PDA

View Full Version : Хората не осъзнават,че..



UnaBletoLoVeU
09-17-2007, 14:09
Хората не осъзнават, че..са адски щастливи. Това е надпис, който видях една вечер на стената на порутена сграда близо до кея. Беше по залез, слънцето се отразяваше във водата и рисуваше дирята си. Бях тъжна..мислех си колко много боли от любовта. Не ми стана по-добре и се почудих що за идиот би написал това, ако беше наясно с проблемите на целия свят.
Днес след даскало аз и най-добрата ми приятелка бяхме седнали на едни люлки в закътана площадка. Започвах да се сдухвам, слушах Crossfade-Already gone и мислех за момчето, което ми е давало толкова поводи за тъга. Бях сигурна, че по-зле никой, никога не може да се чувства...когато зад ъгъла дойде тя. Не повече от 1.50 висока, пълна и болнава на вид. Седна до нас. Без да ни познава започна да говори за живота си. Скоро разбрахме, че има психически отклонения и всъщност всичките и истории са чути и тя просто преразказва...несвързани думи..откъслечни въздишки...моменти на гняв.Тя беше момиче, ощетено от живота, ощетено, но може би само на нас-нормалните-ни изглежда така. Попитах я дали е щастлива. Отговорът беше положителен. Попитах я дали е плакала. Този път поклати глава. Отново зададох въпрoс..."За какво мечтаеш?". Тя започна да изрежда блян след блян..неща, които едва ли ще има щастието да преживее. И все пак мечтите, в които живее и нереалния и свят я правят далеч по-щастлива от всички нас! Тя не познава красотата на любовта, но не знае и колко боли от нея, не знае какво е да имаш приятели зад гърба си, но не е преживявала и разочарованието от предателството. Не се е сблъсквала със суровостта на живота, суровостта, пред която всички ние рано или късно ще се изправим. Тя е всъщност дете, дете, в което живеят толкова неосъществими желания...но тя не разбира, тя не знае, че тези мечти ще живеят само в съзнанието й и никога няма да станат реалност.
Вървях към нас, сама, и мислех..мислех дали е по-добре да живееш в илюзии, но да си щастлив или да си нормален и всеки ден да се срещаш с жестокостта на хората и подлостта на съдбата.

ПП. Не знам защо изобщо написах това, може би исках да споделя с някого това, което мисля.

ПП2. Съжалявам, ако на някой му пречи тази моя тема (:

OtherDimension
09-17-2007, 14:13
предпочитам да живея в реалността и да мечтая, вместо да страня от всичко, защото зад ъгъла ме чака нещастие
това е непълноценен живот..

belerofone
09-17-2007, 14:17
Не бих правил разделение на нормални и ненормални....Това са социалните норми...и зависят от гледната точка на хората...Нека сме толерантни акакво ще кажеш...

Дали хората сме щастливи ли....Да ако не се съобразяваме с някакви изисквания и норми...Ако живеем в собствен свят с мечти макар и неосъществени....Ти не можеш да кажеш дали тя ще ги осъществи или не...Дали и познавала любовта или не....дали има приятели или не....сигурно си я питала...но дали е споделила собствената си история или нечия друга....

ЗА мен епо-добре в измислен ссвят но щастливи атоколкото в реален но нещастни....

^Sam90^
09-17-2007, 14:36
Първо искам да те поздравя за темата - много ми харесва! :)

Хората наистина не осъзнават колко са щастливи и че всеки момент живот е безценен дар.
Вярно, има тежки моменти. Моменти на болка, отчаяние и мъка. Обаче, ако ги няма черните дни, няма как да оценим светлите. След всяка буря има дъга... не бива да се тревожим за бурята, а да я изчакаме да премине, за да изгрее дъгата. Винаги мислете за дъгата в своя живот, защото тя е там и е с всичките си 7 цвята! :)

comics
09-17-2007, 14:41
ТЕмата е прекрасна, браво :)

UnaBletoLoVeU
09-17-2007, 14:59
ТЕмата е прекрасна, браво


Първо искам да те поздравя за темата - много ми харесва!

