Имали ли сте тежко детство?

kolko ot vas imat tejko detstvo ili pone mislqt 4e imat?????kazvat,4e vsi4ki semeistva si imat problemi....razkajete kakvi sa bili ili vse o6ta sa va6ite problemi v semeistvoto...razkajete za problemi koito ne zavisqt ot vas i ne ste gi predizvikali vie...naprimer:razvodi,izvunbra4ni deca,pari i t.n.

Заглавието трябва да бъде написано на кирилица!
Крем4ет0

[woshata]

чак такива проблеми не...всъщност има едно нещо но да го обява във форум мне [-X

[petet]

ми мн весело \:D/ но и много много гадно писал съм тема "взаимотношения" :smt010

[Jamalska]

хм...аз винаги съм се радвала на това,което имам,но като във всяко семейство и ние си имаме проблеми-пари,понякога спорим колко още време ще прекарам в това семейство?!...хм родителите се обичат когато са на поне 5 км разтояние:)

[tuka6na]

Винаги съм мислела ,че семейството ми е едно от най-проблемните.И бързах да се махна.За съжаление после разбрах ,че проблемът е бил само мой,просто не съм създадена за съвместен живот с такива хора :lol: :roll: Та аз хубаво не съм създадена,но моята крайност ме накара твърде рано да се отделя от семейството си и просто...бих казала, че моментът с детството изобщо ми се губи леко.Не мога да кажа дали тегаво детство или просто липса на такова е по-кофти,но определено е груба работа и в двата случея.

[Mimka_sweet]

Определено НЕ съм имала трудно детство,просто като се загледам в днешните дечица и вижда много неща,които на мен са ми липсвали.
Но тогава явно изобщо не ми е пукало(не че и сега ми пука).

Иначе аз съм родена 1993.За "онези" времена майка ми ми е разправяла,е е имало някфа криза ли какво,че се редяли с дни на опашки за хляб и такива неща.

Ама кой помни... :lol:

[hahavteen]

Ami edinstvenia naistina gaden spomen ot detstvoto mi e kak ba6ta mi ydria maika mi.Prosto nikoga niama da go zabravia vupreki 4e biah edva na 5 i kogato se razdeliha po4nah mnogo da se grija za maika mi i ne se otdeliah ot neia ot strah da ne i se sly4i ne6to.Moje bi za tova biah tolkova zatvoreno dete koeto predpo4ita da si sedi v ku6ti i da 4ete knijki.Ina4e moga da kaja 4e maika mi i vtoria mi ba6ta mnogo se postaraha az i sestra mi da imame bezgrijno detstvo i ni6to da ne ni lipsva.
A be dobro be6e puk ni6to 4e ne sum igrala nikoga na gonenica,krienica i tem podobni :wink:

[KaTinCeTy]

Детството ми беше перфектно. :) Прекарано в бвзгрижни и волни игри и само приятни емоции, обградено от обичта на родителите ми(която продължава и до сега). Не съм имала лоши спомени от детството ми освен този, че много боледувах, но не бих могла да го нарека някакъв лош спомен, защото родителите ми полагаха огромни грижи за мен. Никога не ми е липсвало нещо, винаги съм получавала това, което си поискам. Никога не съм имала семейни проблеми, родителите ми винаги много са се обичали и все още е така. И сега, когато вече мога да кажа, че съм тийнейджър, с голямо прискърбие и носталгия си спомням за отминалото ми детство. :cry:

[alkobalko]

Детството ми беше перфектно и не мога да говоря за проблеми.

