tavriaclub
10-04-2007, 09:59
Значи ще ви разкажа част от животът си защото съм много объркан и ми трябва мнооого голям съвет как да постъпвам.
Имах си приятелка 1 година и 3 месеца, от които последните 4 месеца бяха едни от най-кошмарните в живота и,аз съм виновен за всичко защото не я карах да се чувства желана и обичана, не ми правеха впечатление дребните неща, всякаш друг човек се беше вселил в мен.Мислех си че нямам чувства към нея и няколко пъти казвах, че това е края,исках време да бъда сам и да осмисля нещата.Тя ми даваше шансове и пак се събирахме.Никога не съм искал да бъда с друго момиче и тя знае това..общо взето в момента е много много наранена.Отидох на море и спрях да и се обаждам, върнах се тя замина спрях да и пиша след което ми изля душата си, че това са били едни от най-кошмарните месеци в живота и.Обичаше ме адски силно,любовта беше много истинска и силна.Дори след като се разделихме преди месец,един ден я питах как върви живота при нея и тя ми каза, че е като малка ваканция,но не би отказала да бъде с мен.Много исках да се съберем, но не можех да събера смелост,защото ме беше страх да не я нараня отново,онзи дявол все още беше в мен.2-3 дни след този смс как върви живота,тя спря да ми клика, спря да ми пише и всичко останало,а предишните дни всеки ден и пишех за лека нощ,добро утро и всички останали неща.Разбрах, че си е хванала нов приятел.И ми стана много кофти,все едно някой дойде и ми отвори очите,започнах да виждам всичко по различен начин,върнах се 4 месеца назад с всеки 1 момент и детайл,осъзнах че приятелска любов няма, че я обичам повече от всичко на света и съм готов на всичко за нея.Исках да се видим,написах и стихотворение..казах и да дойде ако мисли,че има смисъл да ме изслуша или просто да дойде да и дам това което имам.Тя дойде, попитах е за какво е дошла - за да ме изслуша или за да и дам просто писмото.Тя ми каза, че не знае.Отидохме в една градинка и и дадох писмото но и казах да го прочете пред мен,прочете го но на ум и се разплака.Започнахме да си говорим,всъщност само аз говорих 2 часа ,разаказах и всичко как се чувствам в момента, че съм осъзнал много неща,че съм готов на всичко за да стигна до сърцето и и всичко и всичко.Тя ми каза,че за сега нямам шансове.Питах е защо е с новият и приятел?За да ме забрави или нещо друго?Тя ми каза може би и двете.Оставих едно синджирче на пейката и казах-ако смяташ, че той е любовта на живота ти и искаш да остана в миналото ми го върни,ако смяташ че съм се променил поне малко след това което ти казах го вземи,а ако просто не искаш нищо от мен го хвърли на земята...тя го взе и си тръгнахме защото той и се обади 2 пъти, а аз и казах, че не искам да и създавам проблеми.Вечерта дадох 1 роза на майка да и я даде.Писа ми смс "Много хубава розичка.На другият ден отидох и оставих 3 рози с едно писмо, на което пише обичам те.На другият ден отидох с 5 рози и 1 седем листово писмо,в което описах душата си.На последният 7мият лист написах-ако четеш този ред просто ми кликни,защото ще знам че си го прочела до края..предишният ден и дадох друго писмо и казах като и го дават да кажат"казах да го прочетеш ако сметнеш,че има нужда, ако не го изхвърли..тя го взела.Кликна ми след като е прочела онзи ред.След първата роза ми писа ми писа да не я притиснявам повече,защото е щастлива с него и да не развалям всичко.но продължих с розите.Писах и само за лека нощ.На другия ден и писах, с две думи да дойде да се видим ако смята, че не е направил грешка като е задържала синджирчето или просто да дойде да ми говърне и да каже край.Тя не дойде.Продължих да и пиша 2-3 дни за лека нощ, но не ми кликаше.Онзи ден купих 1 голямо сърце от балони 4 метра,намерих уредба на батерии, със силен звук купих много бенгалски огън и много конфети.С 2ма приятели отидохме пред тях,накарах нейната приятелка да я извика тя излезна,приятели му пуснаха нашата песен и аз се появих от ъгъла с това голямо сърце..тя се разплака..говорихме си 10-15 минути.Казах и че това е моето сърце към нея,че всеки един балон е пълен с моят въздух,защото не мога да дишам без нея.И че ако не го вземе другата седмица ще дойда с двойно по-голямо и така.Каза че това не е начинът и няма да постигна нищо...питах е дали все още има чувства към мен поне и малко,тя ми каза че има но никога няма да бъдат както преди.Аз я помолих да ми прости и да ми даде шанс тези малки чувства да ги превърна в най-голямото нещо на света.Казах и че ще я оставя на мира няма да е търся и сама да реши...исках да е целуна-не ми даде..но започнах да я целувам по врата и хем се дърпа хем не.Питах е дали ще ме целуне по бузата и тя каза не,след което ме целуна по двете бузи и аз я целунах по двете и си тръгнах.Серенадата или по точно,полу морето от любов мина повече от перфектно,наистина мина невероятно.Питах е дали да продължа да и пиша за лека нощ, и тя каза да но само това.
