View Full Version : Преди и сега
Такаааа, тук започнаха да ме мъчат много тежки мисли каква съм била преди и каква сега. Преди да науча какво е да обичаш и да бъдеш обичан и сега, когато отлично знам какво е.
Любовта промени ли ви ?
Мен ме промени. Преобърна ме на 180 градуса.
Срам ли ви е от това, което сте привили преди?
Срам ме е. Гризе ме отвътре и се 1 чудя какво ли ме е карало да бъда такава. Може би омраза, ненавист.
Мъжете преди и сега.
Мъжете за мен преди бяха.. нещо, не човек, на което нищо не дължа, нещо, което ми е полезно, мое украшение. Харесвах визията, не това, което е вътре. Отхвърлях хора, които буквално с години се мъкнеха след мен да ми обясняват как ме обичат. Подаръци, глупости - Гергана си обичаше глупаците. Може би не дружах с подходящите хора. Бях надута , говорех нон-стоп гадости.. С никой не се задържах за повече от месец. Пушех, напивах се в разни паркчета, натискала съм с няк'ви хора и после съм се правела, че не ги познавам. Което е грубо.
Сега - не знам к'во стана. Ебати терапията ми направи ЛЮБОВТА.. Сега почти не псувам, уважавам мъжете, ( колкото и да ме ядосват на моменти), станала съм притеснителна и плаха, нежна, романтична!! ( аз романтична... леле леле..)
И разбрах, че съм готова да правя жертви. За пръв път заебах собствените си интереси.
Промених се за... близо година. Не знам дали е малко, не знам дали е много, но се чувствам щастлива. И е странно.
Намерих си майстора.
Мислех си, че и с него ще е същото. Всичко започна на шега : " Аре на билярд с един приятел и гаджето му" - вика един познат. Аз "ОК, там съм". Естествено не ми се занимава с няк'ви идиоти и не отивам. Те са бясни. Онзи другият ми взима кю-то и започва да ме налива к'во тъпо и безотговорно парче съм. Аз се ядосвам, тегля му една майна. На следващия ден съм в тях и пием бири. На по-следващия излизаме пак да пием бири. И на 3тата среща вече сме гаджета. Близо 2 месеца бях с този човек просто, защото нямаше с какво друго да си запълвам времето. Както и той беше с мен, защото скъса с онази, а не искаше да е сам. И 2-мата си мислехме, че сме поредните.
А сега... :smt005 Толкова се обичаме, че чак ....грррр... ОБИЧАМ ГО!
Хора, трябваше да разкажа всичко това. Ще се пръсна.
Ще се радвам, ако и други като мен. Намерили своя майстор след дълго скитане... :)
След дълго скитане не ама... Иаз го намерих моя майстор... Не ми се разказва,защото е много дълго,но ще кажа на кратко..С него се запознахме на Нова Година...на другия ден дори не помнехме хаха..Както и да е... Всичко започна от просто един бъзик :"Много хубаво дупе имаш.." Броени дни след това ние вече бяхме гаджета... Влюбих се,да-влюбих се... Никога до сега не бях предавала собствените си принципи...Приятелите се! Радвам се,че сега съм без него... че се чувствам добре...Понякога малко ме праска депрес-а,но се оправям... Малко не беше за тук тая история ама... Бих казала само - ДА,ЛюБОВТА МЕ ПРОМЕНИ!
`Death`Whore``
10-06-2007, 07:25
Може да се каже.
DeVoi4eTo
10-06-2007, 07:26
Така си е..трябва да испиташ истинската любов да я изживееш и след това няма как да се промениш.. а дали е в добра насока зависи от половинката ти :)
не вярвам, че хората се променят. те растат. със или без помощта на любовта, това е възможно.
sexa_na_kompleksa
10-06-2007, 07:32
И аз от както се влюбих съм по-различна ... Макар че ми разби сърцето едва ли не, аз се радвам,че го срешнах.
alkobalko
10-06-2007, 07:33
Да, промених се. Не вярвам, че има някой, който да не се промени след като срещне любовта.
Като цяло поведението не съм го променила много, станала съм много по-щастлива, романтична, дори на моменти витаеща в облаците. Готова съм да направя компромис и станах по-зряла и уважавам това, което правят другите за мен.
Да, може би ме е променила, но не чак толкова много.Определено повече щастие, повече разбиране, но от гледна точка на характера не съм се променила, пък и той не иска. :lol: Казвал ми е, че ме е харесал такава и не искал да се променям.Може би вече не съм толкова конфликтна, в смисъл в началото бях повече(на връзката имам предвид), изслушвам го повече и така.Иначе винаги съм си била добричка, хаха. 8)
Seniorita
10-06-2007, 08:26
Да, промених се. И всичко под силата на любовта.
i men liubovta me promeni mn no zaradi t1pite gre6ki koito napravih sega s1m bez neq.i 6te napravq taka 4e da se promenq o6te pove4e kum dobro samo zaradi nego (istinskata i edinstvena liubov)
DevilWish
10-06-2007, 09:06
Paдвам се ,че си се променила към по-добре и най-хубавото е ,че го виждаш и се радваш за това :)
Ами...аз още не съм си намерила майстора ама никога не е късно..
Хахахахха толкова много се промених.... Направо... Нз дали е ИСТИНСКАТА ми любов.. Но наистина го обичам толкова многооо....
Всичко започна много тъпо... Аз имах гадже.... Най-добрия му приятел... И на 2 декември ни запознаха... Още откакто го видях и се влюбих.. Знаех, че не е редно, но все пак това е любовта... Той ме намери в скайп и станахме много добри приятели... Тогава осъзнах, че не мога да съм с гаджето ми и му обясних, че вече не изпитвам нищо към него... След 3 месеца чат се видяхме само двамата... и такам... Тръгнахме след 3 месеца скъсахме... Просто имахме нужда от почивка... Не спирахме да си пишем и да казваме колко се обичаме.. Но просто и двамата сме ТЪПИ и ходехме с други хора.. След това заседнахме в един асансьор за 3 часа.. И оттогава пак сме заедно.. :lol: Толкова много го обичам... Просто 3 месеца без него и мислех, че няма да успея да доживея пак да съм щастлива... И ето сега съм с него и ... :-)
Иначе се промених много.. Първо начина на обличане.. Преди не ми пукаше как изглеждам.. Какви дрехи нося... Но когато се запознах с него, започнах да се грижа повече за външността си само и смао да ме забележи.. Станах по отворена за света, за новите неща... По общителна.. Намерих много нови приятели.. Започнах да показвам себе си... Да бъда това, коеот искам да съм.. Откакто съм с него се чувствам по-уверена.. Някои казват, че съм надута... Просто се радвам на живота.. ( е често и съм в лошо настроение... но всеки има проблеми).
Момчетата винаги съм смятала момчетата за добри приятели... Понеже не вярвах, че някой от тях ще ме хареса, се държах аклто мъжкарана... Гаджетата ми бяха по-чувствителни и женствени от мен... Сега , вярвайте ми, не е така.. :-)
Просто съм щастлива, че съм с него...
П.П. Хахах тъкмо се сетих как вчера една моя нова съученичка крещи пред цялото училище.. " Викииииии, много готино гадже имаш"... :lol: И всички ме гледат тъпо... :oops:
Да, промених се. Не вярвам, че има някой, който да не се промени след като срещне любовта.
Като цяло поведението не съм го променила много, станала съм много по-щастлива, романтична, дори на моменти витаеща в облаците. Готова съм да направя компромис и станах по-зряла и уважавам това, което правят другите за мен.
+1 ;)
kobrichka
10-06-2007, 10:35
Аз все още не съм си намерила майстора и честно казано не вярвам любовта да ме промени да такава степен,че примерно да започна да харесвам романтиката или нещо от този сорт или да си променя характера заради някои си. [-X
sweety_blondy
10-06-2007, 12:33
всеки човек се променя и става по силен :) това е съвсем нормално
VerryBerry
10-06-2007, 12:41
4ak da me promeni-ne,po4ti sa6tata sam si,no me nau4i da ne se doverqvam prekaleno na vseki,za6toto predi bqh mnogo naivna
4ak da me promeni-ne,po4ti sa6tata sam si,no me nau4i da ne se doverqvam prekaleno na vseki,za6toto predi bqh mnogo naivna
+1 :oops:
не вярвам, че хората се променят. те растат. със или без помощта на любовта, това е възможно.
:wink:
Like the wind`
10-12-2007, 12:59
Мисля,че доста съм се променила за времето,през което сме заедно.Преди да го срещна бях надута малка пикла,която е свикнала да получава всичко на готово.Мъжете бяха забавление за мен,запълване на свободното време и по-скоро интерес,отколкото някакво отношение.Сега мисля не само за себе си,не го поставям и него на първо място,но мисля за НАС като цяло.За пръв път му пука какво ще стане и как ще реагира някой на действията ми.Не искам да го наранявам,както съм правила винаги,искам да се чувства щастлив и обичан.От студен човек,какъвто бях,в момента изпитвам наистина невероятни моменти,в някои от които наистина се е случвало да ми спира дъхът.Не съм вярвала,че има такаво чувство,при което наистина да искаш да си едно цяло с някой друг във всяко едно отношение.Уча се да правя компромиси,да се радвам на малките неща и да оценявам нещата,които получавам.Преди се страхувах да казвам неща като "обичам те","съжалявам" и други такива.Мислех,че така излизам слаба и наранявам гордостта си,а сега не спирам да му повтарям,че го ОБОЖАВАМ!И най-хубавото е,че е споделено.Наистина мога да кажа,че той ме промени и порастнах с любовта му към мен.Той ме научи да обичам и да се отдавам.Надявам се и занапред да е така и да сме много щастливи заедно.Пожелавам го и на всички вас! :smt006
Намерих,който трябваше...но го изгубих :cry: :cry: :cry:
*Never_Again*
10-12-2007, 15:26
преди и аз бях наглата надута пикла която получава всичко което поиска независимо от цената.но май този път почуствах нещо различно и някакси истинско,което не искам никога да свършва.когато не е до мен искам да видя на момента а знам че в момента е доста далеч.може би ме промени това че той има по различно отношение към мен.давам ми това което искам,но не всичко оставя си малко и за после.след всички с които съм била с него чуствам нещо различно.никога до сега не съм имала сериозна връзка но този път май и аз си открих майстора.човека който ще ме промени.просто имам нужда да е до мен всеки ден и час.може и времето да ме е променило,вече май чуствам че е време и аз да си намеря човека не може цял живот все сама,то така се не живее.
simba007
10-12-2007, 15:45
kato ti 4etqh temata se setih za edna moq priqtelka ama tq o6te ne si e namerila maistora