View Full Version : Как да се справя
Не знам дали мястото на темата е тук, но ако не е се извинявам ...
Не става въпрос за нещо повече от приятелска обич в това за което ще говоря. Миналата година бях 8-ми клас в ново училище без нито един човек когото да познавам от преди .. защастие бързо се сприятелих не само с хора на моята възраст а и от по-горните класове ... сега това което не ми дава мира и което не мога да си избия от главата е че момчето на което страшно много държа и знам че мога да се опра на неговото рамо винаги когато ми е тежко ще завърши тази година ... не знам ... не знам какво ще правя просто не мога да си предствя на кого ще споделям и кого ще изслушвам, кой ще ми дава съвети когато той си тръгне .. страшно ми е тежко и постоянно мисля за това...
Ще се радвама ако ми дадете някой и друг съвет за това как да се поуспокоя ...
:smt010
какво пречи да си останете приятели и след като завърши,,да си се виждате ,да споделяш :?:
sexy_for_you
09-06-2007, 16:48
Ами все пак животът продължава.Пък и това,че няма да бъде в твоето училище,не означава,че няма да поддържате връзка.Вие отново ще си бъдете приятели,ще му споделяш,само че няма да бъдете в едно даскало.Може да се виждате по кафета и т.н. и смятам,че всичко ще е ок.Не се отчайвай.Ще си намериш и други приятели в даскало.Успех!
Ми да, може да поддържате връзка, съгласна съм с Нинси.
Иначе от класа нямаш ли някой добър приятел, от училище?С времето ще се запознаеш с много хора, а може и някой да ти стане много добър приятел. :wink:
ест че и от класа имам приятели но той е по-специален за мен не мога да го обясня.... и да ще се виждаме и ще си приказваме, но се опасявам че ще се отчуждим защото той ще ходи да учи в друг град :smt009
Не знам дали мястото на темата е тук, но ако не е се извинявам ...
Не става въпрос за нещо повече от приятелска обич в това за което ще говоря. Миналата година бях 8-ми клас в ново училище без нито един човек когото да познавам от преди .. защастие бързо се сприятелих не само с хора на моята възраст а и от по-горните класове ... сега това което не ми дава мира и което не мога да си избия от главата е че момчето на което страшно много държа и знам че мога да се опра на неговото рамо винаги когато ми е тежко ще завърши тази година ... не знам ... не знам какво ще правя просто не мога да си предствя на кого ще споделям и кого ще изслушвам, кой ще ми дава съвети когато той си тръгне .. страшно ми е тежко и постоянно мисля за това...
Ще се радвама ако ми дадете някой и друг съвет за това как да се поуспокоя ...
:smt010
Q kaji ot koi grad si?
Не знам дали мястото на темата е тук, но ако не е се извинявам ...
Не става въпрос за нещо повече от приятелска обич в това за което ще говоря. Миналата година бях 8-ми клас в ново училище без нито един човек когото да познавам от преди .. защастие бързо се сприятелих не само с хора на моята възраст а и от по-горните класове ... сега това което не ми дава мира и което не мога да си избия от главата е че момчето на което страшно много държа и знам че мога да се опра на неговото рамо винаги когато ми е тежко ще завърши тази година ... не знам ... не знам какво ще правя просто не мога да си предствя на кого ще споделям и кого ще изслушвам, кой ще ми дава съвети когато той си тръгне .. страшно ми е тежко и постоянно мисля за това...
Ще се радвама ако ми дадете някой и друг съвет за това как да се поуспокоя ...
:smt010
Q kaji ot koi grad si?
experiment_m
09-06-2007, 17:16
Хвани си го за гадже и ще не ще пак ще идва да се виждате. :-D
Последното мнение е уникално хитро ... ама аз го искам само за приятел ...
за госта: какво значение има града ситуацията е принципна ?!?
kobrichka
09-06-2007, 17:23
ест че и от класа имам приятели но той е по-специален за мен не мога да го обясня.... и да ще се виждаме и ще си приказваме, но се опасявам че ще се отчуждим защото той ще ходи да учи в друг град :smt009
Това няма значение,че ще учи в друг град,приятелите са си приятели.Все пак знаеш че каквото и да става той ще е до теб,така че винаги ще намерите време да сте заедно и да си споделяте.Може да не е толкова често колкото до сега,но съм убедена че ще се намери време.
А той като эавърши,къде ще учи?Эащото,ако си остане във вашия град ,пак ще си поддържате връэка.Ако сте си от един град,нищо не ви пречи..
Не знам дали мястото на темата е тук, но ако не е се извинявам ...
Не става въпрос за нещо повече от приятелска обич в това за което ще говоря. Миналата година бях 8-ми клас в ново училище без нито един човек когото да познавам от преди .. защастие бързо се сприятелих не само с хора на моята възраст а и от по-горните класове ... сега това което не ми дава мира и което не мога да си избия от главата е че момчето на което страшно много държа и знам че мога да се опра на неговото рамо винаги когато ми е тежко ще завърши тази година ... не знам ... не знам какво ще правя просто не мога да си предствя на кого ще споделям и кого ще изслушвам, кой ще ми дава съвети когато той си тръгне .. страшно ми е тежко и постоянно мисля за това...
Ще се радвама ако ми дадете някой и друг съвет за това как да се поуспокоя ...
:smt010
Razbiram te! Nai-dobrata mi priqtelka,s koqto bqhme nerazdelno zaedno vseki den,zamina za Sofia sus semeistvoto si i zanapred 6te jiveqt tam,koeto zna4i 4e nqma da se vijdame 4esto.I az mnogo trudno go prieh i otna4alo mi be6e mnogo trudno pri misulta 4e nqma da e pak vinagi do men kakto e ot mnogo vreme nasam,no mina vreme i sviknah,a i tq mi se obajda po4ti vseki den...Pomisli pozitivno, vse pak nqkoi hora gubqt priqtelite si zavinagi i nikoga pove4e ne gi vijdat (se6ta6 se za kakvo govorq), a tvoq priqtel ne e umrql,toi si e o6te tvoi priqtel,prosto e v drug grad.Ako ste istinski priqteli,tova nikoga nqma da vi e pre4ka,kakto e i s moeto bestfriend4e :P
Carrie`Bradshaw
09-06-2007, 18:15
Едно доста кратко, но съм се убедила, че е адски вярно твърдение : Няма незаменими хора, има само незабравими. Времето лекува всякакви рани, близки или далечни приятели биват заличени, любов се изпарява .. просто животът продължава и всеки, в това число и ти, си длъжна да продължаваш с него. повярвай ми губила съм много приятели и то дори такива, които съм считала като част от себе си, боляло ме е, страдала съм, но съм го преодоляла и на техните места са се появили нови хора.
Ами опитай се да не мислиш за това,радвай се,че все още имате някакво време,в което ще си споделяте,той ще ти дава съвети...и така. :wink: