G3n4d1_LiVeRpOoL_Fen4e
09-02-2007, 21:57
Историята е много дълга. Първият ми спомен от детството ми е когато бях в шоуто на Енчо Данаилов ( Познат още като Бате Енчо ) Шоуто му се казва Кой е по-по-най както знаете. Та това беше преди 7 години когато бях на 6 години и 3-4 месеца. Много желаех да очаствам там тъй като имах гениални знания от много теми ( Примерно строителството на захарни изделия и как да си сгънеш тениската между 3 и 4,5 секунди) Та първото нещо което тогава се правеше е да изпееш песничка или да кажеш някое стихотворение. Тогава аз изпях една песничка която бях научила в детската градина: "Ох баня, Ох кеф, Селската баня, Голям кеф" И разбира се заради тази грандиозна песен бях избрана, за да големия сладур Енчо ме разпитва със неговите предизвикателни въпроси. Първият въпрос който, разбира се, помня беше свързан с моите родители. Споделих че татко ми искарва пари, а мама ги изразходва по-бързо от колкото тате ги изкарва. След това бях разпитана с въпрос от типа на : "Какво искаш да станеш когато станеш голям?" Аз тогава отговорих че искам да се занимавам с международна икономика и брокерство. ( Това ми го каза по-големия ми брат, който е голяма пияница и само играе покер по цял ден и проси пари от нашите).
И все пак, успях да спечеля вота от публиката и ме избраха да бъда момченце на предаването. Тогава сложиха едно приятно изглеждащо малко момиченце до мен. След това избирахме играчки... Аз избрах предизвикателното розово слонче което ме гледаше все така нежно в очите ми... Но след това последва нещо което знаех че ме очаква, но въпреки това, не повярвах на очите ми. Енчо Данаилов ме попита дали искам да се оженя за това момиченце до мен. Аз, омаян от нейната красота, тотално казах "ДА" и ми светнаха очите. Тя погледна разхилено и със много детски и странен глас каза "Да" От този ден нататъка, животът ми коренно се промени. Попитах я дали иска да ми даде телефона тя ме погледна странно. Въпреки това, аз избягах от нашите и тръгнах след нея. Качих се в едно такси и казах на шофьора да проследи колата на техните. Шофьора изглеждаше омаян от моите умения на детски игри на карти и реши да направи това което му казах.
пътувах около 20 минути в това такси и помна целият диалог с младият таксиджия който изглеждаше сякаш го е отрязала голямата му любов. Таксиджията ме засече с въпроса: " На колко годинки си?" Аз реших да гледам обидено сякаш тоя въпрос ме е обидил. Тогава реших да не му оставям бакшиш. Сметката беше 24 лева и 60 стотинки. Дадох му 25 и настоях за останалите стотинки. Той ме погледна разсъърдено и ми тръшна вратата. След като стигнах до къщата на моята съпруга ззабелязах че един прозорец беше отворен, успях по някакъв начин да влеза в него, но вместо да вида моята млада съпруга, видях една много гадна сценка, която завинаги ще остане като мой мемоар. Видях една табела, на която пишеше "Билети за шоуто -> Тук" Аз прецених че явно това не е нейната къща, а е просто един жалък опит за дигизиране на нейната самоличност. Но въпреки това, бях оптимист и отпадна възможността, че са ме прецакали и отдавна патуват за дома им. Така реших че явно те са искали да си купят билети. Имах още десетина лева в джоба и отидох до касата. Там беше един човек който така и така не успях да видя защото беше много висока касата и не можех да видя. Но все пак поисках 1 билет. Тя като видя колко съм нисук, ми каза че входът е безплатен. Аз я напсувах на ум с иронична усмивка и продължих нататъка, след като видях табелка "Риск Печели Риск Губи" Реших че това е поредната покер игра на брат ми, но се оказа друго. Тогава видях 1 човек който мога да кажа че меко казано ме удави в локвата от смях. Непремменно чух водещия да споделя за 2те птици, една свила на ляво, другата свила марухуана. Тази история ме вбеси, отчая ме, развесели ме, и ме направи друг човек. От този момент нататъка, посветих моя живот не на моята съпруга, както вие може би сте очаквали, но сега ще има един Super Special Awesome Plot Twist и ще се окаже че съм си посветил живота на Хуморът. Станах събесденик на Господин Вапцаров, и му станах личен асистент. Успявах да лъжа че съм на 22, завършил софийския със специалност Хумор, и той се хвана ! Но нека да не забравим моята съпруга, която на неговите вицоте плачеше, вместо да се смее като мен. Тогава я заебах. Правилно ли постъпих според вас?