На следващата вечер и написах стихотворение за лека нощ и и писах смс..че искам да го прочете,ако и тя иска да ми кликне!...тя ми кликна пратих и съобщението....след което пак ми кликна(това става снощи) а предишните дни не ми беше кликала след съобщение за лека нощ...
Та не зная сега как да процедирам, днес през деня чаках рейс и реших да и кликна...кликнах и и след 5 минути тя мина покрай мен с колата с нейният и приятел..и ме гледаше през цялото време докато минаваха, но остана сериозна не се усмихна и аз останах сериозен...
Чудя се как да процедирам сега дали да не я оставя на мира да продължа да и правя изненади и да и пиша или просто да я оставя и да чакам..но си мисля, че ако оставя всичко тя е много наранена и няма да се върне..трябва да намеря начин да ми повярва поне малко и да получа още един малък шанс...Решил съм до 2 седмици ако не ми се обади да не я търся повече...но мисля че няма да успея да го направя.Мина ми през ума да направя едно сърце на нашето място до 1 река от рози да запаля две свещи и да намеря начин чрез някой тя да дойде там...но не знам сега какво да правя...със сигурност ще продължа да се боря,защото животът ми не значи нищо без нея и искам тези чувства които са останали да ги превърна в нещо истинско и голямо.Надявам се да ми помогнете как да постъпвам от сега нататък за да не прескоча тази малка граница и да не изгубя всичко...трябват ми идеи какви още изненади мога да направя за да и харесат...не знам дали трябва да я накарам да разбера сега, че страдам толкова колкото и тя е страдала след като съм я наранявал и какъв е начинът..Моля помогнете ми..Ако сте момиче какво бихте ппредпочели...да продължат да ви правят изненади и да не ви оставят на мира или просто да ви оставя след всичката болка..А ако сте момче как бихте постъпили..Мисля си тази вечер направо да и пиша за лека нощ и да видя дали ще ми кликне след този смс....мисля си другата седмица да отида пак пред тях с една друга важна песен...но още не съм измислил какъв подарък да занеса.ПОМОГНЕТЕ МИ ИМАМ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОМОЩ!
Имах си приятелка 1 година и 3 месеца, от които последните 4 месеца бяха едни от най-кошмарните в живота и,аз съм виновен за всичко защото не я карах да се чувства желана и обичана, не ми правеха впечатление дребните неща, всякаш друг човек се беше вселил в мен.Мислех си че нямам чувства към нея и няколко пъти казвах, че това е края,исках време да бъда сам и да осмисля нещата.Тя ми даваше шансове и пак се събирахме.Никога не съм искал да бъда с друго момиче и тя знае това..общо взето в момента е много много наранена.Отидох на море и спрях да и се обаждам, върнах се тя замина спрях да и пиша след което ми изля душата си, че това са били едни от най-кошмарните месеци в живота и.Обичаше ме адски силно,любовта беше много истинска и силна.Дори след като се разделихме преди месец,един ден я питах как върви живота при нея и тя ми каза, че е като малка ваканция,но не би отказала да бъде с мен.Много исках да се съберем, но не можех да събера смелост,защото ме беше страх да не я нараня отново,онзи дявол все още беше в мен.2-3 дни след този смс как върви живота,тя спря да ми клика, спря да ми пише и всичко останало,а предишните дни всеки ден и пишех за лека нощ,добро утро и всички останали неща.Разбрах, че си е хванала нов приятел.И ми стана много кофти,все едно някой дойде и ми отвори очите,започнах да виждам всичко по различен начин,върнах се 4 месеца назад с всеки 1 момент и детайл,осъзнах че приятелска любов няма, че я обичам повече от всичко на света и съм готов на всичко за нея.Исках да се видим,написах и стихотворение..казах и да дойде ако мисли,че има смисъл да ме изслуша или просто да дойде да и дам това което имам.Тя дойде, попитах е за какво е дошла - за да ме изслуша или за да и дам просто писмото.Тя ми каза, че не знае.Отидохме в една градинка и и дадох писмото но и казах да го прочете пред мен,прочете го но на ум и се разплака.Започнахме да си говорим,всъщност само аз говорих 2 часа ,разаказах и всичко как се чувствам в момента, че съм осъзнал много неща,че съм готов на всичко за да стигна до сърцето и и всичко и всичко.Тя ми каза,че за сега нямам шансове.Питах е защо е с новият и приятел?За да ме забрави или нещо друго?Тя ми каза може би и двете.Оставих едно синджирче на пейката и казах-ако смяташ, че той е любовта на живота ти и искаш да остана в миналото ми го върни,ако смяташ че съм се променил поне малко след това което ти казах го вземи,а ако просто не искаш нищо от мен го хвърли на земята...