AiKaTa
08-28-2007, 18:04
Целувам те...политам в най-красивото небе, небето където всяка мечта е реалност,необятност изпълнена само с щастие...усещам как ръката ти бавно се спуска по лицето ми и пръстите ти се закачат в устните ми...затварям очи и се наслаждавам на този така красив.......
спомен.....
Отново сън, отново бленувам да върна времето...вече дори и не помня от кога те няма...но мина много време,всичката тази болка толкова ме плаши...и знаеш ли мое малко,понякога когато се чудя дали ще се върнеш се замислям защо всъщност тръгна,а къде ли отиде?напусна ме нали...не! неискам да повярввам!ти не си такъв!та ти толкова ме обичаше...почти колкото аз теб...
И ето пак илюзии....опитвам се да излъжа себе си,но така и немога да го направя...лесно ти беше да се подиграеш с мен,но знаеш ли как боли да обичаш...знаеш ли какво е истинско желание да опреш ножа до вените си и целия кошмар да свърши...знаеш ли какво е истинско желание да не те боли...Лесно е да бъдеш егоист нали...
Та ти ми причини толкова много,а аз те обичам все повече...
Вече се страхувам.сега съм абсолютно сама!имах само теб,но ти ме остави...сега ме боли нещо,което немога да определя точно...мисля,че е сърцето....май е разбито...а то лекува ли се,след такъв срив?а какво ще стане утре...толкова много боли!страхувам се да затворя очите си защото незнам каква би могла да бъде болката утре...а колко далеко би могъл да бъдеш ти.....знай,че винаги ще те обичам,независимо колко ме мразиш...
а!Я, погледни навън пак завалявиждаш ли онова облаче,погледни само как се усмихва,прилича ми на теб,когато заспиваше като бебе до мен...е хубаво беше облачето жалко че вятъра го разруши...
хмм виж заваля доста по силно...видя ли светкавицата,която светна на мястото където беше малкото облаче...а виждаш ли там в далечината как всичко изгаря...може би никога повече няма да може да бъде същото...
:( :( :( Вечно твоето бебе :( :( :(
На бебо,от най-любящото сърце...
2 години по-късно... и същата любов!
спомен.....
Отново сън, отново бленувам да върна времето...вече дори и не помня от кога те няма...но мина много време,всичката тази болка толкова ме плаши...и знаеш ли мое малко,понякога когато се чудя дали ще се върнеш се замислям защо всъщност тръгна,а къде ли отиде?напусна ме нали...не! неискам да повярввам!ти не си такъв!та ти толкова ме обичаше...почти колкото аз теб...
И ето пак илюзии....опитвам се да излъжа себе си,но така и немога да го направя...лесно ти беше да се подиграеш с мен,но знаеш ли как боли да обичаш...знаеш ли какво е истинско желание да опреш ножа до вените си и целия кошмар да свърши...знаеш ли какво е истинско желание да не те боли...Лесно е да бъдеш егоист нали...
Та ти ми причини толкова много,а аз те обичам все повече...
Вече се страхувам.сега съм абсолютно сама!имах само теб,но ти ме остави...сега ме боли нещо,което немога да определя точно...мисля,че е сърцето....май е разбито...а то лекува ли се,след такъв срив?а какво ще стане утре...толкова много боли!страхувам се да затворя очите си защото незнам каква би могла да бъде болката утре...а колко далеко би могъл да бъдеш ти.....знай,че винаги ще те обичам,независимо колко ме мразиш...
а!Я, погледни навън пак завалявиждаш ли онова облаче,погледни само как се усмихва,прилича ми на теб,когато заспиваше като бебе до мен...е хубаво беше облачето жалко че вятъра го разруши...
хмм виж заваля доста по силно...видя ли светкавицата,която светна на мястото където беше малкото облаче...а виждаш ли там в далечината как всичко изгаря...може би никога повече няма да може да бъде същото...
:( :( :( Вечно твоето бебе :( :( :(
На бебо,от най-любящото сърце...
2 години по-късно... и същата любов!