едИнСтВеНа
08-29-2007, 18:21
В емоционална криза съм и не го казвам,защото съм тинейджърка ,на която и дрънкат лимките.Не очаквам помощ ,нито съвети,вече нищо не очаквам.Споделям тук,с надеждата да ми олекне!
Имам ужасното чувство,че се намирам в една черна дупка.човекът,когото май наистина обичам ме нарани без да си дава сметка за това и жалкото е,че дори и да го осъзнаваше едва ли би променил нещо.Просто е такъв-рязък,понякога циничен и болезнено прям.Там е работата ,че аз не мога да търпя подобно отношение и сега се ми е адски кофти,защото осъзнавам болезнената истина,че той не е момче за мен.А всеки път щом го видя нещо в мен замръзва,всяка мисъл е излишна,защото сърцето ми отчаяно го желае и няма нищо друго истинско.Освен него...никой друг.
Чувствам се празна,изчерпана.Нищо не ми се прави.Дори любимите ми неща изглеждат страшно скучни,ненужни.Нито излизанията сред хора,нито дори музиката,която обожавах,която ме правеше щастлива,няма смисъл.Всичко е еднообразно,сиво...
Оказва се,че имам по-вече лицемерни ‘’приятели’’ ,отколкото съм очаквала. Лицемерни,двулични,лъжливи ,неискрени-напоследък такива са хората,с които трябва да общувам.Още по-лошото е ,че идва 15ти септември,а това значи да съм още по-близо до тях.
Слава Богу,че у дома нещата са нормални,защото не знам дали ще издържа...
Но остават ежедневното главоболие,самотата...
Като в омагьосан кръг-фалшиви усмивки,преструвки че всичко е наред...
Имам ужасното чувство,че се намирам в една черна дупка.човекът,когото май наистина обичам ме нарани без да си дава сметка за това и жалкото е,че дори и да го осъзнаваше едва ли би променил нещо.Просто е такъв-рязък,понякога циничен и болезнено прям.Там е работата ,че аз не мога да търпя подобно отношение и сега се ми е адски кофти,защото осъзнавам болезнената истина,че той не е момче за мен.А всеки път щом го видя нещо в мен замръзва,всяка мисъл е излишна,защото сърцето ми отчаяно го желае и няма нищо друго истинско.Освен него...никой друг.
Чувствам се празна,изчерпана.Нищо не ми се прави.Дори любимите ми неща изглеждат страшно скучни,ненужни.Нито излизанията сред хора,нито дори музиката,която обожавах,която ме правеше щастлива,няма смисъл.Всичко е еднообразно,сиво...
Оказва се,че имам по-вече лицемерни ‘’приятели’’ ,отколкото съм очаквала. Лицемерни,двулични,лъжливи ,неискрени-напоследък такива са хората,с които трябва да общувам.Още по-лошото е ,че идва 15ти септември,а това значи да съм още по-близо до тях.
Слава Богу,че у дома нещата са нормални,защото не знам дали ще издържа...
Но остават ежедневното главоболие,самотата...
Като в омагьосан кръг-фалшиви усмивки,преструвки че всичко е наред...