тя го взе и си тръгнахме защото той и се обади 2 пъти, а аз и казах, че не искам да и създавам проблеми.Вечерта дадох 1 роза на майка да и я даде.Писа ми смс "Много хубава розичка.На другият ден отидох и оставих 3 рози с едно писмо, на което пише обичам те.На другият ден отидох с 5 рози и 1 седем листово писмо,в което описах душата си.На последният 7мият лист написах-ако четеш този ред просто ми кликни,защото ще знам че си го прочела до края..предишният ден и дадох друго писмо и казах като и го дават да кажат"казах да го прочетеш ако сметнеш,че има нужда, ако не го изхвърли..тя го взела.Кликна ми след като е прочела онзи ред.След първата роза ми писа ми писа да не я притиснявам повече,защото е щастлива с него и да не развалям всичко.но продължих с розите.Писах и само за лека нощ.На другия ден и писах, с две думи да дойде да се видим ако смята, че не е направил грешка като е задържала синджирчето или просто да дойде да ми говърне и да каже край.Тя не дойде.Продължих да и пиша 2-3 дни за лека нощ, но не ми кликаше.Онзи ден купих 1 голямо сърце от балони 4 метра,намерих уредба на батерии, със силен звук купих много бенгалски огън и много конфети.С 2ма приятели отидохме пред тях,накарах нейната приятелка да я извика тя излезна,приятели му пуснаха нашата песен и аз се появих от ъгъла с това голямо сърце..тя се разплака..говорихме си 10-15 минути.Казах и че това е моето сърце към нея,че всеки един балон е пълен с моят въздух,защото не мога да дишам без нея.И че ако не го вземе другата седмица ще дойда с двойно по-голямо и така.Каза че това не е начинът и няма да постигна нищо...питах е дали все още има чувства към мен поне и малко,тя ми каза че има но никога няма да бъдат както преди.Аз я помолих да ми прости и да ми даде шанс тези малки чувства да ги превърна в най-голямото нещо на света.Казах и че ще я оставя на мира няма да е търся и сама да реши...исках да е целуна-не ми даде..но започнах да я целувам по врата и хем се дърпа хем не.Питах е дали ще ме целуне по бузата и тя каза не,след което ме целуна по двете бузи и аз я целунах по двете и си тръгнах.Серенадата или по точно,полу морето от любов мина повече от перфектно,наистина мина невероятно.Питах е дали да продължа да и пиша за лека нощ, и тя каза да но само това.
На следващата вечер и написах стихотворение за лека нощ и и писах смс..че искам да го прочете,ако и тя иска да ми кликне!...тя ми кликна пратих и съобщението....след което пак ми кликна(това става снощи) а предишните дни не ми беше кликала след съобщение за лека нощ...
Та не зная сега как да процедирам, днес през деня чаках рейс и реших да и кликна...кликнах и и след 5 минути тя мина покрай мен с колата с нейният и приятел..и ме гледаше през цялото време докато минаваха, но остана сериозна не се усмихна и аз останах сериозен...
Чудя се как да процедирам сега дали да не я оставя на мира да продължа да и правя изненади и да и пиша или просто да я оставя и да чакам..но си мисля, че ако оставя всичко тя е много наранена и няма да се върне..трябва да намеря начин да ми повярва поне малко и да получа още един малък шанс...Решил съм до 2 седмици ако не ми се обади да не я търся повече...но мисля че няма да успея да го направя.Мина ми през ума да направя едно сърце на нашето място до 1 река от рози да запаля две свещи и да намеря начин чрез някой тя да дойде там...но не знам сега какво да правя...със сигурност ще продължа да се боря,защото животът ми не значи нищо без нея и искам тези чувства които са останали да ги превърна в нещо истинско и голямо.Надявам се да ми помогнете как да постъпвам от сега нататък за да не прескоча тази малка граница и да не изгубя всичко...трябват ми идеи какви още изненади мога да направя за да и харесат...не знам дали трябва да я накарам да разбера сега, че страдам толкова колкото и тя е страдала след като съм я наранявал и какъв е начинът..Моля помогнете ми..Ако сте момиче какво бихте ппредпочели...да продължат да ви правят изненади и да не ви оставят на мира или просто да ви оставя след всичката болка..А ако сте момче как бихте постъпили..Мисля си тази вечер направо да и пиша за лека нощ и да видя дали ще ми кликне след този смс....мисля си другата седмица да отида пак пред тях с една друга важна песен...но още не съм измислил какъв подарък да занеса.ПОМОГНЕТЕ МИ ИМАМ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОМОЩ!