Зад прозореца

[NightSky]

Едно разказче от мен, дано ви хареса :-)

Прозорец. Зад прозореца се вижда улицата, на която има хора. Ти ги гледаш, те бързат нанякъде. Защо плачеш? Съжаляваш ли ги? Не, не тях. Себе си съжаляваш ти.
Гледаш с втренчен поглед през прозореца. Вали. Какво виждаш там навън? Не виждаш сивия дъждовен ден, а нашите минали моменти. Липсвам ли ти? Аз съм тук, наблизо, а съм толкова далеч. Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш. Помниш ли... бурята. Същата като тази. Бяхме заедно, ти не беше сам, беше обичан. Бяхме навън, на дъжда.
Помниш ли когато си отиде? Казах, че не ме боли. Излъгах. Плаках и те изстрадах. Забравих те. Защо и ти не ме забравиш?
Не можеш, това е което не можеш да признаеш. Обичаш ме, въпреки всичко, което каза и направи. Обичаш ме както в нощта на бурята, нощта на първата ни среща...
Не можеш, няма да ми кажеш. Ще останеш зад своя прозорец и с насълзени очи ще гледаш света. Ала не света, а мен виждаш ти.
И аз не мога, няма да ти кажа... ще те обичам до смъртта си.

[MiMcHeToOo]

хубавичко е :wink:

[UnaBletoLoVeU]

Малко се губи връзката. Уж героинята го е преживяла, а завършва с "Обичам те"..."идеята" е хубава, но не е обособена точно и ясно..хем "Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш", после пък "... ще те обичам до смъртта си." С няколко корекции би било далеч по-добре (:

[NightSky]

Малко се губи връзката. Уж героинята го е преживяла, а завършва с "Обичам те"..."идеята" е хубава, но не е обособена точно и ясно..хем "Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш", после пък "... ще те обичам до смъртта си." С няколко корекции би било далеч по-добре (:
Ами тя в началото казва, че го е забравила, а с последните си думи признава пред себе си лъжата.

[Blab]

Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш. (правилният съюз е "но".)

Бяхме навън, на дъжда.(под/в?)
Плаках и те изстрадах. (без "из" звучи по-добре, за да има загадъчност в следващото изречение, в което казваш, че си забравила)

Обичаш ме, както в нощта на бурята, нощта на първата ни среща...

Ще останеш зад своя прозорец и с насълзени очи ще гледаш света. Ала не света, а мен виждаш ти.(времената!може да е а мен ЩЕ виждаш ти)
И аз не мога, няма да ти кажа... ще те обичам до смъртта си.

Краят(посл. изр.) не ми харесва...
Очаквах нещо от рода на - "Ще живееш в моя свят, нека аз да бъда в твоя..."

[Billy Spleen]

Клиширано е до болка и няма силна смислова връзка, демек няма и сюжет

[Blab]

Клиширано е до болка и няма силна смислова връзка, демек няма и сюжет
Ще се съглася.Много от днешните "творци" не са се запознали с формата на разказа....за мен това е...словоизлияние....писмо, ако щеш..., но не и разказ.

[NightSky]

Не претендирам, че творението ми е хубаво, че е нещо особено и т.н