[caRamelO_cHicA]

Не , не съм имала тежко дество а и досега нямам де.Родителите ми винаги много са ме обичали и са ме опсипвали с любов и грижи.Не бих казала че са ме лишавали от нещо напротив всичко ,което исках го имах .Деството ми беше опсипано в безгрижие и забавление нищо неможеш да помраци деството ми играех на воля навън беше прекрасно време.Родителите ми много се обичат и преди и сега са се обичали никога не съм ги чула да се карат или да си правят скандали ако се скарат ,което е нормално при една двойка се затварят в спалната и разговарят по най-цивилизован начин.Не съм имала лош спомен кой знае какъв ,който да навреди на психиката ми.Но можеби когато бях на7 и разбрах че наште ще заминават за Германия толкова съм плакала повярвайте няма по лошо от това родителите да са ви в чужбина виждаме се през ваканците например пролетната те идват тук зимната всеки път разлицни а лятната 1 месец аз при тях и 8 седмици те при мен.Виждаме се и по празници или ако решат да дойдат ако имат време де но редовно се чуваме по телефона.Понякога когато си спомня за изминалите години ми става мъчно и така искам да се върнат [i]

[lyly_lili]

Ami edinstvenia naistina gaden spomen ot detstvoto mi e kak ba6ta mi ydria maika mi.Prosto nikoga niama da go zabravia vupreki 4e biah edva na 5 i kogato se razdeliha po4nah mnogo da se grija za maika mi i ne se otdeliah ot neia ot strah da ne i se sly4i ne6to.Moje bi za tova biah tolkova zatvoreno dete koeto predpo4ita da si sedi v ku6ti i da 4ete knijki.Ina4e moga da kaja 4e maika mi i vtoria mi ba6ta mnogo se postaraha az i sestra mi da imame bezgrijno detstvo i ni6to da ne ni lipsva.
A be dobro be6e puk ni6to 4e ne sum igrala nikoga na gonenica,krienica i tem podobni :wink:



И моето е почти така,но като бях на 3 майка ми се разведе с баща ми,защото беше много несериозен ала бала .......първите няколко месеца трудно се оправяхме,но важното е че се оправихме \:D/

[Insatiable]

Детството ми беше чудесно!

[ThunderGoddess]

Не беше кой знае колко прекрасно. Родителите ми осигуряваха всичко. Обаче от малка се учвствам сама и че никой не ме разбира. От първи до седми клас постоянно съм била обект на подигравки от връсниците ми и понеже тигава бях много чувтвителна ( все пак някакво малко дете) и си нямах никого до мен, който да ме разбере. Майка ми разбра за проблемите в училище чак като завърших вече седми клас и кандидадствах за друго училище. Баща ми почти никога не е бил до нас. Като се преместихме от Тутракан в Русе ( тогава бях на четири) няколко месеца него го нямаше и не искаше да се премести с нас. Родителите ми винаги са били много заети с работата си и не помня да съм прекарвала много време с тях + това както казах горе, нямах приятели. Постоянните забележки и караници на майка ми за най-малките неща ме формираха като човек, който приема викането за нормален тон на разговор. Заради подигравките и хилядите пъти, които съм била прецаквана по някакъв начин когато се доверя станах недоверчив човек. До ден днешен се чудя дали не съм и безчувствена. В крайна сметка в детството ми малко са били моментите, когато някой ме е прегърнал, целунал ... всички в семейството бяха заети със сбствените си проблеми и аз трябваше да си живея сама. С брат ми имаме разлика девет години, със сестра ми 12. Те винаги бяха един до друг заради малката си разлика. Учиха заедно, излизаха заедно, разбираха се и си помагаха. Ама аз не мпжех да стоя там :smt010 . Понеже бях някакво гадно неразбрано хлапе. Колкото и да искам, заради детството си никога няма да стана като другите. Винаги ше бъда самотна и в мене ще бъде празно, понеже до мен не е имало някой да ме научи как да чувствам.

[tItEufFf]

Не смятам, че имам тежко детство...Да, родителите ми са разведени, но това е от много отдавна (да не кажа откакто се помня) и съм свикнала с това....Наще ми осигуряват всичко, не ме бият, имам покрив над главата си, имам дрехи, имам приятели...мисля че съм си добре :)

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

е чак тежко.... израснах без баща само с маика ми.. :smt011

[kameliqbaby]

Проблеми съм нямала.Наще са се развели като съм била бебе,така че не помня някви разправии и такива истории.

[?love_haTe!]

