View Full Version : брак?
искате ли да се жените?и изоб6то кфо ви е мнението за брака,аз ли4но не намирам смисал в него... :arrow:
виж сега :-D :-D ти си още мн малка да мислиш за брак..... :-k :mrgreen: а аз лично мисля да го направя но по на там.
:-D
lyly_lili
09-03-2007, 08:38
6te se ojena na 50 :-D :-D :-D
shadow4e
09-03-2007, 09:37
О, да, ще се омъжа, искам да съм сигурна, че децата ми ще се осигурени, не се знае накъде ще отидат нещата.
Но за да се реша на брак, първо искам да си поживея с приятеля ми 1 година и после вече брак, а към 24-25-26 и детенце, ако съм си още с моето момче :P Но бебето е задължително след като станем бакалаври, е може и в 4-ти курс, ама не по-рано :) И все пак има много време дотогава :)
ами иска ми се да създам семейство и да си имам дечица но е рано още ... ще видя какво ще стане ... :roll: :)
dream_girl_13
09-03-2007, 10:12
Какво мисля за брака и аз още не знам... Малка съм, не мога да си изградя мнение. :oops: :oops: :oops: Но със сигурност ще си имам семейство по-нататък в живота ми! :D
VerryBerry
09-03-2007, 10:29
az,ako 6te se jenq,to 6te e samo kogato imam kariera..i ako izob6to sled tova re6a da se jenq to 6te e nqkolko pati(za da se vijdam po-4esto v bqla roklq i zaradi kupona sled tva)
:-D
sladku_bebzi
09-03-2007, 10:50
Стига да съм срещнала подходящия човек, да съм си завършила висшето и да имам свестна работа ще се омъжа.От описанието предполагам, че няма да е преди да стана на 25-26.
ThePowerOfLove
09-03-2007, 11:01
Естествено,че искам,но само ако намеря подходящия човек,с който да си прекарам живота :wink: И наистина има време до тогава,така че ми е рано да мисля за това :roll:
alkobalko
09-03-2007, 11:20
За брака съм. Но брак, в който има уважение, вярност и доверие. Брак, който не те спира да се развиваш и осъществяваш целите си. Така че нищо чудно след 1-2 години да вдигнем сватба.
HopeLesss
09-03-2007, 11:25
Да, искам да се оженя ;) Но не защото съм надула корема, а защото съм усетила, че това е човека, с който искам да изживея дните си!!!
krem4et0
09-03-2007, 11:28
На първо време искам да живея с моя човек. Имам горчив пример пред себе си да не се жениш, преди да сте поживяли поне 2-3 години заедно сами. А когато реша, че става ще си направим бебе, ще се оженим и ще сме щастливи.
Да, бе да. Сякаш щастието започва с брака. Обикновено свършва с него. Иначе нямам против, но да съм живяла с бъдещия си мъж!
~BoRn^InLoVe~
09-03-2007, 15:20
Да, искам да се оженя ;) Но не защото съм надула корема, а защото съм усетила, че това е човека, с който искам да изживея дните си!!!
`Death`Whore``
09-03-2007, 17:45
О, да, ще се омъжа, искам да съм сигурна, че децата ми ще се осигурени, не се знае накъде ще отидат нещата.
Бих се омъжила поради тази причина или защото за партньора това е важно. Но селянии няма да има. Както и рокли с обръчи.
Но аз, за разлика от другите явно, нямам нужда от подпис, за да съм с човека, когото обичам.
HopeLesss
09-03-2007, 17:47
Но аз, за разлика от другите явно, нямам нужда от подпис, за да съм с човека, когото обичам.
Не е до подписа, а до статута на омъжена жена ;)
`Death`Whore``
09-03-2007, 17:49
Статут за пред хората. Аз и сега бих могла да се чувствам омъжена...и то не защото законът ме свързва с любимия, а защото сме свързани емоционално и по всякакъв друг начин.
