under_
09-20-2007, 12:26
Не задълавам никой да го чете,тва е моята история за шибания ми жиот!
Хора казвам ви направо ми писна!!!
Не стига,че покрай когото мина и всички ме гледат странно,пренебрегват ме и ме мислят за тъпа,брат ми само ми заповядва "напрай тва,отиди до магазина,оправи ми стаята" и като му кажа нещо "абе ши ти дам аз ...;ще те зашлевя;мързел" т.н. и само ме обижда,нямам никво самочувствие щото не съм красавица ами и приятелите ми почнаха да "злоупотребяват".
Вчера се снимах за бележник и днес като се прибирам от даскало направо скапана и то си беше егати студа и викам да мина да си взема снимките щото ми е по път..и да не се връщам после пак щото бях казала на тая фр-ка дето се снимахме двете заедно ако иска да минем двете да си ги вземем ама както казах много ме боляха краката и ми беше по път + студа...и преди малко ми се обажда "ша ходим ли" викам аз си ви взех снимките беше ми по път и тя "браво бе" и малчи и за викам ми кво беше ми по път и тя "нали двете щяхме да ходим" с някакъв тон сякаш..и аз викам "е кво аз ти званях,нямаше никой нали ти казах що да се връщам пак ся да обикалям града като гламава" ( или нещо такова) и тя мълчи и вика"е ти ми званя преди еди колко си часа нали" и аз викам "ами аз кво да напправя много те знам кога ще се прибереш" и тя ми се разсърди...и мълчи....питах я "що не ми се обади вчера както ми обеща?"(ест. пак забравила...) и тя вече с някакъв разсърден тон "ии супер бе егати" и аз викам "оффф...." и тя "ми чао" и аз супер се изненадах кво толкова се сърди и и казах чао и тя ми затвори...егати....тя сякаш въобще не ме е прецаквала!!!колко дни съм я чакала да ми се обади,да излезем или само да се чуем все забравя,все я мързи,все си намира няква причина да се извини и си мисли,че като се реваншира аз ще забравя и всичко ще си е както преди!!Е търпях,търпях не моа вече!!!Не ми е за тва,че ся ми се сърди заради шибаните снимки!!В нищо не ми върви!!Не мога да си намеря никви хубави дрехи дето на мене ми харесват!!Колкото и тъпо да звучи!!Един ден съм супер спортно,друг някво раздърпано ама и аз кви дрехи имам 5-6 чивта блуз и 3-4 дънки!!!Брат ми както казах само ме тормози и даже искал да ми забрани да му сядам на компа щото да не съм му го бутала,а всъщност и аз дадох за него от моите собствени пари...даже не ми дава и скайп да си направя и да тегля музика!!!Никой ме не харесва,имам 10тина човека дето се разбирам с тях,другите мислят че съм няква странна...никой не ще да ме разбере,всички са решили какви искат да са,в смисъл компания,музика,облекло,дъ жание....знаете ... приятелите ми се подиграват когато се ядосам на нещо и като го напсувам ме гледат странно,мислят ме за де да знам ква...един път даже ми се бяха очудили как така си ях взела една бира да пия...викат "ти си си взела бираааааа xa-xa-xa!!" тва е супер мега гига странно ,аз не съм човек не мога да правя каквото искам,аз съм примерната,не пуша,не пия,стоя си кротко и всички за такава ме има...супер някво .. никой не ме разбира...:|\\\\\\ Не знам кво да правя...искам няква промяна .. ама точно и аз не знам ква...и не знам от къде да започна..и не ми казвайте,че е от пубертета...просто мина тва вече....мисля че твърде много прощавам и викам "айде да мине и тоя път,нищо" и забравям себе си като "гледам" другите..по принцип съм сууупер спокоен човек,не се ядосвам лесно......даже и не мога да разбера кво ми отива и кво не...ставало то за прическа,дрехи...не искам да ставам няква повлекана като всички останали.. не знам не съм сигурна но може би това се дължи на стремежа ми да не съм като останалите,а да съм уникална,никой да не е като мене и да не му подражавам..слушам музика дето никой от приятелите ми не я слуша,харесвам хора да външен вид обикновени,не фешъни,мразя импулс,сладур и всякви факани сайтове като тия,едни като искат нещо аз искам друго,а всичките ми фр имат регистрации там,познават целия град,абе те тва ли го наричат живот??..просто всички които познавам са пълната ми противоположност..те само гледат кви дрехи да си купят,с кое яко фешън бой да се запознаят да бъдат от "готините" дето според мене са ебахму заблудените...искам хората да ме уважават,а не както пачите от моя клас ме гледат право в очите и никво чувство,никаква емоция с някакъв пренебрежителен поглед...бахти тия за кви се мислят...в нета имам много познати пред които разкривам себе си а в реалния живот не мога не знам що..само пред 2-3 човека мога...примерно супер яко ме избива на лигавня с тях,някви глупости почвам да приказвам ..(яко се забавляваме..) дето едно за едно нямат общо...и в нета така..а в реалния живот направо се спичам...не го осъзнавах,но мисля че е заради самочувствието...винаги гледам нещата от всички глени точки и се поставям на мястото на тоя дето се запознавам с него..и ако разкрия себе си примерно със всичките ми простотии той ше си каже "боже,ква е тая грозната да ми се маха" и затва винаги си мълча,гледам отстрани,никога не съм център на внимание...не че и искам де но не искам да съм в това положение в което съм сега...примерно преди даскалото да го почнем и един ден станах и супер ми се правеха някви...идиотщини..примерно да се лигавим по телефона,да залепваме обувките на хората за земята,да чупим стъкла на някой строеж,дори да обикаляме само града..абе някво де да знам супер енергия имах и накрая кво??"мъжки полов огран" няма хора няма кой да дойде с мене,или ги марзи,или не искат,или имат друга работа-да излизат с други хора,мен ест. ме заебават...за кво ми се е паднало такъв живот бе мамка му!!?? даму пикая на просотитиите и на глупавите хора и на всичкото!!!
Сега това успях да напиша..мина ми малко :-D Дайте даже и само някво мнение,каквото и да било...ако не ви мързи да го четете...
Хора казвам ви направо ми писна!!!
Не стига,че покрай когото мина и всички ме гледат странно,пренебрегват ме и ме мислят за тъпа,брат ми само ми заповядва "напрай тва,отиди до магазина,оправи ми стаята" и като му кажа нещо "абе ши ти дам аз ...;ще те зашлевя;мързел" т.н. и само ме обижда,нямам никво самочувствие щото не съм красавица ами и приятелите ми почнаха да "злоупотребяват".
Вчера се снимах за бележник и днес като се прибирам от даскало направо скапана и то си беше егати студа и викам да мина да си взема снимките щото ми е по път..и да не се връщам после пак щото бях казала на тая фр-ка дето се снимахме двете заедно ако иска да минем двете да си ги вземем ама както казах много ме боляха краката и ми беше по път + студа...и преди малко ми се обажда "ша ходим ли" викам аз си ви взех снимките беше ми по път и тя "браво бе" и малчи и за викам ми кво беше ми по път и тя "нали двете щяхме да ходим" с някакъв тон сякаш..и аз викам "е кво аз ти званях,нямаше никой нали ти казах що да се връщам пак ся да обикалям града като гламава" ( или нещо такова) и тя мълчи и вика"е ти ми званя преди еди колко си часа нали" и аз викам "ами аз кво да напправя много те знам кога ще се прибереш" и тя ми се разсърди...и мълчи....питах я "що не ми се обади вчера както ми обеща?"(ест. пак забравила...) и тя вече с някакъв разсърден тон "ии супер бе егати" и аз викам "оффф...." и тя "ми чао" и аз супер се изненадах кво толкова се сърди и и казах чао и тя ми затвори...егати....тя сякаш въобще не ме е прецаквала!!!колко дни съм я чакала да ми се обади,да излезем или само да се чуем все забравя,все я мързи,все си намира няква причина да се извини и си мисли,че като се реваншира аз ще забравя и всичко ще си е както преди!!Е търпях,търпях не моа вече!!!Не ми е за тва,че ся ми се сърди заради шибаните снимки!!В нищо не ми върви!!