09-13-2007, 07:33
И моята история която ще я разкажа тук защото имам нужда да кажа/напиша всичко което ми се върти в главата..
Преди 3 месеца и половина срещнах едно момиче, с което си паснахме супер добре. И двамата се харесавахме супер много и още на първата среща тръгнахме. Никога не съм си и мислел че има такова момиче, затова гледах да я задържа до мен. Тя трябваше да заминава за лятото за 2 месеца в нейния си град и си останахме заедно въпреки разстоянието. Говорихме си всеки ден по няколко часа и винаги ни беше много готино - всеки един нямаше търпение да се чуе с другия. Ходих й на гости в града и тея няколко дни бяха най готините от ваканцията ми - толкова много щастлив бях..Минаха тея дни и остана още по малко от месец да се прибере. Прибра се и се чувствах все едно нищо не е реално..не съм й вярвал, че никой за 2 месеца не е изневерил (сега не ми говорете от къде съм сигурен, просто знам). Още повече се влюбихме един в друг и всичко вървеше до 1 прекрасен момент, в който не се намеси майка й. Тя започна да й забранява да излиза, карат се постоянно, тормози я и т.н. и аз реших, че трябва да направя всичко за да бъдем заедно. Запознах се с техните, нищо против мен нямаха, но те просто не искат да разберат, че момичето им е пораснало - за тях все още тя си е малкото им момиче. Дадох всичко от себе си, толкова много компромиси направих от моя страна, обиди и гадно държание, но знам че тя има чувства към мен и не съм й безразличен и че й пукало за мен на нея ( тя сама ми го каза ). Толкова много ме е наранила до сега, че просто повече не може нито с държание, нито с думи или обиди, но аз шматката все още искам да съм с нея, защото знам че не е истинския край това. Това майка й да ни раздели е най голямата простотия за мен и просто като знам ,че и тя иска да сме заедно, но се спира заради майка й ме побърква. Остава само да чакам всичко да се нареди от самосебе си...
Съжалявам, че е малко дълго, но просто исках да споделя.
Преди 3 месеца и половина срещнах едно момиче, с което си паснахме супер добре. И двамата се харесавахме супер много и още на първата среща тръгнахме. Никога не съм си и мислел че има такова момиче, затова гледах да я задържа до мен. Тя трябваше да заминава за лятото за 2 месеца в нейния си град и си останахме заедно въпреки разстоянието. Говорихме си всеки ден по няколко часа и винаги ни беше много готино - всеки един нямаше търпение да се чуе с другия. Ходих й на гости в града и тея няколко дни бяха най готините от ваканцията ми - толкова много щастлив бях..Минаха тея дни и остана още по малко от месец да се прибере. Прибра се и се чувствах все едно нищо не е реално..не съм й вярвал, че никой за 2 месеца не е изневерил (сега не ми говорете от къде съм сигурен, просто знам). Още повече се влюбихме един в друг и всичко вървеше до 1 прекрасен момент, в който не се намеси майка й. Тя започна да й забранява да излиза, карат се постоянно, тормози я и т.н. и аз реших, че трябва да направя всичко за да бъдем заедно. Запознах се с техните, нищо против мен нямаха, но те просто не искат да разберат, че момичето им е пораснало - за тях все още тя си е малкото им момиче. Дадох всичко от себе си, толкова много компромиси направих от моя страна, обиди и гадно държание, но знам че тя има чувства към мен и не съм й безразличен и че й пукало за мен на нея ( тя сама ми го каза ). Толкова много ме е наранила до сега, че просто повече не може нито с държание, нито с думи или обиди, но аз шматката все още искам да съм с нея, защото знам че не е истинския край това. Това майка й да ни раздели е най голямата простотия за мен и просто като знам ,че и тя иска да сме заедно, но се спира заради майка й ме побърква. Остава само да чакам всичко да се нареди от самосебе си...
Съжалявам, че е малко дълго, но просто исках да споделя.