me4okosmonaft
09-29-2007, 08:41
наистина не знам към кого да се обърна
тя каза "закълни ми се да не казваш,защото на когото и да кажеш няма да помогне...."
накратко ситуацията преди това
нашите са разделени от 11 години
майка ми е избягала когато съм била на 6 при сегашния и приятел
поради според мен наложими причини
иначе е малко....лабилна и нервна
баща ми
също живее с неговата приятелка
и не е лош човек,но се случва да е свръхособен и жесток,заплашва,не разрешава на майка ми да ми купува скъпи неща нананана глупости
не е важно
и двамата са много особени,това ми беше думата
та
майка ми и нейният приятел от някво известно време не се разбират
той в началото я обожаваше,гледаше я като принцеса,в сравнение с баща ми е доста толерантен и кротък мъж
а тя беше доста...харпийско настроена
смисъл сърдеше му се защо се грижи И за дъщерите си така както за нея,все се цупеше...женските тъпни
но напоследък Приятелят явно му е писнало
и малко...не знам...кат да не я обича както преди
тъй ми се чини
и преди 2 месеца майка ми изпадна в депресия(аз тогава бях на море с моя приятел) и изпи 28 лексотана(пояснявам за незнаещите-силно приспивателно) което е бая
особено за дребна женичка
и е била два дена в несвяст,баба ми и братовчедката на майка са идвали да я спасяват,приятелят е бил на лов
оттогава уж отиде на психолог,а-у или психиатър,предписа и някви слаби антидепресанти
всичко общо зето наред
като изключим че чат пат я прищраква и ми казва "жаллко че не умрях тогава" иии нещо от сорта...и колкото и да съм силна и да съм свикнала на такива думи
много ме е страх....
та стигам до вчера-днес периода
преди да си дойда от даскало си и звъннах както винаги,но тя звучеше кофти
прибрах се към 10 и нейния приятел също си беше там
отидох да я видя в спалнята,но тя каза "маме остави ме ся"...хубаво викам си аз,питам огнян кво става,ми нищоо
и днеска
аз още в 7 станах,не спах много
огнян излезе рано рано
майка се качи пак в стаята им
до 11 спа
и в 11 ме викна нали да се видим
пак е пила много хапчета ;(
изглеждаше много зле
полунеадекватна
обясни ми че пак ще трябва да си ходим(защото живее там и аз кат идвам при нея-и аз,а веднъж се е изнасяла по свое желание-и тъпа причина)
аз се разплаках защото не знам какво да направя
и тя тръгна,потърси още хапчета,падна на килима,полежа някакво време
и каза тва коет писах в началото,да не казвам,каза да се забавлявам днес,каза да си зема колкото пари искам,аз рева рева,и се залюшка към тяхната стая пак
наистина наистина не знам какво да направя
по такъв начин че всичко да е наред,тя да не се додепресира,ефекта от тея(по мои наблюдения 10 ) Зопиклона ще трае много,потърсих други за да ги изхвърля но нямаше,оня пак е на лов,баба ми е на някво село на гости,баща ми и майка ми се мразят....
с две думи
сама съм
мисля си дали да не викна моя приятел,той винаги ми помага
но н зная дали в този случай ще е удачно
и ми е ултра трудно да напиша сичко тва и
не вярвах че ще се обърна към тоя форум
но се обърнах
просто не знам не знам нр знам...
ако можете да ми помогнете с нещо,преживяли сте нещо подобно...просто кажете
изплашена съм.
тя каза "закълни ми се да не казваш,защото на когото и да кажеш няма да помогне...."
накратко ситуацията преди това
нашите са разделени от 11 години
майка ми е избягала когато съм била на 6 при сегашния и приятел
поради според мен наложими причини
иначе е малко....лабилна и нервна
баща ми
също живее с неговата приятелка
и не е лош човек,но се случва да е свръхособен и жесток,заплашва,не разрешава на майка ми да ми купува скъпи неща нананана глупости
не е важно
и двамата са много особени,това ми беше думата
та
майка ми и нейният приятел от някво известно време не се разбират
той в началото я обожаваше,гледаше я като принцеса,в сравнение с баща ми е доста толерантен и кротък мъж
а тя беше доста...харпийско настроена
смисъл сърдеше му се защо се грижи И за дъщерите си така както за нея,все се цупеше...женските тъпни
но напоследък Приятелят явно му е писнало
и малко...не знам...кат да не я обича както преди
тъй ми се чини
и преди 2 месеца майка ми изпадна в депресия(аз тогава бях на море с моя приятел) и изпи 28 лексотана(пояснявам за незнаещите-силно приспивателно) което е бая
особено за дребна женичка
и е била два дена в несвяст,баба ми и братовчедката на майка са идвали да я спасяват,приятелят е бил на лов
оттогава уж отиде на психолог,а-у или психиатър,предписа и някви слаби антидепресанти
всичко общо зето наред
като изключим че чат пат я прищраква и ми казва "жаллко че не умрях тогава" иии нещо от сорта...и колкото и да съм силна и да съм свикнала на такива думи
много ме е страх....
та стигам до вчера-днес периода
преди да си дойда от даскало си и звъннах както винаги,но тя звучеше кофти
прибрах се към 10 и нейния приятел също си беше там
отидох да я видя в спалнята,но тя каза "маме остави ме ся"...хубаво викам си аз,питам огнян кво става,ми нищоо
и днеска
аз още в 7 станах,не спах много
огнян излезе рано рано
майка се качи пак в стаята им
до 11 спа
и в 11 ме викна нали да се видим
пак е пила много хапчета ;(
изглеждаше много зле
полунеадекватна
обясни ми че пак ще трябва да си ходим(защото живее там и аз кат идвам при нея-и аз,а веднъж се е изнасяла по свое желание-и тъпа причина)
аз се разплаках защото не знам какво да направя
и тя тръгна,потърси още хапчета,падна на килима,полежа някакво време
и каза тва коет писах в началото,да не казвам,каза да се забавлявам днес,каза да си зема колкото пари искам,аз рева рева,и се залюшка към тяхната стая пак
наистина наистина не знам какво да направя
по такъв начин че всичко да е наред,тя да не се додепресира,ефекта от тея(по мои наблюдения 10 ) Зопиклона ще трае много,потърсих други за да ги изхвърля но нямаше,оня пак е на лов,баба ми е на някво село на гости,баща ми и майка ми се мразят....
с две думи
сама съм
мисля си дали да не викна моя приятел,той винаги ми помага
но н зная дали в този случай ще е удачно
и ми е ултра трудно да напиша сичко тва и
не вярвах че ще се обърна към тоя форум
но се обърнах
просто не знам не знам нр знам...
ако можете да ми помогнете с нещо,преживяли сте нещо подобно...просто кажете
изплашена съм.