Не мога да си намеря никви хубави дрехи дето на мене ми харесват!!Колкото и тъпо да звучи!!Един ден съм супер спортно,друг някво раздърпано ама и аз кви дрехи имам 5-6 чивта блуз и 3-4 дънки!!!Брат ми както казах само ме тормози и даже искал да ми забрани да му сядам на компа щото да не съм му го бутала,а всъщност и аз дадох за него от моите собствени пари...даже не ми дава и скайп да си направя и да тегля музика!!!Никой ме не харесва,имам 10тина човека дето се разбирам с тях,другите мислят че съм няква странна...никой не ще да ме разбере,всички са решили какви искат да са,в смисъл компания,музика,облекло,дъ жание....знаете ... приятелите ми се подиграват когато се ядосам на нещо и като го напсувам ме гледат странно,мислят ме за де да знам ква...един път даже ми се бяха очудили как така си ях взела една бира да пия...викат "ти си си взела бираааааа xa-xa-xa!!" тва е супер мега гига странно ,аз не съм човек не мога да правя каквото искам,аз съм примерната,не пуша,не пия,стоя си кротко и всички за такава ме има...супер някво .. никой не ме разбира...:|\\\\\\ Не знам кво да правя...искам няква промяна .. ама точно и аз не знам ква...и не знам от къде да започна..и не ми казвайте,че е от пубертета...просто мина тва вече....мисля че твърде много прощавам и викам "айде да мине и тоя път,нищо" и забравям себе си като "гледам" другите..по принцип съм сууупер спокоен човек,не се ядосвам лесно......даже и не мога да разбера кво ми отива и кво не...ставало то за прическа,дрехи...не искам да ставам няква повлекана като всички останали.. не знам не съм сигурна но може би това се дължи на стремежа ми да не съм като останалите,а да съм уникална,никой да не е като мене и да не му подражавам..слушам музика дето никой от приятелите ми не я слуша,харесвам хора да външен вид обикновени,не фешъни,мразя импулс,сладур и всякви факани сайтове като тия,едни като искат нещо аз искам друго,а всичките ми фр имат регистрации там,познават целия град,абе те тва ли го наричат живот??..просто всички които познавам са пълната ми противоположност..те само гледат кви дрехи да си купят,с кое яко фешън бой да се запознаят да бъдат от "готините" дето според мене са ебахму заблудените...искам хората да ме уважават,а не както пачите от моя клас ме гледат право в очите и никво чувство,никаква емоция с някакъв пренебрежителен поглед...бахти тия за кви се мислят...в нета имам много познати пред които разкривам себе си а в реалния живот не мога не знам що..само пред 2-3 човека мога...примерно супер яко ме избива на лигавня с тях,някви глупости почвам да приказвам ..(яко се забавляваме..) дето едно за едно нямат общо...и в нета така..а в реалния живот направо се спичам...не го осъзнавах,но мисля че е заради самочувствието...винаги гледам нещата от всички глени точки и се поставям на мястото на тоя дето се запознавам с него..и ако разкрия себе си примерно със всичките ми простотии той ше си каже "боже,ква е тая грозната да ми се маха" и затва винаги си мълча,гледам отстрани,никога не съм център на внимание...не че и искам де но не искам да съм в това положение в което съм сега...примерно преди даскалото да го почнем и един ден станах и супер ми се правеха някви...идиотщини..примерно да се лигавим по телефона,да залепваме обувките на хората за земята,да чупим стъкла на някой строеж,дори да обикаляме само града..абе някво де да знам супер енергия имах и накрая кво??"мъжки полов огран" няма хора няма кой да дойде с мене,или ги марзи,или не искат,или имат друга работа-да излизат с други хора,мен ест. ме заебават...за кво ми се е паднало такъв живот бе мамка му!!?? даму пикая на просотитиите и на глупавите хора и на всичкото!!!
Сега това успях да напиша..мина ми малко :-D Дайте даже и само някво мнение,каквото и да било...ако не ви мързи да го четете...