View Full Version : След една дълга връзка
Тия, които имате от 1-2-3 години връзки... замисляли ли сте се как ще приключат? Вероятно не, защото тайно ви се ще да не приключват никога.
Е, аз съм един пример за подобна връзка... И преди да ви кажа с 2 думи какво се случи с мен съветвам всички до 23-24 годишна възраст да не започват сериозни връзки.
след една наистина дълга връзка от мен не остана нищо... не съм седнала да се жалвам и да искам да чета постове "оле милата, супер много съжалявам"..не ми е това целта. аз успях да преживея нещата и да започна пак наново.проблемът е, че вече нищо не е същото. не изпитвам никакво удоволствие от връзката, която имам, въпреки че вече не мисля за онзи човек. в момента съм от няколко месеца с един човек и дори не се чувствам неловко за това, че не съм 100% откровена с него, не съм му разказвала за отвратителните ми периоди след като се разделих с бившия ми - нищо, напрактика той не ме познава и за мен това вече не е странно. дори и някой ден да ми каже, че ме обича по-скоро би ми станало смешно, отколкото да му повярвам, че наистина има чувства. преди няколко години четох точно в този форум едно момиче да казва, че вече й е станало оттегчително от всички връзки и подобни работи.тогава се зачудих как е възможно това-сега ми е ясно.
това е.. не искам повече да пиша.искам да кажа само че от края на дългогодишната ми връзка вече минаха почти 2 години, така че не мисля, че в случая става дума за време. все едно, забавлявайте се и не се задълбочавайте.
IKisseDAGirL
08-21-2007, 06:40
Всъщност съм се замисляла как ще приключи връзката ми и нямам илюзии, че това няма да стане. И все пак се наслаждавам на момента :)
Относно твоята "апатия"... не мисля, че е странна или учудваща. Едва ли има какво да дадеш на този етап, за да се радваш на пълноценна връзка. Вероятно си уморена и имаш нужда от почивка.
Това колко години са минали не е показател. А и явно човекът, с който си, няма способността да те "съживи" отново.. но това не означава, че никой не би успял.
i pri men sa minali po4ti 2 god.....no si v edna golqma zabluda...vremeto lekuva...qvno ti trqbvat o6te godini,za da si otnovo gotova da povqrva6 v otsre6tniq 4ovek ,da mu se doveri6 i produlji6 nanovo ....6te vidi6,4e tozi moment 6te doide..ne se zablujdavai,4e tova nqma da stane
lLady_MooN_RaiN
08-21-2007, 07:02
Не не съм се замисляла затова дали и как би приключила връзката ми, защото не виждам смисъл. Каквото е писано, това ще стане. Ако не ни е писано да сме заедно, ще се разделим, ако ли не-ще сме заедно завинаги. Такава съм си-фаталистка и смятам, че това е добре. В случая всички фрази от рода на "като си по-млад не можеш да имаш сериозна връзка , защото момчетата били недорасли, а момичетата незнаеликакво искат" ми се струват адски тъпи, защото всичко според мен е индивидуално. Има всякакви хора и възрастта не е критерий, според който да се определи дали може или не може да има сериозна връзка. Някои мъже винаги си остават недорасли, други пък още на 16 са съвсем оформени като личности. Същото е и при жените.
Котарана
08-21-2007, 07:25
Страшно много пъти съм се замисляла за това...И веднага след това ми става супер кофти, затова избягвам да мисля за края...Въпреки това аз не си правя илюзии, живея с мисълта, че каквото и да стане ще се радвам, че съм била с този човек, че сме постигнали толкова много и винаги ще ми бъде много много близък.Разделяли сме се за кратко 1-2 дена, и чувството наистина е отвратително чувствах се толкова празна, че едва ли някои би ми помогнал в такъв момент.Смятам, че това може да се преживее не е толкова трудно просто трябва да се гледа на нещата от добрата страна.С желание всичко се постига!
alkobalko
08-21-2007, 08:36
Не съм се замисляла за края на връзката ми и за причините. Да, наистина не искам да мисля, че този край ще дойде. Колкото и странно да звучи не виждам бъдещето си без този човек, както и той без мен. На някой може да му звучи наистина странно и смешно, но е така.
Не веднъж обаче съм казвала, че ако един ден този човек не е до мен, аз пак ще го обичам. Дори и да съм с друг, в сърцето ми винаги ще има място за първата ми любов и ще има една специална обич, която да изпитвам към него.
krem4et0
08-21-2007, 08:44
Ще го преживея. Хората се събират, разделят.......нормално. Осъзнавам ясно, че вероятността да се разделим е по-голяма от тази да се оженим и да имаме деца. И не защото не се обичаме, не защото сме прекалено млади(на по 22 сме все пак), а защото всичко в този живот е променя. Аз ще се променя, той също. Аз може да искам след години друго, той също. Обожавам го, но и без него ще съумея да живея. в крайна сметка по-добр е да загубиш любовта, отколкото никога да не си я срещал!
