lLady_MooN_RaiN
10-12-2007, 12:32
Здравейте всички. Това е моето есе за едноименния конкурс з есета в моята област. Ще ми бъде интересно да знам вашето мнение за моето есе и за проблема, който се тълкува в него:
“Европейци сме ний, ама все не сме дотам”
А. Константинов
(Есе)
Да си европеец – какво ли точно означава? Да живееш в Европа – ще кажат някои. Неоспорим факт, но днес думата “европеец” символизира честния, трудолюбив и изпълнен с патриотизъм гражданин на света.
Безграничният ми оптимизъм този път отстъпва място на “есенцията на печалната действителност”. С тъга се съгласявам с майстора на горчивия смях Алеко Константинов. Въпреки че териториално сме в Европа, ние, българите сме все още много далеч от понятието за истинския европеец.
Най – добрите примери за това ни дава животът. Ето на каква случка станах свидетелка: чух жена да говори на висок глас по мобилен телефон и неволно се заслушах. Тя разказа как нейна съседка от завист изпоцапала новата й кола, обвинявайки в злодеянието тяхна обща позната. Истината разкрил възрастен човек, станал очевидец на случката. Злобата, завистта и мотивът за отмъщението, с които беше пропита историята, ме поразиха. Ироничната усмивка, плъзнала се в онзи момент по лицето ми, беше примесена и с много съжаление, отвращение и срам. Такива сме си, казах си. Все гледаме в чуждата чиния, чуждото щастие ни се струва по – голямо от нашето. Все искаме без да правим нищо, да имаме всичко. А поговорката “И вълкът сит и ангнето цяло” сякаш е измислена за българите!
“Навсякъде по света лудите считат за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев” – пише Станислав Стратиев е есето си “Българският модел”. Нямаше как да не спомена този българин, първо, защото е всеизвестна истина, че писателите са най – добрите изразители на социалната действителност, и второ, защото всеки ред от съчинението му е написан с толкова болка, а ни кара да се смеем от сърце. Свестният човек е като вълк – единак. Докато другите предпочитат да заровят главата си в пясъка и да кротуват, той свободно изразява интересите си и вярва в разумното, доброто и вечното. Дори то да не е на мода. Не е луд такъв човек, който би имал смелостта да се изправи срещу глутницата кръвожадни вълци. Неразбирани и дори мразени, съвестните хора, често са самотни.
И все пак нищо не е изцяло черно или изцяло бяло. Аз намирам надежда във всичко, дори в това, един ден да станем истински европейци. А за това не се иска много. Просто всеки трябва да погледне към себе си и собствените си недостатъци, вместо да ги търси в другите. “Промени себе си, и ще имаш силата да промениш света” – гласи известна поговорка, Ако всеки от нас потърси своите грешки и ги поправи, без съмнение най – сетне ще можем с гордост да се наречем – европейци!
“Европейци сме ний, ама все не сме дотам”
А. Константинов
(Есе)
Да си европеец – какво ли точно означава? Да живееш в Европа – ще кажат някои. Неоспорим факт, но днес думата “европеец” символизира честния, трудолюбив и изпълнен с патриотизъм гражданин на света.
Безграничният ми оптимизъм този път отстъпва място на “есенцията на печалната действителност”. С тъга се съгласявам с майстора на горчивия смях Алеко Константинов. Въпреки че териториално сме в Европа, ние, българите сме все още много далеч от понятието за истинския европеец.
Най – добрите примери за това ни дава животът. Ето на каква случка станах свидетелка: чух жена да говори на висок глас по мобилен телефон и неволно се заслушах. Тя разказа как нейна съседка от завист изпоцапала новата й кола, обвинявайки в злодеянието тяхна обща позната. Истината разкрил възрастен човек, станал очевидец на случката. Злобата, завистта и мотивът за отмъщението, с които беше пропита историята, ме поразиха. Ироничната усмивка, плъзнала се в онзи момент по лицето ми, беше примесена и с много съжаление, отвращение и срам. Такива сме си, казах си. Все гледаме в чуждата чиния, чуждото щастие ни се струва по – голямо от нашето. Все искаме без да правим нищо, да имаме всичко. А поговорката “И вълкът сит и ангнето цяло” сякаш е измислена за българите!
“Навсякъде по света лудите считат за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев” – пише Станислав Стратиев е есето си “Българският модел”. Нямаше как да не спомена този българин, първо, защото е всеизвестна истина, че писателите са най – добрите изразители на социалната действителност, и второ, защото всеки ред от съчинението му е написан с толкова болка, а ни кара да се смеем от сърце. Свестният човек е като вълк – единак. Докато другите предпочитат да заровят главата си в пясъка и да кротуват, той свободно изразява интересите си и вярва в разумното, доброто и вечното. Дори то да не е на мода. Не е луд такъв човек, който би имал смелостта да се изправи срещу глутницата кръвожадни вълци. Неразбирани и дори мразени, съвестните хора, често са самотни.
И все пак нищо не е изцяло черно или изцяло бяло. Аз намирам надежда във всичко, дори в това, един ден да станем истински европейци. А за това не се иска много. Просто всеки трябва да погледне към себе си и собствените си недостатъци, вместо да ги търси в другите. “Промени себе си, и ще имаш силата да промениш света” – гласи известна поговорка, Ако всеки от нас потърси своите грешки и ги поправи, без съмнение най – сетне ще можем с гордост да се наречем – европейци!