UnaBletoLoVeU
09-03-2007, 18:48
Някои го наричат просто подпис, други начин за представяне на връзката с любимия "пред света". За мен е нещо, което ще направя, защото от една страна така наистина показваш сериозните си намерения към човека, с когото си и освен това този ден е един от най-щастливите, които могат да се случат в живота на човек.
naMy4Ho_KoTe
09-03-2007, 20:03
Брака съм го обмисляла много като тема за размисъл. В момента с моя приятел мечтаем за брак естествено. Но няма да тръгнем към църквата веднага след три месеца, веднага щом чукна 18. Първо ще заживеем заедно - ще видим как е. И вече по-нататък, след години, може и да се оженим. Все пак трябва да сме сигурни, че искаме да сме един с друг (а в това ще сме сигурни само ако поживеем заедно) и също така трябват пари за сватбата. Ако ще крънкам пари от тати за сватба - значи не съм достатъчно голяма да се омъжвам. Предполагам, че ще се омъжа след като навърша 24-25 години. Знае ли човек :roll:
tItEufFf
09-04-2007, 10:46
Оф...аве малките момиченца постоянно си мислят как ще се оженят ква рокля ще носят и т.н. Аз никога не съм си мечтала за това :? Не виждам смисъл от всичко това...Няма нищо лошо в това да се жениш, но не е за мен
KaTinCeTy
09-04-2007, 10:55
Да, бих се омъжила някой ден, но не много скоро, защото още ми е рано да мисля за брак. В момента имам съвсвм различни цели в живота. Но според мен щом двама души се обичат и са щастливи заедно бракът е най-нормалната и логична крачка в живота им.
FiRe_LaDy
09-04-2007, 11:26
Моя приятел каза,че ще се оженим.След 25 години ще го застрелят и ще умре,а аз ще остана млада и богата вдовица. :lol: А иначе ... незнам дали ще се омъжа ... хаха има много време ... живота е пред мен и не бързам за никъде.Искам първо да си поживея :wink:
Договор...А като всеки договор ангажиращо.Освен това не виждам къде е проблема да живееш с човека с който искаш и без брак : )...Ако имате дете например е друго но... :roll:
gabrielka@a
09-05-2007, 08:51
Брака е хубаво,нещо,но това зависи за кого за си омъжила.Смятам да се омъжа,но след най-малко 7 години........не се знае още,но по принцип съм:"За"!
VaNicHkaa
09-05-2007, 09:53
Мм аз ако реша да се омъжвам ще е след като навърша 25 ..а до тогава има доста време ..не намирам смисъл в това да се омъжваш по на 18 - 20 год ..така си пропиляваш младостта и неможеш да си поживееш както трябва
sexy_for_you
09-05-2007, 10:47
А съм категорично за брака,но когато му дойде времето.Първо смятам да завърша образованието си и тогава.Но със сигурност ще се омъжа,колкото и консервативно да е сега.
Искам след 10-12 години да се оженя и да си осиновя детенце!
Само аз ли не искам да се женя? Съжителството без брак е по-лесно според мен. Някакси брака оптяга отношенията. А при неразбирателство и евентуална раздяла едния просто си тръгва. Детето може да се припознае след разждането...
Просто не искам да сключвам брак. Ако има все пак така опция надявам се да е след като съм навършила 30...
Naked in the wind
09-05-2007, 12:39
Бих се омъжила един ден.Но този ден едва ли ще е скоро-след поне 7-8 годинки,та да съм на 24-25 годинки минимум,а след това някога и дечица ще имам сигурно.В общи линии е твърде рано да се говори за това.Има още много време и не се знае какво ще стане един ден
sladkish_14
09-05-2007, 15:29
искате ли да се жените?и изоб6то кфо ви е мнението за брака,аз ли4но не намирам смисал в него... :arrow:
ДА искам да се оженя!Дори и знам за кой :-D и за деца мисля,ама когато си му дойде времето да речем на 24-25 :roll: .....Мението ми ли?Ами мнението ми,че да има смисъл от него и не е само един подпис,на една хартийка...Доста по-хубава и незабравима е тръпката да облечеш роклята,да видиш всичките си роднини,приятели и познати на едно голямо тържество пред,което казваш на всички"ДА,ето обичам те!" Намирам много смисъл,защото знаеш,че си се зарекал,пред Бог,пред всички......А не да си живуркаш с някои е така,за кеф!А и брака си има своите правила!Представям си мен с халка и мъж до себе си,който държи синът ни в рацете му...Тръпката е съвсем различна,и брака не само е традиция,а и нещо различно,от това да живееш просто с някой!(Мое мнение)
О, да, ще се омъжа, искам да съм сигурна, че децата ми ще се осигурени, не се знае накъде ще отидат нещата.