Не мога да кажа,че имах перфектно детство,но не беше и ужасно.Всяко семейство си има проблеми.Примерно проблеми с парите сме нямали никога,но сме имали други проблеми.Например,когато родителите ми заминаха и ги нямаше 2-3 години и то най-важните ми.Наложи се сама да пораствам,да разсъждавам..пораснах бързо,но това не ми е проблем.Радвам се,че пораснах сама и,че мога да се справя сама.Жалко,че родителите ми го осъзнаха доста късно.Когато се прибраха
завариха съвсем различно човече,което не слушаше какво му казват мама и тате и какво мислят хората за мен.Заеби,обичам детето в мен-то си остана завинаги.За мен беше голям купон да живеем с кака заедно :-)

[Bummer]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса

[ThunderGoddess]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса
А замислял ли си се да заминеш в Испания при баща си? Аз ако трябва да живея с майка си, хващам пътя за Рая просто. И аз не я понасям. Отвратителна е!

[petet]

Незнам мойта е много много свястна,но баща ми е просто за бомба. :roll: :x

[dream_girl_13]

Не мога да кажа, че детството ми беше лошо, но не мога и да кажа, че беше перфектно и изпълнено с безгрижие.... Майка ми и баща ми се караха много често... Помня всичко оттогава! Колкото и малка да бях разбирах всичко (някъде към пет-шест годишна да съм била) се опитвах да бъда силна, но понякога се предавах и ми беше страшно тежко.... Но баба, дядо и прабаба поне ме обгръщаха с любов и не се чувствах чак толкова зле, при тях бях "на сигурно място"! Даже до миналата година, когато мама и тате се разделиха окончателно исках да избягам при баба и дядо и повече да не виждам родителите си....Толкова им бях ядосана.... Е , естествено после всичко се оправи... Сега си живея с мама и се чувствам много добре....Не си мисля за случилото се преди, минало е все пак... Сега гледам само напред!

[laracools]

В интерес на истината моето детство(което още не е свършило) поне както го помня беше много весело.Да,проблеми имаше всякакви и в семейството и в училище-пари,караници,подигравки...� �али знаете.Майка ми редовно се напиваше а баща ми се правеше че нищо не забелязва,но пък и това беше весело...хахаха...Помня как сме се биели със сестра ми и то доста жестоко,но което не те убива те прави по-силен.Хаха...Драги са детските спомени...И сега въпреки всички проблеми в семейството ми сме много сплотени и много се радвам за това

[bqsna_teenagerka]

детството ми беше прекрасно,тинейджърството ми е прекрасно,надявам се 4е и самия живот ще ми е прекрасен! аз ли4но ще се постаря да бъде такъв!

[Love_]

Детството ми беше ужасно баща ми биеше майка ми когато беше пиян също така мн често чупеше главата на брат ми абе той е луд и за тва
е накрая се разведоха но брат ми явно копира от баща ми затова до преди година ме пребиваше от бой така че поне на болка съм свикнала също така преживяла съм сумати подигравки от съочениците си но всички деца са еднакви преценават преди да са опознали човека до себе си също така наскоро разбрах какво е предателство
а и да не говоря за пари :evil:

[Mariel]

a[N]D[i]T[k]a]е чак тежко.... израснах без баща само с маика ми.. :smt011 И аз по същият начин..

[Maimunche_f]

Ооо имах чудесно детство...и даже все още живея в приказката на детските години....все пак съм момиченцето на мама и тати, а за тях винаги ще си остана дете... :::

[shadow4e]

Майка ми беше болна т.е. тя още е, но много рядко й получава световърежи. Беше я страх често да седи сама и й беше толкова зле понякога, че си мислих дали няма да се самоубие някой ден докато аз си играя на двора с другите деца :( Грижих се за нея до колкото можех, тя правеше всичко да имам щастливо детство само ме водеше нагоре-надолу. Определено е не скучаех, а лятно време и до 11 съм седяла навън /говоря за 5-6 годишна/ с батковците и какичките :)

[swords1010]

