Symphony of Destruction[и аз творя]

[Symphony of Destruction]

Предимно поезия и проза и тук-там някой Paint-експеримент....това представляват моите творби (:

[Symphony of Destruction]

Another Stranger in my head

За пореден път. Пореден скапан път. Лежах и гледах безкрайната белота на тавана, преживявайки отново мъчителната агония на двойнствеността, на спора. Моята личност, съставена от две съзнания, всяко едно - част от мен, и аз съм част от тях и не знам коя от тях е истинското ми Аз и дали изобщо имам свое Аз или съм тяхна марионетка. Те са еднакви, да - противоположни, спорещи...мразещи се......И аз по средата, ако изобщо ме има....
"Престани да дрънкаш!"
"Ти ме остави на мира! Махни се!"
"Да беее! Ще ти се!"
"Ще ми се!"
"Нито съм дошла, нито мога да си отида! И за теб се отнася същото! Ти си аз и аз съм ти!"
"Невъзможно! Ти ме мразиш!"
"И ти мен; а това подкрепя онова, което ти казах!"
"Ти си зла..."
"А ти не си ли? Тази личност е пропита от злото! Няма човек, който да не е!"
"Не е вярно! Има светлина!"
"Ей това не ви харесвам на вас, идеалистите - все забравяте, че идеалите са мираж в пустинята на реалността!"
"Млъкни!"
"Защо?"
"Обещах му.....обещах, че ще се излекувам!"
"Това не е болест, а състояние!"
"Ама аз обещах!"
"Но Аз не знам за това, така че сори Майкъл!"
"Стига дееееее!"
"Тъпачка! Не знаеш ли, че обещанията са пълен въздух? Особено твоите!"

Никога няма да свикна. Никога няма да се приема.
Дори не знам дали ще стана господар на този мой собствен ад.


Стената
Не особено висока, но дълга и цялата изрисувана, с пейки от двете страни.....Кой да предположи, че е историческа? Че в продължение на десетилетия хората от двете й страни са живеели в съртен страх от невидимите й стражи?
А изглежда толкова разочароващо за младия австрийски провинциалист, който за първи път посещава огромния град с водещо желание да види Берлинската стена........
Берлинската стена, голяма работа!
Мац плю на земята от разочарование. Искаше да види нещо повече! Нещо, което да удиви съучениците му във Верфен. Вярно, че там си имаха крепост и пещера........ама и двете омръзват.....омръзват.....
А Берлин омръзна на Мац за около шест часа!
Той пак погледна Стената. Сега изглеждаше дори по-малка от преди. Източна галерия, голямо чудо! Поне графитите да бяха по-свястни!
********
Шум от тичане..............
..........тъмнина.............
.....шумно дишане...................
В мрачните улички пред австриеца блясва ред улични лампи.
"Светлината означава хора!" Той се затичва нататък, а невидимия му преследвач продължава да го търси.
Светлината е ослепителна, чува се как някъде горе някой ходи. Мац извиква, отговаря му ехото, след което чува изстрел и нещо дребно пронизва тялото му.........
..........Матиас скочи от леглото, облян в студена пот. Навлече набързо червената тениска и джинсите и изскочи от хотела по домашни чехли.
Хвана първото такси и слезе на Източната галерия.
Но там не беше тъмно. Цял Берлин беше осветен.
Мац застана пред една от близките пресечки. Там бе сънувал смъртта си. Облян в пот, той изтри челото си с длан, примигна и тогава видя кръвта.
Всъщност я усети...........тя бе навсякъде.........Кръвта на толкова смелчаци, доближили се на по-малко от разрешеното до Стената. Въздухът бе пропит с миризмата й. Мац се закашля и падна на земята.
- Трябва да се махна оттук.
Но светлините ги нямаше..........Всичко беше тъмно, изпълнено с гласовете на майка му и брат му, които го викаха, а около него се виеха сенки и той заплака от ужас и отчаяние..........

MaKe a DeAL
Продай душата си. Изгодно е. А и модерно.
Съмняваш се?
Виж всички наоколо и прецени.
Съседа от втория етаж с черното ауди А8 например - да не мислиш, че е кой знае какво? Собствената ти сестра се трепе двойно повече от него - и определено има двойно повече мозък от него, обаче едва си плаща наема за гарсониерата. Е, каква полза й носи честността?
Ами онзи от отсрещната къща? С какво я е заслужил? Погледни го - дърт, дебел, простак, самотник, залитащ по млади девойки.....С какво заслужава да се шири сам на три етажа, докато твоето семейство и родителите на жена ти се тъпчете в пет тесни стаички?
Честността не носи полза, брато.
Честните сте готини, ама на изчезване. Умните вземат мерки и оцеляват.
Продай душата си.
Струва си, повярвай ми.


Love Or Hate
I hate you
Ruining my mind
I hate you
Listening me cry
I hate you
Taking down my world
I hate you
Following your rule
I love you
Smiling sweet again
I love you
Will you understand?
I love you
Fighting back my tears
I love you
Afraid to face my fears


Poetric Nightmare
От сън ме будиш и ме плашиш,
ти, поетичен мой кошмар,
и все без думица да кажеш,
ти, поетичен мой кошмар.
Из тъмното над мен витаеш,
ти, поетичен мой кошмар,
и да се махнеш не желаеш,
о, поетичен мой кошмар.
Не ме измъчвай, стига вече,
о, поетичен мой кошмар,
сърцето ми ти веч разсече,
ти, поетичен мой кошмар.
Завръщай се към тъмнината,
ти, поетичен мой кошмар,
оставяйки ме в самотата,
да, поетичен мой кошмар.


Oceans
Oceans of pain
Dwell in my heart,
Take me away,
Tare me apart.
Looking at you
I am so affraid.
Somehow I knew
You'll make my soul dead.
Staring at moon
I wish I could dream.
But all that I do
Is to look at thy stream.
I love. So do I.
And suffer again.
And deep in my
Heart are those oceans of pain.
I cry every night.
You are everywhere.
You are at midnight
My worst nightmare.
My deepest fear.
And love in vain.
You're bathing in my
Dark oceans of pain.


Hate-FULL
I hate the ocean breeze.
I hate your deep brown eyes.
I hate my own wishes.
I hate all of my lies.
I hate to see you cry.
I hate to see you smile.
I hate to live, but try
To hate also you inside.
I hate all that I say.
I hate all that I do.
I hate that I love you.
I hate myself. And the world.


Silent Scream
И нека всичко вътре в мен изчезне.
И нека болката да ме остави на смъртта.
И нека мракът да ме изостави.
И нека никога не видя сетлина.
Което исках, то не съществува.
Само презрение, омраза, гняв и мрак.
И не, не мога повече да се преструвам.
От небитието мен не ме е страх.


Canzone Nordica
Стоеше сред арктическата пустота,
сама, забравена от хората и Бога.
Отдавна си стоеше там сама,
убеждавайки себе си, че може.
Че може своя свят да промени,
да се издигне сред небесните простори.
И да се сбъднат всичките мечти,
заключени сега зад кръгозора.
Тя закопня за пламък и за свещ,
за слънцето, луната и звездите,
за вятъра на огъня горещ,
за сбъдването сетно на мечтите.
Усети своя роден дом студен,
желаеше да изкрещи, че може
самата тя, създадена от лед,
да носи вътре в себе си и огън.
Изцъклиха се сините очи,
арктичните кристали се разбиха.
И тя осъзна техните лъжи,
как никога не я спасиха
от вечната забрава на света.
Изпълни я с мощ огън на гнева;
но вместо що желаеше си тя,
резултатът беше сал една сълза.


Сиво
Октомври месец е и есента се просмуква в ежедневието. Завръща се с утринния хлад, дъждовете и сивата мъгла над моста. Сиво е - гледката от прозореца е сива, и морето е сиво, а ако се събудиш посред нощ, есенното небе сияе със странна сива светлина. Сиви стават отношенията между хората и ако до преди седмица всичко се е мятало в лятно опиянение, то сега навсякъде са признаците на есенно-зимната кома. Не сън, защото какъв сън би могла да породи сивотата?
И какво да каже тя - слабичкото момиче от квартала до индустриалната зона, чиято яркочервена коса е единственото цветно петно в цялата тази сивота? Когато усеща погледите на съседите си, гледащи я втренчено, или злобните завистливи погледи на двете момичета отсреща? Каква е нейната вина за сивотата? Нима изобщо някой е виновен, че всичко е като в черно-бял (или сиво-сив) ням филм?


Черното стъкло
Das schwarze Glas.
Mein ewiges Hass
in meinem Herz
aus schwarzem Glas....

Защо гледаше залеза и си мислеше за черното стъкло? Откъде й дойде в мислите? Защо, по дяволите, просто не прати всички.....но не можеше.
Дейла се прокле за хиляден път. Знаеше си, че вината е нейна, но не го бе осъзнала, докато не ги бе видяла. Заедно. Радостни. Пронизващи я.....Поне да се криеха, а то бяха отсреща. Срещу прозореца, от който тя не отмести поглед чак докато не започна часът по английски. А после напразно се укоряваше, че не трябваше да се държи като идиотка с него. Толкова ли бе глупава??
Явно да....
Че и намерил с коя. Мирена. Висока, руса, слаба и празноглава - лидер на мажоретките. От това като че ли всички ставаше по-зле - с коя да е, знаеше че би я наранило, но точно тази Барби мадама спукваше всички надежди за оправяне на положението. Дейла си повтаряше, че трябва да ги мрази и двамата и така намразваше целия свят.
Но не и него. Не и Тобиас.
Тя зарови ръце в косата си, опря чело в масата и отново започна да се бори със сълзите, без да знае чии очи са вперени в прозореца й от външната страна, без да знае кой я иска отново в живота си...Готов да забрави всичко останало....

[Symphony of Destruction]

Апокалиптика (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/apocal10.jpg)
Графитче - Blind Guardian (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/blindg10.jpg)
Едно от последните ми творения (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/guardi10.jpg)
Това беше експеримент, ама се получи горе-долу (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/ironma10.jpg)
Рамщайнка съм БЕ! :lol: (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/rammst10.jpg)
Ангмареца <3333333333333 (http://i19.dnspro.org/u/f19/11/60/39/72/lordof10.jpg)

[Symphony of Destruction]

Amici

Поглеждам надясно как приятелката ми - клавиристката, се е навела над кийборда, а косата й, яркочервена, се спуска пред лицето и по раменете й, закрива я и се вижда само странната мрежеста тъкан на ръкава й. Елеонора е готик гърл и е несравнима - на кийборда и като приятелка. Когато съм тук, винаги отсядам у тях.
Моята баскитара се присъединява към кийборда на Ели. Вдясно от мен е застанал Тихо, китаристът, който подхваща ритъма заедно с мен и барабанистката Вив. Тези двамата са особняци. Вив има естествено черна коса, прорязана с тъмнолилаво. Самата тя е странна повече от косата си. Има толкова нежни черти, че никой не би я свързал с метъл, камо ли с барабаните. А нея я бива - седне ли зад касите, просто я оставяме да се вихри там. За нас тя е върхът. От една страна е най-големият романтик, когото познавам, а иначе псува така, че закоравял грубиян може да преблендее.
Тихо пък е съвсем друг. Правилно са го кръстили Тихомир, че Тихо да не звучи като обиден прякор. Той изглежда адски зъл - сякаш живее да се заяжда. Има тъмни очи и смръщени вежди. А е тих като мишле...и много талантлив. Спомням си...присъедини се към нас последен, след като Киро напусна и ни остави с пръст в уста. Сравнително безболезнено изживяхме бунта на Сашо, който ми хвърли една баскитара в ръцете и се изнесе от живота на Вампирската поезия. Но нямаше кой да замести Киро и тогава срещнахме Тихомир.
Имахме и още едно проблемно напускане - това на Дан. Него заместихме с може би най-колоритната личност в бандата...образно казано, защото по принцип немците са адски безцветни.
Не и Михаел Вайсберг. Природата го е дарила със светлорусата коса и лазурносините очи, които са в съня на не едно момиче. Да, доста мацки го харесват....не че го интересува особено. Идва от Хайделберг и прекарва във Варна по-голямата част от годината, зает с китарата си и флиртуващ с Ели. Клавиристката, не аз. И макар тя да се прави на сляпа, той не е охладнял и излива чувствата си в композиране и на сцената. Нямам думи за свиренето и дет вокалите му....
Това сме ние. Калейдоскоп от приятели. Петима съвсем различни, свързани от една обща страст, И сред четиримата изброени - аз, Елинор Хансен, дошла от Норвегия и заминала за Финландия. Всред музиката, която правя с приятелите си, аз мятам тъмночервената си грива и пея. Пея и свиря на баскитарата, сякаш това са последните минути в моя живот. Знам, че след броени часове ще съм на летището, очаквайки самолета си. Ще е след полунощ, но няма да се боря със съня. Никога не мога да заспя след концерт, няма по-голям адреналин от това.
А и те ще бъдат с мен. Моите приятели....

[ScionOfStorm]

Разноцветна работа :))
Има някои добри неща, има някои и не толкова добри, но ми харесва това, че твориш различни неща.
А, и поздрав с Blind Guardian - Nightfall !

[hole]

Браво!Имаш доста добри неща.

[BWald0rf]

Имаш хубави неща :)

[Symphony of Destruction]

:)
Мерси, радвам се, че ги оценявате :) И за поздравите мерси много :)

http://i23.servimg.com/u/f23/11/60/39/72/dsc00310.jpg
http://i23.servimg.com/u/f23/11/60/39/72/dsc00312.jpg
http://i23.servimg.com/u/f23/11/60/39/72/dsc00314.jpg
http://i23.servimg.com/u/f23/11/60/39/72/dsc00317.jpg

Среднощни мрънканици
Късно през нощта е. Когато би трябвало да спя спокойно, аз седя на леглото си и упорито гледам точно напред. Старая се да не мърдам, да не говоря и да не дишам особено дълбоко. Днес ми дойде твърде много и тъкмо когато си мислех, че мога някак да го преглътна, ми дойде това.....
Поредното незачитане на моите искания. На моята воля....на присъствието ми изобщо. Пътуване, което не искам и което знам, че няма да ми донесе нищо, освен досада и знанието, че докато аз тъна в отчаяние, моите приятели се веселят и вдигат наздравици. За мое здраве...но без мен..... Докато аз слушам пиянските крясъци на група истерици и нервниченето на невръстните им потомци. А по средата - моя милост.
Не знам как ще го преодолея. Изобщо...кога някой ще се сети, че е време някой да се съобрази с мен? Че съм мислещо и желаещо човешко същество? Че имам мнение? Че мога да прекося града пеш, без да ме блъсне автобус? Че мога цял ден да стоя на една тераса без да падна от нея?
Май никога.
Прегръщам коленете си и пак се опитвам да не заплача, а погледът ми пада върху хартиените северняци от отсрещната страна. Механично се опитвам да отговоря на запечатаните им полуусмивки, но успявам да постигна единствено сълзлива гримаса и заравям лицето си в между коленете. А нещо в мен повтаря "Не....не........не...!" И усещам първата сълза, която потъва в косата ми, последвана от още и още......

