
:-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P
Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .
Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .
Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

[mani4eto91]

Денят без тебе мила не е ден,
той нощ е в тъмнината заслепен.
Нощта без тебе мила не е нощ,
а смърт с чутовната си мощ!
Без тебе мила аз съм просто изречение,
безмислено,написано с краката.
Без тебе мила няма вдъхновение,
погребано,невъзвратимо в тишината!
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Всяка мисъл те съблича
всяка дума- неприлична
никоя на тебе не прилича
ти мръвка си отлична
В тебе грешка не откривам
дори когато внимателно изследвам
нищо нередно не скивам
ама дай пак да те прегледам
Стой ся не мърдай много
то мърдането аз го прая
нищо че към тебе малко строго
ама кат те видя и не трая
:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък,
откъснат от света ще тлея в своя замък.
И няма да крещя да вия до забрава,
когато разбера че някой ме предава.
Ще бъда властелин на самотата своя,
и може би ще избера покоя, пред хаoса на любовта...
...Някой ден, но не сега...
:evil: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil:

[mani4eto91]

Някога едно момче напусна ме без жал..
Някога,когато то бе всичко за мен
нежност,мъка и тъга.
Някога когато го обичах,то отсече ме с ръка
и ми каза ,че за него съм затворена книга на Любовта
:roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll:
Понякога "съжалявам...немога да живея без теб...неискам да те загубя...искам отново да целуна тези устни,да докосна това лице,да погледна в очите ти и да видя любовта и закачливото в тях." не е достатъчно.Думи като"обичам те,обичам начина,по който говориш,обичам начина,по който ме прегръщаш,по който се смеем заедно,усмивката ти...Обичам когато съм гола в ръцете ти,когато целуваш кожата ми...когато държиш ръката ми...." в момента не помагат.Знам ,че ще прочетеш това....съжалявам,че те нараних за пореден път,ти си най-важното нещо в живота ми!Виновна съм...знам...надявам се накога да можеш да ми простиш,мишленце..обичам те!
:smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049 :smt049
В душата ми е лед,в главата ми бушуват бури,в краката нахлува студен фронт и темна мъгла пред очите ми е паднала. Спаси ме! Прости ми,Слънце,и ме стопли!
:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
Динозварите са изчезнали не заради рязкото застудяване, а защото мъжките динозаври се разсърдили на женските!Престани да ми се сърдиш,Саблезъбчо!
=P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~ =P~
Как искам да ти кажа
че тайно за теб мечтая
че искам аз да те прегърна
и да те целуна
надявам се някога
да се сбъдне моята мечта
да те държа в прегръдките си
да те галя и целувам нежно
ти си прекрасен
по прекрасен от слънцето дори
всяка нощ мечтая да те имам
но дано не е мечта само това
а да стане част от реалноста.
:-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P
Ти плени едно сърце за цял живот,
ти плени една душа за цял живот,
те са само твои и на никой друг.
Обичам те тъй силно както обичам живота.
Живея за теб и за твойта душа.
Треперя всеки миг за теб,
и чудя се къде си в този миг.
Обичам те тъй силно,
както обичам светът,
обичам те тъй силно,
че бих дала живота си за теб!!!

[mani4eto91]

Мили мой, сърце мое,
Аз пиша ти писмо любовно, което едва ли до теб ще стигне. А как ми се иска да чуеш тези думи и да разбереш най-сетне чувствата мои дълбоки.
Обичам те, мой лъч прекрасен, обичам те, съдбовна ярка светлина. Обичам те нежно, обичам те лудо и страстно, така както едва ли някой те е обичал някога в този живот. Обичам те силно и се нуждая от теб, както цветето нежно и крехко се нуждае от бистра и чиста вода. Знай, моето сърце е цвете, което ако не бъде напоено с твоята любов, ще повехне, ще посърне тъжно и накрая ще загине. Бъди тази бистра и чиста вода, която е жизненоважна за мен.
О, моя най-голяма и прекрасна любов, едва ли подозираш дори каква мъка и болка се таи в душата ми, когато ти не си до мен. Едва ли подозираш, че денем ти си в мислите ми, а вечер - в сънищата, че денонощно ти си с мен.
Обичам те толкова силно, че за теб съм готова на всичко, бих направила дори и лудост, за да се боря за любовта ти. Ако се наложи, съм готова и да се откажа от теб и така да потопя душата си в скръб завинаги...
:o :o :o :o :o :o :o :o :o :o
Колко самотно е без теб да знаеш.
Денят е толкова студен...
Всичко е празно и самотно.
Няма светлина в тунела за мен,
а ми се иска да има.
Да се освободя от влиянието
на твоите две очи...
Да продължа напред...
Да имам волята и смелостта
да изградя нещо ново и красиво...
Нещо което да дава смисал на живота ми без теб!!!!
:smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008 :smt008
Мойте очи ще останат тъжни.
Мойте очи винаги ще са пълни с сълзи,
мойте очи търсят те в мрака,
мойте очи пак се разплакват.
Тези две очи погълнати в тъмнина,
тези две очи "загубени" в тишината.
Не спирам да мисля за красивите очи,
който имах преди, вече ги няма!
Мойте очи слепи са вече,
тези очи "мъртви" са човече.
Мойте очи гледат тъй жално,
мойте очи са тъй печални!
:shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
Липсваш ми ужасно много.
Липсва ми всичко.
Знай,че те обичам и никога няма да те забравя.
Ти ще си завинаги в моето сърце.
Няма да си тръгнеш никога от него, защото те обичам.
За теб в гроба ще отида.
Ще умра заради теб ,ако трябва.
Ако е и за това ти да си щастлив,пак ще го направя.
Обичам те!
Знам, че мойта грешка е голяма и боли ,но моля те върни се.
Нуждая се от дори и една прегръдка.
Не мога повече.
Нямам сили.
Едвам стоя.
Едвам се държа.
Разбери нямам сими за нищо, може би дори и да дишам вече нямам сими.
Ти си в ума ми.
Само ти никой друг.
И завинаги ти ще останеш.
Никой няма да те замести, нито в сърцето, нито в мислите.
НИКАДЕ!
Завинаго твоя.
Единствено твоя.
:-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D :-D