Мерси много :oops: :-)

Disrespect
09-17-2007, 15:13
съдба няма

иначе да...евала за темата :Р

`Death`Whore``
09-17-2007, 15:16
Блажени са невежите, само те са истински щастливи.

09-17-2007, 15:22
Ей сега ще довтаса някой МЪДЕратор и ще тури ключа с резолюшия "т. 11" - която може да се тълкува както им скимне.

Против т. 11.!!!

HopeLesss
09-17-2007, 17:02
това е непълноценен живот..

Казваш, че тя разказвала... чужди истории - чути, видени, но не преживяни! Това за мен не е истинско... По-добре обичана, мразена, засмяна и разплакана. Това е реалността...

А иначе... аз осъзнавам колко съм щастлива!!!

malka_sladuranka
09-17-2007, 21:18
Имаше едно лафче "Колкото сте по-тъпи, толкова сте по-шастливи". И това може би е вярно.... :?

rusalkata_
09-17-2007, 21:47
Първо искам да те поздравя за темата - много ми харесва! :)

Хората наистина не осъзнават колко са щастливи и че всеки момент живот е безценен дар.
Вярно, има тежки моменти. Моменти на болка, отчаяние и мъка. Обаче, ако ги няма черните дни, няма как да оценим светлите. След всяка буря има дъга... не бива да се тревожим за бурята, а да я изчакаме да премине, за да изгрее дъгата. Винаги мислете за дъгата в своя живот, защото тя е там и е с всичките си 7 цвята! :)

точно!
иначе мисля,че е по-добре да живееш в реалния свят(с всичките му трудности,тъга,злоба,жесто ост...но и с цялото щастие,всички хубави моменти),отколкото да живееш в илюзии,постоянно с розови очила,откъснат в мечтите си.това не е реалният живот.освен това смятам,че щастието ти по този начин не е пълно.

темата ти и на мен много ми хареса!много хубаво си написала всичко. :D

Lestat357
09-17-2007, 22:40
Я, малко по-различна тема.) Този надпис стои не само на тази сграда и по принцип е верен. Съзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш. Приемаш хората около теб за даденост, докато не разбереш колко горчиво си се лъгал. Но това е нормално, това е част от ежедневието. Самата дума "ежедневие" в смисъла, в който се употребява най-често сякаш включва това. От любовта може да боли адски много, права си. Не мисля, че това важи за такава, каквато може да изпита момиче на 15-17 години, но нека не поставям нещата в рамки, а и какво значение има дали след време всичко това няма да ти изглежда смешно, след като за теб това е превъзходната степен сега. После като се обърнеш назад и ще ти стане донякъде смешно как си го изстрадала. Но това не променя нещата. Както и това, че към този момент най-вероятно си убедена че "после" няма да има. Но ще има, повярвай ми. От това не се умира. Тук мога и по-обширно, но предвид насочеността и типа на форума засега ще се въздържа. Такава жена - тъжно е, да.. Можеш и другаде да срещнеш немалко такива. Изводът и въпросът ти след това са донякъде логични. Все пак има разлика между илюзии и това да не правиш разлика между илюзия и реалност. Иначе аз винаги съм живял с някакви илюзии и така и ще продължа. Количество достатъчно да ме поддъра жив просто. Нарочно говоря от първо лице единствено число. Въпреки че се изкушавам да опонирам изразилите мнението, че от илюзии нямат нужда, че това също е илюзия. Преди всичко някои понятия са доста трудни за дефиниране. Но да не измествам темата. Преди години нямаше начин да съхраня себе си без своите мечти и илюзии. Чисто физически дори, но това беше доста отдавна. Хмм.. обстоятелставата бяха такива ще го кажа така. Естевствено с времето се научих да правя ясна разлика между илюзии, мечти и реалност. Това промени нещата, но не основно. Защото и сега на моменти отново се връщам към тях. Един от спасителните ми острови. Може би съм съхранил твърде голяма част от детското у себе си, но аз не искам да се променям. Не и това. Нека бъда хаотичен, мечтател и т.н. в очите на някои. Не ми пречи. Всъщност за мен няма значение, важното е да остана верен на себе си. Засега съумявам да го постигна. Жестокостта на хората и подлостта на съдбата трудно можеш да ги избегнеш в действителност. Преди години доста по-зрял от мен човек (и по-възрастен също) ми беше казал нещо в тази връзка, на което тогава се изсмях, а постепенно разбирам че е бил прав. "Приемай че хората са лоши, жестоки по принцип, ако срещнеш различен това ще е просто изключение", ок малко по-различно беше, но е необходимо леко да го променя, защото беше твърде лично. Ако бях в различно настроение може би бих се изсмял и бих казал "на колко години си? мислиш че хората са жестоки, че съдбата е подла... та ти още нищо не си видяла", но сега няма да го направя. Дано не се убедиш наистина в това скоро. И преди да ми отговориш "вече съм се убедила" замисли се доколко наистина е така. Обичам да мечтая и да прибягвам до собствените си илюзии, макар и да не ми се случва много често вече. Само мога да се радвам, знаейки че има и други като мен. И преди някой да е лепнал поредният етикет нека отново преразгледа за себе си значението на понятията "реалност" и "илюзия". Радвам се, че сподели и с мен "това, което мислиш". Темата не е тъпа и на никого не пречи, но вероятно скоро и тя ще потъне в тонове ненужен спам. Лека нощ!

