View Full Version : Едва ли има някой,като мен...който е страдал като мен
Тъжна съм
08-20-2007, 12:51
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Cvetito_master
08-20-2007, 12:54
дай си скайпа плс
mila imam mn malko vreme za6toto b1rzam zna4i ne se zatvarqy v sebe si jivota e pred teb opitai se da b1de6 6tasliva za6toto jivota e krat1k ne go propilqvai kato pla4e6 ne si zaslujava kaji na roditelite si za tova 4e si bolna za da predpriemat merki ako iska6 da pogovorim malko pove4e za6toto prosto sega mn b1rzam mi pi6i ili tuk teikaAa.aha.bg ili tweety1991@abv.bg 6te sedna kam 20h 6te se radvam ako mi pi6e6
6te o4akvam da go napravqi6b za da ti kaja nqkoi ne6ta
sasha_90
08-20-2007, 13:02
Здравей,съжелявам за нещастието,което се е настанило в живота ти.Има 2 израза,който много ми помага в трудни моменти.А той е:"Винаги има някой който е по-зле" и "Живей напук на другите".Знам,че не мога да ти помогна,но опитай да мислиш за нещо по-положително.
MostHated
08-20-2007, 13:14
Здравей виждам че само момичета са ти писали да си чатите е и аз съм си чуствителен какво да направя :) ако някой път искаш да споделиш нещо или просто да се оплачеш или поговориш с някои ето скайпа ми x-ecutioner91
Никога не е излишно да споделиш на някого,когото не познаваш,защото не е пристрастен и ще ти даде искрен съвет.Ти тук намери слушатели,но и аз бих искала да се присъединя към тях и да ти бъда приятелка,долкото мога. s1ni@abv.bg е е-мейла ми.Пиши ми винаги,когато пожелаеш,аз съм на среща,за да си поговорим :wink:
здравей..историята ти наистина е много тажна но колкото и банално да звучи ще ти кажа - не се отчайвай..и ако наистина имаш проблем като анемия трябва да потърсиш лекарска помощ...плс напиши си скйпа
thefreak
08-20-2007, 13:39
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
FataMorgana
08-20-2007, 13:59
sweet_stela94 е skypa ми,ако имаш нужда от някой на който да се оплакнваш.
ама ако имаш анвмия ,мисля че е лечима иди при някой лекар.
Няма нужда да умираш бавно един ден,ще се омъжиш и ще си имаш деца и съприг които да те обичат,а покрай тях и добри семейни приятели.
Само трябва да си по отворена към света,все ще има някой който иска да ти бъде приятел.
sladkish_14
08-20-2007, 15:40
Изправи се пред живота!Иди на лекар като за начало и им покажи,че ти има нещо как може така???И аз страдах за едни неща и го показах,затворих се няколко дена сама в стаята и да видиш колко бързо ми обърнаха внимание!Не се оставяй така и аз бях като теб и разбрах че съм грешала и само съм се оплаквала напразно!Защото ако се опиташ можеш да излезнеш от тази ситуация,аз излезнах!Успех дай го по смело :smt006
Seducti0n
08-20-2007, 16:00
cvetetooooooooo@abv.bg Това е имейлът ми,ако искаш ми пиши да помагам,с каквото мога. :wink:
CuRly_Doll
08-20-2007, 17:51
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
i az taka smqtam :wink:
100% моя живот е по-скапан но просто трябва да се бориш и тва си е.
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Анемията се лекува!Защо вместо да се самосъжаляваш не потърсиш спешно медицинска помощ докато е време?А защо си мислиш че на никого не му пука за теб?Предполагам че е така защото може би майка ти не ти обръща внимание.Но сигурно си има проблеми трябва да я разбереш!Да не мислиш че и е лесно да се справя сама с отглеждането на дете?Тя трябва да е едновременно и майка и баща!Сигурна съм
че ако я помолиш да ти отделя по 10 минути на ден за да си поговорите няма да ти откаже!