И все пак, успях да спечеля вота от публиката и ме избраха да бъда момченце на предаването. Тогава сложиха едно приятно изглеждащо малко момиченце до мен. След това избирахме играчки... Аз избрах предизвикателното розово слонче което ме гледаше все така нежно в очите ми... Но след това последва нещо което знаех че ме очаква, но въпреки това, не повярвах на очите ми. Енчо Данаилов ме попита дали искам да се оженя за това момиченце до мен. Аз, омаян от нейната красота, тотално казах "ДА" и ми светнаха очите. Тя погледна разхилено и със много детски и странен глас каза "Да" От този ден нататъка, животът ми коренно се промени. Попитах я дали иска да ми даде телефона тя ме погледна странно. Въпреки това, аз избягах от нашите и тръгнах след нея. Качих се в едно такси и казах на шофьора да проследи колата на техните. Шофьора изглеждаше омаян от моите умения на детски игри на карти и реши да направи това което му казах.
пътувах около 20 минути в това такси и помна целият диалог с младият таксиджия който изглеждаше сякаш го е отрязала голямата му любов. Таксиджията ме засече с въпроса: " На колко годинки си?" Аз реших да гледам обидено сякаш тоя въпрос ме е обидил. Тогава реших да не му оставям бакшиш. Сметката беше 24 лева и 60 стотинки. Дадох му 25 и настоях за останалите стотинки. Той ме погледна разсъърдено и ми тръшна вратата. След като стигнах до къщата на моята съпруга ззабелязах че един прозорец беше отворен, успях по някакъв начин да влеза в него, но вместо да вида моята млада съпруга, видях една много гадна сценка, която завинаги ще остане като мой мемоар. Видях една табела, на която пишеше "Билети за шоуто -> Тук" Аз прецених че явно това не е нейната къща, а е просто един жалък опит за дигизиране на нейната самоличност. Но въпреки това, бях оптимист и отпадна възможността, че са ме прецакали и отдавна патуват за дома им. Така реших че явно те са искали да си купят билети. Имах още десетина лева в джоба и отидох до касата. Там беше един човек който така и така не успях да видя защото беше много висока касата и не можех да видя. Но все пак поисках 1 билет. Тя като видя колко съм нисук, ми каза че входът е безплатен. Аз я напсувах на ум с иронична усмивка и продължих нататъка, след като видях табелка "Риск Печели Риск Губи" Реших че това е поредната покер игра на брат ми, но се оказа друго. Тогава видях 1 човек който мога да кажа че меко казано ме удави в локвата от смях. Непремменно чух водещия да споделя за 2те птици, една свила на ляво, другата свила марухуана. Тази история ме вбеси, отчая ме, развесели ме, и ме направи друг човек. От този момент нататъка, посветих моя живот не на моята съпруга, както вие може би сте очаквали, но сега ще има един Super Special Awesome Plot Twist и ще се окаже че съм си посветил живота на Хуморът. Станах събесденик на Господин Вапцаров, и му станах личен асистент. Успявах да лъжа че съм на 22, завършил софийския със специалност Хумор, и той се хвана ! Но нека да не забравим моята съпруга, която на неговите вицоте плачеше, вместо да се смее като мен. Тогава я заебах. Правилно ли постъпих според вас?