PDA

View Full Version : Трябва ми спешно за днес. Моля ви!!!



Uchenichkata
10-18-2007, 15:29
Trqbva mi spe6no za dnes Argumentativen tekst na edna ot dvete temi:Po-drehite posreshtat,po dumite izprashtat ili Luboznatelnostta-kachestvo ili nedostatyk!!!!!!
Blagodarq na vsi4ki predvaritelno!
Mnogo e spe6no :? :(

sherry
10-20-2007, 09:49
ЦИТАТ(dindi @ 25.11.2006г. в 20:10) *
Речта скрива и показва нравите на хората
Думите са мощно оръжие в ръцете на човека. Чрез тях ние изразяваме чувствата си, мислите си, намеренията си. Не случайна е поговорката : ”По дрехите посрещат по ума изпращат”. Защото езикът е отражение на вътрешната ни същност. Общуването между хората е част от ежедневието на всеки от нас. Ние си взаимодействаме и си влияеме чрез думите. Те да се хвърлят безцелно в пространството, защото те носят в себе си отговорност. Човек непрестанно попада в словесни ”сблъсъци”, сблъсъци в които отстоява мисленето си и защитава казаните от него думи. Речникът на всеки от нас е мощен показател за ума на притежателя си. Бораването с разнообразни думи, словосъчетаниия, метафори прави общуването с даден човек по интересено. Много от тийнейджърските изрази съществуват благодарение на тези понятия. Нека си спомним незабравимото тийнейджърско лафче родено на базата на сравнението: ”Ще те отнеса като цунами японски бряг”. Това, което искам да кажа, е че богата палитра от думи в речника ни може само да разнообразява и улеснява нашата комуникация с обкръжаващия ни свят. Речта ни прави тъжни, щастливи, безгрижни, агресивни. Думите могат да ни поласкаят или наранят. Ето защо те са важни защото се едни от основните знаци, по които се ръководим когато си избираме хората, с които предпочитаме да си общуваме.
В крайна сметка думите са противоречиви именно поради своята наситеност. Едно и също нещо казано с различен тон може да носи взаимноизключващи се послания. Понякога иронията убива комплимента, а шегата – обидата. В този смисъл спокойно можем да кажем, че освен вербалната комуникация също толкова важна е и невербалната. Освен езика, ние използваме богат репертоар от несловесни знаци, чрез които предаваме съобщения на човека отсреща. Мимики, жестове, контакт с очите, положение на главата и тялото, походка, начин на обличане – това са част от средствата, чрез които подаваме информация за себе си, за мнението ни по конкретен въпрос. И въпреки всичко речта си остава най – директния подход за изразяването на мислите ни. Лошото е обаче когато говорим не това, което мислиме и създаваме погрешни впечатления в събеседника си. Когато бъдем разкрити ни обвиняват в лъжа. Ето защо понякога се съмняваме в истинноста на думите, защото този, който ги ползва злоупотребява с тяхното значение и нашето доверие. Така виждаме как речта разкрива страшно много от нас самите, но в същото време като, че ли ние сами правим подбор на това, което искаме да бъде разкрито от нас. В този смисъл ние показваме, но и скриваме.
Има един израз: ”Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш”. Думите са нож с две остриета те могат да ни издигнат в лицата на околните или завинаги да оставят негативни впечатления за нас в тях.