Казваш че нямаш приятели.А потърсила ли си си или си прекалено заета да се оплакваш?Интернет е мястото където можеш да намериш нови приятели-използвай го!Потърси хора по скайп например от твоя град!Коя е любимата ти група?Комуникирай си с нейни фенове!/разбира се сигурно не трябва да те предупреждвам да си много внимателна с хората в нета :wink: /
Относно твоя баща-струва ми се че се обвиняваш че си е заминал и не си могла да го спреш.Щом така е решил ОК!Просто не се тормози повече с него!
Не можеш да напрвиш нищо освен да продължиш напред така че стегни се!
И не си мисли че никой няма твоя проблем.Има хиляди хора които живеят много по-тежко от теб!сигурно знаеш-винаги може да е по-лошо!Просто се замисли колко много неща имаш които др хора например нямат!Има такива които изобщо нямат родители пари за храна и през живота си не са докосвали компютър/.Но ти имаш всичко това нали?А помисли за хората от третия свят?Как е възможно да се възприемаш като най-нещастното същество?
Мила,СИГУРНА съм,4е си едно прекрасно моми4е :) Недей да се затваряш в себе си,моля те [-o< Просто се опитай да бъдеш по-силна.покажи на вси4ки,4е си силна и борбена ли4ност!НИКОГА ама НИКОГА не се предавай!Трябва да вярваш,4е ще успееш.Виждам,4е тук ве4е са ти дали няколко skype и email-ли защо не им пишеш :wink: поговори с тях...ако искаш и с мен didi56561 :arrow: това е skype ми :) Бъди истинска и се радвай на живота докато си млада.Анемията се лекува :wink: Кажи на майка ти за нея,тя не може дане те заведе на лекар...дори поговори с нея за това,което преживяваш.Знам,4е ще ти е много трудно,но го направи за себе си :) :wink: Знай,4е в този живот никога няма да е лесно,за това погледни живота в о4ите и му кажи:''Майната на проблемите,защото аз ще ги преживея и ще преуспея!'' :wink: Пак те моля,не се затваряй в себе си,това е най-голямата грешка,която правят пове4ето хора.Напротив :arrow: говори за проблема си открито и покажи,4е НЯМА какво да криеш!Не бива да се страхуваш от това,4е някой ще ти каже нещо лошо,преглътни го и продължадай с пълна скорост :wink: След време ще си намериш и гадже(ако още нямаш) и ще видиш,4е светът е за 2ма :) ще видиш колко е хубав и ще имаш много приятели и хора,които те оби4ат и държат на теб :wink: НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙ В СЕБЕ СИ!!!!!!! :arrow: това винаги го помни и ще се оправиш :wink: УСПЕХ!
love_enrique
08-20-2007, 19:21
Ето и няколко съветчета от мен
1-Направи си дневник и пиши в него всичко положително
2-Иди на фризиор и си направи нова прическа
3-Ако можеш,купи си нещо новичко(може и мъничко,важното е да ти харесва)
4-Облечи се с любимите си дрехи,обади се на някой познат(ако нямаш приятели) и идете на кино или дискотека
5-Колкото и тъпо да звучи -усмихвай се по-често !
УСПЕХ :-D
KiSs_mY_LiPs
08-20-2007, 19:44
:smt010 :smt010 Просто е ужасну.. Не мисля че трябва да се затваряш вав себе си...Поговори с някои намери си фр с който да излзиаш и да се забавляваш..Просто нз..Дано се управиш :smt010 :smt010
Горката ти....но наистина има хора които са страдали повече!И все пак кажи на ваще за болеста ти
SinisterDoll
08-20-2007, 21:29
Наистина ти съчувствам,но както знаеш всичко си има решение.Съгласна съм напълно и със мнението на Госта по-горе.Не мисли,че само на теб не ти е лесно.Утешавай се с това,че винаги може да бъде по-зле. :-s Успех занапред ;-)
поздрав с песента Ахат - Монолог :-({|= :smt006
Seducti0n
08-20-2007, 21:55
Каквито и да са твоите родители,нищо не оправдава проявеното безхаберие спрямо теб.Те са длъжни да се грижат за теб и да ти осигурят нормална среда за живот. :wink: Говори с тях,час по-скоро и ги уведоми за здравословното си сътояние.Не се оставяй на течението,а се бори за това да си осигуриш едно по-добро бъдеще.Със сълзи нищо няма да пистигнеш,със самосъжаление също.Като за начало си потърси приятели на които можеш да разчиташ,да се доверяваш и да споделяш.Живота е прекалено суров и безмилостен и за това трябва да си помагаме взаимно.А ти най-добре ще направиш,ако си помогнеш сама като потърсиш рационално решение на проблемите си,с което ще сложиш в порядък и живота си.Късмет и никакви сълзи повече,бори и ще победиш. :wink:
faster_pr
08-20-2007, 22:04
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
Правилен отговор!
Има и много по-зле, но се оправят, нали?
Аз съм такъв пример.
Иди и говори с психолог!
Tempestjuji
08-21-2007, 12:46
"......и помни,че когато вс се прецака може да стане по зле."
4аст от всеизвестната фраза ....всеки се е чуствал така
:wink:
ТраЛаЛа`f
08-21-2007, 12:54
Като за начало няма да е зле да спреш да се самосъжаляваш.
music_pirate
08-21-2007, 16:13
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
e za6to nqma6 priqteli .. le le naistina mnogo gadno ... mnogo sujelqvam ( za6to ne kaje6 na maika si 4e si bolna )
kato iska6 mi pi6i v skypa
`hot_kiss_f`
08-21-2007, 16:46
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Naistina mnogo t1jna istoriq....
6te ti kaja samo edno ne se ot4aivai i ne si misli 4e tova e kraq na sveta, misli za ne6to koeto haresva6,koeto te radva, koeto te kara da se 4uvstva6 6tastliva i 6te ti bade po-lesno.
A i kaji na maika si za bolessta, i ne si misli 4e ne i puka za6toto 100% ne e taka.
Sunny_Girl0345
09-10-2007, 20:01
Милата! Сигурна съм, че ти си едно много добро, разбиращо и хубаво момиче.Много бих искала да се запозная с теб. Пиши ми на мейла miss__sweet@abv.bg Ако ми пишеш/за което се надявам/ само пиши, че си ти.
За твое испокоение мога да ти кажа,че има и по-зле от теб(Аз съм самият пример)
la_loba_mariana
09-11-2007, 09:39
moq skype e mimoza9318 ako iska6 me nameri tam i 6te si po4atim.6te ti razkaja nqkoi ne6ta ,a mejdudrugoto te savetvam da ne se zatvarq6 v sebe si i znai 4e ako na nikoi ne mu puka za teb pone ti se griji za sebe si.kato strada6 samo im dostavq6 udovolstvie.smei se.obi4ai si jivota kakavto i da e.i znai 4e na nikoi jivota ne e idealen.i moq sa6to ima problemi na momenti se ot4aivam i mi e tejko no si kazvam -moje na nikoi da ne mu puka za men no az se obi4am ,obi4am jivota si i nqma da se predavam.taka misli i ti
съчуствам ти но не знам как да ти помогна сори :smt086
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
първо, генерализацията е симптом на депресията. второ, това, че вашите са разведени абсолютно НЕ Е оправдание да се самосъсипваш. ядосана съм. защо ли? ами защото познавам достатъчно деца от разбити семейства които не го използват за предлог да се самосъжаляват, които са намерили начин да завързват приятелства. Защото познавам и себе си - да, баща ми е зарязал майка ми с бебе на ръце, зарязал е и двете ни. Запознах се с него когато бях на 6, бързо открих, че не му пука за мен, че иска само да си играем на семейство и след това да ме зареже някъде до някой следващ празник. Сега се появява колкото да вгорчи живота ми и пак да изчезне. Имала съм моменти когато ми е било тежко, когато съм искала да си изплача очите, от болка и безсилие... Но не съм го правила. Значи не е невъзможно.
Не е като да не може да се направи нищо. Всеки един сам решава дали ще потъне в самосъжаление или ще се изправи, ще хвърли миналото зад себе си, ще ибърше сързите си и ще опита да продължи напред.
Казваш, че си болна и всичко, но това не е ли още един предлог да ти съчувстваме и да те съжаляваме? Вземи в живота си в своите ръце, момиче, защото ако чакаш другите да те"спасяват", ще стигнеш до момент, в който вече и да искаш няма да можеш да си помогнеш.
Sweet__baby
09-11-2007, 13:49
ето ти и моя скайп ... dayana93 :|
Аз съм по-зле ,но и твойто не е на хубаво...аз бих желала да не познавах баща ми ](*,)
Мила много съжелявам :( . Мисля , че ти трябва помощ и подкрепа. Много ще се радвам да ми попишеш nomoretears@abv.bg :smt006 . Много искам да ти помогна с каквото мога :smt056
ZaHaRcHe
09-11-2007, 21:41
мн съжелявам миличка ако си от варна пиши ще ти помогна с каквото мога
Ето ти и моия скаип revange_ надявам се да помогна по някакав начин . Пиши ми ако някои път ти се прииска да си поговориш с някои
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
zdravei.naistina mn sujalqvam za ne6tata koito sa ti se strupali na glavata naistina trqbva da e mnogo gadno..no tova ne zna4i 4e trqbva po cql den da oxka6 i da xlen4i6...edin poznat izgubi ba6ta si,kogato be6e na 11.o6te e jiv i ne e trugnal da umira.za anemiqta-ot neq ne se mre.no po dobre kaji za60oto moje da se vlo6i i plus ttva ti ot kude si tolko sigurna 4e e anemiq?za priqtelite...forumite i skype sa podxodq6to mqsto da se sre6ne6 s novi xora..aide uspex
Ако имаш обикновена желязодефицитна анемия от нея не се умира!
Почти всяка жена някога е имала подобно нещо, без дори и винаги да усети.
Иначе по-добре без баща, отколкото с някой олигофрен, който да ти трови живота. Твоят щом не се интересува от теб ясно колко е стока. Горе главата, ще ги осъзнаеш тези неща и ще се оправиш!
theEXPLOITED
09-12-2007, 20:30
LIFE IS A BITCH AND THEN U DIE колкото по-рано го осъзнаеш толкова по-добре!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
AnTiBuLLsHiTs
09-12-2007, 20:59
Мм няма да те успокоявам.Обаче от самосъжалението няма смисъл.Проблемите няма да се решат сами..ами вземи си поплачи малко и се вземи в ръце.Намери си приятели и се опитай да го преодолееш.
Когато имах проблеми и аз се самосъжалявах ама един ден си викам "Абе к'во съм взел дас е занимавам.Е**л съм го ще се измъкна от тая лайняна яма." и положих малко усилия и сега съм довоел от себе си.Но това зависи от характера на човека..Не се предавай к'вото ще да става.
mtg1992bg
09-13-2007, 06:43
Трябва да кажеш поне на майка си за болестта. Наистина анемията, ако се хване по-отвреме, е лечима. Не трябва просто да се предаваш!!!
Баща ти може и да ви е напуснал, но майка ти е още там, при теб. Сигурна съм, че ако получиш нейната подкрепа, ще ти е много по-леко.
От написаното от тебе виждам, че си готова да се предадеш напълно, а не бива така! Както и другите казаха "Живей напук". Нека това е твоето мото.Живей напук на баща си, който ви е напуснал. Живей напук на болестта. Не можеш просто да си кажеш "Аз ще умра , няма смисъл да правя каквито и да било опити да оправя живота си". Докато си жива, работата ти е да живееш, а не да мислиш за смъртта. Всички ще умрем, така или иначе.
Мисли си за живота, мисли си за бъдещето, защото ти ще имаш такова, при това хубаво, стига да кажеш на някого за анемията и да ти се помогне!
Самосъжалението не води наникъде!
Виждам, че много хора предложиха своите и-мейли и скайп-адреси, но ако имаш нужда от приятел, от слушател или от съвет, пиши ми kalina.lazarova1991@abv.bg !
ThunderGoddess
09-13-2007, 08:49
В живота е така ... има добри и лоши моменти. Стува си да изживееш лошите моменти, за да се добереш до добрите. Трябва ти вяра ... вяра, че можеш да се справиш и много подкрепа. Ето, и аз си оставям скайпа, та ако искаш пиши - spinefarm_rec. И не забравяй да вярваш! Винаги! Не се предавай така лесно, покажи на света, че можеш да се справиш въпреки всичко, което ти е причинил живота!
bqsna_teenagerka
09-13-2007, 16:13
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
1. ооо има много по зле от тебе драга!!!! ти нямаш проблеми!
моите родители са се развели,когато съм била бебе. 10г не бях виждала баща си!!!
сега живея при него,и ако знаеш колко съм щастлива,колко се радвам на живота си,колко се радвам 4е го имам,колко се радвам 4е имам ве4ерята която изядох,дрехите които нося...защото има такива които ме4таят да имат и 4етвърт от моето,а нямат тази възможност
2.нямала си приятели? ами намери си! който търси намира? 4увала ли си тази поговорка?
3.по цял ден пла4е6 и се окайваш? защо? има ли смисъл? ще промениш ли нещо със сълзи? не! губиш си времето!
стани и прави нещо,излез на кино,ако нямаш с кой...аз ще дойда с теб!
4.вашите не знаят 4е имаш анемия???? нз ти как си разбрала а те не...но и така да е какво 4акаш?? ](*,) ](*,)
пропиляваш един живот ей така!!! а знаеш ли колко други се молят още да живеят,а не могат :smt012 :smt010 :smt009 предполагам сещаш се за какви хора ти говоря! прекалено скъпи станаха ве4е животите на този свят,не всеки може да си го позволи! не пропилявай един и ти!
gabrielka@a
09-13-2007, 18:01
Не се отчайвай! [-X Това,че вашите са се разделили,не значи,че живота ти приключва и никой не те обича!Просто сега си самотна,но това определено може да се промени....излез навън с приятели,на кино....не е края на света-не се отчайвай!
mila mn zajalqvam za tova korto si se e slu4ilo ako iska6 mi pi6i na skype tami_235 6te pi6a s teb s udovosltvie :( :smt006
FreeSpirit
10-14-2007, 09:09
Хей не се затваряй в себе си и живеей живота с пълна пара :)
Аз също съм дете на разведени родители,само дето "майка ми" не ме погледнала от 15 год.
Винаги се намират хора ,които да мислят за теб и които да държат на теб,просто трябва да се огледаш ;)
zagada4no_sladka
10-14-2007, 16:21
Mn tujno ;(;(;(kakvo da ti kaja produljavai da jivee6 bori se i kaji na maika si 4e si bolna tq 6te ti pomogne :smt010 :smt010 :smt010
Mimka_sweet
10-14-2007, 20:42
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
И със сигурност има хора на които им е писнало от киселите ти постове.
SweetBunny
10-14-2007, 22:09
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
можеше да си много по зле. само търсиш някой да те самосъжелява. Е ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ. ако ти не си помогнеш, никой няма да ти помогне. умираш ти - стига си внушава. Радвай се на живота. Мислейки колко си зле, ти не виждаш хубавите неща, които ти се случват, не чакай нещо кой знае какво да ти се случи - объщай внимание на дребните неща. Все няма ли някоя баба, която да те обича??? Някой роднина? Да? Е радвай се, че ги има, благодари на съдбата, че са с теб. Ако ти не даваш любов, никой няма да ти дава. Стига се терза и самосъжелява. Кой обича такива хора??? А има доста по-зле от теб.....
soulripper
10-25-2007, 20:53
hey,милика, не се отчайвай.
