oBi4KaM_tE{}
09-26-2007, 14:20
Здравейте.
Ето го и моя проблем:Преди време ходих с едно мом4е няколко месеца и беше много хубаво.Отна4ало вси4ко беше увле4ение,но 4увствата ми бързо прераснаха в много пове4е.Когато се разделихме ми беше много тежко и не знаех как ще го преживея.Беше ми трудно,защото ми се налагаше да го виждам,знаейки,4е не мога да го прегърна.Дори след като скъсахме не си говорихме.И така минаха месеци.Аз не спирах да мисля за него :smt010 Знаейки,4е сме се разделили така гадно ми беше много кофти,но имах надежда.И ето.Той ме потърси и се видяхме.Беше прекрасно.Говорихме си и не спирахме да се смеем.Отново запо4нахме да си флиртуваме и зака4аме.Беше толкова хубаво,по-хубаво от преди.Уговорихме си среща за следващия ден,като той поиска.Аз много се радвах...просто не знаех къде се намирам и дали не сънувам.
Както и да е,тази среща не се състоя тъй като му се появи работа.И просто...когато разбрах,4е няма да го видя ми стана ужасно зле.Осъзнах,4е не го оби4ам,а го оби4ам прекалено много.Как да кажа...не мога без него.Не знам как съм издържала след като сме се разделили и сега когато има шанс отново да сме заедно не искам да го губя.Все пак той беше този,който ме потърси отново...държеше се мило...просто невероятно.Но тази моя оби4 ми втълпяла всякакви мисли,4е пак нищо няма да стане,4е след като срещата ни не се състоя,той няма да ме потърси...просто лудвам.Внушавам ли си или не...! :smt010 Имам 4увството,4е няма да ме потърси. :smt010 :smt010 :smt010 И прекалено много го оби4ам..какво да правя?Не мога да се успокоя...
Ето го и моя проблем:Преди време ходих с едно мом4е няколко месеца и беше много хубаво.Отна4ало вси4ко беше увле4ение,но 4увствата ми бързо прераснаха в много пове4е.Когато се разделихме ми беше много тежко и не знаех как ще го преживея.Беше ми трудно,защото ми се налагаше да го виждам,знаейки,4е не мога да го прегърна.Дори след като скъсахме не си говорихме.И така минаха месеци.Аз не спирах да мисля за него :smt010 Знаейки,4е сме се разделили така гадно ми беше много кофти,но имах надежда.И ето.Той ме потърси и се видяхме.Беше прекрасно.Говорихме си и не спирахме да се смеем.Отново запо4нахме да си флиртуваме и зака4аме.Беше толкова хубаво,по-хубаво от преди.Уговорихме си среща за следващия ден,като той поиска.Аз много се радвах...просто не знаех къде се намирам и дали не сънувам.
Както и да е,тази среща не се състоя тъй като му се появи работа.И просто...когато разбрах,4е няма да го видя ми стана ужасно зле.Осъзнах,4е не го оби4ам,а го оби4ам прекалено много.Как да кажа...не мога без него.Не знам как съм издържала след като сме се разделили и сега когато има шанс отново да сме заедно не искам да го губя.Все пак той беше този,който ме потърси отново...държеше се мило...просто невероятно.Но тази моя оби4 ми втълпяла всякакви мисли,4е пак нищо няма да стане,4е след като срещата ни не се състоя,той няма да ме потърси...просто лудвам.Внушавам ли си или не...! :smt010 Имам 4увството,4е няма да ме потърси. :smt010 :smt010 :smt010 И прекалено много го оби4ам..какво да правя?Не мога да се успокоя...