Чак пък тежко, не. Естествено, съм имал наказания (които признавам, определено съм заслужавал!) и ограничения. Родителите ми са възпитавани по много консервативен начин и въпреки това са се стремяли и се стремят, да бъдат максимално либерални към мен. Получавам почти всичко, от което се нуждая и искам, за което съм крайно благодарен, макар и доста често да не го демонстрирам. :? Проблеми с общуването съм имал и за жалост все още имам с баща си. С него не мога да разговарям по личнии въпроси, просто не мога да му доверя почти нищо, без да получа упреци или някакви възклицания отсреща. :( А той няма и търпение, не може да изслушва, нито да търпи критики за неща, за които знае, че не е бил прав. И все пак е добър баща! :wink: С майка си почти нямам поблеми. :)

[Bummer]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса
А замислял ли си се да заминеш в Испания при баща си? Аз ако трябва да живея с майка си, хващам пътя за Рая просто. И аз не я понасям. Отвратителна е!
естествено, мислили сме го този вариант.обаче:
1. Аз не знам езика и като отида там трябва да го уча 1 година задължителен курс.
2. Майка ми като не е там, някак си е по-трудно да се гледа дете, само от бащата.
:smt011

[glezan4e]

не мисля че имам тежко детство.. не мога да се оплаквам, имам абсолютно всичко от което се нуждая, за което съм много благодарна на нашите :)

[UL]

Еми, баща ми не съм го виждал от 10 години, изхранва ни от Америка. Праща на майка ми по 500 долара или повече всеки месец и с парите нямаме проблеми. Майка ми е супер печена и си правя каквото ми е кеф :-D Единствено ми липсва баща ми, но с него всеки ден си говориме. Което не го замества, но все пак е нещо ...

[^Sam90^]

Моето семейство е доста... "разбрицано", ако мога да се изразя така, но не се оплаквам. [/code]

[mistral]

ми не. сичко съм си имала, нищо не ми е липсвало! Най-нормалното и готино детство :)

[ice_cream_f]

Detstvoto mi be6e strahotno.Nemoga da se upla4a. :wink:

[Nen0RmalniK]

da tejko be6e 50 kg ot lejanka digah v 8 klas :-D

[sentient_]

Moeto detstvo :-k . Imalo e dobro imalo e lo6o. Spomnqm si 4e bqh mn 6tastliva, hodeh na detska igraeh si s decata , mama i tatko mi kupuvaha vsi4ko koeto si poiskam ne mi e lipsvalo ne6to , imax si golqmo semeistvo 2 sestri i edin brat. Razhojdahme se zaedno tatko si igraeshe s nas v parka gone6e ni, bqhme mn 6tastlivi. Stanah na 11 po golqmata mi sestra po4ina , tq beshe na 14 blusna q avtobus. Ot togava se promeni vsi4ko vsi4ki stanahme tujni, ne bqhme su6toto semeistvo, sled 2god po4ina maika mi - rak! Po4ina pred o4ite mi, kato se setq razplakvam se, golqm 6ok! Ostanahme az na 13g, sestra mi na 9g i malkoto mi brat4e koeto beshe na 4. Bashta mi beshe susipan. Taka i taka ne se ojeni vtori put, qvno ne moje da zabravi mama. Az otgledax brat si, sutrin stavah rano obli4ax go vodex go na detska, otivax na u4ili6te vru6tax se gotvex 4isteh puskah peralnq otivam vzemam brat4eto si posle posre6tax sestra si ot zanimalnqta ve4erq.. igri s tqx i taka vseki den. Nqmax vreme za sebe si no ne mi tejeshe. Beshe mi dobre taka... Ba6ta mi beshe non stop na rabota trepe6e se za da ne ni lipsva ni6to. Napravi firma, napravi pari, no si e sami4ak. Sega sestra mi i brat mi sa golemi gledat se sami. A az sega sum 6tastliva na 20 sum 4akam beb4eto mi da doide i mart mesec mi predstoi svatba :)

[MaRiNkA_16]

ami moito vse o6te e.na6te sa razvejdat sega.ba6ta mi e alkoholik i cql jivot sum gledala kak e biel maika mi i az ne sum se razminavala taka 4e moje bi tva e nai lo6iq period ot jivota mi i sa nadqvam vsi4ko da my se vurne...

[MaRiNkA_16]

Моето семейство е доста... "разбрицано", ако мога да се изразя така, но не се оплаквам. [/code]
ole ybiva6 ma to i az ne sa oplakvam 6toto koito lo6o mi pravi posle gospod my go vru6ta ama i ti puk si ...bahsi nepykista

[`Death`Whore``]

Детството ми си беше яко. :)

[^Sam90^]

Моето семейство е доста... "разбрицано", ако мога да се изразя така, но не се оплаквам.
ole ybiva6 ma to i az ne sa oplakvam 6toto koito lo6o mi pravi posle gospod my go vru6ta ama i ti puk si ...bahsi nepykista
Еми, миличка, мисля, че знаеш не по-зле от мен, че дори и да е оплаквам, това няма да промени нещата... :-)

[Mariolcheto]

Дам...

[desinkata]

MOito detstvo vse o6te produljava i e ujasno i kato gledam tezi koito sa napisali imah perfektno detcvo roditelite mi me obi4aha e izvinqvai no zamislqte li se dali te vsu6nost sa se obi4ali za tova stava vupros za6toto edno detstvo s skandali i boi6ta ne e prekrasno o6te malko ostana da se nagledam na malumniqt mi selski ba6ta i 6te se mahna ......

[desinkata]

a za tva 4e koito lo6i pravo my se vru6ta ne mislq taka za6toto naposleduk se nagledah 4e Gospod pribira pri sebe si samo dobrite hora a tezi koito ne zaslujavat dori da di6at sedqt tyk i izmu4vat drygite

[zagada4no_sladka]

moeto detstvo ne e ot nai lekite :smt010 az poprincip sum mn 4uvstvitelna i vupreki 4e se pravq 4e ne mi puka ne e taka :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010

[SkendY]

Ами детство да съм имала е малко преувеличено."Баща" ми е алкохолик,който никога не се е интересувал за нещо друго,освен за бутилката водка.Майка ми беше твърде заета да се занимава с нехо,баба ми и дядо ми от страна на майка ми си имаха техни проблеми и ме взимаха колкото можеха,а другите ми баба и дядо са разведени(баба ми от страна на майка ми също,но се е омъжила повторно),дядо ми го виждам 2-пъти годишно и нямам какво да си кажа с него а баба ми само прави интриги в семейството...С майка ми рядко си говорим и основната тема на разговор сега е "баща" ми и часа ми за прибиране , а колкото до "бащата"(наричам го на име или биологичен донор),само се караме , а сега аз не му говоря,защото няма смисъл и няма да ме разбере.
Детството ми е изпълнено с болка и сълзи,нямаше кой да ми покаже какво е любов,ласка или милувка...аз не знаех как да обичам,но се намериха 2 момичета,които ме научиха,2 прекрасни създания,за които давам живота си и ме интересува само тяхното мнение...
Преди години бях момиче за всичко в елитно училище в града и за да бъда някоя в обществото,правех и говорех каквото ми кажат.Тръгнах по лошия път на тревата и алкохола на около13-14г. , но един ден си казах "Няма да е така.Аз не съм боклук и си имам мнение".На другата сутрин станах съвсем друг човек-не ми пука пт хорското мнение,говоря на всякакви теми , имам стимул за живот , не планувам нищо , живея ден за ден и плюя в лицето на хора , които ме обиждат и злепоставят.
Общо взето живота ми беше и все още е труден , но се гордея с това , че сама съм се възпитала и съм си изградила като личност в обществото,с борбен характер и силен дух.Общо взето това е накратко от мен-едно момиче с големи мечти и малки възможности :wink:

[hisy]

не..детството ми беше мн весело :grin:

[clever]

незнам какво имаш предвид под тежко детство
от една страна-може да се каже;защото доста боледувах... :(
Но съм доволен от детството си :grin: правих лудории;забавлявах се...Милите ми родители ми предоставяха всичко най-хубаво;както и сега :-)
Всъщтност съм имал страхотно детство :grin:

[LookMeInTheEyes]

Ами като се замисля детството ми е много щастливо. Разбира се и ние сме имали проблеми в семейството, но кой няма. Наще се разведоха когато бях на 7-8 години и всъщност изобщо не съм страдала от това. Може да звучи странно, но за разлика от повечето хора с разведени родители, аз бях супер-щастлива от този факт, защото виждах, че и за мен, и за майка ми, и за баща ми ще е най-добре така =).
Също така винаги съм получавала нещата, които искам, имам много приятели, радвам се и на малките неща в живота, оптимистка съм, оценките ми са г/д добри (преди бях пълна отличничка, но сега отново работя по въпроса да стана, малко трудно,но ще се постарая), чувствам се щастлива иии не знам какво друго да кажа (не че няма, де).
В старото даскало бях приятелка с абсолютно всички (ама от 1ви до 12ти кл. всичките ги познавах); в новото училище имам малко приятели, някои съученици дори само се заяждат с мен, но това не ме впечатлява изобщо, пък какво остава да ме травмира по някакъв начин. Напротив - като се сетя само колко много истински приятели имам и колко си обичам живота, изобщо не ми пука какво мислят за мен 3, 4 или повече пикльовци, дето са пълни комплексари и нямам нищо общо с тях.
Иии последно - вярно, че понякога и на мен ми се случват не толкова хубави неща, и аз понякога имам проблеми, но гледам да не се отчайвам, да продължавам напред и да се радвам на хубавите неща в живота. Така че общо взето не мога да се оплача от живота и детството си ;)

[Slave4You]

Мне в никакъв случай не съм имала тежко детство.. единственото лошо, което помня, е че наще се караха мн често, ама е нормално-все пак работят заяедно близо 20 години вече :) Иначе пътувахме често и като цяло ме угаждаха на глезотиите :D

[nefchi_bs]

Аз още си го изживявам :D Нищо,че вече се пиша при по-големите...Иначе не имам проблеми,но чак толкова зле не е..

[m3talmania]

Предполагам детската част във всеки се обажда от време на време. :P
Добро беше и все още е. Единствения проблем на наще беше, че сме имали пари само за храна и сметки, сметки, сметки... Благодарна съм донякъде за това - научиха ме да ценя парите. За веселие.... не съм много общителна и безгрижните игри пред блока са само в разказите на майка ми. :-|

[Rofl4e]

не съм имала кой знае какви проблеми.. освен норомално битови който си ги има във всяко семейство..

[ZOMFGWTFLOLROFLMAOBBQ]

Мойто сигурно се брои за тежко, ама на мене си ми е медно ся както съм, тъй че ме съжелявам за нищо от преди :)

[psychedelic]

имах, имам и се надявам да имам още няколко месеца весело детство щото вече ми е малко странно като ме нарекат дете или нещо подобно, но като във всяко нормално семейство и моето си има проблеми. Не може без тях ;)

[bellzee]

нем имах страхотно детство :grin:

[PainMonopoly]

Тежко не, но по-скоро тъпо.

[TwoSmokingBarrels]

HE

[sasheto0o]

имах и още имам мн весело детство ... проблеми с наще никога не съм имала ...

[ANTIHUMAN]

Преди секунди питах майка дали съм имал хубаво детство.
Тя: ,, Ти кажи!''
Аз: ,,Не знам, нищо не се сещам. Сякаш не.''
Тя: ,,Господ, ако те чуе ще ти се разсърди.''
Аз: ,,Господ, не съществува!''

[YouCantStopMe]

Детството ми мина доста добре.Забавно беше.С течение на времето,обаче,осъзнах какви проблеми има около мен,изпитах болка,мъка..Осъзнах какъв е светът с една дума.Аз още се възприемам за дете.На 14 съм,за Бога.Но е факт,че порастнах по-бързо от своите връсници.Мисля различно.
Причините за това са ужасно много,но не мисля,че е тук мястото да ги споделям.

