Любовна поезия [Архив]

HopeLesss

08-18-2007, 07:47

Започвам с Дамян Дамянов, защото той е един от любимите ми поети :)

***

... И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил сампо черни жалби
и туй стрце, което толкоз страда!

О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!

***

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...

***

Лъжа ли беше първата ти ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж, роден, но не живял?...

Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всичко с него: "Вижте,
от туй е топло моето сърце!"

Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.

И мой бе онзи щъркел, дето лятос
над нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, зарад която
света бих минал три пъти пешком!

Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях...
И този дом измислен ти отвея,
и този дом измислен стана прах...

Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска погледа си няма
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!...

Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна, милвам с две ръце.
Светът е мой... Но ако имах тебе
как пълно би било това сърце.

***

На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ми ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...

...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

HopeLesss

08-18-2007, 08:09

Дамян Дамянов

***

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срешне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стига ли до тебе моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела, ела",
ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

***

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшнат празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма...
Когато си помисля... Не, не не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене,
ще се усмихна и ще се наплача...
Сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва!

***

Посвещение

Къде си, моя първа обич?
Разпръсна ни светът голям!
А беше време... Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам, без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двама ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя. И те - със нея!
И те - със нея! Ние - с тях!
Довчера - влюбени и вечни,
днес - аз самичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела: "Аз и Ти"...
Затуй, откакто свят светува,
кълбото земно се върти.

***

Неделя

Днес аз няма да дойда на свиждане.
Зад прозореца с бледо перде
ти не чакай сама и угрижена -
няма кой да ме доведе.
Имам много другари. Но где ли са?
А и всеки си има жена.
И защо да им вземам неделята?
Като нашта, и тя е една.
Те са също угрижени хорица.
Свои болки си имат и те.
Ти не чакай сама на прозореца -
няма кой да ме доведе!
Отвори само мълком стъклата му,
посрешни листопада златист.
Аз ще дойда при теб на крилата му.
Аз ще дойда с последния лист.

***

Вик

Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли, тя утре е пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам "Бягай!", а всъщност протягам
две ръце: "Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам?
Ти си цялата, цялата в мен!

sherry

08-18-2007, 09:08

Продължавам с Дамян Дамянов. Първото стихотворение е много известно и не случайно-чудесно е...

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

****

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

****

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

****

ЛЮБОВ

Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със ония вятър,
в които скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кои съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !

****

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

HopeLesss

08-18-2007, 11:05

Надежда Захариева

***

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

***

Толкоз много жени ли те лъгаха,
че не вярваш на мойта любов?
Върху старото земно кълбо
в своя път не особено дълъг
само мъка ли срещнал си ти,
че тъй тъжни са твоите песни?
А пък аз съм вулкан от мечти -
и наивни, и волни, и весели!
На! Вземи си, вземи! От сърце
радостта си със тебе споделям!
Давай шепи! Подай две ръце!

... Ала моята радост къде ли е?
Твойта мъка кога ме превзе?
И къде са мечтите ми весели,
та сърцето опразнено зее
и почерня скръб моите песни?
Върху тъжното земно кълбо
и за нас има щастие, има -
летен повей сред лютата зима!

... Ако вярваш на мойта любов...

***

Другар

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов,прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя и без да искаш ти
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.

Valar

08-18-2007, 11:15

Аз пък поствам любимото ми!

Христо Фотев - Колко си хубава!

* * *

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

sherry

08-18-2007, 14:03

ЕВТИМ ЕВТИМОВ

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

***

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

***

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе - силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Започна ли над листа да се мъча,
започна ли да падам в пропастта,
ръцете ти - два бели лунни лъча -
отново ме издигат над света.

***

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

***

Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.

***

Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!

***

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

***

Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.
Красивото е слязло толкоз ниско -
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш.

me4ti4kata

08-18-2007, 19:48

Peio Qvorov-Nerazdelni

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

eXtrem3-g1rl

08-18-2007, 20:37

Веселин Ханчев

* * *

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се..За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари ме.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш "Остани"...

sherry

08-18-2007, 20:53

ЯСЕН ВЕДРИН - Случайно попаднах на неговите творби, но останах очарована. Изключително силни и хубави, ето някои от тях:

КАРТИНА В ЗАМЪКА

Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,
но беше ли тя свобода?

Летяха години. Рисувах картини
по черни и влажни стени.
И вещица хитра с измамна палитра
мечтите ми дълго скверни.

Но в чудна година роди се картина
и в нея аз тебе видях.
Достъпна и жива, небесно красива,
родена от слънце и смях.

Сега е начало и времето спряло
ни кани във своя файтон.
Да тръгнем далече - към синята вечност,
наречена обич и дом.

Качи се до мене! Такова летене
дори не сънува човек!
При него юздите са само мечтите
и пътят е светъл и лек!

Летяха години! Горяха картини!
Накрая яви се и ти!
След тъжния пламък най чистият замък
за мене отвори врати!

****

ВЕЗДОПАД

Ти помниш ли чудния дъх на листата

и птиците, пеещи в свойте гнезда,

когато неволно ти стиснах ръката,

а ти се усмихна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли вятъра свеж в езерата,

когато по тихата гладка вода

вълшебни петна нарисува луната,

а ти ми прошепна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли снежната нощ, тишината?

За нашата обич, подобно следа,

звезда полетя и се скри в тъмнината,

но никой не каза: Виж, пада звезда!

beyond_transience

08-19-2007, 12:40

Димчо Дебелянов

***

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

beyond_transience

08-19-2007, 12:43

Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Не си виновна ти

От други свят съм аз - не си виновна ти,

дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз

не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

От тебе исках аз да бъдеш огледало

на моята мечта сред ясна самота:

вълшебно огледало, живот и образ дало

на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

Не си виновна ти, от други свят съм аз,

не зная прах и дим в приоблачния мраз;

от други свят съм аз, що можеш стори ти

за моя снежен сън и ледени мечти!

Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна

за тайната в тъма ридаеща сама, -

не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,

дозела песента на радост-горестта!...

beyond_transience

08-19-2007, 12:52

И една моя слабост....

Георги Джагаров

Раздяла

Всичко свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани
И незнам
де ще спра,
де глава ще положа

Сняг вали.
И летят часове,
дни, недели.
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

DivoTo_KoTe

08-21-2007, 22:43

Ти лека нощ ми каза мила,
но лека ли ще е нощта
щом двама ни е разделила
тогава тежка ще е тя.

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя.

Блазе на тез който знаят,
че двама ще са през нощта.
Те с лека нощ не си желаят,
но винаги ще е лека тя!!!

P.S за автора не се сещам

B.Davis

08-22-2007, 07:25

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Прощално, на жена ми
Никола Вапцаров

Vikitooo

08-23-2007, 05:59

Следи от Сълзи

Студено е, на кой да го призная?
Студено е, когато дойде края..
Студено е, но пак ще те намеря,
когато ти си моята постеля.

Ще падам и ще ставам
любовта си не предавам.
Не предавам любовта.
Как падам и сама как ставам - не видя.
Сама остави ме да плача под дъжда.
Дъжда в очите ми се слива със сълзи
следи, последните следи са от сълзи

Убити са последните надежди.
Убити са последните копнежи.
Късно е аз да те намеря,
но само ти си моята постеля.

Сама остави ме да плача под дъжда.

Дъжда в очите ми се слива със сълзи
следи, последните следи са от сълзи

drfatt

08-25-2007, 14:36

Из "Балада за Дебелата Марго"
автор: Франсоа Вийон

...На нея като дар желан
една балада в полумрака
ще пратя по Пиер Маршан,
наречен още Копелдака.

Пък нека той да я причака
и да й каже с мазен глас
като я спипа в тъмнината"
"за теб, мръсницо ида аз."

Blab

08-25-2007, 17:45

оффф...разваляте хубавата тема =;

ЛОДКА В ДЪЖДА
/Михаил Белчев/

Дъждът вали, вали преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тъмнината.

Като светулка плахо примижа
една цигара нейде далече
и аз дочувам шепот на жена
която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб
с молба при мен да се завърнеш
дори в това море от много дъжд
ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих.
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тъмнината.

И само тази малка светлина
изгаряща до болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.
---------------------------------------------------
ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО
/Михаил Белчев/

Златни петна във прозорците тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.

"Сбогом!" - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше ти да ми кажеш:
"Сбогом!" - до есента.
-------------------------------------------------
МОЯ ЛЮБОВ
/Михаил Белчев/

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
----------------------------------------------
Михаил Белчев

Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още
неоцененото нощно влечение.

Сляпо търсене в стая без думи,
неосветена игра между двама.
През врата остава пролука -
светлина да прониже тавана.

Прекалено си хубава сутрин,
прекалено, дори и за мене.
Вечер сигурно мисля, че друга
е мечтаното мое видение.

И заспивам с прехапани устни,
и прегръщам лъча на тавана.
Тази нощ ти призна, без да искаш
че на този свят ние сме двама.
--------------------------------------------

ох...и по всички има песни...

08-27-2007, 22:58

В този момент,На това място
Злоупотреби,Грешки
Прекалено дълго,Прекалено късно
Кой бях аз, че да те карам да чакаш
Само един шанс
Само един дъх
Само едно положение и само един изход
Защото знаеш,
ти знаеш,ти знаеш

Че те обичам
Че съм те обичал през целия си живот
И че ми липсваш
Бях толкова далеч, за толкова дълго
Продължавам да сънувам, как ще си до мен
И как никога няма да си тръгнеш
Ще спра да дишам,
Ако не те видя отново

На колене се моля
За последен шанс на един последен танц
Защото за теб бих се изправил
и пред Ада, за да подържа ръцете ти
Бих дал всичко
Бих дал всичко за нас
Бих дал всичко, но небих се предал
Защото знаеш,
ти знаеш, ти знаеш

Че те обичам
Че съм те обичал през целия си живот
И че ми липсваш
Толкова далеч, за толкова дълго
Продължавам да сънувам, как ще си до мен
И как никога няма да си тръгнеш
Ще спра да дишам,
Ако не те видя отново

Толкова далеч
Толкова далеч
Толкова далеч, за толкова дълго
Толкова далеч
Толкова далеч
Толкова далеч, за толкова дълго
Но ти знаеш, ти знаеш, ти знаеш

Че исках
Че исках да останеш
Защото се нуждая от теб
От това да чувам, как казваш,
"Че те обичам
Че съм те обичала през целия си живот
И ти прощавам
За това, че беше толкова далеч за толкова дълго"
Повярвай го
Вземи ме и не ме оставяй никога вече да си ида
Задържайки дъхът си

Това са ми любимите стихове.Не са от поет,а от любимата ми група

08-28-2007, 06:43

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от скръб, страдание и жажда...
Хляб молеше гласът му слаб
и мъчеше го скъб свирепа,
а някой камък вместо хляб
поставил в празната му шепа.
Тъй молех те и аз до днес
за обич чиста и голяма -
така и ти възнагради
надеждите ми със измама!..

Незная кой го е писал, но е едно от любимите ми, може и да е спомен нямам представа.

Looney`

08-31-2007, 18:43

Mълчалива любов

Целувам те , защото те обичам
от ветровете не те ревнувам
не се кълна
не коленича
Обичам те и те целувам
Ненужно ми е твойто вчера
А утре е така далече
Мълчанието е доверие
очите - тихо красноречие
Мигът във приказката да затворим
Да бъде наш , да бъде вечен
И който първи проговори
Той Първи не обича вече.

Looney`

08-31-2007, 19:43

От днес нататък

До днеска любовта ни беше тиха
спокойна като лятната река
и като зима без свирепи вихри
и като пролет будна под снега.
И се въртяха пролети и зими,
търкаляха се бавно нощ и ден.
А аз дори забравих , че те има
защото беше винаги край мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав чац,
чак днес разбирам колко било мъчно
без сянката си да живея аз.
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам сам накрай света ,
за всички любовта с раздяла свършва ,
за мен и теб с раздяла почва тя !

********************

Когато лятото е с дъх на есен
и вятърът ядосано връхлита ,
когато няма никого при тебе
и няма кой какво да те попита ,
когато часовете се протакат
и ден и нощ се сменят без да знаеш
на теб не ти остава нищо друго
освен да седнеш и да помечтаеш !

mrachen_piskyn

09-07-2007, 13:09

Пеньо Пенев

Раздяла

Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка.
Не докосвай - недей даже мислено.
Не докосвай - не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...
________________________________________

Когато отново си сам

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам.

Сълзи и тъга не помагат
но въпреки всичко отдаваш се ти
и чакаш да бъдеш погълнат от ада,
загубил надежда и нямащ мечти.

Внезапно отваряш очи и разбираш,
че нищо не свършва, че още си жив
поглеждаш часовника - спрял е отдавна
навън в тъмнината безспирно вали...

Събуждаш се стреснат от нещо,
което забравил си много отдавна,
това е кънтящият звук на сърцето,
разбито от болка, отворена рана.

И виждаш в небето на тъмния фон,
нещо различно, красив светъл кон.
Тогава съзнаваш с безкрайна тъга,
че несподелена е пак любовта...
.. и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.

beyond_transience

09-07-2007, 19:46

Пушкин "Я вас любил"

Първо в оригинал:

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

И един превод, който намерих:

Обичах Ви и любовта навярно,
в душата ми искрица съхрани,
но нека вече тя не Ви тревожи,
не искам нищо да Ви печали!

Обичах Ви, безмълвно, безнадеждно,
от страхове и ревност угнетен,
Обичах Ви тъй искрено, тъй нежно,
Дано за Бога, друг Ви люби някой ден!

beyond_transience

09-07-2007, 19:48

09-09-2007, 18:18

това са две стихчета на камелия кондова.много ми харесват
ЗАДКУЛИСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!

Другото е моя територия.

НЕ И МИЛОСТ!

Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира...
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.
Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.
Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал...
Вече му е навик — по пиеса.
А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!
Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда.

09-09-2007, 20:08

Лично мое:

За Светослав!!!

През тези дни и нощи,
през тези дълги часове
за тебе мисля непрестанно
за тебе мисли моето сърце.
Как хубаво ми беше с тебе
как времето тогава спря
и с усмивка ме целуваше
нежно в ноща.
Как искам пак да съм до тебе
да ме гушкаш ти до сутринта
и с ласки пак да ме омайваш,
както до сега.Но има пречка не отричай
тя пак те чака в ноща,когато аз за тебе плача
когато аз за тебе пак тъжа.
Мисли каквото си поискаш ,но да съм втора аз не бих могла
Избирай или мене или нея..това е твоята съдба.
Ти каза, че не си щастлив с нея каза че за мене мислиш ти
Или само ме излъга и разплака властните очи?
Запомни едно от мене , аз никога не съм сама.
На неверен да съм вярна не е моята съдба!!

heartless*charm

09-11-2007, 18:35

СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ... (Евтим Евтимов)
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал

kiki;;;

09-11-2007, 19:56

I'm your love,
i'm the true,
i'm your day,
I'm the sun
i'm the night,
i'm the life,
i'm the thet.
Yes, i'm all this!
i'm your world.
i'm the beauti'.
You love me,
but i love you any more.
I'm just me!!!
love me :)

eastar

09-12-2007, 12:54

2 стихотворения на Пушкин които ми харесват:

На К.

Аз помня чудно мигновение
яви ми се и отлетя
ти - мимолетно видение
на истинската красота.

Обичах те и може би все още

Обичах те и може би все още
дълбоко в мен не гасне любовта
но нека днес спокойните ти нощи
да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно , безнадежно
между възторг и ревност раздвоен.
Дано от друг тъй искрено , тъй нежно
Обичана да бъдеш някой ден.

pink_champagne

09-12-2007, 18:09

Enrique Iglesias - Hero

Остави ме да бъда твоят герой.

Ще танцуваш ли, ако те помоля да танцуваме?
Ще избягаш ли, и няма ли да погледнеш назад?
Ще плачеш ли,ако ме видиш да плача?
И ще спасиш ли душата ми тази вечер?
Ще потрепериш ли,ако докосна устните ти?
Ще се смееш ли? О,моля те кажи ми!
Ще загинеш ли за едниствения,когото обичаш?
Задръж ме при себе си тази вечер!

Мога да бъда твоя герой, скъпа.
Мога да не чувствам болката.
Ще остана с теб завинаги.
Можеш да вземеш моята душа.

Ще се закълнеш ли,че ще бъдеш вечно моя?
Или ще ме излъжеш?
Би ли избягала и би ли се скрила?
На непроходим път ли се намирам?
Ума си ли загубвам?
Не ме е грижа...ти си тук тази вечер....

Мога да бъда твоя герой, скъпа.
Мога да не чувствам болката.
Ще остана с теб завинаги.
Можеш да вземеш моята душа.

О, аз просто искам да те задържа.
Просто искам да те задържа.
На непроходим път ли се намирам?
Ума си ли загубвам?
Не ме е грижа...ти си тук тази вечер...

Мога да бъда твоя герой, скъпа.
Мога да не чувствам болката.
И ще остана с теб завинаги.
Можеш да вземеш моята душа.

Можеш да вземеш моята душа.

Мога да бъда твоят герой.

alkobalko

09-14-2007, 05:10

Ще помоля личното творчество да бъде пускано в раздела предвиден за това. А в тази тема да се пуска само любовна поезия като се посочва автор и заглавеие на произведение.
Благодаря!

Стена- Румяна Симова

До теб съм, а всъщност ме няма...
Не чувам какво ми говориш.
Навярно, в конфликт между двамата,
със себе си трябва да спориш...

Далече съм, много далече...
Дели ни причина една,
от някои – „навик“ наречена,
от други – „прозрачна стена“...

Издигах стената с години.
Обидите твои редих.
През нея не можеш да минеш.
Не бих разрешила, не бих...

По навик – не мога да чувствам,
по навик – те слушам сега...,
по навик – се смея изкуствено,
по навик – изпитвам вина...

Presley

09-14-2007, 06:40

На моето сърце

За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него нищо вече ти не значиш!
Хайде затупти отново пак сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е,разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се,другаде любов търси!
Извинявай,че ви запознах
с неговото уж добро сърце.
Влюбих се и след това че е жесток разбрах.
Моля те не умирай,сърчице!
Не ме вини,че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновната съм аз,че свикнах
и сега гаснеш по човек суров.
Хайде мъничко сърце,върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък!
Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи!
Нима очакваш той жестокия да се извинява..!?
Остави го и следвай своите мечти
и знай че тайно някой ден ще съжалява!

Энам,че эа теэи неща има друг раэдел,но не се сдържах.Не мога да нарека това нещо `опит`.Стиха е написан от mechtaq_za_teb.Има го в раэдела эа лично творчество и култура ,но толкова много ми харесва ,че реших да го пусна и тук.

Presley

09-14-2007, 06:58

Никога не е късно

Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,
времето тече... тече!
Трудно ми е да изтръгна
закъснялата любов!
Купидон не се излъга...
Лесна плячка съм за лов!
Давя се във твоя поглед...
Сякаш срещам младостта...
Твоите очи ме молят...
Как сърцето си да спра?
Разумът крещи – „Не бива!“.
Угризения тежат.
Но съм толкова щастлива...
ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

Автор:Румяна Симова
__________________________________________________ ___________

Жената на Гробаря

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката, пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка. Изящна е
оформилата се сълза, която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин скрин
мелодията на една китара.

Автор:Румяна Симова

Теэи двете най-много ми харесаха.
Още стихосбирки на авторката може да намерите в тоэи сайт :arrow: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=208&T1=%CB%FE%E1%EE%E2%ED%E0%20%EB%E8%F0%E8%EA%E0

Presley

09-14-2007, 07:05

Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.
След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.
Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.
Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.
Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.
Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.
Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

Автор:Найден найденов

:arrow: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=200&WorkID=6203&Level=1

ZaHaRcHe

09-14-2007, 22:26

Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

ZaHaRcHe

09-14-2007, 22:28

Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!

Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

Половин сърце

Половин сърце.
Половин душа.
Една любов, тъй чакана.
Една надежда, в миг изгубена.
Съдбата трикове крой.
Пътища безброй, пълни със лъжи.
Надежда загубена завинаги.
Пътища назад, никакви.
Прегръдки на раздяла.
Целувки пълни със отрова.
И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
Защо не трябва да сме с тебе двама?
Защо погубваш всичко мечтано и желано?

Половин сърце.
Половин душа.
Едни очи, тъгуващи.
Едни устни, чакащи.
Време само време и една забрана.
Две думи, тъй очаквани.
Две думи, объркващи живота ни.
За приятелството място вече не остана.
Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

Някой ден-1

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

Някой ден-2

Някой ден ще се върнеш при мен,
ще молиш за прошка и обич,
но единственното което ще получиш от мен
е презрение и унижение!
Може да умирам от любов по теб!
Може да не обикна никой друг вече,
но ще те накарам да съжаляваш за мен,
дори да ми се къса сърцето по теб!
Знай, аз обичам те,
но това не значи, че ще се връщам при теб,
след всяко твое унижение!
Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
и да разбереш, колко много си означавал за мен!
Искам да си блъскаш главата в стената,
както правех аз навремето и да съжаляваш
за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
Искам любовта да изпълва сърцето ти,
както умразата напира в мен и да не знаеш,
какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
"Искам, искам", не това не са само думи,
това е клетва за мъст и отмъщение,
клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

Краят

Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
може би отдавна крита истина!
Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
Знам че и теб те боли, но не така както,
думите изгарят сърцето ми.
Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
Направи това, за което други преди теб мечтаха.
Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
За първи път в живота си,
сам доволна от това в което се превръщам.
Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
всичко ще загуби смисъл.
Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
Усещам пак онази празнота в сърцето си.
Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
мисълта че ще те загубя.
Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
усещам все по-силно и по-силно края.
Край, срещу който се молех, и нощ и ден!

Лъжи

Лъжи след лъжи,
веднъж простила ти пак ме нарани.
Бях готова да ти простя.
Бях готова да се върна.
Бях готова на всичко за теб.
Бях доволна само от един поглед, дори!
И какво получих в замяна?
Лъжи след лъжи.

Да

Да - ще те помня!
Да - ще тъжа!
Да - ще искаш да се върнеш!
Да - ще съжаляваш помни!

Сълзи

В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
Погуби искрицата в очите и няма те сега.
Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
Но няма го детето, което те обикна есента.
Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
Реалността проникна в моето душа.
Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
Сълзите обичат ме сега!

Juicy_Lucy

09-15-2007, 01:00

Очите ми ме молиха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луд...
Луд, за да ги карам да се взират
и да те търсят там..
Там,където отдавна не си
и няма да те има...
Очите ми ми казваха,че са те виждали и друг път...
Че те познават много преди мен и знаят...
Знаят как бързо се променяш...
И изчезваш...
И няма смисъл...
Няма смисъл
насила да ги карам да търсят...
в теб това,което нямаш,но което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отворени!!!
Когато ги затворих беше късно...
Защото бях те пуснал вътре в себе си
и всичките ми мисли и желания...
бяха приели
формата на твоите движения.
Сега,
докато те изтръгвам от сърцето си,
си мисля-
не е ли смешно това,
че докато гледах с отворени очи,
не забелязвах нищо...
и трябваше да ги затворя,
за да видя...
Очите ми ме молиха да спра да гледам
Очите ми твърдяха,че съм луд,
за да ги карам да се взират
и да те търсят там,където
отдавна не си и няма да те има

***

И трябваше да ги затворя,
за да видя ...

ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

BurnedWithDesire

09-22-2007, 12:09

Моето е малко но от сърце аз го измислих :)

Душата ме боли
Сърцета ми кърви
липсваш ми
къде си ти?
:-)

ivakavlad

09-22-2007, 15:17

Любовна

Автор:Никола Йонков Вапцаров

Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: – Война!
В душите кръв, и смут и огън.

Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.

И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?

Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: – Колко я обичам!...

Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.

ivakavlad

09-22-2007, 15:46

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Йонков Вапцаров

Момичето от Принстън

09-23-2007, 01:08

Недялко Йрданов

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"
мисля, че е разкошно!!!
А аз много харесвам на Никола Вапцаров- "Прощално"
... Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида...

-----

Ал. Пушкин
"На К..."

Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя
ти- мимолетно видение
на истинската красота.

Когато аз унил тъгувах
сред далечните суети,
гласа ти нежен, дълго чувах,
сънувах младите черти

След мене вихърът метежен
разся предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
лика с небесните черти.

Течаха дни на заточение
във край затънтен и суров
без божество, без вдъхновение,
без плач, без вяра, без л'бов.

Но аз дочаках възрождение:
при мен отново долетя
ти- мимолетно видение
на истинската красота.

И вля в сърцето упоение,
и имам пак в живота нов
и божество, и вдъхновение,
и плач, и вяра, и лиубов.

Aggressive Perfector

09-23-2007, 05:13

ПФФФФФФФФФФФФХАХАХАХАХАХА ХА
"Любовна Поезия"... :-({|=

Addicted To Vaginal Skin

A relapse of my body
Sends my mind into multiple seizures
Psychologically a new human being
One that has never been

Cursed by the shamen
his voodoo spell has my soul
My limbs
go numb
I can't control my own thought
Are his now
his evil consuming me
ever telling me
begin the clit carving

Slowly turning me, into a flesh eating zombie
Knowing this spell can only be broken
by the vaginal skins of young women
I proceed to find the meat
their bleeding cunts will set me free
Warmth seeping from this
Body
Rotted
After I sucked the blood from her ass

I feel more alive
more alive than I've ever been
Even though now I'm dead within

My mouth drools
As I slice your perinium
My body smeared
With the guts I've extracted
through her hole, came swollen organs
cunnilingus with the mutilated

My spirit returned from the dead
Released by the priest
but I felt more real
when I was dead

The curse is broken
I have a dependence on vaginal skin
It's become my sexual addiction
I must slit, the twitching clit
Rotted cavity hold the juice

Between the legs, I love to carve
My cock is dripping with her blood

Morning

09-24-2007, 12:27

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта

Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

Объркан

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.

Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

Да съм аз

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

Morning

09-24-2007, 12:28

И малко стихове за раздялата

Ракия

Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.

Зов

Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.

Обичам те!

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Мълчание

Бутилка неотворена,
тишина в сумрака,
истина изровена
чсовникът тиктака.
Всичко вече каза
старият клюкар.
Зная ти не вярваш
в този номер стар.
Истините криеш
и добре се справяш -
тук-таме изтриеш,
тук-таме добавяш.
...
Бутилката отворена,
на масата стои,
и любов заровена -
край нея аз и ти.

Догаряне

Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.

Въпроси

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

Ревност

Измъчваш се, в огън изгаряш,
душата ти в мъка топи се.
и в своята горест дори не съзнаваш -
за мене единствена ти си.

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
последната нишка между ни.
В мъчителна болка сърце се разкъсва
от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.
Пътека оставяш открита.
И искаш да мисля, че просто нехаеш,
погребваш любов недопита.

Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

Край брега

Подгонва вятърът вълните,
уплашени те хукват към брега,
зад облаци показват се звездите
и слушат на морето песента.

От песента излизаш ти
и тръгваш по брега,
Бягаща вълна бърза да отмие
твоята следа
От раковината ли ти роди се
или от миналите дни?
Взех пръчка, в пясъка написах
"О спомен мил, къде си ти?"
Защо остави образа си в мене
след стъпките последни по брега?
Ти трябваше и него да си вземеш!
Не искам спомени, тъга...

Не плача

Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе "Почакай!".

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

Истината

Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че бил съм лъган с нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.

Тръгвам си

Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.

lips_of_anegel

09-25-2007, 08:58

Чувство

Бе чувството ни отлетяло...
Сбогувахме се в оня ден.
И ти ми каза на раздяла:
-Мисли понякога за мен!

"Мисли за мен."А аз не мислех
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан,
по много пътища вървях.

Сега излишен и самотен,
навлизам в своите старини
звъни нарядко телефона
и по погрешка все звъни.

Девойката с коси разкошни,
с винтяга и със панталон
не се провиква вече"Поща-а!"
минавайки край моя дом.

И ме обзема безутешен
копнеж.И искам аз,смутен,
на първия случайно срещнат,
да викна:"О,мисли за мен!"

Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи,от обич озарени,
каквито имах аз преди.

А.Геров

BeautifulWorld

10-05-2007, 12:07

Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все така, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.
Шекспир

пух4о_f

10-07-2007, 00:38

Целувай ме
Събличай ме!
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път... :smt010 :smt010

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те! Ела!
Не искам и не мога
да те спра. Ела,
дори да се препъна
в своето безумие
и клетви и злословия
да ме ранят.

Животът ми е
облачен и блед,
когато си далече,
въздухът горчи,
а празното пространство
ме влудява.

Обичам те! Ела,
дори да изгоря
от погледи на зли очи
и нека писъкът
на раждаща жена
ме укроти...

Изгревът и залезът...във твоите очи
Изплувах в утрото на твоите очи,

със изгрева на слънцето, със повея на вятъра,

искрящите ти мигли - разпръснати лъчи,

изсипах с шепи по косите си и тялото.

Отпих със устни капещите ти сълзи,

превърнах ги със мисъл във сияние и перли,

пристъпих с тях и техните следи

по кристално-белите брокатени пътеки.

И стигнах прелестна до твоето сърце,

по-цветна от дъга, по-нежна от коприна,

за да открия планини от сняг и ледове,

сред които душата ми изтръпнала застина.

...И върнах се назад към своите мечти,

не бях сияеща, а вече друга,

потънах в здрача в твоите очи,

със залеза на слънцето, с назряващата буря... :smt010 :smt010

iMmOrAl`GiRl

10-07-2007, 14:48

Далече си...
красива,
страстна,
мила,
с очи-бездънни езера..
Сърцето ми за миг пленила
и възцарила самота.

Очаквам те...
красива,
страстна,
мила,
с коси узрели като класове.
Душата ми опиянила
и посадила ветрове.

До мене си...
красива,
страстна,
мила,
с усмивка като син елмаз.
В погледа си притаила
любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...
красива,
страстна,
мила,
след бурна нощ...И самота...
Сърцето ми с тъга завила
до следващия път.
Съдба!

Найден Найденов

katttto3

10-14-2007, 14:35

КЪСНО Е

Късно е да си с мен
късно е да ме обичаш.
Рано бе и бе студен,
сега кървава сълза се стича

Късно е да си с друга,
късно е да ме забравиш.
Рано бе-направи й услуга
и люби я без да спреш.

Късно е да бъдем двама.
Късно е за думи и дела.
Късно е да бъда дама,
сега съм тяло-без душа.

ppp123

10-14-2007, 15:59

Някой ден ще се превърна във сърце от камък ,
и далеч във стар самотен замък
чувствата ще пратя настрана.
Някой ден, но не сега !!!!

Някой ден ще спра да те обичам,
сърце от камък аз ще се наричам ,
ще бъде мъртва в мене любовта.
Някой ден , но не сега !!!!!

Някой ден ще спра за тебе да мечтая ,
някой ден когато доиде края ,
на теб , на мен , и на света.
Някой ден, но не сега !!!!!!!!

nepoznata

10-15-2007, 19:51

AZ NQMAM LUBIM PISATEL NO OBI4AM AZ DA PI6A STIHOVE I SEGA 6TE NQAPI6A NQKOLKO MOI.
gor4ivi sylzi se sti4at ot moite o4i i vsi4ki pitat kvo ti e kaji.kak da im kaja 4e lubovta e izmama.vsi4ki vqrvat 4e samo 6tastie darqva.lubovta e kovarna imama i 6tastie ne darqva a beskraino mn sylzi bolka, tyga, i beskraini lyji.

tyrsih te tolkova dylgo 4e ve4e izgubih nadjda .be6e me strah no vqrvah 4e 6te te namerq .znaeh 4e me 4aka6 nqkyde no neznaeh kyde.po pytq si sre6tnah hora razli4ni i 4esto se pripoznavah no,az te tyrsih i drug ne priznavah . i etonamerih te .sega po pytq dvama vyrvim i znam 6tom obi4ame se vsi4ki pre4ki 67te pobedim.
NADQVAM SE DA VI HARESAT

^^fencheto

10-16-2007, 08:46

Bravo mn sa hubavi =D> Eto malko i ot mene
Сънувах, че плача за тебе,
сънувах,че мъртва си ти.
Събудих се , ручей от сълзи
от мойте бузи шурти.
Сънувах,че плача за тебе.
Сънувах , че бягаш от мен.
Сънувах,че плаках горчиво.
по чувствах се страшно сломен.
Сънувах,че плача за тебе,
че с мен си и вярна си ти.
Щастлив се събудих и още
потокът от сълзи шурти.

Symphony of Destruction

10-22-2007, 06:23

Тук видях някои доста добри неща, айде сега и малко мои :P

Poetric Nightmare
От сън ме будиш и ме плашиш,
ти, поетичен мой кошмар,
и все без думица да кажеш,
ти, поетичен мой кошмар.
Из тъмното над мен витаеш,
ти, поетичен мой кошмар,
и да се махнеш не желаеш,
о, поетичен мой кошмар.
Не ме измъчвай, стига вече,
о, поетичен мой кошмар,
сърцето ми ти веч разсече,
ти, поетичен мой кошмар.
Завръщай се към тъмнината,
ти, поетичен мой кошмар,
оставяйки ме в самотата,
да, поетичен мой кошмар.

Love or Hate
I hate you
Ruining my mind
I hate you
Listening me cry
I hate you
Taking down my world
I hate you
Following your rule
I love you
Smiling sweet again
I love you
Will you understand?
I love you
Fighting back my tears
I love you
Afraid to face my fears

Застинал кръговрат
Навън сезоните се сменят
и пролет сменя зимата.
Дърветата цъфтят, живеят
и хората се смеят пак.
Защо във мен е вечна зима,
и нощ, и пустота, и мрак?
Нима не мога аз да имам
таз тъй прекрасна светлина?
Нима не мога да те гледам,
без вътре в мен да заболи,
надеждата да не загива
в отчаяните ми очи?
Сезоните вървят, вървят
и следват се по своя път.
А в мен - един загинал свят,
един застинал кръговрат.

marry

10-22-2007, 12:00

КЪСНА ЛЮБОВ

Михаил Белчев

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш

В седем димни завеси ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение

svm1987

10-27-2007, 11:18

Умира всичко,не и обичта...

Тъмно е.И пак съм там.
Не ме е страх,ти там си сам.
При тебе идвам с обичта,
да посрещнем сутринта.
Тъмно е,но пак вървя.
Вървя по твоята следа.
Но тъмно е,не виждам нищо.
Без теб,любими,аз изгубих всичко.
Напипвам с пръсти камъни студени.
Падам, ставам, ръцете са окървавени.
Боли сърцето,боли душата,
но нещо виждам в тъмнината.
Снимка-знам това си ти,
но защо на камъка студен стои?
Много пъти снимката целувам,
но не мога с теб да се сбогувам.
Вместо теб цигара паля.
Как тази болка ме изгаря.
И ровя с пръсти във пръстта
и търся тебе, твоята душа.
Крещя и плача, моля се в нощта
да усещам Твоята топлина.
И капе кръв от моите ръце.
А може би кърви от моето сърце.
Гасна бавно, може би сега
умира всичко,не и обичта!

lukrecia

11-02-2007, 12:25

''Смърт''

Страшно е когато бавно ти умираш,
но не мрат ти телесата,а умира ти душата.
И въздухът до теб не стига и всичко в теб умира.
Умира нещо с любовта,
Изгубва се една мечта.
Бавно очите се затварят и
със светлината те догарят.
Мозъкът се сякаш притъпява и
от ритъма си изостава.
Изпадаш в някаква мъгла забравена от любовта.
Изгубваш смисъла на живота и губиш своята посока.
Умряла е надеждата голяма,че сън е тази драма.
А,ти си само призрак във нощта.
Загубих те прозрачен си сега!!!!!!
Зная,че предмет не си,но липсват твоите очи!!
Живота сред призраци е страшен и много прашен.
Образа не остарява,а косата побелява.
Сърцето сякаш спряло е да бие,а часовника си гние.
Стрелките са се заковали и отсекли са
смъртта на любовта ни!!!!Душата лута ли се неспокойна
все едно е безгласна птичка,пойна!
Очите също са затворени сега и
не виждат светлина!
Смърт проклета ли е това или кошмарна е нощта?
Защо тялото се мъчи,а не заспи?
Защо щом не си до мене ти?
Какво е тяло без душа?
Душа загубена след любовта.......
Страшно е да си мъртвец и с душа на влюбен глупец!

Това е мое произведение!!!

ShokoladkaTa

11-06-2007, 06:25

Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луда.
Луда за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснала вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луда
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.

rocknrolldoll

11-11-2007, 21:30

С погледа ти нощем аз танцувам,

ръцете ти на щастие обричат,

косите ти от злато плах рисувам,

в този миг, защото ме обичаш.

Сънищата ми от теб са обуздани.

В тихи кътчета - идилия лирична,

далеко от житейски урагани,

до мене си, защото ме обичаш.

Усмивката ти тъй ме е пленила,

че сляп съм за света себичен,

когато ти в ръцете ми се свиваш

всеки ден, защото ме обичаш.

***
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

***
Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.

Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.

Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.

Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.

Красиви ръце държат се сега,
красива е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.

rocknrolldoll

11-11-2007, 22:16

Harum_Scarum

11-17-2007, 11:32

"Липсваш ми!" Липсва ми дъха на твоите коси... Блясъка на твоите очи... Вкуса на устните ти... Липсват ми твоите думи и твоята нежна усмивка. Липсват ми нежните ти кадифени погледи. Нуждая се от твоята душа... Липсваш ми... =============================================== "Любов..." Любов, за която няма граници. Любов, която гори в моето сърце. Любов, която блести в очите ми. Любов, която прави светът прекрасен. Всичко това е любов. Любов, която винаги ще е при теб. Любов, която ти подарявам Любов само за теб. =============================================== "От любовта боли" Когато болката от живота е огромна. Когато не можеш да видиш човека когото обичаш. Когато вече нямаш сили да се бориш тогава разбираш, че любовта боли. Когато стоиш сам в тъмнината и не виждаш вече искрата на живота. Когато животът ти се срутва, а любовта живее в теб. Тогава разбираш, че любовта боли. Когато искаш да поговориш, но нея я няма. Когато се опиташ да и позвъниш, но никой не ти отговаря, тогава разбираш, че любовта боли. Когато животът ти е празен, а болката изпълва тялото и душата. Когато ти се иска да знаеш Защо, а сълзите напират в очите ти. Тогава разбираш, колко много любовта боли. =============================================== "Разбито сърце" Нищо не боли повече от разбитото сърце. Болката те разкъсва и не ти давам мира. Разбитото сърце може никога да не зарасне, щом туй било е истинска любов. Когато това се случи и животът ти се разбие, никога не би помисли, че би се чувствал толкова зле. Когато си сам седиш и ридаеш, размишляваш и се питаш Защо. Иска ти се да бъдеш силен и да скриеш сълзите си. Размишляваш за изгубените мечти и страховете. Спомняш си за радостта, която имаше. Но нищо не боли повече от разбитото сърце. =============================================== "Скитник..." Аз дълго скитах в самота дълго търсих любовта. Пребродих цялата земя, достигнах края на света. Намерих те, да намерих те. Заклех ти се, да заклех ти се, да съм ти верен в любовта, да бъдеш моя ти съдба. И нека лед да станат сълзите ми и нека спре да бие сърцето ми и нека пепел стане душата ми, ако я дам на друг. =============================================== "Ти си..." Ти си тази, за която мечтаех. Тази, която сънувам нощем. Ти си тази, която обожавам. Тази, която желая всеки миг. Ти си надеждата, която ме движи. Любовта, която ме спасява. Ти си тази, без която не мога. Тази, която обичам с цялото си сърце. Ти си момичето, което ме прави щастлив. Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си. Ти си тази, която ми дава подкрепа. Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува. Ти си тази, която обичам! =============================================== "Видения…" …седя на прозореца и гледам звездите. Прекрасни са. В главата си имам само една мисъл, само един образ.Това си ти .Образът ти се явява пред мен. Виждам…виждам усмивката ти. Виждам как ми се усмихваш. Виждам очите ти..прекрасните ти очи. Те ме гледат и в тях има блясък. Онзи блясък които ме влудява и ме прави безпомощен. Усещам сладкия аромат на парфюма ти. Усещам как ме омайва…Косите ти…усещам ги. Усещам тяхната мекота….Великолепна си…Красотата ме изпепелява и ме прави твой роб. Ти притежаваш моето сърце, моята душа….Липсваш ми. Липсваш ми всяка нощ, всеки ден, всяка секунда…Да…Всяка секунда...Липсваш ми..Виждаш ли онази ярка звезда на небето? Подарявам ти я. Това е моята звезда.Така ще съм винаги при теб и винаги ще може да си говориш с нея. Винаги когато имаш нужда говори с нея и аз ще те чуя. …..Мило, обичам те. Обичам те повече от каквото и да е на този свят…….Обичам те! =============================================== Защо те обичам... Обичам те, защото ти си радостта... Защото ме караш да се чувствам както никога до сега... Мога да ти се доверя без да се притеснявам... Твоята вяра е това което държи пламъка на любовта жив... Обичам те, защото съм жив от момента, в който се запознахме... Винаги си до мен когато имам нужда... Обичам те, защото ме караш да показвам най-доброто от себе си... Защото си неустоима... Винаги успяваш да ме накараш да се усмихна... Обичам те, защото си усмивка, и нежност, и любов... Когато мисля за теб се изпълвам с прекрасно чувство... Имаш прекрасно чувство за хумор Обичам те, защото си различна... Любовта е, това което значиш за мен - а ти си всичко... Обичам те - просто така, обичам те, защото те има... Всеки път когато те погледна, сърцето ми спира за миг... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях.... Ти си тази, която държи ключа към моето сърце... Помагаш ми в трудни моменти... Защото вярваш в мен... Обичам те, защото си ти... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях... Обичам те защото си красива... И разбира се твоята интелигентност, защото беше достатъчно умна за да се влюбиш в мен ;-) Обичам те поради милиони други причини! Обичам те!

11-18-2007, 00:18

В таз нощ потайнствена и дива
чакам вечно обвит с тъга
Любов любовта лбовника намира
Но си оставам завеки в черната тъма

Гледам хора, прегърнати, щастливи
бързащи напреде в ложето да стигнат
и демоните лоши от погледът ми скриват
да видя тебе, скъпа, очите ти красиви

Чувам единствено камбаната далечна
Навява ми спомени, за първата ни нощ
за първата целувка, прегрътката ти вечна
във вечноста изгонена от демонската мощ

Нямам веч сърце, нито имам сила
Тази черна чума душата ми уби
Лежиш съкровище в малката могила
Да станеш искам, но мъртва си, уви...

За моята Мария,

Kotetoto

11-18-2007, 17:50

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

polihimnia

11-19-2007, 14:52

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Даже най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.”

Мисля, че беше на Станка Пачева

slun4ice_90

11-20-2007, 14:41

Сама

"Прегърнала" тъгата си мисля за теб.
В тази лунна нощ искам да съм с теб.
Искам те,повече от всичко,обичам те,
повече от всичко и всички,казвала съм ти го!

Искам пак да ми казваш колко ме обичаш,
да чувам твоя глас,без който не мога.
Но килиметри ни делят,и това ме убива.
Вече не съм твоето момиче,а само приятелка.

Искам да ти кажа толкова много неща,
и в същото време си казвам,че няма смисъл.
Потънала в тъга,мечтая и плача,безутешно.
И няма вече в мен надежда,всичко е мираж.

Стихотворението е мое,за един много специален човек! :smt007

GOLQMOTO

12-08-2007, 17:36

Lubov,lubov shtom se setq za tebe kak prolivax salzi ot tvoqta namesa po4vam otnovo i neyteshno da ridaq za zagybata na moqta lubov.Sega kak da kaja na nqkoi 4e go obi4am,sega kak na dymata"Obi4am te" da otvarna az.Kato si znaq az dobre 4e pak naranenata shte bada otnovo az.Lubov s kakvo te obidix,s kakvo te naranix.Sega taka da stradam az za moq lubim.Drygi mi se preti4vat na pomosht no te ne sa kakto parviq-zaradi teb lubov az ostanax sama i sega na tebe se karam.Saljite si az nemoga da zdarja i prolivam gi edna sled dryga.Dali shte namerq nova obi4,dali shte mi trepne sarceto pri dryg :cry: :smt007

GOLQMOTO

12-08-2007, 18:00

Saljata sled salja,pla4 sled pla4.O4itemi sas salji sa palni,no do koga?!Dokoga shte mi otnemash radosta?Koga shte mi priznaesh kakvo sam az za tebe?Sytrin me bydish s ysmivka,na obed s celyvka me daravqsh,ve4er sas salja na o4ite mi.Sarceto mi ve4e ne izdarja.Skoro shte ima li istina,ysmivka i roji v sarceto mi? :mrgreen:

GOLQMOTO

12-09-2007, 08:13

Celyni me!Pregarni me!Nespirai s celyvki i pregradki da me otsipvash cqlata.Ne badi syrov sas sarceto mi.To za tebe bie :smt007 .Neznaesh kak sarceto pla4e samo v noshta.Salzite si to krie,pred teb e syrovo,no zad teb e meko kato pamyk.Sarceto te obi4a i zove,to nespira salzi da roni ot bolkata po tebe.Celyni me i pregarni me,da yseti to,4e ne si go zabravil vse oshte.Sarceto te obi4a.Obi4ai go i ti[/b]

Adelina

12-09-2007, 21:02

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

GOLQMOTO

12-10-2007, 15:12

Lubov,xybava si ti xybava.No i kovarna moji da badesh kogato si pojelaesh.S 4yvstva ti mojesh da si igraesh ty vesela,ty slazliza si ti.Obi4am te lubov,no i te mrazq otsarce.Obi4am te zaradi shtaslivite dni,no te mrazq ot noshtite v koito bqx sama i salzite si broqx :twisted:

GOLQMOTO

12-10-2007, 15:13

marlu

12-12-2007, 16:03

Ти си роза разсцъвтяла,
ти си птица ясна бяла.

Без твоита хубост най-омайна слънцето веднага ще изгасне,
без тебе нивите ще изсъхнат,
без теб моретата и океаните ще пресъхнат.

Ти си най-красива на света за мен,
и по красива няма на света от тебе!!!

GOLQMOTO

12-15-2007, 16:28

Visok da e 1,89.Da obi4a vsi4ki riskovi na jivota.Da ne se oplakva ot lubovta.Boje kakvo govorq nqma nikade takaf syper fr.Kadeto i da e da mi zvani moji i da se yverq v negovoto sa6testvyvane

GOLQMOTO

12-15-2007, 16:35

Obi4am te go razberi.Dori i dnes v toji styd samo misalta za teb me topli :-)

GOLQMOTO

12-16-2007, 09:13

Vsashnost lubovta nee chak tolkova losha s nqkoi xora.Nqkoi kazvat che lubovta e varxat,a drygi che lubovta e zla i kovarna.Vsashnost lubovta e prosta dyma za nazovavane na nqkakvo chyvstvo mezdy dvama dyshi

ice_f90

12-17-2007, 12:32

Сърцето ми на пар4ета е ,
то сега разбито е.
Виновно е то , 4е те оби4а
и на теб , 4е иска да се ври4а .
Виновно е то за вси4ко.....

w0sh

12-17-2007, 19:41

Научете се да пишете поезия.
Странно но правилата не са само в римуването ан думички през ред.

Искате истинска поезия отворете си Гео Милев/Далчев/Дебелянов/ ( и любимеца на всички жени) Яворов.

Ботев и славйков също не са за изпускане.

Странното е ,че на ваща възраст и аз правих някви опити и макар и неук бях по-добре.

Ето спомням си едно от най-лошите.

Облаци

Дъжд..

Плисна веднъж и понесе калта

Дъжд....

Жалък остана самотник в дъжда

Дъжд...

И блесна тогава прекрасна дъга

И появи се мечта.

Просто е.
Щом аз го мога вгледайте се в вътрешно асоциативните представи за нещата

Сега се изживявам като учител

Кал; даваща живот ( но в този случай с обърнато значение изобазяваща грозното)

Самотник:(типичен за символизма образ, оставен сам на стихиите които са вътрешни, а не външни)

Дъга:( самоцел на героя е достигането до божественото, представено с този образ)

Благодаря за вниманието .

ivakavlad

12-20-2007, 13:33

Болка

В ноща птиците пееха нежно
а времето беше тъй бледо снежно
че незнаех аз каде си ти
затова сарцето ме боли.

Боли ме но кръв не тече
може ли някой да го отрече
тази болка е скрита на дълбоко
в моето сърце широко.

Тази болка се поражда
и сърцето ми прояжда
защото аз тъй силно те желая
и никога няма да се разкая.

Че мойте чувства ще покажа
и на целия свят ще разкажа
за моята любов към теб
която е тъй пареща в мен.

Ако видиш птици през ноща да пеят някои ден
сети се в този миг за мен
спомниси за любовта ми сляпа
която испитвам аз към теб.

С последни думи искам да ти кажа
и мойте чувства да ти покажа
ето с тез думи сладки
може да ти се сторят малко кратки.

Но ето казвам го ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце
и не ме интересува мнението на някакви овце
дотука край свъшвам с мойте думи
но знаи щом до мен си ти никои неможе да ни погуби

Послдното което написах (и единсвеното което остана след едно едно мое избухване)

DiDeNcHeTo

12-20-2007, 16:25

Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

Не
Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

Сбъднато

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта

Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

Объркан
За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.

Ще чакам
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

Да съм аз

Копнежите ти всеотдайни
от камък любовта разтварят,
вълнуващи и тъй омайни
студеното сърце изгарят.
Като разцъфналата роза
усмихваш се и си красива.
Защо ли да не съм аз този,
с когото ти ще си щастлива?

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

nqdqvam se da vi xaresat ;-)

mcaf

12-25-2007, 16:33

Fuck Love

Love appears fast
but disappears long last.
When you meet her you feel wonderful
but every wonderful moment ends alwful.
That's the fu*kin' reality
which you live in...
and when you're lovin'
you forget livin' your normal live...
Just... feel the grove
and FUCK LOVE...

TheMaggie

12-31-2007, 17:13

Сърцето ти разсечено на две,
но две сърца от него пак не стават.
За да прегръщаш са ти нужни две ръце,
една ръка прегръдката не прави.
Гърдите ти разцепени на две,
но двама от това не стават.
Ако ме гледаш-гледай ме с едно лице,
двуличието любовта отравя!
Животът ти разполовен на две,
но два живота няма да живееш,
един от тях избирай по-добре,
да имаш сили пред смъртта да пееш.
На две, на две, на две,
но релсите не сливат свойте струни,
ни рай, ни ад тогава ще те спре
и като в кръг ще се въртиш безумен.
Не се измъчвай! Стига!
До сега не си живял!
Посей едно, но истинско зрънце!
За да обичаш трябва да си цял
и да тупти в сърцето ти - сърце !

--------------------------------------------------------------

И не ще ме нищо в теб привлича
и не ще се натъжа дори.
Който е обичан - не обича !
Който е угаснал - не гори!
Прости за туй, че толкоз те обичах
и влюбих се в твоите очи,
прости ми, но не мога да отмина,
сърцето ми не може да мълчи.
Прости да туй, че дръзнах да мечтая
за твоята любов и топлота
и вярвах в щастието без да зная,
че то се среща рядко по света.
Прости ми, но не мога да забравя
усмивката по твоето лице.
Прости ми и кажи какво да правя
щом в мене бие влюбено сърце.

------------------------------------------------------

Сънувал-несънувал първа среща,
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове от вън.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст.
Ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал,пял-непял...
И тъй живота бавно си отива
и взема туй, което ти е дал.
-------------------------------------------

Тишина от сребърни сълзи,
застинала в ледените ти очи,
тишина,която бавничко убива,
но защо ме прави толкова щастлива!?

Тишина от нежен,леден страх,
превърната в отровен прах,
тишина тъй сладка и греховна,
а от думите ти по-отровна .
---------------------------------------------------

Миг
Свещта догаря,нежно свети,
изчезват огнените и искри,
описващи и мъка,и наслада-
в живота тежките съдби.
И пламъка достига здрача,
изпива го без капка жал
душите гледа да прогони
и бавно се издига цял.
Тъй тръпне огненото чудо,
с опияняващ блясък на един живот-
на гения попаднал в мрака
и станал на съдбата роб.
Но ето че повява вятър,
изчезва пламенния лик,
но не със хлад,а с много радост-
за първия,единствен миг.

след залеза на всяка обич
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка обич
настъпва мрак и пустота.

Когато някой си отива
ти нямаш сили да го спреш.
Когато знаеш,че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.

И виждаш,че живота е измама,
че си обичала,но обич няма,
че любовта е птица отлетяла,
че си била щастлива,но не си разбрала

АКО...
Ако някой ден луната не изгрее-
аз ще бъда твоята луна.
И дори небето да чернее
ще ти свети тихо през ноща!

Ако някой ден и слънцето истине,
аз ще бъра твойта светлина.
Ще те скрия в огнената си стихия,
ще ти дам подслон и топлина!!

Ако някой ден и вятърът притихне,
аз ще бъда онзи полъх тих,
който със светя ще те обсипе
и ще ти нашепва стих след стих!

Ако някой ден дъждът те изненада,
аз ще бъда капка от дъжда.
В нената жадувана прохлада,
ще откриеш моята следа.

Ако някой ден в небето няма птици,
аз ше бъда твойта чучулига
и ще пея в твоята градина,
а това че ме обичаш ще ми стига!!!

Мисля,че това е достатъчно!~ :D :D

GOLQMOTO

01-04-2008, 07:18

Vlez v svoqta staq.Ogledai se naokolo,kakvo ti lipsva-da ti kaja az ako iska6.Men me nqma.Vij moqta snimka-sega zapla4i,ve4e tezi moite sladki o4i ne tarsqt tebe
--------------------------------------------------------------------------------------
Milo moe mnogo te obi4am.Mislq samo za teb,nemoga da spa,da qm.Mislq kak 6te te gy6na i silno 6te te yse6tam v pregratkite si.OBI4AM TE
--------------------------------------------------------------------------------------
V gorata sam,maimynki pasa.I trevi4ka broq
--------------------------------------------------------------------------------------
Vku4i si malkata glavi4ka i zapomni->sled vsqka misal za tebe salza v o4ite mi blesti
--------------------------------------------------------------------------------------
Salza sled salza,pla4 sled pla4.O4itemi sas salzi sa palni,no do koga?!Dokoga 6te mi otnema6 radosta?Koga 6te mi priznae6 kakvo sam az za tebe?Sytrin me bydi6 s ysmivka na ysta,na obed s celyvka me darqva6,ve4er sas salza na o4ite mi.Sarceto mi ve4e ne izdarja.Skoro 6te li istina,ysmivka i rozi v sarceto mi???
--------------------------------------------------------------------------------------
Dobrite mom4eta ytivat v raq,a lo6ite v moqta staq
--------------------------------------------------------------------------------------
Moje li da te pregarna?No pregratkata vodi do celyvka,celyvkata do obi4,a obi4ta do seks.Ta....moje li da te pregarna???
:P

GOLQMOTO

01-08-2008, 07:13

Nqmame v gorata za borovinki sam :D
V Haskovska Marica izdirvat slon...Da ne si ti???
Tarsqt me po mobifona.Kakvo da praq???
Izdirvat me,sno6ti bytnah edno ky4e.A sega ky4eto me sadi za telesni povredi :D
Vodkata svar6i,ama ima yteha v yiskitooooo
V gorata vidqh lav.A posle izkre6tqh i se yzovah v zooparka

bungle

01-08-2008, 08:05

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

GOLQMOTO

01-08-2008, 15:42

4yi smeha mi i po4yvstvai celyvkata,koqto ti izpra6ta lynata ot men
Nevijda6 li 4ove4e bez teb nemoga ve4e
Iskam ysnitemi da dokosvat tvoite sarceto mi sas tvoeto da vleze v ritam,dy6ata mi da stane s tvoqta edno!Edva togava 6te se yspokoq
Da te pregarna nemoga.Da te celyna e nevazmojno.Zatova izpra6tam lynata da te pregarne,a az 6te gy6na sanqt si i dano tam da te zarna
Ei mom4e prekrasno vij kak strasno sam se vlubila v tebe.Obi4am te tova ne zabravqi i ne otri4ai
:-P

GOLQMOTO

01-08-2008, 15:53

Vku4i se,a sega se izklu4i.Vlubi se,a sega se preebi.Lubovta e bolka znaq az tova.Q idi v bolnica,sarceto te boli poznah.Vlubi se v gre6niq 4ovek,znai.Vlubi se v toz koito ne te zaslujava,koito lubovta e preebal v gaza.Ne 4eti samo slednite redove->Lubov ima6e samo s edin,samo s toz 4ove4ec bqh 6tasliva istinski.No toi re6i,4e ni6to nezna4a za nego,4e obi4al druga.I preeba vsi4ko->zarqza me sas salzi na o4i,utide pri druga,koqto go varna pri men sas karvavi salzi.No az otkazah da povqrvam otnovo na lubovta,zarqzah i salzite,i lubovta i vsi4ko okolo nas tazi dymi4ka.Zabravih 6to zna4i bolka ot lubov->lubovta za men e palna glupost :-)

KRaLiCa_na_OrGaZmA

01-10-2008, 06:56

За една бивша любов :)

Благодаря за всеки миг красив,
в който беше и израстваше със мен.
Когато плачеше или се сгушваше щастлив,
благодаря за всеки изживян със тебе ден.

Благодаря и за съчувствените ласки,
незаслужено, с които ме дари.
Благодаря за чувствата прекрасни,
които с тебе аз открих.

Благодаря, благодаря че теб те има,
че с мене си когато се отричам.
Ще помня винаги онази зима,
в която ме научи да обичам.

--------------------------------------------------

***

Безкрайно дълго съм във мрака,
душа без път с угаснали надежди.
Незнаех пътник от незнайно място чакам.
Души от мрака можел да извежда.

Аз всякаш съм потънала в безкрая,
в света на моето нещастие.
Немога вече даже да мечтая,
забравила какво е щастие.

Сънят дори не иска да ме приеме
и дълги нощите тежаха.
Денят ми всичко бързаше да вземе.
Сълзи оставяше ми за отплата.

GOLQMOTO

01-11-2008, 17:21

Mili,nesam li veche tvoq sladak vazdoh?!Nesam li tvoq lubim miris?!Ne me li obichash veche?!Az te obichah,obicham i shte prodaljavam da te obicham.Nikoga nemisli,che moje dryg da vzeme yma mi,sarceto i mislite mi kakto ti.Ne bih gi dala za nishto nasveta.Te sa samo za teb razberi :twisted:

GOLQMOTO

01-11-2008, 17:25

Celuvka po nosleto,celuvka po vatreto,Eziche tyk i tam....MmM ako prodalja neznam mai shte te izqm...!!!

GOLQMOTO

01-11-2008, 17:30

Ti si bolkata v sarceto mi.Ti si vazduha v racete mi.Ti si prosto edna salza v ochite mi............
Obiknah te ot parvoto "Dobro ytro" sega se davq vav vodopada na omrazata.Cql jivot za teb praveh vsichko,za da badesh ti obich moq dobre.No taka i ne mi beshe blagodarna,i stignahme do tyk da kajim s tih glas "Dovijdane" :-#

GOLQMOTO

01-11-2008, 17:33

Vremeto minava,ranata karvi,idva dryga lubov no tq oshte poveche boli!Slanceto izgrqva,lubovta izblednqva i pak se vrashta starata rana

kelcie

01-12-2008, 03:10

ми не знам дали това са поезии и но мен кефят

Ако Скочиш Ти, Скачам И Аз, Помниш Ли?!
Обичам, когато навън падне мрака.Обичам, когато от ужас крещиш.Обичам, когато смъртта със дни се протака.Обичам, когато от болка пищиш.Мразя, когато всичко е красиво.Мразя, когато се смееш на глас.Мразя, когато се радваш щастливо.Мразя, когато се влюбваш за час.Обичам да гледам как пламъка гасне.Обичам да гледам плачът ти потаен.Обичам да виждам гнева как расне.Обичам да виждам ужаса безкраен.Мразя да гледам красивите цветя.Мразя да гледам облаците бели.Мразя да виждам в теб радостта.Мразя даже и подвизите смели.Обичам, когато навсякъде е студено.Обичам, когато оставаш пак сам.Обичам, когато съзнанието е замъглено.Обичам да те измъчвам без капчица свян.Мразя да искам радост за всеки.Мразя пред Бога от страх да се вричам.Мразя да правя мъките по-леки.

Знам ти невярваш на никого,и за теб болка е любовта. Знам много други раниха те с лъжи,замълчи всичко без думи знам.Дай да избърша сълзи те ти,тази нощ няма да си сама!Аз съм тук да ступя ледовете на страха,само чуй моте думи сега!Не,не изчезвай в мечтите си,остани истинска с мен до край.Няма друг който знае какво желаеш ти,няма друг,а аз те викам сега...

Вярвах в теб и те обичах, прощавах всеки идващ грях на наивница приличах единствено за теб живях, а ти излъга ме жестоко скри истината ти от мен, нарани ме тъй дълбоко обърна се света за ден. И пак съм аз самотна и плача в мрака без вина и роня сълзи и проклинам несправедливата съдба. А защо ли те проклинах в твоите мисли не разбрах и в идеята не вникнах, че за тебе аз не бях. Но стига вече остави ме ти сам сама бягай много надалече- тесен е за нас света

NoS

01-12-2008, 10:47

За този миг си струва да живееш
в този миг, ти всичко ще успееш
сърцето ти ще зрее в сладост като плод
добре дошъл, мой скъп лиричен гост.

Вижте ТУК (http://le6nikovo.myminicity.com/sec) има някой много интересни стихчета

led_i_ogyn

01-12-2008, 23:33

Момичето с окъсаната книга
То беше винаги само -
момичето с окъсаната книга,
не мърдаше от мястото си там
и никога не си отиваше.

То нищичко не казваше, мълчеше
и само книгата прелистваше,
от стройните й редове четеше...
как тихо и щастливо се усмихваше.

С живителния дъх на страст и обич,
през времената оцеляваше и тя,
героите - магия, зла прокоба
превръщаха в добро, дори смъртта...

Как страх я беше от живота,
на тях бе благодарна за това,
че истинското,чистото,доброто
я пазеха от тежка самота.

Те бяха нейни и на бъдещето,
в книгата й нямаше омраза,
а хората тъй лъжеха и лъжеха...
Лъжата, злобата, зараза!

Момичето с романа - там си беше.
"Как?" - чудеха се - „... си изкарва хляба?"
Потърсиш ли я с поглед - там стоеше...
Чете ли тя чете... А беше сляпа!

Прости ми ти за раните жестоки,
прости ми и за болката гореща,
прости, че те оставих без посоки,
прости ми и за всяка тъжна среща!

Прощавай, че отказвам да те слушам,
прощавай, че те карам да мълчиш,
прощавай-но не мога да се лутам
и моля се това да ми простиш!

Прости ми днес, че вече нямам сили,
прости ми, че отказвам да обичам,
прости ми, че самотни с теб сме били,
прости, че волята ти днес отричам!

Прости! - Със сълзи на очи те моля-
хванал острието в(ъв) ръце,
но днес изгубих вече свойта воля,
прощавай... мое мъничко сърце

Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

AllenWallker

01-13-2008, 16:47

ДяВоЛ с АнГеЛсКо ЛиЦе, ЗаЩо ПоКоЯ мИ оТнЕ.? ЗаЩо СъРцЕтО мОе бЕз ВоЙнА пРеВзЕ.? ДяВоЛ с АнГеЛсКи оЧи, Не КаЗвАй НиЩо..ЗаМъЛчИ.! бЕзКрАй ЦеЛуВаЙ мЕ, цЕлУвАй До ЗоРи.!!

AllenWallker

01-13-2008, 18:06

Как безкрайно те обичам и от всичко се отричам, само за да може да си най-щастлив ти.. Колко щастие ти дадох, никога не те предадох, но платих за любовта си с КЪРВАВИ СЪЛЗИ..!

GOLQMOTO

01-16-2008, 07:58

Izlez ot sanqt mi,gonqte s bolka na sarce.Izlez ot sarceto mi,no ne se obrashtai,salzite mi ti negledai...Oooo mili moi,kak boli ot lajite ti...kak boli ot falshivite ti celyvki...kakva razkasva6ta bolka me ybiva!!!OBICHAM TEEE,sladak,no i te mrazq ot sarce
Van,van ot sarceto mi.Izlez ot dyshata mi.Razbii sarceto mi.Raskasai dyshata mi.No salzite ne mi barshi,ostavi gi da mi pripomnqt vseki tvoi pogled,celyvka i milyvka :P

sentient_

01-16-2008, 19:20

Едно сърце за теб тупти в този миг
Една душа мечтае пак за тебе.
Сълзи от болка има в моите очи,
от болката че може би последно ще си с мене!
И тази вечер искам аз да мога да те прегърна,
пак да бъда истинска.
И тази вечер искам да мога "Обич моя" да те нарека!
А после ще си тръгна от теб, от твоя свят, от любовта.
И ще се върна само ако пожелаеш да слеем нашите души в една!
:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

KoTeNcEtY

01-20-2008, 08:00

Oстаналото от мен
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.

Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.

Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.

Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена

Незнам кой го е писал нито ме интересува , но е много хубаву :) :mrgreen: :smt007 :smt007 :smt007

Моят Любовник

Лежеше дама със приятел верен,
не, мъж не беше, а вибратор черен.
Че той не искаше ракия и салата
и мързелив не беше във кревата.

Лежеше дамата със тоз чаровник
и мислеше за бившия любовник.
Глупакът се уплаши и напусна.
Вибраторът за свой заместник пусна.

Не пита той палтото колко струва,
глава да го боли, да се преструва.
След първи път доволен не заспива
и пак готов е вътре да набива.

От работа умора не усеща,
той винаги готов е пак за среща.
Измиваш го във банята с водичка
и пускаш го да пее с твойта птичка.

А щом получеше удовлетворение,
жената гледаше го с умиление.
Батерийки две нови за награда,
че утре тя без него да не страда.

Тфа е много яко :D :D :D

KoTeNcEtY

01-20-2008, 08:04

Когато се завръщам,посрещни ме.Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата.
Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом,който някога наричахме наш...
Не се опитвай да ме спираш,зашото дори и да искаш,няма да можеш!
Живеехме си прекрасно,докато ти не реши да сложиш край.
Помисли си,че с думите си ще убиеш собствените си чувства,
че ще погребеш моите,че ще бъде както някога,преди да се познаваме-
лесно,безразлично и самотно!
Да,но аз не ти разреших да разбиеш всичко.Пък и нима щеше да можеш?
Как ще ме разлюбиш,когато снимката ми още е в портфейла ти..и всеки
удар на сърцето ти сякаш шепти моето име?Как ще ме забравиш,като
сънуваш най-прекрасните ни дни,а лягайки си вечер,си спомняш за най-страстните ни нощи?
Как ще сложиш край?Не можеш,защото не искаш!!!!!
Пръстенът,който беше наречен за мен,сега е на чужда ръка,но другата жена
никога няма да е в сърцето ти!Тя ще бледнее като сянка,пред спомените ти за мен.
Аз ще си отида..Ти така пожела и няма никога отново да съм твоя!
Ще ти бъда приятелка,ще ти бъда любовница,ще бъда онова,което ТЯ не може да
ти даде(защото едва ли има някоя,която да ме замести),но няма да се жърна при теб!
А когато един ден намеря мъжа за мен,ще те изоставя напълно!
Ти сам изгори мостовете,които ни свързваха.Обвини ме в нещо неизвършено,за да
започнеш да строиш въздушни кули с онази,чуждата,за да разрушиш всичко
истинско,което имаше помежду ни..
Аз ще се завърна,посрещни ме....Ще дойда за миг,за да те питам дали ти липсвам..
Ще се върна при теб,за да ти напомня,че някога те обичах.За да ти покажа
какво бихме могли да имаме и какво изгуби.
Ще осъзнаеш,че съм по-хубава от нея,по-умна,по-добра...И пак ще сме двамата,
ще се обичаме.....
И този път аз ще сложа край,сама ще изчезна от живота ти...и ще те оставя с илюзията ти!
......Дано да си щастлив!!!!!!!

:smt007 :smt054 :mrgreen: :smt003 :smt008

GOLQMOTO

01-22-2008, 09:32

Lubov,ti tai nelepo me posmina.Ti taka strasno me ovze.V stydenite ti pregratki az se spysnah,spysnahse sas zatvoreni ochi.Posle dalgo ronih az salzi,salza sled salza v mrachniq den.Valeshe,garmeshe no az neobrashtah vnimanie.Samo rygaeh lubovta s tih nebrejen glasec.Rygaeh,no ne mi stavashe po-dobre ot tova.Vsqka nosht se chydeh->Zashto se polychi taka?Zashto sadbata me otkasna ot tebe?Vrashtah dnite nazad i se spirah v nqkoi spomen.Predstavqh si kak vsichko e nared,che ti si bil vinagi do men,no tova ne be istinata.Istinata be takava->Lubovta li ili nie samite neznaq veche,no znaq che vsichko zagybihme,che dnite izgybihme.Ysmivkite,celyvkite...dori vsqka trepchinka ni izbqga.Ponqkoga shtom vidq snimka nasha ili luboven SMS ot tebe.Sarceto mi karvi,ochite mi se nasalzqvat i proticha ot tqh salza.No znaq az edna taina->Lubovta otnovo shte doleti i shte kacne na nashite ramene.Po-vlubeni shte sme v toz chas,po-vlubeni no pone shte go razberem.Sarceto shte spre da karvi,ochite sas iskrici shte badat ovzeti.Ysmivka shte dokosne moite ysni.A ti???Ti shte me pregarnesh silno i dalgo shte povtarqsh kolko me obichash.A sled tova moite i tvoite ysni shte se sleqt,i shte stanat v edno.Dalgo v pregratkite ti shte se gyshkam,v pogledati shte se gybq,v celyvkite ti shte se lytam.Ti si moeto nebe v zvezdite,ti si moeto more v okeana,ti si moqta lubov v sarceto.Ti si moqta noshtna zvezdica v nebesata,ti si moqta lyna v otkritoto nebe,ti si salzata v ochitemi.Kogato si tajen pogledni nagore,prebraoi zvezdite,kolkoto sa te tolkova mqsto ti zaemash v moeto sarce.Kogato lipsvam ti az,pogledni zemqta dano tam me zarnesh.Pod tvoq prozorec shte bada az i stihi dymichki shte shepna,che obichamte az.Pogledati svej shte se ysmihne i s celyvkata ti nejna ti shte mi podskajish kolko me obichash.Znaq az edna skrita tainichka vav mene->Obichash me ti,Obichamte i az.Ti negledai tajniq mi pogled,ti ne se sazirai v ochite mi.Gledai samo v sarceto,dalboko v nego shte vidish che ti si tam :-)

Gotinogaden

01-26-2008, 11:35

И сега малко трагедия...

И ето,отново влюбена е тя
за него мисли тя сега
за нея той е целият и свят
след даскало го чака по обяд
винаги с усмивка го посрещa
весела е тя при всяка тяхна среща
а той както винаги бе небрежен
определено много неприлежен
ала обичaше я той
никога нямаше да и бие отбой
за него тя бе пристанищe в океана
толкова красива и толкова засмяна
и всичко беше толкова прекрасно
но съдбата е нещo ужaсно
винаги убива всичko чудесно
и при това го прави много лесно
и така,момичето се поболя
и един ден от рак тя умря
скоро и на момчето дойде редът
за неговата смърт настъпи мигът
и блъснат бе той по сред бял ден
от Понтиак 78-ма зелен
сега се отзова пред райските порти
където никой нищо не порти
няма я таз гадна човешка завист
нито лошата човешка ненавист
реши да потърси своята любима
ала я нямаше сякаш бе мнима
и намери накрая една роза
и до нея една кратка проза
'Обичах те,Мили,за теб бях тук
но живота каза До тук!
но дори и сега
след като ни застигна смъртта
винаги помни
че щe те обичам
ако трябва много мили ще протичам
защото вечна любов има,ДА!
ала не за всеки е тя
малко хора я разбират
и илюзии вечно дирят
и така,края на тоз разказ е тука
дано за теб не е бил скука
знам че ти се струва нереално
но какво ли..не е фатално!

machine_shot

01-30-2008, 19:15

Тука почвам да римувам за любвта,като една тема неизчерпаема
Животът ми без нея едва ли ще е лесен
Когато двама човека се обичат това не значи че рамо до рамо заедно ще тичат
нее , те по-скоро ще отричат,на глупаци ще заприличат
Ще ми казва тя не те обичах ... мацкоо недей така
чуства към теб имам сега , утре другиден и така нататъка.
Ти разби ми сърцето и то много боли , но ще се оправи повярвай ми
Имало е моменти в който достатъчно любов не съм ти давал
Чуствата ти на тест съм подлагал , с теб съм се заигравал и съм наранявал
искрено съжелявам , дано намериш обичта при някой друг.

GOLQMOTO

01-31-2008, 15:14

Vechno li v tebe shte se vricham?Vechno li shte te obicham?V koi moment ti ochitemi zaslepi,sarceto podlodi,mislite pokori???Vsichko li e samo bqlo i cherno,dobro i zlo...Vsichko v men li az spotaivah,kak da izgonqloshite misli ot saznanieto si?!?Q mi kaji ti saznaiko,v koi mig sarcetomi me predade,v koi mig ochite mi oslepi,v koi proklet mig dyshatami izdahna?Dali nqkoi den shte pochyvstvam otnovo sladkiqti dah?Kalna se vecher sas salzi na ochi che shte opitam otnovo dvama da badem v tamniq mrak.Nqkoi den znaq che sleti s tamninata nie pak shte badem dvama...Ah ti sarce otrovno shto za mig izbra lubovta si da razkriesh,v noshta po kasno salzi da ronish...Vechnosta nee za nas,za nas e deistvitelnosta,realnosta.Vechno li shte plachem krishom edin ot dryg,vechno li shte kriem nie salzitesi???Q mi kaji edno OBICHAMTE i shte si doidim na dymata

forgotten_n_alone

02-01-2008, 11:54

Започнах да чета тази тема и в началото ми стана страшно интересно.Намерих и добри,интересни стихотворения.Направи ми впечатление,че ПОНЕ 3 ПЪТИ :!: беше написано,че публикуваните тук стихове трябва ДА ИМАТ АВТОР,а не да са измислени от потребителя,защото има друга тема за това!Ноооо явно никой не го е чел!В началото наистина имаше добри..после станаха само тип "спомени",които са напълно безсмислени и тъпи!Мисля,че отдавна им е минало времето на тях! :x :smt075
А иначе относно самата тема-СТРАХОТНА Е!Могат да се покажат страшно много стихотворения,които си заслужават да бъдат прочетени ;-) Това е моето любимо стихотворение: \:D/

Пеньо Пенев
ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

LadyDy

02-01-2008, 14:58

Ето нещо, което написах в часа по литература, защото ми беше нещо скучно....

За теб

Обичам, когато съм до теб,
обичам,когато мога да те гушна,
обичам да гледам твоите очи,
които карат ме да не заспя.

За теб ще отида на края на света,
ако така ще докажа отново любовта си,
дори живота си ще дам,
за да повярваш на моите чувства.

Ти направи ме щастлива,
ти показа ми какво е любовта,
не ще те забравя никога,
дори когато аз умра.

Аз обичам те докрая,
до последния удар на моето сърчице,
а то иска само да ти каже:
"Обичай ме така, както аз обичам теб!"

Дано ви е харесало...... :-D :-)

IKisseDAGirL

02-02-2008, 09:17

forgotten_n_alone, много е хубаво това ;-)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян,
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой,
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

forgotten_n_alone

02-02-2008, 11:56

Знам :wink: Ето още :) Не знам дали ще ви харесат,но според мен са страхотни и много смислени :oops: :)

Пеньо Пенев-Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

___________________________

Пеньо Пенев
СЛЕД ЗАЛЕЗА...
Живот, живот! -
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. -
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.

О, колко тиня извора помътя! -
и аз утеха по-добра не знам от тази -
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам...

Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив...
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!

Не искам нищо!...
С никакви пътеки не диря
през страданието брод -
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!

kurierite

02-02-2008, 19:25

Трите най-добри поезии за 2007 .... рицитирани от тяхните ПИСАТЕЛИ
ТУКА (http://game.ins1de.com/game.php?id=203)

Presley

02-02-2008, 22:36

100-те най-добри любовни поеми на английски :D
http://www.poetry.com/greatestpoems/listlove.asp?cat=6&curpage=2

Sladko_Blondi^

02-05-2008, 15:15

Обичах те и може би все още
Дълбоко в мен не гасне Любовта
Но нека днес спокойните ти нощи
Да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно ,безнадежно
Между възторг и ревност раздвоен
Дано от друг тъй искренно,тъй нежно
Обичана да бъдеш някой ден.

Александър Сергеевич Пушкин

The rain fairy

02-05-2008, 22:08

Зима

Бяла улица, бяла улица, бяла река -
капризи на времето - изненада...
Дръпнеш пердето внезапно ,
внезапно с ръка -
зад прозореца, виж, сняг пада.
И така, и така между двама
в миг нетраен премине дума ,
от която боли
и горчиво, горчиво разбираш ,
че в тихата стая
между нас вече сняг вали.
Може би всичко е бяло
между мене и тебе сега
приказно бяло начало, бяла тъга.
Чувствата тлеят и гаснат
и не знаем под преспи от сняг
ще поникнат ли някога пак.
:smt007

The rain fairy

02-05-2008, 22:44

хЛаДнА_нЕжНо{с}т

02-11-2008, 20:10

Намразих очите си, така невинни и спoкойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си. Защото го търсеха. Защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трябваше при неговата поява?! Защото биеше така лудо за него... Само за него?!
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше, че го обичам. Сякаш можех да го забравя....

ultra

02-13-2008, 18:35

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя! :(

И ето същото на английски език:>

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight?
Be it not said, thought, understood—
Then it will be—good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.

Това е един от най-добрите спомени ли как да го нареча.И също един от най-любимите ми.

Преди малко мислих стихче за приятеля ми по случай Св.Валентин.
Ето и го и него.За пръв път съчинявам подобно нещо за мъж,затова може да ви се стори не до толкова добро...важното,че е от сърце. :oops:

На Крисче:

Обичам те, заради начините, с които ме правиш щастлива,
или пък, когато ми казваш просто,че съм красива!
Обичам те, заради начините,с които ме утешаваш за нещо,
или пък ,когато се сгуша в теб ,докато ми стане горещо!
Обичам те, заради начините, с които ме караш да се усмихвам,
или пък, когато се гневя и бързо в прегръдката ти притихвам!
Обичам те, когато ми шепнеш нежно в ушлето,
или пък, когато ми целуваш страстно вратлето!
Обичам те,защото правиш всичко това без причина
Със душа,нежна като коприна…

:-D

led_i_ogyn

02-14-2008, 08:56

Обичам да обичам и да ме обичат.
С любов да ме приемат ,с любов да ме отричат.
С любов да ме насочват към точката, в която
С любов ще ми прошушнат,че вън съм от играта.
С любов да ме целуват и да изневеряват
С любов да ме посочват и да ме подминават.
С любов да ме обливат с душ ту горещ ,ту леден
С любов да ме изпратят по пътят ми последен

Harum_Scarum

02-15-2008, 08:51

Roxette - Трябва да е било любов

Трябва да е било любов...Но тя сега си отиде....
Положи шепота си върху възглавницата ми,
Остави зимата да вилнее по земята
Събуждам се сама, в оглушителна тишина
в спалнята и наоколо.
Как искам да ме докоснеш, затварям очи и отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Hакрай ме да повярвам, че сме заедно,
Че в сърцето ти намерих подслон,
Но и отвън, и отвътре, се превърнах във вода.
Като сълза в дланта ти.
И сега е свиреп зимен ден, аз отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Tя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде,
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Да...Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете
Twa ne sym go pisala az namerih go v edin blog ma e mnogo qko

nEjNa_CeLyvKa

02-27-2008, 23:40

Мила моя!!!

Обичам те тъй силно...
обичам те чуваш ли ме ти?
Обичам те тъй нежно и игриво...
обичам те...О господи прости
такава обич като на земята...
няма и в небесата!
Тя толкова е силна и гореща
и пламва повече при всяка наша среща!
Не искам нивга повече да бъда сам!
Никога да не спира...!
Тъй ясно ,чисто небето е сега..
и повече неще да плаче моята душа...
тя свойта обич намери най накрая ,
какво без теб било е само аз си зная!
И колко тебе аз съм търсил,
какъв ли дявол в мен се бе вселил...
не можех миг покои да си намеря,
от студ не можех да престана да треперя..
.Защо ли мила толкоз те обичам?
Така е хич не мога да отричам...
защо ли искам ти да си щастлива?
До безкрая душата вечно да е в рая..
.Защо ли мила ти кажи не мога
да забравя твоите очи?
Защо ли с тебе в съня си аз танцувам?
И с устните си цяла те опивам!
Искам да си от бог благосновенна...
за Обич...Щастие и Любов да си родена...
да препускаш там високо в небето
и да тупка в теб сърцето...
Така е мило искам те сега,
със теб да бъда във вечноста
с целувки нежно да те галя....
и да те милвам до безкрая!!!!!!

http://i.data.bg/07/06/06/408644_orig.jpg

КАКВО ПРИТЕЖАВАШ!!!!!

Тези които не те притежават
те търсят като луди,
мислят че с теб ще намерят щастието.
А може би е така!?
А тези които те притежават
не могат да се задоволят,
заслепява ги амбицията мислят,
че с теб ще имат власт!
Но ти си причината
за цялата тази болка!
Всичко заблуждаваш!
Носиш със себе си усмивка,
отчаяние,проклятие...
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства!
Водиш до измама!
Привличаш злото.....
може би си маскиран дявол,
лицемерка и чувственна...
Как да избягам от теб???
Заради теб превурнах
приятели във врагове....
в никои не вярвам..
намирам убежиште в самотата!
Накара ме да се променя!
И за да бъдат с теб
хората говоря мрасотии,
без да ги е грижа
кого нараняват,
търсеики лъжата и злобата.
Какво притежаваш?
Лесна си за намиране
след като те придружава студенината!
До теб е трудно да се
стигне с пот и честност....
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства,
водиш до измама,привличаш
злото....може би си маскиран дявол,
лицемерка и чуственна...
Как да избягам от теб??????

http://i.data.bg/07/09/29/581473_orig.jpg

Иди си!!!!!

Толкова хубаво ми беше , когато бях с теб ...
Обичах да се наслаждавам на очите ти ...
Обичах да седя в прегръдките ти ...
Обичах просто да съм с теб !
С момчето , което ме правеше щастлива !
С момчето , което не след дълго ми се подигра .
Нужно ли беше да го правиш ? !
Нужно ли беше сърцето ми да разбиваш ?!
Интересувала те е само плътта ...
А аз , глупачката !
Сляпа ли бях , та не видях ,
че не можеш само с една ?
Сляпа ли бях , че не виждах ,
че няма любов в очите ти .
Сега като си спомням погледа ти ,
виждам само измама !
Тези лъжливи очи ... аххх ,
защо не ги видях по-рано ?!
Трябваше ли да се стигне до тук ?!??!
Трябваше ли да правиш така , че да те намразя ?!
Ох , дано не съжаляваш .
Дано след време не искаш да се върнеш при мен !
В момента , в който ми се подигра ,
сърцето ми се затвори за теб !
Беше там , признавам , но вече не !
Друг ще заеме твоето място знай !
Друг , който наистина заслужава да бъде там , не ти !
Ей , измамнико !
Мразя те , знае6 ли ?!?
Мразя те , че постъпи толкова подло с мен .
С смс ли трябваше да ме зарежеш ?
Какво ти пречеше да ми го кажеш в очите ?
Щях да те разбера ...
Но сега , когато остави ме сама по най-детския
и лесен начин , мразя те !
Мразя те и не искам повече да те виждам !

http://i.data.bg/07/05/12/368503_orig.jpg

ani_rihanna

02-28-2008, 15:42

ето едно авторско стихотворение.Моля за извинение ако има пунктуациони грешки.
--------------------------------------------------------------------
Аз нямам сили вече
от както тези думи изрече.
Ти все повече от мен се отдалечаваш,
но с прияни знаци ме утешаваш.
Страхувам се,че когато дойде новият ден,
ти от друга ще си запленен.
И аз ще те загубя за винаги!
И аз ще те загубя за винаги.
За да разсееш тези съмнения в главата ми...
ела и хвани ръката ми!
И нежни думи ми говори,
и в любов ми се Обясни!
Не знам защо не го правиш?!?
Може би от последствията те е страх?
Може би нямаш чуства към мен
и не тъгуваш от любов всеки ден
да,да.....може би причината е в това.
Но защо ми се усмихваш и ме гледаш така?
Аз те обичах безрезервно
и ти давах любовта си безвъзмерно!
Но ти разби моето сърце.
И сега аз те мразя!
Мразя те от любов,
обичам те от омраза!
А ти така подло ме заряза.
дори още тайно да те обичам...
НО ЛЮБОВТА МИ Е РАВНА НА ОМРАЗА!

ani_rihanna

02-28-2008, 16:07

ето още едно мое авторско скихотворение.
-----------------------------------------------------------------------
И най-здравото сърце
се състои от полувинки две!
Те се допълват.
Така е и със знака ин-ян,
който от два цвята е обладан,
а и някой ден дано
и ние сме едно!
Чуството любов е много странно,
ту е тъжно,ту е тъй омайно!
То ти дава сили да живееш.
То те кара да копнееш.
То те натъжава,
но то те и утешава
То е твоя зов.
Това е чуството ЛЮБОВ!