Но за да се реша на брак, първо искам да си поживея с приятеля ми 1 година и после вече брак, а към 24-25-26 и детенце, ако съм си още с моето момче :P Но бебето е задължително след като станем бакалаври, е може и в 4-ти курс, ама не по-рано :) И все пак има много време дотогава :)
+1 :-D
BrokenInnocence
09-07-2007, 00:09
Тц, не ми допада много идеята да бъда зависима от някой, или някой да ми държи сметка. Подписа за мен има значение само ако имам деца. Иначе бих се омъжила, или бих живяла на семейни начала с някой, само при условие, че имам достатъчно свобода.
caRamelO_cHicA
09-07-2007, 06:12
Ами да ако съмв сигурна с чуствата си и че онзи човек обича да защо не но това незнаци че ще бъда робиня напротив искам да имам свобода и да правя каквото аз искам не съм от този тип момичетао който се оставят да се водят за носа не разбирасе че няма да безделница ще обичам съпруга си ще имамве деца но няма да завися от него
'IrReSiStIblE'
09-08-2007, 12:20
Еми за брака съм,но стига хората да се обичат и уважават.
bqsna_teenagerka
09-08-2007, 12:25
ами...малка съм за да преценя....ще рабера като поотрасна :wink:
krem4et0
09-08-2007, 13:10
Брака съм го обмисляла много като тема за размисъл. В момента с моя приятел мечтаем за брак естествено. Но няма да тръгнем към църквата веднага след три месеца, веднага щом чукна 18. Първо ще заживеем заедно - ще видим как е. И вече по-нататък, след години, може и да се оженим. Все пак трябва да сме сигурни, че искаме да сме един с друг (а в това ще сме сигурни само ако поживеем заедно) и също така трябват пари за сватбата. Ако ще крънкам пари от тати за сватба - значи не съм достатъчно голяма да се омъжвам. Предполагам, че ще се омъжа след като навърша 24-25 години. Знае ли човек :roll:
Родителите правят сватбата. Те плащат за това. Това си е техен дълг. Айде моля ти се. Можеш ли да спестиш ти и мъжа ти 5000 лв само за една сватба?
IKisseDAGirL
09-08-2007, 14:04
Аз също не смятам да се впускам веднага в подобно начинание, хубаво е да поживееш известно време с някой и чак тогава... едно е да сте лудо влюбени, когато ти си си у вас, а той - у тях, и съвсем друго е когато той си метне чорапите върху телевизора да речем (не знам от къде го измислих :lol:), а ризата на дивана, а ти точно до преди малко си подреждала... или пък да ти заяви, че не обича риба, след като ти е отнело 2 часа да я сготвиш :roll:
При съвместното съжителство малките търкания или неразбирателства, които преди не са ти правили кой знае какво впечатление, защото си била щастлива, замаена от любов, изведнъж се превръщат в сериозен проблем и ти вгорчават ежедневието.
Освен това, преди като се скарате за нещо, можеш по всяко време да си вземеш чантичката и да се прибереш, да изчакаш известно време да ти мине и отново всичко е така, все едно нищо не се е случвало.
А сега как ще си тръгнеш, нали си си у вас? Трябва да преглътнеш всичко, докато се сдобрите, няма къде да се усамотиш...
А и като знаеш, че дори и да искаш да се разделите, има един гаден подпис, който усложнява нещата и не ти позволява да си тръгнеш просто ей така, преди да си преминала през трудния процес "развод", се чувстваш още по-ограничен/а :?
Единствената пречка да живееш само на семейни начала с възможност да се "оттеглиш" по всяко време, са децата. Ако ги има, става по-сложно.
Някак си гадно е да знаеш, че мама и татко всъщност изобщо не са женени.. :roll:
Котарана
09-08-2007, 14:48
Не смятам да се омъжвам...Идеята никак не ми допада.Мога да съм с човека, който обичам и без да имаме брак и всичко е много по лесно... :-D
може да звуча малко детски,но ако намеря подходящия защо не ?
alkobalko
09-09-2007, 07:00
Тц, не ми допада много идеята да бъда зависима от някой, или някой да ми държи сметка. Подписа за мен има значение само ако имам деца. Иначе бих се омъжила, или бих живяла на семейни начала с някой, само при условие, че имам достатъчно свобода.