[Black_Fyed_Peas]

Детството ми в никакъв случай не е било тежко. С родителите ми пътувахме всяка събота и неделя някъде, обиколила съм цяла Българиия, но разбира се имаше и трудни моменти-когато нашите се караха за нещо-беше ми много неприятно. Понеже аз все още се имам за дете, най-гадното нещо което ми се случвало е развода им преди 3год. приех го супер тежко, но видях че така е по-добре и за мен и за родителите ми. Винаги съм получавала това което искам, даже си мисля, че ме глезят малко повече от колкото трябва :oops: 8-) . Обичам си детството 8)



Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен. :-({|= :smt003

[impassive7]

Абе детство като детство...

[viksit0y]

^ горе-долу така :smt064

[l0lz]

При мен всичко е 6...
Нищо не ми липсва.

[alwaysnforever]

Имах прекрааасно детство и на моменти искам да се върна там.. :) :)

[UNITED]

Моето детство беше много тежко :cry: и още е (мисля,че още съм дете 8-) ) :?

[FiRe_LaDy]

Имах супер хубаво детство.Живеех толкова безгрижно,че няма на къде.ХУбаво е да те глезят всички и да ти угаждат на пищявките.Проблеми сме имали както всяко едн нормално семейство.Понякога заради пари,друг път за разни дреболии са ставали скандали.Гадни травми (макар и вече позаравени) са ми останали от хилядите разделяния на нашите.На няколко пъти ми се случи да си събирам багажа и да живея само с единия.Много тежко го преживявах,но пък после,когато се оправеха ... нямаше по-щастлива от мен.

[BlackEyed]

Не,имала съм безгрижно и изпълнено с веселие детство,за което съм благодарна,все пак детството е най-хубавия период от живота.

[FlowerPower]

Аз се имам за най- щастливото лапе (добре де, едно от най- щастливите) в периода от 2 до 11 години. После спрях да се харесвам, малко по малко само4увствието ми падаше ,ей така, без при4ина. Просто отвътре нещо ми тежеше. Постепенно запо4нах да се намразвам, сдухвах се от най- малкото нещо, намерих други (не търсих, дори избягвах контакт). Преди бях супер силна у4ени4ка, но в новото даскало просто не ми се занимаваше с нищо. Постепенно се оправих.Сега ще дам вси4ко от себе си, за да си наваксам пропуснатото.
Ето че някой хора сами са си виновни за главните си проблеми. :-x

[Mar7i]

Имах чудесно детство и още го имам :grin: :grin: :grin:
Относно проблемите в семейството кой ги няма?

[InternetTroll]

Не.

[dennsy]

Ами баш тежко детство..незнам според нашите не .. хах ,но аз редовно треперя баща ми да не се развика за нещо ..Много е избухлив! За това ,че съм расипала няколко прашинки сол ми е докарвал скандали със дни..само докато го видя и скачам..според него е най-прекрасния баща..но аз никога няма да забравя толкова много моменти от детството си..винаги съм се чудила как да го зарадвам,а той никога нищо не отценява.Както и да е остават още 2 години да живея с него,чакам с нетърпение да се изнеса и да живея СПОКОЙНО...

[mrtn]

Не, нали това са безгрижните години, които всеки човек е изпитвал.

[anonimchetou]

Не, нали това са безгрижните години, които всеки човек е изпитвал.


не за всеки тези години са безгрижни. . . макар че така се предполага. Лично аз не съм имала хубаво детство.Общо взето спомените ми са осеяни с проблеми.. смърт ,погребения .ит.н. и т.н.. е ест имам и хубави моменти но те бледнеят на фона на лошите : )

[stefeto0o]

ми не ... моето детство беше много забавно :grin: :grin: :grin:

[montana6]

Не, не съм имал тежко детство, но няма да ми липсва.