el_carinio

03-03-2008, 16:14

Моето не е точно поезия, но ето: Историята на моята истинска любов

Всичко бе осеяно с красиви момичета,облечени в бални рокли, развълнувани родители и приятели, които се взираха с нетърпение да намерят своята принцеса, някъде сред блъсканицата. Момчетата, облечени в разноцветни костюми, деряха гърлата си, броейки до 12. Те се радваха повече на адреналина от самата обстановка, а „принцеските” с дълги рокли дефилираха с приповдигнато самочувствие, защото това бе техният ден.
Да, това бе техният ден, по-точно техния 5-минутен ден, в който всички погледи бяха вперени в тях,радвайки се на красотата им и усмивките им...Събота, 21 май, 2005, дъждовен, нетипично за този сезон,леко сив и прохладен...малко по-нагоре в дясно на стълбичките, стоеше момче, облечено в черна тениска,небрежно избутана настрани черна,като гарван, коса, което с любопитство гледаше към мен, понеже няколко часа преди това си бяхме писали. Въпреки че севъртях на другата страна, наблюдавах момчето с изгарящо любопитство...Имаше страшен вид на голям и лош батко, който търсеше нещо, от което ме беше страх. Беше безкрайно уверен в себе си и много упорит.Толкова много исках да го погледна, а всъщност толкова много ме беше срам. Краката ми затрепериха, усетих, че си противореча на самата себе си. Както го мислех за лош изведнъж това ми хареса. Започнах да му изпращам съобщения, а той се обръщаше към мен с „мило”. Това бе достатъчно... от тогава съм безсилна.
След този ден всеки негов поглед ме разтапяше.Денонощно мислех за него като че ли щяхме да се видиме и да бъдем заедно. Вярвах в него, както вярвах и в бъдещето. Всичко беше розово, като че ли любовта беше при мен. Любовта на една ръка разстояние...една ръка разстояние...точно толкова далеч беше и телефонът ми неизменно до мен...щастлива от една телефонна любов. И не след дълго белязана още от 15-годишна.
Ден след ден минаваше, мислейки си за този батко, постоянно обнадеждавана, че ще го видя и всичко ще бъде, както си го представям.Докато не дойде един момент, в който той ми каза, че ще е по-добре за мен да не мисля за него. Това беше мигът, в който паднах от облака на любовта, намиращ се на седмото небе. Бях потънала някъде в безната, отчаяна и заричаща се, че никога повече няма да обичам, че никога повече няма да погледна момче. Не изпълних това, което си мислех, заглеждах се по момчета, но удържах на думата си- Не обичах никой,както него. Влюбвах се, плаках, но сърцето ми не се раздираше.Просто нямаше за какво да страда, тъй като вече бе изплакало всичките си сълзи за лошия батко, наричайки ме с нежното обръщение „мило”.
Точно тези дръпнати- шарени очички, който гледат на света със страх да не бъдат наранени,да не бъдат изоставени, нараниха точно мен. Трябваше да се случи това, иначе не бих го обичала толкова много.
Точно тази история ме накара да оценя значение на думите”Обичам те”. Никога не му ги казах, няма и да го направя, защото какъв е смисъла да казваш какво чувстваш на един човек- все едно да му кажеш „върви си”. Той, както много хора по света се плашат от любовта. Страх ги е да не би като се влюбят и като отдадат цялото си същество на някого, ще бъдат изоставени и наранени, ще бъдат неразбрани. Но един човек трябва да знае, че обичта е константа. Да обичаш един човек, означава да го познаваш. Никъде не се е случали това един ден да познаваш един човек, а на другия ден да не помниш кой е.А да го познаваш, означава да го оправдаваш за всяка негова грешка. Спокойно мога да кажа, че го познавам, както никой др не го познава.
Какво значение има дали го обичам, щом искам да бъда с него? Всичко е за него, моята любов, само за него. С който и да съм той винаги е в мислите ми. Той е несравним с никой! И ако е писано да не бъдем заедно, ще изживея живота си знаейки, че някога, някога толкова някога съм обичала момче на име ***** и че това нещо го пиша през сълзи, защотот го обичам!

01:22ч, 03 Март 2008

Жилав Сатър

03-03-2008, 21:38

Ето и нещо мое, сега го измислих:

Любов, любов, картоф.

^^

farafero

03-04-2008, 18:16

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

sexy_malen

03-05-2008, 18:17

Kiss Me на Sixpence None The Richer, най-красивата любовна песен за всички времена според мен. Всички я знаете, дори името да не ви говори нищо. Не просто старо хитче, което омръзва бързо, а истинско произведение на изкуството и затова смятам, че мястото й е в тази тема. Не мога да пействам линкове, затова бих се радвал ако някой даде линк към клипа от youtube например.

Повече думи са излишни, насладете се на песента.

Sixpence None The Richer - Kiss Me /1999/

Kiss me out of the bearded barley
Nightly, beside the green, green grass
Swing, swing, swing the spinning step
You wear those shoes and I will wear that dress.

[Chorus:]
Oh, kiss me beneath the milky twilight
Lead me out on the moonlit floor
Lift your open hand
Strike up the band and make the fireflies dance
Silver moon's sparkling
So kiss me

Kiss me down by the broken tree house
Swing me upon its hanging tire
Bring, bring, bring your flowered hat
We'll take the trail marked on your father's map

[Chorus (repeat)]

ЦЕЛУНИ МЕ

Целуни ме извън осилестия ечемик,
през нощта, край зелената, зелена трева,
залюлей се в стъпката на завъртането,
ти носиш онези обувки и аз ще сложа онази рокля.

Пр.: Целуни ме под млечния път,
изведи ме на озарения от лунна светлина дансинг,
вдигни отворената си длан,
накарай оркестъра да засвири и светулките да затанцуват.
Затова... целуни ме!

2. Целуни ме долу, при порутената къща на дървото,
полюлей ме на закачената гума.
Донеси, донеси шапката си с цветя,
ще поемем по пътеката, отбелязана на картата на баща ти...

Пр....

SpoMen

03-13-2008, 21:03

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

от Spomenibg . com ...

tan0

03-17-2008, 12:10

Neshto ot moeto tvorchestvo nadqvam se da vi haresa :?

Ясна нощ звезди луна,
а на мен ми се приспа,
гледам аз вековна бука,
викам си ще спинкам тука!

Постилам ватените гащи,
клонче по дупето дращи....

o6te e v proces na razbrabotka molq komentiraite go!

djeini

03-21-2008, 08:56

V na4aloto avtorkata na temata ne kaza li da ne pi6ete ne6ta ot li4noto si tvor4estvo.Imame si takuv razdel v kraina smetka !!!

djeini

03-21-2008, 08:59

Qvorov

Пръстен с опал

Мечтата ти е очарована робиня

на моята душа, която те зове;

ще дойдеш ти накрай световната пустиня,

отсам преградни бездни, върхове.

Кристално чиста, като висините сини,

намериха те спяща жаждащи мечти, -

в съня на твоите шестнадесет години

душа те възжела и похити.

На бездни, върхове, неведоми пространства

мечтата ти лети-прелита в бодър сън -

и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,

спасителния предразсветен звън.

Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,

в одеждата на своя ароматен свян

и то ще бъде час на изповед-последна,

сияние в един вълшебен блян.

Душата ми над тебе бисер ще поръси,

че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.

И ние ще горим унесени в съня си -

и като дим в небето ще намерим край.

Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,

мене ми е жадно - гледам те пленен,

мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -

мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,

викнал бих от ужас - ще отминеш ти:

сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,

няма да се върнат сбъднати мечти.

Не си виновна ти

От други свят съм аз - не си виновна ти,

дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз

не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

От тебе исках аз да бъдеш огледало

на моята мечта сред ясна самота:

вълшебно огледало, живот и образ дало

на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

Не си виновна ти, от други свят съм аз,

не зная прах и дим в приоблачния мраз;

от други свят съм аз, що можеш стори ти

за моя снежен сън и ледени мечти!

Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна

за тайната в тъма ридаеща сама, -

не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,

дозела песента на радост-горестта!...

djeini

03-21-2008, 09:03

:grin: NEDQLKO IORDANOV :grin:

Клетва

Когато нищо друго няма

във този свят, разполовен

на истина и на измама,

невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа

невъзмутим или смутен,

заклевам те! и ти си длъжна,

презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя

безсънна нощ и нервен ден,

във понеделник и неделя

ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,

в хербария ни изсушен

с реликвите на прашна обич,

не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,

което водим сякаш век,

със теб сме станали отдавна

един живот, един човек.

Ще те накарам да се влюбиш...

Ще те накарам да се влюбиш

и не във мен, и не във него -

във вятъра и във звездите

ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя

във ритъма на дъждовете,

във погледа на всяка пролет

и в пролетта на всеки поглед.

Ще те накарам да се влюбиш

и не във мен, и не във него,

и не във себе си, а просто

ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя,

когато в любовта не вярвам,

не вярвам в теб, не вярвам в нея,

когато в себе си не вярвам,

когато просто и банално

говоря най-банални думи

и зная всичко и на всичко

вкуса съм вкусил тъй отдавна.

Ще ме накараш да се влюбя,

и не във теб, и не във нея,

и не във себе си, а просто

ще ме накараш да се влюбя.

Ще те накарам да се влюбиш

и със любов ще те накажа,

защото в мен, защото в него,

защото в себе си не вярваш.

И после в някаква аптека

ще те изпратя със рецепта,

но е направо безнадеждно

лекарство от любов да търсиш.

Ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя.

Ще те накарам да се влюбиш

и със любов ще те накажа.

16 плюс 16

За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено

по темата, наречена съдба,

и мислеха, че всичко са узнали,

щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват

това, което крият всеки път,

но вярваха, че докато са живи,

те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -

животът има свое странно Не:

шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,

а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато

света се гледа с четири очи

и радостта е двойно по-богата,

а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано

морето, този вечен великан -

голямо като обич неизказана

и синьо като път неизвървян.

Приказка за гъстата гора

Времето изтича,

времето тече...

Палаво момиче

с палаво момче

във леса навлезли,

свиркали с уста

и не забелязали

как дошла нощта.

И така се влюбили

в своята игра,

ох! че се загубили

в гъстата гора.

Мракът ги превързал

с черния си бинт

и напразно бързали

в този лабиринт,

и напразно плачели,

викали със глас

и напразно крачели

в този късен час.

Страшно е в гората!

В тъмното току

в миг довее вятърът

нечий глас: Ку-ку!

И луната свети

с хилаво лице,

и шумят дърветата

с дълги зли ръце.

Тъй нощта ги стегнала

в своята халка

и тогаз протегнала

малката ръка

малкото момиче

и като звънче

звъннало: "Обичам те!"

в малкото момче.

И разбрали ясно, че

някак изведнъж

двамата пораснали:

тя - жена, той - мъж.

И открили точно, че

този трепет нов

не игра нарочна е,

а една любов.

И развързал мракът

черния си бинт,

и не бил тъй страшен

този лабиринт.

Тръгнали те заедно

и до днес вървят.

Трудно е, но зная -

ще намерят път.

jes_y

03-21-2008, 19:04

Тези стихове са тъжни... за умиращата любов, но въпреки това са много истински и докосващи сърцето, поне моето. Надявам се да ви харесат.

Дора Ушева - Бавно си отива любовта

Минават дните тягостно и бавно...
Еднообразие, апатия и самота...
Бледнеят спомените - хладно...
Усещам как си тръгва любовта.

От ласките остана сянка бледа.
Виж дланите - отмиха сладостта.
Изпепелена и безкрайно тленна
заглъхна музиката на страстта.

Студенина насажда се в сърцето
дълбае пропаст ден след ден.
Но ще запазя в мен това, което
мога да погледна с обич някой ден...

Минават дните тягостно и бавно...
Усещам как си тръгва любовта.
Бледнеят спомените сякаш огън
се сгушва мълком в пепелта...

ИМАШЕ ЛЮБОВ

Отчаян вик.
Строшен прозорец.
Последен стон.
Мълчание за сбогом.
Затръшната врата.
Глух хлип.
Ръце безпомощни.
Очи без блясък.
Устни запечатани
без звук.
Оголено сърце.
Безкръвни вени.

А имаше любов...
Отиде си
без време...

Сияна Георгиева - Kак тихо си отива любовта

Безкрайно тежко е да виждаш,
как тихо си отива любовта,
а в очите и две сълзи кристални,
които галят твоята душа.

Как тъжно е да искаш
с всички сили да я спреш,
но тя си тръгва без да вижда,
че ти за нея готов си да умреш.

Пред теб светът се срутва бавно,
горчи в сърцето ти тъга.
Ах,колко трудно е да вярваш,
че можеш да си върнеш любовта.

Силвия Матейчина - Когато си отива любовта

Аз помня всяка наша среща
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.

За мене ти едва ли ще си спомниш,
след дългите години самота,
когато всичко в нас ще опустее,
когато ще е мъртва любовта.

През таз година толкова загубих,
защото вярвах в любовта,
от теб аз нищо неполучих,
но и ти от мене нищичко не взе!

И най-накрая ще ти го призная,
на всяко нещо все му идва края,
а мен не ме боли сега,
че бавно си отива любовта!

Димитър Станчев - Когато си отива любовта

Минутите на обич споделена
изнизват се, зърна на броеница,
душата изтерзана, наранена
стене като уловена птица.

Отплуват бавно ден след ден
минутите на щастие бленувано
и осъзнавам, че не си до мен,
любовта ни е завинаги изгубена.

Сега съм сам и сам ще си умра,
не вярвам любовта да се повтори,
не мога мислите за теб да спра
и крачат, крачат... Натежали от умора.

Все още любовта към теб е жива
и блъскам се в стената на тъгата.
Ефирна като горска самодива,
политаш в орбитата на мечтата.

Мечтаеш за богатство, дом и смях,
мечтаеш за емоции, пари, купони,
но и Рокфелер дори да бях,
амбициите ти едва ли щеше да догоня.

Разбирам те, сега си млада,
иска ти се да си поживееш,
купоните посрещаш с наслада,
на всеки виц и танц се смееш.

Сега безкрайно съжалявам,
че рицарят мечтан не се оказах,
но и не мога да се заблуждавам,
че времето живота ни премаза.

Да знаеш как бих искал
щастлива, весела да те направя,
на тежести, проблеми да устискам,
мизерията, злото да забравим.

Все още любовта в сърцето ми живее,
но в сълзи къпе се душата ми самотна,
уви, у теб отдавна любовта не грее
и бавно аз превръщам се... В животно.

Мъртва любов

Жива плът докосвам, а студена е като стена,
забравила е тя навярно копнежа и страстта.
Очи в очите впивам и чакам аэ наслада,
а те ме гледат грозно, празно, без пощада.

Живот без тръпка и устни с вкус на гнило,
о, по-добре да ида аз на славното бесило!
Кой ще съживи нашата мъртва любов,
и защо днес изгревът е тъй суров?!

Всички поети това долно чувство възхваляват,
и така вярват, че безсмъртност заслужават.
Толкова ли е сложно да обичаш,
и на друг във вярност да се вричаш?!

Нека пепел бъде всяка моя дума лъжлива,
и нека Нищото ръце във мен да впива.
Няма да моля, няма да плача, нито да съжалявам,
това, на което съм се обрекла вечно ще отстоявам.

Алчна за мъст не е моята душa,
аз намерих покой, скрих се в нощта.
Но странно е да живееш, а вътрешно да си умрял,
не изпитал още радост и света не опознал.

Дано сега птиците да онемеят,
защото аз не ще ги чуя, даже и да пеят.
Дано слънцето вече да не грее,
защото да ме стопли не ще успее!!!

huligankata

03-22-2008, 22:22

Дни преди края

Безгласен лежа в тъмнината,
отчаян, объркан и сам,
и пада сълза след сълзата
на пода студен и скован

Съдбата злини ми изрежда
от своя бездънен чувал,
загубил съм всяка наздежда,
животът ми – пълен провал

Сърцето ми бие на кухо,
удавено в болка и гняв,
по-слабо и малко по-глухо
след всеки свой удар болнав

Да можех молитва към бога
поне да отправя сега,
но да я изкажа не мога,
защото не вярвам в това

Ще търся спасение в края,
живота си щом потуша,
там някъде горе във рая
за моята млада душа

Във локвата мъка на пода
оглеждам се тъжен и ням,
там мойта човешка природа
ме гледа потънала в срам

* * *

Не, няма да чакам
повече влака...

Когато пристигне
и слезеш от него,
аз ще съм много далеч...
И всички лица по перона
ще ти напомнят моето...
И само тогава,
и никога след това
ще разбереш,
колко необхватно
ми липсваш...

Не, няма да чакам
повече влака...

* * *

Ябълка

На пръсти се повдигаше да види
дали дъждът през двете планини
с крилатото си облаче не иде
сред летните и дни да прозвъни.

Протягаше ръце към дължината
по тях да я познае в този зной,
сред другите дръвчета в равнината,
но все не идваше при нея той.

От гледане очите си изгледа,
от шепнене гласът и отлетя
и се преви от скръб,и стана бледа.
О,колко дълго чакала бе тя!

Дъждът дойде,но подранила есен
от Ябълката късаше листа.
Дъждът запя над клоните и песен,
с която буди даже и пръстта.

Но Ябълката нищо не усети-
ни радостта,ни волната печал.
Дъжд есенен,дъжд сребърен,дъжд светъл!
Обичащ дъжд,но много закъснял!

huligankata

03-22-2008, 22:23

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.
Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето-
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.
В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.
Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...
За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.
Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...
Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.

Пеньо Пенев

Magic_Girl

03-24-2008, 14:10

Eto tova stih4e mi be6e napisalo purvoto gadje.Kato go pro4etoh 6tqh da se razpla4a.

Vqtur i dujd vilneqt vun,a ti otnovo idva6 v moq sun.
Otnovo protqga6 kum men ruka...Za6to?Zaa6to izmu4va6 me taka?
Nima ne ti podarih cqlata si lubov,a ti sqka6 me buta6 v tumen rov.
Nima ne izplakah za teb hilqdi sulzi,a surceto ti ne trepna i ot tova dori.
Nima onazi no6t zabravi,kogato starata muka v nova nejnost ti ydavi?
Nima zabravi celyvkite i rucete mi v mraka?
Nima zabravi i no6ta vuv vlaka?
Vqtur i dujd vilneqt vun,a ti otnovo idva6 v moq sun.
No stoi ne si otivai o6te,za6toto istinska si samo no6tem.[/i][/b]

princesa_viki

03-24-2008, 17:55

Видях го това в интернет и много ми харесва :)
Всичко, което правя
трябва да бъде за теб.
Иначе няма да стане красиво.

Всяка моя стъпка
трябва към теб да ме води.
Иначе няма да смея да тръгна
и няма да мога да ходя.

И очите ми винаги
в твоите трябва да гледат.
Иначе ще са слепи за света, в който живея.

Всичко, което правя
трябва да е на теб посветено.
Иначе няма да бъда щастлива,
тъй както, когато съм с тебе.

m3ch3ncee

03-30-2008, 18:42

ТИ ДА СИ

Слънцето ръце протегна
да те прегърне и погали.
Побягна. На сянка избяга –
далечната целувка те опари.

Слънцето зад облаци ще скрия,
ще духна силно, ще го загася;
Америка за тебе ще открия;
луната за теб ще донеса;

деня – в морето черно ще удавя;
нощта с ръце си голи ще пленя.

Всичко и себе си забравям:
ти да си! И пълната луна.

Себе си и всичко ще продам:
ти да си! и пълната луна.

ТРУДНО СЕ ЖИВЕЕ С ЛЮБОВ

Отдавна денят накъся.
Без жал дъждът се усили.
Неканен на прага ти спрях
с пресъхнали от жажда сили:

поболях се от телефонна любов,
уморих се да пиша писма.
Нека те срещна отново.
Нека те срещна сега.

В албума стар ще те скрия,
лика ти с катинар ще заключа,
името ти с прах ще покрия;
да те мразя ще се науча.

Ала утре вече е късно.
Вчера денят накъся.
Катинарът отдавна се скъса...
ела и се скрий от дъжда:

огънят все още гори;
сам влизам, по-ярък да свети.
Приближи се и се стопли
докато се стопят снеговете;

докато ти нарисувам крила
да тръгнеш за топлия юг
наметни се с любовта
да те сгрее! Нямам друго.

ТИ ЛИ СИ ТОВА

Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?

Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?

Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?

Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?

Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?

Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?

Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?

Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?

Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!

03-31-2008, 12:51

Ядат ми се картофи,
но не каквито и да е!
Ядат ми се картофи
със сирене бе, нещастници.

03-31-2008, 20:41

Нещо искам да напиша,
в жалък опит да се впиша,
но вий сте толкоз тъпи,
че умът ми веч не ще да мъти...

Дали природата ви е такава
(в смисъл да е кат на крава)
или може би тук симулирате,
докато тайно мастурбирате?

Не знам. И не искам да узнавам.
Важното е интелигенцията да познавам о.О
Чак звуча си някак умна
тук, сред тъпотата ви безумна^^

~

Йеъ! Сила на истината! Пийс! Чийз!

mimis1619

03-31-2008, 20:42

За тебе мисля си сега,
за теб и любовта.
Вчера стори ми се,че те видях,
ала пак ме разбрах.
Защо те търся в другите очи,
след като ми казваше лъжи?
Защо искам да ме прегърнеш,
след като знам,че гърба си ще обърнеш?
Защо искам пак да те целуна,
щом знам,че ще се погубя?
Защо погубваш ме така?
Защо изказваш поредната лъжа?
Защо не искаш да ме прегърнеш?
Защо не искаш да се върнвш?

mimis1619

03-31-2008, 20:47

Едно сърце престана да тупти,
един живот престана да гори
един живот н еизживян.
Една звезда угасна в небосклона,
не една мечта несбъдната остана.
Защо в живота се така се случва да се разделяме с най-обичните?
Защо все нас мъката улучва
и забравяш ти за очите ни?
Но глуха е съдбата и жестока
не трогва се от нашите сълзи,
а само мъката ни остава по-дълбока,
че няма да сме заедно нали?

mimis1619

03-31-2008, 20:50

Ако ме обичаш просто ми кажи,но
ако си играеш с мен забрави!
Ако не желаеш да си с мен сам
ще останеш от този ден.
Знай само,че силно те обичам,
но повече след теб няма да тичам!

03-31-2008, 20:51

Стига бе, mimis1619, колко още шъ постваш?! Дееба хората...

mimis1619

03-31-2008, 20:53

Няма любов и сърцето вледенява.
Без нея всеки сам остава.
И сърцето престава да се боси за пощада.

mimis1619

03-31-2008, 20:55

Обзема ме тъгата и прегръща ме самотата.
На всякъде все тебе виждам и на
влюбените аз завиждам.
Искам както той целува нея,
ти да целуваш мен.
Само за това копнея цяла нощ и ден!

mimis1619

03-31-2008, 20:57

Чувствам как сърцето спира.
Чувствам,че умира...
И сълза блести в очите,
разби ми ти мечтите!

mimis1619

03-31-2008, 21:06

Защо те толкова обичам?
Защо името ти още аз изричам?
Трябва аз да те забравя,ала как
да го направя?
Сълзите пак се стичат
и виждам другите как се обичат!
И мъка настава в сърцето.
Тъгуват даже с мен небето и морето.
И чакам аз да те забравя,
чакам болката да спре,
но не спира
и сърцето умира!

03-31-2008, 21:11

Лилипути, лилипути,
искам да съм с вас!
Ядат ми се солети!

mimis1619

03-31-2008, 21:25

Вечер,когато заспивах сама
ме успокояваше мисълта,че ти си там някъде сега.
Колко далече и колко близо си ти?!?
Моето сърце в теб живее,а твоето в кого ще оцелее?
Нека бъде в мен.
За това се моля нощ и ден.
Ако има Господ то тогава
нека дари ни с радостта да сме двама.
Само трябва ни здраве,щастие,любов и
ще сме заедно до гроб.

mimis1619

03-31-2008, 21:29

Как искам да запазя любовта ни тъй
красива,която ме разбива от мъка сега,
че ти пак ме изигра.
Бях твоя в онази тъмна нощ,бях
щастлива.А сега когато се сещам сякаш
ме пробождаш с остър нож.
Мисля,че за теб не трябва да страдам,
защото все по-сама оставам.
Знам,че не трябва да плача за теб,
защото ти си студен като лед.

mimis1619

03-31-2008, 21:35

Не ме вини.Сълзи сега не са нужни.
Не ме вини.Отдавна сме си чужди.
Не ме вини.Тръгвай си от мене ти
Не ме вини-следи от обич и нежност
Не ме вини-за нас е безнадежност.
Не ме вини.Пусто е тук при мен
Ще те чакам-ти ше се завърнеш
и ще ме прегърнеш.Тогава аз ще
разбера,че обичам само теб в Света
и ще ти дам любовта,от която
се нуждаеш и тъй силно я желаеш.
Искам те,искам те....Остани!
Не ме вини.Сам посика да си идеш.
Не ме вини.И няма да ме видиш.
Не ме вини,а сбогом ми кажи.

mimis1619

03-31-2008, 21:40

Като ангел то дойде при мен,
по пътя чист и благословен!
Прегурна ме на плажа ти и усмивка
излеза на лицето.Помниш ли?
Обичам те сега,в това няма лъжа!
Кажи обичаш ли ме ти,ако е
така ела и ме целуни.
Ако си играеш с мен бързо
си върви,защото сърцето ще
закърви,защото безумно те обичам,
желая и искам с мен
да бъдеш
до края!

mimis1619

03-31-2008, 21:51

Обичах те- и все още те обичам и
плача пак като дете.От палавото,весело
момче днес н яма и следа.Дните бавно
отминават.Лети с тях и обичта,но споменът
за теб остава едничък спомен на Сета.
Как иска аз да те забравя и да
те няма в моя ден.Но ти
оставаш,пак оставаш и страшна болка има
в мен.Дали ще мога аз да обичам друг?
Въпрос и до сега неразбран...
Защо ли моето сърце не позволява
вместо теб друга да е до мен!

mimis1619

03-31-2008, 21:57

Какво направи ти с мен?
Защо не мога да зспя в миговете,
щом не си до мен?
Каква магия ти с мен направо,че
празна моята душа без теб остави?
Сега си ти далеч и другата даряваш
с топлина,а мен ме остави с приятелката-
САМОТА!
Минаха години,а твоят образ още
в моето сърце стои.Искам
да знаеш,че тази част от моето
сърце винаги ще е в твоите
ръце.Ти моето сърце плени още
в първата секунда,каза ми,че
ме обичаш,а
сега след други тичаш!

mimis1619

03-31-2008, 21:59

Ако ти кажа,
че те обичам
за теб ще е малко това.
Ако ти кажа,
че съм готова
за теб да умра,
за мен това ще е много.
Трябва да живея,
за да те боичам! :-)

mimis1619

03-31-2008, 22:01

Едно ти никога не забравяй,
едно ти винаги помни,
че някъде в безкрая едно сърце
за теб тупти! :-)

GOLQMOTO

04-01-2008, 13:16

Obicham te t1i silno....obicham te chyvash li me ti?Obicham te t1i nejno i igrivo...obicham te...O,gospodi,prosto takava obich kato na zemqta...nqma i na nebesata!Tq tolkova e silna i goreshta i plamva poveche pri vsqka nasha sreshta!Neiskam nivga poveche da b1da sama!Nikoga da ne spira...!T1i qsno,chisto nebeto e sega...i poveche neshte plache moqta dysha...tq svoqta obich nameri nai-nakraq,kakvo bez teb bilo e samo az si znaq!I kolko tebe az s1m t1rsela,kak1v li dqvol v men se be vselil...nemojeh mig pokoi da si namerq,ot styd nemojeh da prestana da treperq...Zashto li mili tolkoz te obicham?Taka e hich nemoga da otricham...zashto li iskam ti da si shtasliv?Do bezkraq dyshata vechno da e v raq...Zashto li mili ti kaji nemoga da zabravq tvoite ochi?Zashto li s tebe v sanq si az tancyvam?I s ystite si cql te opivam!
Iskam ot bog da si blagosloven...za obich...Shtastie i Lubov da si roden...da prepyskash tam visoko v nebesata i da typka v tebe s1rceto...Taka e milo iskam te sega,sas teb da b1da v1v vechnosta s celyvki nejno da te galq...i da te milvam do bezkraq

bloodfrozen

04-01-2008, 16:26

Не знам дали някой го е написал преди мен.. но все пак ще го постна.

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
който чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.

Дамян Дамянов

mimis1619

04-01-2008, 21:18

Ако ти кажа,че те обичам
за теб ще е малко това.
Ако ти кажа,че съм готова
за теб да умра,
за мен това ще е много.
Трябва да живея,
за да те боичам!

mimis1619

04-01-2008, 21:20

Едно ти никога не забравяй,
едно ти винаги помни,
че някъде в безкрая едно сърце
за теб тупти!

mimis1619

04-01-2008, 21:21

Ти беше първото момче.
Ти беше първата мечта,
първото "ОБИЧАМ" и
първото ми "ДА"!

mimis1619

04-01-2008, 21:23

Сега на вън е мрак,
нощта се спуска пак
и в този късен час
за тебе си мисля аз! :-)

mimis1619

04-01-2008, 21:25

Помислих си,че ще те забравя.
Помислих си,че като те видя
няма да ме заболи,но щом
зърнах твоите очи,сърцето
ми се разтопи и душата ми
отново ти разби!

mimis1619

04-01-2008, 21:27

Нещастна съм,защото те обичам,
а ти играеш си с мен,
да те забравя се заричам,
но все повече те аз обичам!

mimis1619

04-01-2008, 21:28

Аз всички удъри събирах
душата ми едва не изгоря,
но ако утре трябва да избирам
отново теб ще избера!

Dqvola_stz

04-03-2008, 15:25

Здравейте,
Аз съм още свеж в бранша, но ще се пробвам с едно зелено стихче, което написах когато моята любима я болеше коремчето принципно така я успокоявам и искам да чуя мнение

Бавно сядаш на компютъра във вкъщи.
чудно, защо личицето ти се мръщи!?
Питам те нежно какво те боли.
А ти мe поглеждаш в моите очи!
И казваш ми жално, с болка в гласа
"Боли ме корема, не мога да търпя"
Тогава ми идва идея една.
Да помогна на тебе,веднага, сега!
Доколкото каза преяла си май...
Отивам и правя ти топличък чай.
Отпиваш си глътчица, отпиваш си две.
Но, уви не помага болката да спре!
Решавам да взема дратични мерки в тоз час!
Запретвам ръкави, приготвям се аз!
И бавно поставям те легнала меко
На леглото до мене, май пише "Ивеко".
Повдигам ти дрешката леко нагоре
Ще мине тъгата, помни го партньоре!
Едната ми длан те нежно докосва.
Студена оказа се, това те ядосва!
Неловък момент...какво да ти кажа!
Стоплих си другата, положението да замажа.
И тя намери си своето място.
Над пъпчето мисля, или беше отдясно...
И ето започваме леко масажа
като стриктно внимавам да не мина "етажа"!
Внимателно врътках, натисках и търках.
От гледката славна се едва не побърках.
*Момичето,странно, взе да пъшка
но видя се в нея душата мъжка!*
Усещам, че спада, олеква ти май.
И ето, че виждам на историята край...
За жалост така е... изпълних молбата!
Да призная чесно, тежи на душата!
Прекрасно и финно бе твойто тяло
Такъв шедьовър се нийде видяло!
Е ,за край на масажа пак плавно поставям
дрехата на мястото и твоя поглед улавям....
Красив бе той като майска роза,
Защо ли не взех да пиша във проза...
И обзе ме странно усещане, но какво е това!?
Подутинка ли виждам на твойта уста!?
Усещам се смутно, че гледам припряно,
А ти се усмихваш и ме гледаш засмяно.
Отместих си погледа, съзрях те отново,
Когато ти казах, че всичко е готово.
Ти се усмихна и каза мерси!
И отново с радост таз стая украси.
Но уви отново съзрях твоите устни прекрасни
Неволно обзеха ме мисли ужасни..
Бях погълнат, замаян от неземна красота!
Изведнъж се сепнах: излезнаха думи от твойта уста.
“Усещам болка и дразнеща тя е
Защо се прехапах, да му се не знае…”
Погледна ме мило, сякаш ми казваше нещо
А отвътре си чувах „целуни я”, звучеше зловещо.
Смутно ми беше, срaмно да кажа..
Но как такава оферта да откажа!
И минаваме вече към фазата страшна
Да излекувам болката, била е ужасна
Малко скъсявам дистанцията, плавно…
Наведох се леко, докоснах те бавно…
Отместих ти нежно косата назад
Ситуацията взе неочакван обрат..
Усетих веднага аз твоята болка
Когато целунах те, в ритъм на фолка.
Преслава ли беше,честно, не знам
Радвам се просто че бях там.
Та мина секунда, резултат няма
Това си беше истина пряма.
Повторих, потретих опита аз
Включи се Деси и тя в тоз час.
Взаимно работехме над проблема особен
Дали това ще ми остане за спомен...

Nono

04-04-2008, 09:46

Tъга...

Тъга ,която е доведена от самота ..
Самота ,която те води до ръба ..
Ръб на отчаянието ,който води
до края на света .Мразя те ,но
не мога просто тъй така да
забравя любовта . Любов за
която аз влязох в духовна
нищета ,но все тъй самотна
е нощта....

Сега лутам се сам под
дъжда...Спомени за теб
и за любовта нахлуват в
моята глава ....

Прегърнал болката поех по пътя на
Смъртта ,защото ти тръгна си в нощта без
Да махнеш дори и с ръка....

InTheRain

04-05-2008, 21:07

Минало

Замислена вечер над златни поля
разстилаше тиха тъга
и в свежия въздух, високо над нас
простряна бе цветна дъга.

Погалена сякаш от свята ръка,
потрепваше росната ръж
и волни талази един подир друг
летяха нашир и надлъж.

На огнени ленти от двете страни
на насипа бликнал бе мак;
сред него, опити от скръб и любов,
ний чакахме дългия влак.

От синята бездна на твойте очи
се ронеха скръбни слова
и тихо, но властно прокобваха те:
"Едва ли пак нявга, едва!"

Зад сивия облак на утрешний ден
неведом бе нашият път;
умът не прозираше - тръгне ли там
или теменуги трептят.

Житейските наши пътеки тогаз
едва се допряха и пак
издебна ни мълком раздялата зла
и стисна ни нейният мрак...

Сега е пак привечер. Запад е в кръв
и в блясъци златни облен
и призракът бледен на минали дни
витае безшумно край мен.

Над празната чаша седя мълчалив,
обронил пламтяща глава,
а всичко наоколо тихо шепти:
"Едва ли пак нявга, едва!"

Христо Смирненски

Blo0dG1rl

04-05-2008, 23:04

За Светослав:

През тези дни и нощи,
през тези дълги часове
за тебе мисля непрестанно
за тебе мисли моето сърце.
Как хубаво ми беше с тебе
как времето тогава спря
и с усмивка ме целуваше
нежно в ноща.
Как искам пак да съм до тебе
да ме гушкаш ти до сутринта
и с ласки пак да ме омайваш,
както до сега.Но има пречка не отричай
тя пак те чака в ноща,когато аз за тебе плача
когато аз за тебе пак тъжа.
Мисли каквото си поискаш ,но да съм втора аз не бих могла
Избирай или мене или нея..това е твоята съдба.
Ти каза, че не си щастлив с нея каза че за мене мислиш ти
Или само ме излъга и разплака властните очи?
Запомни едно от мене , аз никога не съм сама.
На неверен да съм вярна не е моята съдба!!

Трудно е когато няма кой да те разбира!
Трудно е когато всичко обичано от теб умира!
Трудно е да вярваш на хорските лъжи,
Трудно е да спреш да вярваш в своите мечти.
Трудно е да кажеш сбогом когато ти се иска да кажеш
остани.И тогава много боли.
Боли,в живота има болка и тъга,но трябва повече
да властва радостта от любовта.
Затова когато някой си отива.Спри не го лъжи.
Кажи му остани и сбъдни своите мечти!!

ani_rihanna

04-07-2008, 07:05

Обичам те, защо да крия?
Обичам те, нима това е грях?
Дори пред всички да отричам,
ОБИЧАМ ТЕ, откакто те видях!
Честит Свети Валентин.

Призована си пред съда на любовта по обвиненията:
1. че нахлу с взлом в сънят ми
2. ограби чувствата ми и превзе сърцето ми
За тези си деяния си осъден да си с мен цял живот. Какво пледираш: виновен или невинен?

Казаха ми, че един ден е 24 часа, че един час е 60 мин., но никoй не ми каза че една минута без теб е цяла вечност!

Миналата нощ изпратих един ангел да те пази, но той се върна бързо, аз го попитах защо, а той ми каза - ангели не пазя!

Хубава си дявол да те вземе
и нека този дявол бъда аз.
И срещу дявол ще изляза на сражение
ако той застане между нас!

Той я обичаше - Тя него не!
Той я сънуваше - Тя него не!
Той я ревнуваше - Тя него не!
Той я забрави - Тя него не!

Лошо е да си пиян и да няма кой да те подпре, но по-лошо е да си влюбен и да няма кой да те разбере!

Истинската любов няма happy end, защото истинската любов никога не свършва.

Любовта не е да си намериш някой, с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш.

Майната ти обич моя,
ти не си добре.
Като мен жена ще срещнеш,
само че незнам къде.

Ако всеки път когато си мисля за теб на небето пада по една звезда,то много скоро луната ще разбере какво е самота.

Слънчице прекрасно,
искам те ужасно.
Как до тебе да се гушна,
нежни думи да ти шушна?
Аз за тебе си мечтая,
с устни да те подлудя,желая!

Ако някога ме намразиш - убий ме, вземи ножа и режи. Но когато стигнеш до сърцето - СПРИ, защото вътре си и ти!

Какво ще правиш в този ден?
Защо не вземеш да се влюбиш в мен?
Аз пък още щом те зърна,
Тъпкано ще ти го върна!

Вземи малко страст, доза романтика и шепа еротични преживявания и ще получиш бегла представа какво те очаква с мен!

Когато слънцето залязва
и губи вече свойта мощ,
помни,че то от мен ти казва,
целувам те и лека нощ!

Ако някой напише с лед върху слънцето ОБИЧАМ ТЕ, значи те обича повече от мен.

Здравей,любов моя! Вкараха ме в болницата и ми откриха вода в коляното, камъни в бъбреците и ТЕБ в сърцето.

Любов е, когато не искаш да си лягаш да спиш, защото реалността е по-прекрасна от сънищата.

Да биха знали всички птички, че ти си тъй далеч от мен, те никога не биха пели, а биха плакали със мен.

Красив роман е любовта,
в романа героите са двама,
щом станат повече от двама,
романът се превръща в драма.

Снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце,
но една пътека той не ще затрупа,
от моето към твоето сърце.

Очите ти ме гледат, сърцето ми тупти,
един въпрос ме мъчи ОБИЧАШ ЛИ МЕ ТИ ?

Толкоз много ТЕ ОБИЧАМ,
че със поглед те събличам!

С невинни мънички ръце,
ти бръкна в моето сърце.
И ето мина месец,мина втори,
но раната не се затвори
и все към тебе ме влече,
ОБИЧАМ ТЕ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ!

:-)

Ivalinka

04-10-2008, 20:10

ето едно стихотворение,което разтапя сърцето ми..........

Подарък

Ти толкоз думи ми раздаде
красиви като диамант
палат от думи построи ми
облече в думи мойта плът

Но най-голямата ми ценност
на мен,която подари
чадър ми даде да ме пази
направи го от моите мечти

Но дъжд задумка,застуди се
у вас набързо скри се ти
чадърът ти некачествен излезе
студено е.вали.

ivakavlad

04-10-2008, 21:43

Това стихотворение го писах преди близо година и мисля че най-добре може да опише как се чувствам

Болка

В ноща птиците пееха нежно
а времето беше тъй бледо снежно
че незнаех аз каде си ти
затова сарцето ме боли.

Боли ме но кръв не тече
може ли някой да го отрече
тази болка е скрита на дълбоко
в моето сърце широко.

Тази болка се поражда
и сърцето ми прояжда
защото аз тъй силно те желая
и никога няма да се разкая.

Че мойте чувства ще покажа
и на целия свят ще разкажа
за моята любов към теб
която е тъй пареща в мен.

Ако видиш птици през ноща да пеят някои ден
сети се в този миг за мен
спомниси за любовта ми сляпа
която испитвам аз към теб.

С последни думи искам да ти кажа
и мойте чувства да ти покажа
ето с тез думи сладки
може да ти се сторят малко кратки.

Но ето казвам го ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце
и не ме интересува мнението на някакви овце
дотука край свъшвам с мойте думи
но знаи щом до мен си ти никои неможе да ни погуби

serfnet

04-11-2008, 15:26

АЗ СЪМ МИТЬО ПИЩОВА, И ЩЕ ТИ ДАМ 1 КУТИЯ ФАФЛИ :) това е най-добрата поезия. Важно е, да присъства думата фафла някъде.. а не да има рима!! 8-)

RnB_Ku4kA

04-17-2008, 11:37

suitable

04-17-2008, 11:50

Това е една историйка, която си измислих наскоро :}

Вървиш си ти самотен, разхождайки се единствено за да се отпуснеш и забравиш всички онези тревожни .. неприятни мисли, борещи се шумно из съзнанието ти .. вървиш и едва, когато се откъсваш изцяло от всичко и всички .. забелязваш нещо красиво .. нещо уникално .. след секунди се сещаш, че това е едно от онези създания .. които красят .. които би трябвало да обичат .. на които не може да се устои .. мъчиш се вниманието и да откраднеш, но не се получава .. мъчиш се някак си да я накараш да те погледне, но не става .. секунди след като се отдалечиш намразваш себе си и всико около теб .. мислиш си, че трябва отново да се откъснеш от света за миг, но сега това е дори по-невъзможно от всичко друго .. съжаляваш себе си, но без да забелязваш, че в същия този момент друго, също толкова красиво създание се опитва да те попита нещичко .. нещо красиво, ако се съди по сладкото и изражение .. ти я поглеждаш срамежливо в светещите от красивата и усмивка очи и отговаряш бавно .. бавно и някакси красиво .. някакси неистиснко .. като че ли не е излязло от теб .. Напълно забравил за омразата си, се впускаш в новото си, пълно с тръпка занимание .. а аз .. аз срещнах първата .. онази която ти видя отначало .. добре не си я заговорил .. след като направих тази грешка, отидохме да се поразходим .. след известно време започнахме да се срещаме .. след още по-известно време тя започна да се среща с най-добрият ми приятел .. останах аз ей така сам .. без нея и без приятел .. странно нещо е това да се влюбиш .. един ден обичаш силно, друг ден се притесняваш дали те обичат .. като разбереш, че наистина има любов, започва да те мъчи това, че ти обичаш някакси по-силно ..

.. ето ги и стихчетата .. може да ви се сторят тъпи, но все пак бях влюбен .. ^_^ :

Чувстваш се излъган,
усещащ слабост и тъга ..
чувстваш се сам ..
самичък в пропъстта ..
всяка красота пренебрегваш ти с вина ..
искаш нещо да се случи,
искаш отново обич да получиш,
но знаеш ти дълбоко,
че това боли жестоко ..

Толкова ли силно ме обичаш ти,
да не би искаш живота ти с мен да отлети,
казвай, че ме обичаш,
дори и да те карат да отричаш!

Как да не плача,
като знам, че те изгубих ...
писна ми да се влача,
ох, защо в теб се влюбих ...

