PDA

View Full Version : Сега чак разбирам какво е станало с мен през тези години..



звездата от небето
08-24-2007, 12:02
Здравейте, ами ще започна да ви се оплаквам.. :)
Работата е такава,че в един момент осъзнах,че съм станала подсъзнателно играчка на своите родители,които ме мислят още за хлапачка,която няма свое мнение и трябва да бъде ''ръководена''. Едва ли не те не зачитат моето мнение. Сега съм на 17 и скоро ще ми се наложи да кандидатствам в университет. Откакто се помня родителите ми настояват,че аз ще пътувам за чужбина и ще следвам там,но аз самата не съм убедена,че го искам. Въпреки това те казват-''Не,ти ще учиш в чужбина и тов е положението''. Имам брат,който работи там и те явно искат да съм негово копие,да измина неговият път. 7ми клас влязох в ''елитна'' гимназия отново заради тях. Защото брат ми завърши такава гимназия и естествено аз трябваше да съм му последователка и разбира се ,както очаквах,се разочаровах,защото не направих това,което трябваше/а то е да уча навсякъде другаде,но не и в тъпа езикова,защото няма ефект/. Сега ми остават две години и нашите даже са ми измислили професия. Но ми се налагат не ,защото нямам мнение или нещо подобно,а защото са прекалено властни и с такава натура,че не им ли угодиш,лошо е за теб.... Ами аз искам да си имам правото на избор,още повече,че ще съм над 18. Може би трябва да започна да работя и да си взема квартира,за да живея нормално,според моите вкусове. МАй само това е решението...Родителите ми са възрастни,амбициозни и с прекалено много изисквания... И аз се превръщам в една лигла,без да го искам..Какво да правя..?

08-24-2007, 12:11
не мисля, че искат да си копие на брат си..по-вероятно е да са на мнение, че тъй като той е изминал един определен път, познават системата и те улесняват..пък дали ще се разберете като големи хора или ти ще се тръшкаш, а те ще ти обснят какво "трябва", е въпрос на комуникация.

tuka6na
08-24-2007, 13:26
Хм...родителите често се опитват да превърнат децата си в това,което те някога са искали ,или не са успяли да постигнат :smt012 Така поне бяха мойте,особено баща ми-абсолютен ентусиаст,като стане дума за мен,и единствения който не вярваше и остана с пръст в уста когато на 17 просто се изнесох.А след 18 вече даже спря да прави опити да влия някак.Така ,че имай в предвид от една страна ,че родителите искат най-доброто за теб,но наистина най-доброто според тях,не значи непременно че ще е правилното или такова и за теб.А и идва момент в който все пак взимаш живота си в свой ръце и ако проявиш характер,то няма такава 'родителска сила' която да може да контролира ходовете ти за напред.

swords1010
08-24-2007, 13:30
Поговори с родителите си. Кажи им, че искаш ти да решиш къде ще учиш, все пак от това зависи бъдещето ти. Не може да учиш и да се занимаваш с нещо, което не искаш. Ако не се съгласят, остава това че на 18 годишна възраст ти си пълноправна и независима от тях. Можеш да се преместиш да живееш сама, но с това идват и много отговорности (ще трябва да си намериш работа, например). Аз мисля, че един разговор, би оправил нещата. :wink:

Rofl4e
08-24-2007, 18:18
Напълно сагласна с swords1010

gabrielka@a
08-24-2007, 20:16
Поговори с родителите си. Кажи им, че искаш ти да решиш къде ще учиш, все пак от това зависи бъдещето ти. Не може да учиш и да се занимаваш с нещо, което не искаш. Ако не се съгласят, остава това че на 18 годишна възраст ти си пълноправна и независима от тях. Можеш да се преместиш да живееш сама, но с това идват и много отговорности (ще трябва да си намериш работа, например). Аз мисля, че един разговор, би оправил нещата. :wink:
И аз мисля така!