[NaNa_SladuRana]

Стриптийз

Как често във живота блудкав,

в отчаян миг или в позорен,

разголвах като проститутка

душата си пред чужди хора.

И търсещ помощ, търсещ вяра,

недочувайки дори как плаче,

аз я разхождах сред пазара,

да припечеля от зяпачи.

И те се трупаха и - моля:

„Насам! Насам! Сган лицемерна!“

танцуваше тя - тъжно гола

под собствената си латерна.

И капеха: сълзи в земята

и стъпки по пръстта нагряна,

и - срам и болки по снагата,

грошове - в капата съдрана.

Но свърши зрелището. Сълзи,

тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.

И само тя, душата зъзне

насред площада гола още.

И най-последна я прибирам.

Душа ли? Имаш много здраве,

народе! Свърши панаира!

В балтон я пъхвам. Зид й правя!

Но през зида и през балтона,

през времето пак я напада

проклетият зъл вятър - оня,

останал още от площада.

Д.Дамянав

[BloodyAmy]

" Обичам те и те целувам "

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч. М
ълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен и
който първи проговори
той първи не обича вече.

Дамян Дамянов

[pwnage]

Мрачен си и ти

Едно е то-черното съзнание,
едно в теб и в мен
и някак тъжно като назидание,
аз желая да го видя в плен.

Сам,аз не го разбирам,
а то разбира ли от красота?
Знае ли,че дори в агония да се превивам,
някак и бленувам за тази утопична доброта.

Аз сам реших,сляпо някак да му се отдам,
то посочва пътят към злината и шепти-ето ти си за там.
Може би,щях за кратко да се впусна-в изблик на тъга,
но искам под твоята усмивка на спасител,радостен да се предам.

И знам теб те няма,и че ще се боря сам.
Може би пътят усеян е в студена тъмнина,
ти по мрачна си от скован мраз и някак нямаш срам.
Как да отвърна на желанието,преди душата ми да те проклина?

[NaNa_SladuRana]

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

[NaNa_SladuRana]

Ще си отидеш някой ден,
тъй както всички си отиват.
Ще бъде пусто, а във мен
ще чувствам как кръвта изстива.

И няма много да боли,
защото няма да съм жива.
Тъгата тихо ще вали
и спомените ще отмива.

Обичам те, макар да зная,
че някой тъжен божи ден
ще тръгнеш да откриваш рая
на изток някъде от мен.

[IrRePlAcEaBlE]

*Обич съм!!!*

Опитах се да изкрещя тъгата,
но тя превърна се в мечта!
Със ледени ръце прегърнах самотата,
а тя превърна се в звезда!

Боли ме... как боли раздяла!
А в очите гонят се сълзи.
Ала край на тази обич още няма.
Тя е огън и в кръвта пълзи!

Тлее въглен, но така и не изгаря,
и дори след урагана от лъжи!
Ти такава ме направи...
Обич съм, дори след всичките сълзи!
...................................
*Знаеш ли?*

Ти знаеш ли какво е някой с бясна сила да руши,
когато във сърцето бавно въглен тлее?
А въгленът не ще отново пак да загори
и ни усмивка на лицето ще изгрее!
Ти знаеш ли какво е да те прободе?
Да те прониже яростно стрела отровна?
Да рови после още в твоето сърце,
дори и вече казал сбогом?
Ти знаеш ли какво е нощи да не спиш,
а дните да са празни, пълен срив?
Да искаш тази болка в теб да изкрещиш,
да искаш пак за миг да бъдеш жив!?
..................................
*Животът ще дойде*

"Животът ще дойде" все си повтарям!
По-хубав от вчерашен ден!
За всичките грешки аз ще забравя,
за всичките болки у мен!

"Животът ще дойде", приличащ на песен,
но не на балада, както сега!
И всяка горчилка аз ще оставя,
когато се чувствах напълно сама!

"Животът ще дойде", ухаещ на рози,
на чиито сладък аромат ще се насладя!
И само усмивки на мен ще ми носи,
а не сълзи, както сега!

"Животът ще дойде", приличащ на слънце
и всяка буря ще успее да заличи.
Следите в сърцето ще бъдат изтрити,
онези горчиви следи!

[LadyDi]

Текст на една песен от близкото минало :)

Аз се върнах
Панайот Панайотов

Аз се върнах. Всичко вече свърши.
И питам се защо от теб съм бягал.
Приятели и вино съм забравил.
Ето ме, седя пред теб на прага.

Нека вляза, нека ти разкажа
как бездомен съм се лутал в мрака.
Искам с тази песен да ти кажа
колко за сина си аз съм плакал.

А синът навярно спи отдавна.
Край леглото аз ще коленича.
Сигурно голям е вече станал.
Казват, че на мене той приличал.

То расте детето, а пък ний стареем.
Бързо си отлитат дните наши.
Сам не мога вече да живея,
чувствам аз, че старостта ме плаши.

Очи недей затваря.
Не слушай болка стара.
Отдавна тя във мен бе скрита.
Но ти не ме попита.
Мълча сърцето скрито.
Сега за нищо пак не питаш.

Прости ми, искам само
при тебе да остана
и моя пак да те наричам.
За мен си най-добрата
жена в света, която
не заслужавам, но обичам.

[mani4eto91]

Всичките ми мисли се понасят с вятъра
Когато лежа в прегръдките ти
Целият свят просто изчезва
И единственото нещо, което чувам
Е как тупти сърцето ти.

:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)
За момент като този хората чакат цял живот
За целувка като тази някои търсят безспир
А аз не мога да повярвам, че точно на мен се случи
Това, което хората чакат цял живот!
:-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P :-P
Влюбвам се в теб!
Мечтата ми май ще се сбъдне.
И толкова е хубаво да се влюбя в теб!
Падам като листо, като звезда.
Намирам надежда там, където си ти.
Хвани ме и не ме пускай!
Обичай ме и никога не спирай!
:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
Искам да те карам да се усмихваш, когато си тъжен.
Да те нося на ръце, когато артритът те повали.
Всичко, което искам е да остарея с теб.
Ще ти нося лекарствата, когато те боли.
Ще паля камината, когато дървата изгорят.
Толкова ще е хубаво да остарея с теб!
Така че позволи ми да мия чиниите в кухненската мивка.
Да те слагам в леглото, когато си пияна /пиян.
Аз мога да бъда мъжът /жената, с когото /която да остарееш.
И искам да остарея с теб!
8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8) 8)
Аз просто искам да лежа до теб
За малко
Изглеждаш толкова красива тази вечер
Очите ти са толкова прекрасни
Устните ти са толкова сладки
Много хора не ме разбират
Но това е, защото въобще не ме познават
Аз просто искам да те докосна
И да те подържа в обятията си
Имам нужда от теб
И те обичам
Ти си моят избор!
Любовта, която ми носиш
Пренесе небесата в сърцето ми
Когато се обадиш, чувам арфи и
Ангели да пеят.
Знаеш как се чувствам
Нищо не може да се обърка
Няма да мога да живея без теб!
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-)

[Madn3s5]

Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те! (Или бях спасена?)
На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам ... да се давя.

Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така че ... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!


Няма такава любов – пропиляна.
Няма любов по погрешка – каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск...
Всичко, което ти казах е вярно.
Всичко, което направих – за теб.
Висчко, което получих в замяна...
Всичко запазих и всичко приех.
Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има Любов – Любовта съществува.
Има я даже когато грешим.
Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли.


Аз не спрях да измислям.
Той не спря да сънува .
И навярно му липсвам,
и навярно си струва…
Предполагам, че може,
предполагам, че искам
да избягам от кожата си,
да започна начисто.
Предполагам, че вярва.
Предполагам, че чака.
Две загубени гари
И неспиращи влакове…
Една смешна история
със банална развръзка.
Тъкмо да се помолиш
и сърцето се пръска.
И лепиме парчетата,
и едно все го няма.
Но си знам – някой петък
ще дочакам голямото.
И тогава ( Глупачка!)
Ще се влюбя неистово,
в някой дето е чакал
да не спра да го искам…
До тогава (Простете ми)
Ще тъгувам арпежно.
Малко скъсани нерви,
Малко смачкана нежност…
Кофти свършва сюжетът
В тази приказка мъжка…
Всичко почва във петък.
Всичко - в петък се връща.


