Insulter
08-26-2007, 16:18
Здравейте, седнага и се опитах да напиша поклон за гореспоменатата игра. Уви, не го завърших , даже бих могъл да добавя, че написах само увода и самото действие, което кара читателя да разбере, че става въпрос за Warhammer тепърва ще се случва. Та ето какво имам дотук.
Поклон – Wahammer
Часовникът удари полунощ, а след миг или два вече бяха изминали няколко часа. Всичко беше едно цяло, границите на реалното и невъзможното се преплитаха, оставяйки неясен, размит силует на една вселена, вселена, чиито обитатели бяха не друго , а фанатици, а тяхната религия беше войната.
…Но за бога, нима бяха изминали цели три часа- не знам! Имах чувството , че са веко-
ве, но как така... нима съм проживял цялото това време, без да сетя нужда от човешка ласка, нима съм успял да се заключа в мислите си и някак да оцелея, оставайки непокътнат от хода на времето. Не, не , не ...клепачите ми натежаваха,а погледът ми се удави , нейде, в неизвестното. Загубих съзнание. Бях събуден от силен тропот. Изпрявяйки се на крака, осъзнах, че съм все още на поляната , на която бях заспал. Но почакайте, имаше нещо нередно, нещо призрачно и загадачно в заобикалящото ме. Погледнах надолу и с ужас открих, че няма и помен от сочната , зелена трева, от която само до преди няколко хилядолетия наблюдавах небесния купол. Нямаше и следа от животинките, които се боричкаха, хапеха се , а после се впускаха в неизвестна посока до де се загубят в необятната зеленина. Цялата тази липса на живот ме смути и предизвика у мен смесени чувства – страх от неизвестното, но и огромно любопитство да узная за случилото се, което някак си съм проспал. Друго, което прикова вниманието ми, бяха близките дъбове, грохнали , но не от старост, не! Беше нещо друго, нещо , което изсмукваше живота от всичко , улеснявайки работата на черния косач. Небето беше алено, а навред се носеше като черен плащ една от ония мъгли, за които всеки сценарист, режисиращ хорър, можеше само да си мечтае. Впоследствие долових и миризма на мърша... БООМ! Последва втори тропот, залитнах, препъвайки се в някаква дупка. Успях да се приземя почти успешно, подпирайки се на двете си ръце. Това , в което се бях препънал, беше дълбока следа – нещо тежко бе минало оттук, и най-сетне открих животинките. Техните останки, все още разлагащи се , бяха навсякъде . Без да губя време, извърнах глава , за да видя само на четиристотин метра от мен...
Моля за обективни мнения.
Поклон – Wahammer
Часовникът удари полунощ, а след миг или два вече бяха изминали няколко часа. Всичко беше едно цяло, границите на реалното и невъзможното се преплитаха, оставяйки неясен, размит силует на една вселена, вселена, чиито обитатели бяха не друго , а фанатици, а тяхната религия беше войната.
…Но за бога, нима бяха изминали цели три часа- не знам! Имах чувството , че са веко-
ве, но как така... нима съм проживял цялото това време, без да сетя нужда от човешка ласка, нима съм успял да се заключа в мислите си и някак да оцелея, оставайки непокътнат от хода на времето. Не, не , не ...клепачите ми натежаваха,а погледът ми се удави , нейде, в неизвестното. Загубих съзнание. Бях събуден от силен тропот. Изпрявяйки се на крака, осъзнах, че съм все още на поляната , на която бях заспал. Но почакайте, имаше нещо нередно, нещо призрачно и загадачно в заобикалящото ме. Погледнах надолу и с ужас открих, че няма и помен от сочната , зелена трева, от която само до преди няколко хилядолетия наблюдавах небесния купол. Нямаше и следа от животинките, които се боричкаха, хапеха се , а после се впускаха в неизвестна посока до де се загубят в необятната зеленина. Цялата тази липса на живот ме смути и предизвика у мен смесени чувства – страх от неизвестното, но и огромно любопитство да узная за случилото се, което някак си съм проспал. Друго, което прикова вниманието ми, бяха близките дъбове, грохнали , но не от старост, не! Беше нещо друго, нещо , което изсмукваше живота от всичко , улеснявайки работата на черния косач. Небето беше алено, а навред се носеше като черен плащ една от ония мъгли, за които всеки сценарист, режисиращ хорър, можеше само да си мечтае. Впоследствие долових и миризма на мърша... БООМ! Последва втори тропот, залитнах, препъвайки се в някаква дупка. Успях да се приземя почти успешно, подпирайки се на двете си ръце. Това , в което се бях препънал, беше дълбока следа – нещо тежко бе минало оттук, и най-сетне открих животинките. Техните останки, все още разлагащи се , бяха навсякъде . Без да губя време, извърнах глава , за да видя само на четиристотин метра от мен...
Моля за обективни мнения.