Disorder
10-20-2007, 16:57
А когато нищо не остане
поплачи за миг на мойто рамо-
с теб ще стенем от мъка пияни,
и ще мразим живота прокажен.
Ще споделяме общи несгоди,
да ни бъде по-леко по пътя -
ти ще скиташ до мене тревожен,
аз ще гледам направо ли стъпваш.
И така до безкрайност ще бъде-
двама луди, въртящи се в кръг,
нека някой човек ме осъди,
че съм с тебе, а иска ме друг...
Е това е сърцето – не пита,
избира само... Тривиално.
Но на пук на света те обичам!
Нека казват, че е нереално.
А когато мечти не останат
и живота ти черен изглежда,
поплачи си на моето рамо,
а пък аз...ще ти вдъхна надежда.
Модерирано по т.7 от Правилника!
коалка
поплачи за миг на мойто рамо-
с теб ще стенем от мъка пияни,
и ще мразим живота прокажен.
Ще споделяме общи несгоди,
да ни бъде по-леко по пътя -
ти ще скиташ до мене тревожен,
аз ще гледам направо ли стъпваш.
И така до безкрайност ще бъде-
двама луди, въртящи се в кръг,
нека някой човек ме осъди,
че съм с тебе, а иска ме друг...
Е това е сърцето – не пита,
избира само... Тривиално.
Но на пук на света те обичам!
Нека казват, че е нереално.
А когато мечти не останат
и живота ти черен изглежда,
поплачи си на моето рамо,
а пък аз...ще ти вдъхна надежда.
Модерирано по т.7 от Правилника!
коалка