Аз имах много тежки моменти ,които продължиха от2001-до 2004 и бях в подобна ситуация.НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ!Ако искаш можеш да ми прати6 лично съобщение.Аз самата съм пример за това,че тези неща се забравят и че въпреки всичко живота е хубав.
Ще се радвам ,ако ми пишеш!
gothic_angel
10-26-2007, 05:31
Дай скайп плс :)
gery_berry
10-26-2007, 07:13
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
ИиИ сиИи МеГъЪ БезЧуСтФеНъЪ СфИНяЯ
DevilWish
10-27-2007, 20:43
Здравей,съжелявам за нещастието,което се е настанило в живота ти.Има 2 израза,който много ми помага в трудни моменти.А той е:"Винаги има някой който е по-зле" и "Живей напук на другите".Знам,че не мога да ти помогна,но опитай да мислиш за нещо по-положително.
Така е .. не губи надежда и се опитай да станеш по-близка с родителите си ;)
The_special_one
10-27-2007, 20:50
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...WOW :cry: Знаеш ли не се отчайвай и гледай напред!Моя живот също е доооста кофти ама се опитвам да гледам позитивно на нещата и живея с мисълта-всяко зло за добро(надявам се)Ако наистина си болна най-добре се лекувай,все пак имаш само един живот!
П.П. ПЛС дай си скайпа
ThankYouVeryMuch
10-27-2007, 21:01
Темата е на повече от 2 месеца !
The_special_one
10-27-2007, 21:03
Темата е на повече от 2 месеца !Това не го видях :-| но виж,че не е забравена!
MaRiNkA_16
10-27-2007, 21:06
moga da kaja 4e vsqko 3-ro momi4e dnne6no vreme e prejivqlo ne6ty takova prosto i az neznam kvo moga da kaja i az sum v dolu gore su6tata sityaciq samo deto e po ocvetena v kurvavo ama kakto i da e....takuv e svetut ne se ot4aivaite
The_special_one
10-27-2007, 21:09
Баси живота...на всички ли е гаден бе?!?!
HePeAJIeH
10-28-2007, 10:13
Съжелявам за тази твоя болест :-k Първо кажи на вашите! Второ не се самосъжелявай а се бори за своето оцеляване и си потърси истински приятели!Успех ти желая =D>
rihannka
10-29-2007, 09:23
здравей!не мога да ти помогна с нещо,но ако искаш да си пищем и аз ще ти дам скайп като другите nadi7ooo..ако искаш пиши
UnaBletoLoVeU
10-29-2007, 09:47
Наисина е ужасно гадно, когато се чувстваш сама и изоставена от света. Обаче съм сигурна, че има поне 3ма, на които им пука за теб. Пък и не си в непоправимо положение. Това е нещото, което винаги ме крепи :arrow: "Накрая всичко е наред. Ако не е наред, не е краят!"
Някой беше написал
Живота е прекалено суров и безмилостен и за това трябва да си помагаме взаимно.
Аз пък съм на мнение, че животът е точно такъв, какъвто го направим ние хората. Ние го правим бойно поле, в което се сблъскват омразата, завистта, злорадството, стремежа да потъпчеш другия. Важното е да намериш човек, с когото заедно да се изправите срещу неприятностите. За начало можеш да пишеш на хората, които са ти дали е-мейли и скайпове ;) Така ще почувстваш някаква сигурност и утеха, било то и от непознати. Ще се заредиш с положителни емоции и ще се видиш, че положението ти не е толкова зле, колкото изглежда.
Punisherrr
10-29-2007, 09:48
Всеки страда за различни неща и си ги преживява различно.
sweet_baby_f
10-29-2007, 16:36
mn tujna istoriq :cry: ako iska6 pls dai si skypa ili mi pi6i na moq ice_girl4112 :(
die_die_my_darling_
10-29-2007, 21:48
Самоубий се.Или не ти стиска? :D
chocoleptic
10-30-2007, 06:08
Не се отчаивай всеки има лоши моменти ..Кажи на вашите за болеста и си намери приятели -от скайп,училище и т.н
ANTIHUMAN
11-30-2007, 20:26
Кофти!
LitTlE_BeBsIiI
12-01-2007, 16:46
Мн тъжна история,но...защо не споделиш с майка си,че си болна.Не вярвам да не и пука за теб...веднага трябва да и кажеш това...иначе нз :cry: Може просто да си внушаваш както много тийнове в пубертета,че на майките им не им пука за тях... :cry:
anonimna^ood
12-01-2007, 18:14
Потърси приятели около себе си. Не всички са канибали. O:) Ти имаш много приятели и на много хора им пука за теб! :) Макар да не те познаваме, всички ти съчувстваме и те подкрепяме! С теб сме! :smt008
elichkaaa
12-08-2007, 13:14
И на6те са разведени :cry: ако иска6 пи6и на skype : mu6inka
BrokeN_AngeL
12-08-2007, 16:53
разбирам за какво говори6!виж понякога е мн по-добре род да са раделени ина4е ако останат заедно 6те се насити6 на скандали обиди изневери и тн и това наистина е мн по-гадно и травмира6то!6том ба6та ти не те е потурсил ве4е 2 год приеми 4е няма и да го направи!не може да избяга6 от реалността продължи напред и вярвай 4е цялата тази мъка и вси4ките сълзи не са били напразно и 4е един ден 6те намери6 6тастието което може би няма да покрия и замести цялата болка но 6те успее да я зали4и достатъ4но!и след целият този период ти 6те си нау4ила доста не6та и как да се справя6 с мн проблеми и 6те си мн по-силна от преди!това с анемията е сериозен проблем ако не иска6 да казва6 на семейството си отиди на лекар сама!вземи мерки!.иии има6 фр разбирасе 1 може да е но е фр!или ако смята6 4е няма6 по търси около теб все 6те има някого който 6те те изслу6а!дори да не ти е близък но ако ти се струва свестен и 4е 6те те разбере до някаква степен опитай да му разкаже6!ни6то не губи6 само може да спе4ели6!майка ти сиг си има достатъ4но проблеми за да не ти обръ6та нужното внимание но все пак винаги може6 да иде6 и да говори6 с нея!....и не се самосъжалявай и обвинявай а се стегни и приеми 4е животът е най-трудната игра!имаа о6те мн да види6 от него и да нау4и6!ни6то не се постига лесно в него и ни6то няма да дойде при теб наготово трябва мн да се бори6!приеми вс помисли трезво и продължи напред!сиг съм 4е има6 ме4ти-нека те са целта ти и върви към нея!един ден 6те стигне6!!!!
нзн дали съм ти помохнала или не но се вслу6ай в думите ми :)
FiRe_LaDy
12-08-2007, 19:04
Ако искаш ми пиши ( stefi1992_@abv.bg ) ... мисля,че има какво да ти кажа,като се има в предвид,че и аз имам анемия ... айде и горе главата ... не се отчайвай
Wrathchild
12-08-2007, 19:38
Не се обвинявай за баща си... и по-зле може да е.
Аз с моя не си говоря от 12 години и от толкова не сме се виждали...
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
+1
DisciplineAndOrder
12-08-2007, 21:30
Защо,по дяволите,всеки си дава скайпа,или искате нейния?
С к'во ше и помогнете?Ще й кажете да спре да плаче,ще й пратите няколко сълзливи емотиконки и т'ва е.
Всеки иска да се покаже състрадателен пред другия,колкото и лигаво и тъпо да постъпва. #-o
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Със сигурност е имало хора, които са страдали повече от теб.
И със сигурност повечето от тях не са се самосъжалявали така.
Да, напълно съм съгласна с теб!
Виж миличка , разбирам те - трудно ти е....но няма полза от това да оплакваш съдбата си и да чакаш най-лошото да се случи. ВДИГНИ ЛАВА , ИЗПРАВИ СЕ НАД ПРОБЛЕМИТЕ...ОБАДИ СЕ ТИ НА БАЩА СИ , И НАЙ ВАЖНОТО - КАЖИ НА ВАШИТЕ ЗА БОЛЕСТТА. НЕ МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ САМО , ТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ КАКВО СТАВА С ТЕБ!!!1
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Ами аз като от 16 годишен живея сам!? Моите се разведоха като бях първи клас. Бил съм свидетел на какво ли не... скандали,побои... години наред! Майка ми ми е вадила пистолет насреща! Заплашвала ме е с какво ли не... пристрастена е към хазарта,което когато живеех с нея причиняваше големи финансови проблеми... абе пълно психо! Колко години съм живял с нея и майка и,която е алкохоличка и съм ги гледал как се налагат с някви бутилки,дървета и нам си кво още.Бяхме сензацията на всеки квартал в който сме живеели...И според тебе няма хора които са страдали колкото тебе? имаш анемия... дрън дрън! Вместо да използваш възможността и да градиш силен характер се самосъжаляваш... СЪС САМОСЪЖАЛЕНИЕ ДО НИКАДЕ НЯМА ДА СТИГНЕШ!!! Щом си толкова слаба мисля,че наистина не заслужаваш нищо повече... режи си вените (ще оцелееш 100%,но нали целта ти е именно да привлечеш вниманието)
loveismylife
12-10-2007, 19:53
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Здравей, прочетох много внимателно това което си написала и трябва да ти кажа че наистина по лошо нещо от човек изпаднал в състояние на подтиснатост или така нар. депресия няма. Затова трябва просто да разбереш едно нещо - живота е труден, много често болезен, но той е и
такъв какъвто си го направим.Никой няма да тръгне да ти помага и да се опита да те разбере. По простата причина че в този свят много малко хора се интересуват от това какво му е на този или онзи и още по малко искат да помогнат на когото и да било. Затова колкото и да ти е годно, тъжно ,мъчно, самотно няма да ти стане по хубаво ако продължаваш така повярвай ми знам го от собствен опит. Опитай се да погледнеш от хубавата страна на живота, да той наистина има такава.
Бъди такава каквато искаш да бъдеш въпреки всичко и помни винаги е трудно, ние всички постоянно се изправяме пред всякакви трудности, но това не значи че трябва да спрем да живеем,трудно е много трудно но не и невъзможно. Ако все пак това не ти е не ти е помогнало винаги можеш да пишеш по скайпа ми - nike.dd, а и всеки друг който желае, обичам да помагам, обичам да се запознавам с нови хора. Горе главата, живота винаги не е такъв какъвто изглежда !!!
LonLey-GiRl
12-15-2007, 22:56
[quote=Тъжна съм]На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
Животат е една борба и всеки се мъчи да оцелее в нея.....Виж какво ще ти кажа ако всичко това е исктина..мила вземи се в ръце и не си проваляи живота...не мога да те разбера защото никога не съм била в твоето положение...прочетох един коментар да си режеш вените....глупости ....аз по приницп съм песимист човек но в този случаи ще ти кажа само 1 БОРИ СЕ С ЗЪБИ И НОКТИ ще оцелееш ако се постараеш ;] ако искаш ми пиши ЛС :|
Guest554
12-21-2007, 14:23
На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни :cry: Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен :cry: По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...
men pa pra4i4o mi me iznasili i men mi e gadno
venezia42
07-15-2011, 08:46
Много ми е интересно какво е станало вече.Добре ли си?
през още колко трудности ще минеш не е истина,гледай от хубавата страна на живота ,а и не си само ти тъжна,знаеш ли колко хора са тъжни,но не всеки е тръгнал да споделя мъката си в някакъв форум. ти сама си причиняваш нещастието,щом баща ти не те е търсил,защо не го потърси ти ? щом мислиш че на никого не му пука на теб , защо не кажеш на родителите си,че си болна.