RAWRRR
09-12-2007, 06:56
Предупреждение!
Разказът може и да няма никаква художествена стойност,но е по-действителен случай,като съм добавила леко инфантилни завъртулки и кръгчета и други симпатични геометрични форми.
Съжалявам,ако има някоя граматична грешка,но в момента ми е най-малко до правопис.
Имало едно време,едно време,което никой не харесвал.
Никой не го харесвал,защото според Космополитан,за да харесаш някой ти са необходими 7 секунди,а никой не бил виждал времето за толкова дълго...време.Намирали се само няколко смелчаги,които се питали какво е времето,дали е спряло,и ако се спряло времето за колко време е спряло то?Времето текло толкова бавно,че жените дори не си купували кремове с "anti-aging effect" .. защото знаели че няма да остареят.Имало и други смелчаги,които пък си мислели,че времето е илюзия,и аз съм по-скоро съгласна да се съглася с тях..времето в представите на хората са минутите в които чакат млякото да кипне,яйцата да станат рохкави,автобусът да дойде..
Един по-мъдър човек,от мен,чието име не разбрах беше казал,че времето са моментите,които ти се случват,докато чака шда се изпълнят мечтите ти..В този смисъл времето е загуба на време.Защото мечтите не се сбъдват,да, не се сбъдват.Съществуват само предпоставки за да се осъществяват,които са достатъчно обещаващи,за да могат да те накарат да вярваш..
Аз си мечтаех за моят Принц,туку-що излязал от прашните,пожълтели страници на стара книга с червен разделител,поставен на произволна страница от недоволен читател,захвърлена на най-долният рафт на домашната му библиотека..
Моят Принц не се измъкна измежду грапавата хартия-той излезна от радиото,старото радио от комунистическо време,сега чувам госпожата ми по литература,която казваше,че истински комунизъм в България никога нямало..Е тогава не знам откъде е това радио , няма и значение,защото никой не го нарича радио,то е просто отпадак,метална скраб..но когато работеше обичах да го слушам,обичах и да слушам как хората го слушат,как мама казва "Кремена,разчисти си стаята и хвърли този ръждясал боклук оттук" ..
Започвам да си губя мисълта за историята с принца,което е жалко,защото хората имат склонност да се впечатляват от мелодраматични случки.
Както казах имало едно време,но не онова време,с което философите си чешат езиците,ами онова,другото време-с което псевдо-романтичните писатели започват всяка своя приказка..
Та имала го това време,имало го и радиото,имаше ме и мен.
Аз се бях заиграла с копчето,с което се сменят станциите,което удивително много приличаше на капачка от боза-ама от евтините.
Чух песента на Ревю-Ралица,която ме накара да задържа вниманието си върху точно тази станция..по която изненадващо нямаше рекламен блок след всяка песен.След песента чух закачливи водещи,които даваха хипарски идеи как да направят живота си по-цветен..
Една от тях беше да хванем за ръката някой непознат и да се усмихнем срамежливо..
Излезнах навън първата ми асоциация,когато Го видях,беше че в комплект с радиото,и радиостанцията предлагат и безплатен шаблон,върху които да тестваш горепосочените хипарски идеи.Епитетът горепосочените,хич не ми харесва,но halas,както му викат французите.
Звучи предвидимо,но аз не съм интересна..ии както се досещате хванах момчето за ръката и още преди да мога да изпълня и втората част от съвета - да му се усмихна,той вече го беше направил..
Не се наемам да давам оценка дали времето е минало тогава,или просто е спряло или се е сублимирало в себе си,превъртяло се е,взимайки смазочна мас от Железният Човек,от "Магьосникът от Оз",но сега държа радиото си,гушкам го срамежливо,както Той казваше,че го гушкам, и гледам втренчено на запад,на запад,накъдето той си замина завинаги.Ах,колко мелодраматично.Почти се харесвам.Почти не.
Разказът може и да няма никаква художествена стойност,но е по-действителен случай,като съм добавила леко инфантилни завъртулки и кръгчета и други симпатични геометрични форми.
Съжалявам,ако има някоя граматична грешка,но в момента ми е най-малко до правопис.
Имало едно време,едно време,което никой не харесвал.
Никой не го харесвал,защото според Космополитан,за да харесаш някой ти са необходими 7 секунди,а никой не бил виждал времето за толкова дълго...време.Намирали се само няколко смелчаги,които се питали какво е времето,дали е спряло,и ако се спряло времето за колко време е спряло то?Времето текло толкова бавно,че жените дори не си купували кремове с "anti-aging effect" .. защото знаели че няма да остареят.Имало и други смелчаги,които пък си мислели,че времето е илюзия,и аз съм по-скоро съгласна да се съглася с тях..времето в представите на хората са минутите в които чакат млякото да кипне,яйцата да станат рохкави,автобусът да дойде..
Един по-мъдър човек,от мен,чието име не разбрах беше казал,че времето са моментите,които ти се случват,докато чака шда се изпълнят мечтите ти..В този смисъл времето е загуба на време.Защото мечтите не се сбъдват,да, не се сбъдват.Съществуват само предпоставки за да се осъществяват,които са достатъчно обещаващи,за да могат да те накарат да вярваш..
Аз си мечтаех за моят Принц,туку-що излязал от прашните,пожълтели страници на стара книга с червен разделител,поставен на произволна страница от недоволен читател,захвърлена на най-долният рафт на домашната му библиотека..
Моят Принц не се измъкна измежду грапавата хартия-той излезна от радиото,старото радио от комунистическо време,сега чувам госпожата ми по литература,която казваше,че истински комунизъм в България никога нямало..Е тогава не знам откъде е това радио , няма и значение,защото никой не го нарича радио,то е просто отпадак,метална скраб..но когато работеше обичах да го слушам,обичах и да слушам как хората го слушат,как мама казва "Кремена,разчисти си стаята и хвърли този ръждясал боклук оттук" ..
Започвам да си губя мисълта за историята с принца,което е жалко,защото хората имат склонност да се впечатляват от мелодраматични случки.
Както казах имало едно време,но не онова време,с което философите си чешат езиците,ами онова,другото време-с което псевдо-романтичните писатели започват всяка своя приказка..
Та имала го това време,имало го и радиото,имаше ме и мен.
Аз се бях заиграла с копчето,с което се сменят станциите,което удивително много приличаше на капачка от боза-ама от евтините.
Чух песента на Ревю-Ралица,която ме накара да задържа вниманието си върху точно тази станция..по която изненадващо нямаше рекламен блок след всяка песен.След песента чух закачливи водещи,които даваха хипарски идеи как да направят живота си по-цветен..
Една от тях беше да хванем за ръката някой непознат и да се усмихнем срамежливо..
Излезнах навън първата ми асоциация,когато Го видях,беше че в комплект с радиото,и радиостанцията предлагат и безплатен шаблон,върху които да тестваш горепосочените хипарски идеи.Епитетът горепосочените,хич не ми харесва,но halas,както му викат французите.
Звучи предвидимо,но аз не съм интересна..ии както се досещате хванах момчето за ръката и още преди да мога да изпълня и втората част от съвета - да му се усмихна,той вече го беше направил..
Не се наемам да давам оценка дали времето е минало тогава,или просто е спряло или се е сублимирало в себе си,превъртяло се е,взимайки смазочна мас от Железният Човек,от "Магьосникът от Оз",но сега държа радиото си,гушкам го срамежливо,както Той казваше,че го гушкам, и гледам втренчено на запад,на запад,накъдето той си замина завинаги.Ах,колко мелодраматично.Почти се харесвам.Почти не.