morsheeba
09-13-2007, 07:05
Вятърът на промяната
По поруменелите ми бузи хладен полъх,
сещам мирисът на застудяване,
познато неочакван зимен полъх,
познатата промяна, нейното настъпване.
Познатото очакване на падането на листата,
същата агония в залеза на топъл ден,
слънцето пак скрива усмивката си зад мъглата,
но топлината на ръцете ти още е по мен.
В края на летен ден свечерява се,
дъхът ни е тревожно плахо притаен,
сезонът се сменя, хладината повтаря се,
изглеждаш ми тъжен, раним, притеснен.
Разбирам мълчанието ти, казва, че се плашиш,
от небето, от времето, от утрешния ден,
от това, в ежедневието да не се удавиш,
да те погълне и да изгубиш мен.
Разбирам, звукът на вятъра страшен е,
мислиш студа заледява топлината в мен,
и сърцето ми заспива, в зимен сън унася се,
и обичта си отива от мен, ден след ден.
Но знаеш ли, в снега си мечтая да те целувам,
с теб да прекарам първия пролетен ден,
и всяка година, всеки сезон да ти се любувам,
затова не се плаши, духне ли вятър прегърни ме и сгуши се в мен.
По поруменелите ми бузи хладен полъх,
сещам мирисът на застудяване,
познато неочакван зимен полъх,
познатата промяна, нейното настъпване.
Познатото очакване на падането на листата,
същата агония в залеза на топъл ден,
слънцето пак скрива усмивката си зад мъглата,
но топлината на ръцете ти още е по мен.
В края на летен ден свечерява се,
дъхът ни е тревожно плахо притаен,
сезонът се сменя, хладината повтаря се,
изглеждаш ми тъжен, раним, притеснен.
Разбирам мълчанието ти, казва, че се плашиш,
от небето, от времето, от утрешния ден,
от това, в ежедневието да не се удавиш,
да те погълне и да изгубиш мен.
Разбирам, звукът на вятъра страшен е,
мислиш студа заледява топлината в мен,
и сърцето ми заспива, в зимен сън унася се,
и обичта си отива от мен, ден след ден.
Но знаеш ли, в снега си мечтая да те целувам,
с теб да прекарам първия пролетен ден,
и всяка година, всеки сезон да ти се любувам,
затова не се плаши, духне ли вятър прегърни ме и сгуши се в мен.