П.С.: На мен пък (S)aint на Manson и The Perfect Drug на NIN биха ми звучали по-подходящо в случая. Заради няколко реда от текстовете им по-конкретно. То зависи и с какво я свързваш песента.



Имаше едно лафче "Колкото сте по-тъпи, толкова сте по-шастливи". И това може би е вярно.... :?

М'чи имъ малку изстина и тук, шъ знайш. :smt004

malka_sladuranka
09-17-2007, 23:15
Имаше едно лафче "Колкото сте по-тъпи, толкова сте по-шастливи". И това може би е вярно.... :?Ама имаше и едно лафче "Колкото по-малък е мозъкът, толкова по трудно е да се скрие!!!"
Като си щастлив кво ти пука дали ще го скриеш.. :wink: Точно в това е въпроса...

bboy_bunker
09-18-2007, 10:03
Човек трябва да приема живота такъв какъвто е. Не бива да се живее в илюзии и неосъществими мечти.

За това момиче мога да кажа, че тя не познава щастието, защото щастието може да се разграничи само тогава, когато е изпитана и другата крайност - нещастието... Човек трябва да познава както радост, така и болка, както щастие, така и нещастие.. Единствено тогава може да се направи някакво сравнение и да се даде ясна представа кое какво е..

И в този ред на мисли ми хрумна нещо, което ме накара да се замисля:
Всеки човек е щастлив сам по себе си, но всеки трябва сам да намери и осъзнае това негово щастие вътре в него.

Shadow_Walker
09-18-2007, 10:26
Така..наистина ми беше интересно да прочета първото мнение...другите не съм ги чел, не ми се влиза в споровете, които водите.

Хората не осъзнават колко са били щастливи докато не изгубят това, което е вдъхвало надежда в тях - семейство, близък човек, дори и някоя най-обикновена вещ със сантиментална стойност.

Хората наистина не осъзнават колко са щастливи...може би защото в сблъскват с проблеми и нещастия, които да помрачат радостта им.Защото в крайна сметка - живота е шибан, пълен е с препядствия...

Хората не осъзнават колко ще бъдат щастливи ако се наслаждават на радостите от всеки ден, на малките неща - дори на песъчинките по плажа.

Хората могат да бъдат щастливи в свой измислен свят...но всъщност са заслепени и бягащи от действителността...а и не може цял живот да се живее в измислица.

Хората не могат да бъдт щастливи, ако сами не поискат да са...

И все пак щастието е относително понятие...

malka_sladuranka
09-18-2007, 10:46
Имаше едно лафче "Колкото сте по-тъпи, толкова сте по-шастливи". И това може би е вярно.... :?Ама имаше и едно лафче "Колкото по-малък е мозъкът, толкова по трудно е да се скрие!!!"
Като си щастлив кво ти пука дали ще го скриеш.. :wink: Точно в това е въпроса...Ако не можеш да го скриеш няма да бъдеш щастлив, защото от всякъде ще те подиграват, че си глупав и прочие.... Ако си толкова тъп, че и това не разбираш..... :roll: