View Full Version : Съдба...
Той ме обича - аз него също.На пръв поглед проблем няма.И това щеше да е така ако не ни делеше разстояние от 400км.Той иска да е до мен - аз до него също.Всичко е прекрасно когато е до мен, отиде ли си - всичко губи стойност.Знам, че не ми изневерява - имам му довереие, както и той на мен.Но ревността ме разяжда - не ми е дал повод и все пак го ревнувам - ревнува ме и той.Създадени сме един за друг и все пак ни дели разстояние.Не моля за съвети, защото такива биха били излишни - просто споделям с надеждата да ми олекне...
lLady_MooN_RaiN
10-15-2007, 17:59
Понеже темата ти се казва съдба...защо не вярваш в нея. Аз съм фаталистка, което означава, че вярвам в съдбата. Вярвам, че каквото е предопределено да се случи, непременно ще се случи. Вярвай и ти. Ако ви е писано да сте заедно, ще сте. Знам че е трудно...
experiment_m
10-15-2007, 18:21
Единственото което мога да направя е да ви стискам палци да съумеете да смалите разстоянието по между си. :D
galina_3
10-15-2007, 18:22
dobre 4e iska6 da sposeli6,no tuk li e mqstoto i nqma6 li fr na koito da go kaje6 :?
la4ezara
10-15-2007, 19:26
След като момичето иска да си излее мъка - да го направи! Успех ви пожелавам и дано връзката ви да е пълноценна :)
ааа тва е максималко тъпа тема ..можел и да пусна тема :
Неска се изпишках 5 пъти ..еи така просто ви го споделям...
ти приятели нямаш ли бе ?!
Естествено че имам приятели, но на тях им надух главата вече да говоря все за него.Пък и тук има достатъчно жадни за мнения хора - така че ето - намирам ви и на вас занимание - хем ще си увеличите броя на мненията, хем на мен ще ми олекне.Така че всички са доволни.Е може би не, но ...На който не му понася - да се изнася ...
И м-у другото мерси за хубавите пожелания...
HePeAJIeH
10-15-2007, 20:25
Ами това е голямо разтояние! Имал съм такава връзка и от опит ще кажа:
1.Бъдете сигурни в себе си и любовта си
2.Имайте си доверие
3.Ревнувайте се в рамките на допустимото-по този начин показвате един на друг че се обичате и че мислите един за друг
4.Радвайте се че се виждате и всеки път щом се отделяте един от друг мислете и копнейте за следващото ви виждане!
Това от мен!Останалото зависи от вас! Успех ви желая и най-вече дълга връзка :smt006 :D
EvilBrunette
10-15-2007, 21:43
Радвай се, че го има. Дори да е на края на света. O:)
Радвай се, че го има. Дори да е на края на света. O:)+13
Water_lili
10-16-2007, 05:57
аз в момента съм в такава връзка и ние сме на още по голямо разстояние, трябва да пътуваме по повече от 8-9 часа за да стигнем един до друг и въпреки това го правим отново и отново и колкото се може по често защото се обичаме и само това има значение. И мисълта ми е отърви се от ревноста защото тя само ще ти трови душата и ше те изпълва с съмнения което убива и най голямата любов,просто вярвай на приятеля си и му се радвай всеки път когато сте заедно. А когато се разделяте.боли знам и то много , но почни да го виждаш не като раздяла , а като ново начало защото колкото по бързо си отиде толкова по бързо ще дойде пак. Радваи се на обичта си и се наслаждавай колкото можеш...
sasha_90
10-16-2007, 06:08
Сега по-добре ли си,като сподели?
Разбира се, че ревността е в рамките на допустимото - вярвам му напълно и все пак ревнувам - същото е и при него.Но винаги съм била на мнение, че ако обичаш някого много то няма как да не го ревнуваш - значи че ти пука за него.А иначе да - олекна ми като споделих и разбрах, че не само аз съм в подобно положение...
Ох, имах подобно изживяване. Бяхме разделени (само че не от 400, а от един океан...) и наистина не се ревнувахме. Аз имах пълно доверие, но се оказа, че съм сбъркал малко. Такива подхлъзвания се случват, но щом твърдиш, че му вярваш... просто престани да се нервиш, защото така ще се съсипе връзката ви, колкото и здрава да е.
Някоя вечер ще ти се обади къде си била, ти ще се ядосаш, че ти държи сметка, той ще помисли, че криеш нещо и ХОП ето ти скандал на лице. :)
Е, и нас ни делеше разстояние от 2471км ама го скъсихме на 400км.Дано с тенденция да намалява ...
Еми и моят приятел постоянно е в командировки.Сега е в Париж после във Варшава.Имам му доверие.И само чакам момента в който ще си дойде а това е чаааааааааааааааак след две седмици.Добре че не пътува за по-дълго, чеееее не знам... :smt008 :smt008 :smt008
Извинявай ама ми стана смешно - аз го чаках 5 месеца да се върне от Англия - ако проблема ми бяха 2 седмици щях да почерпя хехе.Извинявай де - не ти се присмивам просто ми стана смешно...
не ти се присмивам просто ми стана смешно...
хъх...
BubbleSS
10-16-2007, 12:03
В момента и аз съм в подобно тежко положение. Приятелят ми е на 2661 км ( точно пресметнати) от мен... Учи в Англия и ще го видя чак за Коледа. Но го обичам страшно много и ако трябва и години ще го чакам. Мнението ми е, че ако ги има любовта и доверието всичко е възможно. Вярвай във връзката ви . Стискам ви палци, както и на себе си :)
hot_baby
10-16-2007, 12:08
Еми павилно си написала "СЪДБА" а ако наистина вярваш в нея нямя смисъл да се тревожш за каквото и да било :) Айде успех от мен и дано сте заедно вечно :smt041
Всяко зло за добро.. радвай се че имаш такъв човек до себе си..защото това си е късмет,който малко хора имат лукса да имат.Радвай се че темата не се отнася до това че той не те обича..или че те е наранил..радвай се че темата е до това колко много се обичате..радвай се дори че него го няма..защото когато дойде при теб любовта ви ще е още по силна и сладка отколкото е сега..
Радвам се естествено, че имам такъв човек до себе си - че имах шанса да го срещна и опозная, че всичко се разви по този начин и стигна дотук.И да - съдба - вярвам в нея, защото не всичко е гладко и въпреки това сме заедно и се обичаме много.Благодаря за всички мили думи.