Страх от живота?

[VeSna]

Реших, че темата е за тук (ако греша преместете я или я изтрийте).

Та сега завършвам - тази година и имам доста "вратички" и "пътечки" по които да тръгна. Но ако се затворят всички врати, ако всички пътечки се покрият с бурени? Замисляли ли сте се, ако не ви провърви в живота? Нямате късмет? Определено съм с буен характер (най-малката съм и вечно се "доказвах"), никога не съм се отказвала от нещо, което съм започнала и желая силно... Но просто в един момент се питаш "Да искам да го направя, няма да се откажа! Но ако не стане? Ако не успея да живея нормално, да имам добра работа, семейство, дом...?" Било ли ви е страх някога, че един път се живее и че можете, по една или друга причина, да си пропилеете живота? Ами ако Съдбата ми забие нож в гърба?... и хилядите други въпроси които сте си задавали..... Нека ги чуем и коментираме... Нека помислим за по-важни неща от игрите или кафетата... (без да се обиждате).



(сори ако е имало такава тема - проверих в търсачката и не ми намери нищо...)


Е чакам мнения.

[real-girl]

Най-лошият съветник,ама в истинския смисъл на думата е страха. Животът е доказал,че със страх нищо не се постига. За всички(повечето от нас),животът ни е неизвестно петно,колкото и да го плануваме,може да излезе нещо. Няма смисъл от страха. Той само те прави по-малък човек и забравяш да живееш. Абе,философствам,ама това мога да ти кажа аз.

[ArTanDra]

Буйният характер на човека е до някакъв момент , пречупва се ... така , че не се притеснявай заради това. Дали ме е страх от живота? Не , не ме е страх. По - скоро ще ме е яд , че не съм си изживяла живота , както трябва (според моите възгледи) , а ако има пречки ( то къде ли няма) се преодоляват. Ще падаш и ще ставаш .. това нещо е живота. Всеки човек има добри и лоши моменти , важното е да преодоляваш лошите , а доброто ще дойде само..

[UnaBletoLoVeU]

Винаги, когато съм си представяла бъдещия си живот е бил перфектен-страхотно семейство, прекрасен съпруг, голяма къща, достатъчно пари за живот, хубава и стабилна работа. Но един ден, докато стоях на спирката мина един бездомник. Мъкнеше кашони подир себе си, беше облечен със скъсани и мръсни дрехи. Това ме накара да се замисля...както си на върха винаги е възможно да паднеш на неговото ниво. Ами ако загубим къщата си? Ако не успея да си намеря работа? Ако не се омъжа? Побиха ме тръпки от това. Надявам се наистина да успея да реализирам поне част от мечтите си и да не достигна дъното. Както не го пожелавам на никого да разбира какво е живота на бездомниците :? И все пак..никога не знаеш как ще те изиграе съдбата!

[find_m3]

Страх ме е естествено и съм си мислела милиооони пъти особено като дойде време да уча :lol: ( както сега от една седмица отлагам 2 съчинения :roll: ) обаче като си помисля нещо такова и се разстроя си мисля как няма на къде да е по-зле ,щото до сега съм имала един огромен проблем ,който ми трови живота откакто съм се родила и не се очертава някога да ми е по-спокойно.Шанса ми е да се омъжа за някой светстен ,който да може да се грижи за семейството си и да ме обича!Късмет...може би ....засега не ми се е отворил парашута и ,ако наистина има справедливост мойто време предстои ,ако не здраве да е.Ще се изуча и ще си живея живота ,както мога :roll:

[Violenza]

Доста пъти съм се замисляла какво ще стане от мен... дали когато стана на 50-60 зад гърба си ще имам един добре изживян живот, или просто ще съм се опитвала "да свържа двата края някак си"...
Но ако не се пробваш, няма как да разбереш дали ще успееш. :)

[mila_pila]

Понеже ме е страх винаги гледам да имам по няколко варианта за избор. Знам, че ще ми е гадно ако не успея да осъществя плановете си, обаче няма да е краят на света. Пък и ми е много интересно как ще се справям сама с живота си и нямам търпение да ми се случват всякакви гадни неща, да се обезверявам, да съм безпарична и отчаяна, да ме предават и да страдам и дори всичко да не свърши с хепи енд, пак може да съм щастлива... щото слънцето е изгряло да речем :lol:
ох тва е десетия вариант на мнението ми и леко несериозно се получи... сори обаче винаги като започна да мисля/говоря за щастие/бъдеще и т.н. и нещо ми става..

[dance_with_devil_]

Никой никога неможе да предположи какво ще му предостави съдбата,нормално е всеки човек да се страхува...затова е най добре да не мислиш за бъдещето,а за това което те вълнува сега,в настоящето, днес...гледаш напред и просто да се радваш на това което имаш...Аз примерно много пъти съм се замисляла над този израз :"До днес плаках че нямам обувки,докато не видях човек,който нямаше крака..." затова се радвам на това което имам и дори и да е малко пак е достатъчно , защото има хора които си нямат нищо... както каза UnaBle_to_LoVe_U за бездомника който е видяла на спирката...просто е...трябва да посрещнем съдбата си,каквато и да е тя и да живеем... :wink:

:smt006

[SuNsEt]

Ами да...питала съм се то4но на този въпрос...както каза едно моми4е някъде по-нагоре ''страха е най-лошият съветник'' :wink: Трябва да сме силни,за да го преборим.Аз още няма да завършвам(имам доста време още :lol: ),но въпреки това знам,4е живота не е приказка :wink: В него нищо не се дава даром и трябва да се борим със зъби и нокти за това,което искаме...Ако искаш да имаш това,което никога не си имал,си длъжен да правиш това,което никога не си правил :wink: ...важно е желанието,но без действия нищо няма да постигнем :lol: Хубаво е да се замисляме от време на време,за това,какво ще ни предложи и какво ни предлага живота...за кое си струва,за кое не.Едно от най-важните неща е,никога да не забравяме от къде сме тръгнали и кои сме ние всъщност,каквото и да става,по какъвто и на4ин да живеем винаги трябва да помним кои сме :) :wink:

[sherry]

Да, мен също ме е страх, но не толкова, че да спря да се боря.
Знам какво искам и ще дам всичко от себе си, за да го постигна.
Имаше една мисъл:"Вярата, че ще се справиш е на половина спечелена битка".
Аз ще се опитам с всички сили да постигна каквото си искам, дано успея! И аз завършвам училище тази година и има много въпросителни в мислите ми, но да се надяваме, че всичко ще си бъде на мястото и няма да имам проблеми.

[IKisseDAGirL]

Замисляла съм се за това, но определено не ме е страх. По-скоро ми е любопитно да разбера какво ще ми се поднесе във всеки един момент.
Не винаги ще е хубаво, но от мен зависи дали ще го оставя така или ще го променя към по-добро.
Шансове винаги има, въпросът е дали имаш достатъчно кураж да поемаш рискове.
Да, зад завоя понякога може да следва задънена улица, но винаги мога да се върна назад и да поема от другаде :)
Всичко е устроено така, че да имаш възможност за промяна. За жалост не винаги хората виждат възможността, случва се да я подминат.

Стига си му мислила, просто живей, пък каквото стане :smt006
Важното е никога да не бездействаш, за да можеш да кажеш на края, че каквото и да си постигнала - хубаво или лошо - всичко е било само твоя заслуга и на никой друг.