Не е задължително да си зависима от някой, защото си омъжена. Това не е затвор. Не означава, че не можеш да учиш/работиш и да се реализираш. Ако получиш добро образование и работа, няма да си финансово зависима от някой.
lLady_MooN_RaiN
09-10-2007, 10:14
Да искам да се омъжа. За да узаконя отношенията си с любимия човек, за да изживея деня, за който почти всяко момиче си мечтае-сватбения ден, за да си родим законни деца с човека, когото обичам. Мисля, че искам да се омъжа след...4-5 години, когато ще съм на...22-23. Искам да стана млада майка, за да мога да имам повече от 1 дете.
Za braka nz..ako 6te spodelqm jivota si po tozi na4in s nqkoi,purvo trqbva da sym nezavisima ot koito i da bilo i da imam sobstvena rabota.za6oto kolkoto i dobre da poznavam tozi 4ovek,kolkoto i dobre da sme jiveli zaedno,xorata se promenqt i kato ni6to edin den moje ve4e da ne sme jeneni
ooo ne znam prekaleno mi e rano da mislq za takiva ne6ta sq e vremeto da si pojiveq posle 6e mu mislq \:D/
VictoriaIgnatova
09-29-2007, 15:53
Не разбирам какво му е лошото на брака и защо някои не искат да се женят.Няма ли след години да ви е яд,че нито веднъж в живота си не сте се почувстали булка,че не сте сложили булчинска рокля,пък това е най-малкия проблем.Ако само живеете заедно и ви се родят деца,и ако човека до вас ви напусне,няма закон,по който да го задължите да издържа децата.Не е същото все пак!Аз не виждам нищо лошо в брака и не разбирам,защо тая традиция трябва да се прекъсва.
CuRly_Doll
09-29-2007, 16:02
Да, бих се омъжила някой ден, но не много скоро, защото още ми е рано да мисля за брак. В момента имам съвсвм различни цели в живота. Но според мен щом двама души се обичат и са щастливи заедно бракът е най-нормалната и логична крачка в живота им.
glezan4e
09-29-2007, 16:41
az sym za braka, i sym absoliutno ubedena 4e kato porasna i sre6tna myja s koito iskam da byda zavinagi 6te se omyja...
От една страна съм ЗА отдруга страна пък против,защото не мога да си представя да се обвържа за цял живот и да се закова вкъщи да стана домкиня и дрън-дрън...Просто не е за мен :roll:
tainstvenata
09-29-2007, 17:59
Не нямам такова намерение никога не съм мечтала за бяла рокля и всички циркове около сватбата .. Един подпис не прави нищо мога да съм щастлива и без него не мисля,че е нужно.А ако се омъжа ще е след много години .. не искам да си пропилея младините за всичко си има време и ако се омъжа на сватбата ми няма да има такива неща мъжа ми да идва да ме иска от вкъщи да дава пари за да ме вземе да ме крият .. няма да има хора пред входа .. после пък хоро с пари .. или да ходя по масите за подарици .. които иска да ми подари нещо ще дойде и ще ми го даде .. това е един цирк за мен /малко се отклоних от темата,но исках да си кажа мнението/
За брака съм, но познавам и много щастливи двойки, които нямат сключен граждански брак.
За мен брака е сигурност в отношенията, любов, доверие и подкрепа. Връзка може да съществува и без брак, но аз лично не мога да си представя да живея като Кърт Дъглас и Голди Холн толкова години без брак. :lol: Не съм се замисляла каква искам да е сватбата ми или как ще изляза от вкъщи с роклята, но бих съжалявала, ако нямам този прекрасен спомен в съзнанието си, ако ми остане просто блян. Но не знам на къде ще ме отвее вятъра може и да не сключа брак :-D
Не съм съгласна, че родителите трябва да направят сватбата. Разбира се може да се включат, би ми било приятно, но да ми направят цялата сватба- не мерси. Бих предпочела да си я направим сами. Все едно сега да ги карам да ни плащат тока и водата само, защото съм им дъщеря и апартамента е на тяхно име.
Mishie, никой не е казал, че трябва да ставаш домакиня и да си стоиш вкъщи. :wink:
Wrathchild
09-29-2007, 23:26
Знаеш ли, и аз не намирах смисъл...
Ама сега друга песен пея :lol:
Искам пък... искам да минат няколко години и да си имам едно хубаво семейство...
И да съм с мъжа, когото обичам и децата ни...
IKisseDAGirL
09-30-2007, 07:34
Ама сега друга песен пея :lol:
И аз :lol:
Ама сега друга песен пея :lol:
И аз :lol:
:roll: :-D
moon_flower
09-30-2007, 13:46
Не мисля,че е нужно да си сключил граждански брак,за да имаш пълноценна връзка и семейство.В днешно време нещата са твърде рисковани и ако не намериш човек,да кажем,от твоята класа,е твърде вероятно да те мами за пари или нещо такова.Това е истината.
