oTPoBHa
09-22-2007, 06:23
хора.. не знам кЪде да си пусна темичката, не знам дали тфа е подходящия раздел, 'шото става дума за една много, много гадна ситуация . . супер кофти преебах един човек.. смисъл такъв, че трябваше да отида на едно място.. така де.. среща .. и закаснях ... с някви шибани 10 минути :/ човекът, разбира се, го нямаше.. сигурно се е обидил, щото ставаше дума за нещо много хубаво.. но и много важно, а аз обещах че ТОЗИ ПЪТ няма да закъснявам.. и мамка му, ПАК закъснях ! :smt095 защо ли винаги става така.. :-# всеки път преебвам хората .. много ми е шибано.. въобще незнам как да си разпределя шибаното време , че да ми стигне за всичко. и кво? после се аз го лапам , щото просто в последния момент винаги изниква нещо, което трябва да свърша, времето минава сякаш за една секунда и.. вече е станало часът, в който ТРЯБВА да съм на даденото място, а аз все още въртя гъза и правя някакви странни неща, и аз даже не знам какво точно правя, но понякога тези неща наистина са важни, и трябва да ги свърша. щот после.. пак няма да ми стигне факаното време. набирам по телефона.. "Ще закъснея.. съжалявам, братле, че и този път се получи така.." и кво? Вече почти знам реакцията отсреща, пак онова провлачено "Ееееемилииии! Пак ли ще закъснееш..................!?!?!" Какво по дяволите..
Та да се върна на темата - тая работа стана вчера, на 21 септември .. и оттогава никъде не съм виждала въпросния човек, а обикновено се виждаме.. Сега ми е абсолютен шит и някакси срам ме е да отида при него и да се извиня.. или вобще какво да направя? Той доста се е засегнал, повече от очевидно е. Не знам как да му обясня, че неточността ми е в кръвта.. Та пускам тази тема, защото просто не знам какво да правя. Не искам да оставям нещата така.. Мисля си и за това - защо по дяволите не ми стига времето? Аз никъде не мога да стигна навреме. Сутрин за училище - закъснявам, за рейса - закъснявам, за репетиции - "Извинете, закъснях!", и затова не си уговарям срещи с хората защото ПАК ЗАКЪСНЯВАМ ! :| Например, колкото по-рано започна да се приготвям, толкова повече време ми отнемат приготовленията. Ако пък започна да се оправям навреме - то е ясно, ще закъснея заради това, че не съм почнала по-рано. Недай си боже, да изляза в точното време и час от къщи, все ще се намери нещо, което да ме отклони от пътя, да ме разсее достатъчно, че да изгубя представа за времето и ПАК ДА ЗАКЪСНЕЯ. Темата е доста дълга и може би повечето няма даже и да я прочетат, но много имам нужда от съвет за ей тия неща.. все пак който прочете това бих се радвала да напише едно-две изречения .. ще са ми от полза :) ае
Та да се върна на темата - тая работа стана вчера, на 21 септември .. и оттогава никъде не съм виждала въпросния човек, а обикновено се виждаме.. Сега ми е абсолютен шит и някакси срам ме е да отида при него и да се извиня.. или вобще какво да направя? Той доста се е засегнал, повече от очевидно е. Не знам как да му обясня, че неточността ми е в кръвта.. Та пускам тази тема, защото просто не знам какво да правя. Не искам да оставям нещата така.. Мисля си и за това - защо по дяволите не ми стига времето? Аз никъде не мога да стигна навреме. Сутрин за училище - закъснявам, за рейса - закъснявам, за репетиции - "Извинете, закъснях!", и затова не си уговарям срещи с хората защото ПАК ЗАКЪСНЯВАМ ! :| Например, колкото по-рано започна да се приготвям, толкова повече време ми отнемат приготовленията. Ако пък започна да се оправям навреме - то е ясно, ще закъснея заради това, че не съм почнала по-рано. Недай си боже, да изляза в точното време и час от къщи, все ще се намери нещо, което да ме отклони от пътя, да ме разсее достатъчно, че да изгубя представа за времето и ПАК ДА ЗАКЪСНЕЯ. Темата е доста дълга и може би повечето няма даже и да я прочетат, но много имам нужда от съвет за ей тия неща.. все пак който прочете това бих се радвала да напише едно-две изречения .. ще са ми от полза :) ае