Dreaming_Girl
09-28-2007, 20:37
Ако можех да обичам...
Ако можех да обичам, щях да счупя стрелките на часовника ти и щях да те потопя в сладкото безвремие.Щях да изгася звездите, да прогоня луната, да намаля звука на вълните и щях да бъда сигурна, че те имам само аз.Щях да те заведа на върха на света, на дъното на земята, на ъгъла на улицата и да те обичам есенно.Щях да укротя хаоса в душата си и да ти подаря сърцето си.Боже, ако можех да обичам, щях да се завържа за теб, да заключа погледа ти в най-тайното кътче на съзнанието си и да хвърля ключа дълбоко в морето, за да те гледам само аз.Щях да се прераждам всеки път, когато заедно, аз и ти, се отдавахме на тревата, звездите, цветята.Щях да откривам смисъла на съществуването си в отразената в очите ти дъга .Щях бавно да свалям всяко едно твое душевно покривало.
Щях да ти се обяснявам в любов под дъжда, мокра до кости.Щях да бъда като стрък трева, като късче луна, като изсъхнало листо...като камъче, което да потъва в дълбокия ти поглед.Щях да сторя всичко това, ако сърцето ми не беше заровено в пясъците на нечия чужда изгубена душа...И ако не бях погледнала часовника, който стоеше на ръката ти, макар и със счупени стрелки.Нямах време за безвремие.А и звездите започнаха да светят.
Бих желала да чуя мнението ви и моля, обосновете се.На 14 години съм, във форума има и други мои неща.Мерси предварително за коментарите :)
Ако можех да обичам, щях да счупя стрелките на часовника ти и щях да те потопя в сладкото безвремие.Щях да изгася звездите, да прогоня луната, да намаля звука на вълните и щях да бъда сигурна, че те имам само аз.Щях да те заведа на върха на света, на дъното на земята, на ъгъла на улицата и да те обичам есенно.Щях да укротя хаоса в душата си и да ти подаря сърцето си.Боже, ако можех да обичам, щях да се завържа за теб, да заключа погледа ти в най-тайното кътче на съзнанието си и да хвърля ключа дълбоко в морето, за да те гледам само аз.Щях да се прераждам всеки път, когато заедно, аз и ти, се отдавахме на тревата, звездите, цветята.Щях да откривам смисъла на съществуването си в отразената в очите ти дъга .Щях бавно да свалям всяко едно твое душевно покривало.
Щях да ти се обяснявам в любов под дъжда, мокра до кости.Щях да бъда като стрък трева, като късче луна, като изсъхнало листо...като камъче, което да потъва в дълбокия ти поглед.Щях да сторя всичко това, ако сърцето ми не беше заровено в пясъците на нечия чужда изгубена душа...И ако не бях погледнала часовника, който стоеше на ръката ти, макар и със счупени стрелки.Нямах време за безвремие.А и звездите започнаха да светят.
Бих желала да чуя мнението ви и моля, обосновете се.На 14 години съм, във форума има и други мои неща.Мерси предварително за коментарите :)