Пред тебе колко пряма бях?
Дори не ти отключих да ме видиш...
Разказвах факти, роних смях,
но оня миг за истина, той си отиде...
Коя ли истина от всичките накуп
безумно закъсняла днес да кажа?
Че искам време с теб, сега и тук?
Че искам за страха да се накажа?
Че можеше в минута като нож,
изострено болезнена и нежна,
да спра да мисля, че си луд и лош,
че можеше и да не умъртвя копнежа?
Че уловила в шепите порой звезди,
мечтаех си до теб да дишам будна,
че исках да прошепна "само ти",
а плачейки наум, убивах чудото?
Че с миналото цяло в своя сак
заминах си самотна, горда,чужда,
излъгала през сълзи някак си
душата си, че ти не си й нужен.


"Дали болеше?"
-Да!Болеше много!
Предсмъртно ме болеше
(до откачане),
защото мразя
онова проклето "Сбогом",
което траурно
в душите си закачаме...
"Дали съм слаба?"
-Не ,но е човешко,
не ми харесва,
но е дяволски възможно,
особено когато
стара грешка,
решавам, че ми действа
здравословно...
"Научих ли се?"
-Може би!Донякъде...
да разпознавам
светлините на живота,
когато мракът
е обсебил възприятията,
а всеки удар на сърцето
става с болка...
"Дали ще продължа?"
-Не ще и питане!
Не съм дошла
да си измислям
невъзможности...
Животът мрази
недовършените приказки
и ме обича
(само той си знае колко)!!!


Измислях...
десетки красиви лъжи
за невъзможно обичане....
Обличах ...
лъжите във факти дори,
за да не стигна до вричане...
Приписвах ти ...
много и странни вини,
заради себе си - да не боли.
Затворих те в спомен.
Залостих вратата.
Резетата спуснах.
Ключа завъртях.
И... справих се.
Скрих те ....
Избягах ти...

Ти, само,
недей да го вярваш.


Не вярвах, че светът ще се разпръсне.
Не исках да повярвам...Но сега
една надежда чака да възкръсне,
но май възкръсва само пепелта
на думи казани отдавна -
изгубили предишният си плам.
Добро и зло разделяме поравно,
а после всеки да се справя сам.
Но някак си така необяснимо
донася вятърът забравена усмивка.
Една Луна ще ме погледне в синьо,
повтаряйки усмихнато "Щастливка!"
Щастливка ли...Защо така...Защото!
Внезапно наредена при щастливките
разбрах - върти се колелото,
но...
накрая се броят усмивките!


Тази нощ сме я сънували.
Отдавна.
Като приказка...
сънувана на глас.
На масата е седнал разказвача...
говори... и поглежда често в нас.
Какво написахме със теб ?!
Не знам... Рисувам мостче.
От другата страна ти път строиш...
и все така съдбите криволичат
и всеки път от мене се делиш.
Опитахме ли се изобщо да се стигнем,
нима прескачахме от ред на ред?!...
Нали във приказките всички се обичат...
а аз не стигнах никога до теб.
На масата е седнал разказвача...
объркан, тих... към нас поглежда със печал...
...героите му вечно разделени...
а приказката без финал. \


До теб съм, а всъщност ме няма...
Не чувам какво ми говориш.
Навярно, в конфликт между двамата,
със себе си трябва да спориш...

Далече съм, много далече...
Дели ни причина една,
от някои – „навик“ наречена,
от други – „прозрачна стена“...

Издигах стената с години.
Обидите твои редих.
През нея не можеш да минеш.
Не бих разрешила, не бих...

По навик – не мога да чувствам,
по навик – те слушам сега...,
по навик – се смея изкуствено,
по навик – изпитвам вина...


И ако
можеш
изтрий ме от секундите...
и ми
сложи две бучки захар-
да не ти сгорчавам
следобеда...
и отвори
прозореца да излетят
силуетите на
буквите ми...
и изхвърли онова
лилавото от съня си...
и забрани на
целувките ми
да те следват...
ако можеш...
всяка неуловима мисъл за съня на морето,
която краде ти въздуха...
и песента на
цъфналите вишни през март...
и всички въпроси
зададени на
невъзможното утре...
изтрий ме.
Ако можеш.


Страшно ми е!
Толкова те искам,
че навярно няма да те взема.
Ти си колебание пред риска,
най-невероятното решение.
Ти си ми и виното и хляба
(старо е, но няма други думи).
Трябва да сме с тебе, а не трябва
дълго да стоиш с лице срещу ми.
Може би, защото ми се иска
най-невероятно да те взема.
Зъбите си потроших от стискане
себе си от тебе да отнема,
ала все не мога да успея
в себе си да те унищожа до края.
Или през сълзи ще се смея,
или ще се смея и ридая...
Сигурно била съм тъй орисана
не жена, а дишаща дилема.
Винаги да бързам да те стигна,
без да мога всъщност да те взема



Да пиша за всичката болка.
Да пиша за всичката обич.
Да разкажа за тази жестока,
проклета любов или орис.
Да кажа ли колко изстрадах
и колко сълзи аз пролях?
Да кажа ли,че се раздадох,
от самотата чувствах страх?!
Да пиша ли въобще,че те обичах?
Да кажа ли,за теб мечтах?
Да си призная ли,че се заричах,
в сърцето и душата-че си в тях?!
Да кажа ли,че аз ти вярвах
или пък,че робиня бях?
Да си призная ли,че се отчайвах,
защото все за теб живях.
Да пиша ли-забравих що е гордост,
ала показа ми какво е самота?!
Да кажа ли разбрах какво е подлост-
на искренна любов дари лъжа.
Да кажа ли въобще,че те желаех
и те получих,но фалшив?!
Да кажа ли защо се каех?-
защото съм била наивна.
Да пиша ли-сама се съжалявах,
че кой ли друг би мене съжалил?
Сълзи безсмислени проливах,
че с всяка друга тъй си бил.
Да казвам ли въобще,че те обичах?
Та ти си глух за моя зов!
Защо въобще ти се заричах,
щом глупостта нарекла съм ЛЮБОВ!


Избягах от тебе,
от мене,
от всички.
Изплаках те гордо
сама
без сълзи.
Не бях ли от силните?!
Неранима.
Безгрешна.
И имаща всичко.
Не бях ли от твърдите?!
( ... )
Тъй много и често,
тъй силно боли.
Не бях ли те имала
(та още те искам)?!
Не бях ли те стигнала
(та тичам след теб)?!
Не бяхме ли толкова
някога близки?!
Не бяхме ли нещо и някои,
макар и за ден?!
Преболедувах те.
Треска. Чума.
Холера.
Гори ме. Боля ме.
Ден за ден
те живях.
Едва те изтръгнах,
обезумяла в
неверност.
Тебе прежалих,
мен -
не можах...

[niktik]

Малко е песничка но наистина много ми харесва:)





Миг от приказка



Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

[NaNa_SladuRana]

НЕРВИ ЗА ЛЮБОВ

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш,че нещо ново
казваш с това "Обичам те"?
Да не мислиш.че ще се срути
светът след моето тръгване?
Бъди сигурен - много пъти
са ме лъгали.И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-безвременната от всичко.
Най-кратката.Невъзможната.
Лесни любови не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме от тука.
Ако ти стиска!

[ceballos1990]

в дън земя да влезна и ако реча да не излезна :D :D :D :D

[gergan4etooooo]

Два шанса имах и двата пропилях
Блянове, копнежи всичко стана прах
Гордостта ми голяма надделя над сърцето
Инат като яма - отне ми момчето.
Съдбата жестока самоволно реши
Пътищата ни два тя да раздели.
Той може би щастлив е, но аз умирам
Надежда не губя, да вярвам не спирам,
Но реалността ме вечно затиска
Да приема това, което ума ми не иска.
Виновна съм – да и плащам си двойно
А може би не, дори.. и тройно,
Затова, че не се застъпих за него
Подмамена от заблуденото си его,
Прокоба огромна над мен вилнее
А мъка голяма душата владее.
Да го забравя опитах...
Лесно ли бе, не.. не можах.
Да съжалявам само ми остана,
Че не съм от него желана.
Моля се някой ден да ми прости
За всички мои неосъзнати глупости
И да намери достойно момиче,
Което като мен ще го обича.
Обичам те *****!

[056]

Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,
времето тече... тече!
Трудно ми е да изтръгна
закъснялата любов!
Купидон не се излъга...
Лесна плячка съм за лов!
Давя се във твоя поглед...
Сякаш срещам младостта...
Твоите очи ме молят...
Как сърцето си да спра?
Разумът крещи – „Не бива!“.
Угризения тежат.
Но съм толкова щастлива...
ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

Автор:Румяна Симова

[ScionOfStorm]

Не знам дали го има преди, но...

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров.

[ceballos1990]

Не знам дали го има преди, но...

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров.




Уникално е

[AttentionWhore]

Ще добавя и на Павел Матев (Предсказания - Том I ) :

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми - тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?! :)

* * *

Ела!
Че притъмя и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам.Сам.И страдам.И мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене - непробудени дървета.
Край мене - онемели ветрове.

[LadyDi]

Едно невероятно стихотворение на Христо Фотев...

Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва в косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - за себе си,
за дърветата, прозорците и хорат.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!

[NaNa_SladuRana]

И се любя сьс огьн в очите ти

В колко въпроси до днес съм се ражадала...
Търсех жива вода. Чаках отговор свише.
А удавях мечтите си в празните кладенци.
Стигах дъното. После забравях да дишам.

До деня,във който се чух да крещя от очите ти:
"Просто не тръгвай. Имам нужда от теб.
Остани! Само в твоята пламнала жажда ме има,
само ти си..." И времето тръгна напред.