[Symphony of Destruction]

Die Bleiche

Бледата меланхолия
се прокрадва във мен,
шепне думи изстинали,
танцува в мрака студен.
Бледата меланхолия,
твоят образ неясен,
бледата меланхолия
шепне: "той е опасен,
ще разбие живота ти
като крепост превзета!"
Бледата меланхолия,
все от нея обзета
аз потъвам в мълчание,
искам да я прогоня.
О, помогни, отчаяние,
нея да я изгоня
и да остана сама....

[Sweet__Dream]

=D> \:D/ =; ;-)

[DisciplineAndOrder]

Много хубави,ей!

[KAKASHI SENSEI]

=; =; =; :smt006 :smt006 :D :D

[Symphony of Destruction]

Маската на лицемерието

Твърдението, че определен човек е лицемер, звучи в повечето случаи твърде сухо, за да обърне внимание върху този проблем. В нашето време лицемерие ни залива отвсякъде и представители могат да бъдат срещнати както на съседната улица, така и из висшите кръгове на държавната власт.
Има една японска поговорка, която гласи: "Японецът има три сърца - едно за пред света, второ за най-близките му и трето, истинско, което само той знае къде е." Свързвайки я с лицемерието, смело мога да кажа, че лицемерите надминават това положение. Един лицемер носи различна маска едва ли не пред всеки човек, с когото общува. Причините могат да бъдат различни - честолюбие, алчност или амбиция....Но в крайна сметка всеки лицемер е обречен на неодобрение и самота. Лицемерът не може да има приятели, защото самият той не може да бъде приятел.
Моите разсъждения ме отвеждат до предположението, че лицемерието може да бъде породено и от неспособност или плахост към изразяването на собствената личност. Човек живее на този свят, за да бъде себе си, казват някои и аз подкрепям. Криейки се зад толкова различни маски, един лицемер явно се страхува да бъде откровен със заобикалящия го свят и да открие на околните истинския си образ. Такива хора с течение на времето толкова се увличат в ролите, които играят, че би било странно, поне за мен, ако все още помнят кои са.
А всъщност никоя маска не е по-хубава от собствения лик.

[Symphony of Destruction]

http://i19.servimg.com/u/f19/11/60/39/72/oceanb10.jpg

[TellMeYourName]

Има добри попадения good job ! \:D/

[Symphony of Destruction]

I, the evil valkyre

Аз съм гласът в главата ти...
Гласът, който те кара да не спиш,
който изпива силите ти и те прави сянка...
Аз съм гласът на забравата,
който ще обладае душата ти,
който ще те превърне в мрак.....
Аз съм онази, която говори с гласа на гнева,
която изпива кръвта на слабите,
която не служи на никого....
Аз съм свободна от дългове и пречки,
живея в ума ти,
тровя го,
храня се от твоите грешки,
рисувам с твоята кръв
и се къпя в сълзите ти.....
Аз, злата валкирия...
Аз, Гласът...
Аз..която ще остане при теб...
...знам, че не можеш без мен....

[LordOfLight]

Браво!Браво! Интересни идеи!

[Symphony of Destruction]

Мерси (:

[Symphony of Destruction]

Wieso bist du wahr...

Де да беше сън....
Събуждаш се и вече....няма нищо.....
Няма гняв и меланхолия, и няма болка....
Няма любов....
Не бих повярвала преди, че някога ще го поискам.....
Въпреки всички чудесни моменти...да няма любов....
И теб да те няма.....
Да вървя сама през мрака, без ти да си нейде отпред.....
Да си измислен......
Де да беше измислен....тогава би бил само мой....
А не си....
Отново не знам защо това ме прави тъжна, но.....
Ти си истински....и в това е трагедията ми.....
Ти, нещастни слепецо.....щастието е пред теб, а ти дори не го усещаш....
Ах, защо не беше сън....
Но си истински...и аз те обичам....

[Symphony of Destruction]

http://www.servimg.com/image_preview.php?i=143&u=11603972