Есе по спешност [Архив]

sexa_na_kompleksa

10-07-2007, 12:05

Виж това:

Съвестта следва човека като сянка

Още от много древно минало,човекът е преоткрил себе си като едно висшо същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.Света на нашето вътрешно Аз,обаче, трудно би могъл да задоволи напълно всички неограничени човешки потребности,които са обварзани и със заобикалящото ни пространство и с обществото като цяло.Общество в което съзнателно се стремим да се приобщим и в кото можем да пребиваваме пълноценно,благодарение на своя разум,комуникация,чувства и най вече утвърдени морални закони,превръщащи се в основни принципи характеризиращи взаимоотношенията между хората.
Един такъв вътрешен морален закон,който съхранявамев себе си е и съвестта.Едно от човешките достойнства даващо ни възможност да обмисляме и променяме своето поведение,така че да бъдем в хармония ,както със самите себе си ,така и с останалата част от пбщността.Отличаваща се от всички др. закони,съвестта би могла да се възприеме,като един от малкото истински духовни съветници.Тя е част от нашата същност,която ни направлява ,диктува и отсъжда справедливостта на нашите действия.Основен елемент от нашето съзнание ,която ни помага да познаем и собственото си АЗ и ни дава жъзможност да водим диалог със вътрешния си глас.Възможно най-сигурния съветник до който можем да се допитаме , търсейки отговор на множество въпроси,които ни терзаят.
Израснал и развиващ се в една предимно обществена среда ,обаче, човек изгражда един модел на възприятие който прекалено дълбоко се влия от общественото мнение.Онова което решава и зачита общността ,почти винаги намира отражение и в самите нас.Обществото започва да създава и налага свои нравствени закони, скоито често е съгласувана и нашата съвест.
Широко разпространено е твърдението , че неможе да избяга от своята съвест.Където и да се намира и в която и посока да поеме,в него си остава скрито едно вечно съпътстващо го чувство,което отправя своите въпроси и изисква от нас отговори и мотиви.Съвестта много често се превръща в повод за вътрешни душевни разкъсвания и внася известен смут в нашия вътрешен свят,особено когато човек се старае да бъде наясно със себе си.Опитва се да организира и оцени множество от своите действия,да се издигне над емоциите си и да отсъди дали е постъпил праилно или е допуснал огромни грешки.
Хубаво е когато човек се допитва до своята съвест-показател за зрялост и най вече за вчра в собствената ти личност,във възвишеността на нашата нравственост,даваща ни привилегията да се вглеждаме в себе си.
На съвестта ,обаче, според мен , не бива да се гледа като на безмилостен преследвач ,който разпознаваме в лицето на обществото, и не само като на средство за контрол над човека.Нейните регулационни функции не са единствената роля ,която тя може да изиграев изборът ни.Повдигайики въпроса и за "чистата съвест",човек може да стигне до извода че тази мисъл може да да се обвърже и с идеята за свободата..Определена като такава едва когато бъде необременена от чужд морал и условности,отклоняваща се от общоприетите норми.За чиста съвест можем да говорим тогава когато сме усетили свободен порив на духа и сме се откъснали от вечно диктуващите ни съображения,постигнали сме нещо и сме намерили известен баланс в живота си, благодарение на собственото си Аз.Несъглсуването на съвестта с обществения морал,ред и закон, не носи със себе си задължителен провал на личността.
Според мен напротив много по достойно е човек да не въсприема съвестта като едно съдилище в човещкото съзнание,в което взимат участие главно масата от хора.Той е велик в способността си сам да преценява и да преоткрива себе си ,създавайки равновесие и покой в в душата си и в отношенията си с останалите.
Често се казва ,че съществуват хора без ъвест и всеки един има своя теория по въпроса.Моето виждане независимо от това споделяно или не ,е че всеки един дълбко в себе си носи някакви идеи,които изповядва,установил е свои собствени правила за съвествуване ,които са рзлични при различните хора.
Смятам че,хората понякога се възползват от умението си да приглушават гласът на Аз образа вътре в себе си, в опитите си да избягат от реалността с убеждението, че те са постъпили "правилно".Хора които са позволили нечие вмешателство в техния свят да промении в известна степен техните виждания и да им отнеме способността да бъдат истински и индивидуални- личности с висок самостоятелно изграден морал ,но не и идеи до които зовът на съвестта трудно достига.Спускащи една заблуждаваща преграда пред себе си,страхуващи се да рискуват и да повярват в себе си , в своите качества на благоразумни същества,способни сами да отграничават редно от нередно, красиво и грозно.
Съвестта е едно от богатствата на човешката душа,което не бива да да си позволяваме да загърбим.Тя е един универсален закон,който не бива да е зависим от време и пространство и който човеците винаги трябва да носят в себе си,за да може той да им напомня за техните задължения и за безброй неосъществените идеи,които желаят да реализират.
Съвестта призвана да ни следва по пътя ,който сме избрали и вървейки по който ние израстваме и познаваме етиката в отношенията,както и доказваме благородството на своята природа.Способен да прощава ,да сътворява,да се разкайва за грешките си.Вечно стремящ се да бъде достоен ,както пред колектива,така и пред собственото си самосъзнание.