Много други наричат по име душата ми,
и я викат, а тя продължава да скита.
Само твоите тъмни очи - с тишината си
я раздумаха нежно и тя ги поиска.

Оттогава със слънце дъждът ме рисува.
Сивото млъкна. Сърцето ми стана дъга.
Денем дъхът ми те търси, нощем сънувам,
че се сливат двете полвини луна.

Ти надлъга самотното в двете зеници.
Разпиля пепелта от следите на другите.
Не разбрах кога си разпуснал косите ми,
за да видиш как младостта ме празнува.

Бях на капки любов. Сега съм река.
И се любя с огъня в твойте очи.
Дъха ти ме лее като жива вода
и се раждам направо от извора...

Бистра Малинова

[NaNa_SladuRana]

Какво да ти разкажа!?
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели.
Не само тях.
Запълвахме пространството,
което се простира помежду ни
с пулсиращи, лудеещи дихания,
с несъществуващи по сила думи.
И всички те са още неизречени,
помисляхме ги като своя тайна.
Излъгахме ги, че ще са обречени,
ако други някои са ги узнали.
Какво да ти призная!?
Аз отдавна
живея във съгласие със себе си.
Знам, че си очаквал да те чакам.
Неочаквано си ме намерил.
После неразумно си се влюбил.
Аз пък по-разумно съм избягала.
Само че и двамата сме в кюпа
на онези, дето нямат мяра
като много силно искат нещо.
Извинявай, че така ти вярвах.
Струваше ми се съвсем естествено
да те искам, не защото трябва.
Нямах сили за недоверчивост.
Нито за предпазни мерки.
Затова признах, че те обичам.
И избягах, за да ме намериш.
Още ли ще питаш
за какво избягах!?
Някакво внезапно непокорство.
Знаеш, че си мойта дълга жажда.
И растеш от питанка до отговор.
Знаеш си, че някой ден ще стигнем
в точката, където няма мърдане.
Ще пораснем, докато обичаме
и тогава няма да си тръгна.

Бистра Малинова

[NaNa_SladuRana]

Обичай ме,
когато съм ти жаждата -
бегрижна, нежна, неправдоподна,
разпалена, наивна, разпиляна
и неприлично влюбена в простора.
Обичай ме
неистово, когато
не ми остава воля или сили
да събера отломки от душата си
и в утрешния ден да те поискам.
Обичай ме,
обичай ме невинно,
тъй както синевата люби птиците,
когато цъфне пролет във очите ми.
Тогава съм разлистена и истинска.
Обичай ме,
когато аз съм птицата,
разперила крилете си за полет.
Когато съм болезнено неистова
и споря с Бог за нещо много свое.
Обичай ме,
обичай ме такава -
неподозираща, че има други пътища,
невярваща, че може да те няма.
Обичай ме с вселенската ми другост!
Обичай ме,
по всичките причини,
дори по тези, дето ме отричат.
Каквато и да съм.
Неканонично.
Обичай ме докрай, за да ме има!



Бистра Малинова

[NaNa_SladuRana]

Точно


Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.
Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.
Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?
Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.



Бистра Малинова

[Irenchety]

ПИСМО ДО ТЕБ

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах бледа сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

[SoStarstruck]

Не знам дали го има преди, но...

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров.




Уникално е+++ Вълшебно просто,много благодаря,че ми го припомни. :)

[xoxi]

НОЩ ЗА ДВАМА
Прерязани, късат се яки въжета.
Пречупени, вяхнат ухайни цветя...
Вървя сред порутени, мъртви дървета-
Единствен свидетел, как свършва света.
Единствен, самотен, със вик се събуждам
до моята Ева. Не съм вече сам.
Отново до мен си. Така ми бе нужна
Докато бях Ной ли, Адам ли, не знам...
........................................
И като нежен, провлачен звън на китара
отронва се шепот от твоите уста.
Тревите, дърветата дълго повтарят
най-скъпите думи- мен сгрели в нощта...
Мълчи жълто-бялата речна повърхност.
Мълчи слязлата в нея жадна луна...
Самотен в мрака лудият бързей
кипи влюбено в нашите тела...

[xoxi]

Върни душата ми

Върни душата ми,
заключена в решетките на дните ни...
пусни я,
нека да лети разплакана, но мълчалива...
и нека никога
да не разделяме сълзите си -
дъждът за двама, нека да не си отива...!

Върни душата ми,
в безмерна обич наранена...
негаснеща,
но гневна с твойте урагани...
и нека страховете,
пълни с тайните несподелени,
да се загубят,
като стъпките неизвървяни...!

Върни душата ми,
блуждаеща... кървяща... устрелена,
обикнала те,
с изгрева на слънцето в крилата ти;
стихията на любовта ти,
нека вятърно да ме подеме...
и нека сладко полетя
в прегръдка на душата ти...!

[xoxi]

Тя
Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.

Тя е вечното лято и рая,
мой приятел и моя съдба,
нямам нужда от друго до края,
щом си имам във къщи дъга.

Тя запали и мене с искрата,
нека огънят див ме гори,
аз отдавна продадох душата,
две сърца във едно да тупти.

Тя е малка сълза във окото,
топъл полъх след тежкия ден,
само в нея намерих доброто,
тя е точно човекът за мен!

[boby88pd]

На С.


Тръгвай, обещах ти - няма да плача,
а ти обещай да не мислиш за мен.
Тръгвай, обещах ти - няма да плача,
последвай зова на новия ден.

Направи крачката смело,
обещах ти - няма да плача.
Върви, очите високо, вдигнато чело.
Обещах ти няма да плача.

А когато те очите изгубят
отвъд полетата с ръж,
сам от съня ще се събудя
и ще заплача, както плаче мъж.


/не търсете автора, няма да го намерите/

[egois74e]

^ поне го кажи, ако го знаеш... наист :mrgreen: ина е много красиво

[limonchetyyy]

Възможно ли е да копнееш за нещо, в което не вярваш ?Възможно ли е да вярваш в нещо, което не съществува ?Ако не е - значи всичко е загубено, но ако е - възможно ли е някой да го направи истинско ?Възможно ли е да върне вярата, че все пак има нещо, за което да копнееш ?Ще ми се някой да можеше да ми отговори..Но дали този някой съществува? Дали някога ще го срещна?..Мога само да продължавам да копнея за нещо, в което не вярвам и да вярвам в нещо, което не съществува...

[Collapse8]

Не го разбирах. Трябваше смъртта
да се намеси, за да обясни.
Той знаеше за нея. Затова
не влюбваше във себе си жени.

Приличаше докрая на дете.
И затова не правеше деца.
Уж все не му достигаше сърце,
а всичко във сърцето си побра.

Не правеше от всяка сламка дом.
И беше тъй оскъден на сълзи,
че стана еталон за болка - щом
заплаче – значи истински боли.

И си отнесе болката – ей там,
където вече може да прости.

Откакто си отиде, ме е срам
да плача, че животът ме боли.

[Collapse8]

Моля те, не ме измисляй
между две любовни драми.
Щом не можеш да обичаш,
то поне не преигравай.


Моля те, не изговаряй
думата "любов" напразно.
Толкова е изхабена...
Замести я със съблазън!


Моля те! Не се упреквай,
че не бива да ме виждаш,
че краката ти омекват –
туй на нищо не прилича!


Моля те - не продължавай
да бичуваш свойто его -
че си "луда, ненормална",
а пък аз, че съм "говедо"!?


Моля те - не ме сравнявай
със мъжете покрай тебе.
Аз съм тъй неантуражен...
По-добре да се оттегля.


Моля те! Млъкни сега!
Не желая да си гукаме...
И не бъркай любовта
с хубавото, здраво чукане!!!

[Collapse8]

Не в огледало — в мене се оглеждай...
Аз ще прогоня тъмната тревога.
Покорството и бялата ми нежност
ще те направят по-красив от Бога.
Ще те направят по-крилат от птица.
И мъжкото ти тяло ще засвети.
От моите прехласната зеници
носът ти ще се вирне до небето.
Ще станеш най-трагичният ми случай.
Заради теб земята ще разтворя.
Ще съм до теб, додето се научиш,
че си единствен между всички хора.
Ограбвай до дъната им очите ми.
Когато си отида, нека знам,
че ти оставям нещо изключително —

изкуството да се обичаш сам.

[Irenchety]

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал! :smt007

[Jumbie483]

Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Крилото е едно, така е,
а другото остава в мен.
Ако да полетиш желаеш,
приемай сладкия ми плен.
Поробвам те чрез свобода – това е !
Е, литваш ли ти с мен ?

Опашката от кандидат-летци
не ме интересува !
Избрах те ! Искам да си ти !
Ела, не се преструвам !
Дали сме грешници, или светци ?
Не ме, не ме интересува !

Признай – гориш от нетърпение –
какво ще ти направя.
Попитай святото въображение –
и без това се славя –
владетелка на мъжки мечти, съновидения.
Събда – какво да правя ?

Защо се колебаеш още ?
Мечтата ти от теб на косъм е !
Ще ти изпратя огън мощен –
Магьосница съм аз ! Ядосана !
Ще те преследвам денем, нощем
в копнежа си да бъда...омагьосана !

[Jumbie483]

Взел ме Дявол

На клади колко горях зарад тебе, Дяволе !
Душата си обещах – да те любя, Дяволе !

Юнаци колко затрих, че на теб се правеха.
Небесни кули руших, че в тях теб те нямаше.

Подметки колко изтрих да те диря, Дяволе !
Отрова колко изпих да те чакам, Дяволе !

Но с вятъра се сдружих – да те гоним двамата.
И вдън земя се скрих, и накрая хванах те !