ами вероятно ви се струва, че ей така си ги говоря тия неща. всъщност не искам да настройвам някой отрицателно, дори напротив, аз най-сетне открих как да съм положителна личност след толкова много години.обичам хората, обичах безкрайно много (както и той мен) момчето, с което бях и дори живяхме заедно доста време,разбирахме се и нито той, нито аз сме мислели, че нещата ще приключат след толкова много време, но стана и искам да ви кажа, че розовите неща, коитоп сега си мислите - че винаги ще го обичате понеже сте били неразделни и тн са невъзможни. просто ще видите, че като се срещате ще се чувствате много неловко, освен това след раздялата.. абе това си е като развод и то на възраст на която хората трудно биха го понесли. празнотата е едно от хилядите чувства, които ще ви залеят.. аз много се радвам, че вече не изпитвам апатия и успявам да оценя хората около мен и нещата, които ми се случват, просто една част от мен вече си умря и не ми пука дали някога ще се съживи - точно както вие не искате да мислите за края, аз примерно не бих искала да мисля за начало на нещо подобно.
и все пак в крайна сметка ви желая късмет.
Нормално е да остане празнина във теб.И при мен беше така,и ние живяме заедно и ние имахме много планове за бъдещето,но в един момент всичко свърши,всичко се разруши.Мина доста време откакто всичко свърши,но той още заема едно местенце в сърцето ми и винаги ще го заема.Знам че е така,но съм се постарала да запазя само красивите моменти с него и да продължа напред,макар и без него...
Котарана
08-21-2007, 09:59
ами вероятно ви се струва, че ей така си ги говоря тия неща. всъщност не искам да настройвам някой отрицателно, дори напротив, аз най-сетне открих как да съм положителна личност след толкова много години.обичам хората, обичах безкрайно много (както и той мен) момчето, с което бях и дори живяхме заедно доста време,разбирахме се и нито той, нито аз сме мислели, че нещата ще приключат след толкова много време, но стана и искам да ви кажа, че розовите неща, коитоп сега си мислите - че винаги ще го обичате понеже сте били неразделни и тн са невъзможни. просто ще видите, че като се срещате ще се чувствате много неловко, освен това след раздялата.. абе това си е като развод и то на възраст на която хората трудно биха го понесли. празнотата е едно от хилядите чувства, които ще ви залеят.. аз много се радвам, че вече не изпитвам апатия и успявам да оценя хората около мен и нещата, които ми се случват, просто една част от мен вече си умря и не ми пука дали някога ще се съживи - точно както вие не искате да мислите за края, аз примерно не бих искала да мисля за начало на нещо подобно.
и все пак в крайна сметка ви желая късмет.
Уф вече почва да ме хваща страх като ти чета мненията, колкото и да не искам да мисля за това.
И мен ме е страх от раздялата.
Аз ходя с моя почти 5 години(края на вгуст стават точно толкова :D ), а толкова добре се познаваме, всеки знае дадена дума какво чувство ще породи у другия, всеки знае кога трябва да замълчи или да каже нещо, кога е разсърден другия и кога е доволен. Аз го обичам много, знам, че може би скоро всичко ще свърши(тази година завършвам училище и ще кандидатствам). Страх ме е да не се разделят пътищата ни, не искам това да става...
Но няма да мисля за това, което ще стане, ще давам всичко от себе си за него, ще го обичам, а ако нещата свършат, поне ще останат хубавите спомени. Безкрайно тъжна и празна ще съм, но какво да се прави. Нормално е. Мисля за настоящето, а то е свързано изцяло с него.
Phoenixheart
08-21-2007, 11:07
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
GaNgStAz
08-21-2007, 11:19
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... ;) Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен ;)
Ne sam se zamislqla za tova. Vajen e momentat, a ne kakvo shte stane sled den ili sled mesec...
Phoenixheart
08-21-2007, 12:02
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... ;) Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен ;)
на 35-36 ли му викаш дъкъг брак?! егати заблуденото дете. над половината бракове завършват с развод. интересно ми е как ще са след 5-6 години като ги удари критическата защото там е истинското изпитание
krem4et0
08-21-2007, 12:04
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... ;) Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен ;)
Майка ми и баща ми са били 11 клас, когато са започнали да ходят, познават се от 9-ти и са учили в 1 и същи курс. Заедно са вече 35 години. 31 години брак и 2 дъщери на 30 и на 22!
only_hope_f
08-21-2007, 12:26
И аз приключих една много далга връзка и ми беше адски гадно един мсец незнех каде се намирам и постоянно си мислех как искам да е всичко както преди но вече с времето започна да ми минава и започнах да се забавлявам с други момчета .
CrazyWitch
08-21-2007, 12:41
И аз на скоро се разделих с приятеля ми, само че пак се събрахме.
През периода в който бяхме разделени бях с друго момче и точно така се чувствах както и ти сега.
И аз съм на мнение да не се задълбочават двойките.. Така де.
Винаги съм държала на нещо сериозно.
Там е работата, че аз вече съм си сложила въжето на врата, ще кажеш, че не мога просто да го дръпна.
Така че..., ако можех да върна времето назад щеше да съм друга, но пък дали бих се харесвала тогава?
CrazyWitch
08-21-2007, 12:44
И аз приключих една много далга връзка и ми беше адски гадно един мсец незнех каде се намирам и постоянно си мислех как искам да е всичко както преди но вече с времето започна да ми минава и започнах да се забавлявам с други момчета .
Явно само аз на втория ден съм взела да излизам и да се забавлявам..., че да съм забравила и да се прибирам.
Това и бих съветвала всеки който е приключил с една сериозна връзка. :roll:
хах.. и аз познавам една жена, която от 8-9 клас беше с един мъж.. ожениха се и след 30 години брак се разделиха и знаете ли колко щастлива беше, когато се разведе - каза, че такава връзка просто е обречена и че винаги се е чувствала задушена затова че на тази възраст макар и влюбена се е оженила. каза ми, че едва сега е започнала да чувства, че живее и че цял живот се е съобразявала с него само защото е мислела, че така трябва - така че дълъг брак не значи щастлив брак.
просто недейте да го правите - тези, които са на път да задълбочат връзката си на тази възраст, само който е минал през това знае за какво става дума.
krem4et0
08-21-2007, 12:49
Съгласна съм, че да се задълбава 1 връзка като си на 15 е меко казано тъпо, на 19-20 наивно, а на 22-23 е прекалено отговорно. Тия дето са заедно от 13 годишни и мнооооого се обиат...не им вярвам, че винаги ще е така. Човек се променя. Дори и да си на 20 не може да си сигурен. Аз съм поставила есни срокове в моят връзк, които ако не се спазят ще я прекратя в търсене на нещо по-добро. Съвместно съжителство след година-2 най-много, деца и брак до 4 години! Ако не стане...........ще съм на 26 и ще търся нов. А може просто всичко да приключи и днес. Знае ли човек?
IKisseDAGirL
08-21-2007, 13:53
И аз преди си казвах, че не е много хубаво да се задълбочаваш, когато още си млад, и си живеех живота до едно време, но то като идва, не пита :) Аз още си живея живота де, но с тази разлика, че има човек до себе си. Който между другото преди това също е бил несериозен като мен.
Честно казано като се замисля, достатъчно флиртове и забавления за по една вечер съм имала, достатъчно време съм живяла само за себе си и съм гледала само да си правя шоуто без да ми пука, така че няма нищо лошо да се опита и от другото. :P
Ами замисляла съм се какво ще стане в края на връзката ни, как ще приключи, поради какви причини и ми става мн гадно :smt009 Но в крайна сметка пък гледам да си живея живота за момента и каквото стане стане, съдба... :wink:
sladkish_14
08-21-2007, 20:30
Мислила съм и сме били на ръба,но както проблемите се преодоляват,така и едно момче!Мисля,че ще е ужасно,но това е съдба!
Like the wind`
08-21-2007, 21:03
Замисляла съм се как ще приключи връзката ми,да.Естествено не ми се ще да свършва,но всичко си има своя край.И все пак предпочитам да се наслаждавам на момента,а не да мисля за после.Фактът,че ясно осъзнавам,че нищо не трае вечно и че накрая всичко се разваля,не означава,че не трябва да изграждам нищо в живота си.Страхът от провал не може да бъде пречка да се направи опит за задълбочаването на една връзка.Любовта е риск.И определено повече ми е жал за тези,които не искат да го поемат от притеснения дали няма да страдат и да загубят,отколкото за тези,които са усетили тръпката,макар и мимолетна. :wink:
А относно момчето,с което заместваш бившия си - съветвам те да не го правиш.Най-приятелски.Празнините не се заместват с нови празнини.Ако се влюбиш истински-скачай,но ако е просто ей така,колкото да не си сама,не го разбирам и не мисля,че те прави щастлива. :| Късмет!
GaNgStAz
08-21-2007, 22:32
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... ;) Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен ;)
на 35-36 ли му викаш дъкъг брак?! егати заблуденото дете. над половината бракове завършват с развод. интересно ми е как ще са след 5-6 години като ги удари критическата защото там е истинското изпитание
Еми аз само ти казвам, че може. И т'ва, че половината бракове завършвали с развод си зависи само от човека, има и хора които наистина се обичат и любовта им к'вото и да си говорим си остава... и ако обичаш не ми викай "дете".
GaNgStAz
08-21-2007, 22:36
при толкова дълги връзки хората си писват и ако сключат брак нищо добро не излиза защото вече са си омръзнали. от друга страна ако пък скъсат е изключително трудно да забравят и да си намерят ново гадже. имам 1 френд който е с приятелката си от повече от 3 години вече ама сега тя замина да учи в Холандия и той какво - подпис в скайпа как още щял да я обича докато се върне и сега по цял ден не излиза от тях и само цъка на рс игри. жалка работа. чак толкова дълги връзки според мен към 23-24 годишна възраст чак са добре.
Не е вярно! Познавам много хора, които са имали дълги връзки и след т'ва са сключвали брак. Например родителите на една приятелка ( и не само една.. просто за нея се сетих в момента.. ) са били 8 клас.. т'ва ше рече на по 14-15 години, когато са тръгнали, имали са сериозна връзка и на 19 или 20 години са се оженили.. и до днес са щастливи заедно и са по на 35-36 години... ;) Мога да дам още безброй примери, но не виждам смисъл, този е достатъчен ;)
Майка ми и баща ми са били 11 клас, когато са започнали да ходят, познават се от 9-ти и са учили в 1 и същи курс. Заедно са вече 35 години. 31 години брак и 2 дъщери на 30 и на 22!
=D> Радвам се.
GaNgStAz
08-21-2007, 22:40
Съгласна съм, че да се задълбава 1 връзка като си на 15 е меко казано тъпо, на 19-20 наивно, а на 22-23 е прекалено отговорно. Тия дето са заедно от 13 годишни и мнооооого се обиат...не им вярвам, че винаги ще е така. Човек се променя. Дори и да си на 20 не може да си сигурен.....
Точно така. :smt023
like the wind, не го използвам, добре ми е с него, просто не съм лудо влюбена, което си е чисто внушение и за което съжалявам, че преди съм го правела.
Жалко е наистина как след една дълга връзка и последвалото разочарование ние все повече губим вярата си в чувството наречено любов..И нормално - като се опариш 1-2 пъти и някакси гледаш да страниш именно от това..Какъв е смисъла обаче..Човек дава всичко (ама наистина всичко) от себе си 1 път и на 1 човек..След което никога не е същия..Усещането е адски странно - неможеш да се отпуснеш, създаваш си илюзии че лъжеш човека, с който си в момента примерно..и най-нелепото - нещо все ти липсва..Въпросът е какво и кой може да ти го възстанови...Много ми хареса фразата - Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край..И наистина е така..Е, изключенията са много малко..и все пак е по-добре да имаш някаква нагласа за най-лошото отколкото да слушаш човекът до теб който ти се кълне във вечна вярност и незная още какво, а в друг момент да прави именно обратното (тва от личен опит го знам..от празните приказки и обещания боли много)..Т.че не е лошо всички да се замислят какво дават във връзката си и дали след време няма да съжаляват за даденото...и дали не би било по-добре да запазиш 1% от себе си, но да го дадеш на друг за да не си тотално изчерпан и никога повече да не изпиташ чувството в пълната му сила..Хей..няма нищо по-хубаво от дългите връзки, но всичко тече, всичко се променя - хората, ситуациите, чувствата, мечтите..И накрая всичко опира до времето - все пак то лекува всякакви рани...
miloto_girl_4e
08-22-2007, 11:31
По принцип си права, наистина след дълга и истинска връзка нищо не е същото ..
Но ти едва ли не ни казваш, когато обичаме човека до себе си да го зарежем след половин-една година, за да не се случи така, че да скъсаме и да ни боли..
Е, извинявай, ама кой нормален човек би сторил това?
Аз лично не мога да скъсам гаджето си, за да се застраховам, че няма да ме боли повече след време...
Наистина е кофти, но това не значи, че трябва да сменяме редовно гаджетата си, за да не се влюбваме в тях и по този начин да избегнем болката :!: [-X
krem4et0
08-22-2007, 12:18
Никой не казва да не задълбаваме. Просто да запазим 1% от мислите, от чувствата и от времето си за други хора, а най-добре за себе си. да не сме напълно обсебени от връзката, за да може да продължим, когато паднем!