beinlove
08-22-2007, 00:51
Дали това чувство е породено от самотата? А може би е просто едно чувство, което всеки в даден момент изпитва? Сигурно на повечето от вас им се е случвало не един път. Не знам как да ви го обясня... Тези, които са го изпитвали знаят какво имам в предвид. Дали е породено от самотата? От 3 години насам нямам сериозна приятелка. Излизам със други момичета но има нещо, което ми липсва. Мисля, че именно това нещо ме кара да се чувствам така. Като се замисля се сещам за красивите моменти, които съм имал с едно момиче, което успяваше да ме прави щастлив. Гледах на живота от съвсем друга страна и не обръщах внимание на подробностите, защото просто бях щастлив. Но както знаете всяка хубава приказка има и своя край. От тогава всичко е много различно. Бих дал всичко за да върна времето назад. Искам отново да я прегърна и да знам, че там има някой който наистина ме обича. Трудно е, защото знаеш, че никога повече няма да бъде както преди, каквото и да стане. След като скъсаш едно въже на две, можеш да го вържеш, но възела остава. Приемете историята ми като съвет, защото както знаете - човек осъзнава какво е загубил, чак след като го загуби.
Обичайте се!
:smt006
Обичайте се!
:smt006