View Full Version : Какво да очаквам ?
Sea Goddess
10-08-2007, 19:52
Здравейте! Незнам дали проблема е ,че съм много ревнива и само си внушавам разни неща, но ми се случва следното нещо ...Първо трябва да спомена,че приятеля ми предпочита приятелски връзки и взаимоотношения с момичета отколкото с момчета..незнам защо точно, но се разбира повече с момичета ..може би се дължи на факта,че живее само с майка си и е свикнал с женска компания .. та както и да е ..Въпроса е в това че аз ужасно ревнувам от тези "приятелки" поне в началото де..после свикнах с тази мисъл и постепенно ревността утихва,но не мога да приема факта че е толкова близък с тези момичета и незнам кога ще ми сервира ,че е спал с някоя от тях ..просто не съм сигурна в тия "приятелски отношения" ..все пак говорим за близост м/у мъж и жена и кой каквото ще да ми казва не мога да повярвам че в удобен за тях момент не биха се възползвали ... защото те си ходят и по гости ..и.т.н Почти всичките си имат приятели ...но тва не ме успокоява кой знае колко ..не ме успокоява и факта че вече 2 3 пъти сънувам че ми изневерява с една от приятелките си...и в съня си искам да и издера очите .. а на живо е едно добро момиче .. Точно и тези сънища ме накараха да пусна темата ...Наистина ми е трудно да го обесня в няколко реда (макар че темата изглежда дълга за което се извинявам ),но но незнам какво да очаквам ?!
NightSky
10-08-2007, 20:03
Просто си внушаваш... щом не ти е дал повод, в смисъл да се е държал по-интимно, да я е целувал и т.н няма повод за притеснение.
MostHated
10-08-2007, 20:04
ако му имаш доверие няма кфо да очакваш! ако пък се съмняваш в него...
kobrichka
10-08-2007, 20:13
Ако до този момент не ти е показал и малка причина за ревност,защо се съмняваш?А що се отнася до приятелските отношения,лично при мен ги има,аз имим приятел момче и мн си го обичкам,но само като приятел,отначало гаджето му ме гледаш малко на кръв,но след това разбра че няма защо да ревнува от мен.
Sea Goddess
10-08-2007, 20:45
Благодаря :oops: Може би проблема идва от това че му нямам никакво доверие и затова е и цялата тази ревност..но той никога не ми казва "не се притеснявай само приятели сме" или някакви подобни успокояващи изрази .. незнам как ще си я преодолявам тази ревност ...не мога да си избия мисълта от главата че може да има тайни отношения с някоя от "приятелките" а мен да ме прави на глупачка да си вярвам че са само приятели... :smt017 Кога все пак ще му имам доверие ... та ние сме заедно от почти 3 години ...Може би ме смущава и това че сме толкова време заедно ..че може да иска да поразнообрази с някоя "приятелка" без аз да разбирам ... и без да ме загуби...
`Death`Whore``
10-08-2007, 20:47
Всичките ми гаджета са имали най-добри приятелки жени. И сегашният ми има...има и още 2 приятелки жени и не ревнувам от тях. Ти познаваш ли ги? Запознай се с тях, наблюдавай как се държи приятелят ти в компанията им и ако се държи като с приятели, няма защо да се притесняваш. Тези неща се усещат.
Нямаш му доверие... а колко пъти е повтаряно, че това е един цял пласт от основата на сериозната връзка, доста дебел при това.
Не можеш да продължаваш да се саморазяждаш отвътре с тези мисли. Или имаш повод за съмнение, или не. Отдалечи се от ситуацията, абстрахирай се от личното си мнение и прецени дали между тях би могло да има нещо повече.
Другото, което ми идва наум, е, че за 3 години трябва да сте си достатъчно близки, за да можете да разговаряте нормално един с друг. Можеш да рискуваш и да му споделиш, че те притесняват всички тези момичета. Все пак двама души трябва да комуникират помежду си.
Но лично моят съвет е наистина да се абстрахираш от ситуацията и да погледнеш обективно на нещата.
Също много добър съвет ти дадоха, когато ти казаха да опознаеш въпросните момичета, да се сближиш с тях. В крайна сметка за една жена е напълно нормално да изпитва чисто приятелски чувства към някой мъж. Случаят може и да е такъв.
И поработи върху доверието. Опитай се да откриеш къде е причината да не му вярваш.
GregoryHouse
10-08-2007, 20:56
Гласувай му доверие ако те обича няма да е нищо повече от приятелство ако ли не...не губиш нищо повярвай...
Sea Goddess
10-08-2007, 20:58
Ами аз от старите приятелки вече не ревнувам .. притесняват ме всички новодошли приятелки :) явно след време и с тях ще се примиря и сприятеля докато не получа нож в гърба :)
TheNightRider Пуснато на: Пон Окт 08, 2007 11:50 pm Заглавие:
--------------------------------------------------------------------------------
И аз живея с майка ми, но се разбирам добре с момчета.
Пича ти изневерява. ;р
Е аз не съм казала че не се разбира с момчета има много прители момчета но предпочита момичета-приятелки :)
MiMcHeToOo
10-08-2007, 21:16
Е ти продължавай да дърпаш дявола за опашката като дрънкаш, че ше ти изневери и изобщо няма да се учудя ако стане.. Малко по-позитивно мислене бе човек :wink:
Sea Goddess
10-08-2007, 21:18
Нямаш му доверие... а колко пъти е повтаряно, че това е един цял пласт от основата на сериозната връзка, доста дебел при това.
Не можеш да продължаваш да се саморазяждаш отвътре с тези мисли. Или имаш повод за съмнение, или не. Отдалечи се от ситуацията, абстрахирай се от личното си мнение и прецени дали между тях би могло да има нещо повече.
Другото, което ми идва наум, е, че за 3 години трябва да сте си достатъчно близки, за да можете да разговаряте нормално един с друг. Можеш да рискуваш и да му споделиш, че те притесняват всички тези момичета. Все пак двама души трябва да комуникират помежду си.
Но лично моят съвет е наистина да се абстрахираш от ситуацията и да погледнеш обективно на нещата.
Също много добър съвет ти дадоха, когато ти казаха да опознаеш въпросните момичета, да се сближиш с тях. В крайна сметка за една жена е напълно нормално да изпитва чисто приятелски чувства към някой мъж. Случаят може и да е такъв.
И поработи върху доверието. Опитай се да откриеш къде е причината да не му вярваш.
Когато тръгнахме забравихме света около себе си .. бяхме само двамата .. аз зарязах моите приятели той-неговите .. но в един прекрасен момент (преди няколко месеца) той започна да подновява старите си отношения..а аз нямах какво да подновявам и ми беше по някакав начин забранено да създавам нови приятелства особенно с момчета ..и когато му задам въпроса" Защо аз немога да имам прители момчета а ти има имаш толкова много приятелки?" отговора е "аз тези приятелки си ги имам още преди с теб да сме създали някакви отношения!" а когато задам въпроса "А новите приятелки ? Защо аз да си нямам нови прители ?" на този въпрос обаче няма отговор ....но аз си знам че би предизвикало бунт в отношенията ни и затова се въздържам... А това за доверието .. незнам какво да очаквам от него ..защото в един момент говори нещо за някакво момиче ..уж приятелка,позната,после слушам нещо за гърдите и или за хубавото личице (не точно това, но давам пример) и никога незнам на кое да вярвам .. дали е сериозен или не .. защото понякога просто ме базика ... ама много сериозно ми говори .. и като се разсърдя ми каже "ми аз се базиках само" ...затова не му вярвам достатъчно ...
Sea Goddess
10-08-2007, 21:22
Е ти продължавай да дърпаш дявола за опашката като дрънкаш, че ше ти изневери и изобщо няма да се учудя ако стане.. Малко по-позитивно мислене бе човек :wink:
Много ти благодаря за коментара защото наистина си права :) наистина трябва да погледна на нещата малко по-позитивно и с по друго око ..няма смисъл да се тормозя толкова :)
MiMcHeToOo
10-08-2007, 21:24
Е ти продължавай да дърпаш дявола за опашката като дрънкаш, че ше ти изневери и изобщо няма да се учудя ако стане.. Малко по-позитивно мислене бе човек :wink:
Много ти благодаря за коментара защото наистина си права :) наистина трябва да погледна на нещата малко по-позитивно и с по друго око ..няма смисъл да се тормозя толкова :)
а така {} :wink:
vlubchivo
10-08-2007, 21:27
kjbhklh
Когато тръгнахме забравихме света около себе си .. бяхме само двамата .. аз зарязах моите приятели той-неговите .. но в един прекрасен момент (преди няколко месеца) той започна да подновява старите си отношения..а аз нямах какво да подновявам и ми беше по някакав начин забранено да създавам нови приятелства особенно с момчета ..и когато му задам въпроса" Защо аз немога да имам прители момчета а ти има имаш толкова много приятелки?" отговора е "аз тези приятелки си ги имам още преди с теб да сме създали някакви отношения!" а когато задам въпроса "А новите приятелки ? Защо аз да си нямам нови прители ?" на този въпрос обаче няма отговор ....но аз си знам че би предизвикало бунт в отношенията ни и затова се въздържам... А това за доверието .. незнам какво да очаквам от него ..защото в един момент говори нещо за някакво момиче ..уж приятелка,позната,после слушам нещо за гърдите и или за хубавото личице (не точно това, но давам пример) и никога незнам на кое да вярвам .. дали е сериозен или не .. защото понякога просто ме базика ... ама много сериозно ми говори .. и като се разсърдя ми каже "ми аз се базиках само" ...затова не му вярвам достатъчно ...
Никой няма право да те ограничава в личните ти отношения, дори и той. Може би трябва да се изясните много добре по този показател.
Между вас сякаш има много премълчани неща... И те са най-вече премълчани от твоя страна. Защо си мълчиш? Страх те е да не го изгубиш ли?
Или може би вътрешно си знаеш, че тези неща са способни да разрушат една връзка и затова ги потискаш.
Защото ти си недоволна. И без да те познавам, съдейки само по това, което чета, виждам, че не си удовлетворена от отношенията ви. Липсва ви нещо и или ти не си си го поискала, или той отказва да ти го даде
Sea Goddess
10-08-2007, 21:48
My_Dear
Нямам думи ... все едно си в главата ми и знаеш какво мисля :)
Наистина ме е страх да не го загубя и затова си мълча и си търпя всичко ... и наистина осещам че нещо липсва .. но всеки път когато започнем да говорим и аз кажа какво искам ...става по лошо и чувам онези думи от рода на ...."като не ти е хубаво с мен ,защо си с мен" ,а всъщност на мен ми е много хубаво да съм с него...но и на мен като на всички жени ми е хубаво да получавам малко нежност, да чувам "Обичам те" и да се чуствам обичана де ...след толкова време заедно.. тези неща малко му се изгубиха от главата ... преди ми сваляше звезди ...искам пак да разпаля страстите м/у нас .. сега имам чуството че всичко правим по задължение ..дори си задавам въпроса :Дали се обичаме още или толкова сме свикнали един с друг че не можем да се раделим ? (ние се разделяхме преди време но не издържахме май :) ) Дали е любов това което изпитвам или просто силна нужда да съм с него .. защото така намирам за правилно ?
Тъй... Значи, първо, забрави любовта по задължение.
Второ, дай му да разбере, че ти не си му недвижимо имущество. Защото често се случва така с мъжете - след време преминават в забавен режим, спират да ти свалят звезди, романтиката малко по малко умира.
Проблемът е, че на една жена й трябва романтика. Нужни са й нежност и обич, нужно й е да й ги показват, за да е жив огъня в нея. Иначе просто чувствата умират.
Моите съветчета: изясни си много добре какво искаш и какво ти липсва в тази връзка.
После му го кажи. И ако пак те контрира по същия начин, че щом сегашното положение не те удовлетворява, защо си с него... Тогава вече трябва да му го кажеш. Да му кажеш, че ти имаш нужда от тези неща. Че държиш на него, че искаш да си с него, но се чувстваш зле така. Че искаш нещата да се подобрят и пак да сте така, все едно сте тръгнали преди две седмици едва - толкова влюбени и толкова страстни (това са примерни думи, естествено ;) )
И трябва да се отървеш от едно нещо - страха да не го загубиш. Можеш да опиташ на няколко пъти да проведеш разговор, да изгубиш битката един, два, до три пъти, но да се опиташ да спечелиш войната.
В момента, когато положението е безизходно... когато ти го чувстваш така, трябва да си дадеш сметка, че ако не получаваш това, от което имаш нужда, няма смисъл да си с него.
Понякога в такива случаи жените прибягват до ултиматум - последната инстанция. Казваш му така и така, това е проблема. Еди-къде-си грешиш. Или ще се поправиш, или аз си тръгвам от твоя живот.
И ако и тук вече не стане, наистина ще трябва да си тръгнеш.
Казвам ти да се освободиш от страха от една страна, защото е възможно... възможно е да се разделите. А от друга, той ще замъглява преценката ти. И в един момент, когато се иска от теб да натиснеш още малко, за да получиш това, което искаш, може да се уплашиш, да премахнеш натиска и нищо да не постигнеш.
И отсега ти казвам - ще ти бъде трудно. Винаги е трудно, когато таиш нещата в себе си, защото чувстваш, че не ти дават право да ги кажеш гласно.