[LuxurySk0B]

Супер яко детство

[stealthyGirl]

a[N]D[i]T[k]a]е чак тежко.... израснах без баща само с маика ми.. :smt011 И аз общо взето така, макар че моя баща си го виждам не рядко, ама сме си само с нея на практика. Обаче тя е голям човек и ми стига. Въобще не бих казала, че и той е лош или че се е държал с някоя от нас двете лошо. Не ми се обясняват причините за развода им в интернет. :? Пряко на въпроса бих отговорила, че детството ми е било средно по хубост, но май само аз съм виновна, по-точно характера ми. Защото малко хора са се държали зле с мен, и те са само извън семейството. Говоря за някоя обида, която ми е повлияла зле например. И понеже съм чувствителна и ги помня дълго, ми тежат. Вече не обръщам много внимание, а и рядко си позволяват. Последната част от детството ми (в гимназията) май ще мине още по-добре. :)

[LittleDude]

най-шибаното детсво дет мойте си представите...

[remix1912]

Да,може да се каже че дри съм нямал детство,почнах да мисля като голям и да осъзнавам живота от 4 годишна възраст,когато загубих майка си.След това още безброй лоши и скапани случки са ставали,като пак съм губил много близки хора

[CaSsIe]

Аз страшно много си харесвам детството, въпреки че мама я мъчи мисълта, че е било ужасно, понеже с тате им се е налагало много да работят. Въпреки това винаги намираха време за мен и сестра ми, да ни изведат някъде или да идем на почивка. Единствения лош спомен от детството ми е когато баба почина, защото тя ме гледаше през по- голямата част от времето и винаги беше на моя страна когато ми се караха. :D Отначало като почнах да ходя в Пирогов, защото си падах все на главата, ми беше кофти спомен, но след това лекарите като свикнаха често да ги посещавам ми беше кеф да ходя :D

[Sunwell]

Моето детство минава чудесно в четене на руска анатомия~

[Barbie47]

детството мии беше просто уникално.. :grin: 8)

[Vain]

Съвсем нормално детство, не съм имала проблеми. Нашите пред мен също не са показвали дори и да са имали недоразумения.

[gabi_94]

хубаво детство имах, толкова игри, толкова веселие, днешните деца няма как да го изпитат...толкова ми се иска да върна времето назад...
Единствения проблем беше че нашите много се караха, то и сега се карат де, тогава и на мен мн ми се караха и мн съм плакала, ама .наистина много, вече и една сълза да пусна, очите ми се зачервяват и ми личи веднага. Ноооо все пак гледам от добрата страна на нещата...

[BladeOfMySoul]

Имало си е добрите и лошите моменти.Сякаш лошите са преобладавали...бът уатева...кийп уолкинг. :)

[Converse333]

Преди нямахме толкова пари,не сме били бедни,но не сме били и някакви богаташи.И сякаш тогава ми беше по-добре,имах безгрижно детство. :)

[xHARDCANDYx]

Ничии живот не протича идеално..
Всеки среща трудности,а детството е периода в който се изграждаш като отделна личност...
Всички сме имали проблеми..
Лично за себе си мога да кажа ,че все още съм дете...
Имала съм трудности и продължавам за имам...

[KotQncU]

ами имах си мн добро детство всичко си имах и нашите мн са ни гледали с брат ми и нм. се оплача 8-)

[KotQncU]

ами имах си мн добро детство всичко си имах и нашите мн са ни гледали с брат нм. се оплача 8-)

[deni15]

НЕ ,детството ми беше много хубаво за разлика от сега :(

[Belair]

Да,определено.Нашите се разведоха,защото майка ми беше шибана курва и имаше доста любовници.Не съм я виждал от десетина години и тя не ми се е обаждала

[danibebi]

Имах чудесно детство дори сега когато си спомня изпитвам носталгия :cry: искам пак да бях малка..нашите винаги са ме обичали мн..както и аз тях разбира се..ии винаги много са се грижели за мен!!Разбираме се мн добре и съм възпитана :) Обичам живота си-дори и сега водя мн хубав живот..пожелавам го на всички :) :)