juSTkiddy
10-10-2007, 22:34
Когато четете това вероятно всичко ще е преминало..затова сега мога спокойно да кажа как се чувствам .....
И ето ме тук .. стоя отново сама .. Сред хиляди хора , но САМА...
Чувствам се празна .. Нямам сили да призная дори пред себе си какво чувствам...Лъжа другите , но по лошото е че лъжа себе си ..
Затъвам все по дълбоко и вече почти не виждам изхода .. Искам да крещя ..да излея душата си и всичката мъка която съм насъбрала .. но се задушавам ...
Примирявам се че нищо неможе да се оправи и продължавам да мълча .. С него съм а мисля за друг .. Виждам любовта в очите му , но немога
да му отвърна със същото .. Той ми дава всичко а аз го карам да страда и ме боли ... Боли че не го обичам ... боли че искам другия
а НЕМОГА да съм с него ... боли от лъжи и прикрити истини .. Боли че правя грешка след грешка и се залъгвам че скоро всичко ще се оправи .. боли че започнах да осъзнавам че НИЩО няма да се оправи.. Скоро тази болка ще изчезне ..ще я удавя в сълзите си и ще я претопя с друга болка..с други рани... всеки миг разкъсва сърцето ми и скоро то няма да може да обича .. Всичко в мен е пустиня ... нямам сили да се изправя и да бъда отново същата както преди .. нямам сили да искам дори .. Вътре в себе си се давя в сълзи .. и усещам сладко-горчивия вкус на непролети сълзи .. Страхувам се ..страх ме да призная че се нуждая от помощ .. страх ме е да се погледна в огледалото ..страх ме е да гледам хората в очите,защото неискам да видят болката и страха ми ..
Просто всеки ден ще нося маската на щастливо и безгрижно момиче .. за да се предпазя от хората .. за да не бъда наранена отново .. Няма да позволя
още някой да се доближи твърде близо до мен .. до сърцето ми .. Ще събера парченцата от себе си .. и някой ден .. ще се усмихна отново .. ИСТИНСКИ....
(само)залъгването само ранява хората...не си струва...написаното от теб ми напомни на едно мое настроение...ще го споделя...ей така, за съпричастност(един вид...)
Искам..., искам да крещя, докато дъхът ми спре...
Вярно е, хората сме най-егоистичните същества в целия свят...
Първата ми дума е била "искам", втората - "дай"...В това ли се състои моето съществуване, не спирам да се чудя...Защо винаги желаем това, което няма как да получим..., а когато вече притежаваме исканото, то губи стойността си, бива отметнато с тикче и приема статуса "минало"...?
Искам да обичам, искам да ме обичат, искам да знача света за някого, искам да запазя усмивката си широка, искам да бъда истинска... в един по-добър свят...Искам хората да бъда искрени и сърдечни, да захвърлят всички маски....., да бъдат повече хора и по-малко хищници, готови да забият ноктите си в теб...
Уфф, искам си аз..., ама нищо няма да се промени...
Писна ми от актьори...животът не е сцена, той е реалност, игра, в която най-важното и единствено правило е да бъдеш себе си!!!
Само аз ли играя честно?...
Дарявам сърцето си някому и единственото, което искам е да го пази,...не да го строши на хиляди парчета..., без дори да каже "извинявай"...
Не искам да ме нараняват хората, които обичам най-много..., не искам да плача, но не мога да спра...Толкова много ли искам?Само обич, но онази - истинската, която не угасва..., която не изчезва - никога...
Сещам се за едно резюме на пиеса, която се каня да гледам от януари насам..., чакайте да донеса картичката и ще ви покажа...
Момиче: Искам да съм слаба, да ям, но да не пълнея, искам много мъже да ми звънят по телефона, непрекъснато.
Момче: Искам да претрепя някого и да вляза в затвора, това искам.
Жена: Искам да си седя вкъщи и с никого да не се виждам, искам да умра.
Момиче: Искам да ми вземат интервюта, да давам автографи, по мой образ и подобие да направят кукла Барби и момиченцата да си я купуват и да й сменят дрешките.
Мъж: Искам да живея интензивен живот, искам да скачам с парашут, искам да имам много приятели, с които да се събирам и да играя футбол, искам да изкача всичките върхове над 2000 метра.
Момиче: /към момчето/ Искам да ме потърсиш!Искам ти да дойдеш при мен, искам да ми подариш цветя, да ме поканиш на кино, да ме запознаеш с вашите.Искам да се влюбиш в мен, ама истински.
Момче: Искам да съм як, искам да съм готин и силен. /към момичето/ Искам да не ми говориш глупости, искам да те убия.
Мъж: Искам да... искам да мога да... искам да знам... искам да бъда.Искам нещо да ми се случи!
Жена: Искам да ме откриеш, искам да ме целунеш,
ИСКАМ ЛЮБОВТА ДА МИ СЕ СЛУЧИ!
И аз го искам, не кукла Барби с моя лик, само обич, искам хората, които обичам да чувстват същото към мен...Не искам да ме изоставят...никога...
Не искам да се усмихвам насила, а защото съм щастлива.....искам щастието да ме срещне!!!....