Затвора ти съградих във сърце ми, Дяволе !
За тебе там нагласих трон Господен, Дяволе !

И дяволски се гордях, че затворих Дявола.
Но скоро се поболях – любовта ми няма я.

Та вържа ли те за мен, аз убивам бляна си.
Предаден и укротен, за какъв дявол си ми ?

По дяволи си върви, Дяволе ! Завинаги те заричам
Да не взимаш мен, Дяволе, че после кой ще обичам !

[Jumbie483]

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!
:smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007

[Jumbie483]

КЪМ ДРУГАТА

Обичай го такъв, какъвто е !
Обичай като майка ! И дете !
Бъди до него с разум и сърце !
Бъди, дори когато казва не !
Стигни дотам, където не можах –
до най - дълбокия му детски страх.
И прегърни душата на момче,
в което някога познах
от себе си откъснато парче,
но в младостта си не успях
да кажа да, навместо не.
Бъди тъй силна, както не успях !
Бъди тъй слаба, както аз не бях !
Прости му грешките, които не простих.
Роди детето му, което не родих !
На добър час, мило момиче !
Мечтата си на тебе подарявам.
Сбъдни я , той го заслужава...
и...щастие ви пожелавам !
Не ми е лесно, не отричам !
Едно, уви, не обещавам –
че някога ще спра да го обичам ! "

[Jumbie483]

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

[Jumbie483]

Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!


Няма нищо по-нежно от
мъжки ръце,
попиващи от женски
сълзи дъжд.
Няма нищо по-силно от
женско сърце,
обичащо разплакан мъж!


Няма нищо по-трудно от
прошка и милост
към вдигнала нож ръка.
Няма нищо по-лесно от
обич без корист,
творяща по-добър света!

[boby88pd]

^ поне го кажи, ако го знаеш... наист :mrgreen: ина е много красиво
Ами авторът съм аз :)

[gret4ety]

Никога не съм писала стихове или песни но просто тази вечер се замислих за човекът който обичам и написах всичко което чувствам...

Kogato ve4er zaspivam tiho vuv mraka
i 4uvam kak 4asovnikut drazne6to tiktaka
edinstvenoto ne6to koeto vurti mi se v glavata
e kak se gu6kam v teb i kak mi se zatoplq du6ata
ot na tvoeto tqlo toplinata

Nikoi drug tolkova silno ne sum jelala,
za nikoi drug taka gore6to ne sum me4tala.
Samo ti si edinstven za men.
Iskam te vsqka no6t i vseki den!

Kogato celuva6 ustnite mi nejno,
kogato pregru6ta6 me prez ramoto nebrejno,
znai 4e se raztapqm i te iskam vse po silno
i da stoq dale4 ot teb za men e neposilno
Iskam te ujasno, iskam te bezspirno

Kogato zapoznaha me sus teb v onzi den
po4uvstvah ne6to novo neizpitvano ot men
ala kogato me pogledna me v o4ite az razbrah
vlubena sum v teb si kazah i onemqh...

Nikoi drug tolkova silno ne sum jelala,
za nikoi drug taka gore6to ne sum me4tala.
Samo ti si edinstven za men.
Iskam te vsqka no6t i vseki den!


съжалявам че е на латиница но ме мързи да го кирилизирам :D

[addicted97]

Любовен тест

1. Напиши името на човек от срещуположния пол.

2. Kой е любимият ти цвят от тези: жълт, черен, червен, син или зелен?

3. Първият ти инициал:А-,Л-Р,С-Я.

4. Месецът ти на раждане.

5. Kой цвят харесваш повече - черно или бяло?

6. Напиши името на човек от същия пол като теб.

7. Любимото ти число?

8. алифорния или Флорида?

9. Kое харесваш повече - езерото или океанът?

10 .Напиши желание.

НАДОЛУ

Отговорите:


1. Това е името на човека, в който си истински влюбен.

2. Ако си избрал:

Червено - ти си жив и изпълнен с любов;

Черен - ти си скромен и агресивен;

Зелен - твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие;

Син - ти си човек със спонтанен характер;

Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.

3. Ако инициалът ти е:

А- - имаш много приятели и любов в живота;

Л-Р - опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне;

С-Я - обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.

4. Ако си роден през:

Януари-Март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал;

Април-Юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго;

Юли-Септември - ще имаш незабравима година с много промени;

Октомври-Декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.

5. Ако избереш:

Черно - животът ти ще тръгне в различна посока, ще има много промени и ще се радваш на тях;

Бяло - ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.

6. Това е най-добрият ти приятел.

7. Това са броят на близките приятели, които ще имаш в живота си.

8. Ако избереш:

алифорния - обичаш приключенията;

Флорида - романтична душа си.

9. Ако избереш:

Езерото - верен си на приятелите си и си малко резервиран;

Океан - ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.

10. Желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 час