PDA

View Full Version : На нвервна основа?



09-22-2007, 11:40
Здравейте.
Може ли да ми дадете информация..за болести на нервна основа...
като сърцебиенето.. и някъкви такива реакций.
Защото напоследък получавам сърцебиене, чувствам се отпаднала..
ходих на преглед и ми казаха че всичко си ми е наред и най вероятно всичко се дължи на нервите..скоро ще ходя при психиатър..но искам да знам повече..някой ако знае да пише.
#-o

Sweet__baby
09-22-2007, 12:03
«Всички болести са от нерви, само сифилисът е от удоволствие!» Някой би могъл да възрази на тази разпространена фраза. Първо на първо, от удоволствие може да пипнеш не само сифилис, подробности може да ви разкаже всеки венеролог, и второ, не всички болести могат да се обяснят с психосоматиката.

Макар и самият термин «психосоматика» скоро да става на 200 години (измислен е през 1818 г. от немския лекар Хайнрот), до този момент се тълкува различно.

Разбира се, има заболявания чиято психосоматична природа вече (почти!) не предизвиква съмнения: язвен колит, хипер- и хипотония, гастрити, астма, нервна анорексия. И битува мнението: «Не се нервирайте и всичко ще премине!». Но всъщност малко хора са наясно с това какво представляват психосоматичните заболявания. Две от най-известните концепции за произхода на тези «радости от живота» са теориите на Франц Александър и Зигмунд Фройд.

Да-да, Фройд не е писал само за еротика. Той е нарекъл своята версия за произхода на психосоматичните заболявания конверсиея. Под думата «конверсия» обикновено се подразбира превръщането на нещо несъвременно и ненужно в дадения момент в друго по-актуално. Един вид, да претопим мечовете в плугове. Но при конверсията, за която е говорел Фройд, се случва нещо друго:превръщане на лошо в най-лошо: вътрешен конфликт който не намира разрешение, трансформира се в едни или други физиологични симптоми.

Обърнете внимание: вътрешният конфликт – това не е конфликт на киселите краставички с прясното мляко в стомаха, макар че стомахът също е включен в него. Това е вътрешнопсихиески конфликт, конфликт на несъзнателните желания и забрани. Например, понякога много ни се иска да метнем шефа през прозореца, да разкажем играта на секретарката по боядисаната муцуна, да захвърлим всичко и да заминем при леля, в някое затънтено село… Но тези желания са толкова забранени, че даже не могат да бъдат осъзнати. Човек не е в състояние да разбере какво иска всъщност, но изпитва постоянен емоционален дискомфорт. Тази дилема се разрешава благодарение на пренасянето й от областта на психическото в областта на телесното, а тревогата и безпокойството си отиват.

От гледната точка на Фройд, при конверсията човек заболява не от нещо случайно, а всеки конкретен симптом е символично представен с онова, с което са били свързани неговите преживявания. Така, например, той обяснява психосоматичните нарушения на зрението и слуха с нежеланието да виждаш и чуваш обкръжаващата те обстановка.

Един случай от практиката – момиче, което живее със свекървата, страда от ужасни ангини. Прав или не, но лекуващият я лекар твърди, че така тя изразява подсъзнателното си желание да се развика на тази същата свекърва, и когато «мама» заминава за постоянно да живее в друга държава, минава не само ангината, но и последиците от многогодишния прием на антибиотици.

С появата на психосоматична болест човек, колкото и да е странно, изпитва облекчение. Това се случва поради три причини:
• Първо, както вече казахме, облекчава се подсъзнателния конфликт;
• Второ, болестта дава възможност да се получат различни бонуси от ролята на болен (да не вършиш тежка работа, да ти носят чай в леглото, и въобще всички наоколо те съжаляват);
• Трето, веднага става ясна последователността на следващите действия: очичките не виждат – да се капят капки, появила се е язва с колит – да се вземат алмагели с диети, сърчицето се е раздумкало – гризкаш валидолче. .
Картината е направо идеална: човекът се лекува, вътрешният конфликт е изместен на заден план. Затова пък болестта няма никакво намерение да си отива. Приемът на лекарства и лечението дават усещане са придобиване на контрол над собствения живот, контрол който е бил загубен в резултат на психотравмиращата ситуация.

Всъщност, нерядко болните от психосоматични заболявания напълно съзнателно си утройват сривове, особено в публични ситуации. Много добре си спомням юноша с язва, който на голям туристически излет пийнал 200 грама ракия и замезил с люти чушки, после двеста души цяла нощ обикаляли по гората за да намерят поне един трезв шофьор. Естествено, неразумният юноша не е направил това шоу нарочно, но не може в никакъв случай да се нарече и случайност. И болката, която е изпитвал , е била съвсем истинска. Но усещането нуждата от самия теб е много по-важна от здравето ти, макар и на подсъзнателно ниво. Напълно е възможно язвата му да се е обадила сама, без стимула с алкохола и чушлетата – просто на момчето много му се е искало да получи всеобщото внимание.

Теорията на Франц Александър (нейното традиционно название е «модел на вегетативна невроза»), е подобна. Разликата е само в това, че той придва по-малко значение на символиката на отделните симптоми, а по-скоро апелира към други фактори. Например, към генетичния.

Грубо казано, Александър изповядва принципа: «където е тънко, там се къса». Някои имат недотам здрава сърдечно-съдова система, при други проблемното място са бъбреците. Именно тези органи започват да страдат, независимо от същността на вътрешния конфликт. От гледна точка на Александър, болестта не винаги отслабва вътрешния конфликт защото не си служи с изява на емоциите. Например, повишеното кръвно при ярост не намалява самата ярост, а е само физиологичен симптом на тази емоция. Ако човек често изпада в състояние на ярост, може да стигне до хронична хипертония.

Споровете за това какво е психосоматиката и какво не е, още не са приключени. Някои са готови да смятат за психосоматика всичко, освен,примерно, водата в коленете. Някои пък смятат, че психосоматиката е до голяма степен мит, както и ефектът Плацебо.

Но от гледна точка на някои авторитетни специалисти в областта и на психологията, и на медицината, психосоматиката е също толкова страшно заболяване, както и ракът. И въпреки многото доказателства, нито официалната медицина, нито болните са готови да приемат тази гледна точка – много страшна им звучи тази диагноза.

Въобще като че ли е прието да се отнасят към психосоматиката като към нещо несериозно. Като към неще, с което човек може да се справи и сам, само с усилията на волята. Възможно е да е свързано с това, че някои наричат «психосоматика» обикновената симулация, което въобще не е вярно.

Психосоматичното заболяване е такова заболяване, в основата на което лежат както и физиологически, така и психологически причини, но с всичките си симптоми като цяло това заболяване изисква медицинско вмешателство. Друга въпрос е, че няма да се мине само с традиционното лечение на болестта, защото рецидивите отново ще се появят (а именно рецидивността при адекватно лечение е един от отличителните признаци на психосоматиката), затова най-правилният подход към психосоматичните заболявания е едновременно с лечението, работата по проблема да се извършва с психолог.

Или иначе казано, можеш да се предпазиш и от сифилиса, и от нервите, и от психосоматичните разстройства. Ако сте се хванали да мислите, че не е толкова лошо да се разболеете, обърнете се към психолог, или се опитайте самостоятелно да намерите дразнителя и да се избавите от него, или в най-лошият случай – просто си починете. .

krem4et0
09-22-2007, 12:13
Здравейте.
Може ли да ми дадете информация..за болести на нервна основа...
като сърцебиенето.. и някъкви такива реакций.
Защото напоследък получавам сърцебиене, чувствам се отпаднала..
ходих на преглед и ми казаха че всичко си ми е наред и най вероятно всичко се дължи на нервите..скоро ще ходя при психиатър..но искам да знам повече..някой ако знае да пише.
#-o
Може да е от промяната на времето или от ниско кръвно. При него се получава сърцебиене, защото кръвоноснит съдове се разширяват и трябва сърцето да изпомпи повече кръв за 1-ца време, за да може кръвта да циркулира нормално.

fiama
09-22-2007, 13:55
При преходът на сезоните е нормално да се чувстваш така. Почивай си, пий повечко течности, яж плодове и зеленчуци, ако се налага купи си витамини като Ценструм или Мултитабс, на мен при отпадналост винаги ми вършат много добра работа. Не вярвам да имаш нужда чак от психиатър.