Много красиво и чувствено... Второто не го прочетох,понеже е с много ситен шрифт,но и него ще прочета по-късно,когато не съм толкова сънена.. Иначе.. и аз съм писала подобни неща,но според мен са твърде лични,за да ги споделям с толкова много хора...Колкото има във форума.. :|
BWald0rf
10-11-2007, 22:12
be_true благодаря за съпричастността :) .. Много красиво и истинско е това което си написала ..
п.п.-забравих да кажа че аз съм флиртчето .. тфа е др-та ми рег =)
nencuHka
10-12-2007, 07:05
Много добре мислиш..много хубаво си написала..За съжаление и аз мисля че съм в подобна ситуация..но знам,че искам или не "другия" няма да е мой никога.Тъжната истина..болезнената..
Аз сама не мога да си помогна..не знам какъв съвет да ти дам...
NightSky
10-12-2007, 07:09
Много добре мислиш..много хубаво си написала..
Когато четете това вероятно всичко ще е преминало..затова сега мога спокойно да кажа как се чувствам .....
И ето ме тук .. стоя отново сама .. Сред хиляди хора , но САМА...
Чувствам се празна .. Нямам сили да призная дори пред себе си какво чувствам...Лъжа другите , но по лошото е че лъжа себе си ..
Затъвам все по дълбоко и вече почти не виждам изхода .. Искам да крещя ..да излея душата си и всичката мъка която съм насъбрала .. но се задушавам ...
Примирявам се че нищо неможе да се оправи и продължавам да мълча .. С него съм а мисля за друг .. Виждам любовта в очите му , но немога
да му отвърна със същото .. Той ми дава всичко а аз го карам да страда и ме боли ... Боли че не го обичам ... боли че искам другия
а НЕМОГА да съм с него ... боли от лъжи и прикрити истини .. Боли че правя грешка след грешка и се залъгвам че скоро всичко ще се оправи .. боли че започнах да осъзнавам че НИЩО няма да се оправи.. Скоро тази болка ще изчезне ..ще я удавя в сълзите си и ще я претопя с друга болка..с други рани... всеки миг разкъсва сърцето ми и скоро то няма да може да обича .. Всичко в мен е пустиня ... нямам сили да се изправя и да бъда отново същата както преди .. нямам сили да искам дори .. Вътре в себе си се давя в сълзи .. и усещам сладко-горчивия вкус на непролети сълзи .. Страхувам се ..страх ме да призная че се нуждая от помощ .. страх ме е да се погледна в огледалото ..страх ме е да гледам хората в очите,защото неискам да видят болката и страха ми ..
Просто всеки ден ще нося маската на щастливо и безгрижно момиче .. за да се предпазя от хората .. за да не бъда наранена отново .. Няма да позволя
още някой да се доближи твърде близо до мен .. до сърцето ми .. Ще събера парченцата от себе си .. и някой ден .. ще се усмихна отново .. ИСТИНСКИ....
Mislq che preotkrih sebe si v tozi razkaz.
Naistina mnogo krasivo i sashtevremennno tbjno. :cry:
Добре написано..тъжно разказче :cry:
inSane_baby
10-12-2007, 14:53
мацко виж... бях в същата ситуация. обикновено не споделям проблемите си тук ако са лични но сега го правя за да си земеш поука ако решиш... тръгнах с 1 момче за да отмъстя на най добрия му приятел. знаех че това момче ме харесва (да го наречем иван) аз също го харесвах но знаех и че той е голямо копеле и не ми пукаше за него тъй като беше прекарал една приятелка. след няколко месеца осъзнах че той е много свестен а приятелката ми сама си била виновна щото искала да спи с него а той и казал че не иска той да и бъде първия. когато осъзнах това вече беше минал около месец от връзката ни.. продължавах да пиша лъжливото обичам те за да не го нараня. не исках да страда защото беше добър с мен но един ден просто се събудих и осъзнах че повече неможем да продължаваме така. беше изминал още 1 месец а докато намеря как да му призная истината мина още почти 1. опитвах се да го обикна, да намеря смелост да му призная... но все не ставаше. един ден просто когато той ми писа в скайп му казах искам да скъсаме. той каза добре и ме попита защо а аз отговорих че не сме един за друг. от тук започнаха големите въпроси, най малко 100 пъти ме пита що го оставям така а аз казвах че не го обичам. след това последваше само защото не ме обичаш остави 3 месечна връзка.. сякаш е малко че не го обичам.. един ден му казах да не ми пише защото имам работа а той ме напсува. след като седнах на РС и видях му писах нещо от рода на я по полека и той почна да се извинява... до сега още не е свършило... блокирах го и той си прави нови скайпове за да ми пише... ужасно е но е по добре за теб да се опиташ да спечелиш другия колкото и невъзможно да изглежда ще успееш ;) аз опитах и успях... голям ферман изписах но дано ти помогна :-)
BWald0rf
10-12-2007, 21:13
inSane_baby благодаря за тфа което каза ... аз наистина така направих и се надявам да имам 'другия' .. но и да не се получи доста по добре се чувствам сега когато не заблуждавам себе си и момчето което ме обича ..
п.п.-миси за коментарите :)