ZaHaRcHe
09-04-2007, 22:11
Звъни се, тичам да отворя. Отварям и се дърпам в миг назад. В синкавия полуздрач на двора сти един познат, един познат съвсем забравен, а някога обичан може би?! И после както често става той в други пътища одби. Година, две боля сърцето, самотна бях в онези дълги дни. Сега видях у нас да свети, отбил се и звъни. Разказва, че ме е срештнал скоро, държи рацете ми и хубаво, и лъскаво говори с дъх голи моето сърце, шепва, че ме чака тази вечер, премълчава своята вина: Аз казах тихо: "Стига вече. Иди си. Късно позвън
В едно момче се влюбих аз лудешки, едно момче сърцето ми плени и аз прощавах всичките му грешки, но изневярата не му простих. Ти знаеш ли какво е да обичаш, знаеш ли какво е любовта към едно момче, което истенски обичах, а как боли, когато ти изневери.
Ще дойде ден ще съжаляваш. За две очи потънали в сълзи. Тогава ти при мен ще искаш да се върнеш, но дните ще се разменят. Недей да се криеш от мойте чуства и после да се правиш на хитрец. Да лъжеш този, който те обича не е изкуство не се гордей с това, че си подлец.
В живота ми имаше вечери много, ах вечери, вечери, но аз ще помня една от всички вечери, само една. Ще помня последната вечер, когато ти каза "прости", когато протегна ръката за сбогом, за сбогом на мойте мечти. А после разделях се често, но помня раздяла една, раздяла с първата обич, с първата моя мечта. И ти когато се влюбиш, не влюбвай се в много жени, раздялата никога радостна не е, раздялата винаги много боли. Не бягай от първата обич, в живота ни тя е една , а всичко какво идва след нея е само красива лъжа.
Не те обича вече! колко болки има в тези думи, колко вяра е потънал заради тях, но аз поисках да ти кажа и успях. Боли ме, но трябва да повярвам, че там е по-добре. Не те обичам вече. Ох, сърце повярвай, свърши любовта!
Защо кажи ми Боже е болката горчива? Защо е таз раздяла, защо разделяш Боже влюбени сърца? Чуй, Господи, аз моля, в ада ме прати, но моята любов не я отнемай ти! Преди тебе на колене заставам, със сълзи на очи, аз те моля, не ми го отнемай ти!
Оставям те,защото те обичам,защото с мен не си щастлив.
Не съм за теб желаното момиче,а ти си толкова красив!
Оствям те,защото те обичам-живота с друга сподели!
Недей да бъдеш с нея безразличен,а цялата си обич ти й подари!
Аз тръгвам-ти свиваш рамене.
Уверен си,че ще се върна.Напразно!!!
Ти всичко ми отне-дори и силата да се обърна!
Когато вратата на щастието се затвори,то друга се отваря.Но докато гледаме затворената врата няма да видим отворената!
Пиша на две очи,чиято светлина не бе за мен!
На едно сърце,което нямам право да спечеля!
На едно момче,което винаги ще търся,но няма да намеря!
Едно момче,само на кея,в далечината взира се с очи.
Сега,когато ти се смееш,то стиска устни и мълчи.
Едно момче с тебе се сбогува-загубва първата любов.
Сърцето му от болка стене и чака сетния ти зов
Един ден ти ще ме попиташ кое е по-важно за мен-ти или животът ми.
Аз ще кажа животът ми и ти ще си отидеш без да рабереш,че за мен животът си ти!
Живота ще се измени съдбата ще ни раэдели, но спомена эа эаедно прекараните дни ще остане вечно да гори.
Обичах те, но ти не ме разбра. Страдах,а ти ми се присмя. Кажи сега, защо ми е живота, щом теб те няма в ноща.
В приятелството поверява ме тайните си..., в любовта ги издава ме!
И в един момент на теб ти писна и повярва в някаква лъжа, че може с друга да си щастлив, да ме забравиш и да не си сам.
Ако някога скъсаш, или захвърлиш едно приятелство не го заменяй с омраза, защото е подло да мразиш човека, който си обичала или лъгала, че обичаш.
Аз знам живота е измама и ти ще ме забравиш може би, но нека този малак спомен поне веднъш сърцето ти СЛОМИ!
Не вярвай, че има Истински хора. Не вярвай, че те Обичат.Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли сърца. Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, защото и аз съм човек, но всичко излезе тъй просто фълшиво, присъщо на нашея XX-ти век.
Понякога ще идвам в съня ти, като далечен гостенин, не ме оставяй на пътя вратата не залоствай, ще вляза тихо в мрака да те видя, когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида!!!
Когато вратата нащастието се затвори се отваря нова,но докато гледаме затворената не мовем да видим отворената
Нещата са нито добри,нито лоши,мисълта за тях ги прави такива
Без мъка очите не плачат,без облък дъвда не вали-само тези,който обичат могат да проронят сълзи
Най-лошия начин да ти липсва някой е-да си с него и да знаеш че никога няма да бъде твои
Любовта е като вярата в призраци-всеки говори за тях,а малцина са ги виждали
Ние минаваме покрай щастието без да го видим или погледнем,или ако сме го видели или погледнали,без да го познаем
Нарани ме! Знаеш го, нали?
Плаках! Ще плачеш и ти!
Виках! Не отговори нали?
Молих! Ще молиш и ти!
Исках! Но нямах нали?
Лъгах! Но лъга и ти!
Страдах! Знаеш нали?
Обичах! Ще обичаш и ти!...това е върхът love.gif
Ти си добър, ти си много добър,
на ръце би ме носил по стръмния път,
би ме люлял, додето заспя,
както приспиват децата.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз другиго чакам
по цели нощи да се завърне.
И съм се мъчила и съм плакала
и съм чакала да ме прегърне.
Той е нежен и груб,
той на теб съвсем не прилича.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз него обичам.
Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм....а тъй ми се говори-
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди ше си отида скоро...
Аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тук,
ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.
"Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома
и вместо сърце, под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож
и ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът бил от дявола по-лош.
Ала и той един път от умора
под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той...Разбойникът...
За първи път обичан.
Заплакал той. Защо?
Какво стопило туй сърце коравао?-
не стопляно в живота никой път-
една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава."
Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче, де е то?
то стоплило разбойника, а мене
ти, никога не стопли тъй...Защо?
Един човек, който винаги знаеше какво и кога да каже, ме свали окончателно с това:
"Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга..."
Другар бъди ми искрен и сърдечен,
ръка подай ми в трудност и беда.
Дружбата и баз любов е вечна,
ала без дружба гасне любовта.
Едно сърце аз имам,
едно сърце аз притежавам,
едно сърце в мене бие
и него аз ти подарявам!
Ти каза "Обичам те", погледнах в очите ти-
нима бе възможно това ?
В мен да се влюби красиво момиче,
да шепне такива слова...
Очите ти казваха - "Вярвай, така е".
Повярвах разбира се, аз.
Там огънче мъничко, гледах играе,
нарастващо час подир час.
Настъпи момента, в който обаче
не можех да виждам очите.
Но ти продължи - "Обичам те" казваше,
по-леко минаваха дните...
... До днес - ти ми каза "Аз изтрезнях,
искам и ти да опиташ."
Добре, ще опитам, но все пак държа
да мога да видя очите.
Да видя дали и те ще ми кажат,
че огънче веч не гори,
и всичко, което след мен е останало,
е въгленче там, някакво си...
----------
Бавно спуска се мокра мъгла
зад очите със цвят черноземен.
Пътят дълъг - вървя и мълча -
само стъпките тихичко стенат.
Спъват хода ми златни листа.
Спирам. Падам за миг на колене.
Силна болка - боли, но мълча -
всички болки в една са се слели.
Изгрев, залез... Какво от това?
Утре пак ще е както и вчера.
Но вървя. Пътят - дълъг. Мълча.
Искам себе си пак да намеря.
----------
Познах те - по сълзата хладна
и светулката в ръцете.
От циганка го знам отдавна,
че сърцето ти ще свети.
Каква жена! Любовна песен,
кръчма моя, лудост страшна!
Налей от погледа небесен,
аз съм само празна чаша.
Налей от теб. Звезди постилай
и от тях ме жив изграждай
с две устни вино. Нямай милост!
Цял боля от зов и жажда.
Жажда по-безбожна
не познавам досега,
но и най-се помни
махмурлукът от жена!
----------
Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!
Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.
Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!
----------
Като прогнила стара язва
болите ме
когато любовта си тръгва -
кънтят на кухо
празните пространства
Там глухо пее само вятър
В очите ви
светът е някак грозен
небръснат
посивял
и малко смачкан
Като хиени
с болка ли се храните?
Не ми се иска даже да го казвам!
Разпъвате ме
върху непосилните си кръстове
и всяка прави белези
в душата ми
Как да заспя във зле ранена вечер?
Пак ще събудя своите приятели
и дълго-дълго
ще играем с думите
Пропеят ли петли
пречупвам хоризонта
и се опитвам да забравя
Как изглеждате?
Но тъмните ви сенки ме догонват
и дебнат всяка моя стъпка
Тъй леко да отсъдите -
виновен.
Кажете,
мъртъв ли ме искате
за да изкупя някак
любовта си?
Дали смъртта ще ви засити,
ще изкълвете ли очите ми?
Прощавам ви,
защото ви обичах.
И затова сега ще ви забравя.
----------
Понякога отново ще се срещаме
по улиците в нашия стар град.
И може би тогава ще усещаме
Внезапно как сърца ни ще замрат.
Ще виждаме очите си помътени
От болката на тежката съдба.
Ще разменим с усмивки мъката
И може би ще кимнем със глава.
Синът ми ще ме дръпне за ръката
И ще попита може би така:
Коя е тази лелка непозната,
Изглежда че красива е била?
А аз ще се усмихна от неволя
Ще бъдеш спомен и мечта
За мен пак хубава със дъх на пролет
И може би щастлива в любовта ...
До тебе ще върви съпругът
От срещата намръщен може би.
А аз, и аз ще бъда с друга
И с друг живот и с други дни.
Ще те погледам и ще те отмина -
Ще бъдеш чуждата жена.
Обичана преди години.
Мечта, но минала мечта ...
----------
Едва когато те изгубих
разбрах какво си бил
за мене.
Изтече животът погубен,
а болката
кой да отнеме?
Все търся
чуждата радост
да зърна,
все сравнявам
с нас двамата.
Ала до мен
не мога
да те върна,
и не зараства
раната.
Изгубих те
преди да те позная.
Намерих те,
когато те изгубих.
Ах, любов, любов - сварен картоф.
Разрежиго на две а той суров.
Целувката на гаджето те праща на луната,
а шамара на баща ти те връща на земята.
Тежи ми нещо на сърцето.
Едно едничко разбери.
Безумно някого обичам.
Ето тези букви прочети!
В залеза на всяка вечер, настъпва мрак и
тишина.
В залеза на всяка обич, настъпва болка и
тъга.
Когато нещо си отива и ти нямаш сили
да го спреш,
когато виждаш, че една любов умира,
но ти не можеш с нея да умреш.
Тогава ти разбираш, че си обичала,
но обич вече няма, че си била щастлива,
но не си разбрала!!!
Ти ще дойдеш, но ще бъде късно, аз ще съм
в гроба студен, целувай букви, вместо
устни, целувай гроба, вместо мен!!!
В живота целунах те случайно, влюбих се
в теб безкрайно с очи като бадеми сладки,
с коси като листенца гладки, и с устни
като кадифе, в моето сърце.
ОБИЧАМ ТЕ-А как да ти го кажа?В мен се бори обич,чест и срам.
ОБИЧАМ ТЕ-А как да ти го кажа?Самата аз незнам.
ОБИЧАМ ТЕ-Две думи колко значат?В плем държат едно сърце.
ОБИЧАМ ТЕ-Две думи за една любов голяма,две думи за едно МОМЧЕ!
E,това е от мен!Скоро пак!