f3i0ha
09-10-2007, 22:05
И така и аз не знам защо реших тук да напиша разни мисли , които ме вълнуват , може би защото единственият човек , с който мога да говоря , спи в момента....Както и да е... Ето върху какво размишлявам напоследък:
1. Възможно ли е човек да няма никакъв талант за нищо ? Просто да не го бива в нищо специално ? (просто винаги се чудя аз какво мога да правя като завърша даскало и накрая излиза , че за нищо не сгавам и в нищо не съм добра или може би щях да бъда ако навреме се бях концентрирала върху едно нещо , което ми върви )
2. Защо изобщо мечтая като осъзнах , че мечтите ми са много далеч от пътя , по който вървя сега ? Колкото са възможни , толкова са и невъзможни . И вярвам , че всичко е възможно , но имам страшно много ограничения , които ми убиват всякакво право на избор за каквото и да било . Както се казва " The limits are only in our thoughts " , което ми се струва вярно , но не мога просто да кажа "майната му на всичко" и да почна да правя каквото си поискам . Не знам...
3. Напоследък се чувствам много самотна и само един човек е с мен и ми помага да се справя ( lonely = alone + sad ) и ако той някаго прочете това искам да знае , че му благодаря за всичко и го моля да остане с мен , защото мисля , че имаме нужда един от друг , а и само той си знае колко много си го обичам ...
4. И естествено дойде време за любовта .... Любовта е всичко... Любовта е животът... Любовта е истината... И аз си мислех , че са тъпи клишета , докато един ден не го осъзнах... Обичайте и бъдете обичани !
Това е за сега от мен . Ако искате ми отговорете на въпросите , те може би си бяха просто монолог... Бе ако ви се занимава , драснете 2 редчета , просто ми кажете нещо...
Чао ...
1. Възможно ли е човек да няма никакъв талант за нищо ? Просто да не го бива в нищо специално ? (просто винаги се чудя аз какво мога да правя като завърша даскало и накрая излиза , че за нищо не сгавам и в нищо не съм добра или може би щях да бъда ако навреме се бях концентрирала върху едно нещо , което ми върви )
2. Защо изобщо мечтая като осъзнах , че мечтите ми са много далеч от пътя , по който вървя сега ? Колкото са възможни , толкова са и невъзможни . И вярвам , че всичко е възможно , но имам страшно много ограничения , които ми убиват всякакво право на избор за каквото и да било . Както се казва " The limits are only in our thoughts " , което ми се струва вярно , но не мога просто да кажа "майната му на всичко" и да почна да правя каквото си поискам . Не знам...
3. Напоследък се чувствам много самотна и само един човек е с мен и ми помага да се справя ( lonely = alone + sad ) и ако той някаго прочете това искам да знае , че му благодаря за всичко и го моля да остане с мен , защото мисля , че имаме нужда един от друг , а и само той си знае колко много си го обичам ...
4. И естествено дойде време за любовта .... Любовта е всичко... Любовта е животът... Любовта е истината... И аз си мислех , че са тъпи клишета , докато един ден не го осъзнах... Обичайте и бъдете обичани !
Това е за сега от мен . Ако искате ми отговорете на въпросите , те може би си бяха просто монолог... Бе ако ви се занимава , драснете 2 редчета , просто ми кажете нещо...
Чао ...