Аз бих искала да имам перфектното семейство,но такова няма...няма да е и моето.Аз съм карък. :-D
Против брака съм,защото мисля,че ако двама души се обичат наистина и са заедно,заради самите тях и любовта ги е събрала,а не финансите,няма да настояват толкова за брак.
Може просто да живеят заедно,какво толкова...на кого му е нужен подписа?Може и без него.
Wrathchild
09-30-2007, 21:24
В теб виждам себе си на 15 :))
Но ако се обичат защо пък да не озаконят връзката си :)) Да бъдат едно законно семейство...
И искаш да кажеш, че всички бракосъчетани двойки са се оженили заради финансите? Не мисля... :))
Засега не си се представям омъжена с деца на главата....За мен това е една огромна отговорност и не мисля че бих могла да я поема.....
Волна птица съм,не мога да търпя ограничения.
Не искам да се нагърбвам с нещо с което не мога да се справя.
sladkata_presi
10-01-2007, 08:22
Ами бих искала да го направя,да си имам едно детенце,мъж до себе си който да ме подкрепя...
Но всичко с времето си,още е много рано да говоря за такива неща на моята възраст,само времето ще покаже!
sasha_90
10-01-2007, 10:44
На 17 съм,рано ми е още.Сега тепърва трябва да завърша 11 и 12 клас,да минат матурите,да завърша висше,...И още колко неща трябва да станат преди да се омъжа...
IKisseDAGirL
10-01-2007, 11:55
Само да кажа, че бракът не е автоматично равно на ограничения...
stiliyana
10-01-2007, 16:52
според мен,когато хората се обичат и държат един на дрег трябва да сключат брак.Това някакси ги подсигурява.
Пък и няма да ви е приятно например да ви питат къкви са майка ви и баща ви,а вие да кажете "гаджета" :mrgreen:
kalpazanka
10-08-2007, 09:04
Не ми допада идеята да се прибера вкъщи след кошмарно дежурство и да се "трансформирам" в слугиня (а повечето мъже търсят точно това- домашна прислужница, която чисти, готви, пере и мисли за всичко и всички). А и на фона на предстоящото ми учене (всичко на всичко 6 години + специализация минимум 4) някак си ми се иска да си стъпя на краката, а не от абсолвентсия бал направо в обредната зала, а оттам- в родилното.
Не ми допада промяната на романтичната идея "ще живея с мъжа на живота си" в "ще давам отчет ако закъснея, ще трябва да давам обяснение, че съм излязла с приятелки на кафе и т. н." За мен бракът е ограничение.
?love_haTe!
10-08-2007, 09:16
Не виждам какъв е смисъла да се омъжвам,ако намеря един ден ЕДИНСТВЕНИЯ ще сме заедно и ще сме щастливи,дали ще сме подписали една хартишка или не сме-не е важно.
krem4et0
10-08-2007, 09:54
Не ми допада идеята да се прибера вкъщи след кошмарно дежурство и да се "трансформирам" в слугиня (а повечето мъже търсят точно това- домашна прислужница, която чисти, готви, пере и мисли за всичко и всички). А и на фона на предстоящото ми учене (всичко на всичко 6 години + специализация минимум 4) някак си ми се иска да си стъпя на краката, а не от абсолвентсия бал направо в обредната зала, а оттам- в родилното.
Не ми допада промяната на романтичната идея "ще живея с мъжа на живота си" в "ще давам отчет ако закъснея, ще трябва да давам обяснение, че съм излязла с приятелки на кафе и т. н." За мен бракът е ограничение.
Въпреки горчивият опит, който имам пред себе си, аз все още не мисля така. Толкова искам да съм с любимия мъж, да имам опора и подкрепа, да създам семейство и да си народя куп деца. На фона на тва светлото ми професионално бъдеще бледнее. не ме е страх от бедност, а от смотата. Не съм против брака, но предварително да сме си живяли заедно поне 2-3 години.
iMmOrAl`GiRl
10-08-2007, 18:14
Бракът е прото някъв лист с подписите...не гарантира нищо
Не виждам смисъл..а и ако нещата не потръгнат или да кажем след няколко години нещо се обърка само ще е по-трудно да се разделят :D