Хей, сещаш ли се за мен ?
аз съм този от вчеращния ти ден !
да същия ... с който се целува
без никой друг да те ревнува,
аз съм този, когото обичаше,
когато блузката си събличаше,
аз съм този, с когото сладко поигра
и след време горчиво разрида,
аз съм човека, с когото беше
аз съм човека, заради който крещеше -
обичам те, искам те, имаш ме
а сега безчувствено игнорираш ме ...

ronalina

04-17-2008, 14:49

16 плюс 16

За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено

по темата, наречена съдба,

и мислеха, че всичко са узнали,

щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват

това, което крият всеки път,

но вярваха, че докато са живи,

те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -

животът има свое странно Не:

шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,

а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато

света се гледа с четири очи

и радостта е двойно по-богата,

а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано

морето, този вечен великан -

голямо като обич неизказана

и синьо като път неизвървян.

Някога, някога...

Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

Беше наистина

толкова истинска,

колкото може да е

слънцето весело,

старата есен,

старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни -

изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, искащи,

мислещи само на глас.

Може би времето,

може би временно,

може би от възрастта -

няма ни улички,

няма ни думички,

няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого

пак ще се влюбим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, де сте вий,

де е сега любовта?

Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета,

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта...

АЗ никога не съм чела поезия или никога не ме е впечатлявала , но след като случайно открих произведенията на Недялко Йорданов съм твърдо решена да поправя грешката си . Надявам се и на вас да ви харесат :wink:

elf4o

04-23-2008, 19:52

Много са ви яки нещата хора браво не знам как успявате да ги пишете такива..... аз не мога просто не ми идва от вътре.

BeBsItO

04-25-2008, 17:54

И само вятър ли съм аз?

И само вятър ли съм аз?
Незнаеща,безпомощна пред силните,
...и пак мечтая....

И грях ли е ,че вятъра ще стихне,
че може би неправдата сломявам,
че искам себе си пак да открия,
но не отново...а завинаги!

Какво съм аз?
Нима съм заблудената
-отнесена от нови вихри днес...
Какво съм аз-аз пак съм наранената...
Но вярвам час след час в надеждата.

Какво съм аз?
С очите на обичаща,
и даваща и искаща от всичко!
И всичко даваща ,и всичко можеща
-идеалната?-но не сега!

Коя съм аз?
Тъй постоянна,като вятара,
преминал в бури,
покорил доброто...
отихнал след това пред слънцето...
сияещ но несигурен в доброто!
И само вятър ли съм аз?

Добротата

Едно усмихнато лице аз виждам,
сияе в очите му надежда,
на това лице аз искам да приличам,
-за да обичам,за да ОБИЧАМ!

Това лице е като слънце,
дарява топлина в студените,
в грешните –надежда,
в лъжата –истина.

И сякъш майски ден е,
посрещащ първите лъчи,
и първата любов,
и първата утеха...
А може би-това е добротата,
и само в детските очи останала
невинна ,свята!

Животът я погубва в другите,
те жертви са на собствената орис,
те жертви са на нея –добротата..
че кой добър получил е отплата??

Тя вече грешна е за всеки!
И само в детските очи е красотата,
на тях аз искам да приличам,
за да обичам, за да ОБИЧАМ!

Ако животът е песен

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
по тънка от нежната струна,
по звучен от стара соната,
по-искрен,от изгрев за двама!

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
и болка ще носи в сърцето,
в миг с шепот с зловещите думи,
в миг искрен,по-искрен за двама.

Ако животът е песен...
но не е...
животът е трудност коварна,
коварна с думи зловещи,
коварна песен за двама!

Зрдавей любов!
Здравей любов,аз мога ли да те посрешна?
В сърцето си да те открадна мъничко,
за утешение да те прегърна силно?
Здравей любов,
аз няма да избягам,че ти тъй чакана и истинска си!
Здравей,ти светлина в душата ми,
заповядай,остани...не бих желала да ти казвам сбогом!
А мога ли?-Нярно ще боли!

Че ти си всичко истинско и свято,
че ти си миг във вечноста страдание,
че ти си свобода и в грешните...
Здравей любов......аз те ОБИЧАМ!

Едно куче лае навън
И то дало е всичко от себе си,
и то търси там някъде ,
нещо...
И него дъжда е намокрил,
тъй както сълзите ми мен,
и него светът е подритнал,
тъй както другите мен...

И то е мечтаело някога...
Какво е сега?-Само лай!
Нечут,неизслушан от хората,
Един стар,забравен рефрем!

И ето то млъкна, и аз ще го сторя,
но спомен ще има за мен...
тя лаеше там в пороя...
и търсеше свят съвършен!

tova e li4no moe tvor4estvo :) pi6a stih4eta kogato mi e tujno ili tejko :) moje da vi izglejdat glupavi no za men sa mnistinski i li4ni :)

piff4ence

04-26-2008, 17:17

Iskam racete tip o tqloto mi,iskam ustnite ti varhu moite,iskam sarceto ti samo za men da bie,iskam vsqka 4ast ot teb za sebe si!ne moga,6te poludeq,ako net e celuna! Iskam te do sebe si!iskam da darja rakata ti,da galq liceto ti,da 4uvstvam kak sarceto ti bie v edin ritam s moeto… ponqkoga 4uvstvam,4e ne6to me izgarq ot vatre,kogato si do men bolkata e neponosima!iskam pone vednaj da mi kaje6,4e I ti izpitva6 sa6toto,4e I ti me jelae6 taka,kakto az jelaq teb,4e ne moje6 da di6a6 bez men…nqma ve4er,v koqto da ne zaspivam s misalta za teb.nqma sutrin,v koqto da ne se sabujdam s misalta za teb.
Nqma den,v koito da ne moga da kaja “lipsva6 mi”,nqma no6t,v koqto da ne te sanuvam do sebe si!
Haresvam na4ina,po koito me gleda6-tolkova nejno I milo;haresvam na4ina,po koito se usmihva6-tolkova sladko…
Koga 6te bade6 moi?koga 6te mi kaje6 “obi4am samo teb I iskam da badem zaedno!”?koga 6te me hvane6 za raka I 6te me odvede6 v raq?...az 6te te 4akam,za6toto te obi4am I znam,4e tova,koeto 4uvstvam sega nqma da se promeni skoro!
No ne bih iskala da do4akam tazi promqna…
A kogato tq nastapi 6te bade ve4e kasno,molq te,ne zakasnqvai!
:-)

Nassgerrack

04-28-2008, 17:28

Дискотека
от Аsalon

гледам лево,бия десно
мацки нема - става бесно!

Чаша втора водка пия
но момиче свястно
тук не мога да открия.

Клуб елитен - пълно със мадами
едните малки - другите голями.

Дебели,ниски с грим, без грим,
едничка свястна нема
да намерим, да я просветим.

Кака идва едра ,кръголика,
почва да говори
гледа ме като антика

Бягам пъргаво към бара
да избегам начаса!
/брех маа му стара/...

А там какво виждам?
Барманка красива
лепава и бяла -
като самодива!

Сипва водки, дава бири
би се вместил тука Слави
"И оркестъра да свири!"
че сме хубави и млади.

Залепвам се на бара
и поръчвам си текила
не че ми се пие,
ама барманката си я бива.

Викам "маце я ела насам!"
Днеска любовта си
плътска трябва да раздам.

Мокър парцал полетя
като птичка в небесата
и с учудващата точност
ме нацели във главата.

Нито вопъл нито стон
в напрегнатата ситуация
текилата на екс,
и от свалката - абдикация!

Rosenrot_f

05-01-2008, 18:59

Mnogo qki neshta ima tuka :) :grin:

dupeto_par4e

05-03-2008, 14:12

*
Опияняваща и тиха
Замина ти, отиде ти.
В една вихрушка се извиха
Одушавените мечти.

Пред тебе спяха снеговете
Във утешителна тъга.
Над теб звъняха ветровете
На свойта волтова дога.

Небето неизменно рано
Събра и мир, и тишина...
А в мен защо,
Защо остана
Все тази блудкава вина.
Все този недостиг на воля
Във уморената душа.
И продължавам да съм болен,
Да страдам или да греша.

Павел Матев 8)

**
Някога исках да бъдеш нещастна –
Днеска за теб ми е жал!
Няма от твойта мъка по – страшна,
По – безнадеждна печал:

Устни на мъж да целуваш без обич,
Век да живееш в лъжи...
Тъй на сърцето и камък надгробен,
Вярвай, по – малко тежи!

Давид Овадия :mrgreen:

***
Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг –

Щом знаеш, че далече или близко
щастлив или нещастен, аз живея
и весело, или от скръб подтискан,
на твойто дребно щастие се смея...

Давид Овадия [-X

dupeto_par4e

05-03-2008, 15:42

****
Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце –
от клетви, от несдържан плач по – ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!..
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия [-(

*****
Аз те обичах: обичта ми
тлее още в моята душа,
но нека тя не те тревожи
не искам с нищо да те натъжа.

Обичах те безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от нежност, и от страст.
Обичах те тъй искрено и нежно
дано и друга те обикне както аз.

(превод на А. С. Пушкин) :smt011

******
Без да съм коварен съблазнител
Дон Жуан всеяден, всеобичан,
Аз, да бъда честен, пред жените
Никога не съм бил безразличен!

Много женски имена в сърцето
аз тая като цветя в албуми!
... Скитал с момичета в полето
шепнел съм им влюбен нежни думи,

с тях за вечно щастие мечтал съм,
галейки ги плахо по косите
и от страст несдържана пламтял съм,
устни впил във порив ненаситен...

Често пъти бил съм изоставян,
сам съм бягал без да се вълнувам
Някои аз бързо съм забравял,
а за други и до днес тъгувам.

Давид Овадия =P~

djeini

05-07-2008, 18:42

Ne iskam da stavam dosadna ma ... kakvo e tva li4no tvor4estvo be xora ne v taq tema ,ne v toq razdel ,ne trqa da e tuk pffff.... :o

emoheart93

05-09-2008, 13:51

ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN

05-09-2008, 13:55

И аз реших да постна нещо мое ... това е първата ми поема на английски :) доста е клиширана и слабичка ...

LOST EMOTION

I’m sitting all alone
With the headache on my own
Wondering if I …
ever asked you why
I’m sinking down and cry
But there’s no tears inside
The punishment is bless
But my life’s a mess
I made my last efforts
I lost my last resorts .
Your image printed on my mind
Eyes closed –I’m blind
Your kiss upon my lip
Eyes closed – I slip
One more rainy night
There is nothing bright
My soul can’t stand the fight
There’s no more light
A thought of past
I hope it is the last
The memory I’m eager to avoid
But unable to resist
Is another piece of future
A lie that I dismissed
One more night of madness
One more day of hate
I wish I was brainless
I despise my fucking fate.
There’s nothing left of me
I can’t breath, I can’t see
My eyes are burning in a misty tear
I have no feelings … I can’t fear
I look around the empty spaces
There are no friendly faces
I shut myself into a cell
Tight and hot – I’m living hell
It stings inside – never let go
I am asleep – I slowly fall.
А blink of lost emotion
A time of lonely pray
A smile of torn devotion
A sight throughout the gray
My endless path is closed
My love – forgotten cause
There’s a storm inside my head
A blaze of anger is all I have !

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN

05-09-2008, 22:25

SMILE HAPPY ENJOY MY PAIN

A passive feeling went down my spine and slowly turned into a ghost
I drink another glass of whine trying to forget what I have lost
An ice cold breath throughout the air makes me shiver, makes me fear
I can see you, smell you, feel you ; you are so near – I love you my dear .

Your face looks tired, but your lips are smiling I can see your snow white teeth
A silent thought and noisy laugh , my mouth can’t talk , my lungs can’t breath
An intense expression on your face made the frost of sadness go away
And all I have is now unseen and all I can is die and pray

Your smile is perfect , your cheeks are warm but I can’t kiss them – i am gone
You decided not to speak , you broke me – I was so weak , I can’t reborn
You smiled happy at my pain , that brought you power, wisdom, reign
I’m not a victim, but I’m drained – I’m immortal – you laughed in vain!

m3ch3ncee

05-13-2008, 19:11

Любимото ми:

LOVE MEDICINE

Why this eyes are sore
And full of heavy rain?
Love him still, yet more?!
Think he’s worth the gain?!

But…handsome as he is
He deserves you not.
He wants a plain miss –
Beauty with a soul rot.

Trust, a child dear
Shed for him no tear!!

“It is hard” you say.
But world is still entire.
Sun will shine one day.
In heart will burn a fire.

Pepincetyy

05-17-2008, 12:11

Никола Вапцаров
Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

MartyParty

05-20-2008, 19:33

Съзнаваш ли грешките
направени от самота?
Съзнаваш ли съня,
прекъснат от мисълта?
Намираш ли скритата,
но очевидна празнота?
Мислиш ли с любов за мен,
както правеше през онзи ден?
Красотата ли не стига
или болката прекалено взе да се надига?
Сякаш прозрачни станаха стените,
изгуби се вечният ти плам.
Потънаха в сълзи очите,
а исках само усмивки да ти дам.
Вярвах си,че ще споделям с теб мечтите
и усмивките,и дните.
А нещастието ми само остана-
вече и за теб не смея да се хвана.
А аз очаквах да ми подадеш ръка,
да направиш невъзможната за любовта...
иим това е за сега....не съм го довършила още. :oops:
:oops: Иначе не е много добро със сигурност,но ми е първи опит.

al_bundy316

05-22-2008, 18:47

Една много романтична и дълбоко лирична поезия:

Защо се влюбих в теб маймуно,
защо направих този грях?
Нима няма други чуми,
та точно тебе аз избрах?

'Га излязохме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше любовно,
а аз те шибах във гъза.

Припев:
Не съм умрял, шъ знайш,
за твойта слива миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те!

Ти си селско момиче
и миришеш на тор,
имаш вежди говежди
и го духаш във обор!

'Га излязохме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше любовно,
а аз обратно във гъза.

Припев:
Не съм умрял, шъ знайш,
за твойта слива миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те!
:D

cookie_power

05-24-2008, 09:50

Понякога ще слушам аз потънала
без смисъл в твоите слова.
Ще гледам устните ти черни,
просмукани от многото тъга.

Аз ще се топя безмълвно,
а ти ще гледаш как се вливам във нощта.
Ще затвориш очите си с въздишка,
а аз ще гледам как всичко губи си цвета.

не знам дали може да поствам мои творения, но ето едно :D

kelcie

05-29-2008, 00:02

Ти

Изпълваш всяка моя мисъл,
прсъстваш във всеки мой сън,
изпълваш този свят със смисъл,
красиш природата навън.

Като цвете покрито със роса,
като славей в любовна окраса,
като дракон в любовна игра,
пленяваш и изпепеляваш всяка душа.

Сега не се сещам за други

gazar

05-30-2008, 04:05

woshata

06-04-2008, 16:25

:razz: :razz: :razz: тва послдното кърти..евала 8-)

vesinka91

06-06-2008, 10:54

Лека нощ
Автор:Пърси Биш Шели

Ти "Лека нощ" ми каза,мила,
Но лека ли ще е ноща?
Щом двама ни е разделила,
Тогава ще е тежка тя.

Макар душата ти любяща
да чака края на ноща,
ти с "Лека нощ" не ме изпращай
защото ще е тежка тя.

Блазе на тез,които знаят,
че двама ще са през ноща!
Те "Лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Bcu4ko_ko3

06-12-2008, 13:31

Толкова е тежко от тази страна
на високата телена мрежа
в безпътица, кална и черна стена,
буря-пясък сърцето ми реже.

Потънал, отлъчен, измамен, оплют
и надянал пак чизмите клети,
събрал самотата във глас недочут,
аз катеря, до кръв драскам плета.

И не дишам, не чувам, не виждам смеха,
дет кънти горе, сред песни любовни
ще вървя до последно, ще срина страха,
с теб ще слея сърцето свободно.

kalioo

06-20-2008, 12:14

Вървях и покорявах планината
облян в надежда и мечти
вървях и не съзирах красотата
на отминаващите дни
вървях и бързах към върха
защото мислех там ще си и ти
копнееща единствено мига
във който любовта ще победи
Но нямаше те тебе горе
останах сам със типината
прекъсвана тъй често от мълвата
за по щастливи дни

galkata

06-22-2008, 12:28

http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/06/11/5584aac397.jpg

Следваща гара

Към ада пак без тебе тръгнах,
Но правилно не бе това,
Продължавах, не спирах да се спъвам,
От инат, напук на собствената си съдба.

Вече не бях дете,
А на лъжите вярвах,
Ти като за двамата живя,
А мен живота ме забрави.

И мечтите проиграх,
Има ли смисъл да живея,
Защо живота с мен така игра,
Кога аз ще си играя с него?

Ада не ме заслужава,
Не за него се родих,
Не той трябва да ме притежава
Или поне не в тоз живот.

За теб се аз родих,
Но не си личи,
Отказваш да приемеш таз съдба,
Без мен ли искаш да си ти?

Омръзна ми да бъда все добрата,
Отказвам се от тоз театър,
Не ме заслужи ти такава,
Всяко старание отиде на вятър.

Неблагодарници сте вие мъжете,
Би го потвърдила всяка жена,
Казвате, че ни обичате,
Но когато преди малко
Ви е правила компания Другата.

Живота и без теб ще продължи,
Може да съм по- щастлива,
Но в сърцето ми оставаш ти,
В следващия живот пак ще се срещнем, любими!

galkata

06-22-2008, 12:32

http://boxman.awazo.com/photos/2007/070112shadow.jpg

Отричам се

Отричам се от всичко досега любимо,
Обичах и живота, и теб,
Ще се опитам обаче да живея
В измислен свят и векове напред.
Защо ли, питаш се ти…
Огледай се, не си ли ти причината…
От мен каквото пожела,
Го имаше, а мен… остави ме сама.
Без обич, без опора, без ласки и топлина…
Всичко това го виждах,
Но продължавах да те обичам като луда,
Да изчаквам чудото да се случи,
Но то не идваше…
Постоянно за теб плачех,
Но ти се правеше, че не виждаш,
Страдах, от липсата на любов,
А ти си мислеше, че ми я даваш.
Жалко, че толкова късно се осъзнах,
Ще продължа да плача,
Ще скитам в търсене на Моята любов.
Обичам те, не съм виновна…
Но любовта си е такава,
Сляпа и изстрадана.

crazy_girl96

06-22-2008, 16:28

Вик
И думите накрая ме напуснаха -
последните най-свидни същества,
с които в самотата, стайно-пустата,
душата ми до днеска преживя.
И думите - последните убежища
на същата душа, която в тях
намирала бе завет в тези режещи
и ледени вихрушки на света.
И думите... И тъжните, и весели
лица на всичките ми земни дни,
които цял всемир букално вместваха
в един бял лист... със четири стени.
И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.
Светът от думи зли гърмеше вън,
та губеха се сред глъчта им моите,
удавени във общия им гръм.
Наивни, смешни и сантименталностни,
напразно проповядващи любов,
потънаха в бездънния, безжалостен -
като във притчата за цар Траяна - ров.
И страх ме вледени. И вик-безумие,
от дън душа изтръгнат, прокънтя:
"Зловещице Съдба, върни ми думите!
Живота ми вземи, но не и тях!"

zorikost90

06-25-2008, 19:31

МОЯ ЛЮБОВ
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
М. Белчев

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичам, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта
М. Белчев

cvetenceto1991

06-28-2008, 18:26

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъвам аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

SiegHeil

06-29-2008, 00:37

Ах боли, боли,
защо устата ми разби..
Ах защо, защо
защо закусвах със млеко..

Точно за 4 сек го измислих, благодаря ви 8-)

suni272

06-29-2008, 09:28

Пръстен
Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което,
Все още в мен отеква като гръм,
За даденото и назад невзето,
За прошката, че с теб съм и не съм,
За думите, понякога спестени,
За ласките, които не спести,
За силата, която вля у мен,
Когато беше най-безсилна ти,
За туй, че на мое име кръстен
И твоя лош, и твоя хубав час,
На твоя малък пръстен наместо пръстен
Горещите си устни слагам аз
1960г.

soul1199

06-29-2008, 11:37

До моето първо либе"- Христо Ботев

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!... :)

soul1199

06-29-2008, 11:42

Обичаи ме и аз ще те обичам!
На обичта ти ще отвърна с обич!
Във вечна вярност днес ти се заричам!
Обичаи ме и аз ще те обичам!

Прегръщаи ме и аз ще те прегърна!
Едничка дума само да прошепнеш
със теб на край света ще тръгна!
Прегръщаи ме и аз ще те прегърна!

Целувай ме и аз ще те целуна!
И ще излее звезден дъжд небето,
в ръцете ти ще стана нежна струна!
Целувай ме и аз ще те целуна!
:)

kalinapet

07-02-2008, 16:53

Видях, че никой не се е сетил за сонетите на Шекспир. Това са няколко от любимите ми:

1
Желаем цвят от свежите цветя,
за да живее вечно красотата.
И нека вехне розата, но тя
оставя свой наследник на земята.
А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
Ти, с който тоя свят е украсен,
в нетрайното на пролетта съперник,
погребал в пъпка бъдещия ден,
еднакво си прахосник и скъперник.

От жажда за живот на смърт предаваш
това, което само предвещаваш.

8
Ти музика си. Но защо тогава
посрещаш с болка всеки пеещ звук?
Защо обичаш мъката с такава
любов и радост като никой друг?
И от какво е тази скръб? Не е ли
от туй, че ти долавяш всеки път
как стройно съгласуваните трели
със укор към самотността звучат?
Виж струните как в хор една след друга
запяват дружно в съгласуван тон.
И сякаш пеят син, баща, съпруга,
щастливо съчетани в унисон.

И те ти казват в общ, единствен звук,
че с теб не пее тука никой друг.

19
Смири, о време, тигровата челюст,
човечеството цяло прах стори,
лиши лъва от прежната му смелост
и феникса в кръвта му изгори.
Изпълвай с радост всяка нова пролет,
със скръб изпълвай есента и нас.
Руши света в неспирния си полет,
но само туй ти забранявам аз:
приятеля ми твоите мигновения
да не изрязва с тоя тъп резец —
а нека за безбройни поколения
чертите му останат образец.

Но и да нямаш милост, в този мой
безсмъртен стих ще диша вечно той.

35
Ти не скърби за тая си вина.
Не зная рози без бодли да има.
Мъглата скрива светлата луна
и в пъпката живее идна зима.
Грешихме всички. Моят тежък грях
са тези мои гибелни сравнения.
Аз всички твои грешки оправдах
и ти простих за всички прегрешения.
В съда аз взимам другата страна,
но неусетно пак застъпвам тази.
Вилнее в мене гражданска война,
воюват обич, страсти и омрази.

От теб ограбен, пак във този спор
споделям с тебе грях, вина, позор

46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.

Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

52
Аз бих те съзерцавал с часове
както скъперник свойто наслаждение.
Но радостта е тънко острие,
което губи при употребление.
И празниците с техния захлас,
тъй радостни, тържествени и дивни,
затуй са редки като скъп елмаз
във нечии огърлици и гривни.
О, нека да те пази под капак
като скъперник бързащото време.
Но как се радвам аз, когато пак
от тебе то преградата си снеме.

Чрез теб познах и скритото страдание,
и пълното със трепет обладание.

128
Ти свириш. Моя музика си ти.
Под пръстите, акорди нежни взели,
дървото с топъл, с плътен тон трепти
и очароват сложните му трели.
На струните отдава твойта длан,
а не на мене ласките желани.
Ревнувам аз клавишите, без свян
целуващи изящните ти длани.
Клавиш да бъда често съм желал.
Под пръстите ти, дълги и изкусни,
и този къс дърво не би звучал
така щастливо, както тези устни.

Блажен клавиш! Отдай сега без свян
на мен устата, нему свойта длан.

141
Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твоите грешки е съгласно.
Гласът ти не лъскае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това:
че в твойто робство гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.

150
Каква е тази твоя страшна власт?
Как тя над мен безсилния владее?
Лишен от воля, лъжа с рядка страст
очите си, че слънцето не грее.
Така обайва тази сила зла,
че аз със чиста съвест и съзнание
прощавам в тебе злите ти дела
и всеки грях наричам обаяние.
Това, което мразят в тебе тук,
ме покорява и плени безславно.
Обичам в теб, което мрази друг,
не ме третирай с другите наравно.

За любовта ти съм достоен двойно.
Обичам в тебе всичко недостойно.

Превод от английски - Владимир Свинтила

InTheRain

07-05-2008, 20:58

Когато те намерих, знаеш ли,
чувствах, че отново съществувам.
Когато ме прегърна, помниш ли, помниш ли?
Аз помня как безумно се вълнувах
и дадох ти и двете си ръце
около теб в прегръдка те се свързаха.
Аз имах и едно сърце, и то живя
за теб забързано.

Обичам те, обичам те,
тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме, обичай ме,
от никой друг не сме го искали.

Когато ми говориш, казвай ми
пак думите от първите ни срещи.
Две думи трябват само вярвай ми, вярвай ми.
Една съдба завинаги ни срещна
неземните богатства ще ти дам:
приятелство и нежност, и доверие.
И пак ще имам всичко, знам,
защото с теб сме се намерили.

skatemore

07-08-2008, 22:23

обичах те искренно
качи ми се на главата
заряза ме подло
ала те наебах в душата

FuCkInG_gIrL

07-09-2008, 08:33

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

****
Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

****
Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

****
Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

****
Сбъднато

Тялото ми помни
твоята топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

****
С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

******
За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта

****
Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

*****
Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

****
Един за друг
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

tbebsi

07-09-2008, 12:09

Изливам водопада на косите си в прибоя,
сливам се с морската пяна.

Любов, ела на брега на морето,
в мълчанието на лунната пътека,
тихо ме повикай!

Влез в морната вечерна прохлада на водите
и аз, ще бъда с теб.

Във вечността, на кроткия плисък на вълните
е мълчаливата ми клетва за вярност.

С вълните се докосвам до брега
и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.

В ласкавия танц на водораслите
спят изоставените ми детски мечти.

Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.

Ела при извора на Водите -
с дъха на вятъра - навътре, навътре -
към извора на Водите, в дъното на Нищото.

Ела край брега,
и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя,
с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,
скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия
Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят
по каменисти и пясъчни плажове.[/size]

Gold_Angel

07-11-2008, 21:02

Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Gold_Angel

07-11-2008, 21:03

Кървящо щастие

Захапвам щастието
и когато започне да кърви
разбирам, че е истинско,
но не ми принадлежи.

Хващам сънищата си
и когато се събуждам
разбирам, че са нереални
и си тръгвам.

Обиквам нощта
и когато усетя влажната роса
разбирам, че любовта си отива,
но аз бягам след нея въпреки това.

cherinka

07-12-2008, 00:03

Това ми е любимото стихотворение.
Посветено е на загиналата от туберколоза Мара Василева - Звънчето.

Димчо Дебелянов

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

ssg_93

07-14-2008, 13:05

това стихотворение го написа едно мое бившо гадже за мен и ще го споделя с вас защото много ми хареса:
Богинята на моето сърце

Ти си нежна като капка пролетна роса,
покапала по стръкче момина сълза,
тъй прекрасна си богиньо моя,
винаги ще искам ти да бъдеш моя!

Навън е прекрасен слънчев ден,
как жадувам ти да си до мен!
Да те прегърна нежно,аз да те целуна,
пък ако ще и в дън земята да потъна!

Когато те видях за първи път,
сърцето ми подскочи,спря ми и дъхът!
Обсебен бях от твойта красота,
за теб бих отишъл и накрай света!

Ти беше с друг,аз знаех това,
и в огън изгаряше моята душа,
когато очите ти в мен се взряха,
и любовта ми към теб те не прозряха!

Бях отчаян,но настъпи ден,
когато ти реши да бъдеш с мен!
Cякаш бе станала някаква магия,
а може би просто Божия орисия!

bittersweet_dreams

07-14-2008, 13:34

Пейо Яворов-СЕНКИ

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

Bloodlust

07-15-2008, 18:46

Асансьорът
Любомир Калудов

Парче обесено пространство.
Врати заключени и глухи
една под друга и под друга
(какво противно постоянство)
и дим от нечия цигара
допушена на пресекулки -
жена, която между пръсти
и шепи нечии догаря.

Натискаш копчето познато
и тръгват стълбите надолу
(една след друга и след друга)
и бавно стигаш до вратата,
която тихо ще заключиш
Хвърли на стълбите жената
обичана на пресекулки!
Ти не успя да я допушиш.

Имам една молба към модераторите - стига спахте! В темата има поне 2,3 страници излишен спам! Айде, личното творчество не е фрапиращо, но простотиите на GOLQMOTO, {{AliSiA RocKs My SoCKs}} и другите, които мислят плиткоумието си за забавно, нямат място в тази тема!

AnzaRe

07-15-2008, 19:19

Едни очи
Едни очи,
две светлини във мрака,
два пламъка,
две бледо-лъскави сияния в дъжда.
Отправени към мен,
почти напълно непознатата,
към силуета тъмен,
пламенно-ефирен, скрит в нощта.

Два лунни блясъка
и полъх от усмивка, неугасваща.
Искраца мисъл,
Ехо, само помен от тъга.
И жарък поглед, стрелнат с любопитство,
Това… дали това е любовта?

Или е просто символ на желание,
поредната измамна среща и лъжа,
илюзия в полето от мечти?
Дали е истинското, чаканото нещо,
или е само сетно наказание
Затуй, че съм човек прокълнат да греши?

ice_dirl

07-23-2008, 05:35

Любовта

Любовта е може би
твърде опасна игра –
печелят онези, които са щедри,
които не жалят свойта съдба,
дори, когато са победени.

Печелят онези,
които печалба не искат,
не се молят,
а дават без да обвързват,
ако обичат ,
пазят и себе си цели до болка,
ако се чудят,
просто са силни – не питат.

Любовта и победата
са на различни планети –
съберат ли се, раждат омраза,
и някъде там,
под земята стаени
завинаги,
са всички,
които печелят играта –
прокажена.

Аз давам любов,
само когато
сърцето обича.
Не гоня любов,
която играе
и тича.

Обичам те огнено,
ти на едно ме научи –
любовта е във всеки
още от люлката
и няма на нея
защо да се учим!

AnzaRe

07-23-2008, 10:34

Степният вълк

Степният вълк - сив единак
Хищна рожба на сгъстения мрак
Броди жаден за кърваво блюдо
Сърцето му бие бясно и лудо
Очите не виждат – в искрици горят
Оглеждат се слепи във черния път
Озъбена паст ръмжи и се пени
Ноздрите треперят - влажни и студени
И душат и търсят сноп косми или стъпки в прахта
От някой друг жаден сив единак
С изплезен език изкачва пусти могили
Взира се в небето, звездите са се скрили
Но луната е щедра и пълна със блян
И вълкът пред нея застава пиян
Прикляка и опъва косматия врат
Жална песен подема за не намерен брат
Към светлината своя зверски вой надава
Всичко бясно бавно на земята пада
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни
Сърцето му вълче е меко и нежно
Той плаче за своята празна половина
Самотен на хълма от мъката взима
И в здрача я сляпо и жално зове
При него да се прибере
Но луната е мъдра и вижда и знае
Че не е страшно вълк да ридае
Не е страшно сълза да се стичa
Страшно е когато единакът обича!

By M3

gabince_92

07-23-2008, 10:40

AnzaRe

07-23-2008, 10:56

Ако бях...
Ако бях птица,щях да пея за теб.
Ако бях поет,щях да пиша за теб.
Но не съм нито поет,нито птица,а
момчето което те ОБИЧА!

gabince_92

07-23-2008, 11:06

Бади щастлив

Не ме обичаш!Вече го разбрах!
Напразно бяха всички усилия
за обич.Не ме обичаш! И ще е
много подло да лъжеш хубавите ми мечти
за щастие.Обичам те!
Но ще те оставя,друг изход нямам.
Ти си толкова добър,но не ме обичаш вече.
А мъката не прави любовта,
затуй прости.Но чуй последното
мое желание:
Бади щастлив!Завинаги
щастлив!

gabince_92

07-23-2008, 11:13

На любимият

Едно сърце безумно те обича,
едно сърце пред тебе се кълне,
че вечно тебе ще обича,
че вечно тебе ще зове!

Обикнах те при първата ни среща
и твоят поглед ме плени,
приятели да станем вечни,
любов у нас да се роди.

Щастлива бях и те обичах,
но ти не ме разбра,остави ме
сама в живота,
но по тебе вечно ще скърбя

Не знам автора,но много ми хареса :D

AnzaRe

07-23-2008, 11:24

Хубаво ми е..

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

AnzaRe

07-23-2008, 11:27

malkyglezotika

07-26-2008, 08:33

Затварям очи и се крия
потъвам в своя собствен мрак,
а мисълта ми отвътре напира
за един нов по красив свят.

Искам да съм добър и мил
да ти казвам често обичам те
но такъв съм си се родил,
да се променям няма смисъл.

В пръстите гори желание
да пиша нещо, да творя,
да вложа в него упование,
а не една несбъдната мечта.

Душата си изливам в стихове,
макар на глед и непотребни
които без да искам търсите,
в нощта като едно знамение

После ще си легна уморен
ще затворя тежките клепачи,
и ще те сънувам все така до мен
каквато те отгледа любовта ми.

Платната на фрегатата плющят
от вятъра напиращ върху борда
на палубата под дъжда
изправен с бурята се боря.

malkyglezotika

07-26-2008, 08:35

Не разбираш ли, че остаряваме
не всеки час, а всеки момент
и така се отдалечаваме
от младостта си ден подир ден.

Ти не ме обичаш повече
тъй че просто ме пусни,
остави ме сам с болката
остави ме и си върви.

malkyglezotika

07-26-2008, 08:36

девойка мила

Обещай и повече не ме търси
закълни се и хлопни вратата
недей посяга , а го забрави
компютъра, семейния в чата.

Вдигни глава играта свърши
недей проронва бисерни сълзи
тъгата в силно вино удави
самотна върху кръста си бъди.

***

Лети пеперудка малка и мила
с две сладки крилца в унисон
и не спира да мърка в ефира
за да радва детето бонбон.

Кацна веднъж на рамото мое
и присви свойте цветни крилца
погледна света от високо нагоре
и занемя като дивна зора.

Всичко това е приказка една
за момичето което познавам
скрило се под чуждата сянка
на една песен отдавна забравена.

Може днес да не дойдеш на среща,
може дълго писмо да не пращаш,
но драсни поне два три реда
и закачи една снимка за спомен.

С дългите си хубави бедра
седеше мило с мишка във ръка,
и чатенето страст за нея беше
и стиховете жадно тя четеше.

На бюрото седеше кръстосала крака
главата я болеше от празните слова
поеми и куплети - ужас докога
разбъркано е всичко в малката глава.

cvetenceto1991

07-28-2008, 14:02

AnzaRe

08-01-2008, 08:20

За мене ти си

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта.

EmosEatShits

08-01-2008, 12:27

пха! може ли да поовърна....

sladinkata_marti_

08-11-2008, 16:57

:-D

AnzaRe

08-12-2008, 06:51

Залез е

Студени са червените слънчеви лъчи
не се ли взират дръзко
моите и твоите очи
Полъхът на вятъра е леден,
идващ стреснато от юг
Пухкавите облаци превръщат се в скреж,
отчупват се и падат тежко
в едно море
Завършващ със спомен за един копнеж,
тъжен е и веселият летен ден

AnzaRe

08-14-2008, 07:13

Любовни СМС

Живея ,защото живееш и ти ,човек сам ,защото човекът до мене си ти,моето щастие с твоето име наричам,ти съществуваш и аз те ОБИЧАМ

Да обичаш значи да страдаш, за това обичам този който си заслужава страданието.

Ти беше малко дете и ти трябваше играчка, подарих ти моето сърце , а ти в играта си го смачка.

Мило откараха ме в болницата и откриха камък в бъбреците ми и пясък в кръвта ми ,а може ли да попитам защо те откриха в сърцето ми?

Ако заспя ,ще те сънувам,ако се събудя ще те видя, а ако те видя ще се влюбя , а ако се влюбя няма да те забравя.

Хубава си дявол да го вземе и нека този дявол бъда аз,и с бога бих излязъл на сражание ако и той застане между нас.

Ще напиша на всички тухли "Липсваш ми",та дано някоя ти падне на главата и да разбереш колко много боли,когато някои ти липсва!!!

Обичах те,когато бе с него.Обичах те когато бях сам.Обичах те когато ти казвах че те мразя.Обичам те и в този миг СЕГА.

Ако 100 човека те обичат,то аз съм един от тях.Ако един те обича,то това съм аз.Ако никои не те oбича,знаи че мен ме няма на този свят!

Един мъж си забравил GSM вкъщи. Вечерта се връща и си чете SMS-ите:
първия:
"Мили мой любими, звънни ми като можеш, моля.Целувам те!Твоя Мими."
втория:
"Вече звъннах, не се безпокой. Жена ти."

SMS:
Хайде утре да закусваме заедно?
Да ти се обадя или да те побутна с лакът

marinka_89

08-18-2008, 10:16

Здравейте..съжалявам,ако това стихотворение вече сте го срещали..а ако не сте..надявам се да ви хареса :-)

Роберт Бърнс

ФИНДЛИ

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

dark^ch0c0lat3

09-02-2008, 17:55

нямах време да прочета всички,така че ме извинете,ако повторя някое - друго :oops:

Давид Овадия

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя..

Веселин Ханчев

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Тя си посипва главата с пепел - Валери Петров

Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти,
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.

Не, само ако знаеше за мене какво си,
би казала "да" завчас,
на теб не са ясни тези въпроси
и затуй говоря аз.

Ти за мен си всичко. Не роза и не блен.
Аз без теб съм нещастник последен.
Ти си абсолютно всичко за мен
и не можеш ме остави тъй беден.

Ти си тука тоз въздух, туй стъкло, тази маса,
ти си вънка слънцето и белите брези,
ти си вкъщи машинката, която ръждяса
от пролетите по тебе сълзи.

Ти си бръсначката сутринта
и ти си кръвната фибринна мрежа,
която мигом ми спира кръвта,
когато със теб се порежа.

Без фибрин човек свършва със празни вени,
а без слънцето сякаш е слеп,
а ти... ти си всички неща изброени,
как искаш да живея без теб!

Тъй говоря аз, нервен, спиртосан и свит,
мумифицирано кухо човече,
на което таз пепел придава вид,
че само се разпада вече.

А под тъмнокеремидена коса твоят ирис
блести тъй тропичнозелен.
Този поглед, този глас, този мирис,
боже мой, те са всичко за мен!

Ти за мен си всичко. Започвам пак.
Цял следобед как тука седиме,
дай ми със кимване мъничък знак,
по слепите очи погали ме...

Но ти се посипа... Не внимаваш никак...
Позволи да те почистя с ръка.
Та ти издуха съвсем пепелника,
кой те кара да прихваш така!

ТАЙНА
Блага Димитрова

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.

Раздяла
/Георги Свежин/

Приятен път! И както казват – здраве!
Останалото – вятър и мъгла.
Ти в моя труденделник ме забрави,
Ти беше с мене язвителна и зла.

Ти не пестеше своите измени
И клетвите си не пестеше ти,
Спести ми само твоето горене
И своята сърдечност ми спести.

Очите ти – далечни и студени –
Ме гледаха без доброта и страст,
Но аз не срязах гневните си вени
И гневни думи не изрекох аз.

Не те осъдих яростно и строго,
На друг оставих този дълг нелеп.
Ако намерих или загърбих бога,
Това дължа единствено на теб!

Павл Матев

Отвори ми...
... Нося тишина.
Зная тайни притчи за жените.
Погледни ме само във очите,
за да видя малко светлина.

За да ме прегърне синева,
и чрез съхранената надежда
нека да остане без слова
гонената от живота нежност.

Нека във мълчание кипят
жестове, пространства и неволи.
Надживели и любов, и пролет,
птиците мълчат през есента.

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Обичай ме

Лиана Даскалова

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се закратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност,

дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня - макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води...

Дорде е горда моята глава,
от болки и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе, и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в моите грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки,

дорде от старостта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни:
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кротост.

Ще потъмнеят моите очи,
ще гледат тъжно - сякаш че са слепи,
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега,
а пък тогава двойно ме обичай!

Таньо Клисуров
Прошепнати думи

Аз никога във нищо пръв не бях.
В училище- добре се учех просто.
По физкултура с мъка изиграх
поредното възлизане на лоста.

Другарите ми, с мъх набол едва,
изпращаха момичета до вкъщи.
Аз слушах как разказват след това
за първите целувки. И преглъщах.

В казармата да бях поне веднъж
улучил най-добре в стрелбите разни.
Останах си и там един и същ
и отпуск рядко получавах в празник.

И примирен със мисълта почти,
че в нищо няма да съм първи, трепнах:
"повярвай, първи ме целуваш ти",
една жена, когато ми прошепна.

Лъжа ли, истина ли бе?- у мен
прошепнатите думи още тътнат...
Аз се родих повторно този ден,
а подир девет месеца- синът ми.

ами засега толкова :P

AnzaRe

09-04-2008, 08:35

Мога...

Мога да те забравя,но не искам.
Мога да превърна чувствата си в лед.
Мога да искам,която поискам,
но аз искам само теб.

Ако беше...

Ако беше сълза в очите ми,
никога не бих плакал,за да не те загубя.
Ако можех със сълзи да те върна,
цял живот бих плакал,за да те имам.

Обичам те...

Обичам те през ледове и бури.
Обичам те през огън и вода.
Сърцето ми докрай е твое,
докрай-дори и след смъртта.
Аз вечно верен ще ти бъда.
За теб ще дишам аз.
Дори накрай света да бъдеш,
за теб ще мисля аз.
http://www.teenproblem.net/svalki/emoticons/7.gif http://www.teenproblem.net/svalki/emoticons/2.gif

unknown_lady93

09-05-2008, 22:10

Целунах те в последния ни час
целунах те , защото те обичам ,
дори да съм далеч от тебе аз
душата си пред тебе пак събличам.
Ще те докосвам с вятъра в нощта,
ще те целувам в сянката на мрака,
ще те прегръщам в твойта самота
и всяка нощ отново ще те чакам!!!

xxXroshawkaXxx

09-11-2008, 12:43

:::
...Може би в друг свят..
непознат за нас...
има нежен кът...
за влюбени сърца..!
Надалеч от тук...
ще намерим дом..
аз разбрах сега..
не ме е страх..
някъде дълбоко в мен..
аз знам..
има път за нас...
и не съм сама..
сега...
Обичам те безкрайно..!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...!
...
Бях така смутена...
но сега разбрах..
любовта във мен гори...
и не чувствам страх...!
Виждам чуден свят..
във очите ти...
само миг със теб..
разкрива как...
щастливи сме...на този свят...!
Аз знам..
има път за нас..
и не сме сами..
сега..
Обичам те безкрайно...!
Денят идва след нощта..
с нова светлина..
щом си тук до мен..
има път за нас...
Има път за нас!

:smt007 :smt007 :smt007

xxXroshawkaXxx

09-11-2008, 12:44

Tedi4ka

09-11-2008, 13:03

Започвам със Невена Петкова-Празна Душа

Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

Tedi4ka

09-11-2008, 13:06

И може да се каже че ето тези са много хубави :) Отново на Невена Петкова

Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?
Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?

И ето тези :oops:

Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!

Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

Някой ден-1

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

:) :) :) :)